Донка Добавено Януари 14, 2013 Доклад Share Добавено Януари 14, 2013 Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва. Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е любовта. Ще го изцеля Ето що е позитивно мислене - сега остава всеки да си дефинира "гъста среда". Според мен рядката среда е състоянието на безусловна любов. "Ама как в един свят на болно общество аз да имам безусловна любов към тези, които ми обират живота???" То кога е имало условия идеални за безусловна любов и ако чакаме тези условия, за да я проявим, то дали тя ще е безусловна вече? Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 14, 2013 Доклад Share Добавено Януари 14, 2013 Било е казано, че на имащите ще бъде дадено, а на нямащите взето. Дори в това библейско сказание да има истина. Дори цялото да е истина, аз пак не съм съгласен, че е кой знае колко справедливо. И най-недосетливия би се сетил от кого ще се вземе за да се даде. Така си е. За да се даде някому трябва да се отнеме от другиго. Потърпевш в случая е нямащия, който, както е споменал Г-н Еленко Ангелов не ще да е част от едно болно общество. С тая реплика спокойно би спечелил моя глас и агитация на изборите, стига само да се намери такъв, който да я сложи на билборд. Какво около нас е наред? България потъва! По пътя на божията повеля, спомената по-горе, от нямащите се взема, изгниват в мъки, с празни надежди, че ще дойде истинско божие царство. На имащите се дава, защото то вече е настъпило. Ако наистина е вярно, че всичко се случва по необходимост, то е и вярно, че няма за какво да тревожим духа си. Че кой не желае безметежен живот? Но ако прави в случая са по-смелите и отговорни философи, че Бог ни е дал свободна воля и е възложил някакви надежди, че можем сами да се справим със злото, то вярвайте позитивното мислене е излишно. Този вид позитивно мислене, което с дебелоочието си не ще да признае, че нещо не е наред и че хората заслужават повече, което отрича действието и въздига силата на мисълта. Докарали сме я дотам, че хумора, шегата, скеча... радостите, които трябва да внасят в живота ни позитивизъм, са пошли. Погледнете какви хора печелят сърцата на публиката! С нечестиви средства се печели вниманието на хората. Как да не съжаля такъв идол, като съм се убедил с очите си до къде води такова признание. Смятайте. Групи седмокласници се водят организирано в индианска нишка от вождове (учители) на комично предаване, в което главен скеч е как жена е изнасилена от 12 души и се втълпява, че е доволна и сама си го е търсела. Какъв позитивизъм само! Няма да завидя на примерите ви. Нека в тези тъй смешни скечове славата ви бъде изтръгната от позора! Докога и в най-злите примери ще търсим добро? Докога ще се радваме на хората, които зад привидно весели закачки или чалга "изкуство" ни успокояват, а тези дето презират гнусотията избягваме да не би да прехвърлят част от негативното си влияние върху ни. Затова преди да осъзнаем силата на положителното мислене нека се замислим какви хора го притежават. Нещо повече. По какъв начин ни го втълпяват! Замислим ли се ще стигнем до извода, че най-нещастни са щастливците, в чиято група попадат авторите на позитивни романи и куп други. С игриви очички и избелени зъбки те печелят продавайки наивност. Дори дръвчетата биха възроптали срещу тези писатели, само да можеха да кажат, че не са никак забавни манипулациите, които драскат върху им. Г-н Еленко Ангелов, аз също не се примирявам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 14, 2013 Доклад Share Добавено Януари 14, 2013 В Библията се казва също така, че ...първите ще бъдат последни и последните първи... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 15, 2013 Доклад Share Добавено Януари 15, 2013 Било е казано, че на имащите ще бъде дадено, а на нямащите взето. Дори в това библейско сказание да има истина. Дори цялото да е истина, аз пак не съм съгласен, че е кой знае колко справедливо. Това си е за нова тема. Същото май може да се каже и за това с последните и първите.В изказванията на Еленко Ангелов разбира се има много верни неща, но той често изпада в крайности. Тук нямам предвид цитираното интервю.Всеки може да мисли положително, но не всяка мисъл ще е еднакво силна и действена. Знаем от Библията, че царството Божие се взема със сила. Който има знание и сила ще получи (т.е. ще си го вземе). Който няма ще трябва да си ги развие. Положителното мислене не предполага раздаване на подаръци. Поне не и докато не дадеш преди това много от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 15, 2013 Доклад Share Добавено Януари 15, 2013 Положителното мислене не предполага раздаване на подаръци. Поне не и докато не дадеш преди това много от себе си. Така си е. Но съветите на позитивните великани на ума втълпяват на хората тъкмо обратното; ти мисли положително, пък ще ти се даде, което мечтаеш. Шри Шри Рави Шанкар, един съмнително духовен водач го е казал най-точно. Цитирал съм го по-рано в темата. Станимир, ти знаеш ли за случай, в който психотерапевт е препоръчал позитивен роман на пациент? Че мен не ми се вярва да има такъв обичай сред общността им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 15, 2013 Доклад Share Добавено Януари 15, 2013 Затова преди да осъзнаем силата на положителното мислене нека се замислим какви хора го притежават. Какви? Аз смея да кажа, че го притежавам и употребявам в живота си - личния, обществения и професионалния. Какъв човек съм според вас? Още един въпрос, моля. Ще съм благодарна за отговор: - Може ли да ми дадете пример от историята на човечеството, в който изкореняването на злото със средствата на негативни мисли и действия е довело до мир, любов и благоденствие, но не само на групата хора, които изкореняват тяхното понятие за зло? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 16, 2013 Доклад Share Добавено Януари 16, 2013 За втори път постъпваш така — четеш мой текст, който самоволно отнасяш към себе си. Аз дори не знам коя си. Нека се изясня, че в нито един от постовете си не нападам симпатизантите на позитивното мислене, а авторите на позитивни романи и феновете им, към които не вярвам да спадаш. Е, може във вярата си да съм сложил и малко отгоре, но е било неумишлено. Може да съм приел нещо за истинно, защото много дълбоко в себе си съм желал наистина да е истинно. Но никога не съм подкрепял тезата, че лъжата трябва да се подкрепя. Виж, допълнил съм, че преди всичко, трябва да бдим по какъв начин ни натрапват позитивните приказки. Да бъдем готови да извадим меча на истината, за да съсечем измамата. Какъв човек да си? Щом си се посветила на Дънов и учението му значи си добра. Когато нещо не е наред в нормалния човек се заражда желание да го вкара в ред. Изпитва негативни чувства. Те са ни нужни, за да отсяваме полезното от вредното, правилното от грешното, доброто от злото. Заблудата ни е огромна щом започнем да смятаме, че блажен живот се постига с едностранчиво мислене. Нищо не е дотам полезно, че да помага само по себе си. Не! Нека да не съдим по своя собствен живот колко много ни е помогнало положително мислене, защото има вероятност просто да сме съжалени от слепия случай: изпитанията ни да са били нищожни, мъките — леки. Взрем ли в случващото се около нас ще видим, че не е по силите на розовото мислене да освободи хората. Не и по начина, който ни натрапват. Питаш — в кои случаи негативното мислене е довело до мир и любов? Човек трябва да прежали живота си, за да стане и негов господар. Казвам ти, който е съблякал робската си одежда е облякъл тази на бъдещето. Че мир ли е да живееш в робство? По думите на Дънов, който милее за истината е готов да извади ножа си и да прекара десет войни. Глупакът би изтълкувал дословно прочетеното и би си купил нож обявявайки първата, но той е искал да ни каже друго. Да се освободим от желанието си за живот, който нито хората, нито животните заслужават. Представи си свят и в него хората живеят без страх от смъртта. Нещо повече! Наложи ли се — викат я! Аз съм дуалист и винаги съм се люшкал между двете крайности. Което е било осъдително, такова значение съм му придал и не съм добавил нищо излишно, ако е имало такъв случай, то спорно е дали е било с много излишно, което е било за похвала достопочтено съм възхвалявал и награждавал със славата на достойното и вечното. Нека не наричаме страха мир и любов, в който България ни държи, а борбата на загиналите срещу злото опасна революция. Положително мислене против което съм аз, е положително мислене на страха и робството. То се вписва и най-тъмната страна на живота и по никакъв начин не се поколебава да успокоява съвестта, за да бъде всичко божествено и смирено. Виж, приключвам с това: има добро, има и зло. Доброто има начало, но няма край! Злото има начало, ще сложим и край! Забележи, че аз също съм оптимист и вярвам в добрия завършък, но преди това отчитам, че има върху какво да работим, не се пускам по течението. Нищо не е толкова съвършено, че да не можем да добавим и още върху му. Не желая да назовавам съкровени за мен имена на всеослушание, но реша ли се, ще направя едно полезно изложение на няколко велики личности и ще ти го пратя на лично. И за да не помислиш, че съм изопачил борбата им ще преведа от чужд автор, ако трябва. За тяхната борба, живот, вярванията им... Дотогава бъди спокойна, че не съм поддръжник на никой от хората, които по-рано в темата обяви за личности. Затварям темата за себе си. Няма да рискувам повече. Нека остане поне малко емоция, която да бъде само за мене си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 16, 2013 Доклад Share Добавено Януари 16, 2013 То самата идея за изкореняване на злото води до увеличаването му .... Донка, Диана Илиева, Aurora2012 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 16, 2013 Доклад Share Добавено Януари 16, 2013 (edited) Присъединявам се към Божидар, винаги когато обявиш война на нещо, ти го изправяш пред себе си и му придаваш сила. Редактирано Януари 16, 2013 от д-р Тодор Първанов Inseparabile, Aurora2012, Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 16, 2013 Доклад Share Добавено Януари 16, 2013 (edited) Зная, че и Ганди, и Дънов, не са приемали нещо, което е постигнато с лъжа. Имаше един разказ, който неотдавна четох, за Дънов. През лятото на последната си година решава да излезе за последно на Мусала, за което трябва кола. Но комунистите са въвели нов ред - да се иска разрешително. Един от учениците му излъгва, за да вземе разрешителното. Дънов отказва да тръгва при това положение. Налага се ученикът да се върне и да каже истината. Оказва се, че чиновникът няма против истината и не отказва разрешителното. Учителят тръгва за планината едва тогава. За избора на истината се иска не само позитивизъм, но и сила и много мъдрост. Пътят ни е осветен! Харесва ми как Учителят ни учи кое е позитивно с ясни думи, с много истории и чрез своя пример. Достатъчно е човек да види лицето му от снимките, за да почувства точно какво е позитивизъм. Редактирано Януари 16, 2013 от Aurora2012 Лъчезарна, Донка, Inseparabile и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 ....След смъртта обаче мисълта ще привлече човека към съответстващата й сфера, и е добре преобладаващата част от мислите ни да са чисти.Това не съм го видял.След смъртта няма ум....къде ли ще са тез мисли.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 Носят се във въздуха Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 Носят се във въздухаАз не говоря за физическия мозък. Говоря за ума. След смъртта ум няма. Съзнанието не е еквивалентно с ума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 А може и да има.. Никой не се е върнал, за да разкаже Клиническата смърт не е истинска смърт, за да съдим по техните разкази... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 (edited) А може и да има.. Никой не се е върнал, за да разкаже Клиническата смърт не е истинска смърт, за да съдим по техните разкази... Това "никой не се върнал ,за да ви разкаже" е нещо много относително . Редактирано Януари 17, 2013 от val68z Слънчева и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 Носят се във въздухаАз не говоря за физическия мозък. Говоря за ума. След смъртта ум няма. Съзнанието не е еквивалентно с ума.Умът е инструмент на съзнанието. Съзнание имаме и тук, и там. Няма причина да смяташ, че там нямаме ум. Даже напротив. Мислите там са обективни и видими за всички, а умът е главното средство за взаимодействие със средата на живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 Разбира се, ако човек силно вярва, че след смъртта си няма да може да мисли, то това със сигурност ще се окаже вярно. Който повярва, че може да мисли след смъртта си, ще пребивава в надземното заедно с това си умение. Те животните в надземното и форма нямат даже, защото и тя се определя от мисълта. Самоосъзнаването идва с мисълта и си отива с нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 (edited) Още по-интересното е, че умът и по време на сън го няма. Заспиваш и хоп умът ти го няма. Учителя казва, че по време на сън човек учи. "От окултно гледище, сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно, и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре, и на земята ще можете да учите. Следователно сънят е от голямо значение за човека." Е, някой да си спомня за това учене по време на сън как става? Не си спомня, умът не участва в това учене. Спрян е да не пречи. Че и по време на сънуване умът го няма. Всеки, който е правил осъзнато сънуване, може да го провери. Опитайте се да мислите логически по време на осъзнат сън. Не можете. Не става. Умът го няма. Редактирано Януари 17, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 17, 2013 Доклад Share Добавено Януари 17, 2013 Какво означава "човек да мисли логически" по време на осъзнат сън? Ами логически си мисли. Е, аз тук няма да се опитвам да летя със силата на мисълта си, докато в един осъзнат сън, не само, че ще опитам, но и ще успея. Но това е логично, защото знам, че е възможно. Нелогично е, когато се опитваш да правиш нещо, което е невъзможно. Колкото до паметта, ти не помниш толкова много неща от живота си. Запомнил си само тези, които са оставили най-ярък отпечатък в съзнанието ти. И какво сега, излича, че ти въобще не си мислил през всичките тези обичайни дни, които не помниш?! Между ума и паметта разликата е коренна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 Когато една лъжа се повтори хиляди пъти се превръща в истина!? "...никой не се е върнал" Има ред проучвания, книги и документални филми за хора, които са се върнали от другия свят и са разказали. Дънов също говори по темата. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 (edited) .... Е, аз тук няма да се опитвам да летя със силата на мисълта си, докато в един осъзнат сън, не само, че ще опитам, но и ще успея. Но това е логично, защото знам, че е възможно. ... Да разбирам ли, че си спец и практик по осъзнатото сънуване? Редактирано Януари 18, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 ,,След смъртта няма ум....къде ли ще са тез мисли,, Станимир-Носят се във въздуха Бел. По-точно, носят се в пространството-те са енергия и няма къде другаде да бъдат. Станимир-Умът е инструмент на съзнанието. Съзнание имаме и тук, и там. Няма причина да смяташ, че там нямаме ум. Даже напротив. Мислите там са обективни и видими за всички, а умът е главното средство за взаимодействие със средата на живот. Бел. Изследвал съм жена, която имаше екстрасензорни способности, работил съм и с регресивна хипноза, изводите които си направих съвпадат с мнението на Станимир Станимир-Разбира се, ако човек силно вярва, че след смъртта си няма да може да мисли, то това със сигурност ще се окаже вярно. Който повярва, че може да мисли след смъртта си, ще пребивава в надземното заедно с това си умение. Те животните в надземното и форма нямат даже, защото и тя се определя от мисълта. Самоосъзнаването идва с мисълта и си отива с нея. Бел. Съгласен съм с това твърдение и понеже то наистина е важно, ме провокира да пусна този пост.Важно е, защото, нашата представа, какво е смъртта и какво ни очаква след нея, играе значителна роля, за това което ще преживеем след като напуснем този живот.Мисля, че съм разказвал за това в предни постове, но понеже е свързано и с темата за мисленето ще разкажа случая пак. Преди 7- 8 години знаейки, че познавам жена при която идват душите на починалите, колега ме помоли да я заведа при нея.Майка и беше починала, когато тя е била 15-16 годишна и тя усещаше още липсата и искаше, ако може да си поговори с нея. Това което и каза жената при срещата изненада и мен самият, тя и каза ,че майка и е в гроба и там изобщо не и уютно.Колежката се притесни и изгазвайки недоумение, попита, защо майка и е наказана, та тя е била много добра жена и всички я помнят само с добро. На недоумението жената / тя се казваше Веселина/, отговори, че майка и не е наказана, но се намира в гроба, защото нейната представа, за това което я очаква след смъртта е била точно такава-ще си остане в гроба.От този разговор разбрах, колко важна е, нашата лична представа, за това което следва след като умрем. Разбрах,че ако си представяме и страхуваме от наказание, наистина ще отидем в ада, но не защото той съществува някъде в пространството, а защото ние вярваме в него-чисто ментално състояние е.Това ме накара, да бъда много отговорен за моите представи, какво ме очаква след смъртта и съветвам всеки с да направи същото. ПП.Колежката попита Веселина, как да помогне на майка си, да не бъде повече в гроба.Това което и се даде в отговор, беше да запали свещ в определена църква. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 .... Е, аз тук няма да се опитвам да летя със силата на мисълта си, докато в един осъзнат сън, не само, че ще опитам, но и ще успея. Но това е логично, защото знам, че е възможно. ... Да разбирам ли, че си спец и практик по осъзнатото сънуване? Разбирай, че ми се е случвало това, което пиша и то повече от веднъж. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 (edited) Станимир, добре, пробвай следващия път да решиш нещо логическо в осъзнат сън. Моля, да не изместваме нещата. Умът не е мислите. Още повече, че на човек повечето му мисли не са собствени и вярно плуват в пространството. Тръгнахме оттам да говорим за логическото мислене. 72 часа след смъртта душата вече загубва всякакво логическо мислене, загубила е ума. Също така умът не е съзнанието. Както казва Станимир "умът е инструмент на съзнанието". Земен инструмент, който умира след смъртта. Умът е "главното средство за взаимодействие със средата на живот", но на земята, но като радио за комуникация. След смъртта съзнанието е средството за комуникация. И се казва добийте Христово Съзнание, за да разберете света, а не добийте ум, за да разберете света. Да, ако си имаш представата, че ще мислиш логически и ще си имаш ума след смъртта, то ще имаш тази илюзия Редактирано Януари 18, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2013 Доклад Share Добавено Януари 18, 2013 – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г. Ето, виждаме, че висшето съзнание се нуждае от развити ум, сърце и душа за да се прояви. Без развит ум да говорим за висше съзнание е невъзможно. Отхвърляйки съществуването на ума след смъртта, отхвърляме и възможността за проява на съзнанието. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.