gaideto Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 (edited) Предлагам в тази тема всеки,който иска да напише нещо свое,няма значение какво точно-може да е разказ,стих,есе или просто размисли за тук и отвъд.Искам да споделя с вас нещо,което написах наскоро някъде към 4ч. сутринта и след това,като че ли живота ми стана малко по-спокоен,защото според мен,когато даден човек има някаква информация трябва да я споделя с хората,няма значение дали те ще го разберат. Няма връщане назад.Остави миналото да си отиде.Ти си пътник,но в другата посока-напред,а не назад.Пътят обратно вече е затворен и не можеш да се върнеш там,откъдето си дошъл.Всички са пътници в най-голямата железница,наречена наивно от хората живот.Но ти знаеш истината,ти си просветен в тайнството на истинския живот,който кипи не тук,а там,от другата страна,там където всички се страхуват да отидат.И защо?Колко глупави са хората,как могат да вярват в смъртта,но не и в живота!?Всички са пътници в най-голямата железница,но не са обречени на бавна и сигурна смърт,а на бърз преход към истинския живот,там отвъд,там към съвършенството.Хората вярват в Ада и Рая,но къде са те,знаеш ли ти?-Раят е там,а Адът тук!Ще ме помислиш за луда или напълно дезориентирана,но аз ще отговоря на твоето неразбиране:"Живей и сам ще разбереш!"Аз вече живях прекалено много на тази Земя и знам,че за недотам напредналите е необходимо всичко да видят,да пипнат,да опитат и тогава да се убедят в правотата на думите.Аз знам!Няма смисъл да те убеждавам в очебийното,ти сам някога ще разбереш!Ти трябва сам да се докоснеш до всичко земно,както до добро,така и до не чак толкова добро,да го оцениш.Защо не съпоставям добро и зло ли?Отговорът е много елементарен-защото злото не съществува,така както и времето.Това са просто човешки метафори,които привидно правят живота на човека подреден и ясен.Не те насилвам,само те насочвам към пътя.Сам ще разбереш,когато си готов,защото тази информация в момента можеш да я чуеш или прочетеш,но дали можеш да я асимилираш?!Ще дойде време,когато всички ние ще знаем всичко...Пардон,както вече казах,времето не съществува,следователно!?Ние знаем всичко,важното е да се научим да стигаме до информацията,която е вътре в самите нас. Редактирано Август 24, 2006 от gaideto Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 ОТВЪДЕН СВЯТ Русалки нежни, самодиви и разни там митични същества. Летяха в пространство приказно красиво /за мъничко и аз бях част от тези небеса/. Видях и ангелите с хубост нежна, и змейове със зейнали уста. В хармония съжителство на доброта и грубост дива, светли, вълшебно-обаятелни места. Към нас дали ще приближава невидим свят, прекрасен и щастлив? Бавно, изчаква ни, очите ни отваря ще се превърне и Земята в Рай красив. От неизвестното сега боим се, но Отвъдното със необятността си мами. Неволно със сърцата си натам стремим се, /от там енергия почерпва любовта ми/. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 Благодаря. "Ще се наслаждаваш ли на богатствата които притежаваш, като знаеш че те ще загинат? Ще се радваш ли от владението на парче земя, когото за хората на Бога стойността на целия този свят е колкото тази на окото на умряла мравка? ... Къде отидоха гордите и техните дворци? Погледни гробовете им и дано да се възползваш от този пример, урок за всеки наблюдател." Баха Иллах Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 24, 2006 Доклад Share Добавено Август 24, 2006 Идеалът на омагьосания скитник, понесен от кристалните видения на възкръсналият спомен, пред олтара на прокудените феи. Загубен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Дали не чаках много - цяла вечност в гонежа на една далечност. Нали не плаках много - цяла речност в потопа на една небесност. Дори не зъзнах много - цяла ледност в покоя на една планетност. Уви! - Не дадох много - цяла грешност в окопа на една човечност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Тук и одвъд... Ах, как можем да паднем в капана на думите, да заспорим - какво е тук, къде е отвъд, къде е спасението... Няма, няма тук и отвъд, едно е... Но има друго, което е отвъд тук и отвъд отвъд, което само си мислим, че е отвъд... Затова: Вървя по моста. Между миналото и бъдещето. Живея сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gaideto Добавено Август 25, 2006 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Благодаря на всички,които се включихаИмам още една идея относно тази тема,може да опитаме да правим анализи на това,което всеки един от нас е написал Паднал ангел Странен скитник броди в нощта, неспекоен крижи,надига глава. Търси живота, безвреме жестоко изтръгнат и любовта, по-силна дори и от страха да се завърне, да остане сам навеки сред съдбовните пътеки между живота и смъртта в търсене на любовта. Все още отворена е райската врата в очакване на скитника в нощта. Ангел блажен стой на пост, кани среднощния гост в дверите на вечността. Скитникът сърдит, раздирян от спомена за любовта така красива,съвършена загърбва райския пазител, полита в пропастта между живота и смъртта. Странен скитник броди във нощта, неспокоен кръжи,надига глава. Търси пътеките на любовта. Къде е неговата любима сега? Скърби безутешна за своя любим в царството на вечността. Скитникът между световете не вярвал в това, че любовта продължава и след смъртта. Скитникът така и не узна, че любимата му го последва дори и във смъртта. Паднал ангел бродеше тогава. Паднал ангел броди и сега. Паднал ангел ще броди завинаги, търсейки,ненамирайки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 25, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2006 (edited) ОТ ВЪРХА Весела Димова От върха всички пътища водят към ниското ( върховете са част от Земята ). А над тях са звездите... Но не бяхме узрели за риска да тръгнем нататък. Някой друг ще направи криле от ръцете си... Ние слизаме. Вече е време. И не питай звездите как се стига Небето. Те не знаят, защото просто там са родени. 21.03.1987г. из стихосб. " Календар на птиците " Редактирано Октомври 25, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал: „Вярно ли е, че съществуват рай и ад?” „Кой си ти?” - попитал го в отговор Хакуин. „Войник съм” - отговорил той. ”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.” Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира: ”Ти имаш меч! Но той навярно е твърде тъп, за да ми отсече главата?” Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал: ”Тук се отварят вратите към ада”. След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя... ”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Паднал ангел бродеше тогава. Паднал ангел броди и сега. Паднал ангел ще броди завинаги, търсейки,ненамирайки...спешна хирургия, където да му гипсират крилете по клинична пътека...Това определено е ТУК... За Отвъдното...Кой каквото ще да си мисли, но понякога широкия житейски път завършва с тясна клинична пътека... ---------------------------------------- Тук ангелите плачат, поради болезнения урок на гравитацията...а в Отвъдното хората плачат, поради болезнена липса на знания, които да им осигурят крила... ---------------------------------------- Така че, отвъдното и тук..това е едно и също нещо, зависи от начина на придвижване...на мислите, чувствата и още нещо... ---------------------------------------- Тук, или Отвъдното са толктова относителни като явления, но защо ли все човека си го отнася...наяве или под анестезия.... ---------------------------------------- Тук, човек все търси покой за душата си, макар че....всъщност, тук е работното място на душата, в тяло по специалността, а в Отвъдното, където може да почива безтелесно...всъщност, трескаво търси за душата си "работно място".... ----------------------------------------- Е, преди вечеря само това можах да изцедя като "ордьовър"...за тези, които са "тук", това сигурно събужда апетита....за онези, които са в Отвъдното- това вероятно може да предизвика носталгия по десерта, до който така и не стигнаха... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Март 12, 2007 Доклад Share Добавено Март 12, 2007 Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал: „Вярно ли е, че съществуват рай и ад?” „Кой си ти?” - попитал го в отговор Хакуин. „Войник съм” - отговорил той. ”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.” Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира: ”Ти имаш меч! Но той навярно е твърде тъп, за да ми отсече главата?” Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал: ”Тук се отварят вратите към ада”. След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя... ”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин. Мисля , че има и трета врата, която е между "ада" и "рая", когато нито вадиш меча, нито се покланяш. Тук мисля , че има две положения или е най -доброто, или най лошото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 12, 2007 Доклад Share Добавено Март 12, 2007 След смъртта не остава нищо друго, освен Божията милост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 12, 2007 Доклад Share Добавено Март 12, 2007 Между ада и рая вратите са няколко. А меча е в поклона. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 13, 2007 Доклад Share Добавено Март 13, 2007 След смъртта не остава нищо друго, освен Божията милост. Ако я заслужиш с Покаяние. Между ада и рая вратите са няколко. А меча е в поклона. А защо си мисля, че вратата за Рая е една, а за Ада са много...? Мисля си, че разликата за Тук и .. Отвъд е много малка - в Отвъд е няма Илюзията на Илюзорния свят /"Майя"/, една такава маааааа...лка разлика ... почти няма разлика .. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 14, 2007 Доклад Share Добавено Март 14, 2007 След Смъртта остава това, което сме си събрали в този живот... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 15, 2007 Доклад Share Добавено Март 15, 2007 Ние не събираме, а жънем. И дори, когато си мислим, че събираме, ние жънем отново. Целият ни живот е една непрекъсната жътва. Сеитбата се е състояла преди еони. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Между ада и рая вратите са няколко. А меча е в поклона. А защо си мисля, че вратата за Рая е една, а за Ада са много...? Вратата за Рая е една за този, който още не я е отворил. Когато я отвори, го чака изненада - а, още една врата, и още и още...врати... За отваряне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Всички пътища водят към Рая, но някои преди това минават и през ада. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Всички пътища минават през Ада, но не всички свършват там. През Ада невредимо преминава само това, което е излязло от Рая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 И Ада и Рая са вътре в човешкото сърце. Буквално и преносно. Когато допуснем страстите да го управляват, отваряме вратите на Ада. Когато допуснем Бога да го управлява, Той ни учи да връзваме страстите си. За това според мене вратите за Ада са много. За това според мене врата за Рая е една. А като знаем, че Бог е Любов, Тя Любовта не иска, Тя дава само, без да иска.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 17, 2007 Доклад Share Добавено Март 17, 2007 Без СТРАСТИ няма осъзнаване. Всеки от нас е бил корабокрушенец и е търсил островът на спасението. Обикновено не се е задоволявал само с метафората. Всеки иска Светът да му прости, не да го забравя. Дори и смъртта, която е мост между тук и отвъд тук, е страст. А откъсването на цветето винаги е болезнено, дори и да е смирена жертва. Никой не иска да умира, дори и отвъдността да предлага най-уютния роден дом. Попитайте болните от рак във финална фаза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 17, 2007 Доклад Share Добавено Март 17, 2007 До някъде е така. Без СТРАСТИ няма осъзнаване. Страстите водят до корабокрушение. - така е. Бил съм корабокрушенец и затова го знам. Но когато човек овлдее страстите си - настъпва безстрастие / страстите нямат вече власт над ума и сърцето му/. Такъв човек запазва вътрешно ужасяващо ледено спокойствие. знае какво има зад страстите и това не го вълнува много вече. Бих казал никак. Новите хоризонти грабват ума изцяло. Зад страстите настъпва безстрастие и ... неизречимо бездумие... съзерцание ако замълчиш. А ако проговориш - Поток, пълноводна река, трудно удържима. ..."Велик Си и само в мълчание можеш да бъдеш изречен" - мисля така се е зародило възклицанието на молещият се. А тези болните от рак или друга болест, те умират със страстите си и за това е така. Просто ги е страх, че след смърта ще попаднат в лапите на собствените си страсти - генерираниот тях смите преживе. И тялото няма да го има вече да ги пази от връхлитащите ги сабствени мисли и страсти. Мисля от това ги е страх.Обяснимо е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 17, 2007 Доклад Share Добавено Март 17, 2007 Нито мислите, нито страстите са наши. Дори рецепторите ни за тях не са. Не искам светът да ми прощава, искам толкова да ме забрави, че да достигна Мир. Вътрешният покой е като течен азот. Само отвън изглежда леден, а до каквото се докосне, изгаря без дим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 17, 2007 Доклад Share Добавено Март 17, 2007 Нека някой да ми даде пример за човек, овладял страстите си. Надявам се, четете това което пишете. Дори това, че някой ми отговаря е въпрос на страст, не на себеотрицание. Страстта е пожелание, а пожеланието намерение, овеществяване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.