Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Огледалото


Милкана

Recommended Posts

Guest Кристиян

Очите наистина са огледало на Душата- по принцип, душата не е вът ре в човека, дори в ден днешен все по-рядко Душа навестява нисшите тела на стопанина си- просдто защото той или не я търси, или не създава условия в нисшите си тела- физическо, етерно, астрално, и донякъде ментално, в които Душата да се чувства удобно- затова Душата само може да се оглежда в човешкото око, защото то е точен геометричен модел на светлината- затова приема тази светлина и я отразява- както физически видимата светлина, така и Светлина от Светлината..

Светлината в човека се произвежда от Сърцето- там е онзи първичен "огън", който привлича Душата, на принципа на подобието.

Чифтните органи при човека са свързани с диалектимческата природа, и чрез тях се изключва възможността да познават Истината.

Хрисдтос казва "Ако окото ти е чисто (или здраво в някои библии), то и цялото ти тяло ще е осветено (здраво)", но не кщазва Ако очите ти....

У човека има само едно око, което може да произведе светлина, физическите очи могат само да възприемат и отразяват в някаква степен.

Иначе, огледалото е просто един стремеж...стремеж на човешкия Аз към самия себе си...

В огледалното изображение се вижда човешкото етерно тяло, аурата, някои аспекти на чакрите- това не е проблем за двете ни очи, защото и етера, и аурата представляват само отразена светлина- засега човек не може да произвежда светлина и да излъчва светлина, само може да я отразява, и да я "вдишва" за да се храни с нея...но, кой закусва само със слънчева баня..предпочитаме вместо слънчева баня, баничка със сиренце...:)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че човек произвежда и собствена светлина, от обменните процеси в клетките и по енергийните канали. Прави се и диагностика на този принцип - замерва се енергията, която се отделя в различните части на тялото и по получения цвят и яркост се съди за възпаления, лошо оросяване, злокачествени образувания... Но собствената енергия, колкото и да е тя, съвсем не е единствената, от която се нуждаем.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, права си Латина, за термодиагностиката, но според мен по това се съди не за произведената, а за допуснатата или недопусната в нас светлина.

Кристиян, то и сърцето май е двоен орган, брато, малко послепен само и в едната му част доста замърсена кръвчица тече от банички :thumbsup: . И като се замисля, май всичко из нас е двойно, ако теглиш чертата по средата, само по - малко или повече доближено от срединната линия. Изключения правят едни кухи органи. :) Пък онуй око, за което говори Христос, някъде по - далеч от тях ще да е. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Сигурна съм в това, което написах. Става въпрс за сложни биохимични процеси във всяка клетка, при които се отделя енергия. Елементарно сравнение, но например и при горенето на огъня се отделя енергия. При възпаленията / мястото им на допир е по-топло/ процесите протичат по-интензивно, там има борба и техните зони се виждат по-червени на картинката. Най-интензивни са процесите в раковите клетки, те се делят много бързо, богато кръвоснабдени са и техните зони се виждат най-ярки - до бяло. Зоните с понижена обмяна при лошо оросяване примерно се виждат студено-сини.

Всяка клетка е като едно малко огънче - къде нормално, къде по-буйно, къде едвам мъждукащо. Ние не сме като планетите да светим само с отразена светлина, имаме си и собствена - кой повече, кой по-малко.

Това е едно доста добро изследване, особено когато има скрит проблем. Освен това е напълно безвредно. Ориентирането става доста бързо, а подробностите се изясняват с други методи. Да не помислите, че съм някакъв спец, просто видях реклама на такава лаборатория във Варна, а и наш пациент си направи изледването - отслабнал много за кратко време, а отникъде нищо за обяснение. Видях му термограмата за няколко секунди.

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, Латинка, абсолютно си права, виждала съм доста термограми, направени от апарата " Termovision " и той работи точно на този принцип - регистрира как точно е усвоена и преработена получената от нас светлина. За жалост ние още не можем да произвеждаме такава, иначе бихме били светци.

Линк към коментар
Share on other sites

Пеем си в двуглас, но гласовете не са от една и съща песен... :feel happy::angel:;) Има ли някой биохимик или биолог да се включи? Или поне някой, който поназнайва в тези области? :smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Вчера ми мина за малко, че май е по-реално определението на нашия грубоматериален свят за огледален, докато астрално-менталните нива са това, което се отразява. Ортодоксалната мисъл няма да го приеме, понеже разпространеното мнение е, че той е отражение на нашата дейност, но аз мисля обратното... Ние сме само отражение на едни паднали астрални влияния. Това е нещото, от което щем да се освобождаваме. За целта обаче са ни нужни въздействия от непаднали астрални влияния, на които се надяваме и вярваме, че ни изпраща Универсални Дух. Въпрос е какво приемаме от предаденото - всеки със съвместимостта си, но малко въобще я имат. Дано и ние да сме от тях!

Линк към коментар
Share on other sites

Например имаме един прожектор - нека за нас той представлява светът на Истината , който излъчва Светлината, Словото, Изначалната Реалност. Тази светлина преминава през уплътняващи се и все по-бавно вибриращи енергослоеве, докато стигне до плътния свят - физическия. Докато стигне до нас тя вече е изкривена многократно, а ние с нашите криви умствени огледала допълнително я изкривяваме. Раждаме се, умираме, живеем безсъзнателно. Кой е казал че това е естественият ход на нещата? Защото всички го следват? Е, и? Масово безумие! Не е естествен! Затова мъдрите си създават носители на съзнание на които не им е нужно да се прераждат, да губят съзнание, да изграждат нов мозък, да бъдат възпитавани наново ... Това са процеси добре известни в пътя на езотеричнте науки. Тези безсмъртни енергийни тела безкрайно по-вярно отразяват тази изначална светлина, познание и в тях човек може да се развива и прогресира вече истински и сигурно! Натам трябва да се насочи вниманието на търсещия!

Линк към коментар
Share on other sites

За светлината и за преминаването през енергослоевете - споделям го. :thumbsup:

Но не съм склонна да наричам това "изкривяване". За мен това е "сътворението" на неизчерпаемото богатство от прояви на тази светлина, което за кратко наричаме "свят". А дали нашите умствени огледала я "изкривяват" или я пресътворяват Светлината в нови "субсветове", това вече е проблем на всяко огледало, струва ми се. Някои огледала сътворяват "субсветове" от мрак и дисхармония, други сътворяват ново измерение на на хармонията и красотата около себе си. :angel:

И най-добре е всеки да си намери естествения ход на нещата - има хора дето са щастливи да се раждаме и умираме... съзнателно... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

мъдрите си създават носители на съзнание на които не им е нужно да се прераждат, да губят съзнание, да изграждат нов мозък, да бъдат възпитавани наново ... Тези безсмъртни енергийни тела безкрайно по-вярно отразяват тази изначална светлина, познание и в тях човек може да се развива и прогресира вече истински и сигурно
:thumbsup::thumbsup:

Някои огледала ... сътворяват ново измерение на на хармонията и красотата около себе си.

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

:) Фойербах е казал, че в общуването си със свръхестествения свят човек реализира в изопачена форма диалог със самия себе си, със своята същност вложена в бога и с представата си за бога, който пък е всъщност обособената и отделената най - субективна, най - присъща същност на човека или " бог е ОГЛЕДАЛОТО на човека ". Казва още, че човек отрича себе си ,човешкото си достойнство, мисленето и знанието си заради бога и че бог - всемогъщ, безпределен, всесправедлив, гневлив... се е превърнал за него / човека в лично същество.

:smarty: Мисля си отдавна по въпроса за огледалата в главата и изобщо за огледалата ( криви - прави, истински - фалшиви, слабо или силно замърсени...) в и извън нас и се питам...колко ли са всъщност и кое е от Бога и кое от по-големия брат на Христа :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост
Линк към коментар
Share on other sites

Огледалото ?!

огледалото е черната дупка или тъмния тунел

( дане забравяме че водата също дава отражение на материята)

след като умре тялото,душата минава през огледалото и пътува към отвъдното

огледалото отразява тялото в което се е вселила душата и по този начин душата-вижда своето тяло в което живее

казано е;

огледалото взема душата,но не я връща

инфо от един древен език

Линк към коментар
Share on other sites

Огледало

оглед - дало

За нас огледалото отразява, но от другата страна, където не се съзира чрез двете очи, то е прозрачно стъкло.

Чрез огледалото "светът" се поглежда и познава своето несъвършенство и тъмнина - отражението си.

Но от другата страна се вижда ясно и може да се влиза и излиза.

Това влизане и излизане не може да бъде осъществено от материята позната чрез 5 сетива. За тази материя огледалото е просто стена която отразява.

С огледалото може да се видим като илюзия. Това е неговото предназначение в Истината на Света.

Линк към коментар
Share on other sites

Огледалото ни е дадено, за да разберем/познаем доброто и злото. То е следствие от ябълката на Ева. То е ограничението, което сами си слагаме. След като счупим огледалото намираме реалността, връщаме се при Отца си.

Линк към коментар
Share on other sites

По скоро да различим Истината от Илюзията. Доброто и злото са част само на този "свят" и тъй като той е фалшив, всичко негово е измамно - то не съществува.

В Божественеят Свят няма добро и зло. Там съществува само ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА, а Тя е вън от всякакъв негативизъм.

Отрицателният заряд и в Илюзионния свят и с това се запазва Идеалното Равновесие в Бог = + и -

:smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

По скоро да различим Истината от Илюзията. Доброто и злото са част само на този "свят" и тъй като той е фалшив, всичко негово е измамно - то не съществува.

Да, уточнението/продължението е верно. :harhar:

Днес ми е толкова спокойно и весело. Изпращам на всички любовта си приятели. :P

Линк към коментар
Share on other sites

Някои огладала те правят така красив и някак мек,

а други те отразяват някак по-различно не толокова красив ...

Навярно не малко пъти ви се е случвало да кажете на някога или просто да си го помислите: "Ако можеше само да се видиш отстрани?" или "Огледай се" и в прекия и в буквалния смисъл. А колко пъти сме го чували и ние самите?

Виждала съм хора, които като плачат и са тъжни се гледат в огледало, какво ли означава тази реакция? :sleeping:

Линк към коментар
Share on other sites

Някои огладала те правят така красив и някак мек,

а други те отразяват някак по-различно не толокова красив ...

Навярно не малко пъти ви се е случвало да кажете на някога или просто да си го помислите: "Ако можеше само да се видиш отстрани?" или "Огледай се" и в прекия и в буквалния смисъл. А колко пъти сме го чували и ние самите?

Виждала съм хора, които като плачат и са тъжни се гледат в огледало, какво ли означава тази реакция? :sleeping:

(кориоз,ако ми е позволено да постна)

Ами,душата,сама на себеси говори и казва-

виж се,какво направи от тялото,в което си се материализирала.

Линк към коментар
Share on other sites

Виждала съм хора, които като плачат и са тъжни се гледат в огледало, какво ли означава тази реакция? :sleeping:

За мен лично на времето това означаваше, че харесвах себе си в състояние на страдание. Някак нещо или някой ми беше внушил, че страданието е благородно и страдащият човек е богат духовно... Намерих причината в "Силата на настоящето на Е.Тол - "болковото тяло"... Искрено препоръчвам тази книга на хората, които все още се гледат в огледалото, когато страдат.

Също много ми хареса "упражнението с огледалото" на Луиз Хей, което може да се намери в "излекувай живота си" и "Силата е в теб". Там огледалото вече отразява нашето вътрешно одобрение и любов към себе си - независимо какво казват или мислят за нас околните. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

За мен лично на времето това означаваше, че харесвах себе си в състояние на страдание. Някак нещо или някой ми беше внушил, че страданието е благородно и страдащият човек е богат духовно... Намерих причината в "Силата на настоящето на Е.Тол - "болковото тяло"... Искрено препоръчвам тази книга на хората, които все още се гледат в огледалото, когато страдат.

Също много ми хареса "упражнението с огледалото" на Луиз Хей, което може да се намери в "излекувай живота си" и "Силата е в теб". Там огледалото вече отразява нашето вътрешно одобрение и любов към себе си - независимо какво казват или мислят за нас околните. :feel happy:

Аз също имам книжката на Хей и от нея човек има какво да разбере :)

Само не разбрах как се казва другата книга Силата на настоящето или болковото тяло???

Линк към коментар
Share on other sites

Силата на настоящето - Екхарт Тол

Докато сте неспособни на достъп до силата на Настоящето, всяка емоционална болка, която изпитвате, оставя след себе си утайка от болка, която продължава да живее във вас. Тя се смесва с Вече натрупаната болка от миналото и се закотвя в тялото и ума ви. ..Тази акумулирана енергия представлява отрицателно енергийно поле, което заема тялото и ума ви. Ако си го представите като пълноправно невидимо същество, ще сте доста близо до истината. Това е емоционалното болково тяло.  ...Внимавайте за всякакви признаци на нещастие в себе си, в каквато и да е форма - възможно е това да е пробуждащото се болко-во тяло. То може да приеме формата на раздразнение, нетърпение, мрачно настроение, желание да нараните, гняв, ярост, потиснатост, потребност от някаква драма във взаимоотношенията ви и т.н. Уловете го в момента, в който се събуди от латентното си състояние.

Болковото тяло иска да оцелее, също като всяко друго същество, а това е възможно само ако ви накара несъзнателно да се отъждествявате с него. Тогава може да се изправи, да ви превземе, да „стане вас" и да живее чрез вас. Чрез вас то получава „храната" си. Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия - всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея - не й понася.

След като болковото тяло ви превземе, вие ще се стремите към още болка. ...Разбира се, вие не го съзнавате и убедено ще твърдите, че не искате болката. Но ако се вгледате внимателно, ще установите, че мисленето и поведението ви са формирани така, че да я поддържате - за себе си и за другите. ...

И така, болковото тяло не иска погледът ви да попада върху него и да го видите такова, каквото е. В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се no-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Чувала съм ,че ако се извърши определен ритуал ,човек ,може да види "вечния си любим " там ,другата половина от душата му . ...

А Андерсен е разказал толкова много за любовта с тази приказка ,че едва ли човек може да обхване всичко .

"На огледалото винаги се е гледало като на “точка на сингулярност” или космическо пресичане на две съседни измерения, която дава възможност за съзнателен достъп до другия Свят. Считало се също така за напълно реално човек да може да изчезне в дълбините на огледалото или че астралната същност може да излезе от него и да отнесе човека в тайнствения Свят на огледалата."

Моята най-добра приятелка ми разказа следното:"Оглеждайки се в огледалото, виждам образа на друг човек, преливайки с моя. Най- вече очите...сякаш през моите очи гледа той и аз виждам тези очи, наблюдавайки ме , от огледалото. Трудно ми е да го опиша ...Първоначално се стреснах- едва успях да различа своя собствен лик. В последствие свикнах да се оглеждам в тези мили очи.

Познавам човека. Усещането е за ... Безвремие.Оглеждайки се в очите му , по-скоро потъвайки в тях, дълбоко в себе си знам, че той и аз сме едно .''

Леко ще се отклоня от темата като споделя, че аз лично имах усещането, че през очите на едно 5 годишно дете ме гледа друг човек чийто образ смътно различавах, но той ме наблюдаваше и сякаш мислено разговаряхме.

Имал ли е някой подобни опитности? Бих се радвала да сподели :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Миналата седмица.Само дето детенцето беше на около три годинки.Момиченце.Близначе с друго.

Сякаш привличане,неудържимо тръгване,потъване или летеж,сливане,съществуване другаде.Бях във времето,когато няма да ме има ,а това детенце беше възрастен,който си спомня за мен,но едновременно с това е и с онова, което не знам какво ще бъда тогава,аз самата.

Много особено усещане.Не ми се беше случвало досега.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...