Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Следродилна депресия или?


Recommended Posts

  • 3 weeks later...
  • Отговори 42
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Gogo111, може да пробваш и с танци. Аз смятам, че помагат. Но тези, бързите танци! :)

Аз 13 години съм ходила на народни танци, спрях, когато отидох да уча висшето си образование. За сега си скачам само вкъщи, скоро мисля да си се върна в състава и да си ходя редовно.

Ти може да си избереш някакви други примерно, ако тези не ти харесват. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Нямате си и на идея колко бързо изчезнаха дрехите, след като ги оставих до контейнера. Надявам се да са от полза за някой, на който наистина са му нужни и да съм го зарадвала поне малко. :hypocrite::)

За пореден път се убеждавам, че човек трябва да се радва на това, което има, защото има хора, които нямат НИЩО!

П.С. Имам едно малко въпросче... Знам, че след раждането, докато се възстановят хормоните повечето жени имат косопад. Исках да попитам, дали вече това не би трябвало да е спряло, защото започва да ме притеснява :3d_131: Дали има и връзка с антидепресантите или не?

Изчетох доста неща за косопада, със щитовидната жлеза нямам проблем, за хормоните не знам, стреса - то е ясно :(

От повечето мнения, които прочетох пише, че през бременността се появява силен косопад ( ако изключим другите фактори), а след това спира, когато се регулират хормоните. Аз по време на бременността си косата ми стана даже по-гъста и здрава, но след това........

Благодаря предварително за отговорите!

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

А, за косата, спокойно. И при мен беше така: през бременността беше супер, а после - ужасно. Направо недоумявах, как е възможно толкова много коса да намирам във ваната след къпане и аз все още да имам нещо на главата си :D И това продължи някъде 9 месеца може би. Обаче и сега, след 15 години, все още си имам коса, вярно малко по-тъмна и малко по-права, отколкото беше преди, но също така буйна и гъста, така че приеми го нормално, ще отшуми.

Линк към коментар
Share on other sites

Дано вашата вечер да е добра... ;(

Тази вечер (втора поред) стоя и си мисля.... реших да драсна два бързи реда, защото скрих сълзите от съпруга ми, но наистина вече ми стана много тежко.

Болката просто не спира, страх ме е... Не искам животът ми да продължава така.

Този ад ще свърши ли някога изобщо или само се заблуждавам? :(

Започвам да се отчайвам наистина....

Спокойна нощ!

Линк към коментар
Share on other sites

Тази сутрин станах рано и се чудя с какво толкова съм сгрешила, че ТОЗИ горе ме наказва така? ;(

Плаках, плаках, въпреки, че знам, че няма полза, но се надявах просто да ми олекне по някакъв начин.

Искам много да имам второ дете, но ме е страх дали няма да е по-зле, отколкото сега? Или пък точно това второ същество ще ми помогне да преодолея всичко това?

Ако знам, че то ще ми помогне, още в този момент бих започнала да правя всичко възможно за неговото осъществяване. :(

Не знам какво да правя.

Страх ме е, че няма да се оправя и всичко ще продължи така.

Страх ме е , че няма да мога да се грижа за детенцето си, като една добра и грижовна майка.

Искам просто тази болка да спре, да обичам с цялото си сърце и душа.

Линк към коментар
Share on other sites

Плаках, плаках, въпреки, че знам, че няма полза, но се надявах

Не знам какво да правя.

Страх ме е, че няма да се оправя и всичко ще продължи така.

Страх ме е , че няма да мога да се грижа за детенцето си, като една добра и грижовна майка.

Искам просто тази болка да спре, да обичам с цялото си сърце и душа.

Страх, страх ме е,

Това са твои думи. Докато плачеш и докато те е страх, няма да можеш да се справиш с проблема си.

Не се поддавай на страха, той те убива бавно, изправи се и си кажи :Не, не ме е страх

А теб от какво те е страх? От болките? От това че майка ти не приема решенията ти ?

От каквото и да те е страх, стегни се , вземи се в ръце, не се оплаквай, не се вайкай, не се самосъжалявай,

Нали срещу теб няма генно-модифицирана огромна хлебарка-великан? Е, ако има, може и да се страхуваш.

Но твоя страх е в главата ти, сама си го създаваш и го храниш ден след ден.

Опитай се да се освободиш от страховете си,

Тук са ти дали добри съвети, последвай ги,

Лекарството, което пиеш мисля че се спира по схема, спирай го....и никога не си купувай подобни лекарства или други антидепресанти. То е все едно да се дрогираш с все по-силни дози....докога?

В тези случаи лекарствата не са в аптеките, а в главите ни, в сърцата ни, в мислите ни.

Прочети и духовна литература, прочети фантастика ако щеш......Аз оставам с впечатлението, че ти си обсебена от болките в стомаха си, мислиш само за това....а колкото повече мислиш, те ще стават по-силни

МИСЛИ ЗА ДРУГО. За извънземни цивилизации ако искаш мисли, чети, работи нещо у дома, грижи се за детето, излизай с приятелки - Но не мисли за болките си, не храни страховете си, и те, оставайки гладни ....сами ще си отидат

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм написала от какво ме е страх......

Съпругът ми много ме подкрепя. Дава ми сили, когато си казвам, че всичко ще бъде наред.

Просто това много се проточи във времето и започвам да си мисля, че няма да има положителна промяна.

Мислех си " ще бъда добре, съвсем скоро! Ще си имам най-хубавото семейство на този свят, за което съм мечтала - една грижовна майка, един грижовен баща и мъничката ни дъщеря. Болките в корема ще ги няма, ще съм готова за още едно малко същество. Всичко ще бъде наред!" и си поплаках отново.

Искам миналото да си остане минало, да гледам напред, защото ние натам трябва да вървим.

Искам да имам още едно детенце, за което да живея.

Мислех си и дали след второто раждане нещата няма да станат още по-зле. Но, ако наистина проблемът идва от отношенията с майка ми, и аз се справя с него, не би трябвало да има проблем.

Искам да живея без болка, да давам всичко на детенцето си, а не да го лишавам от майчината обич. Да давам всичко от себе си, за да бъде тя щастливо дете.

Страх ме е, че просто този АД няма да свърши!

Поздрави,

Линк към коментар
Share on other sites

,,,Ако се придържаш стриктно към програмата си, след три максимум четири месеца ще си добре,,,

Това съм го писал преди по- малко от месец, на 29 октомври.Три, четири месеца са края на януари или февруари.Това е технологичният срок за успокоението на нервната система след такъв стрес.Не може днес да посадиш семе от домат и да искаш утре да си правиш салата с плодовете му.

Но, ако бързаш, понеже бързането увеличава стреса, периода може да се увеличи с месец-два.С две думи, всичко опира до правене на нещата, които си написала и търпение, те да започнат да работят.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, отново!

 

Придържам се стриктно към програмата си, но резултат все още не съм получила. Вярно е, че в повечето дни болката не е като в началото ( т.е няма ги треперенето на ръцете и краката), самата болка в корема остава.

Знам, че даденият срок още не е изминал, но започвам да се притеснявам малко или много, защото ефект почти няма.

 

П.С. Посетих доц. Койчев в София, който ми изписа Ремирта вечер по 1/2-ка. След вторият прием ( т.е след изпиване на едно хапче), следващите 3 дни се почувствах много добре. За първи път от няколко месеца до сега, почувствах, че не ме боли корем. Щастието обаче беше прекалено кратко и само за 3 дни. След което болките се върнаха.

 

Звъннах му и той ми каза, че трябва да си намеря Eglonyl, който не се внася вече в БГ. Попитах за заместител или за нещо, което съдържа същата активна съставка, но ми каза, че единственото, което може да ми помогне е това.

 

Звънях на много аптеки и доставчици на лекарства, но всички ми казаха, че го няма и че не могат да ми го донесат. Нямам и представа как се купуват подобни лекарства на чужди пазари. :( Т.е какво ми трябва, за да си го купя от друга държава? Някой, ако е наясно, моля да ми драсне, за което благодаря предварително! :(

 

Спряла съм Ривотрила, защото станаха 3 месеца, от както го пия и доц. ми каза да го спра. Не знам дали е правилно или не, за сега не намирам промяна в състоянието си след спирането му, т.е. да имам някакви допълнителни симптоми. Дано да нямам проблем и да не ми се налага да го пия повече.

 

От написаното прочетох, че депресията не е свързана с физическа болка, но доц ми каза, че има доста такива случаи.

Не се чувствам подтисната, да не ми се излиза, да спра да се забавлявам, да общувам..... единствено ме притеснява тази болка, която не ми дава мира и спокойствие.

 

Притеснявам се, че просто няма да свърши. ;(

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравей мило момиче,

позволявам си да се обръщам на Ти, защото като прочетох поста ти, те почувствах толкова близка, с една и съща съдба сме с теб! Толкова еднаква!

От както се помня аз не съм виждала баща си, защото майка ми му е забранила да ме вижда, а тя самата не се грижеше за мен, а баба ми и дядо ми, които обожавам и до днес! Ще им бъда благодарна и на Онзи свят, за човекът, който са сътворили от мен!

Преди 15 години майка ми роди син от друг мъж, направо ме принуди да отида да живея в неговият дом и така започнах да се грижа за брат ми като за мое собствено дете - гледане, хранене, къпане, преобличане и т.н., самата аз сега съм майка на 5-месечно бебе и полагам същите грижи за собственото си дете.

Преди 3,5 г. се запознах със съпруга си - невероятно добър, грижовен и любящ баща и съпруг! Благодаря на Бога, че ме срещна с този човек!

Но..., тук идва голямото НО...

Моято майка, която цял живот не намери време за мен, тя все имаше срещи с някой си, изведнъж стана много-много загрижена за мен, че този мъж не бил за мен, бил лош, бил наркоман, бил дилър, женкар, побойник, пиянца и т.н., все неща, които аз не виждах у него, но тя била разбрала от достоверен източник, че бил такъв.

Започна да ме принуждава да се разделя с него, заплаши ме със самоубийство, започна да ме тормози психически, а един път дори ми посегна и физически, тогава бях на 26 години и се осмели да ми посегне, защото не искам да я слушам! Искаше да ми отреже от косата или нещо да ме обезобрази, за да може той вече да не ме харесва и да ме остави!

Причината се оказа, че не той е лош, а тя много си харесвала предишният ми приятел, той имал пари, бил с имоти, а не се интересуваше дъщеря й дали се чувства добре и спокойна с него!

Един ден ми каза много лоши и тежки думи - да нямам деца или ако имам да бъдат недъгави....

От този ден, та до днес, аз повече не я видях!

Просто си събрах нещата, със съпруга ми си намерихме квартира, оженихме се, родих прекрасно момиченце и сега сме едно много щастливо семейство, в което цари мир, любов, разбирателство и уважение!

За разлика от твоята майка, моята не се интересува от първородното си внуче! Забрани и на брат ми да се вижда с мен!

Скоро разбрах, че крие от баба ми, че съм родила, но ще намеря начин да се чуя с нея и да й кажа!

Взела съм твърдо решение да намеря баща си, да се запознаем и да имам контакти с него!

От целият този тормоз, аз развих паническо разстройство, депресия, тревожност, агорафобия. Имам много страхове, много неприятни симптоми ме измъчват ежедневно, но ще се преборя и ще устоя на ударите от живота. Твърдо съм решена и вярвам, че ще справя, просто е въпрос на време и вяра! Имам постоянна замаяност на главата, живея като в безтегловност и все чувствам, че ще припадна, въпреки, че досега не се е случило още, но мен си ме е страх!

Благодарна съм на Бог за всичко до сега, защото всичко, което ми се случва е за мое добро, колкото и зле да изглеждат нещата на външен вид!

Пожелавам ти много щастие със семейството ти! Тази енергия, която хабиш, за да се опиташ да разбереш постъпките на майка си, по-добре я съсредоточи в твоето семейство!

Дано, да си прочела историята ми и да ти е поолекнало малко, че не си самичка и не си само ти с такава съдба, и такава майка! Аз, напълно те разбирам и вярвам, че си много добра дъщеря и майка! Обичай съпруга си и детето си! Прегръщам те и силно те целувам!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравей!

 

Много благодаря за подкрепата.....

Старая се да насочвам енергията си към гледане на дъщеричката си. Да й давам всичко, от което има нужда  и да не мисля за подобни неща.

Но понякога просто е неизбежно.

Всеки Божи ден .... винаги се намира нещо, което да каже против съпругът ми....

Не знам как не им писва, не знам!

 

Просто ми е тъжно,  мъчно ми е, че имам такава майка. Завиждам благородно на всички, които имат страхотни майки. Знам, че и те са имали спречквания, но не като нас.

 

Нали една майка е за това, да подкрепя детето си, да го изслушва, да го напътства...... Не съм изслушвана никога, не съм подкрепяна.... Всички бяха по-добри...... Бившият ми приятел ме удряше, спука ми ухото.... а аз получих само " Еми, явно е имало защо"...

 

Благодаря ви, че ви има!

Давате ми сили!

Линк към коментар
Share on other sites

Нали една майка е за това, да подкрепя детето си, да го изслушва, да го напътства...... 

Това вярване е много хубаво, но не е природен закон. 

Много ни се иска да намираме в лицето на майката вечната подкрепа, или частична, или поне епизодична, но това си е наше искане, което обслужва само нашите интереси.

Майките са различни и повярвай, още много хора биха споделили същото като теб, че майките им не ги подкрепят, че са срещу тях, че им пречат, но това не им пречи да вървят напред.

Образът на красивата и грижовна майка, която потребността ти от обич рисува, разминавайки се грубо с действителността те фиксира в едно желание, което вече не ти е нужно.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Цвете :)

Мога да си представя как се чувстваш, и моите родители никак не са лесни, макар да не са толкова властни, за щастие, особено за по-големите и важни неща в живота, но съм запозната с липсата на загриженост, изслушване, подкрепа и прочие, вместо това много викане, критикуване, упрекване и т.н. И аз съм минала през симптоми, не толкова подобни на твоите, но с подобни корени, всъщност още минавам. И моят опит (разбира се твоят може да се окаже по-различен) е, че нещата не се променят бързо. При мен беше нужно много осъзнаване на много неща, аз ходех на терапия, занимавам се и с психология, така че пътят ми мина от там, и, да, бих ти препоръчала психотерапия, за която пак ще кажа, че не действа бързо (тази, която се занимава с осъзнаването на дълбинни неща), но дава резултати. Казвам ти това, защото те усещам като много хванала се за това промяната (т.е. изчезването на коремната болка) да настъпи час по-скоро и тогава вече всичко ще бъде наред. Дори казваш, че тогава ще можеш да обичаш дъщеря си с цялото си сърце и душа, а аз мисля, че едното и другото съвсем не се взаимоизключват, макар че болката ти създава дискомфорт, отнема от вниманието ти и т.н. Нали знаеш, че не може да чакаме момента, в който нещата ще станат идеални, за да живеем, да се радваме на хубавите неща, а и така или иначе нещата придобиват 'идеални' изражения по-скоро за кратки моменти, отколкото за дълги периоди. Освен това, колкото повече се фиксираш върху болката и желанието си тя да изчезне, толкова повече възпрепятстваш възможността това да се случи. Задържането на вниманието върху болката, по-скоро я поддържа и засилва. Тревожността също влияе върху силата, с която я усещаш. А твоята тревожност относно нея е всъщност по-голяма отколкото болката е обезпокоителна, поне на физическо ниво със сигурност. И в крайна сметка тази болка идва, за да ти каже нещо, да ти покаже, че трябва да обърнеш внимание на нещо и да го разрешиш - визирам отношенията ти с родителите ти и най-вече с майка ти, а от там и възприятието ти за себе си, което се формира от тези първи отношения. Ето виж, ти се дразниш, че майка ти всеки ден намира какво негативно да каже за съпруга ти.. нормално е това да има влияние върху теб при положение, че толкова години от най-ранната ти възраст майка ти ти е оказвала това влияние, не е лесно да успееш да минеш на другата страна и това вече да не те дразни (или тона й - нещо, към което ставаме много чувствителни, и тона ни въздейства повече от съдържанието на казаното), да можеш да го виждаш от друга гледна точка, да го подминаваш дори с усмивка или смях, но в един момент, в хода на работата по себе си, се случва. Друго решение е да намалиш контактите, но ти по-скоро не желаеш това..  А както беше написал и някой по-горе, не трябва да очакваш майка ти да излекува раните, които е нанесла, това по-скоро трябва да направиш ти самата за себе си.. Приеми, че има такива родители, има дори по-.. вредни за децата си, виждала съм доста такива. Такива, за които е по-важно те да са прави, да се изпълни тяхната воля, а другия, детето, неговите потребности, чувства просто не ги виждат, не ги усещат. Те са просто такива, те просто не са научени на другото, не са го изживявали и не знаят какво е, представи си начина, по който те са били отгледани.. Много време изисква да приемеш, че родителите ти са такива, да се помириш с това, да се справиш с гнева, защо си бил пратен при тези родители... поне при мен беше така, както казах в началото при теб може да е различно, познавам човек, който много по-бързо и лесно се е измъкнал от влиянието на подобна майка и от тези изживявания, човек, който просто обича живота, който му е даден, свързва се с хората с лекота и удоволствие, наслаждава се на всички хубави неща и си ги търси, просто е тук и сега :) Та, според мен болката ти идва с функцията да те накара да се замислиш повече за себе си и за преживяванията ти с твоите роднини, и да успееш да стигнеш до твоята истина, до твоето по-истинско себе си, ама наистина да се замислиш, не на повърхността с фиксираните ти вече мисли, а да се гмурнеш... Опитай се също към самата болка да отправиш благодарност и любов, тя е сигнал, който идва да ти помогне.. А ако си я представиш като малко, плачещо дете, което да прегърнеш и успокоиш, че е обичано?.. А факта, че се е появила след раждането дали не е свързан и с твоето ставане майка, и несъзнавани мисли каква ще бъдеш ТИ в тази роля?... за теб една част от представата за майка е свързана с неприятни асоциации.. И друго - нарисувай болката - избери цвят за нея, усети формата й и изравни натиска, с който рисуваш, със силата на болката - като да излееш тази енергия навън..

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Нали една майка е за това, да подкрепя детето си, да го изслушва, да го напътства...... 

Това вярване е много хубаво, но не е природен закон. 

Много ни се иска да намираме в лицето на майката вечната подкрепа, или частична, или поне епизодична, но това си е наше искане, което обслужва само нашите интереси.

Майките са различни и повярвай, още много хора биха споделили същото като теб, че майките им не ги подкрепят, че са срещу тях, че им пречат, но това не им пречи да вървят напред.

Образът на красивата и грижовна майка, която потребността ти от обич рисува, разминавайки се грубо с действителността те фиксира в едно желание, което вече не ти е нужно.

 

Здравей, Диди!

 

Така е, права си!

Не знам защо искам да започне да ме разбира поне малко.... можеби, защото никога не е приемала мнението ми, а е налагала своето.

 

Здравей, Цвете :)

Мога да си представя как се чувстваш, и моите родители никак не са лесни, макар да не са толкова властни, за щастие, особено за по-големите и важни неща в живота, но съм запозната с липсата на загриженост, изслушване, подкрепа и прочие, вместо това много викане, критикуване, упрекване и т.н. И аз съм минала през симптоми, не толкова подобни на твоите, но с подобни корени, всъщност още минавам. И моят опит (разбира се твоят може да се окаже по-различен) е, че нещата не се променят бързо. При мен беше нужно много осъзнаване на много неща, аз ходех на терапия, занимавам се и с психология, така че пътят ми мина от там, и, да, бих ти препоръчала психотерапия, за която пак ще кажа, че не действа бързо (тази, която се занимава с осъзнаването на дълбинни неща), но дава резултати. Казвам ти това, защото те усещам като много хванала се за това промяната (т.е. изчезването на коремната болка) да настъпи час по-скоро и тогава вече всичко ще бъде наред. Дори казваш, че тогава ще можеш да обичаш дъщеря си с цялото си сърце и душа, а аз мисля, че едното и другото съвсем не се взаимоизключват, макар че болката ти създава дискомфорт, отнема от вниманието ти и т.н. Нали знаеш, че не може да чакаме момента, в който нещата ще станат идеални, за да живеем, да се радваме на хубавите неща, а и така или иначе нещата придобиват 'идеални' изражения по-скоро за кратки моменти, отколкото за дълги периоди. Освен това, колкото повече се фиксираш върху болката и желанието си тя да изчезне, толкова повече възпрепятстваш възможността това да се случи. Задържането на вниманието върху болката, по-скоро я поддържа и засилва. Тревожността също влияе върху силата, с която я усещаш. А твоята тревожност относно нея е всъщност по-голяма отколкото болката е обезпокоителна, поне на физическо ниво със сигурност. И в крайна сметка тази болка идва, за да ти каже нещо, да ти покаже, че трябва да обърнеш внимание на нещо и да го разрешиш - визирам отношенията ти с родителите ти и най-вече с майка ти, а от там и възприятието ти за себе си, което се формира от тези първи отношения. Ето виж, ти се дразниш, че майка ти всеки ден намира какво негативно да каже за съпруга ти.. нормално е това да има влияние върху теб при положение, че толкова години от най-ранната ти възраст майка ти ти е оказвала това влияние, не е лесно да успееш да минеш на другата страна и това вече да не те дразни (или тона й - нещо, към което ставаме много чувствителни, и тона ни въздейства повече от съдържанието на казаното), да можеш да го виждаш от друга гледна точка, да го подминаваш дори с усмивка или смях, но в един момент, в хода на работата по себе си, се случва. Друго решение е да намалиш контактите, но ти по-скоро не желаеш това..  А както беше написал и някой по-горе, не трябва да очакваш майка ти да излекува раните, които е нанесла, това по-скоро трябва да направиш ти самата за себе си.. Приеми, че има такива родители, има дори по-.. вредни за децата си, виждала съм доста такива. Такива, за които е по-важно те да са прави, да се изпълни тяхната воля, а другия, детето, неговите потребности, чувства просто не ги виждат, не ги усещат. Те са просто такива, те просто не са научени на другото, не са го изживявали и не знаят какво е, представи си начина, по който те са били отгледани.. Много време изисква да приемеш, че родителите ти са такива, да се помириш с това, да се справиш с гнева, защо си бил пратен при тези родители... поне при мен беше така, както казах в началото при теб може да е различно, познавам човек, който много по-бързо и лесно се е измъкнал от влиянието на подобна майка и от тези изживявания, човек, който просто обича живота, който му е даден, свързва се с хората с лекота и удоволствие, наслаждава се на всички хубави неща и си ги търси, просто е тук и сега :) Та, според мен болката ти идва с функцията да те накара да се замислиш повече за себе си и за преживяванията ти с твоите роднини, и да успееш да стигнеш до твоята истина, до твоето по-истинско себе си, ама наистина да се замислиш, не на повърхността с фиксираните ти вече мисли, а да се гмурнеш... Опитай се също към самата болка да отправиш благодарност и любов, тя е сигнал, който идва да ти помогне.. А ако си я представиш като малко, плачещо дете, което да прегърнеш и успокоиш, че е обичано?.. А факта, че се е появила след раждането дали не е свързан и с твоето ставане майка, и несъзнавани мисли каква ще бъдеш ТИ в тази роля?... за теб една част от представата за майка е свързана с неприятни асоциации.. И друго - нарисувай болката - избери цвят за нея, усети формата й и изравни натиска, с който рисуваш, със силата на болката - като да излееш тази енергия навън..

 

Благодаря за всичко, Ally!

Знам, че не мога да променя нищо толкова бързо, колкото ми се иска. Някои неща дори изобщо никога явно няма да мога.

Болката ли, предполагам, че й обръщам такова внимание, защото никога не съм се сблъсквала с подобни неща и се притеснявам до някаква степен да не би да е нещо по-сериозно, отколкото в действителност е. От почти 9 месеца насам, съм нямала един ден, в който да кажа: "Ето, днес не ме боли". Страх ме е от мисълта, че това просто няма да има край. И вероятно не заради това, че съм слаба и т.н, просто като се върна назад и всичко, което съм направила до този момент, сякаш без никакъв резултат. Това ме плаши.

Обичам дъщеря си много, болката не променя чувствата ми. Променя, според мен, начинът, по който отделям вниманието си за нея. Мисля, че може и повече. Винаги може....

За намаляването на контактите с родителите ( по-скоро майка ми) опитвам се да ги огранича от една страна, а от друга .... искам да ги има, защото да й докажа, че аз не съм като нея.

Има и по-властни родители, знам. Изобщо не ми е минавала мисълта, че точно моите са най-такива. Просто, по стечение на обстоятелствата, явно съм заобиколена с приятели, които имат страхотни родители. Или поне в моите представи са такива. Въпреки, че съм сигурна, че и те са имали понякога неразбирателства помежду си.

Никога не съм се страхувала да стана майка или да се страхувам от това каква майка ще бъда... Вярвала съм, че ще бъда най-добрата за нея. А когато и тя порасне ( живот и здраве) ще може да каже сама дали е получила това, което е очаквала от мен...

Благодаря и за съвета да нарисувам болката.   Ще го пробвам да видя какво ще се получи.

Благодаря, Ally,страхотна си!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Ето ме и мен, отново....
И отново с болките в корема. icon_sad.gif

Миналият месец ми направиха операция на апандисита. Казаха, че бил деформиран от бременността и е имало голяма вероятност да се спука. Склонна съм единствено да вярвам, защото имам роднина в болницата, който присъства на операцията. Имала съм и мънички кистички на яйчника, които са махнати.... предполагам, че на другият яйчник има също. Ще изследвам хормоните в началото на месеца да видим и те как са.

Лошото е, че болките продължават.
Намерих въпросните хапчета в Испания, но изпих само 5 от тях и след това беше операцията и не съм ги почвала отново.
Няма и да го правя!
Не мисля, че е на псих. основа, изследванията пък са добри.... не знам какво да правя вече, отчаяно ми е.

Ще свърши ли тази мъка някога? icon_redface.gif

Линк към коментар
Share on other sites


×
×
  • Добави...