Противоположните състояния

[Аделаида]

Наистина, велико изкуство е човек да запазва вътрешния си мир и разположение на духа при всички състояния, на които се натъква в живота.

Преживяването и правилното осмисляне на противоположни състояния водят до придобиване на Мъдрост.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Живота!"

Много точно си го написал и казал, много мъдрост се иска за да можеш да постигнеш такава хармония вътре в себе си, да надвиеш себе си и да надмогнеш над себе си и външните влияния.

[Тонина]

Идеалното състояние е още първия импулс да липсва, т.е. не да липсва, ами да не е такъв - защита или ответен удар. Защото дори и да се сдържим и да не реализираме този първи импулс в действителност, ние вече сме нанесли на по-фин план съответния удар на този някой и този удар пък моментално рефлектира обратно в нас.

Наистина се чувствам ужасно часове наред, точно заради рефлектирания удар обратно в мен.

След това, за да облекча състоянието си, разказвам на много близък човек какво съм преживяла, а след това пък се чувствам виновна, че товаря и него с моя проблем. За мен това се превръща в растяща снежна топка. Е, сега вече (току що), след като си го представих, разбрах какво е лечението ми - Любов и топлина.

Моля никой да не се съмнява в ползата от споделянето тук.

Как да се постигне обаче това идеално състояние? - първо наистина е трудно, второ става постепенно. Наблюдението на нашите реакции, мисли и чувства наистина помага поне да се ориентираме в обстановката - т.е. какво кога се получава, какво ни куца и т.н. После е необходимо да се изработи едно вътрешно приемане на нещата такива каквито са, такива каквито се случват. Освен това помага и една добронамереност и любов, излъчвана към всичко и всички. С други думи да виждаме божия промисъл във всичко, което се случва и божията искра във всяко създание. След това и да реагираме, то реакцията ни и на най-отрицателното нещо ще бъде без да си загубим при това вътрешния мир.

Абсолютно съм съгласна. Това е пътят за успешните ми, макар и малко опити да оставам във вътрешен мир.

[Guest Христо]

"Казвали ли сте някога “да” за някоя радост? О, приятели мои, тогава сте казвали “да” и за всяка мъка. Всички неща са споени, нанизани влюбени — искали ли сте някога веднъж, дваж, говорили ли сте някога: “Ти ми харесваш, щастие! Мигновение! Миг!” Тогава сте поисквали всичко назад!"

из "Песен на опиянението", Ницше.