Слънчева Добавено Юни 23, 2013 Доклад Share Добавено Юни 23, 2013 Молитвен наряд за начало: Молитва Изворът на Доброто Молитвен наряд за край: Искам да ти служа с Любов и Мъдрост "Тази заповед приех от Отца си". Ще ви прочета 5-та глава от Посланието към римляните. Тя е една схоластическа глава, мъчна за разбиране. За нея се изисква повече мислене. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа". /1ст./ - Туй е встъплението на апостол Павла. Той започва така, както когато някой влезе в някой дом и каже “добър ден”. "Защото, когато ние още бяхме грешници, Христос умря за нас. /8ст./ - Някои от вас може да се запитат: защо трябва да умираме за другите? Аз ви запитвам, според моята философия: защо трябва да умре някоя кокошка или някое агънце заради вас? Вие сами ще си направите заключението. "Защото се оправдахме чрез кръвта Му". /9ст./ - Онези, които не разбират този стих, ще се спрат върху този стих и ще го вземат в буквален смисъл. Под "кръв" всякога се разбира Словото, не онова студено слово, но чистото Слово, което изтича от човешката душа. Под думата "душа" ние взимаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие можете хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. "Грях обаче, не се счита, когато няма закон. /13 ст./ - Значи, и преди да е имало закон, хората са съгрешавали, но те не са признавали греха, защото закон не е имало. От когато е дошъл законът, той смущава хората. "Тази заповед приех от Отца си". Аз наричам тази заповед “заповед на единство”, заповед на съединително звено в разумния живот. Когато ние говорим за заповеди в живота, ние включваме съзнанието, в какъвто ограничен размер и да е. Всички живи същества, каквито и да са по форма, все имат някакви разбирания за специфичния живот, който те живеят. До скоро време, науката отказваше съзнанието на нисшите същества. Тя казва, че тия същества се ръководят в живота си само от инстинкти. Според науката, инстинктът в света е нещо механическо. Обаче не е така. Ние виждаме, че тия малки животинки промислят за себе си тъй разумно, както и самия човек. Разбира се, тяхната разумност не е такава, каквато на човека. Христос казва: "Тази заповед приех от Отца си". Тази заповед се отнася до единството, обаче в света има един закон на раздробление, от който е произлязъл греха. Върху този закон апостол Павел прави своите философски разсъждения. Кое докара греха в света? Разклонението, раздроблението, различието във формите, различието в половете, различието в желанията на хората, различието в мислите и чувствата на хората. Всички стълкновения на тия сили докараха греха в света, нищо повече. Тъй щото, когато някои питат - как е влязъл грехът в света, казвам: насадете една градина и ще видите, как е влязъл греха в света. Онези деца, които минават за много почтени, щом минат покрай една градина, насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят. Някое от тях, като мине покрай плодовете, ще се поспре; другото ще пожелае да си откъсне. Третото ще влезе в градината и ще си откъсне, а градинарят ще си каже: какво става? Кой научи тия деца да крадат? Той ги нарича крадци, но това е неговото специфично разбиране за кражбата. Добре, кое е по-хубаво сега, да има плодни дървета и да стават кражби, или да няма плодни дървета и да не стават никакви кражби. Да има живот, но да има и смърт, или да няма живот и да няма смърт? Вие казвате: ще се живее и ще се умре. Не, вие не разбирате, какво нещо е смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо в света. Зад смъртта има нещо по-страшно и то толкова страшно, че и най-видният философ ще трепне от страх. Вие ще ми кажете: докажи ми това! - Много наши идеалисти доказаха, в участъците, доколко техните идеи можаха да издържат. - Защо ги биха? За идеите им. Покажете ми вашите идеи! Идеята, за която умирате, може да е реална, но може и да не е реална - не можете да я хванете с ръката си. Обаче, тя е реална. Единственото реално нещо в света, това са идеите. Има един свят, където идеите са толкова реални, колкото са реални и ябълките във физическия свят. В този свят хората се хранят с идеи, тъй както ние с ябълките. В този свят има идеи на Милосърдието, идеи на Правдата, идеи на Добродетелта, идеи на Любовта, идеи на Истината и т.н. Там хората се хранят с идеите като с плодове.... В това отношение, народите на Земята представляват скачени съдове. Вие сте изучавали скачените съдове и знаете, че според законите на скачените съдове, като налеете течност в някои от тия съдове, тя се пренася и в другите съдове и се намира във всичките на еднаква височина. Следователно, когато една идея проникне в един народ, тя се пренася във всички други народи, по закона на скачените съдове. Когато злото проникне в един народ, по същия закон, прониква в другите народи. Когато злото проникне в бащата, прониква и в сина. Когато злото проникне в майката, прониква и в дъщерята. И онези велики добродетели, които минават през главата на някой добър човек, по същия закон, минават през главата на всички останали хора. И когато някой ме запита, що е грехът, що е престъплението, казвам: грехът и престъплението, това са неизползвани добродетели. Що е омразата? - Неосъществена Любов. Що е лъжата? - Неизявена Истина. Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, непременно невежеството ще те огради. Ако се откажеш от Светлината, тъмнината непременно ще дойде. Тъмнината, сама по себе си, е една сила в света. Та Христос казва: "Тази заповед приех от Отца си". Коя заповед? Великата заповед на онова вътрешно единство, на онова велико, вътрешно разбиране на разумния живот. Всеки човек трябва да има една велика, разумна идея в себе си. Вземете някой човек, с една велика идея в себе си, и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място. Той е като маслото. В каквато вода да го пуснете, все изплува на повърхността. Не може да бъде другояче. Не само това, но ако един човек, с велика идея, оставите на дъното на ада, даже при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре. Той е като един пуснат кон, цяло страшилище е за тях. Ако един такъв човек се намери между дяволите, всички ще затреперят от страх.... Приех от Отца Си Донка, Рассвет, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Юни 23, 2013 Доклад Share Добавено Юни 23, 2013 Благодаря за беседата! Човек трябва да бъде един велик извор, който постоянно да извира. Човек трябва да бъде едно Слънце, което постоянно да пръска светлина. Човек трябва да съдържа в себе си, онази необятна широта и простор, в която всички сърца да се вместят. Когато някой ми говори за своята душа, аз разбирам - цялата Вселена. Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам - всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва. Когато някой ми говори за Божията Истина, аз разбирам - тази вътрешна свобода, която съществува между всички същества. Приех от Отца Си Розалина, Слънчева и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.