Станимир Добавено Декември 28, 2012 Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 (edited) Например, командировка, един от колегите не иска да се качи на самолета, никакви служебни заплахи не могат да го накарат, той не може да обясни защо не иска, но остава, самолетът пада, всички загиват. Има доста такива случаи. Както вече споменах в две или три мнения, това са изключения. Ти не можеш да вземаш повечето си решения по подобен начин, просто защото въпросното усещане няма да е налице. Има нещо, което се нарича съизмеримост. Нещо, което може да бъде свършено с по-нисши средства няма нужда да бъде вършено с висши средства. Решение, което може да бъде взето от ума не е целесъобразно да бъде вземано по друг начин. Когато инстинктите са достатъчни, умът може и да не се намесва и т.н. Никой няма да ти даде знак ако трябва да решиш на футболен мач ли да отидеш в неделя или на кино. Редактирано Декември 28, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 (edited) Изглежда ти рядко възможно, защото може да нямаш развит център на интуицията. За различните хора, различни центрове имат различна сила и различни центрове са авторитет за вземане на решение. Но не и умът. А пък това изявление "Освен това интуицията никога не противоречи на правилното мислене" е пример как хората потискат центровете си за осъзнаване. Не ги усещаме съзнателно, защото са потиснати .... както и казах. Слушай Станимир, как успяваш да помиряваш вътрешното си противоречие между това, че смяташ, че само умът взема правилните решения и мнението на Учителя, че "само умът не е достатъчен за вземане на правилни решения"?! Все пак уж си изучител на учението, на което е проводник и дори си модератор тук във форума Как ги помиряваш тез противоречия (щото не е само това)?! Редактирано Декември 28, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 28, 2012 Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 Изглежда ти рядко възможно, защото може да нямаш развит център на интуицията. За различните хора, различни центрове имат различна сила и различни центрове са авторитет за вземане на решение. Но не и умът. А пък това изявление "Освен това интуицията никога не противоречи на правилното мислене" е пример как хората потискат центровете си за осъзнаване. Не ги усещаме съзнателно, защото са потиснати .... както и казах. Слушай Станимир, как успяваш да помиряваш вътрешното си противоречие между това, че смяташ, че само умът взема правилните решения и мнението на Учителя, че "само умът не е достатъчен за вземане на правилни решения"?! Все пак уж си изучител на учението, на което е проводник и дори си мародератор тук във форума Как ги помиряваш тез противоречия (щото не е само това)?!Описваш противоречие, което при мен не съществува, отново с използване на евтини психологически манипулации. Никъде не съм казал, че само умът взема правилни решения. Напротив, ако трябва да съм искрен смятам, че 95 % от хората не могат да мислят правилно. Това обаче за мен означава, че въпросните хора трябва да се погрижат да се научат да мислят правилно, а не да пренебрегват мисълта си. Това, че някой не може нещо за мен не е проблем. Проблем е когато се отрича необходимостта от въпросното нещо поради неумението да го правим; когато се търсят удобни заобиколни пътища там, където такива няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 (edited) Добре, ти приравняваш правилно мислене и правилно решение. Наричаш го психологически подход, защото усещаш, че е част от психиката. Уважавам твоята любов към мисленето. Искаш ли да ти изложа тука (половин страничка) една система за по-правилни решения чрез мислене? Бих искал да чуя мнението ти, а ако то е след проверката й, ще е още по-добре? Редактирано Декември 28, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 28, 2012 Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 Правилното решение е резултат от правилното мислене. Това може да включва и решението умът да остане пасивен за сметка на инстинктите или интуицията, но решение на ума винаги присъства.Не знам какво имаш предвид под "по-правилни решения", спрямо какво по правилни? но все пак системата може и да се окаже интересна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 28, 2012 Доклад Share Добавено Декември 28, 2012 Божидар, дай да я видим тази система за по-правилни решения чрез мислене Може да се науча да мисля чрез нея)))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 29, 2012 (edited) Ето една система за мисловна преценка при вземане на решения. Хубаво е въпросите да ги четете или да ви ги казват, независимо дали ги знаете наизуст. Мозъкът така работи по-добре. Даже най-добре да се прави като водено размишление. Системата се състои в това да дефинирате точно желанието си (взетия вариант за решение) и чрез подбрани последователни въпроси се стремим умът да обхване въпроса от множество гледни точки като се избегне пропускането на някоя от гледните точки, която би могла да се направи незабелязано при стандартно размишление без помощ. Също така ще забележите, че караме ума да оцени информация, която влиза по различни пътища: ушите, очите, усещанията и т.н. Умът обработва по различен начин информацията влизаща през различните сетива затова като го караме да я обработва по всички възможни входове, то му позволяваме да се "сети" повече неща и да направи повече взаимовръзки. Първо дефинираме точно и ясно желанието/избраното решение. То трябва да е позитивно - да няма "не" във формулировката му. Например "решавам да ида на работа в Англия". След това отговаряме на следните въпроси: 1. Какво точно искаш? 2. Кога, къде и с кой го искаш? Вкарване на преценка по време, място, замесени хора. Може да се окаже, че реално това се иска за след 10 години.... 3. Какви ресурси/възможности/подготовка имаш, за да постигнеш целта? 4. Как ще разбереш, че си постигнал желанието/че решението е правилно? 5. Какво ще видиш, чуеш, почувстваш, помиришеш, вкусиш, когато си постигнал желанието/когато си разбрал, че решението е правилно? 6. Ти самият как ще изглеждаш, звучиш, какви чувства ще събуждаш у околните когато си постигнал желанието/когато си разбрал, че решението е правилно? 6.1. Демонстрирай отговорите на т.6.! Тук се цели не просто човек да си представи едно бъдещо състояние, но реално да го изиграе, за да получи пълна преценка, да наблюдава себе си и прави мисловни заключения. Ако се сещате малкото момченце като иска кола играчка не просто си отговаря на тези въпроси, то вдъхновено тича из вкъщи въртящо пред себе си въображаемия волан. Интелигентни са децата 7. Какво ще се случи, ако изпълниш решението? (ако получиш желаното) Какво няма да се случи, ако не го изпълниш? 8. Какво няма да се случи, ако изпълниш решението? Какво ще се случи, ако не го изпълниш? 9. Как разбираш, че решението си заслужава да бъде изпълнено? 10. Как прилагането на решението ще се отрази на живота ти? На семейството? На работата? На приятелите? 11. Какво различно ще има в живота ти? Редактирано Декември 29, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 29, 2012 Доклад Share Добавено Декември 29, 2012 мда... Според някои съвременни източници, просто трябва да формулираме в ума си благодарност, за това - все едно сме получили желаното. А вместо сами да мислим как ще отговорим на тези 11 въпроси, Вселената сама ще ни даде отговорите. Защото ако ние сами си отговаряме, то пренареждаме нещата, според нашите несъвършени мозъци, и можем да пропуснем това, което ще ни се даде, можем даже да го променим безвъзвратно. Даже в евангелието на Матея мисля беше, пише :Искай и ще ти се даде А как ще ти се даде, не е твоя работа да мислиш, защото не можеш да го измислиш, а можеш да го объркаш ПП. от известно време се упражнявам ....и понякога се постигат резултати наистина)През последните месеци резултатите пристигат почти веднага, между другото Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 29, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 29, 2012 mvm, ти говориш за начина, за който аз говоря - вземане на решение чрез Вселената в нас....или нещо подобно. Ако съм те разбрал правилно. Станимир иска нещо, което да се използва от ума. Тези 11 въпроса са чудесни за това според мен, а и вършат мнооооого работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2012 Доклад Share Добавено Декември 29, 2012 Станимир нищо не иска. Умът ми служи чудесно при вземането на решения и разбиране на последствията от тях. Вселената няма да търпи дълго да взема решения вместо някого. Това би било крайност. Помага се само там където човек не може да се справи със собствени усилия. Останалото е мечешка услуга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 30, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 (edited) Е тогава защо се морих да я пиша таз система?!?! Следващият път си казвай, ако искаш нещо от обикновено любопитство Казваш да вземаме свои решения, а да не караме Вселената. За съжаление, решенията от ума в повечето случаи са колективни, а не индивидуално, а ти доколкото знам доста държиш на своята индивидуалност Редактирано Декември 30, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 (edited) Станимир нищо не иска. Умът ми служи чудесно при вземането на решения и разбиране на последствията от тях. Вселената няма да търпи дълго да взема решения вместо някого. Това би било крайност. Помага се само там където човек не може да се справи със собствени усилия. Останалото е мечешка услуга. Хм, ама то не е съвсем така. В смисъл не е помощ, не може да се нарече помощ. То е по-скоро човек да разбере от Вселената, какво е оптималното решение и да избере него. (нали е ясно, че в случая Вселена = Божия воля, как ще наречем нещата няма съществено значене, важното е да се разбираме, какво имаме предвид) И Вселената и без друго "взема" решения непрекъснато, просто защото всички неща се развиват според нейните закони. В този смисъл в нея могат да се "прочетат" верните отговори на всичко. И затова са призивите да разберем и да прилагаме Божията воля, защото другото е да плюеш срещу вятъра; да се правиш, че не съществува гравитация и тем подобни Редактирано Декември 30, 2012 от Диана Илиева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Нямам проблем нито с природните закони, нито с божията воля (въпреки че аз разбирам последната като волята на съвсем конкретни същества грижещи се за земната еволюция, които пък от своя страна имат своите наставници). Това, че по възможност вземам самостоятелни решения не противоречи на желанието ми да не се отклонявам от предначертаното отгоре. То и без това предначертанията са само насоки, а не готови решения. Наистина, когато човек иска нещо, той може да го привлече към себе си, без да е необходимо да е наясно с начина по който ще стане това. Даже е желателно да не се правят предположения за това откъде и как ще дойде въпросното нещо. Да оставим настрана, че въпросното желание не винаги е в съгласие с божията воля, а ние можем да го получим въпреки това. Т.е. инициативата и решението отново са наши. Ние сме поискали въпросното нещо - това вече е решение. Прави се една основна (според мен) грешка да се противопоставя човешката воля с божията (този на духовната йерархия или бялото братство). В крайна сметка обаче космическата йерархия е съставена от същества, които в миналото също са били хора като нас. Тяхната воля е нашата воля, естествено по-силна, и по-ясна, съчетана с по-пълно разбиране на нещата и насоченост към добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Ох, извини ме, ако така е прозвучало, не съм искала да кажа, че ти или някой друг има проблем. Иначе не че противопоставяме изкуствено човешката воля с Божията или тази на Вселената, ако щете, ами те действително често и силно се разминават. Или поне желанията и стремежите на болшинството от нас са различни от тези оптималните, на Бялото братство, както казваш ти. Представи си, че една голяма част от хората (не е нужно дори да са всички до един) действат в унисон с Божията воля - ами то тогава Божието царство ще е дошло вече на земята. А за съжаление всички виждаме, че не е така. Това, че съществата от по-висши йерархии преди много време са били като хора, са били на нашето ниво към момента, не означава, че тяхната воля е наша воля. Идеята каква е - нашият разум взема решения на някаква база данни: 1. това е информацията, с която разполагаме; 2. това е познанието за законите, с което разполагаме; 3. това са критериите за посока, с които разполагаме. Проблемът не е толкова в разума ни, а в това, че ние не сме в състояние да му предоставим пълна и вярна база данни. Е, има го сигурно и момента, че дори и да му бъде предоставена пълна и вярна база данни, може би за нашия разум към момента да е непосилно да обработва цялата тази база. Затова говоря така. Нямам нищо против нашия разум, той си е важен, нужен и т.н., хубаво е да го развиваме, наред с това обаче е хубаво да развиваме и сетивата си, и познанието си, и ред неща, иначе няма да имаме достъп до въпросната база данни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Е тогава защо се морих да я пиша таз система?!?! Следващият път си казвай, ако искаш нещо от обикновено любопитство Мори се да пишеш, защото така искаше. Което е правилно решение, защото не знаеш на кого и кога написаното може да се окаже от полза. Така един ден може да помогнеш на някого несъзнателно, без да си го целял. Нали идеята, която подкрепяш е подобна. Защо тогава негодуваш? Не е нужно да знаеш на кого и как точно написаното може да помогне... надявам се.Казваш да вземаме свои решения, а да не караме Вселената. За съжаление, решенията от ума в повечето случаи са колективни, а не индивидуално, а ти доколкото знам доста държиш на своята индивидуалност Аз държа да се науча да вземам правилни решения самостоятелно. Това не означава, че когато не мога нещо, няма да поискам помощ. И съм я получавал многократно. Но ако разчитам само на помощта, никога няма да се науча да се справям сам. Вече споменах за съизмеримостта. Да използваш интуицията си за нещо, което можеш да използваш обикновена логика е злоупотреба (разбира се това е лично мое мнение). Има случаи когато умът не може да се справи, има и такива в които може. В моя живот поне преобладават вторите, а по отношение на важността - в момента не мога да преценя. Ние трябва да развиваме всички аспекти на нашия дух, а това включва и ума, и интуицията, и съзнателността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Ох, извини ме, ако така е прозвучало, не съм искала да кажа, че ти или някой друг има проблем....В случая умишлено споменах, че нямам проблем, защото така исках да кажа, че и всеки друг не е задължително да има някакви проблеми съвместявайки индивидуалната си воля с божията.Да, на практика в много случаи поради егоизъм, неразбиране, зависимост или др. нашата воля може не само да се различава, но и да върви в посока обратна на висшата воля. Сигурно на всеки се е случвало в определени моменти. Но първо следва да се разбере, че дори и когато си мислим, че не използваме волята си, ние пак я използваме (освен когато спим или сме под влиянието на много алкохол или наркотици). Е, зависимостите, егоизма и неразбирането са неща, които така или иначе следва да преодолеем. Ако си мислим обаче, че не трябва да използваме волята си, докато не се справим със споменатите три проблема - това няма да стане. Волята ни е дадена и ние я използваме постоянно без значение дали го осъзнаваме. Няма как да не я използваме. Когато се казва да се откажем от своята воля в полза на божията, това следва да се разбира да не поставяме себе си на първо място в своите желания, т.е. егоизма ни да отстъпи своето водещо място и да бъде заменен от любовта и загрижеността към другите (цялото). Това обаче реално не е отказ от индивидуалната воля, а отделянето на тази воля от егоизма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 Съгласна съм, разбира се, че използваме и проявяваме волята си. Точно така, да слеем своята воля с Божествената. Това няма как да стане обаче, ако не се опитваме да разпознаем/разберем Божията воля; ако само прилагаме собствената си воля на базата на непълната информация и познания, които имаме и с ненапълно развития си разум, ще бъде една безкрайна поредица от проби-грешки. Което и се наблюдава, де. Явно затова и се получава така, все едно, че сме на различни позиции с теб. Просто аз наблягам на това, че е по-важно да разберем каква е Божията воля, а ти - че проявяването на човешката воля и използването на човешкия ум са важни неща. Никой не отрича това; но ние, както и ти сам казваш, и без това ги правим тези неща, непрекъснато. А, виж, с разбирането на Божията воля е трудно; поне на мен. Какво имам предвид - ами оказва се, че не е достатъчно да отделим волята си от егоизма. Често въпреки че от все сърце сме искали да постъпим безкористно, с всичката любов и разбиране, което сме имали, то пак сме оплели здраво конците. Това мен чак ме е депресирало понякога. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Декември 30, 2012 Доклад Share Добавено Декември 30, 2012 (edited) Ако резултатите са неясни, то целите....?! То поставените цели са поставени от някой, който не е запознат с основните Принципи на битието-съществуването - та в следствие на това, тази тема трябва да се премести в раздела за разни приказки на форума. Без познаване да тези принципи, по никакъв начин не можем да кажем, че можем да разсъждаваме философски, и ще се получи точно това, каквото е заглавието на темата - многоточие или нищо: липса на извод, поради липса на основно знание. Редактирано Декември 30, 2012 от ivail Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 31, 2012 Доклад Share Добавено Декември 31, 2012 Продължавам да твърдя, че много често решенията взети с Ума, не са най-правилните, дори и да ни се струва, че са правилни. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Януари 1, 2013 Доклад Share Добавено Януари 1, 2013 Продължавам да твърдя, че много често решенията взети с Ума, не са най-правилните, дори и да ни се струва, че са правилни. Тогава правилното решение е да познаем Ума, за да различаме кое ни се струва и кое е най-правилно. Това е пътя на себепознанието чрез самонаблюдение и медитации в тази насока. Той се използва в будизма. Например според един чан (т.е. зен в Япония) майстор Сююн: "Нечистотиите на ума са погрешни мисли и зависимости...Мъдростта и ценноста на будите и сетивните същества не са различни една от друга. За да изпитате тази мъдрост и ценност, излезте, излезте извън дуалността, различаването, погрешното мислене и зависимостите. Това е буда-природата. Ако не можете да направите това оставате едно обикновено сетивно същество." B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 2, 2013 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Ами да, Диан. Да познаем Ума. Нещата са дори много по-дълбоки. Аз може и да ставам понякога доста обстоятелствен относно това човек да се научи да взема правилните решения (които само с ума не могат да се постигнат), но това е основополагащо. Всеки може да се научи .... ако поиска. Много по-дълбоки. Никой няма да се научи да прави наистина добро, ако не открие истинския Себе си. А никой няма да открие истинския Себе си, ако не се научи да взема правилни решения. Дотогава ще се заблуждава, че прави добро, а действията са подтикнати от илюзиите и егото му. И още по-дълбоко. Желанието да нямаш его е също проява на егото. .... Е, зависимостите, егоизма и неразбирането са неща, които така или иначе следва да преодолеем. .... Когато се казва да се откажем от своята воля в полза на божията, това следва да се разбира да не поставяме себе си на първо място в своите желания, т.е. егоизма ни да отстъпи своето водещо място и да бъде заменен от любовта и загрижеността към другите (цялото). Това обаче реално не е отказ от индивидуалната воля, а отделянето на тази воля от егоизма. Интересно ми е какво наричаш егоизъм. Според мен и това понятие е "извратено". За мен имаме проява на егоизъм при човека Х, ако Х упреква някого, че не е направил нещо за него или че не е направил нещо за някого. Егоизмът е и високомерие: да си мислиш, че заслужаваш нещо и да си мислиш, че знаеш кой какво заслужава. Добре, според теб ти трябва да си по-загрижен за другите, отколкото за себе си?! Да си видял някъде групово осъществено просветление? По тази логика просветлението е егоизъм Но може и грешно да съм те разбрал, а да си искал да кажеш да обичаме другите като себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Продължавам да твърдя, че много често решенията взети с Ума, не са най-правилните, дори и да ни се струва, че са правилни.Това може да се отнесе и за всички други решения, които вземаме. Инстинкти, интуиция, ум, емоции, чувства - всичко може да подведе човека. Човек наистина следва да изучи природата на тези неща и да се научи да се ориентира правилно в тях. Ако яздим кон и той ни отведе не там където трябва или ни изхвърли от седлото, то първо трябва да се усъмним в способността си да яздим, а едва след това да търсим други причини. Умът е инструмент с който боравим. Кой какво ще измайстори с него си зависи от човека, а не от ума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 По тази логика просветлението е егоизъм Просветлението не е егоизъм, но все повече се убеждавам, че не е по силите на всеки, независимо кой колко книги е изчел и колко духовни практики, упражнения, медитации и мантри владее. Просветление достигат тези, които са дошли на земята вече просветени. Т.е. души от по-високи нива, инкарнирани тук в човешки тела за един човешки живот, Те си идват с уменията и със знанията. Такива са били и Дънов, и Исус, и Блаватская и много други. Те са били просветлени, защото е нямало как да не са. Но една нормална човешка душа, пълзяща по спиралата на еволюцията, не може да достигне пълно просветление, ми се струва Aurora2012 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 Ами да, Диан. Да познаем Ума. Нещата са дори много по-дълбоки. Аз може и да ставам понякога доста обстоятелствен относно това човек да се научи да взема правилните решения (които само с ума не могат да се постигнат), но това е основополагащо. Всеки може да се научи .... ако поиска. Много по-дълбоки. Никой няма да се научи да прави наистина добро, ако не открие истинския Себе си. Не съм съгласен, според мен това са само ментални игри чрез въвеждане на различни термини и комбиниране с тях. Нещата стават много близки и практични ако се търси себепознание, житейските ситуации предлагат достатъчно възможности за това. Нужно е самонаблюдение, поглед отстрани, анализ чрез различни техники и избрана методология която работи индивидуално. Будистката методология е изпитана и при мен работи. А менталните спекулации не са ми интересни, позната ми е способността на ума да се забавлява с тях само и само за да не насочи анализа към собствената си природа. Колкото ума е по-силен, толкова по-трудно се само-обуздава, предпочита да препуска в менталните простори като се надява да намери нейде там, извън себе си, решението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 2, 2013 Доклад Share Добавено Януари 2, 2013 И как точно работи при теб будистката методология? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.