Jump to content
Порталът към съзнателен живот

077.Неоцененото богатство-Рилски беседи, 25 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.


Recommended Posts

21 август 2013 г.

 

Дежурна група: Варна

1. Песента "В начало бе Словото"
2. Песента "Вдъхновение"
3. Молитвата "Добрият път"
4. Беседата "Неоцененото богатство", Божественият и човешкият свят, съборно слово, 1940 г.,
Публикувани в томчето „Езикът на любовта“, съборно слово (1939-1940),
Изд. Бяло Братство, София, 2011

5. Песента "Блага дума"
6. Песен на светлия път
7. Формулата "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истина е скрит Животът"
8. Песента "Мисли"
9. Господнята молитва
10. Формулата: "Господи, Боже наш, да дойде Твоето царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в царството Ти и да Ти служат с радост и веселие"
11. Формулата "Божият мир и божието благословение да залеят цялата земя" (3 пъти)
12. Поздравът на Братството

 

 

В живота на съвременните хора съществува едно голямо богатство, за което те не подозират. Ако го знаеха, те щяха да бъдат кандидати за него. Всички хора са слушали да се говори за това богатство, но под много прозаично име, вследствие на което не са гледали на него като на нещо ценно. – Кое е това богатство? – Недоволството. Дето и да отидете, навсякъде ще срещнете недоволни хора. – Защо са недоволни? – Защото търсят нещо, което никъде не съществува. Мнозина мислят, че са дошли на земята да благуват и, ако не намерят това, което очакват, стават недоволни. Много естествено, че човек не може да намери всичко, каквото желае. Запример, някой може да иска мляко от птичка. Ще намери ли? Не може да намери. Днес никъде не можете да намерите птиче мляко, а дали някога ще намерите, това е въпрос. Обаче, сега има вече масло от чесън, с което лекуват различни болести. Едно време чесново масло не съществуваше. Едно време чесънът минаваше за нещо просто, малцина го употребяваха, а днес и най-образованите хора го ядат. Лекарите препоръчват чесъна за лекуване на много болести.

 

Казвам, че недоволството е едно от големите богатства. Защо? Защото всички хора стават недоволни, след като минат през големи изпитания и мъчнотии. Детето расте, става ученик, слуша лекциите на своите учители и професори за създаването на света. То се занимава с различни изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е в теориите на науката и на живота, човек е доволен; той мисли, че се намира в рая. Щом влезе в опитната страна на нещата, той вижда, че теорията не се съгласява с практиката и започва да става не доволен. Младата мома и младият момък си теоретизират, как ще живеят, как ще си помагат. Докато се оженят, те си пишат любовни писма, доволни са от живота. Щом се оженят, теорията им пропада, и те стават недоволни. – Защо? – Всеки търси своето право.

 

Всички хора се оплакват от неправдата на живота. Преди всичко, човек трябва да бъде справедлив към себе си, т. е. към своите мисли, чувства и постъпки. Често човек мисли, чувствува и постъпва не така, както трябва, и изпада във вътрешна борба. Докато момата и момъкът не са женени, те мислят, че са от Бога създадени, че по-добри и благородни същества от тях няма, но като се оженят, виждат, че се излъгали, че са изгорели. Те търсят начин да се освободят един от друг. В края на краищата, и двамата отстъпват. Те намират, че заради доброто, заради съдържанието, което Бог е вложил в тях, могат да се търпят. И домакинята, като готви, постъпва по същия начин. Като пърже нещо в тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче, като види съдържанието в тигана, тя си казва: Заради доброто и хубавото, ще търпя болката и ще си продължа работата.

Неоцененото богатство

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

 Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека.

 

По какъв начин трябва да се оправи светът? Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Прилагали ли сте Любовта, да видите как действа тя? Мнозина си служат със силни средства, но, вместо добро, те са причинявали зло. – Защо? – Количествата на силните средства са били големи. Те са ги използвали като лекарства, но са ги употребили в голямо количество. Не увеличавайте дозата на силните лекарства. Който си служи с Любовта, той трябва да знае каква доза да употреби от нея. И злото, и доброто трябва да се употребяват в умерено количество.

 

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непременно ще изгори. – Какво трябва да правим, за да избегнем злото? – Да се отдалечите от него. Казано е в Писанието: „Отдалечете се от злото“. Единственото нещо, което може да спаси света, стои в отдалечаване от злото. Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.

 

~

Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на злото. И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва ударите на злото. И той минава през голяма вътрешна борба, докато се освободи от злото и противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърце.

 

~

Коя е причината за жестокостта между хората? – Безлюбието. Когато Любовта царува между хората, те не се измъчват. Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влезе и в най-тясна стая, без да ограничава другите.  ...Любовта учи човека кога да се смалява и кога да се уголемява. Големите и много желания правят човека голям. И на широко да го сложиш, все му е тясно. Малките желания смаляват човека. Той е доволен и на тясно, и на широко.

 

Днес Бог изисква от всички хора да Му служат, да бъдат проводници на Неговата Любов. – Защо е нужно човек да служи на Бога? – Защото само по този начин той ще изучи законите на Любовта. Без Любов няма живот, няма щастие, няма здраве. Ако не приемат Любовта, хиляди години още хората ще се пържат в собственото си масло, както сега. Днес мъчно се прилага и възприема Любовта. – Защо? – Не са готови още хората за нея. Който обича, не знае как да обича; когото обичат, не знае как да оцени Любовта.

 

~

...докато злото царува, вие трябва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законите в света показват, че злото царува. Който не се подчинява на неговите закони, смърт го очаква. Не изпълниш ли един от законите на злото, ще те осъдят и ще кажат, че Бог е наредил така. – Това е въпрос още. Където Бог царува, там е раят. Където злото царува, пак е рай, но за силните, за големите. Там силните господарстват, а слабите – слугуват. В рая, където доброто царува, е обратно: слабите господарстват, силните слугуват. Страшно е положението на слабия, когато силният господарства. Какво трябва да прави слабия, за да се освободи от ръцете на силния? Той трябва да се обърне към Бога, да потърси помощта Му. Днес Бог идва в света да се всели между хората, да подкрепи слабите. Само по този начин слабият може да се освободи от силния. Значи Бог трябва да бъде тил на слабия, за да го избави от ръката на силния.

 

Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. където царува злото, въпросите не се разрешават правилно.

 

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. ... Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. 

 

Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие?

 

~

Доброто и злото не са нищо друго, освен топлина и студ. Топлината разтопява нещата, а студът ги смразява. Отворете сърцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество в тях и да изтече навън.

 

Неоцененото богатство, Рилски Беседи, 25 август 1940 г.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува.

 

Време е вече силният да приложи закона на Любовта. Силният трябва да приложи силата си, да разтопи злото в себе си и да го пусне да изтече навън. Омразата е злото в човека. Тя е твърдо вещество, което трябва да се разтопи. Как ще разтопите злото? Ще пуснеш повече топлина в сърцето си. Щом почувстваш вътрешно разположение в себе си, ти си разтопил вече омразата. Щом разтопиш злото, ти си на прав път. – „Не обичам този човек.“ – Много естествено. Той е зелена круша още. Един ден, когато узрее, ти ще го обичаш. Кой не обича зрялата круша?

 

Каква е задачата на злото в света? Злото приготвя условията за идване на доброто.

 

Неоцененото богатство

 

Линк към коментар
Share on other sites

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непременно ще изгори. – Какво трябва да правим, за да избегнем злото? – Да се отдалечите от него. Казано е в Писанието: „Отдалечете се от злото“. Единственото нещо, което може да спаси света, стои в отдалечаване от злото. Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.

~~~~

Иска ли да не греши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи да се очисти от злото. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на злото. И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва ударите на злото. И той минава през голяма вътрешна борба, докато се освободи от злото и противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърце. Виждате, че няколко малки деца стоят пред едно коритце, в което има сипани зрънца за птички. Те държат коритцето с една връв и чакат да дойде някоя птичка, да си клъвне от зрънцата. Външно децата са мили, кротки, но те замислят нещо жестоко за птичката. Щом дойде някоя птичка при коритцето, те веднага дърпат връвта и тя остава под коритцето. После ѝ се радват. – Защо? – Защото ще я опекат.

~~~~

Доброто и злото не са нищо друго, освен топлина и студ. Топлината разтопява нещата, а студът ги смразява. Отворете сърцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество в тях и да изтече навън.

 

 

Неоцененото богатство

Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. 

 Тази сутрин , също както вчера и миналия ден, имах усещането, че всяка дума в тези беседи е или отговор на мои лични въпроси, или въпроси, над които ми задават задачка да мисля и проверявам и прилагам през следващите месеци. 

 

И как се определя къде точно, на какво разстояние и от коя страна на злото трябва да застане човек, за да не изгаря, а да се ползва от него. И какво според вас, означава да се ползваме от злото... примери?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...