Никола_ Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Съгласна съм с теб ,Никола.Само че..,аз не ги разделям тези неща.Ако в един момент аз и близките на които държа сме здрави,в този момент аз имам всичко което искам и съм доволна достатачно за да не обръщам внимание на ежедневните спънки.Тях си ги има.Аз говоря за нещата като цяло.Това че примерно днес ти се е случило нещо което те е разстроило,не те прави нещастен попринцип.Такива понятия като - винаги ,на 100%,постоянно,със сигурност..гледам да избягвам защото не се реални в матерялният живот.Да ,погледнато от тази гледна точка-няма пълно щастие.Но аз мисля че трябва да гледаме на живота си от "птичи поглед".Да може да не сме напълно здарви,но ако сме достатъчно здрави,за да вършим поне половината от нещата които искаме,и трябва да вършим - значи сме щастливи.Според мен трябва да се научим да се радваме и на малките неща,да сме благодарни за това което имаме,а на препяствията по пътя си да гледаме като на стълбички които ни искачват на горе,ако ги преодолеем Много щастие наведнъж не е на хубаво..,на порции се смила по добре Здравей! Съгласен съм, че на 100% не трябва да се мисли, и че не трябва да се делят гореспоменатите причини за недоволство. Пак казвам аз не ги деля, но то се основателни като причина да не сме доволни както ти се изрази на 100% от живота! Разбрахте ли ме сега? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Таня, благодаря за хубавата тема! Според мен човек трябва да е доволен и да се радва на това, което има. Мисля, че именно това е основата на доволството. Има много хора, които в един определен момент от живота си са искали нещо много силно и са си мислили, че като го постигнат то ще ги направи доволни. Постигнат го, пък каточели забравят дори да се зарадват, просто преминават към следващото желание. Да, виж също темата: Свобода, притежание и богатство "Ако човек е доволен от себе си и другите ще са доволни от него." (НБ, Двете думи, 05.06.1927г) Т.е. бих казал, че имаме няколко вида радост / доволство от живота: - човек да е доволен от себе си - човек да е доволен от това, което има.... и няма - човек да е доволен от другите - човек да е доволен от всичко, което се случва около него - човек да е доволен / благодарен на Божественото Как мислите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Мисля че доволството в същината си е вътрешно понятие! Когато човек познава съзнанието си, когато поддържа енергийните му ресурси, когато умее да трансформира външните и вътрешни опитности в положителни състояния, когато умее на базата на горните умения да произвежда фина духовна светлина, тогава човек е доволен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 19, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 "Отговорът ми е не! Никой никога истински не може да се радва на живота., тоест на ежедневието му. Твърде еднообразно сме си го направили всичко, че чак скучаем, никакви провокации, никакви дързости, нищо не успява да ни изненада вече... Собствените ни ходове са предсказуеми и доста често вече извършени от други, които са ни изпреварили, та пак сме си на заден план " Не си прав ,Никола, Животът не е просто шахмат,където има изградени точни правила и които трябва да спазваш точно, за да можеш за победиш. Но и там имаш избор-да си "програмираш" ходовете. В зависимост от това, доколко познаваш правилата на играта, ще можеш и да "програмираш", за да излезеш победител и да получиш радост и удовлетворение от успеха. В живота имаме много повече свобода и винаги можем да направим непредвиден ход и да достигнем състоянието на радост и удовлетворение от настоящия момент, особено ако не сме си поставили точни правила за това, на какво можем да се радваме и на какво не. Бог ни е дал голяма свобода в това отношение и стига да желаем, винаги можем да намерим на какво да се радваме. Аз, например, много се радвам, когато чета тук във форума и от постингите ви се излъчва дух на вяра и оптимизъм, че сме в състояние да достигнем по- висока вибрация, да се свържем с по- висшите светове и да предадем тази вибрация и на другите около нас. Бъдете здрави и винаги в състояние да намерите на какво да се радвате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Мисля че доволството в същината си е вътрешно понятие! Когато човек познава съзнанието си, когато поддържа енергийните му ресурси, когато умее да трансформира външните и вътрешни опитности в положителни състояния, когато умее на базата на горните умения да произвежда фина духовна светлина, тогава човек е доволен! Орлине, Орлине, Орлине. Така добре се чувствам тия дни и като се погледна така отгоре.. доколкото мога си мисля, че съм АБСОЛЮТНО (не) съгласен с теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 За себе си, Таня, твърдя смело, че винаги се радвам наживота и съм доволен от него(мисля това го казах), и намирам винаги елементарно малки, но дивно истински неща които ме радват до толкова, че сякаш си връщам две, три години от момента, в който съм имал пак същото преживяване, събирам ги, умножавам ги и вечно се усмихвам и радвам откровено! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Интересното е, че има много хора, които като на изпит бодро могат да издекламират как трябва да се живее, за да са доволни, но в действителност въобще не е така при тях. И аз до скоро бях от тази партия, но с учудване забелязах, че през последните няколко години това ми усещане бавно се променя и то без да правя нещо съзнателно по въпроса. Затова пък през последните няколко години се стремя да бъда по-спокойна и по-хармонична като човек, опитвам се да разширявам съзнанието си и т.н. Така че, наистина всичко е вързано и вече не се учудвам - например от астрологична гледна точка мога да изкоментирам, че проработването на определни планети, знаци или домове дава отражение и на проявяването на намиращите се в някаква връзка с тях други планети, знаци, домове... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 (edited) Доволството, щастието си е вътрешно, никой не може да ни го внесе отвън. Това, което се случва около нас е само за вътрешно израстване.- Аз съм си самодостатъчен... Редактирано Април 24, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 (edited) Хората търсят причини за да бъдат щастливи, търсят и начини за да бъдат щастливи, а такива просто не са им нужни. Доволството отразява вътрешните условия в човека. Тези вътрешни условия при повечето хора и в различна степен са зависими от външните условия. Значи ако човек успее да запази позитивно вътрешните си състояние без да се влияе от обкръжението, ще чувства вътрешна удовлетвореност при всяка една ситуация. Това от своя страна подпомага справянето със съществуващите проблеми, защото цялостния му светоглед става по-избистрен. Разбира се това разграничаване на вътрешното от външното се постига с нужната доза разбиране и волево усилие и може да се окаже не много лесно, но при всички случаи усилието си заслужава пред перспективата да се подадем например на едно лошо настроение и да прекараме така целия ден. Просто бъдете щастливи, без да питате как и защо и без да казвате "не мога". Редактирано Април 24, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Фактът, че толкова много хора се оплакват (къде ли не и пред кого ли не), за какво ми говори? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Фактът, че толкова много хора се оплакват (къде ли не и пред кого ли не), за какво ми говори? Има такива, за които оплакването носи доволство/ като изливане на негативност,доносничество,злорадство.../. При други оплакването е вид споделяне и търсене на чуждо мнение, а при трети оплакването е посока на желание/за постигане на удовлетвореност/.А има и оплакване, което е просто постоянно хленчене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Хората търсят причини за да бъдат щастливи, търсят и начини за да бъдат щастливи, а такива просто не са им нужни. Доволството отразява вътрешните условия в човека. Тези вътрешни условия при повечето хора и в различна степен са зависими от външните условия. Значи ако човек успее да запази позитивно вътрешните си състояние без да се влияе от обкръжението, ще чувства вътрешна удовлетвореност при всяка една ситуация. Това от своя страна подпомага справянето със съществуващите проблеми, защото цялостния му светоглед става по-избистрен. Разбира се това разграничаване на вътрешното от външното се постига с нужната доза разбиране и волево усилие и може да се окаже не много лесно, но при всички случаи усилието си заслужава пред перспективата да се подадем например на едно лошо настроение и да прекараме така целия ден. Просто бъдете щастливи, без да питате как и защо и без да казвате "не мога". Станимир Напълно съм съгласна с теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 xameleona Станимир Напълно споделям вашето мнение. Къде е най-прекрасното място във вселената? В дърветата, в птиците, в планините? Не, то е тук вътре във вас, възможно най-близко. Във вас има пълнота, нямате недостиг на нищо! Имате изобилие от всичко. Какво още ви трябва, какво търсите навън?Шри Шри Рави Шанкар Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 "Ако човек е доволен от себе си и другите ще са доволни от него." (НБ, Двете думи, 05.06.1927г) Т.е. бих казал, че имаме няколко вида радост / доволство от живота: - човек да е доволен от себе си - човек да е доволен от това, което има.... и няма - човек да е доволен от другите - човек да е доволен от всичко, което се случва около него - човек да е доволен / благодарен на Божественото Как мислите? Не винаги е така, че човек когато е доволен от себе си и другите са доволни от него. Хубаво е човек да е доволен от тове което има....и няма, обаче да се стреми и към това което няма а има нужда от него, Не е хубаво, когато човек е недоволен от това което няма и да не се стреми към нищо. Аз познавам много хора, които са доволни често и такива - недоволни вечно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 За да си доволен, а може би и щастлив трябва да се научиш да не очакваш. shining_star 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Да. Това е един добър начин. Всъщност, не се сещам за друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 За себе си съм превърнала "неочакването на нищо" в "очакването и посрещането на всяко нещо с благодарност и любов". По темата - струва ми се (от позицията на учител), че съзнателно или несъзнателно училището учи децата,ч е недоволството от постигнатото и от недостатъците, грешките е добро качество, което допринася за по-усърдна работа и напредък, развитие, усвояване на повече знания и умения. Нещо повече, това като че ли се е превърнало в един от мотивиращите похвати на моите колеги (за съжаление). Чувала съм и родители да ми правят забележка, че все хваля децата и за най-малкото нещо и не ги стимулирам с недоволство и изисквания - така съм подронвала тяхната "система". И на мен ми се струваше отначало,ч е ще ги "изтърва", ако изразявам само задоволството си без никакво недоволство. Не ги изтървах! Точно обратното - започнаха да работят по-спокойно, с повече желание и интерес към езика и часовете. Може би е нужно да променим драстично отношението си към децата - да ги учим да намират онова, за което могат да са благодарни, в направеното от тях - това, от което могат да са доволни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Аз пък очаквам... Възкресението на мъртвите... И Живот в бъдещия век. Амин ли да кажа или има да си чакам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Доволството е за силно волевите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Гледам удобно разположилото се коте върху дивана, излъчва пълно доволство и удовлетворение от живота. Е има си малки проблеми с ушите, но това не му пречи да мърка щастливо. Една паничка с ядене, едно подхвърлено орехче за игра и ... животът му е осмислен. Същото доволство излъчва и общото куче пред блока, децата му направиха колибка и се грижат за него. Почти всички му хвърляме по нещо и то е безкрайно доволно. Е има хора, които му се заканват, но тоне знае за тях. Защо хората не можем да сме така доволни като животните? А може би точно това е нашето предимство пред тях? Недоволният човек не е само досадникът до нас в автобуса. Той може да бъде и творец. От една страна знам, че отчаянието е един от смъртните грехове, а недоволството често ни приближава до него. От друга страна прекаленото доволство и успокоение ми припомнят магьосницата Цирцея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 26, 2008 Доклад Share Добавено Март 26, 2008 Ама те животните нямат понятие за бъдещето. А колкото и да е хубаво да живееш по този начин, аз лично не бих го нарекъл пълноценно щастие. Най-малкото такова щастие е неплодотворно. Човек не е доволен само заради това което усеща, възприема или е. При него има очаквания, желания, страхове, вяра, надежда, мечти, стремежи. Т.е. за да бъде доволен е нужно да постигне хармония и по отношение на посочените признаци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2008 Доклад Share Добавено Март 26, 2008 Ако умеем да виждаме доброто във всичко, ако умеем да превръщаме грешките (своите и чуждите) в уроци, ако задоволството от постигнатото ни дава вяра в силите ни и енергия да продължим напред, значи умеем да бъдем доволни.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 2, 2009 Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 Умеете ли да се чувствате доволни, когато някой се чувства недоволен от вас и това, което правите? Как го постигате? От какво е доволен човек в такива случаи - от себе си, като просто не обръща внимание на недоволството на другия; - или от самия факт, че другият е недоволен от него и поведението му? Забелязвали ли сте какво влияние оказва доволството на критикувания върху недоволния критикуващ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Юли 2, 2009 Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 (edited) доволството и недоволството Ако ги погледна от чисто обикновената средностатистическа гледна точка - някой от нас да е недоволен или доволен - и двете състояния са резултат на човешкото честолюбие. А то, честолюбието, разбрала съм, е поредният прът в колелото на духовното развитие, който да изкореня, както се казва за махането на "дяволския нокът" в една от беседите от МОК. Боли, но Учителя съветва неговото пълно изкореняване. Ако ги разгледам от позицията на Божественото Учение, на което ни учи Беинса Дуно, то тези две състояния не биха повлияли вътрешния мир на тръгналия по духовната пътека. И да са доволни, и да са недоволни, и да критикуват, и да не ни критикуват хората - всичко това е нещо, което ни учи - на търпение ли ще е, на смирение ли ще е, чисто и просто един по-задълбочен поглед - без докачане. Доволството обаче от окултна гледна точка - да бъдем доволни от всичко, каквото и да се случва в живота ни, това е Божествено качество, към което Учителя ни привлича с цялото си Слово. Това са Христовите идеи, за които Учителя говори непрестанно - перефразирам по памет: "Не се стреми да угаждаш на света, нито, що е в него. Стреми се да постъпваш така, че Бог да е доволен от теб/мен". Това е истински идеал в живота. За него си струва да жертвам себелюбието си, гордостта си, честолюбието си и всичките им "роднини". Редактирано Юли 2, 2009 от цветна дъга Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юли 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.