Диана Илиева Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Момчета, радвам се, че споделяте свои проблеми, но как се отнасят те до темата, която е зададена като не за какви да е бози, а именно "езотерични". И много странно реагирате, когато някой не се съгласи с вас. Може би мислите, че сте притежатели на чистата и абсолютна истина и също така копнеете по единомислието, което обаче беше приоритет в ... едно недалечно (и неудачно) минало. Редактирано Юли 1, 2012 от Диана Илиева Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) 2. Методология на научното изследване Познавателната дейност на човека има две основни нива на осмисляне на действителността: - емпирично (в което са всички други видове познание, без научното), и - теоретично (научното познание). Разликата между тях е в дълбочината, до която се достига при отразяване на обективната реалност. Емпиричното познание е базирано на непосредствено индивидуално възприятие, опит, изживявания. То е формиране на представи за явленията от обективната действителност, които са в голяма степен достатъчни за социализацията на човека, без обаче да се достига до същността на явленията и процесите. То по начало е познание за повърхността на нещата. Теоретичното познание навлиза по-дълбокото и преодолява непосредственото съзерцание, обяснява същността. То е познание за същността. То обобщава, систематизира, утилитизира познанието. Само научното познание достига до теоретично осмисляне на действителността. Науката, в най-широкия смисъл на думата, е обективно знание, представляващо система от знания или препоръчителни практики, които са в състояние да доведат до прогнози или до предвидими резултати. В този смисъл, науката се отнася към висококвалифицирани работни техники и практики. Науката е сфера (част) на научно познание, която е насочена към опознаване на действителни закономерности на дадено (отделно) явление от обективната действителност. Общ обект на научното познание е обективната реалност. Тя може да се раздели на природна и обществена. Поради това науките също могат да се разделят на естествени (природни) и обществени. Съвкупността от теоретични знания, които са систематизирани, представлява науката като форма на общественото съзнание. В по-тесен съвременен смисъл, науката е система за придобиване на знания въз основа на научни методи, а също така тя е и система от знания, формирана чрез научни изследвания. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги научни изследвания. Използвайки контролирани методи, учените търсят и събират доказателства за физически или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволява по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били тествани. Науката е процес на натрупване на знания и открития чрез системното проучване на принципи, които управляват наблюдавани феномени. Основа на всички науки е схващането, че има действителен и подлежащ на опознаване свят и неговият ред може да бъде опознат и възстановен чрез създаване и проверка на хипотези. Хипотезите са установени закономерности между два или повече елемента на емпиричния свят, които си взаимодействат и обясняват връзката (или връзките) помежду си. Съществуващите връзки се потвърждават или се отхвърлят чрез извършването на наблюдения. Потвърдените хипотези се превръщат в теории, които се използват за обяснение на природни и поведенчески феномени. Съществуват два вида хипотези – работни (временни) и научни (реални, създадени след натрупване на значителен фактически материал). Основно изискване към учените е те да бъдат ясни и коректни към предположенията, които правят, когато формират своите работни хипотези. Това позволява на другите учени в същата (или в друга) научна област да оценят формулираната научна хипотеза и валидността на нейната проверка. Тъй като научните хипотези често зависят от използването на други потвърдени хипотези и на предположения, те винаги остават отворени за бъдеща проверка и (пре)оценка, което стои в основата на самокорекцията на всяка наука. Научните методи са съвкупност от средства, чрез които науката изучава своя предмет. Научната методология може да бъде разглеждана като цел, средство, начин и действие на съответната наука. Научните методи могат да се делят по най-различни критерии. Най-често срещаното тяхно деление е: - общонаучни (използват се от всички науки без изключение) - логически, системен, структурен, емпиричен, експериментален; - частнонаучни (използват се от голяма група сходни науки) – така например обществените науки използуват като частнонаучни методи социологическия и историческия; - специфични (използват се от малка група сродни науки) – така например правните науки използуват като специфични методи сравнителноправния и догматичния. Прилаганите научни методи трябва винаги да се документират ясно, а техният подбор да се обосновава, тъй като те са в пряка връзка с използваната теоретична постановка, принципи и практика. Археологическите методи са неразделна част от теорията на дисциплината и заемат всички инива на археологическия процес. Те представляват разнородни по своя характер дейности, разделени в четири категории: - общи проучвателски методи - полеви методи - аналитични методи - к(в)антитативни (качествени) методи Общите проучвателски методи са дедуктивни, индуктивни, хипотетично–дедуктивни и др., които се възприемат от почти всички научни дисциплини. Общите методи обикновено се отнасят към определени теоретични перспективи, които от своя страна ръководят или диктуват аналитичните методи. Общи проучвателски методи се прилагат при обхождане, локализиране и сондиране на археологическите обекти. Полевите методи представляват техники, предназначени за ефективно полево проучване. Те включват стратегии за водене на археологически разкопки, техники за събиране на археологическите материали, техники за отразяване на данните и др. Аналитичните методи са техники и подходи, чрез които се анализират различни категории находки и структури и тяхното прилагане зависи от това какъв вид и какво количество информация археологът възнамерява да извлече от проучвания обект. Квантитативните методи целят разкриването и демонстрирането на модели, съставени след извършения анализ, както – и извършването на проверка на вече съставени хипотези. Методите на подводната археология зависят от обекта, от средата, в която е той, от времето, с което се разполага, и от целите, които се преследват. Според Д. Кларк, „Съвременната археология е по-скоро сбор от въпроси, отколкото – сбор от отговори.". Редактирано Юли 1, 2012 от ISTORIK Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Аз с чиста съвест си признавам, че писах бая извън темата, но моето възпитание изискваше да отговоря на въпросите зададени към мен ^^ и аз - затова смятам по математическите въпроси да се "преместим" другаде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Историк, при нас нещата стоят по съвсем различен начин, но крайната цел е една и съща. Няма да ограмотявам тук останалите за научните методи и подходи в изкуствознанието. Само ще напиша , че аз ще използвам системно-структурния метод, защото имам за цел на дисертацията да създам 2 системи от критерии за откриване и определяне на обекти.Както и метода на анализ и синтез за извеждане на заключения по определени тези, които ще разгледам в отделните глави. При нас доста от ключовите понятия, които предлагаш ти са различни.И като методология и като терминология. Редактирано Юли 1, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Разбира се, че терминологията ще се различава. Ще се различават и научните методи. Науките, с които се занимаваме, са различни. Интердисциплинарният подход към проблемите обаче би могъл да поправи тази несправедливост. :-) Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Да с интерес изчетох твоя коментар, макар че не съм от този тип интердисциплинарни хора, тясно ориентирана съм в моята специалност. Но ти явно имаш търпението, така че дерзай !За всички ще е полезно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 И вероятно малко офтопик - но без желание да засягам никого - всички сме потърпевши в случая - Възрастта на българските изследователи. В Западна Европа един докторант става докторант на 22-23 години. Защитава на 26 до 28 години. Специализация кара от 28 до 36 години. Асистент/Изследовател става на 32 до 36 години. Доцент/Професор става между 36 и 46 години. Цифрите са ориентировъчни, варирането е възможно, но по-скоро като изключение. В България все още има хора, които защитават дисертация на възраст над 50 години. Често срещано е над 40 години, а по правило - над 30. Ето за мен това е една езотерична боза! хаха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Щастието и силата на хората зависят от тяхното слушане. Туй, което хората наричат щастие, това е съотношение. Щастието, това е връзка между две души. Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, то, както в музиката, тъй и тук, образува се онзи тон, който ние наричаме щастие. За да можем да разберем туй вътрешно отношение на щастието, ние трябва да си служим с онези обективни символи, които съществуват в природата. За пример, физическото сърце, това е един символ, и знаем, че здравословното състояние на човека зависи от неговото сърце. И от всичките клетки в тялото, като изключим тия на главата, най-разумни са клетките на сърцето. По интелигентност те са на първо място, те са най-интелигентни. Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали да мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност. Това е едно детинско схващане на съвременната наука. Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора, това са деца на тази наука, те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна ученост. Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в себе си. Тогава философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“. Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с живата, съзнателна, самосъзнателна човешка душа, защото душата е една определена единица вътре в природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно.... http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13387#entry172955 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Между нас има един колега от катедра изкуствознание, който е на близо 50 години, но той има 2 висши образования, журналистическо от Софийски университет и изкуствоведско от Национална Художествена Академия и двете му са с магистърска степен. И е абсолютна читанка. За мен казва ,че съм нешлифован диамант и все иска да чете всички мои доклади и ми ръкопляскаше най- много на есенната научната конференция, направо се счупи. Казва, че не се интересува аз какъв художник съм, само какъв научен работник съм, голяма скука. Като цяло общата възраст в Академията е 30 години на докторантите.Първо в академията е много трудно да се влезе, второ много трудно се навиваме да ставаме докторанти, защото все няма места за асистенти и правим големи паузи между магистърската степен и докторантството. Аз влязох първа в академията,веднага след гимназия, но след като приключих с бакалавърската си степен преподавах 4 години, след това карах магистратура в съвършено друга специалност и спечелих конкурс за докторант в новата специалност. Ще бъда на 33 когато ще стана доктор. Пак добре.Хаха. Между другото по новия закон всички университетски преподаватели трябва да имат докторска степен , за да преподават и сега големият майтап е да гледаш как проф. Иван Газдов например си кара докторантурата редовно при това .Има още няколко преподаватели, които карат докторантури с нас. Най - младите докторанти са на 28.Но още не могат да пишат по мое мнение.Нямат и изследователска нагласа, мислят ученически. Редактирано Юли 1, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Някой май го написа някъде преди мен. Но: Във всички сфери /имам предвид наука, езотерика, и всичко друго/ има хора с огромно его и се мислят за последна инстанция. Живота показва/доказва истините, те остават. За това си държа на Учителя-всичко проверяваме, да изпитваме писанията, да се учим да мислим и да откриваме себе си... И тогава ни се отварят очите, да знаем кое е достоверно, кое-не. Е, разбира се и най-псевдо глупостите си съществуват... Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Хубаво е човек да си води дневник, в който да си пише - и да го чете от време на време, за да не забравя от къде е тръгнал и да не се превръща в надута пуйка. Аз си чета историите от БАН и признавам, че всеки път се изумявам... А за съжаление, системата с научените работници в България не работи. Но няма нужда да се притесняваме, тя цялата държава е изпаднала. Помните ли как някакси случайно в началото на промените се навъдиха екстрасенси, контактьори, хората си имаха полтъргайсти и какви ли не други извънземни приятели? А сега... криза... имаме един по-шашав междугалактически контактьор, пришълец от междупространственото измерение по негови думи - грубо между седмото и осмото измерение. Снима с уеб камера хората и им слага шарен фон - снимал чакрите! Тиха лудост някаква. За мен псевдонауките в България намаляха. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Пазя си всички лекции, доклади и статии и колкото повече време минава все повече си ги харесвам, хахахахахха.Дори се чудя как съм ги писала с толкова жар и вдъхновение.Направо горещи редове. Разбира се виждам и недостатъците им като научен текст, но....какво да се прави, не може всичко. Все по- добри научни текстове започвам да пиша, но все по- малко се вдъхновявам, като виждам, че всичко това остава неоценено и накрая ще събира прах в библиотеката на НХА, дори няма да се издаде .Освен ако не си намеря издателство, което да ми я издаде,поне смятам да я адаптирам на английски моята прекрасна дисертация, хахахах, пък да видим, какво ще излезе и на този фронт. А по повод врачките, контактьорките и всички недооценени астроложки и нумероложки им предлагам да напуснат пределите на България и там да практикуват своите езотерични буламачи. С изключение на моите приятели нумеролози,тароведи и астролози всички са Bull Shit. Ами онзи канал, по който нон стоп текат на живо предавания и контакти на такива паранормални хора, направо ми домилява за всички хора, които се обаждат и харчат пари за такива глупости. Признавам си, че от време на време и на мен ми доскучава и искам да узная бъдещето си, но всичко с мярата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Из Уикипедия: В много случаи окултизмът и езотеризмът се определят като синоними. В определени научни среди окултизмът се приема със скептицизъм и се определя като лъженаука. Ха сега, някой да ме светне за разликата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Според мен без да твърдя, че съм експерт хах, езотеризмът се занимава повече с философията в дадена религия, нейната теоритична обосновка, докато окултизмът е малко по- примитивен, изцяло практически насочен.Освен това си мисля, че окултизмът не е практика на дадена религия, а по- скоро свързан с практики, ритуали дори на някакви древни вярвания, легенди, вещерство и т.н. Редактирано Юли 1, 2012 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Езотеризъм в най-общ смисъл се назовава всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. Окултизмът е общо наименование на група разнородни мистични течения. Мистицизмът е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито само чрез пряк личен опит. Единственото изискване е пречистване на сърцето, което в началото на човешкия живот е изпълнено с неприемливи чувства като невежество, смут, омраза, завист и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) "Окултизмът е наука да се познават природните сили, тяхната област, как действуват и как може да се използуват. Окултистът е човек реалист, той не вярва, а борави само с природата – с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине. В християнски смисъл може да бъде християнин и мистикът, и теософът, и спиритистът. Ако вземем областта на Духа в широк смисъл, в неговите разклонения, то е спиритуализъм. Опасността при изучаване на спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други утайки, които собствено им причиняват вреда Но ние ще оставим засега настрана онова, що говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията – примирение на противоречията; мистицизмът – сливане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на земята, единствената наука, която ни научава как да живеем. Той само може да ни избави от всички нещастия. А християнството е наука за ликвидиране на кармата – за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? – То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв." Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството Редактирано Юли 1, 2012 от Eлф Inatari, Донка, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Това ми хареса много и мисля, че отношението на Дънов към християните и християнството е много правдиво. А християнството е наука за ликвидиране на кармата – за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му " Що е християнството? – То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв." За окултизма също: Окултизмът е наука да се познават природните сили, тяхната област, как действуват и как може да се използуват. Окултистът е човек реалист, той не вярва, а борави само с природата – с материалните неща. Редактирано Юли 1, 2012 от Inatari Eлф и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Бях позабравила тази беседа, хубаво стана че си я припомних. Добре е да се прочете цялата. Тази мисъл според мен най- точно обяснява нещата : " Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак, то ще бъде най-голямата глупост, която може да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно." Поздрави! Редактирано Юли 1, 2012 от Eлф Inatari, Диана Илиева и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Няколко книги по темата Петър Дънов - Окултни принципи и закони - том 1 и том 2 http://www.beinsadou...e&do=item&id=30 http://www.beinsadou...e&do=item&id=31 Петър Дънов - Окултният ученик http://www.beinsadou...e&do=item&id=19 Омраам Микаел Айванов - Ходете, докле имате виделина! http://www.book.stor...el-ajvanov.html Беинса Дуно - Общ окултен клас - I, II и III година http://www.book.stor...einsa-duno.html http://www.book.stor...einsa-duno.html http://www.book.stor...einsa-duno.html Редактирано Юли 1, 2012 от ISTORIK Слънчева, Inatari и veselinvalchev1981 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Окултната школа не е школа за утешение на хората; това е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И така само при изявяването на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с Бога. Във Всемирното Бяло братство се употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на любовта, вторият метод е методът на мъдростта, а третият метод е методът на истината. Това са три метода, три школи, които Бялото братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с любовта, и с мъдростта, и с истината едновременно. Християните работят само с любовта, теософите — само с мъдростта, а йогите - само с истината. В Бялото братство изучаването на любовта, мъдростта и истината са методи за работа, целящи да се образуват онези духовни връзки, необходими за служене на Бога. Иисус Христос казва: „Търсете царството Божие в Неговото проявление и всичко друго ще се приложи.". Тази е идеята. Сега Христос е единственият фактор, на който вие можете да разчитате. Като говорим за Бялото братство, за Христа, ние знаем, че един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на земята. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не можете да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас..." Ето едното условие „моите думи" - разумното Слово. Това учение, което е проповядвал Христа, не е само онова, което е в Евангелието. Думите „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим обиталище във вас" подразбират един велик закон - „Тогава аз ще се изявя чрез всекиго." "Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за някакъв по-добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Иисус Христос също не е проповядвал някаква религия; той е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми". "Животът е дълга верига от мигове, които трябва да бъдат съзнателно изживени един след друг. Всички положени усилия се записват горе - в книгата на Живота - и благодарение на тези усилия, голямо благословение се подготвя за вас! А когато то дойде и вие се запитате: "На какво дължим тези дарове?", ще ви бъде отговорено: "На това, че чрез своята работа сте се издигнали до селенията на Светлината, както - и че сте били носители на Светлината и мира за същества, намиращи се в отчаяние и в мрак. Продължавайте напред, по Пътя на Светлината. Какво ни очаква в края на този Път? Това ще откриете при своето пристигане. И, откривайки го, ще бъдете изумени!" "За да реализира човек Божественото в себе си, той трябва да разбира общия план на живота, който Бог е поставил. Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне." "Ако искате да имате успех в живота си, търсете го в себе си, а не - вън от себе си. Докато сте на Земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота. Радвайте се на успехите на приятелите си като на свои успехи. Радвайте се на онзи успех, който е придобит с труд, с работа и с постоянство". Редактирано Юли 1, 2012 от ISTORIK Слънчева, Диана Илиева и Eлф 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 2, 2012 Доклад Share Добавено Юли 2, 2012 Днес чета, че ... комсонаФФФтите върнали на Земята бактерии, отгледани в Космоса!!! Ето това за мен е ... псевдонаука. Примитивизъм невероятен. Също и ... търсенето на вода, за да можем да кажем дали има живот на дадена планета. Ами ако има живи организми, които не са базирани на същата биохимия като нас!? Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 2, 2012 Доклад Share Добавено Юли 2, 2012 (edited) Oгромен проблем и вероятно най-големият в сферата на науката е ПРОЕКТНОТО ФИНАНСИРАНЕ. Пиша го с главни букви, понеже това финансиране ще досъсипе науката в Европа. ПРОЕКТНОТО ФИНАНСИРАНЕ съществува и в образованието, не - само в науката. Друг проблем в сферата на образованието са ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ. Всяко училище е принудено да събира ученици "от кол и въже", за да получи по около 1200+ лв на ученик, а много от приетите ученици не харесват учебните предмети, в които училището им е специализирано. Много от калпазаните не стават за ученици въобще; нямат формирани навици за спазване на задълженията - дисциплина, четене, учене... Не могат да организират времето си или го организират така, че не им остава време за учене, понеже знанието не е техен приоритет. Липсва им и домашното възпитание. Редактирано Юли 2, 2012 от ISTORIK veselinvalchev1981 и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 2, 2012 Доклад Share Добавено Юли 2, 2012 Гандалф, би ли ми обяснил за проектното финансиране в образованието, че не зная по въпроса...? Излагация малко, ама то не може да знаеш всичко. Вероятно е по-различно от проектното финансиране в науката? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 2, 2012 Доклад Share Добавено Юли 2, 2012 Дават се едни пари (по около 1200-1300+) за ученик. И всяко училище се бори да събере определена бройка ученици, в зависимост от това, от какви приходи се нуждае. Повече подробности за делегираните бюджети в образованието можете да прочетете тук: http://www.mon.bg/left_menu/budget/ http://bglog.net/Obrazovanie/16754 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 2, 2012 Доклад Share Добавено Юли 2, 2012 (edited) Първият проблем за науката го назовах - незаинтересованост на самите изследователи да изследват дори една тема в нейния цялостен вид. Това е малкият проблем, понеже се дължи на друго. Дължи се на факта, че тези хора просто нямат въображение... а се и дължи на факта... че тези хора просто нямат интерес. Скучно им е. Вероятно им е скучно с тях самите. Един искал да бъде бизнесмен с мобифон, друг искал да бъде плейбой, трети иска просто да си живее в меча хралупка и да не го закачат /да си рови в кабинета/... четвърти искал да бъде асистент, ама бил техник, професорът искал да бъде финансист... чистачката искала да бъде генерал, директорът се изживява като фараон и иска да е безсмъртен. Човекът интерпретира заобикалящата го действителност (реалността, ако щете) най-често по субективен начин, повлиян от натрупани предразсъдъци, възприети априори вярвания, догми и постулати, които се стремят да обрисуват в съзнанието му една "подобаваща" реалност. Проблемът е, че в наши дни се говори много, а се мисли все по-малко. Получената информация е полезна едва след продължителното й "смилане" и след процес на дълбок размисъл, без които съзнанието асимилира предназначената да го обогати интелектуална "храна". Задоволяването с поглъщане и трупане на данни и факти лишава човека от всякаква познавателна способност. А отсъствието на размисъл, на критично мислене, на въображение, на нестандартно мислене, освен че тласва индивида в безидейност, прогресиращо атрофира интелигентността му. Без критично мислене, въображение и нестандартно мислене трудно се напредва в коя да е научна област. Разбира се, всяко изследване или публикация биха могли да бъдат псевдонаучни, тоест - лъжливи, пропагандни, манипулативни, некадърни, ирационални, пристрастни... Включително - и такива, излизащи от "официалните", тоест - от специализираните научни среди. За съжаление, има достатъчно такива примери. В науката също има екстремисти, фундаменталисти, маниаци, манипулатори, бездарници, некадърници, плагиатори, лъжци и подлеци. Като във всяка друга област. Редактирано Юли 2, 2012 от ISTORIK Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.