99. Човешкото и Божественото (29 юли 1934 г.)

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика

 

Беседа :99. Човешкото и Божественото (29 юли 1934 г.)

 

Молитвен наряд за край:

 

Господнята молитва

 

 

 

 

 

За всяко добро начинание в света, дали е човешко или Божествено, ще дойде време да се изпита. Хората в света се изпитват със своята лакомия. Духовните хора се изпитват със своята лъжа. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: Защо страда? Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: Защо страдам? Защото си излъгал. Защото който се излъгва, и той лъже.

Туй, което носи живот, туй, което носи щастие, е да говориш истината без лъжа. Който иска да бъде щастлив, да не допуска абсолютно никаква лъжа в себе си. Няма да се опитваш да лъжеш Бога. Няма да се опитваш да лъжеш ближния. И трето, няма да се опитваш да лъжеш и себе си. Опитваш ли се да излъжеш, непременно ще опиташ смъртта. Законът е неизбежен. Никой не може да го измени. Влезнеш ли в живота, ще бъдеш доволен от онова, което Бог ти е дал. Не искай повече от онова, което Бог ти е дал. Искай Бог да благослови онова, което ти е дал, да го разработиш. Не искай от ближния повече, отколкото може да ти даде. Не искай от себе си повече, отколкото можеш да направиш!

 

Никой не те кара насила да дадеш. Ти си свободен да задържиш всичко, но не си свободен да лъжеш. В лъжата няма свобода. В лъжата всякога има смърт.

 

Очистете всичко, наредете сметките чисто. Каквато погрешка направите, ясно ще кажете: Господи, направих тази погрешка, ще я поправя, дай ми време. Не е било тъй, не съм живял както трябва. Ща кажеш: Условията са такива, баща ми, майка ми. Не туряй ни баща си, ни майка си, кажи: Ще я изправя. Това е човешко, това е християнско. Погрешките, които съм ги направил, ще ги изправя. Всеки човек, който така се приближава при Бога, Господ ще му даде време и съдействие да изправи погрешките си. Това е новата философия в живота.

 

Човек не е създаден да носи нечистота. Той е създаден да носи чистотата в себе си. Аз предпочитам страдание без лъжа, отколкото щастие с лъжа. Аз предпочитам всичките несгоди в света без лъжа, отколкото всичките изгоди в живота с лъжа. Защото, ако ти имаш всичките несгоди в живота и имаш истината, ще дойде Божието благословение. Ако имаш всичките благословения, които Бог ти е дал, а живееш с лъжата, всичко туй, след време, ще се превърне в твое нещастие. Законът е такъв. Свобода има там, дето няма лъжа. Казва Писанието: "В Любовта лъжата е безлюбие". Всякога, когато лъжеш някого, ти не го обичаш. Не можеш да излъжеш един човек, когото обичаш. Като дойде до езика една лъжа, като че те припари нещо, не можеш да излъжеш. В Любовта ти имаш всичко, какво ще лъжеш. Помнете: Като дойде изкушението, веднага повикайте Любовта на помощ. Щом дойдете до едно изкушение, дето може да паднете, повикайте трима души. Повикайте Господа на помощ, повикайте ближния си и себе си, и лъжата ще избяга. Там, дето е Бог, дето е ближния, дето е Любовта, там лъжата не може да влезе. Ние, които сме родени от Любовта, лъжа не допускаме до себе си. По този начин като мисли човек, всичко може да постигне в света. Всички Божествени блага са постижими само по този път. Хубавото наследство, благата, туй, което човек очаква, силата, зависи от Любовта. Само Любовта може да даде това, което чакаш. Без Любов никакво щастие не може да добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може да развие. Христос е емблема на Любовта. Виждаме как понесе най-големите противоречия на живота. Знаеше, че всичко е за добро, че Бог няма да му измени и чашата, която му даде Неговият Отец, докрай я изпи. Христос не пита: Аз ли съм най-големият грешник, та трябва да понеса всичко? Но каза: "Твоята Воля да бъде, заради благото на другите ще я изпия". Вие не искате да страдате, не искате да пиете чашата, която ви се дава, но искате да сте герои. Повечето от съвременните християни са изгубили своето геройство. Или другояче казано – изгубили са Любовта на Бога, изгубили са любовта на ближния, изгубили са любовта към себе си. Казвате: Времето е сега такова, всеки човек трябва да живее за себе си, да уреди работите си. Ти ще увърташ оттук, оттам, защото не ти изнася да бъде другояче. Ти държиш онова правило на турците: Нито връзвай, нито развързвай. Не ги връзвай, не се спъвай. Едно правило: Не се опитвай да спъваш себе си, не се опитвай да спънеш и ближния си. Лъжата е най-голямата спънка. Дяволът спъна хората като каза: Вие като ядете от този плод, всичко ще добиете. Първото престъпление е лъжата. Лакомията е второто. Когато дойде Господ, Адам се скри, първата лъжа дойде. Той не каза истината, а каза: Тази жена ми създаде всичката беля! Искаше да прехвърли вината на другите. Хората, от няколко хиляди години насам, постоянно същите Адамови думи повтарят. Всеки ден мъжът казва: Ако не беше тази жена, какво не бих направил. Жената казва: Ако не беше мъжът, какво не бих направила. Моята глава страда от него. Всички ние страдаме от непослушание и от безлюбие. Аз го виждам така. Всички ние страдаме от безлюбие. Там е истината. И затова, първият закон е да възлюбиш Господа. То е бъдещето на човечеството.

Само проявената Любов на Духа, само проявената Истина на Духа, само проявената Мъдрост на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

 

 

 

44. Утринно Неделно Слово, държано на 29 юли 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

 

         
 

Редактирано Ноември 30, 2012 от Розалина