Донка Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 (edited) Винаги съм се отнасяла малко скептично към поезия, която по някакъв начин се самоотнася към определено духовно учение и/или религия. Днес, обаче се зарадвах на поезията на Ясен Ведрин - усетих в стиховете му частица от себе си, от своето светоусещане. Приятната изненада беше естествено-красивият начин, по който стиховете излъчват Христос и Учението за Любовта, отразени в едно обикновено човешко сърце, въплътени в един обикновен човешки живот... ИЗПОВЕД Аз не искам във празни приумици разпилян да прахосам години. Има власт неоткрита зад думите, има чудно красиви картини. Аз не искам да бъда в машината някой малък и сив механизъм. Чупя старите оси, проклинам ги и отново свободен излизам. Аз не искам да хвърля сам себе си във леглото на блудница стара. Има начин житейските ребуси да реша не със ум, а със вяра. Знам цената на тази позиция. С нея просто се става мишена. Но за полета волен на птицата е на всичко душата решена. Аз не искам да бъда от многото. Боже, дай ми любов изобилна! За да пламне в сърцето ми огънят, пред когото смъртта е безсилна. Из Птицата в теб - книгата във Facebook Редактирано Август 4, 2012 от Донка Слънчева, Розалина, Диана Илиева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 4, 2012 Доклад Share Добавено Август 4, 2012 (edited) ......................................................................................... Дълбоко в мен се утаи на болката вулкана, клокочи и дими - зарастват спомени и рани. Но няма да забравя утрото, в което се събудих между дванадесет приятели и седем Юди. Поведе ме единият от тях и стигнали площада, помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде. И се изгуби като нож в канията на мрака - по- черен от тревата между релсите на влака. Така човекът, който яде и се весели до мене, направи захарта на моя млад живот солена. Но аз не стрелях по вълка - да не убивам доброто агънце, което в него се укрива. А като бедния Адам - в сълзите си нагазил, извиках: " Гол съм ,Господи, не мога да изляза... Не мога да показвам на тълпата грозните си рани, защото не обичам да съм обиталище на врани..... Не стигат ли на тоя свят житейските въпроси, та трябва с тяхното тегло и моето да носи...." Но жертвата понякога е по - свободна от палача. И вместо да окайвам участта си и да плача, затворен в моя дом - света докрай напуснал, обелих бавно раните и техните красиви люспи, превърнах в стихове и населих с листа дървото, което беше обгорила мълнията на живота. .............................................................................................. Из " Честен кръст" на Борис Христов Цялата поема: http://liternet.bg/p...ten/chesten.htm Редактирано Август 4, 2012 от Inseparabile Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 5, 2012 Доклад Share Добавено Август 5, 2012 Личат силни, дълбоки преживявания, благодаря за тези стихове. Аз не искам да хвърля сам себе си във леглото на блудница стара. Има начин житейските ребуси да реша не със ум, а със вяра. Знам цената на тази позиция. С нея просто се става мишена. Но за полета волен на птицата е на всичко душата решена. ... Но няма да забравя утрото, в което се събудих между дванадесет приятели и седем Юди. Поведе ме единият от тях и стигнали площада, помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде. ...................... Но жертвата понякога е по - свободна от палача. И вместо да окайвам участта си и да плача, затворен в моя дом - света докрай напуснал, обелих бавно раните и техните красиви люспи, превърнах в стихове и населих с листа дървото, което беше обгорила мълнията на живота. Донка и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Август 6, 2012 Доклад Share Добавено Август 6, 2012 (edited) Голгота Земята беше суха и червена, небето беше синьо и застинало и по лицето, в болка вкаменено, разбраха, всичко бе заминало. Понесоха го в бялото платно -- един разкъсан спомен от човека, едни очи, затворени навеки, едно сломено и измъчено тело. -- Земята беше суха и червена, небето гледаше с умора, че беше любовта наказана и истината -- победена. И само някои разбраха по трепета и удара в сърцето си голямата надвиснала заплаха, разбраха, че ръцете, които те разпънаха на кръста, над тях донесли бяха благослов, привели бяха своето небе, раздали -- своята любов; и че във своя страшен грях убиха людете сърцето и надеждата, че вече вярата им беше прах по пътищата, гдето всякъде отвеждат. -- И той възкръсна, че им беше казал, смъртта умира в този трети ден, но беше любовта наказана и истината -- победена. 1939 г. Весела Василева http://bg.wikipedia....Весела_Василева р.s. Попаднах на това стихотворение в търсене на друго, чийто автор вече не помня. Хареса ми. Редактирано Август 6, 2012 от Inseparabile Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 11, 2013 Доклад Share Добавено Септември 11, 2013 Христос бе вечен и безсмъртен , Син Божи , божа светлина , прие да стане земен , смъртен и да изкупи нашата вина ; прие и да умре ,за да докаже живот че има след смъртта че да възкръсне , е да се откаже човек от своята снага ; че трябва тялото и неговите жажди на кръст да се разпънат до една - та от телесните дърва и сажди да литне светлата душа... Той знаеше,че трябва да загине, за да повярваме в отвъдния живот, че чашата не ще да Го отмине , че жертвата Му има код ; че Неговата кръв бе нужна за да избави хората от грях , че с песен , ободряваща и дружна ще го предпазват Ангели от страх . И Той пое смъртта спокойно - не възропта , не зарида , тъй даде ни урок достойно да не роптаем срещу участ и Баща . Че имаше Той сила да избави и Себе си , и своите светци , Земята в хаос да удави, да възкреси светиите с венци. Но с туй урок отново ни е даден- че силата не се използва за войни, че който на Отеца е отдаден не ползва сила себе да спаси. Смъртта Му бе безценно школо и много тайнства тя разкри , телото Му на кръста голо до днеска още ни шепти. И както в митовете има небесна мъдрост , светлина , със кротост Той от кръста кима да вникнем в дара на Сина. О, тази смърт е многолика , уроци крие тя безброй и със съдбата е прилика- защото в бъдното под строй - след много смърти и разпятия ний ще възкръснем всички до един и във Христовите обятия Христово царство ще градим. преписах го от Марсия-Антони Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 11, 2013 Доклад Share Добавено Септември 11, 2013 Извинете, че ще се намеся сред вашите патетични постове можете да ме изтриете, ако не ви хареса Но да се пишат стихове за Христос, точно за него ми се струва като да се дърпа дявола за опашката Христос си е достатъчно значим, и да се възхвалява в оди точно този образ това за мене лично е много елементарно и пошло, направо си е гротеска Ама моля ви се, Христос няма нужда от възхвала...в стихове, това да не е Спартак или опълченците на Шипка Какво ли би казал, ако можеше да ги прочете, щеше да ми е интересно дали би се зарадвал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 12, 2013 Автор Доклад Share Добавено Септември 12, 2013 Съгласна съм. Всъщност ако се пише поезия, в която има някаква връзка с Христос, то истинската поезия според моите разбирания, е онази, в която поетът НЕ пише ЗА Христос, а за своето лично усещане, своите преживявания, своята идея за света, за любовта и страданието и за всичко, което Е Христовата идея... Каквито стихове са публикувани в началото на темата. Мисля, че Той се радва, когато усеща, че обикновените хора Го носят в сърцата и умовете си и в делата си най-вече. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 12, 2013 Доклад Share Добавено Септември 12, 2013 (edited) Извинете, че ще се намеся сред вашите патетични постове можете да ме изтриете, ако не ви хареса Но да се пишат стихове за Христос, точно за него ми се струва като да се дърпа дявола за опашката Христос си е достатъчно значим, и да се възхвалява в оди точно този образ това за мене лично е много елементарно и пошло, направо си е гротеска Ама моля ви се, Христос няма нужда от възхвала...в стихове, това да не е Спартак или опълченците на Шипка Какво ли би казал, ако можеше да ги прочете, щеше да ми е интересно дали би се зарадвал Какво би казала на мравката паднала в локвата пред теб? замириса ми на догма. Усещам вътрешни стени . Не съм школуван ,образовайте ме.Може би нивото е ниско ,като за първолаци? Какво ли си мисли Слънцето.Когато се протегна срещу него и му говоря:Благодаря ти че ме грееш.Благодарен съм че ни има,ти да ме топлиш ,аз да ти се радвам . Редактирано Септември 12, 2013 от АлександърТ.А. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 15, 2013 Доклад Share Добавено Септември 15, 2013 Александър, обясни за догмата, на която ти замириса, че не разбрах къде видя догма? вътрешните стени, които усещаш сигурно са твоите, аз си нямам вече такива, освободих се отдавна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 16, 2013 Доклад Share Добавено Септември 16, 2013 (edited) Александър, обясни за догмата, на която ти замириса, че не разбрах къде видя догма? вътрешните стени, които усещаш сигурно са твоите, аз си нямам вече такива, освободих се отдавна И аз не разбрах...темата е : Христос и съвременната поезия {,,Но да се пишат стихове за Христос, точно за него ми се струва като да се дърпа дявола за опашката"}-------? Не разбрах,щото въпроса не е в качеството на стиховете .Нали? Или като не е хубаво , да го трият отговорниците .Какво от това . Помислих си за ,,тунелите на реалността".Или колко трудно се приема новото , различното .Може да съм по ясен със пример : На мен ми отне около 10 години да свикна с молитвите.Да се освободя от едни настройки които ми пречеха да направя нещо различно .Да се отпусна и без притеснение ,на глас пред много хора да кажа молитвата ,,Отче наш" Преди време ми попадна касета със стихове ,, Сребро от небето" от Радка Иванова Не мога да коментирам стиховете .Не се чувствам можещ по този въпрос.За друго ги споменавам .Те приличат на тези от Марсия по горе.От начало ме дразнеше нещо .реакцията ми бе ,,кой може да пише такива неща? "Проявих малко упоритост и изчистих пречките.На края ,като си ги пусках усещах ,наблюдавах само ,излъчването на радостно вдъхновение ...Не знам дали сте присъствали , дали сте чували думи на екстаз .Не на театър .Може би знаете за какво говоря . Редактирано Септември 16, 2013 от АлександърТ.А. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.