Jump to content
Порталът към съзнателен живот

151.Героите - Утринно Слово, 3 ноември 1935 г.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало :

 

Бог е любов - песен
Малката молитва
Псалом 25

 

 

Беседа : 151.Героите   - Утринно Слово от Учителя, държано на 3 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин,, София, Изгрев.

 

 

 

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

 

 

15-та глава от Евангелието на Марко

 

Quote

 

В 15-та глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа пред старейшините и свещениците, пред Пилата, пред римските войници, докато Го заведоха на Лобното място и Го разпнаха. Виждате страданията на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. ...........Малцина се замислят върху нея, върху дълбокия смисъл на живота. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа.

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости.

 

Какво се изисква от сегашните хора? – Да се откажат от своите стари разбирания, от гордостта, която ги спъва на всяка крачка. Непослушанието се дължи на гордостта.

 

Съвременните хора четат Свещените книги, говорят за убеждение, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати, силни, без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се наложат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие.

 

Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш. Когато Петър отсече ухото на един от римските войници, Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата, защото който вади нож, от нож умира“. Смъртта не разрешава въпросите. Човек трябва да минава от смъртта към живота, а не от живота към смъртта. Това не подразбира, че човек трябва да бъде пасивен, да не се интересува от живота. Казват за някого, че е търпелив. Защо е търпелив? – Защото е пасивен към проявите на живота. Дейност, активност се иска от всички. Като живееш, ще се бориш и ще издържиш в борбата. Когато беше на кръста, Христос понесе най-голямата борба, но накрай победи. Както изгони търговците вън от храма, така изгони от своя храм всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъл в себе си и каза: „Домът ми ще бъде дом за молитва, храм на Господа. Не позволявам да се върши търговия в него“.

Откажете се от преходното, временното и дайте място на Божественото в себе си, което вечно живее. На цялото човечество предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода.

 

 

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Героите

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота.

 

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.

 

Героите

Линк към коментар
Share on other sites

Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“.

 

Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога. Около него ще настане мрак и тъмнина. Страшна е тъмната зона, през която всеки човек трябва да мине; още по-страшно е, ако се обезвери и разколебае в Бога. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой. Христос казва: „Отец е в мене, и аз в Него“. Като Го приковаха на кръста, остана сам. Онзи, Който беше в Него, Го изостави. Той се обърна към Бога с думите: „Отче, защо си ме оставил?“ Като не получи никакъв отговор, Христос разбра, че това е един от въпросите, които не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си в ръцете на Бога. Този е пътят, през който минава човешката душа.

 

Човек слиза на земята, слага раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здрав и читав, ще го посрещнат с музика и песни, но остава разочарован. Там го посреща свиренето на куршумите и едва сега разбира, че няма да се върне. Който е отишъл на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вярата си в Бога, или всичко ще изгуби и ще бъде победен. Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование.

 

Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите?“ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат. Понеже не беше такъв, в което Го обвиняваха, Той беше изложен на поругания и най-после Го разпнаха. 

 

 

Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота.

 

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.

 

Героите

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...