213. Едно не ти достига! - Неделна беседа, 06.01.0924 г.

[Донка]

Псалм 31

Формула: Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да направя най-малкия акт на Любовта. Да ме научи на най-малкото знание. Да ме научи как да дам на хората най-малката свобода и как да проявя най-малкото милосърдие.

Амин.

Добрата молитва

Беседа:Едно не ти достига!

Песен: Ходи, ходи

Тъги, скърби

Светъл ден

Формула:

Аз съм човек, служител на Доброто.

Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.

Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

Господнята молитва

„Още едно ти не достига!“

Туй едното, то е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво? – Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство.

Вие ще кажете: „Любов ни не достига“. Не, любов имате изобилно, вие имате толкова любов, че можете да стоплите целия свят. „Правда тогава?“ – За правда, вие сте най-праведните – съдите всички. Ако е за истина, вие имате и нея. Сега аз говоря за тази истина, за която хората говорят. Ако е за доброта, добродетелни сте вие. Тогава какво ви липсва? Във всинца ви има едно противоречие. Ако някой ви каже някоя обидна дума, прикачи ви едно качество, че имате един малък недъг, вие ще се докачите и ще кажете: „Как така, господине, ти не знаеш ли, че аз съм благороден човек?“ Е, хубаво, аз съм благороден човек, и майка ми, и баща ми, и сестрите ми са благородни, а при това си търгаме косите и се бием. Е, тогава аз ще кажа: Щом сме благородни и си търгаме косите, ние заемаме една роля, едно положение като актьори. Това е едно представление. И вие ще кажете: „Ние сме благородни, но ролите, които взимаме, са такива“.

Ако в един дом има известни спорове, има нещо, което не достига – същественото го няма вътре. И тогава аз ще прекарам тази моя мисъл в следующата градация.

Съвременните хора имат настроения. В настроенията има два противоположни полюса: ще бъдеш добре настроен, и ще бъдеш зле настроен. След настроението се заражда чувстване. След всяко чувстване се заражда мисъл. След всяка мисъл се заражда разсъждение, а след всяко разсъждение идва принципът. И тогава законът е такъв: ако ти имаш едно настроение и искаш да го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението да превърнеш в чувство. Ако твоето състояние не се измени, тогава ще проучиш закона на чувствата, как се изменя едно чувство в мисъл. Ако твоето неразположение остане също, тази твоя мисъл ще я превърнеш в разумност. Ако остане още нещо в живота ти, тази разумност ще я превърнеш в един велик вътрешен Божествен принцип. И ще бъдете уверени, че всичките противоречия, които съществуват в живота, като се изкачите на тази висота, всичко ще ви стане ясно и вие ще се освободите от този кошмар, който ви измъчва.