Слънчева Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Всички ние можем да мислим, да анализираме, да правим избори. И да си поемаме отговорността за тях... Така се учим, израстваме... Понякога е нужно да отстоим себе си, например да отхвърлим остарели или неприсъщи за нас разбирания. Като оставим правото на избор и на инакомислещите... Движение има винаги, дали в права посока или не-разбираме след време... Да отстоявам нещо значи, че на даден етап имам това ниво на мислене, разбиране... Може след време моите възгледи да се променят, Животът учи, закалява волята и Вярата ни.... Учим се да проявяваме Любовта... Всеки по неговия си начин... Диана Илиева, Пламъче и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Да, при поликултурното земеделие се полагат минимални "грижи", да не кажа никакви. Просто се използват природните закони. Грижите се състоят основно в прибирането и складирането на продукцията. "Лошото" при поддържането на градинката е (подредени не по важност) първо - влагането на ресурс (време, сили, енергия) от наша страна, ресурс, който може да се употреби за нещо по-важно; второ - несъобразяването с природните закони, което води до ред вредни действия - особено унищожаване на живот (било то на растения, насекоми, а понякога дори и на животни), трето желанието да наложим (или както се употребява тук думата отстоим) нашия модел на природата, с което нанасяме щети на нея, щети, за които са нужни няколко години поне (в най-добрия случай) да се преодолеят - елементарен пример: в една зеленчукова градина има страхотен дисбаланс на хранителните елементи, засоляване, ерозия, в пъти повече популации на нематоди и други "вредни" организми... Във всички учения го има застъпено това - да живеем в хармония с природата. Когато нещо става закономерно и естествено, то не среща съпротива, отпор. Разбира се, с това не искам да кажа, че на някой от нас животът му преминава без сътресения, изпитания ... Но това е не, защото така трябва, а защото ние не сме достатъчно разумни и мъдри, не познаваме Божествените закони и не сме в състояние да живеем според тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 (edited) Щом минахме към земеделските примери - имам въпрос: - при покълването на семенцето, кълнът не преодолява ли съпротивата на земния пласт над себе си? Ако семенцето не отстоява себе си и не влага всички свои сили да развие каквото е заложено в него, то ще изгние в земята, нали? И с естественото отстояване си го представям по същия начин - натрупали сме силите, мотивацията и волята, настъпва подходящия момент и .,.. или отстояваме поникването и израстването на новото или... изгниваме. Не разбирам защо от самото начало отстояването се свързва само с неестествени усилия? Няма ли естествено отстояване? не е ли на неговата основа поставена цялата еволюция на тази планета? Не е ли отстояването важна съставна част от Божествените закони? Редактирано Април 16, 2012 от Донка Рассвет и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 (edited) Да, поникването на семенцето. Ами в природата не е предвидено семенцето да преодолява никакъв земен пласт - това си е човешка измишльотина; просто като узрее, пада на повърхността на земята. И си пониква съвсем нормално и естествено, когато се съчетаят нужните фактори за това - температура, влага и т.н. Вие нали не си мислите, че всичко в природата се засява, както ние сега го правим - със заравяне в земята?! Че то ако така трябваше да бъде, досега навсякъде всичко щеше да оплешивее. В семенцето има определена кълняема енергия, но тя е малко; помога му, ако то случайно попадне в по-трудни условия - примерно някоя пукнатина, или ако до постигането на нужните условия за поникването му, върху него се натрупа малко прах/пясък или паднал лист от друго растение (при различните климатични пояси е различно). И, разбира се, че се случва някои семена да не успеят да поникнат. Съвременната агрономия няма начин да не се съобразява с това - има си правила, дребните семена, с по-малка кълняема енергия се посяват на по-плитко, по-едрите - може и на по-дълбоко. А някои култури са дори такива, че се водят "светлопокълващи" - т.е те дори не са в състояние да поникнат, ако са покрити дори и минимално с каквото и да било. Обаче съвремнната наука така ни е зомбирала с това изкуствено засяване, че много хора не знаят това и са безкрайно изненадани, когато им го кажа - реакцията е: "Ама как така ще поникнат, ако не са заровени?". Ами така, най-нормално ще си поникнат, както си е заложено в природата. В поликултурното земеделие не се оре, не се копае, семената не се заравят, не се полива - ползват се естествените запаси на влага и дъждовете, като хората се съобразяват с природните дадености на конкретния регион. Иначе - слънцето прави ли усилия да грее, вятърът прави ли усилия да духа, птичките правят ли усилия да пеят ...? Единственото същество на нашата планета, което е в състояние да проявява своята воля е човека. И той гордо се възползва от това - колко призиви има: Да подчиним природата!, Да направим природата такава, каквато искаме! ... За щастие или за нещастие ние не познаваме добре природните закони. И в голяма степен усилията ни са ялови. Което обаче не ни пречи да продължаваме с опитите. Само на нас хората ни хрумват нелепи идеи да променим природа спрямо нашето собствено късогледо виждане. И след известно време започваме да се вайкаме - Ох, разрушихме еди коя си екосистема!, Брей, стана пандемия от скакалци (или от нещо друго, дори и от растителни видове, пренесени лекомислено от някъде другаде)!, променяме коритото на някоя река, за да напоим определени ниви (т.е с най-добри намерения) и се оказва, че за съвсем кратко време изчезват много растителни и животински видове, което води до ерозия, свлачища, които пък разрушават собствената ни инфраструктура - пътища, домове ... И ние хайде пак отначало, то дори не и отначало, ами се налага да влагаме още повече усилия, за да тушираме загубите (ако въобще успеем). И всичко това все защото сме много "умни" и защото имаме желание да отстояваме собствените си виждания и свободната си воля. Еволюцията на хората се състои в това - да пораснат и да спрат да си играят със своята воля, прилагайки я своенравно и недалновидно, а да я влеят в руслото на Божията воля. Това именно означава да се върнем при Отца си (а не някакви абстрактни фантасмагории) и точно възникването/формирането на наша човешка воля е отделянето ни от Отца (спомнете си, че докато човек е развивал и изграждал другите си тела, си е живял кротко и спокойно при Отца си и едва доста по-късно бива "изгонен", точно при първата проява на воля в разрез с Божията такава). Сега, някои да не помислят, че апелирам за живот на водорасло - да се носи вяло, накъдето го повлече; няма такова нещо. Ние хората и без друго си имаме потенциал и ни е много трудно да се въздържим да го прилагаме. Но според мен е нужно да вложим силите си главно в опознаването на себе си и респективно на природните закони=Божията воля. За да може този потенциал да се употребява за всеобщата хармония, а не според нашето изкривено виждане. Редактирано Април 16, 2012 от Диана Илиева Слънчева и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Май трябва да отидем да живеем в гората. За по-естествено. Сигурно и децата не трябва да възпитаваме – тя природата ще се погрижи за всичко. Хората правят грешки – нормално е за нивото на което се намират. Но само опитвайки човек може да се научи. Няма друг начин. И кой може да каже кога човек е готов и кога не е? Само опитвайки човек може да си отговори. Темата за това кое е естествено и кое е изкуствено е доста по-сложна отколкото се предполага. Какво излиза, че духовното, разумно начало е неестественото, а слепите природни сили са естествени?! Очевидно не. Без разумното начало, действието на природните стихии винаги води до упадък и непригодни за еволюцията резултати. Човекът е разумното начало що се отнася до тази планета. Това е функция, която хората следва да се научат да изпълняват. И тука няма: ама хората не са готови, и др. под. Те вече са поставени в тази позиция и трупат съответстващите им последствия, които сами ще изкупуват. Готови са, и това, че го отричат, няма никакво значение. То иначе ако зависи от нас, може и още сто милиона години да се залъгваме, че не сме готови. Не, от много време насам хората носят отговорност за действията си и сами отговарят за това в каква посока ще заживеят живота си индивидуално и колективно. И да, човечеството няма силата да промени еволюционния план що се отнася до слънчевата система например, но по отношение на планетата Земя има доста голямо влияние. А що се отнася до индивидуалната еволюция, то човекът се превръща в основния фактор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Май трябва да отидем да живеем в гората. За по-естествено. Сигурно и децата не трябва да възпитаваме – тя природата ще се погрижи за всичко. Хората правят грешки – нормално е за нивото на което се намират. Но само опитвайки човек може да се научи. Няма друг начин. И кой може да каже кога човек е готов и кога не е? Само опитвайки човек може да си отговори. Това какво е? Нищо не разбрах от това за гората, децата - кога съм говорила такива неща? Темата за това кое е естествено и кое е изкуствено е доста по-сложна отколкото се предполага. Какво излиза, че духовното, разумно начало е неестественото, а слепите природни сили са естествени?! Очевидно не. Без разумното начало, действието на природните стихии винаги води до упадък и непригодни за еволюцията резултати. Човекът е разумното начало що се отнася до тази планета. Това е функция, която хората следва да се научат да изпълняват. И тука няма: ама хората не са готови, и др. под. Те вече са поставени в тази позиция и трупат съответстващите им последствия, които сами ще изкупуват. Готови са, и това, че го отричат, няма никакво значение. То иначе ако зависи от нас, може и още сто милиона години да се залъгваме, че не сме готови. Не, от много време насам хората носят отговорност за действията си и сами отговарят за това в каква посока ще заживеят живота си индивидуално и колективно. И да, човечеството няма силата да промени еволюционния план що се отнася до слънчевата система например, но по отношение на планетата Земя има доста голямо влияние. А що се отнася до индивидуалната еволюция, то човекът се превръща в основния фактор. "Слепите природни сили" според теб не са естествени?!? И какви са? А има ли "слепи" природни сили. Аз не знам за такива. А и от Учителя съм научила, че всичко в природата е интелигентно, разумно. "Действието на природните стихии винаги води до упадък и непригодни за еволюцията резултати." - защо мислиш така и как ще го обосновеш/докажеш? При тази добре организирана и подредена Вселена, направо съм изумена! "Човекът е разумното начало що се отнася до тази планета." - начало?!? Земята не е разумна според теб? Ами тя горката, като прибавим на това отгоре и "слепите природни сили", досега би трябвало да се е самоунищожила, далеч преди времето, от когато казваш, че човекът е поел отговорността си за еволюцията. Спирам до тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Ако някой се опитва да те дърпа надолу, а ти се опитваш да се извисиш - дърпането божа работа ли е или дяволска ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 "Слепите природни сили" според теб не са естествени?!? И какви са? Не помня да съм отговарял на въпроса естествени или изкуствени са природните сили. А и акцентът беше върху решенията, които хората вземат. А има ли "слепи" природни сили. Аз не знам за такива. А и от Учителя съм научила, че всичко в природата е интелигентно, разумно. Да, когато е направлявано от разумни същества, каквито се очаква да бъдат и хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 (edited) Същата тази интелигентна и разумна Природа е устроила живота на всеки един вид на тази планета (включително и на човешкия) така, че непрекъснато да има някакви препятствия за преодоляване. Препятствията изпитват готовността на вида за развитие и приспособяване и същевременно осигуряват еволюцията. Нашият вид може да се развива и приспособява съзнателно. Може да прозвучи, че приспособяването и развитието са обратното на отстояването на себе си. Всъщност ги виждам като двете страни на една монета... Редактирано Април 16, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 16, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Хм, слепи природни стихии........Хей, вие природните стихии слепи ли сте бе, ей??? Не, не сте слепи, нали? Аз най-сърдечно ви пожелавам да поизчистим от мисловния си апарат или поне да означим убежденията идващи от материализма. Ей сега ще ги изредя: - "Човекът разумно щял да направлява слепите природни стихии" - Глупости на квадрат. Природните сили не са слепи, а се използват от висшите сили те да направляват развитието на човека. - "Човекът единствено сам твори съдбата си" - Е, ама материализмът умее да гъделичка ие по егото на човека - "Човекът може да постигне, каквото си иска, даже да овладее планетата" - "Битието определя съзнанието" Защото тук дискусията много се завихри повлияна от твърдението "Битието определя съзнанието". Това, което сме, тоест това, което е нашето съзнание, много зависело от това как сме отстоявали нещо си в околния свят и в зависимост от това как околният ни свят (демек битието) одобрявал нашето отстояване, или как успешно било отстояването ни, то това означавало, колко сме били еди какви си, т.е. какво ни било съзнанието. Донка, излиза, че си станала истинска вегетарианка чак, когато си събрала всички подписи от домашните си под разрешението им да бъдеш вегетарианка?! Така ще излезе, че и да обича човек, то трябва да отстоява, да получи разрешение отнякъде. Кажете къде се получават разрешенията за любов, моля? Защото по вашите мисли излиза, че всичко трябва да се отстоява, т.е. да се получи разрешение или одобрение за него?!?!?! Слънчева и query 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2012 Доклад Share Добавено Април 16, 2012 Мислех да ти отговарям, но ти в действителност нямаш никакво желание да ти бъде отговорено. Естествено пак използваш методи на едно друго братство в мненията си, т.е. тотално изопачаване не прочетеното с цел да го изкараш невярно. Хайде научи се първо на най-елементарна обективност и акуратност при представяне на чуждите мнения, и тогава може да ти отговоря на въпросите. Ама така да отговарям на въпроси при положение, че съм сигурен, че няма да направиш никакъв опит да вникнеш в тях, а напротив, само ще се опиташ да ги изопачиш – няма да стане. П.П. Ти какво мислиш, трябва ли човек да си възпитава децата, въпреки очевидната човешка простотия, или трябва да оставим това на природата? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 Обаче прави ли ви впечатление как и двете страни си отстояват позициите, което е прекрасно, разбира се. Слънчева и query 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 Да, тъкмо това ми направи впечатление и на мен Обикновено пиша нещо/убеждавам някого с два, максимум 3 поста (защото допускам, че първия път може да не съм била достатъчно ясна или достатъчно изчерпателна) и след това спирам, защото няма смисъл. Който е трябвало да прочете/разбере, станало е, който не - не. И все пак истината е някъде там ..., дано се доближаваме към нея И друго ми прави впечатление - често се опитваме да "вмъкнем" новите идеи, които четем от Учителя или друг уважаван/предпочитан източник в нашите стари убеждения, да ги наместим някак заедно, да ги вържем с предишните си. Обаче това няма как да стане. Точно за това се отнася според мен често споменаваните стари мехове и ново вино. Ясно ми е, че е много некомфортно да се разруши из основи старата ни система от убеждения (преживявала съм го на 2 пъти), дори скоро имаше една такава тема - момичето беше силно разстроено от статии и разговори против харесваната от нея (а в голямата й част и от мен) Ню ейдж теория. Това имаше предвид и Божидар, макар че се е изказал така по-емоционално За съжаление много неща, които ние от години правим, а нашите предци дори от векове, са неправилни по своята същност; много наши убеждения, които изглеждат логични и съвсем в реда на нещата, НО (едно голямо "но") само в контекста на нашата съвременна цивилизация, също са неправилни. Хубаво е да си дадем сметка за тези неща и да си отремонтираме по-решително възгледите, иначе ще продължаваме да наливаме новото вино в старите мехове. В момента моята система убеждения е ... как да кажа ... недовършена, отворена, непрекъснато в процес на изграждане; готова съм всеки момент да заменя нещо от нея, с друго, ако старото се окаже невярно. Непрекъснато научавам нови неща и попълвам системата. Понякога се налага доста надълбоко да се реже и прочиства, но аз вече не се стресирам толкова от това. @Станимир - ти така и не отговаряш на моите въпроси и доводи, особено на някои от тях, а ми задаваш въпроси за неща, които не съм казвала и коментирала, като ми вменяваш някакви идеи; така и не разбрах това "да идем да живеем в гората", "да оставим природата да възпитава децата ни" - това не са мои думи, но пък бих казала - Защо не, хубави идеи, с малки уточнения, разбира се . Сегашното възпитание и обучение на децата никак не ми харесва. Тъкмо сега в сайта върви реклама на "Учителя за образованието" - знаеш, че това е едно по-различно образование; също и валдорфските училища. Набляга се на това да се развиват сетивата на децата, да усещат природата, да се чувстват близки с нея, да се учат чрез и от нея ... излизаме от темата обаче. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 (edited) Според теб, Дианче, Учителя не ни съветва да отстояваме себе си (свободата си, идея, позиция, личност и т.н.), така ли? Редактирано Април 17, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 (edited) Всичко зависи от това, доколко е отворено, разширено съзнанието ни. Т. е. дали и доколко сме склонни да приемем нещо различно, което според мен, макар и да не разбираме, можем да оставим да си съществува... Ние сме комплекс от възпитание, среда, подсъзнателни страхове, любови и преживявания, характери... Всеки търси и анализира. Всички сме на различни нива, настроени с позитивизъм, с реализъм или негативизъм.... Някой има страхове някъде в подсъзнанието си, друг има нагласата на дете, без оценки, изобщо "разни хора, разни идеали"... А и разни кармичини връзки се проявяват понякога... Както казаха момичетата преди мен всеки отстоява своите възгледи и няма нищо лошо в това. Важно е да има добър тон. Разбира се има и непреодолими различия и тогава нещата не вървят. Ще дам пример-за мен определен проблем е решаване на поредна житейска задача, за друг е мъчение, за трети бягство и т. н. ... Общо-взето когато хората са на една вълна, не са нужни много думи. Но и излишно хабене на енергия е, когато отсреща не желаят просто да те чуят, да се опитат да разберат... Истината е, че е добре да сме толерантни, защото винаги има, какво още да се научи. Редактирано Април 17, 2012 от Слънчева Диана Илиева и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 17, 2012 (edited) Според теб, Дианче, Учителя не ни съветва да отстояваме себе си (свободата си, идея, позиция, личност и т.н.), така ли? Аааааа, не! Ако си говорите на Дианче и Донче, държа да ми казвате БожидарЧО ха ха ха . Подозирам, че и Станимир предпочита обръщението Станимирчо Е как да не съветва, съветва. Съветва да НЕ отстояваме. Многократно е казвал цитирайки Библията: "Не се противете на злото!" Също е казвал: "не се противете на Божественото Начало" ....щото отстояването ни доближава към злото и отдалечава от Божественото... Редактирано Април 17, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 ... @Станимир - ти така и не отговаряш на моите въпроси и доводи, особено на някои от тях, а ми задаваш въпроси за неща, които не съм казвала и коментирала, като ми вменяваш някакви идеи; така и не разбрах това "да идем да живеем в гората", "да оставим природата да възпитава децата ни" - това не са мои думи, но пък бих казала - Защо не, хубави идеи, с малки уточнения, разбира се . Сегашното възпитание и обучение на децата никак не ми харесва. Тъкмо сега в сайта върви реклама на "Учителя за образованието" - знаеш, че това е едно по-различно образование; също и валдорфските училища. Набляга се на това да се развиват сетивата на децата, да усещат природата, да се чувстват близки с нея, да се учат чрез и от нея ... излизаме от темата обаче. Ами не отговарям. И не само на твоите, но и на някои други, като въпроса на Христо дали е уточнено какво да искаме в думите „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“. Съвсем умишлено не съм отговорил. Да, права си, че нищо не си споменала за ходенето да живеем в гората, но пък ако това да си отглеждаш градинка с цветя или зеленчуци според теб е толкова изкуствено, то какво да кажем за всичко останало в начина ни на живот в градовете. Затова че думите ми не бяха лишени от смисъл. Е моите възгледи за това кое е естествено и кое е изкуствено се различават. За мен проблем е, че това което хората правят, невинаги съответства на законите ръководещи битието, а не това, че нещо е изкуствено. То корена на думата е същия като при думата изкуство и всъщност строго погледнато всичко, което е следствие от човешката разумна дейност е изкуствено. Но това не е критерий за правилност или неправилност, за полезност или за вредност и т.н. А и за възпитанието... Колкото и да не ти харесва сегашното възпитание, то е далеч по-добре от липсата на възпитание. Всъщност и най-неправилното възпитание, пак е по-добро от липсата на възпитание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 Божидаре, аз си отстоявам правото да наричам познат на мен човек така, както съм го наричала винаги досега. Ако ти отстояваш своето право да бъдеш наричан с ника Божидарчо, моля, потвърди окончателно, че настояваш - на мен ми е все едно как те наричам. Същото е и с отстояването - има неща, които няма нужда да отстояваме по различни причини. Има и такива, които има нужда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 ... Да, права си, че нищо не си споменала за ходенето да живеем в гората, но пък ако това да си отглеждаш градинка с цветя или зеленчуци според теб е толкова изкуствено, то какво да кажем за всичко останало в начина ни на живот в градовете. Затова че думите ми не бяха лишени от смисъл. Е моите възгледи за това кое е естествено и кое е изкуствено се различават. За мен проблем е, че това което хората правят, невинаги съответства на законите ръководещи битието, а не това, че нещо е изкуствено. То корена на думата е същия като при думата изкуство и всъщност строго погледнато всичко, което е следствие от човешката разумна дейност е изкуствено. Но това не е критерий за правилност или неправилност, за полезност или за вредност и т.н. ... Да, за съжаление, градинката с цветя и зеленчуци в този й вид, с който така сме свикнали, е нещо доста изкуствено. Вече се обосновах защо. Животът в градовете - още повече. Цивилизацията ни все повече ни откъсва от естествената ни среда. Аз съм сигурна, че поне 90% от градското население по света не може да преживее и 3 дена в гората или където и да е сред природата. Ако хората правят нещата така, че да "съответстват на законите ръководещи битието", то те щяха да ги правят по един именно естествен начин. Точно към това апелирам аз. Аз не държа на понятията естествен - изкуствен, може би не са много удачни, но все пак и с тях можем да се разберем, какво имаме предвид. Думата "изкуство" ..., "разумната човешка дейност" ... когато човек твори, създава нещо, базирайки се на природните закони и съобразявайки се със световната хармония, тогава - да. Но пък вижте колко често имаме една по-скоро не-разумна човешка дейност. ... А и за възпитанието... Колкото и да не ти харесва сегашното възпитание, то е далеч по-добре от липсата на възпитание. Всъщност и най-неправилното възпитание, пак е по-добро от липсата на възпитание. Хм, какво значи липса на възпитание? Май не мога да си го представя това. Работата е там, че ние дори и нищо съзнателно и целенасочено да не правим по отношение на децата, то ние пак им въздействаме и ги възпитаваме, защото те гледат и попиват всичко от нас. А неправилното възпитание може да бъде толкова ужасно вредно, че чак не ми се мисли. И в момента възпитанието и образованието доста осакатява децата. И то отдавна. И не е мое откритие това - спомнете си "Тухла в стената", не случайно и Учителя, и Щайнер дават специално насоки в това отношение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 17, 2012 (edited) Божидаре, аз си отстоявам правото да наричам познат на мен човек така, както съм го наричала винаги досега. Ако ти отстояваш своето право да бъдеш наричан с ника Божидарчо, моля, потвърди окончателно, че настояваш - на мен ми е все едно как те наричам. Същото е и с отстояването - има неща, които няма нужда да отстояваме по различни причини. Има и такива, които има нужда. Шегувах се. Още повече, че не виждам голяма разлика в тезата ти Мисля, че не случайно в темата за отстояването така настойчиво се преплете темата за възпитанието. Отстояването е опит да възпиташ другите в това, което вярваш. Да ги направиш като себе си. А не е нужно. Дали пък отстояването не е "възпитаване" на околните?! П.С. Моля, не обръщайте никакво внимание на това, че този пост не е номер 69! Редактирано Април 17, 2012 от БожидарЗим query 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 (edited) По-скоро бих го нарекла възпитаване на себе си. За околните отстояването е важно дотолкова доколкото те имат нужда да са наясно докъде се простира техният личен свят и откъде започва светът на съседа. За справка много е полезно да се прочете нещо от Курт Левин. Но макар и да продължавам да смятам, че отстояването на себе си е свързано с човешките взаимоотношения, все повече съм склонна да мисля, че то има реален смисъл най-вече за собственото психично поле. И да - отстояването може да го втвърди, да го отрови с изисквания и измислени (или наложени) схеми. Но отстояването може и да хармонизира полето и особено неговата "мембрана". Старото правило - дозата, моментът и начинът на прилагане превръщат лекарството в отрова и отровата в лекарство. Редактирано Април 17, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 За отстояване можем да говорим, когато предварително имаме някакво съпротивление срещу себе си. Налагането на своята позиция и отстояването й са две коренно-различни неща. В единия случай имаме агресия, а в другия – защита. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 17, 2012 Доклад Share Добавено Април 17, 2012 Да, и е хубаво/полезно да се запитаме: Защо "имаме някакво съпротивление срещу себе си"? B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Април 18, 2012 Доклад Share Добавено Април 18, 2012 Мисля си сега, че цялата тази история около отстояването на себе, отстояването на истинското Аз, отстояване на високи идеали е ...... една висока заблуда ...... Камъкът има ли нужда да отстоява себе си пред водата за това, че е камък. Камъкът е просто камък и колкото и водата да се опита да твърди обратното, камъкът си е камък. А ние фактически отстояваме нашето желание да сме такива, каквито ни се иска, но понеже не сме и отстояваме заблудата, че сме. А това, което е в нас, добро или лошо, няма какво да бъде отстоявано. То Е! И докато не си позволяваме да осъзнаем какво СМЕ, ние отстояваме празни илюзии.....с липса на смирение към това, което СМЕ..... Или пък не са празни илюзи? При взаимодействие между обекти с различни свойства всеки обект реагира според собствената си природа. Страничният наблюдател може да види резултата от това взаимодействие, картината на обмена между тях и причините за нея. Например камъка е непроницаем за водата, което означава че водата има скорост с нулева компонента в посока перпендикулярна на всяка точка на повърхността на камъка. Това правило е просто, но картината на обтичането на камъка може да е много сложна, дори непредказуема и за най-мощните компютри които могат да бъдат постоени някога. Хората мислейки използват идеи и концепсии, включително за себе си, околните, света и всичко което може да назоват. Чрез обмена на тези идеи се получава взаимодействие което често има сложна картина, но тя не носи познание за природата на ума който използва мислите за да отстоява желанията си. Такова познание се получава при развита наблюдателност, анализ на прости ситуации, релаксиране на ума, медитации. Отстояването, или по-точно приоритизирането на желанието за получаване на подобно познание е много по-смислено отколкото отстояването на желанието за защита на избрана идея или концепсия. Такива желания Буда нарича "правилни", защото водят до прекратяване на други желания ангажиращи ума във вечно отстояване на някакви идеи и концепсии. Правилните желания позволяват на ума да бъде наблюдател дори и когато участва в обмен защото може да се самонаблюдава, а след това и да наблюдава околните и света. Получената картина може да е сложна в повечето случаи, но е красива и си струва да бъде отстоявана, според мен поне. Донка и KirilChurulingov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Април 18, 2012 Доклад Share Добавено Април 18, 2012 отстояване на високи идеали е ...... една висока заблуда ...... Всички имаме мисия в живота, която заслужава да се отстоява като вървим направо през съпротивата от страна на тъмните сили така сякаш съпротива даже не съществува. Никога не можем да преборим злото със зло, не бива да се съпротивляваме на злото, защото правейки това се уплитаме в него. Въпреки това можем да вървим направо през препятсвията, поставени от злото, без да се борим с него и без да отстраняваме или чупим препятствията.Това може да стане чрез повишение на вибрацията, повдигане на съзнанието ни, така че да вървим направо през плътната енергийна завеса, създадена от злото. Христовото съзнание е това, което повишава вибрацията на ума и физическото тяло и прави възможно не само ходенето по вода , но и ходенето през бариери , създадени от материална енергия. Не бива да се страхуваме да експериментираме и да отстояваме правата си във всички аспекти на нашия живот. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.