Иво Добавено Ноември 6, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 6, 2009 Радвам се, че информацията ти е била полезна. Още малко по темата "На изтощените от безсъние майки и татковци може да им се струва, че плачът на бебетата е еднакъв, но учените са на друго мнение. Според тях новородените плачат на езика, който говорят техните родители, съобщава Ройтерс. Международен екип от специалисти изследвал 60 бебета и заключенията му са, че те започват да се учат да говорят още в утробата на майка си. Плачът им съответно може да бъде разграничен според правилата на съвременния език." източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 6, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2009 Най-доброто възпитание на децата е във възпитанието на родителите според мен ... Странното е че и мен детето ми ме възпитаваше от самото му зачатие. Почнало е поне 6 месеца преди зачатието. Обикновено възвишениете души, които ще се преродят в твое дете, се опитват да ти помагат да се променяш и две, че и повече години преди зачатието Така се променяш, че по времето на наталния период да си с подходящи мисли и настриение най-малкото Те даже се опитват да ти подскажат най-доброто време за зачатие. Така например, ако изведнъж ей така почнеш странно да се интересвуаш от тези яйца киндер сюрприз и си купуваш по 5 на ден, за да изваждаш играчките от тях или почнеш изведнъж да носиш дрехи в дом за изоставени деца, то явно ти е време да зачеваш вече Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 (edited) Моля да ме разберете правилно, но поставям една друга гледна точка, която може да е изпитание за вашата толерантност. Тук ще обобщя моя личен опит, както и много наблюдения за деца и майки около мен. За тези, които бързат или нямат време да четат – започвам с извода ми: Да се чете духовна литература, молитви, пеене, да се прави безкористно добро, да се помага на другите – ето това според мен е по-важно за пренаталното възпитание на детето от всички визуализации, релаксации, внушения, гимнастики, йога, хипноза и какво ли още не..... И сега накратко няколко теми/точки за размисъл: 1. Пренаталния контакт с бебето е нормален и всяка майка си го усеща. Но това не трябва да се абсолютизира. Вместо да се търси помощ отвън и да се копира чужд опит, по-добре е всяка жена да намери уникалното в себе си и в детето си. А ако се замислим колко много време се губи за път в големите градове, което може да се ползва за релаксация и пеене....... 2.Учителят казва, че всеки си избира родители (или по кармичен път отива при тях) и всеки дух сам си гради тялото (според душевните енергии, добродетелите и кармата..). Т.е. една майка трябва да се постарае в границите на разумното и здравословното, но не трябва да има самообвиненеия за състоянието на детето. Ако има дете с Д.Ц.Парализа – кой е виновен? Може би– карма? 3.Често при нас идват наши учители, а това е по-скоро труден аспект, а не розов живот. Децата ни ни карат всеки ден да надскачаме себе си, а ако сме позадрямвали в мечти – после може да ни се стъжни.... 4.Идващият дух е много силен и майката не трябва да се прави на Бог и да му вкарва програми, а да вяра в Бога и добродетелите, в личната значимост на духа/детето. 5.Прави впечатление как много методики уж успокояват страховете на бременните, но дали ги подготвят адекватно за идващата нова индувидуалност? Ако една жена релаксира, прави позитивни внушения, хипноза, йога нидра, визуализации....и т.н. ... ( всичко съм изпробвала без хипноза) – ОК. Но всички, които познавам залитат по абсолютен позитивизъм – да е живо, здраво, красиво, успешно, умно, велико, щастливо, манекенка, лекарка, адвокат, богат бизнесмен.... И това е нормално, НО как после една майка ще приеме дете с проблеми, или не чак толкова красиво, или болнаво, или .... или... Повярвайте ми, много жени се увличат по мечти като Пепеляшка и после реалността, недоспиването и умората ги скапват. Хубаво е да си оптимист и позитивен, но някой така залитат, че после изпадат в шок. Или пък става състезание - всичко да се прочете и посети, и после - леле-мале, ако нещо сме пропуснали. 5.Вместо мечти и фантазии е по-добре през това време да идат да помогнат на приятелка с дете, за да имат истинска, практическа подготовка, а не само теория и форуми, списания и фантазии. И да не говорят виртуално по форумите с почти непознати, а с бащата да уеднаквят мнения относно отглеждането на бебето. 6.Н.С.Лазарев, автор на “Диагностика на кармата”, има нова серия книги от 3 години – “Първи стъпки в бъдещето”, “Възпитание на родители” 1 и 2 част и “Въпроси и отговори”. Той изказва интересни мнения. Според него, силното желание за нещо води до неприемане на действителноста и съответно големи проблеми. Дава конкретни примери за деформации в аурата (дори до степен ракови заболявания) и бъдещи поражения върху човека и особено потомството му. Има интересни неща в сайта му, а книгите ги има в руските книжарници. 7.В далечната 1999 г. имах шанс да се запозная със западен психотерапевт, който работи в тази сфера, вкл. и с ребърдинг. Колкото и да се опитвах да изкопча някакви обобщения, той винаги казваше, че “....една майка, за да има силно, здраво дете самата тя трябва да разгърне потенциала и силата си, интуицията си. Копирането е вредно. Всеки случай е индивидуален...” 8. Моят личен опит – мога да напиша книга, но не искам никой да си мисли, че се хваля, или пък да сравнява себе си е моите усещания. Но ще споделя най-главното: Втората ми бременност бе проблемна, имах кръвоизливи още от 8-ма седмица. Първо много исках детето да остане живо и здраво. После разбрах, че това не е добре. Молих Божията Майка за сила да приема Божията Воля, дори тя да е да загубя детето. Имах вяра, надежда и любов, че всичко, което ми се случва ще е за добро. А егото вътре в мен, което обича да контролира всичко стенеше ли, стенеше... Но аз се молех за сила да приема живота такъв, какъвто Бог ми го дава.. Имах много кървенета, лежах в болница, но детето остана. Имах само една водена визуализация и няколко лични медитации – всеки път си представях и изживявах напълно с цялото си тяло едно прекрасно, естествено раждане и едно прекрасно, здраво, красиво дете...Но за щастие не се бях привързала към тази идея-мечта. А какво стана? След целия ми позитивизъм, вяра и прекрасна първа бременност и супер леко, бързо, естествено раждане какво стана???? Започна раждане в края на 7-ми месец. Върнах се в София, но защо ли не бързах да ида в болница...Чаках с болки около 12 часа – положението се влошаваше. Отидохме в една болница, пратиха ни в друга с по-добра неонатология. Сложиха ми системи за задържане, но не помогнаха. Имах вече пълно разкритие, а бебето ми седеше напречно над пъпа. Сложиха ми не по мое желение епидурална упойка, но тя скоро престана да действа. Рязаха ме на живо, опищях цялата болница. После след голяма кръвозагуба съм припаднала, шили са ме с пълна упойка.. (рушвети не сме давали). Извадиха от мен нещо много малко - 35 см, синьо-лилаво, деформирано, изглеждаше като извънземно. Беше 30 дни в кувьоз и се пребори с тежки пневмонии, имаше повишено вътречеропно налягане и кръвоизливи. Аз бях зле след операцията, едва се съвзех. Имах вяра, молих се, правех подаръци на деца, чистих детски площадки от стъкла и боклуци.... А веднъж на терасата ми от нейде се появи малко и наранено, накълвано гълъбче. Давах му жито и със сълзи на очи се молих Бог да даде сила и на моето дете да се пребори за живот, и нека всичко с дробовете и очите му да е наред (знаех, че част от недоносените остават слепи). Гълъбчето идваше всеки ден и укрепваше, доведе и други гълъби и стана техен водач. А аз им се радвах и приемах това като знак, че всичко ще е наред. И детето оцеля! И грозното ми патенце стана красив лебед! (според всички е от новите кристални деца) А ако бях отишла по-рано да ми сложат системи за задържане – той щеше да остане и да се задуши – толкова му бе оплетена пъпната връв, че Великата Разумна Природа е решила, че е време да излиза. Аз само вътрешно усетих как не ми се бърза да ходя в болницата. Без вяра, надежда и молитви не би било възможно психически да оцелея. Добре, че не си внуших, че бъдещето гарантирано е розово. Но за съжаление много майки от страховете залитат до супер прекрасни очаквания и после чукът на реалноста е много тежък за крехката им нагласа. Това поражда негодуване, "Защо на мен?", "Но нали аз правих това и това...?" И в крайна сметка страдат всички.... А за имащите вяра - всичко се обръща за добро! И сега като погледна красивите му, дълбоки очи си спомням за прекрасната ми, тежка, кървава бременност. Това всъщност бе една сага на Любовта и безкрайна Молитва от дъното на стенещата ми душа към Божията Майка - да ми даде сила да приема Волята на Бога. Редактирано Ноември 15, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 15, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 Viki3, многото ти благодаря за споделения личен опит! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 Viki3 Радвам се, че си тук сред нас. Сякаш видях себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 23, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2009 (edited) По молба на моя приятелка споделям и нейния опит с молба: "Моля никой да не фанатизира/идеализира ролята на майката и бременоста, а според мен именно това прозира от всички материали/статии/ потемата... Ами то жените от идеализъм ще спрат да раждат.... Жените не са толкова свободни в избора си, колкото и на тях им се иска. Не е зряло нито от едно пораснало дете, нито от психолозите да хвърлят кал срещу майките - те били виновни за всичко? А детето, ако се ражда по ред причини в едно семейство, нима то е напълно "невинно"? Първото ми дете бе 'трудно" - по-буйно, диво, упорито, макар да имах щастлива, спокойна с трепти очаквана бременност - радвах се на всяко цвете и зрял плод, на всяка птича песен.. Раждането бе в малка провинциална болница, а лекарите ме "гледаха в торбичката" има ли почерпки. А бяхме зле, почерпките - твърде малки за техните очаквания. Гледаха си мача, аз си виках и стенех, след 24ч. ги помолих за операция - а те викат я каква жена - три наведнъж ще изкараш, стига глезотии.... После тръгна естествено раждане с много вътрешни и външни ракъсвания, шевове, инфекция на раната, трябваше да спра да кърмя заради прием на антибиотици. Имах усложнения, които в комплект с многото излишни килограми ми дойдоха в повече на кръста и получих дископатия. Преумората бе страшна. Детето имаше прпблеми, явно вътре се е задушавало. А после искаше внимание, после пък много тежко му растяха зъби, все ревеше, една нощ нормален сън не видях. А това с комплект с упреците, че съм лоша=гневна, изтерзана ми дойде в повече, депрсирах се. С детето се развиха трайни отрицателни взаймоотношения. Не исках други деца, "едно чудо" ми стигаше. За второ нямах сили. И ето след години - странно и неусетно поради цветна бременност се оказах пак пред вратите на родилното. БЪрзо, леко раждане, малко здраво, поспаливо и спокойно като темперамент дете (при все, че е "слушало" всичките си караници/истерии с по-голямото - и то всеки ден!!). Появиха се спонтанни усмивки към второто и крясъци към първото. Голямото ревнуваше, малкото си царуваше... А мен все ме болеше....силно.... След години попаднах на един неочакван семинар - и чрез спомени+ дишане навклязох в най-трудния момент на живота си. Оказа се - раждането на първото дете. ПОдсъзнанието ми " си спомни" как в един момент са ме упойли, за да ме шият, как " е чуло" виковете и паниката на лекарите. Имала съм тежък вътрешен кръвоизлив и положениоето е било критично, изпаднала съм в безсъзнание ( и за това сега гледах всичко като снимано отгоре). Дори са излезли и са питали мъжа ми " АКО трябва да избира, кой живот да запазят.. май и двата ще е трудно..." А това той не ми го бе казал, знаех, че крие емоциите от раждането, за да ме предпази, но не знаех какво така упорито отказва да ми каже... И сега разбрах. Веднага звъннах и го питах - той потвърди - била съм на косъм. Той е вдигнал кръвно, поискал е вода, после е казал, че едно дете сираче без майка не може да бъде щастливо... И след това винаги е глезил детето, с вина за тази горната фраза. А аз пък обичах второто, защото то "не ми отне живота'. Моля, психолозите и майките да кажат има ли право детето ми (вече на 20г.) да ме обвинява за пренаталното си възпитание и жестока родилна травма? ЗАщо след прекрасна бременност се роди упорите,трудно, болнаво дете, а след това спокойно и щастливо, вътрешно усмихнато и весело дете, пре все че всеки ден ( и в корема и после) е слушало скандали между много хора? А къде отива значението на термините "карма" и "Воля Божия"? А какво бихте казали вие, ако бяхте на мястото на съпруга ми (трябва да избирате между 2 живота)? Благодаря!!! Редактирано Ноември 23, 2009 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Засега наистина си нямаме представа кое как стои... Споделям мнението на приятелката на Вики3. Не са идеални условията,няма как да бъдат засега, освен ако живеем в център "Идеал", Канада, където са наистина почти идеални ... И наистина го има въпросното хвърляне на кал от психолозите по майките, особено от страна на психоаналитичните школи! Има маса деца, раждани във война, след много тежки преживявания на майката, но станали чудесни хора след това. Има и маса прекрасни радостни бременности, в които майките слушат специална музика и си говорят с детето си буквално, молят се и медитират, дори прекарват бременностите си на специални места, заобиколени от красота, но децта след това са далеч от духовност и т.н. Как стоят наистина нещата по този въпрос засега не знаем с точност! Мислим си, че знаем, слушаме авторитети, но не знаем. Научните доказателсва (в Щатите и Русия предимно) засега доста понагласяват хипотезите си и цитират избирателно само което им изнася... А какво да кажем за бременните с паническо разстройство или депресия или обсесивно компулсивно разстройство? А ако са се появили по време на самата бременност, както често става, вследствие на промени в хормоните и химията? Нима трябва да ги виним? Или да им казваме, че "виж сега, ти като имаш по пет панически кризи на ден, детето ти ще бъде еди си какво си..."? Не мисля! Защото въпреки реалността на предаване на биохимията директно в плода, дори въпреки това, напук на всичко често детето е супер здраво и грейнало и стабилно! Понякога дори едни цигари е добре да се оставят, като лек антидепресант по време на бременността - ако майката е в депресия или е биполярна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 24, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2009 Замислям се за себе си - какъв запален идеалист бях. Търсех материали за пренатално възпитание преди 10г., когато за това не се говореше, нямаше инфо... А сега станах поизморен реалист. И се сещам за още един пример - бяхме на море на квартира, хазяйте имаха 2 внучета момчета близначета на 6 г. Единият бе все залепен за полата на майка си, спеше до нея. А другият - роден търговец. Предишния ден бе успял да продаде излишните килограми боб на баба си. Наистина много отракано хлапе - нямали пари за сладкиши и той се спазарил с баба си - ако продаде боб, тя да му купи нещо. И той започнал да се хвали на бабите съседки - много вкусен боб, а аз съм злояд, ама този боб двойна порция го ям... И така спасил положението - платили важна смсетка и даже и за него останало. А другият си седеше, мълчеше и гледаше телевизия.... И за други случах съм чела - единият близнак е инторверт, а другият - екстраверт....Мистерия!!!! А в една утроба са расли....... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 27, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2009 С благодарност към Александра, споделям това, което тя ми прати като линкове: книга "Отговори за непосветения" 1 - 2 част. Во второй части книги есть беседы на тему: Духовные правила подготовки к зачатию ребенка. Работа с сексуальными энергиями до зачатия. Правила зачатия. Поведение женщины в период беременности. Над чем следует работать матери в процессе беременности. Правила распознавания ментальных состояний. Передача ребенку состояний матери. Сознательное воплощение духовных качеств в ребенке. Понятие платформы личности. Объективная и субъективная платформа личности. Непоколебимость, как условие проявления добродетелей. Как формировать непоколебимость. Смысл родовых болей женщины. Желательно ли присутствие отца ребенка при родах. Ребенок – как «чистый лист». Влияние наследственности на развитие человеческого существа. Циклы развития личности. Основы эзотерической педагогики и воспитания. Роль родителей в становлении личности ребенка. Соотношение любви и строгости в воспитании. Основы медитации и сила молчания – в детстве. Есть перевод этих книг на български език: http://www.helikon.bg/books/184/118386_otg...eniia-ch.1.html Издател: Анхира , 2005 http://www.helikon.bg/books/184/118387_otg...eniia-ch.2.html Издател: Анхира , 2005 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 4, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2010 Една интересна статия за перинатално възпитание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Интересни статии за бременността: "....Плод, развивающийся в организме женщины, способен к простейшему обучению и запоминанию. Причем на поздних сроках у него явно развивается долговременная память. Метод позволяет достоверно оценить развитие нервной системы ребенка задолго до его рождения. Плод человека в возрасте 30 недель обладает памятью. Этот впечатляющий результат получили исследователи из Медицинского центра Университета Маастриха (Maastricht University Medical Centre) и Медицинского центра Университета Рэдбоунда в Неймегене (Medical Centre Radboud University), Нидерланды...." източник: Бебетата в утробата имат добра памет Цезаровото сечение не позволява на бебето да се зарази с полезни бактерии Жените ще могат да раждат до късна старост - стволовите клетки ще се превръщат в ембрионални такива... Палеонтологам пришлось признать, что роль женщин в эволюции человека огромна.Их основным вкладом авторы работы считают опасные роды, детсад и бабушек. ***** Алкохолът по време на бременността нарушава нормалната сперматогенеза на бебетата от мъжки пол У сыновей, матери которых пили больше всего, концентрация спермы была в среднем 25 млн сперматозоидов в 1 мл, а у тех, чьи матери отказывались от алкоголя, — 40 млн/мл. Однако при этом датские ученые не обнаружили ухудшения формы сперматозоидов или снижения уровня мужских половых гормонов, например тестостерона. Также они не нашли связи между количеством потребляемого алкоголя будущими отцами и качеством спермы их сыновей. ***** Кесарево сечение не позволяет роженице получить свою дозу окситоцина. Поэтому в дальнейшем родившую «неестественным» путем женщину может ждать послеродовая депрессия. Оказалось, что у женщин, рожавших обычным способом, сильнее активировались области коры мозга, которые регулируют эмоции и сочувствие. Кроме того, увеличился кровоток в более глубоких структурах мозга, которые отвечают за поведение. То есть мозг женщин адекватно отвечал на крик ребенка – общим беспокойством. А вот у дам, которые перенесли кесарево сечение, эти области мозга активировались гораздо слабее. ***** Децата от "епруветка" често се раждат с проблеми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Писмо до едно неродено дете, Ориана Фалачи, журналистка и писателка Ориана Фалачи Една бъдеща майка води монолог с нероденото си дете. Говори му в какъв свят ще се роди. Как ще мине живота, ако се роди момче или момиче. Какво е отредено на жените и мъжете. За мъките, разочарованията. За радостта и любовта. Че трябва да търпиш и понасяш. Размишлява върху въпросът има ли право да роди, без да е чула съгласието на бебето в утробата си. Казва на детенцето си: " Изритай ме, дай ми някакъв знак, че ме чуваш!" Разкъсва се между дилемата да направи аборт или да роди, без да е попитала! Знае, че е късно и размишлява, за да държи в трескаво напрежение себе си, но дълбоко в себе си усеща, че няма как, че не може да посегне на живот, който не й принадлежи. Затова се чувства длъжна да роди, каквото и да й коства това, тя е съгласна да поеме вината, ако един ден детето й възроптае срещу живота. " Дано да се родиш момче! ", е мисъл появяща се няколко пъти в кратката книга, но и тайничко мечтае за момиче. "Студът ми минава, сънят ми минава, щом казвам, че животът съществува – самата аз се чувствам жива. Виж, светва някаква лампа. Чуват се гласове. Някой тича, отчаяно вика. Но другаде се раждат стотици, хиляди деца и майки на бъдещи деца – животът нямаше нужда нито от теб, нито от мен. Ти си мъртъв. Може би и аз умирам. Но това няма значение, защото животът не умира." Това е края на книгата. Мисля, че много точно го е казала - животът не умира!!! Който иска да я прочете, е нужно да си я закупи. Няма я онлайн. Но със сигурност няма да съжалява. Ориана е страхотна мислителка! Красива и смела, каквито жени все по-рядко се срещат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 6, 2013 Доклад Share Добавено Януари 6, 2013 (edited) Оказа се, че пренаталното възпитание всъщност е част от древните еврейски писания писани векове преди новата ера. Тогава се задължават мъжете да подхождат със сладкши, добри думи и мило отношение към съпругата си, за да я предразположат, да я задоволят психически, интелектуално и сексуално, защото това е официално написано в брачния договор. Само така се гарантира физически, психически и емоционално дете. Инфо по темата има в книгата "Тайната на еврейския секс". P.S.: Може да се чете на руски от тук например: Петр Люкимсон, Марк Котлярский Тайны еврейского секса http://www.litmir.net/br/?b=114755&p=1 или от http://lib.rus.ec/b/366427/read#t2 Редактирано Януари 6, 2013 от Дъгата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.