Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ако резултатите са неясни, то целите....?!


B__

Recommended Posts

.....Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание....

...

 

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора).

 

 

Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това.

Хм, добре, аз нямам достъп, но така като гледам и болшинството други хора наистина нямат. Може ли въпрос - ти имаш ли подсъзнание? Ако да - имаш ли пряк достъп до него?

 

Това за отрицателната вълна не го разбрах. Какво лошо съм казала? Има много по-неприятни, самопрограмиращи твърдения - например "Всички хора си служат с не повече от 10% от капацитета на техния мозък.". И това е научно твърдение; но дали е вярно и наистина ли се отнася до абсолютно всички хора, е съвсем друг въпрос.

 

Иначе несъзнателни решения твърде често вземаме - когато правим нещо ей така, защото току-що ни е щукнало или когато нещо отвътре ни влече към определено нещо, макар че често не се връзва нито с нашето образование, социално или обществено място и положение, нито пък с нашите именно съзнателни и разумни идеи и цели.

Аз рядко гледам или слушам новини и др. подобни, но имам смътен спомен за някакъв българин, който е бил примерно брокер на Уолстрийт и изведнъж си взема шапката, връща се в България, става монах и започва да отглежда биволи. Може и да греша за детайли по случая, но идеята ми е - този човек доколко съзнателно е взел това решение? Защото си е малко странно решение за т.нар. "здрав разум", не мислиш ли?

Линк към коментар
Share on other sites

<blockquote class="ipsBlockquote" data-author="Божидар Цендов-БожидарЗим" data-cid="181391"><p>Станимир, хубаво, по-добър, но мислиш ли, че ставаш по-добър с епитетите, които употребяваш? Това е интересен въпрос с интересен отговор.&nbsp;</p></blockquote>Не се опитвай да изместиш темата. Както вече написах, поемам отговорността за по-острия си тон. А и ако имаш предвид думата „нещастник“, то аз я употребих в съвсем буквален смисъл като за човек на който не завиждам за положението в което е изпаднал. Но ако ти оценяваш положението си по друг начин, не виждам какво те тревожи.

Линк към коментар
Share on other sites

Например, какво означава това някой да иска да стане по-добър? Гордост, която сковава разума и която принуждава за куп безмислени действия. 

Божидар, ти осъзнал ли си какво си написал??

Написал си, че стремежът към добро това е  гордост, която сковава разума и дрън дрън..принуждава за безсмислени действия

Според теб правенето на добро бесмислено действие ли е??

Според теб значи стремежът за правене на добро се прави от гордост??

Ти така ли правиш добро? Заради гордостта си??

Досега не беше ми хрумвало, че добро се прави от гордост и е безсмислено

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Например, какво означава това някой да иска да стане по-добър? Гордост, която сковава разума и която принуждава за куп безмислени действия. 

Божидар, ти осъзнал ли си какво си написал??

Написал си, че стремежът към добро това е  гордост, която сковава разума и дрън дрън..принуждава за безсмислени действия

Според теб правенето на добро бесмислено действие ли е??

Според теб значи стремежът за правене на добро се прави от гордост??

Ти така ли правиш добро? Заради гордостта си??

Досега не беше ми хрумвало, че добро се прави от гордост и е безсмислено

 

Не се подвеждай по проекциите на другите. Виж какво съм написал: "какво означава някой да иска да стане ПО-добър?"

 

По-добър от другите. Ще стане по-добър от другите, ако другите се окажат ПО-лоши от него. Това автоматично означава, че човек се стреми другите да са по-лоши от него, да е повече от тях. На какво основание? Че иска да е по-добър. Ей това е високомерие. 

 

 

Станимир, ще ти отговоря по мой начин, а се надявам до сутринта да прочетеш какво Учителя пише за обходата. Ако искаш де. То не е и надяване, а минала мисъл.

Значи ти казваш, че законите на природата в тяхното проявление са достъпни за "ежедневното ни съзнание".

Много ми е интересно сам за себе си да си отговориш на следните въпроси...те и другите ще си отговорят вместо тебе, така че реално няма какво да криеш даже и да не отговаряш тук на тях. 

 

Винаги ли законите движещи битието са били напълно достъпни за съзнанието ти?

Тази достъпност винаги ли е била пълна или се е развивала като ти си се развивал от дете до зрял човек? Ако винаги е била пълна и не е нужно да се разкрива ново познание за тези закони в съзнанието, то защо години пишеш за духовно развитие?! И не си примерно жител на Слънцето, тъй като явно си един от боговете. 

 

Ако пък не всички закони движещи битието са достъпни до съзнанието ти, то как знаеш, че дори задоволително количество от тях е достъпно до съзнанието ти? Та ти нямаш достъп до недостъпните и не можеш да разбереш проявлението им, нито ги знаеш дори колко са на брой .......а да, и как може да оцениш степента, в която за някое съзнание тези закони са достъпни, след като нямаш никакво, ама никакво понятие за всички тях?! Примерно казваш нещо като 10 овце....ама те може да са 10 от 100, 10 от 1000....10 от 1000000000000000000000000....

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Хм, добре, аз нямам достъп, но така като гледам и болшинството други хора наистина нямат. Може ли въпрос - ти имаш ли подсъзнание? Ако да - имаш ли пряк достъп до него?Какво общо има подсъзнанието? Разбирането за принципите движещи света си е нещо, до което трябва да достигнем в обичайното си съзнание. И да, достигнал съм го в известна степен (далеч не пълна разбира се, както и много други хора, които са го достигнали дори и още по-пълно от мен).

 

 

 

Иначе несъзнателни решения твърде често вземаме - когато правим нещо ей така, защото току-що ни е щукнало или когато нещо отвътре ни влече към определено нещо, макар че често не се връзва нито с нашето образование, социално или обществено място и положение, нито пък с нашите именно съзнателни и разумни идеи и цели.

Това е възможно, но не може да се превръща в правило. Ние вземаме решенията си съзнателно, използвайки ума си, защото това е единствения начин по който можем да ги вземаме. А ако ни бъде даден някакъв знак, някакво усещане, което да ни подтикне към дадено решение въпреки логиката ни - добре. Но това не може да бъде правило. Такива знаци идват рядко, само в изключителни случаи, а не ей така касаещи се за всичко случващо се в живота ни. Ние трябва да можем да се справим без тях, с уменията, които можем да използваме съзнателно, а ако в някой случай ни бъде показано друго решение - добре, но пак повтарям, това не става чак толкова често.
Линк към коментар
Share on other sites

 

...

 

Винаги ли законите движещи битието са били напълно достъпни за съзнанието ти?

Тази достъпност винаги ли е била пълна или се е развивала като ти си се развивал от дете до зрял човек? Ако винаги е била пълна и не е нужно да се разкрива ново познание за тези закони в съзнанието, то защо години пишеш за духовно развитие?! И не си примерно жител на Слънцето, тъй като явно си един от боговете. Какво от това, че не познавам напълно действието на космичните закони? Аз мога да ги опозная в сферата в която ми въздействат и до степента в която ми въздействат. Нима си мислиш, че непознанието ми може да бъде компенсирана от едно евентуално взето несъзнателно решение (каквото и да означава това абсурдно словосъчетание)? Не, така аз никога не бих могъл да ги опозная. Законите си действат без значение дали ги познавам или не, а непознаването им води до съответните опитности (най-вероятно неприятни), чрез които евентуално ще ги опознаем. Но няма гаранция, че това ще стане от първия път де. Ако аз интуитивно получа знание как да избегна някаква неприятност, това какво би ми помогнало. Това е временно решение. Би ли ми помогнало в бъдеще сам да мога да различавам съответната опасност и да я избягвам? Не. Ще науча ли така начина на действие на принципите движещи битието? Не. Ще ми бъде помогнато в дадената ситуация (което не е малко), но от еволюционна гледна точка няма да получа нищо. Разбирането ми за нещата ще си остане същото.

 

Ако пък не всички закони движещи битието са достъпни до съзнанието ти, то как знаеш, че дори задоволително количество от тях е достъпно до съзнанието ти? Та ти нямаш достъп до недостъпните и не можеш да разбереш проявлението им, нито ги знаеш дори колко са на брой .......а да, и как може да оцениш степента, в която за някое съзнание тези закони са достъпни, след като нямаш никакво, ама никакво понятие за всички тях?! Примерно казваш нещо като 10 овце....ама те може да са 10 от 100, 10 от 1000....10 от 1000000000000000000000000....

Не е необходимо да познавам конкретното проявление на законите действащи в други сфери на битието, поне докато не започна съзнателно да действам в тези сфери. Засега е достатъчно да се огранича до физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове и то във връзка единствено на човешката еволюция. Това са сферите в които самия аз се развивам в момента и следва да овладея в хода на еволюцията си. Всичко останало - с времето си. Но то и не ме касае пряко в настоящия момент.
Линк към коментар
Share on other sites

Не е необходимо да познавам конкретното проявление на законите действащи в други сфери на битието, поне докато не започна съзнателно да действам в тези сфери. Засега е достатъчно да се огранича до физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове и то във връзка единствено на човешката еволюция. ...

 

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция?

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

По-добър от другите. Ще стане по-добър от другите, ако другите се окажат ПО-лоши от него. Това автоматично означава, че човек се стреми другите да са по-лоши от него, да е повече от тях. На какво основание? Че иска да е по-добър. Ей това е високомерие. 

Еми аз пак не съм съгласна. Тук има два нюанса

Ако  някой наистина реши да се самоопознае като по-добър от другите, заради своето его, то тогава наистина другите ще му се струват по-лоши.

Но не си ли се замислял, че има хора, които правят малки и големи добринки, дори ей така без да ги осъзнават като добринки, просто ги правят, не за да задоволят егото си и да бъдат похвалени, а защото им идва отвътре? Той прави добринката, и отминава нататък, продължава напред, дори не си спомня за всичкото добро, направено някога

Тогава тук няма гордост, и няма сравнение аз ли съм по-добрия от другите.

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Това е възможно, но не може да се превръща в правило. Ние вземаме решенията си съзнателно, използвайки ума си, защото това е единствения начин по който можем да ги вземаме. А ако ни бъде даден някакъв знак, някакво усещане, което да ни подтикне към дадено решение въпреки логиката ни - добре. Но това не може да бъде правило. Такива знаци идват рядко, само в изключителни случаи, а не ей така касаещи се за всичко случващо се в живота ни. Ние трябва да можем да се справим без тях, с уменията, които можем да използваме съзнателно, а ако в някой случай ни бъде показано друго решение - добре, но пак повтарям, това не става чак толкова често.

Станимир, аз съм на мнение, че такива знаци идват не толкова рядко, а напротив. Но ние като мислещи човеци, решаваме, че не е подходящо и не го правим, решаваме че дошлата ни мисъл е абсурдна и я отхвърляме.

Защото мислим с мозъците си, които са недоразвити, а не мислим със сърцето си. 

Аз например от собствен опит съм се убеждавала нееднократно, че когато ми дойде една мисъл, а мозъкът ми я отхвърли като неподходяща в момента,..и правя нещо друго, което решава мозъкът ми....в последствие се оказва, че съм сгрешила, че е трябвало да направя това, което ми е дошло изначално и първоначално, а аз съм го отхвърлила. 

Линк към коментар
Share on other sites

Не е необходимо да познавам конкретното проявление на законите действащи в други сфери на битието, поне докато не започна съзнателно да действам в тези сфери. Засега е достатъчно да се огранича до физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове и то във връзка единствено на човешката еволюция. ...

 

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция?

 

Щом казваш. Аз няма да се повтарям.
Линк към коментар
Share on other sites

Това е възможно, но не може да се превръща в правило. Ние вземаме решенията си съзнателно, използвайки ума си, защото това е единствения начин по който можем да ги вземаме. А ако ни бъде даден някакъв знак, някакво усещане, което да ни подтикне към дадено решение въпреки логиката ни - добре. Но това не може да бъде правило. Такива знаци идват рядко, само в изключителни случаи, а не ей така касаещи се за всичко случващо се в живота ни. Ние трябва да можем да се справим без тях, с уменията, които можем да използваме съзнателно, а ако в някой случай ни бъде показано друго решение - добре, но пак повтарям, това не става чак толкова често.

Станимир, аз съм на мнение, че такива знаци идват не толкова рядко, а напротив. Но ние като мислещи човеци, решаваме, че не е подходящо и не го правим, решаваме че дошлата ни мисъл е абсурдна и я отхвърляме.

Защото мислим с мозъците си, които са недоразвити, а не мислим със сърцето си. 

Аз например от собствен опит съм се убеждавала нееднократно, че когато ми дойде една мисъл, а мозъкът ми я отхвърли като неподходяща в момента,..и правя нещо друго, което решава мозъкът ми....в последствие се оказва, че съм сгрешила, че е трябвало да направя това, което ми е дошло изначално и първоначално, а аз съм го отхвърлила. 

 

 

Е колко да е често на фона на всички решения, които вземаме през денонощието? Но да приемем, че е често. Пак остава проблемът, който споменах, че по този начин ние не получаваме нищо като разбиране и като способност за самостоятелно вземане на решения. Освен това ние можем да забележим и евентуално да се съобразим със знаците, които ни се предоставят, но не можем да ги предизвикваме по желание. Т.е. дават ни се понякога (да предположим често), но далеч не винаги можем да разчитаме на тях (а е и твърде вредно според мен да разчитаме само на тях). Имал съм фрапиращи случаи, но те са ми били дадени при необходимост, без аз да имам какъвто и да е контрол над това. Това ми е вършило работа в конкретните случаи, но в останалите случаи, които при мен са болшинство, аз трябва да разчитам на собствената си преценка, разум, интуиция, опит, разбирания и др. Това е и над което мога да работя съзнателно. Знаците са добре дошли, но аз съм с нагласата да се справя без тях. Всъщност прекаленото очакване на знаци, най-вероятно ще блокира възможността за тяхната поява и различаване. Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

По-добър от другите. Ще стане по-добър от другите, ако другите се окажат ПО-лоши от него. Това автоматично означава, че човек се стреми другите да са по-лоши от него, да е повече от тях. На какво основание? Че иска да е по-добър. Ей това е високомерие. 

Еми аз пак не съм съгласна. Тук има два нюанса

Ако  някой наистина реши да се самоопознае като по-добър от другите, заради своето его, то тогава наистина другите ще му се струват по-лоши.

Но не си ли се замислял, че има хора, които правят малки и големи добринки, дори ей така без да ги осъзнават като добринки, просто ги правят, не за да задоволят егото си и да бъдат похвалени, а защото им идва отвътре? Той прави добринката, и отминава нататък, продължава напред, дори не си спомня за всичкото добро, направено някога

Тогава тук няма гордост, и няма сравнение аз ли съм по-добрия от другите.

 

E, това, което описваш не е нещо, което се прави, за да си по-добър. Описваш как нещо идва отвътре и човек може дори и несъзнателно да го прави, както сама казваш. Според мен това е истинско безкористно добро.

 

И съответно пък Станимир може да види един пример как и двамата сме срещали добро правено несъзнателно :) 

Линк към коментар
Share on other sites

Не е необходимо да познавам конкретното проявление на законите действащи в други сфери на битието, поне докато не започна съзнателно да действам в тези сфери. Засега е достатъчно да се огранича до физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове и то във връзка единствено на човешката еволюция. ...

 

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция?

 

 

Щом казваш. Аз няма да се повтарям.

 

 

Какво казвам? От, което си написал, можем да разберем едно от двете:

Или ти НЕ знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че има такива, за които не знаеш, т.е. те са несъзнателни.

 

Или ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че няма какво да правиш на земята, завършил си жизнения си път, спрял си да се развиваш и ......

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

...

 

E, това, което описваш не е нещо, което се прави, за да си по-добър. Описваш как нещо идва отвътре и човек може дори и несъзнателно да го прави, както сама казваш. Според мен това е истинско безкористно добро.

 

И съответно пък Станимир може да види един пример как и двамата сме срещали добро правено несъзнателно :) 

 

Защо смесваш съзнателността с користта? От думите ти излиза, че всички правещи добро са глупаци, които са искали да направят нещо друго, а доброто просто се е получило ей така. Всичко постигнато съзнателно е много, много по-ценно от случайните несъзнателни постижения. Добрите резултати постигнати съзнателно единствено са от полза в дългосрочен период. Користта е нещо съвсем различно. Тя просто говори за нежеланието човек да получи лична облага като следствие от направеното от него добро. Но да се говори за несъзнателност, това означава да се отрече нуждата от разумност в човека.
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, я стига сме спамили темата. След като не можеш да дадеш някакъв...някакъв отговор на въпроса ми, дай да се придържаме към темата! Всеки видя гледната точка на другия, чудесно, точка

Линк към коментар
Share on other sites

Не е необходимо да познавам конкретното проявление на законите действащи в други сфери на битието, поне докато не започна съзнателно да действам в тези сфери. Засега е достатъчно да се огранича до физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове и то във връзка единствено на човешката еволюция. ...

 

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция?

 

 

 

Щом казваш. Аз няма да се повтарям.

 

 

 

Какво казвам? От, което си написал, можем да разберем едно от двете:

Или ти НЕ знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че има такива, за които не знаеш, т.е. те са несъзнателни.

 

Или ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че няма какво да правиш на земята, завършил си жизнения си път, спрял си да се развиваш и ......

 

 

Законите винаги са несъзнателни, без значение дали аз знам за тях или не. Въпросът е, че аз в действията си няма как да бъда несъзнателен. И тук няма никакво значение дали познавам всички закони или не. Нали все пак говорим за вземане на съзнателни или на несъзнателни решения от страна на човека. Законите нямат нищо общо с този процес. Те идват след това като коректор на последствията от взетото от нас решение. На човек може да бъде помогнато при определени условия, но това правят разумни същества и го правят съзнателно. Съзнанието винаги е водещо. Но ние не можем да разчитаме висшите същества да вършат всичко вместо нас. Те няма и да го направят де и в един момент ще бъдем оставени сами на себе си, докато не се научим сами да се справяме. Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, я стига сме спамили темата. След като не можеш да дадеш някакъв...някакъв отговор на въпроса ми, дай да се придържаме към темата! Всеки видя гледната точка на другия, чудесно, точка
О не, написаното си е много по темата даже. Засяга се въпроса за съзнателността при вземането на решения, а нали всички резултати са следствие именно на това?
Линк към коментар
Share on other sites

.....Законите винаги са несъзнателни, без значение дали аз знам за тях или не. ....

Благодаря, това изчерпва темата за законите и степента на несъзнаваността им. Явно стигнахме до консенсус.

 

 

........

Въпросът е, че аз в действията си няма как да бъда несъзнателен.

И тук няма никакво значение дали познавам всички закони или не. Нали все пак говорим за вземане на съзнателни или на несъзнателни решения от страна на човека. Законите нямат нищо общо с този процес. Те идват след това като коректор на последствията от взетото от нас решение. .....

Това е вече друга тема.

Какво разбираш под съзнателно вземане на решения? Къде и как се вземат те? Откъде идва осъзнаването?

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

.....Законите винаги са несъзнателни, без значение дали аз знам за тях или не. ....

Благодаря, това изчерпва темата за законите и степента на несъзнаваността им. Явно стигнахме до консенсус.

Не мисля. Нали правиш разлика между несъзнателност на законите и несъзнаването им от страна на човека? Това са две съвсем различни неща. За човека винаги е добре да осъзнава действието на законите - колкото в по-голяма степен, толкова по-добре, а несъзнателни са самите закони. Странно как се опитваш да направиш от темата една голяма каша. Дано да не ти е навик и по отношение на всичко останало, защото имам такива съмнения. Е мен не можеш да ме объркаш, но вероятно така ще стане с много от четящите, за съжаление.

 

........ Въпросът е, че аз в действията си няма как да бъда несъзнателен. И тук няма никакво значение дали познавам всички закони или не. Нали все пак говорим за вземане на съзнателни или на несъзнателни решения от страна на човека. Законите нямат нищо общо с този процес. Те идват след това като коректор на последствията от взетото от нас решение. .....

Това е вече друга тема.

Какво разбираш под съзнателно вземане на решения? Къде и как се вземат те? Откъде идва осъзнаването?

Как така изведнъж стана друга тема? Ти вчера (или преди това) в същата тази тема написа:

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора).

Странно как така очакваш да имаш яснота за резултатите, след като решенията, чиито следствия се явяват тези резултати са взети несъзнателно? Ами то при това положение ще е истинско чудо да имаш някаква яснота.

Какво разбираш под съзнателно вземане на решения? Къде и как се вземат те? Откъде идва осъзнаването?

Осъзнаването идва от нашетоо съзнание. Съзнателно вземане на решение е такова при което решението е взето с помощта на човешката воля в будно и адекватно състояние на съзнанието.
Линк към коментар
Share on other sites

Е откъде идва нашето съзнание?

Не ми е първа грижа да ти отговарям на въпросите затова проявявай повече творчество в подхода към отговора, което означава да се замислиш: откъде идва нашето съзнание, откъде идва нашето осъзнаване, през къде минава процеса на осъзнаване?

Линк към коментар
Share on other sites

Ама ти нищо не отговаряш. Само отклоняваш разговора в различни посоки.

Откъде идва нашето съзнание? Съзнанието да не е предмет? То е качество на човека, на истинския човек, на духа. Имаме монада, която в процеса на еволюцията развива своята съзнателност. Без монада няма съзнание. Съзнанието е способността на монадата да взаимодейства със света - да го разбира, да действа в него... Тази дисекция на съзнанието, която предполага отговорът на въпросите ти, обаче въобще не ми е нужна. Пишеш за несъзнателно вземане на решения, а в същото време изискваш отговорът на безсмислени въпроси (и то съчетано с проявата на повече творчество), защото не ти било първа грижа да ми отговаряш на въпросите. Ти не отговаряш на въпросите, а увърташ използвайки евтини психологически подходи.

Линк към коментар
Share on other sites

....Пускането на тема "по принцип" предполага всеки да си тълкува нещата по свой начин. Предпочитам теми с практическа насоченост и ясен казус. Например "аз направих това, а неочаквано се случи еди-какво си. Сега накъде? "

Ами практическото е: докато вземах решения от ума, не бях удовлетворен. Когато вземам решенията вътре в мен, което е очевидно повлияно от чувства и несъзнавано, съм удовлетворен от тях.

Божидар,

Какво те притеснява в този твой отговор : "

Ами практическото е: докато вземах решения от ума, не бях удовлетворен. Когато вземам решенията вътре в мен, което е очевидно повлияно от чувства и несъзнавано, съм удовлетворен от тях."

Това е съвсем нормално състояние. Замени само "несъзнавано" с "подсъзнателно" и още по-точно с "извънсъзнателно".

В пост 20 на стр. 1 се цитира Учителя, говори се за "Разумно сърце". Ако търся отговора, който ти, Бож, заявяваш, че търсиш, аз бих чела Учителя и съответното място, където става въпрос за това.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ами Креми притеснява ме как да обясня нещата, така че да са обяснени в ценностната система на съответния човек. Несъзнавано е по-широко понятие от подсъзнателно. Подсъзнателното е това, което е близко до съзнателното. 

 

Ами всяка дискусия ме кара да чета, то всеки е чел свързаните неща. 

Аз затова предлагам на Станимир сам да си го отговори на някои въпроси, защото знае сам отговорите, да ги чуе от себе си, а не от мен.

 

Ето сега като разкажа надолу нещата и ще видите, че са познати. 

 

Какво е осъзнаване? Един цитат от Учителя "..Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш...."

 

Тоест, осъзнаването е да обърнеш внимание на нещо, което не си обръщал внимание досега или както казват психолозите "психично отразяване на действителността", отразяване на нещо, което досега не си отразил. 

 

Как отразяваме действителността? Нека разгледаме следните случаи:

- Пада чаша от масата. Виждаш се как протягаш ръка и я хващаш. Нещо в тебе е отразило падането на чашата.

- Подхлъзваш се по планинска пътека към пропастта. Усещаш как ръката ти сграбчва корен наблизо. 

- Седиш си след работа до половинката и всеки си се занимава с нещо. В един момент ти се струва, че половинката е нещо ядосана. Отразил си реалната действителност. И почваш да търсиш причина и решение. 

 

Какво е характерното за тези случаи? В по-старите детективски филми, в които "решава логиката", се събират данни и се прави логическа връзка между тях и идва осъзнаването кой е престъпника. Това е осъзнаване на ума. 

В горните случаи пак имаме осъзнаване, че дори и несъзнавано предприемане на решение (чашата и падането), което впоследствие се оказва правилно. Очевидно при тях осъзнаването не е дошло в ума, а някъде другаде.

Къде е това другаде? Чувства, усещания, инстинкти интуиция и съответно центровете, в които тези неща се пораждат. Тези центрове са (пак по Учителя), слънчевия сплит, "интелигентността на стомаха" (стомашната област), сърцето - пак да цитирам Учителя - "висшите идеи идват първо през чувствата".

 

Мисля, че стана ясно как правилното решение може да е несъзнателно. Нещо повече, за повечето хора останалите центрове на осъзнаване, освен ума, са в несъзнаването. Те не съзнават тяхната работа, глас, език. Но пък центровете на осъзнаване продължават да си действа, клокочат, причиняват дискомфорт, защото не приемаме осъзнаването чрез тях.

 

Ние можем съзнателно да позволим на тези центрове на осъзнаване да ни осъзнават, но взетите решения, например на интуицията, пак ще ни изглеждат несъзнателни, защото нямаме в ума си логична причина за действието. Съвременния човек това го класифицира като несъзнателно. Например, командировка, един от колегите не иска да се качи на самолета, никакви служебни заплахи не могат да го накарат, той не може да обясни защо не иска, но остава, самолетът пада, всички загиват. Има доста такива случаи. 

 

Още по-интересни са нещата с това, че нещото дори да се знае от ума, пак може да е НЕосъзнато. Знаеш една висша идея, ама много я знаеш и много я обясняваш насам-натам и се ядосваш, че хората не те разбират, а ти си знаеш, че знаеш. Но тази висша идея не си я осъзнал чрез чувствата. Някои неща могат да бъдат осъзнати единствено чрез чувствата. И ти знаеш, да, знаеш, но не осъзнаваш. 

 

Ето един пример как ти си осъзнал чрез други начини правилното решение, но не си го осъзнал чрез ума. Искаш да подобриш отношенията с приятелката си. Решаваш да станеш по-галантен. Четеш книжки за галантност. Ходиш на курсове по галантност. И прилагаш. Прилагаш упорито. Няма резултат. Дори по-лошо става. Отчайваш се. Преставаш да мислиш за това и вдигаш ръце. По някое време отношението на приятелката ти към теб се подобрява. Ти не знаеш на какво се дължи това и си мислиш, че се е "поправила". Въобще не си осъзнал, че последните седмици си правил неща като да пазиш тишина сутрин, за да не я събудиш, да не я притесняваш за ласки, когато й се спи или е хапнала повечко, почнал си да се държиш по-любезно с майка й и т.н. Така си станал по-галантен, без да осъзнаеш как точно. 

 

Освен ума има още няколко центъра на осъзнаване. Умът не може да вземе правилно решение без тях. Тези центрове си действат и въпреки ума. Така се раждат несъзнателните правилни решения. Когато съзнателно се оставим в правилните ръце на тези центрове, пак не можем да обясним съзнателно през ума логически причини за решенията си. Осъзнаването в момента може да стане само от останалите центрове на осъзнаване. Умът осъзнава само миналия опит и се опитва да го приложи механично в настоящия момент, нищо че условията са вече съвсем други.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Как отразяваме действителността? Нека разгледаме следните случаи:

- Пада чаша от масата. Виждаш се как протягаш ръка и я хващаш. Нещо в тебе е отразило падането на чашата.

- Подхлъзваш се по планинска пътека към пропастта. Усещаш как ръката ти сграбчва корен наблизо.

- Седиш си след работа до половинката и всеки си се занимава с нещо. В един момент ти се струва, че половинката е нещо ядосана. Отразил си реалната действителност. И почваш да търсиш причина и решение.

Какво е характерното за тези случаи? В по-старите детективски филми, в които "решава логиката", се събират данни и се прави логическа връзка между тях и идва осъзнаването кой е престъпника. Това е осъзнаване на ума.

В горните случаи пак имаме осъзнаване, че дори и несъзнавано предприемане на решение (чашата и падането), което впоследствие се оказва правилно. Очевидно при тях осъзнаването не е дошло в ума, а някъде другаде.

Къде е това другаде? Чувства, усещания, инстинкти интуиция и съответно центровете, в които тези неща се пораждат. Тези центрове са (пак по Учителя), слънчевия сплит, "интелигентността на стомаха" (стомашната област), сърцето - пак да цитирам Учителя - "висшите идеи идват първо през чувствата".

Това са най-обикновени инстинкти. Човек действа по определения начин в следствие на изживяния в миналото опит. В някои прости ситуации инстинктивните решения могат да се окажат правилни, но това далеч не винаги е така. Някой те изнервя, ти държиш бутилка в ръката, удряш го по главата и го убиваш. Това е също подсъзнателно решение при което емоциите вземат връх над ума. Правилно ли е това решение? Това ли се очаква от разумните хора? Разбира се, че не. Когато се правят определени изводи, то е добре да се вземат под внимание всички възможности, а не да се изграждат теории на базата само на удобните възможности. Освен това в някои от случаите, които описваш реално няма решение, а реакция. Ако имаше решение то пак би било същото, но просто би дошло по-бавно. Ако умът трябваше да реши дали да хване чашата, той би решил същото, а не нещо различно. Как в действителност е създаден инстинктът да посегнем и да хванем чашата. Не е ли от ума? В миналото в аналогични ситуации сме изтървавали със сигурност множество пъти чашата (или нещо друго) и сме наясно с последствията и с това, че тези последствия са нежелани за нас. Така, когато се случи съответната ситуация, ние вече имаме готово решение в себе си, следствие на изминалия опит. То е създадено от ума в следствие на многократното повторение на аналогичната ситуация в миналото ни. Тука умът няма какво да взема решение. Той вече многократно го е вземал. Този автоматичен рефлекс да протегнем ръка към чашата не идва от някакви висши нива на духа и т.н. и както споменах в много случаи може да доведе до изключително нежелани последици.

Сега можем да си говорим и за интуицията, която хората само си мислят, че притежават. Тя е още в зародиш. Освен това интуицията никога не противоречи на правилното мислене. Тя може да противоречи само на погрешното мислене у човека. Тук възниква въпросът, дали една развита и безпогрешна интуиция (каквато хората така или иначе не притежават) би могла да замени мисленето в човека. Е, аз ще оставя този въпрос отворен, въпреки че се съмнявам в положителния му отговор. Но тъй като не притежавам въпросната интуиция, не мога да се произнеса със сигурност. Това, което искам да подчертая е, че при сегашното ниво на развитие на хората решенията следва да се вземат съзнателно с нужната проницателност за възможните последствия, с отговорност и с разбиране за това, което правим.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...