Jump to content
Порталът към съзнателен живот

82. Едно ви трябва (18 март 1934 г.)


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало

Красивата молитва

Махар Бену.

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Лука.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Беседа 82. Едно ви трябва (18 март 1934 г.)

Молитвен наряд за край

Отче наш.

26. Утринно Неделно Слово, държано на 18 март 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

"Човек е един проводник на Божественото. Христос говори за онази грешница, която му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде. Трябва едно разбиране на Божиите пътища. – Толкова години ние се стремим да служим на Бога. – Че какво трябва да разбираме под служене на Бога? Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен. Виждаме онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога. Минава левит – отдаден на църквата книжник. И той казва: За мене не е тази работа и отминава. Най-после отминава един самарянин, един обикновен човек и му помага. Кой е ближен сега на ранения?

Мнозина от вас искате да знаете, дали прогресирате или не. Аз ще ви дам една диагноза, за да знаете това. Не е мъчна работа. Виждам голям въглен, който е на огнището и, за да разбера дали гори или не, аз ще отделя всички други въглени от него, които са запалени и ще туря около него незапалени въглища. И ако може да ги запали, той гори.

Ако ти вярваш в Бога и мислиш, че имаш истината в себе си, но ако твоят огън не може да премине поне на един от окръжаващите, ако поне на един не можеш да предадеш своя огън и да го запалиш, тогава какъв огън имаш?

Ти казваш: Аз не искам да го запаля, но искам да го оставя, когато му дойде времето, сам ще се запали. Ти се самозалъгваш, като употребяваш израза "когато му дойде времето". Това е приказка за Хитър Петър. Когато го пратили да занесе вода, той едва носел големия кожен мях и, за да не узнае змията, че е слаб, той взел мотика да прекара вода и казал: Аз мисля, че с един мях не може да направим много нещо, а искам да прекарам цялата чешма. Змията тогава вдигнала и пренесла меха и Хитър Петър се отървал. Така той не си издал слабостта, че едва носи празния мях.

Не носи ли всеки един от вас по един такъв мях и едва го тътри? Че как вие не можете да изтърпите всички мъчнотии, които ви се дават? Каква вода можете да прекарате? Че ако вие не можете да изтърпите най-малката обида, каква сила имате?

"

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Розалина!

Вие прочетете цялата глава и размишлявайте върху нея. Аз ще прочета само половината.

Марта казва на сестра си да работи. А Мария седи при Исуса и слуша Словото Му. В Евангелието за Марта се казва: "Тя за много работи се мълви* , а е изоставила най-важното." Това е сегашното състояние на вярващите в света. Всички се мълвят за много работи. Какви ли не вътрешни безпокойства смущават човека. Той мисли как ще прекара живота си, мисли дали ще влезе в Царството Божие, мисли как ще го погребат след като умре. Старият мисли, като остарее, как ще го гледат синовете му. Малко чудно! Този човек, който вярва в Бога, мисли, че ще остарее. Как е възможно един човек, който вярва в Бога и който люби Бога, да остарее? Мисли той, как ще остане безпомощен, че дали и как окръжаващите синове и дъщери ще го хранят и погребат. Това е безверие, да се безпокои човек, кой ще го гледа на стари години. Светът е убеден, че пътят, по който върви, е прав. Религиозните хора и те мислят същото. Те мислят, че това, в което вярват, това е именно важното, а при това забелязват, че им липсва нещо. Има нещо, което и светът, и верующите са известявали. Да ви приведа един пример. Каквото старият помисли, младият го прави, а пък каквото младият прави, старият го изправя. Имате двама млади, които се обичат. Да допуснем, че единият е в Америка, а пък другият в България. Срещат се и казват, че не могат да живеят един без друг. Пишат си писма, хвърлят си погледи. Той като я види, трепва му сърцето, че я видял и се радва. И обратно, изменя се лицето на тази мома, светне лицето й. Тя почва да се облича добре, да се измива добре, не оставя кир по врата си, по ноктите си, вчесана е добре. Момъкът и той се изменя: връзката му е красива, чист е, спретнат, върви напето и прочее.

Като се разправят тези работи, другите казват: Те са млади, зелени са, това е залъгалка и представление. Едно време и ние така правехме. – Хубаво, това е залъгалка. Добре, старият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен. Той е турил сто, двеста хиляди в банката и чака, на стари години тези пари да му служат. Питам, кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват. Затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили. Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: Синко, както започваш, така свърши....

Сещам се за беседата "Марта и Мария"...

Този самарянин, който помогнал на ранения и го вдигнал на своето добиче, и го закарал до странноприемницата, имал Божията Любов в себе си. Той е верующ. И ако ти не си в състояние да се справиш с всяка една скръб, с всяка една лоша мисъл, с всяка една лоша постъпка, които идват в тебе, ти не си силен човек. Твоята мисъл, твоето чувство и твоята постъпка в този случай са попаднали в ръцете на разбойниците. Защо не ги вземеш на своето добиче, да ги занесеш и да ги изправиш? Защо да не можеш да изправиш мисълта си? Или защо да не изхвърлите една своя лоша мисъл вън от вас? Аз не съм срещал нито един светия, който да е изхвърлил една своя лоша мисъл от ума си. Поглеждал съм всички светии, но не съм срещал още такъв. Че как ще изхвърлите от ума на един светия една лоша мисъл, една красива жена? Той, дето ходи, държи тази мома в ума си. Где е грехът, питам сега? Когато вие държите хубавия хляб, това не е ли както красивата мома, която държите в ума си? Хлябът изяждате, а пък да прегърнете една мома, това било престъпление. Питам ви сега: Где е престъплението, ако се прегърне една мома, която е излязла от Бога? Престъплението седи в това, ако окаляш нейната дреха. Но ако изчистиш нейната дреха и й даваш това, от което тя се нуждае, тогава где е престъплението? Ние мислим за това, че е грешно, което не е. Според мене, ако аз се изправя пред прозореца на един човек и следя какво прави той, това е по-голямо престъпление, отколкото да се прегърне една мома. Че влязъл образът й в моя ум, какво от това? Кой е виновен? Вечерта се връщам в дома и виждам, че стаята ми свети и че момата е вътре. Какво да правя? Вън е студено. Ти вече си се опетнил като мислиш, че ще се опетниш, като е влязла момата в къщата ти и как ще я поканиш. Няма никаква философия в това. Ние се мълвим за много работи. Те са работи на момента, външната страна на живота.

Какво разбираме под името Мария? – Това е доброто. Седи Мария при Христа и слуша Словото Му. Тя казва: Тези неща ми липсват. Ако при тебе се приближи една мома и ти предаде доброто, което Бог е вложил в нея, ако внесе вечната справедливост, която Бог е вложил в нея, това е хубаво. На място е тогава нейното идване.

Според мен не е грешно да се мисли за момата/момъка, да си влюбен... Грешно е да обсебя, да искам да го пленя и сложа в рамка... Ако дам свобода и го нося в сърцето си и буди алтруистични мисли в мен, ако е вдъхновение, то не е грешка... Та нали Словото се ражда от Любовта...

Вие сте дошли до едно място, дето едно ви трябва: да разберете великия закон на Любовта. Най-напред да определите, в каква посока се изявява Любовта, от где иде Любовта. Ако твоята любов не слиза перпендикулярно към тебе и ако не прави никакво отражение в тебе, ти си в областта на сенките. Любовта трябва да слиза точно перпендикулярно към тебе и след това трябва да има отражение. И ако тази любов не може да ти даде разширение, ако тя не може да смъкне всички твои скърби и страдания, и ако тя не може да хвърли светлина в твоя ум, ако тя не може да те измъкне от обятията на смъртта, и ако тя не може да развърже веригите на твоите нозе и да ги снеме, това не е Божия Любов. Божията Любов снема всички вериги. И ако тази Любов дойде и не смъкне от тебе всичките стари дрехи и те остави гол, това не е Божия Любов. Адам минаваше за много голям праведник, той се мислеше за много учен, обаче един ден яде нещо и се видя, че е гол. И той не можа да разбере хубостта, хубавото в своята голота. Той като видя, почуди се, уплаши се от своята голота и когато дойде Бог, Адам каза: Скрих се от твоето лице, понеже видях, че съм гол. Тази голота на какво се дължеше? Той изгуби и малката любов, която имаше към Бога. Последния лъч, който имаше от Бога, той загаси. Той загаси последния лъч, който имаше от Божията Любов. И той тогава се видя, че е гол. Значи, последният лъч на любовта му изчезна. И вместо любовта, влезе страхът. Щом влезе страхът във вас, вие загубвате последния лъч на вашата любов. Такъв човек какво го очаква? Ще ти направи Бог кожени дрехи и ще изпрати ангел, да те изпрати от райските врата навън, в света, за да намериш Любовта. Защото този е пътят да намериш Любовта. Защо страдате? – За да намерите Любовта. Защо умирате? – За да намерите Любовта. Ти казваш: Мене ми дотегна! – И на мене ми дотегна. Толкова години говорих и на мен ми дотегна, ако е за дотягане. Не, мнозина ми казват: Толкова години говорите за Любовта, как не ви дотегна? – Аз казвам: Вие се пазете, понеже аз досега съм ви говорил, сега е нужно приложение. Почнете да обичате.

Почнете да целувате вашата добродетел в душата си, вашата правда, вашата справедливост и прочее. Това е култура, това е приближаване към Бога.

Да изпълним Волята на Бога, да отидем в Царството Божие, да запалим земята и тя да гори, без да се превърне на пепел. Тя да почне да гори, без да изгори. И на вас ви пожелавам да се запалите и да горите, без да изгаряте.

Едно ви трябва
Линк към коментар
Share on other sites

Сещам се за един аналог. За самарянина.

Когато ми бяха необходими средства за лечението на Лори, институциите в своето величие ми отказаха. Но хора, непознати, малко познати и близки ми помогнаха, който, с каквото можа... За мен те са ближните, те са самаряните. Благодарна съм им, защото промениха живота ми...

Линк към коментар
Share on other sites

Защо религиозните хора, учените хора и другите страдат? Защото не са изпълнили Волята Божия. Силните отслабват. Защо? Защото не са изпълнили Волята Божия. Да ти е приятно да вършиш Волята Божия и то не само един ден, но постоянно, всеки ден. Ако ти в една жена или в един мъж не можеш да видиш доброто, което Бог е вложил в тях, правдата, която Бог е вложил в тях, разумното слово, което се изявява чрез тях, ти си на крив път.

Вие сте дошли до едно място, дето едно ви трябва: да разберете великия закон на Любовта. Най-напред да определите, в каква посока се изявява Любовта, от где иде Любовта. Ако твоята любов не слиза перпендикулярно към тебе и ако не прави никакво отражение в тебе, ти си в областта на сенките. Любовта трябва да слиза точно перпендикулярно към тебе и след това трябва да има отражение. И ако тази любов не може да ти даде разширение, ако тя не може да смъкне всички твои скърби и страдания, и ако тя не може да хвърли светлина в твоя ум, ако тя не може да те измъкне от обятията на смъртта, и ако тя не може да развърже веригите на твоите нозе и да ги снеме, това не е Божия Любов. Божията Любов снема всички вериги. И ако тази Любов дойде и не смъкне от тебе всичките стари дрехи и те остави гол, това не е Божия Любов.

Каквито и философии и правила да си създаваме, да четем, да следваме, едно си остава най-важно и най-точно - опитът, плодовете на нашия живот. Може да съм накамарила стотици книги и да съм ги чела с молив в ръка, но ако след това четене аз съм в страдание, ако се усещам измамен, обиден, пренебрегнат, неоценен, ако нося в себе си жертва и съдник, то напразно съм ги прочел...

А може само едно малко невзрачно томче да съм се докоснал, но след него животът ми да се е променил неузнаваемо към мир и щастие и добро - защото те не са външно явление, но си извират вътре в самите нас и не външните условия определят как ще живеем, а това, което извира вътре в нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Гледайте на хубавата страна на нещата. Във всяко едно горчиво чувство, във всяка една горчива мисъл, във всяка една горчива постъпка се крие Божията Любов, Бог се крие вътре. Това е начинът, по който Бог ще се прояви. Всякога, когато имаме голяма буря, след това ще дойде хубавото време. След като е изорана земята, ще дойде сеитба и жетва. Когато се изкопават дупките на дърветата, тогава се посаждат дърветата и после дават плод. Всякога след големите противоречия и страдания в света, идват големите блага.

Хубавото време и благата идват само, ако разберем уроците на страданията и бурите.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...