Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Националното самоопределение и разделението - къде е Пътят на Родината ни?


B__

Recommended Posts

В сърцето и ума ми няма място за делене на европейци и азиатци, запад и изток дори в географията са относителни понятия, икономическите системи също се оценят по субективно и временно наложени показатели...... 

Някой има интерес да ни разделя навсякъде.....

 

Хубав цитат.

 

Всяко разделение ни отдалечава от истината.

 

От друга страна някой българин да заема страната на някоя "световна" сила това ни отдалечава от самите себе си и даваме енергията си вместо на България на чужди сили. Нас не ни интересуват какво правят другите, как се бият, кой печели. Интересува ни България да печели. В интерес на истината и това е разделение. Но ако не отдаваме енергията си на его-създадените "любови" към чуждото и легачество пред разни чужди сили, тази енергия ще е по-добра.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 92
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Моля Божидар да ме извини, че започнах тази тема с негово мнение в друга тема, която в момента е затворена. Мисля, че разговорът с формулировката, която си позволих да дам, ще бъде по-целенасочен, интересен и полезен. Все пак оставям на участниците правото да коригират заглавието, ако открият по-добра. 

Линк към коментар
Share on other sites

С риск да си навлека гнева на админи и модератори да кажа -

отнесете този въпрос към управляващите - (няма да им казвам имената все пак, макар че някои са особено много в кюпа)

 

Ние обикновените българи - граждани или селяни + всякакви малцинства живеещи в BG,

каквито и пристрастия да имаме - от нас нищо не зависи

 

Приемат си закони, правят си изявления, срещат се под сурдинка с външни министри и секретари на чужди държави

и правят каквото им кажат

А за нас остава само да коментираме по форумите и да се караме

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам, Донка, малко помпозно ми звучи заглавието.

 

А иначе, политиците избираме ние и те не падат от Марс. Те са рефлексия на всеки, който лъже, краде и мами. Който не се е наял ...

Сещам се за едни думи на Стамболов - не давайте на бедния власт - ще изяде всичко.

 

А иначе, контекста на родолюбието е загубен. Ако беше така и бе съществено то, най-малкото, щеше да се работи.

Защото никой няма време.

А да се осъзнае това, е страшно.

Линк към коментар
Share on other sites

Забравяш каква е активността по избори в последно време и как се мотивира електорат да гласува

също и как се манипулират избори

Ако ти си избрала тия политици и те са рефлексия на твоята ненаяденост, лъжи, кражби и измами

 

моля не обобщавай за всички, говори от свое име само

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Като какво ще се самоопредели човек ? Като дух, като душа, като ум или като сърце ? Или като всички тези взети заедно ? След като се самоопредели човек, може да се случи така, че съвсем случайно сам себе си да запита - Имат ли тези четиримата националност и къде би могло да стане да стане разделението- в духа, в душата, в ума или в сърцето ?

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът с управляващите, които уж избираме, не е лесен за разрешаване. Реално човек не може да влезе в политиката, ако не премине през някоя от вече съществуващите и утвърдени партийни структури. Просто, каквито и качества да притежава, той трудно ще бъде избран от гласоподавателите. Тук възниква първата зависимост. С всяко отклоняване от партийните интереси, отклонилият се не само, че вече не получава подкрепата на партията, но си създава нов враг. За една утвърдена политически личност все пак е възможно да се откъсне от партията и да отстоява нечии други, а не партийните интереси, най-често създавайки си нова партия. Ако приемем, че това е един желаещ положителна промяна човек, и знаещ как да я постигне, той би следвало да си намери сподвижници, защото сам няма как да успее, които да са достатъчно можещи и лоялни към идеята. Всяка идея и всяка промяна обаче, за да се утвърдят срещат яростно съпротивление от средата и силите, които поддържат старото статукво. Тук могат да се очакват протести от страна на хората, противодействие от страна на бизнеса и др. Политиката е в изключително висока степен зависима от бизнеса. Ако прибавим и международната зависимост, която би поставила всяка неудобна държава в изолация, то нещата не изглеждат много оптимистично. Трета зависимост са практиките на коалиране на партии с не особено сходни интереси, с цел вземането на властта. Това води до сериозни компромиси, които участващите в коалицията партии следва да правят. Обединения са допустими само когато посоката, която се следва е една.

Друг проблем е, че гласоподавателят няма особени възможности да санкционира избраните от него политици, ако те вече не отговарят на очакванията му. Да, на следващите избори ще гласува за други, но това не е решение.

Някой вероятно ще попита, защо тогава едни държави успяват да осигурят един по-висок стандарт на живот за гражданите си, докато други - не. Всъщност факт е, че класовото разделение в световен мащаб се увеличава, като групата на богатите разбира се не е особено голяма. Покупателната способност на населението пада навсякъде, а това предизвиква затруднения в бизнеса. С цел да намалят себестойността на продукцията си много производители изнесоха производството си в страни с по-нисък стандарт на живот. Целта естествено е да се запази доколкото е възможно равнището на потребление. И тук може би някой ще забележи, че страните с висок стандарт имат нужда от колкото се може повече държави с нисък стандарт на живот, защото в противен случай големите международни компании няма как да произвеждат продукти с достатъчно ниска себестойност. За България е минус и числеността на населението. В държави като Индонезия, Индия, Пакистан и т.н. е много по-удобно да се правят инвестиции. Но по-важното е, че при този изначално нисък стандарт на живот, от който тръгваме, е почти невъзможно той да се увеличи съществено. Първо, това би ограничило възможностите ни за износ, защото по-високите заплати при равни други условия водят до увеличена себестойност. Мащабите в които произвеждаме няма как да ни осигурят печалба от тези мащаби. Нямаме такъв потенциал. В браншове като туризма, високият стандарт на живот също ще доведе до преориентиране на голяма част от туристите към други дестинации.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, много добър анализ.

 

Това ме сеща за демокрацията. Защо въобще някой си въобразява, че демокрацията е демокрация или че има право на демокрация?!

 

Демокрацията за дадена група винаги се е базирала и се базира на експлоатацията над някаква друга група. Така е била измислена, така е по начало и няма как да се промени тъй като същността й е такава.

 

Демокрацията е измислена в древните гръцки градове-държави. Означава власт на народа. Под народ са разбирали "гражданите", защото не всички тогава са били граждани. Никой не включва робите в схемата и факта, че демокрациите тогава са се базирали на робския труд.

 

Сега САЩ базират своята демокрация на екплоатацията над банановите републики, испаноговорящите, имигрантите, Европа и т.н. Оставете САЩ сами на себе си да живеят и демокрацията им ще умре. "Демокрация" бекрайно подигравателно казвам аз.

 

И ако някои тука сърцераздирателно плачат за демокрацията в Украйна или спрямо Русия, са в безкрайна заблуда, защото демокрацията е най-голямата илюзия на нашето време. Демокрацив няма. Винаги е в полза на някого за сметка на някой друг.

 

И в България ще има "демокрация", когато си намерим някой друг народ, който да експлоатираме. Е, тогава ще се вдигне и жизненото ниво.

 

На нас ни трябва държавник като Путин. Никога не съм мислил. че ще кажа такова нещо :) Дали не може да го наемем човека за година-две ?!

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Неволята


Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:

- Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.

Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:

- Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?

- Не берете грижа - отвърнал бащата, - ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи.

Отишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се. Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата. Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.

Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи:

- Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!

Никой не се обадил.

- Невольооо! - екнал още по-силно гласът на малкия. - Ела, че загазихме!

Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.

Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.

- Бате - рекъл по-малкият брат, - то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака - навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата.

- Как? - попитал по-големият. - То не е лесна работа.

- Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!

Речено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.

Откарали колата у дома си.

Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило.

- Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята. Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.

Бащата се усмихнал и рекъл :

- Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.

Редактирано от Ashtoning
Линк към коментар
Share on other sites

Е да, неволята може да ни помогне.

 

Но КОЛКО голяма трябва да стане, за да се задействаме.

 

Това, разбира се, е валидно, ако приемем, че не сме си помогнали.

 

Ами, ако сме си помогнали вече?!

Линк към коментар
Share on other sites

Понеже темата е за национално самоопределяне и разделение, намерих един много интересен  материал

как някои "неправителствени" организации , финансирани отвън, всяват раздор сред населението, опитват се да разпокъсат православна държава, налагат учебници в училище, пренаписват историята и още....

Статията е за Гърция, но същото е и у нас

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност темата е плод на мои лични размишления от известно време насам. Част от тях е и цитатът, с който започва тази тема. 

Историята е слугиня на силните на деня - това си е стара истина. Няма как да е иначе. Та историята отчита като прогрес движенията за национално самоопределение.... а дали наистина е прогрес? Какво ни донесоха те? Дали народите на този континент можехме и можем ли сега да запазим своя език и куптура без държавата и границите - политически, икономически и всякакви други? На кого са нужни и кого обслужват те? Какво придобива и какво губи обикновеният човек от вкарването му в ролята на "гражданин"? Можем ли да сме граждани на своето общество без да бъдем етикирани и номерирани, причислявани и/или самопричисляващи се към някакви групи, които се сформират предимно на основата на различията между нас (обаче ние си мислим че са на основата на приликите)? 

 

Знам колко еретически звучат подобни размисли, знам колко много против има... Преди много години на един учителски съвет отказах да изчислявам и съобщавам "общ успех на класа" си, защото за мен това не беше стадо от безименни получатели на оценки, които да привеждам под общ знаменател и да търся средно аритметично... Самите оценки за мен бяха и още са много съмнителен начин за характеристика на развитието на растящите човеци... И още тогава станах бялата врана и почти всички колеги ме гледаха или с насмешка или с презрение... Все пак не го правих докато бях в системата... 

 

И много ми се иска някой да ми открие вместо мен и да сподели тук в темата има ли някакви прецеденти в човешката история за това, което говоря? Благодаря предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

Някъде из Нет-а прочетох тези дни, че близост може да има само между души. На физическо ниво не е така, иначе щастието и мирът щяха да са навсякъде.

 

Нормално е, щом сме родени в тази страна да имаме някакво национално самосъзнание. Най-малко, защото ни учат и възпитават в това. Друг е въпросът, когато започнем сами да мислим и отсяваме, да търсим своята идентичност, като души, като дух...

Духът не е приоритет само на една държава, само на един народ или само на един човек. Различни сме, многообразни и за това е интересно, за това има движение, развитие, взаимодействие...

 

Тесногръдие и егоизъм е да иска някой да ми каже, да ми внуши, че видиш ли само при един народ има нещо хубаво или само при едни управляващи, политици.... Свободният човек е независим и изказва мнения според своите вътрешни разбирания, чувства, мисли преживявания. За това например често истинското изкуство надскача времето си и е общовалидно. Защото е изказ на вибрациите на душата.

 

Разделение има в обществото ни. Има доста негативизъм и отчаяние. Но за това има лек, вяра, търпение, работа... Принципност, а не егоизъм. Израстване на съзнанието... 

 

Темата е доста обширна и благодаря, има доста размисли в различни насоки. 

 

П. П. Някъде из беседите Учителя ни казва, че е време не да викаме НЕволята, а да викнем Волята си и Вярата. Така ще променим нещичко... Вяра и воля да променим себе си, да разберем себе си, а от там и света... И още нещо, което ще подобри отношенията ни и ще ни даде добра основа, като народ. "Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб...", защото външният свят отговаря на вътрешния ни....

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

П. П. Някъде из беседите Учителя ни казва, че е време не да викаме НЕволята, а да викнем Волята си и Вярата. Така ще променим нещичко... Вяра и воля да променим себе си, да разберем себе си, а от там и света... И още нещо, което ще подобри отношенията ни и ще ни даде добра основа, като народ. "Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб...", защото външният свят отговаря на вътрешния ни....

Хубаво, сега остава само да седнете и да почнете да викате волята и вярата да дойдат.

Ахахахаха.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма да ги викаме - ще ги викнем. 

Линк към коментар
Share on other sites

П. П. Някъде из беседите Учителя ни казва, че е време не да викаме НЕволята, а да викнем Волята си и Вярата.    :)   Вече  това е животоспасяващо , за да оцелееш . А направиш ли го за себе си , го правиш за всички ... Лично ,се надявам все повече общественото мнение да влияе  ,на развитието , на живота .Това виждам последната година . Независимо ,че и то е манипулируемо .

Ashtoning------прочети ,има теми за волята и за вярата . Има хубави мнения . Тези двете имат малко общо с ежедневното съзнание , това което наричаме ум .Виж  това   
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 И още нещо, което ще подобри отношенията ни и ще ни даде добра основа, като народ. "Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб...", защото външният свят отговаря на вътрешния ни....

Външният свят е отражение на вътрешния свят на човека. Това всеки е опитал. Щом обичаш, всичко около теб е красиво. Значи добрата основа е Божествената основа и върху Нея следва да се гради човешкия порядък. Ако се съгласим с този ред на нещата ще знаем коя е истинската ни родина, противоречията в нашето съзнание ще изчезнат и няма да се налага да викаме неволята, защото ще изпълняваме не своята човешка воля ,а Божията.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам, просто постнах една приказка, в която едни хора изпадат в затруднение и след известно чудене и мотане се сещат, че и сами може да си управят затрудненото положение.

Неволите, волите и вярите ги оставям на вас щом искате да си говорите за тях, аз нямам какво да кажа по въпроса, не ги разбирам тея неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще ме простите , щото не съм оптимист , за положението в родината ни . Самоопределянето не би трябвало да е обикновено гримиране , или усмивка за снимка . Не може да бъде еднодневна роля , осигуряваща днешния хляб . Самоопределянето като народ е жизнено важна стратегия , обхващаща целия живот на личноста , от първата до последната и година ... Не всекиму се дава шанс да покаже , че е българин , а и не трябва . Защото има други роли с които не се е справила . Например , ролята на съпруг (съпруга) . Колко хора са се справили с тази роля ? Не искаш да се жертваш за семейството си , а за народа си какво ще направиш ?

Това каза моята личност . Ттунел без изход .

Душата ме потбутва , постоянно.

Роднинските си връзки , ми показва .

Че няма чужди по света .

Един народ сме , с името , Човек .

Линк към коментар
Share on other sites

 Самоопределянето като народ е жизнено важна стратегия , обхващаща целия живот на личноста , от първата до последната и година ..

 

Душата ме потбутва , постоянно.

Роднинските си връзки , ми показва .

Че няма чужди по света .

Един народ сме , с името , Човек .

 

Прости ми, но второто не противоречи ли на първото или аз нещо не съм доразбрала? 

И съм съгласна с второто... 

Аз, например, съм се родила и живея в район със смесени народности и култури. Това, че аз съм се родила с роден език български, а те - не, не е никакъв признак, по който да се различаваме един от друг. Или по-скоро, това е най-малкият и най-несъщественият признак, по който се различаваме. По останалите, по съществените се различаваме и с много от тези, с които сме общи по език и култура, а си приличаме с хората, които са родени с друг майчин език. Дали ще ми повярваш, ако ти кажа, че дори съм имала случаи, в които съм усещала вътрешна близост с хора, с които трудно се разбирам заради езиковата бариера, и обратно - говорим на един език, но сме от различни вселени... 

Аз не искам да се самоопределям като се причислявам към групата, която говори моя майчин език, макар и да си ги обичам и милея за тях.

 

И съвсем не съм съгласна, че някой, който крещи на площада лозунги за родината и после се напива с немска бира, пуши американски цигари и убива времето си през деня като пие бразилско кафе под звуците на англоезичен рап, я обича повече от мен, която се грижи за образованието и възпитанието на децата, родени в същата тази земя - по 8 часа на ден. И това че преподавам чужди езици и култури, не означава, че ги поставям над моята родна и подготвям емигранти, а защото се опитвам да 

не бъдем чужди по света

да сме един народ

с името Човек... 

Линк към коментар
Share on other sites

Това е учене , да съгласуваме противоречията ...в себе си . Душата ни шепне истината ,че сме красиви в различноста . Но егото няма търпение да ,,оправи нещата" и ни подреди и класифицира . Самоопределянето породено от душата е добро . И смисъла му е да работим и живеем заедно . Заедно със семейството , заедно с общноста  в която живеем , заедно с народа чийто член сме , заедно с всички хора да подържаме равновесието на земята . Самоопределяме се в коя група ще работим най добре , за себе си и за всички .
Единствената и постояна грешка която правим е , че тъпчем ,,цветята" по пътя си . Не спазваме най важното правило ,,не наранявай" Когато се определя . То е да се радвам , че съм нещо . То може да се получи само ако има нещо друго . И тук е мястото на нашата изява , да се любуваме  или воюваме . Ние обикновено лавираме между ,,светлина и мрак" . А думата компромис отнесена към душата , е мръсна дума . Както и враг , в речника на душата няма .

На кратко с егото се разделяме , различаваме . С душата се радваме , изпълваме с живот света .И двете са важни .

 

Донка, on 19 Mar 2014 - 22:08, said:snapback.png

В сърцето и ума ми няма място за делене на европейци и азиатци, запад и изток дори в географията са относителни понятия, икономическите системи също се оценят по субективно и временно наложени показатели...... 

Някой има интерес да ни разделя навсякъде.....

Винаги има някой .Но по интересното е , аз какво ще правя .Ще мога ли да чуя душата си ? Ще я послушам ли? Петър Димков е бил офицер на фронта, но не е стрелял по врага .Не е важно това доколко е истина , важно е можем ли ние да балансираме вътрешната си и външна страна . Да поставим егото си в услуга на душата .

Дали ще просперира  моята родина съм малък да знам .Знам само че заради Христос  евреите са в устата на света . Значи определящо е духовното . Моята работа е да изиграя с достойнство ролята която съм поел . Да я изпълня с душа .Ролята на съпруг , ролята на баща , ролята на съгражданин ,на  българин , на Човек .

:) е както мога разбира се.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...