Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Националното самоопределение и разделението - къде е Пътят на Родината ни?


B__

Recommended Posts

Наистина много от начините по които се самоопределяме са временни и не се отнасят за духа на човека, но те все пак са верни по отношение на средата и условията в които сме се родили. Всеки може да каже: всички сме хора, или дори: всички сме живи същества. Но това пак са относителни определения, целящи или обединяване, или разделяне по даден признак. Т.е. самото класифициране на някого в дадена група може да има за цел както разделение, така и обединяване, като в единия случай ще се наблегне на разликите, докато в другия на общите неща. А и самият факт, че търсим обединяване, говори за разделение или по-скоро за отделност. И наистина всеки човек си е отделна индивидуалност с отделно съзнание, отделна еволюция и отделен живот, които колкото и да са взаимосвързани и взаимозависими с тези на другите хора, все пак си остават отделни. И ако търсим някаква хармония, синхрон във всичко съществуващо, то пак е невъзможно без отделността. От еднакви тонове мелодия не може да се получи, нито от еднакви цветове - картина.

 

Нациите в света представят различни условия в които хората биват възпитавани. Това дава възможност на духа да стимулира развитието на определени свои качества, въплъщавайки се в една или друга нация, или в един или друг етнос. Ако го нямаше това различие в условията за живот между различните етноси и семейства, ако го нямаше разделението на по-бедни, по-богати, семейства с по-добро възпитание и образование и т.н., то и за духа нямаше да има възможност да влияе на развитието си въплъщавайки се в нужната за това среда. Нямаше да има и как законът за кармата да възстанови нарушеното равновесие.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 92
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

от Дънов по общо за самоопределянето ---Ако един човек е добър за приятеля си и всякога има предвид неговото благо, той може да не е добър за народа си, за своето отечество. Ако е добър за своя народ, той може да не е добър за човечеството. Това показва, че хората нямат една абсолютна мярка, според която да ценят нещата. Абсолютната мярка за познаване на нещата се крие вътре в човека, във вътрешното знание, в самоопределение на съзнанието. Който не разбира този въпрос, той лесно се произнася върху нещата в смисъл, дали са прави, или не, дали са морални, или не и т.н.

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=476

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1188

 

Божидар:

От друга страна някой българин да заема страната на някоя "световна" сила това ни отдалечава от самите себе си и даваме енергията си вместо на България на чужди сили. Нас не ни интересуват какво правят другите, как се бият, кой печели. Интересува ни България да печели. В интерес на истината и това е разделение. Но ако не отдаваме енергията си на его-създадените "любови" към чуждото и легачество пред разни чужди сили, тази енергия ще е по-добра.

Най доброто , най разумното и същевременно най  лесното -- да се определя като капка от този народ .Някои от нас се изпаряват от силното слънце, други попиват в твърдата земя , но морето България остава , докато повечето сме тук . Мисля , за това съм роден тук в България , да дам силата на нея , макар и микроскопична , и го дължа ! :)  Коя заповед беше ,,Почитай баща си , и майка си "

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност "Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб..." значи и "С каквато мярка мериш, с такава и ще ти отмерят..."

 

Та има неща, които вътре в себе си е добре да подредим и тогава да се самоопределим. За себе си бих казала, че съм с българско самосъзнание, но и член на света, жител на Земята... 

 

Приемам всичко, което е добро за Цялото и ми носи светлина и широта на съзнанието...

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Нациите в света представят различни условия в които хората биват възпитавани. Това дава възможност на духа да стимулира развитието на определени свои качества, въплъщавайки се в една или друга нация, или в един или друг етнос. Ако го нямаше това различие в условията за живот между различните етноси и семейства, ако го нямаше разделението на по-бедни, по-богати, семейства с по-добро възпитание и образование и т.н., то и за духа нямаше да има възможност да влияе на развитието си въплъщавайки се в нужната за това среда. Нямаше да има и как законът за кармата да възстанови нарушеното равновесие.

 

 

За етносите съм съгласна - за нациите - не. Етносите са създадени от Бог. Нациите са човешка направия. 

Линк към коментар
Share on other sites

Едното е всичко всичкото е едно.Колкото струваме това и ще избираме.Щом е изгодно да си фолк певица или откровен бандит и ние да го искаме , нещо не сме наред.И вашия сайт не допуска коментари на тема политика това е по лошо от заравянето на главата в пясъка..Не сме заковани на кръста избора и нашите аргументи ни дават право на избор и оценка ,а който не го може да се откаже.То миналото го доказа.

Редактирано от mihailo
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност сайтът не допуска коментари, които включват актуални политически фигури и формирования, за да се избегне партизанщината и агитацията. Политиката може да се коментира по принцип - като линия, перспективи, принципи, събития, проблеми и т.н. - без конкретни имена.

Линк към коментар
Share on other sites

Смисъла на Еволюцията е да станем едно да действаме и бъдем едно.

Бля Бля .Всъщност Дънов е тоя за когото никой не е писал но има най големи заслуги да няма Български войник на източния фронт.Да не мислиш че само се е молил ,казвал е истината.А без имена и цитиране на действия ,как ще стане .Аз бях борче по принуда на 15 нямаш голям избор тях не ги интересува истината а изгодата .А народа е като тях ,ще коментираш цветущата линия която крие меркантилни интереси без имена, без коментар..Истината ще ни направи свободни.

Знаете ли колко компетентни магове умряха затова че се взеха за компетентни ние сега се правим на компетентни но даже не сме и лаици крием си главата в пясъка.,

Тя истината си е страшна.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Да - и според мен истината не е в имената на хора и партии, а в това, което стои зад тях. "ЦСКА и Левски" - този цирк цял живот сме го гледали. Няколко кукли на конци и публиката зяпа в тях, разпалено ги коментира, за да не види какво се случва зад паравана, за да не мисли, да не се задълбочава особено и да не остава време да прави личен избор, свободен избор. Ще избирате между вафлата или сладоледа - и двете са отровни за вас, но друго няма.... Има, но не е в магазина... 

Линк към коментар
Share on other sites

Да - и според мен истината не е в имената на хора и партии, а в това, което стои зад тях. "ЦСКА и Левски" - този цирк цял живот сме го гледали. Няколко кукли на конци и публиката зяпа в тях, разпалено ги коментира, за да не види какво се случва зад паравана, за да не мисли, да не се задълбочава особено и да не остава време да прави личен избор, свободен избор. Ще избирате между вафлата или сладоледа - и двете са отровни за вас, но друго няма.... Има, но не е в магазина... 

Има Слънце има Светлина.

Линк към коментар
Share on other sites

Тук се учим и да общуваме . Докато надвикванията на стадиона и пред телевизора, са семки (занимавки) залъгалки. Балансъор за налягането ,да си мисли локомотива че е значим , че от него зависи на къде върви влака .

На стадиона се усеща вътрешната сила на групата , завладяващо е .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Ройтерс публикувала статия за БГ, за която  националното самоопределение и разделението явно е голям проблем

 

България от много време е аномалия в Европа

Линк към коментар
Share on other sites

А според мен аномалията България е уникалният шанс на света да осъзнае своето единство, върховенството на Божията Воля и на Мира. Вместо да се превръщаме в обезличени сателити на която и да е велика сила, нека останем мястото и хората, които ще помогнат на своите събратя по цялата планета да си подадат ръце, да станат приятели и да намерят общото и красивото в себе си, да възцарят мира в нашия малък земен свят. 

Наричат нашия народ инертен, но може би се плашат от способността на обикновените хора в нашата земя да живеят заедно и в мир и любов въпреки различията си. Сега е ключовият момент да покажем на света силата на Учението, което преди 100 години започна да оформя нашата духовност. И нека не следваме и не слагаме за наши представители съмнителни крещящи екземпляри, подвластни на чужди пачки с банкноти. Нека направим един кръг - разнолик и красив- и заедно да танцуваме и пеем  Паневритмия ! 

 

med_gallery_377_43_55084.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Представете си, че сте в трети клас и искате да разберете какви хора живеят в България, какви обичаи имат българите, или каква е историята им, и за това разчитате на учебниците по „Човекът и обществото“ и „Читанка“. Е, нямате шанс да научите нищо. Защо ли?

 

Четейки учебника по учебния предмет „Човекът и обществото“ (бивше „Родинознание“), ще научите, че България „от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и че днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно“ (стр. 3). Търсейки все пак информация за това какви точно са тези най-различни хора, които живеят в нашата родина, стигате до урока на стр. 10-11, наречен „Моята родина – република България“. И там не пише нищо по въпроса. Ако не сте се отказали да търсите и продължите да ровите в учебника, в крайна сметка ще попаднете на някакви българи чак на стр. 42. Да, каква изненада, нали? В България сред най-различните хора има и българи.

 

По-нататък от урока за Симеон Велики ще научите, че „Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало“ (стр. 48). Защо в такъв случай са го наричали Симеон Велики не става ясно. След това хронологията върви така – цар Петър, цар Самуил, цар Калоян, цар Иван Асен II, Османска империя. Второто българско царство е сбито в два урока на 3 страници – от 54 до 57. Искате да научите как след Иван Асен II е дошла Османската империя? Няма да научите. Не и от този учебник. Нито ред за турските зверства, а името на трагичния и героичен български цар Иван Шишман въобще не се споменава.

 

За Османската империя ще научите, че „немюсюлманите имали право да изповядват вярата си… в семействата си българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници… в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията“ (стр. 60). Въобще идилия, мед и мляко текат по улиците, а доволната рая пее радостни песни за султана. Ако пък искате да разберете защо българите са искали своя църква, също няма как да стане. Пише, че „през 1870 г. султана признал автономна българска църква“ (стр. 64), но защо и от кого се отделила – нито ред. Борбата с гръцките фанариоти е напълно изтрита от учебника.

 

Особено покъртително са описани животът и делото на Левски – „той създал комитети за подготовка на общо въстание… но полицията заловила апостола, съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София“ (стр. 66). Срещу кого се подготвяло въстанието, коя полиция го заловила – не е ясно. Ако обаче детето е малко по-будно, като нищо ще остане с впечатлението за един рутинен и справедлив процес. А за обесването на Левски – забравете… На същата страница за Априлското въстание пише, че било жестоко потушено. От кого – не е ясно.

 

Особено е трогателен урокът за Освобождението на България (стр. 68). „Хората в Западна Европа, Съединените щати и Русия протестирали срещу султанската власт“ – честно, като прочетох за протестите на хората в Съединените щати, и ми се прииска да си скъсам дипломата по балканистика. Както и да е… Незнайно защо обаче след масовите протести в Западна Европа и САЩ избухва… Руско-турска война. Впрочем още по-странно е защо тя се води с турци, след като досега навсякъде се говори за Османска империя, а турци въобще не се споменават. В урока за войната ще научим, че „в боевете за Стара Загора и Шипка опълченците се сражавали редом с руснаци и румънци“. Като прочетох за румънци вече не исках да си късам дипломата. А да я подпаля… След това не очаквайте нищо повече – нито ще видите за борбите на българите в Македония и Тракия, нито за Балканската война. Те са напълно изтрити от историята.

 

Почти в края на учебника, на стр. 86, е урокът за празниците на България. От него ще научите за празниците на „евреите, арменците, турците и всички мюсюлмани, ромите“, но не и за празниците на българите. Така Курбан Байрам, Ханука и т. нар. Василица са подробно обяснени, но Коледа, Великден и Заговезни са подминати. На всичкото отгоре урокът завършва със заклинанието „всички общности могат свободно да празнуват своите празници“. Явно под всички се има предвид и българската общност, макар че много-много не и се обръща внимание.

 

Погромът върху българската история и култура обаче продължава и в „Читанка“, където на стр. 59 има урок, наречен Василица. Няма да го преразказвам, защото ме е гнус, само ще ви кажа, че всичко, което знаете за българския празник Васильовден и за сурвакарите, тук е представено като циганско, или както пише в текста, „ромско“.

По тези учебници се учи от 2004 г. Вече десета година тази отрова се излива в главите на нашите дечица, без нищо неподозиращите родители да знаят какво се случва. Учителското съсловие, убито и унизено, си мълчи. Обществото, вторачено в икономическото си оцеляване, мазохистично се самонаказва с разделение на всички нива. Ако тук-там някой се пробуди и извика, викът му бързо се заглушава от поредния роден миризлив политически скандал. А дечицата ни израстват като еничари под благата опека на българската държава и всичките и културни и образователни институции. Защото тези учебници създават от българчетата в най-добрия случай една аморфна маса без национално самосъзнание.

 

Нямало заговор срещу България ли? Ако няма, значи сме най-малоумният и продажен народ във Вселената. А ние, дълбоко и искрено го вярвам, не сме. Затова на борба, български народе! На борба за чест, свобода и мила рода! На борба за бъдещето на нашите деца!

Автор: Костадин Костадинов

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Слава Богу, написалият по-горните редове няма диплома по начална педагогика и пази Боже от хора като него да пишат учебници по каквото и да било за трети клас. Не борба ни е нужна сега, господине, а любов, мир и разбирателство. Националното самосъзнание не се гради върху спомените за конфликтите и събуждането на нови противопоставяния - тези последните са нужни на хората, които ни хвърлят този прах  в очите, за да им играем по свирките и да ги оставяме да си играят игрите безнаказано. Една от тези игри е националното самоопределяне и то се приписва на Левски. Ето какво е казал самият Левски:

 

"Мечтая за чиста и свята република, в която и българи, и турци,арменци и гърци ще живеят равни пред законите"
"С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)... Българи и турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение... Всички щат спадат под един общ закон, който по висше гласие на всичките народности ще се избере..."

 

 

Национално самосъзнание се гради върху културните ( в най-общ смисъл) и духовните постижения на един народ. За тях имат нужда да научат децата от трети клас...

Линк към коментар
Share on other sites

 

Слава Богу, написалият по-горните редове няма диплома по начална педагогика и пази Боже от хора като

Слава Богу, че хора като вас госпожа не пишат учебниците по история, защото навярно византийското и турското владичество щяха да бъдат дадени като "присъствия, гостувания", а византийци и турци щяха да бъдат представени като хора благи и мили.

Дай Боже повече такива българи...като автора на статията имам предвид.

 

Не борба ни е нужна сега, господине, а любов, мир и разбирателство.

Къде господинът е казал : "На оружие мили братя", къде е призовал за борба срещу циганите и турците, и къде е казал, че не трябват ни любов, мир и разбирателство ?

Националното самосъзнание не се гради върху спомените за конфликтите и събуждането на нови противопоставяния

Историята е учителка на народите. Грехота е да бъде премълчавана и преиначавана. Тя е такава, каквато е.

хората, които ни хвърлят този прах  в очите, за да им играем по свирките и да ги оставяме да си играят игрите безнаказано.

Къде авторът на материала говори за политически игри и безнаказаност на политиците ?

Къде той е отрекъл идеалите на Левски ? Къде ?

Вие въобще прочели ли сте това, което сте коментирали ?

 

Госпожа Донка :

 

Национално самосъзнание се гради върху културните ( в най-общ смисъл) и духовните постижения на един народ.

 

Отговор на господин Костадинов (Бог да го дарува с дълъг живот и сили да му дава да се бори за българщината, която е подложена на унищожение от наши и чужди - унищожение на което вие Донка пригласяте - навярно от наивност) :

 

Почти в края на учебника, на стр. 86, е урокът за празниците на България. От него ще научите за празниците на „евреите, арменците, турците и всички мюсюлмани, ромите“, но не и за празниците на българите. Така Курбан Байрам, Ханука и т. нар. Василица са подробно обяснени, но Коледа, Великден и Заговезни са подминати. На всичкото отгоре урокът завършва със заклинанието „всички общности могат свободно да празнуват своите празници“. Явно под всички се има предвид и българската общност, макар че много-много не и се обръща внимание.

 

Та казахте, културните и духовните постижения на един народ ?

 

Лъжата е грях :

 

Погромът върху българската история и култура обаче продължава и в „Читанка“, където на стр. 59 има урок, наречен Василица. Няма да го преразказвам, защото ме е гнус, само ще ви кажа, че всичко, което знаете за българския празник Васильовден и за сурвакарите, тук е представено като циганско, или както пише в текста, „ромско“.

Редно ли е да си мълчим, когато премълчават или преиначават неща свързани с българските история и култура ? На това ли му викате духовност... Аз бих нарекъл това с друго име...Не виждам и нищо нередно в думата "циганско". В лъжи за миналото ли ни трябва да бъдат възпитавани децата ни ? Това ли искате, за това ли се борите...? Отговорете. Ако не сте забелязали, човекът посочва недостоверни твърдения, които е срещнал във въпросните учебници. Това не е ли промиване на мозъците ? Дали това промиване на мозъците е с добри намерения...хммм ? А ? Едва ли...Не е ли истината ценност за вас ?

Вярно е, че децата са само в трети клас, но е можело да пише малко повече за българските традиции и истории, и да не се премълчават някои базисни неща от съответните периоди (нямаше да се претоварят дечицата...; ако трябва ще им намалят чуждоезиковото обучение, което започва още от първи клас, при все че някои от тях не знаят и българския език особено добре...). Дори не визирам изучаване в детайли на турските зверства, но това не е ли безобразно, вижте добре :

 

Особено покъртително са описани животът и делото на Левски – „той създал комитети за подготовка на общо въстание… но полицията заловила апостола, съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София“ (стр. 66). Срещу кого се подготвяло въстанието, коя полиция го заловила – не е ясно. Ако обаче детето е малко по-будно, като нищо ще остане с впечатлението за един рутинен и справедлив процес. А за обесването на Левски – забравете… На същата страница за Априлското въстание пише, че било жестоко потушено. От кого – не е ясно.

 

Ако ще се изпускат основни факти, че защо тогава да се изучава каквато и да е история в трети клас?!

Липсва ви обективен поглед, г-жо учител. Изкривявате прочетеното, подминавате съществени неща...Твърдението ми се базира на по - горните ми обяснения.

Писали сте така, все едно човекът е заклеймил идеалите на Левски и иска децата да мразят турците и циганите, а това не е така.

Редактирано от консултация
Линк към коментар
Share on other sites

Не успявах да си запазя редакцията на коментара. Затова публикувам нов.

Ако Левски, Ботев и останалите борци за свобода бяха разсъждавали като вас, днес въобще няма да се изучава българска история по тези земи...Най - много да се изучава от шепа турски историци.

 

 

Учителското съсловие, убито и унизено, си мълчи. Обществото, вторачено в икономическото си оцеляване, мазохистично се самонаказва с разделение на всички нива.

 

Къде убито и унизено, къде заблудено...Не само садизмът, но и мазохизмът също е грях. Костадинов е написал "се самонаказва с разделение на всички нива". Не е написал : "да живее разделението", но понякога разделение се налага. Давам пример. Не върви да си част от колектив, който ще пише учебник по история, и останалите историци да искат в учебника да бъдат включени лъжи, да бъдат премълчани базисни факти, а ти само да им се усмихваш и да не се противопоставяш, по какъвто и да е начин Прекален конформист и Богу не е драг. Костадинов :

Затова на борба, български народе! На борба за чест, свобода и мила рода! На борба за бъдещето на нашите деца!

 

Не е казал на борба срещу еди кои си етноси, нали така ? Борбата е за свобода и  за истина. Левски освен да записва благородни си идеи, се е и борил. Нямам предвид въоръжена борба, както е нямал предвид това и авторът.
 

Редактирано от консултация
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте и добре дошъл в нашия форум. 

Доколкото усещам, няма никакъв смисъл да се впускам в обяснения, защото ние имаме две различни гледни точки и вие трудно ще приемете моята. Но все пак от уважение към вашите разбирания ще ви отговоря по разбираем за вас начин. 

1. Никъде не съм писала какво мисля за учебника за трети клас, който е валиден в момента. Според мен този предмет трябваше да си се нарича Родинознание, но аз не съм специалист по НУП, а по ранно чуждоезиково обучение и също не бих приела да ме поучават хора, които не са в моя професионален ценз. Тъй като вие очевидно не сте учител, още по-малко начален педагог, би следвало да знаете, че учебниците по различните предмети и в различните класове на началната степен са система и не са откъснати един от друг - т.е. те се допълват взаимно. Следователно не е справедливо да се съди по един учебник за цялата система.

 

2. Учебник съм писала за школата си по моята специалност (за начална степен). По история не съм имала никакви претенции. Обаче за ваша информация в начална степен НЕ  се изучават науки, а само се подпомага въвеждането на растящото дете в обществото (т.е. социализацията му). Историята започва да се изучава в 5 клас, когато вече може да се приеме, че детето е готово да приема този вид информация адекватно. Преди това детето все още не може да осъзнае напълно времето като исторически процес. Това преведно на човешки език означава, че ако в учебника пише как българите са страдали под турския ятаган, тази истина ще започне да влияе върху отношенията на детето с неговото приятелче по клас и игри на улицата, носещо името Реджеб (например). Няма да можете да му обясните, че неговият Реджебчо и родителите му на име Нур и Сали нямат нищо общо с това. И какво ли ще се случи, ако същото това дете го призовете на борба за българската чест????

Апропо, докато се занимавах с историята на моя род (даскали и свещеници от началото на 19 век), се оказа, че тяхното село (българско от незпомнени времена) е приютило и дало земя на няколко бедни турски фамилии и е поддържало много сърдечни отношения с тях. Те на свой ред три пъти са спасявали селото от султанския аскер и от башибозушки намерения. Съответно моите прадядовци са играли важна роля в поддържането на мира и добросъседството. (това не е попречило на единия от тях да помага на комитета на Левски и на даскал Ралов в с. Ябълково). 

 

3. По темата за националното самоопределение 

- какво според вас би трябвало да мисли и чувства моята приятелка Светлана, която е родена край Москва, но е омъжена за българин и живее тук вече десетки години? 

- а внучетата на другата ми приятелка, чиято дъщеря се омъжи за германец? 

- а моите съученици, които са намерили своя дом и работа в Испания и я обичат, но си обичат и България? 

списъкът с подобни примери е безкраен... 

 

4. Светът се променя, господине - колелото на историята неумолимо се върти към заличаване на границите, националностите, разделението по расови признаци. Ние всички сме деца на една Сила и тя всички ни обича еднакво. Нашата задача е да се научим да се обичаме един друг по същия начин... 

Линк към коментар
Share on other sites

Добре сте ме заварили...

 

защото ние имаме две различни гледни точки и вие трудно ще приемете моята.

Тоест, вашата гледна точка е, че в трети клас трябва да се учи, че Васил Левски се е борил за свободата на българите, но без да се споменава, че това е било срещу османската власт (Османската империя е била на практика империя на исляма, той е стоял над етническата принадлежност, но за българите от онова време борбата е срещу Турция; "Туркиа ке падне"). Турция обаче е нямало. Както и да е. Аз съм затова, ако ще се учи за Васил Левски, да е както трябва. В общи линии българи и турци си живеят линии (и това е още преди разни хора да започнат да осакатяват историята ни).

Нямам лични наблюдения колко българска история се е учило преди мен, но съм чувал, че има тенденция към обръщане на по - голямо внимание на чуждата, за сметка на българската история. Не знам и как се справят децата с чуждите езици, но има тенденция към все по - слабо владеене на българския език...Тези и други неща ме карат да смятам, че някой желае българите да изчезнат като народ или да са един прост и лесен за манипулиране народ - все неща ненравещи ми се. Но ако има някакво зло, то е колективен акт - сещам се за приказката за това, че не е луд този, който яде баницата...

 

 

Никъде не съм писала какво мисля за учебника за трети клас, който е валиден в момента.

Хубаво, ама то за него е статията...

 

 

учебниците по различните предмети и в различните класове на началната степен са система и не са откъснати един от друг - т.е. те се допълват взаимно.

Може да съм не съм учител, но съм забелязал, че връзка има...Доколко удачно направена - не знам. Пък и те програмите се менят...

 

 

Следователно не е справедливо да се съди по един учебник за цялата система.

Ами аз не съм съдил по един учебник за цялата система (може и някои третокласници да учат по по - добре написани учебници по история, знам ли). Не знам каква е цялата система, но знам, че в разни статистики ни сочат като нация с лошо образование.

 

а само се подпомага въвеждането на растящото дете в обществото (т.е. социализацията му)...когато вече може да се приеме, че детето е готово да приема този вид информация адекватно.

Дано да е така, а да не става въпрос за някаква дяволия, скрита зад опаковката на хуманността.

 

че ако в учебника пише как българите са страдали под турския ятаган, тази истина ще започне да влияе върху отношенията на детето с неговото приятелче по клас и игри на улицата, носещо името Реджеб (например).

Не всички деца са такива. В начален курс съм учил, кои са били завоевателите, но същевременно това не ме е превърнало в дете отнасящо се зле с турчетата - същото мога да кажа и да мнозинството от децата около мен. Даже съм защитавал едно турче от тормозещите го наши съученици. Дори в действията им да е имало етнически мотив (имам основания да допускам това), главната причина беше в конкретно негово поведение. В съседния клас имаше турче, което нямаше проблеми със съучениците си и беше с примерно поведение.

 

Няма да можете да му обясните, че неговият Реджебчо и родителите му на име Нур и Сали нямат нищо общо с това.

Зависи какво точно се учи (то така или иначе не се изучават всички детайли по отношение на жестокостите, вършени от мюсюлмани в империята). Зависи и кой обяснява. Зависи и от този, който възприема. Не само възрастните, но и децата са различни. То е видно дори за малко дете, че Реджебчо и родителите му на име Нур и Сали нямат нищо общо с това...Още по - видно е ако му се обясни, че отговорността е лична, че не всички турци са били лоши, че е имало и добри (както нас са ни учили навремето).

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Апропо, докато се занимавах с историята на моя род (даскали и свещеници от началото на 19 век), се оказа, че тяхното село (българско от незпомнени времена) е приютило и дало земя на няколко бедни турски фамилии и е поддържало много сърдечни отношения с тях. Те на свой ред три пъти са спасявали селото от султанския аскер и от башибозушки намерения.

Апропо, докато четях за  на мои предшественици, прочетох доста неприятни неща по оста българи християни - българи мюсюлмани и турци, но не усещам да ги мразя, нито пък съм дискриминирал хора от тези групи. Даже научих за благородна башибозушка проява, отново имаща отношение към въпросните ми предци.

Останал съм със смътното усещане, че са ни казвали учителите, а може и да е било написано, че е имало и добри турци (може би е имало доста добри турци) - говоря за времето преди пети клас. По - нататък (сигурно в пети клас) сме учили и за благородната постъпка на Осман ефенди по време на Априлското въстание.

Не съм чел въпросния учебник за трети клас, но на базата на цитатите и обясненията на г-н Костадинов ми се струва, че този учебник би могъл да е по - точен и същевременно да не оставя в малките впечатление, че всички турци са били егати и гадовете и че днешните турци са същите. Без тази по - голяма точност съществено да им натежи. Хубаво е, че има интернет, че децата имат родители, които (надявам се) по - добре познават историята от тях. Което дете се интересува, ще получи повече информация от това, което се изучава в училище. Има деца, които от начален курс са привлечени от историята и не се задоволяват с поднасяното в учебниците.

 

И какво ли ще се случи, ако същото това дете го призовете на борба за българската чест????

Защо да го призовавам ? Децата нито пишат учебници, нито определят какво да има в тях...Костадинов, да не би да е призовал децата на борба за българска чест, та пишете такова нещо ?

 

 

 

Редактирано от консултация
Линк към коментар
Share on other sites

Оставям на четящите ни потребители да си отговарят сами на вашите въпроси и да си съставят личното мнение свободно. Моята позиция е ясна и това, че тя не ви харесва, също е ясно. Коментарът е излишен, мисля. 

Линк към коментар
Share on other sites

3. По темата за националното самоопределение. - какво според вас би трябвало да мисли и чувства моята приятелка Светлана, която е родена край Москва, но е омъжена за българин и живее тук вече десетки години?

 

 

Ами да си мисли, каквото си иска. Живеем в държава с претенции за демократичност, които поне донякъде са оправдани. Какво и е националното самосъзнание на жената, това си е нейна работа. Предполагам, че е етническа рускиня. Каквото и да мисли, то ще е обусловено от определени фактори. Какво би трябвало да мисли според вас, да попитам аз на свой ред?

 

 

- а внучетата на другата ми приятелка, чиято дъщеря се омъжи за германец?

Това какво ще мислят и чувстват, зависи от различни фактори. Моя първа братовчедка, живееща в Канада има петгодишен син. Родил се е там, но от това, което ми е разказвано за детето (което е научено на български език) - то иска да се върнат да живеят в България, явно заради тъгата по баба му и дядо му. Щом майка му и баща му са го научили да говори български (може и за българската история да му говорят напред, може и то да започне да я чете) - логично ми се струва то да се чувства българин и току виж някой ден да дойде да живее тук. Но и канадец да се чувства, няма да го намразя.

 

- а моите съученици, които са намерили своя дом и работа в Испания и я обичат, но си обичат и България?

Огромна част от българите емигрират по икономически причини. Не ги съдя. Предполагам, че доста хора биха се върнали в страната ни, ако животът тук е по - уреден. Но за да е по - уреден, все някой трябва да го уреди. Ако всички се изнесем, дали животът в страната ни ще се подобри...Предното ми изречение не означава, че заклеймявам емиграцията - не знам дали и аз някой ден за малко или повече време няма да работя в чужбина, нито осъждам тези българи, които работят там и се чувстват добре. Нямам против добруването им. Но личното ми предпочитание е да не ми се налага да емигрирам,  да живея и занапред в България и да съм доволен от получаваните тук доходи.

 

4. Светът се променя, господине - колелото на историята неумолимо се върти към заличаване на границите, националностите, разделението по расови признаци.

И това причина ли е аз да съм съгласен с невярна информация в учебниците по история и с пропускане на доста основни факти, като този, че Левски се е борил срещу деспотизма на турските (и още по - точно казано мюсюлманските османски) власти... Според мен - не е причина. Може би неслучайно сте използвали думата "националностите", а не "етносите", защото за вас етносите са създадени от Бог, а националностите са човешка направия...Бог като ти е дал нещо, изглежда логично да си го пазиш, не да нехаеш за това дали то ще оцелее. В крайна сметка, всичко е преходно на този свят, всичко тече и всичко се променя. Но това лично за мен, не е причина аз да одобрявам случващото се с немедлен темп загиване на българския етнос. Всеки един индивид все някога се е родил и все някога ще умре. Факт е обаче, че и хората по принцип гледат в общи линии да живеят по - дълго и да живеят по - добре (не знам да са много тези, които съзнателно действат в посока на това да живеят по - кратко и да са по - болни) : хората се лекуват по един или друг начин, някои се стремят и да живеят здравословно с цел по - дълго време да са живи и здрави, мнозина си правят профилактични прегледи, някои взимат профилактични мерки по отношение на здравето си. Като цяло, хората искат да живеят дълго и да са здрави, ако че някой ден ще напуснат този свят...А като си болен - нормално е да вземеш мерки. Българският народ загива по едни или други причини - не намирам за лошо това, че има хора, които се борят за забавянето на смъртта му и подобряване на здравето му и хора неодобряващи геноцида над народа си. Навярно вие сте една от хората, които с работата си въздействат в посока обратна на духовната деградация на българската нация. Под "нация" визирам всички български граждани.

Има пророчества, че българите ги чакат светли бъднини. Но за да се материализират пророчествата, не е никак без значение какво точно правят тези, за които те се отнасят.

 

Ние всички сме деца на една Сила и тя всички ни обича еднакво. Нашата задача е да се научим да се обичаме един друг по същия начин...

Не съм сигурен какво точно имате предвид под "Сила", но може и да става дума за това, че пред вселенските закони всички са равни, което аз и не съм отрекъл.

Дори да обичам някого, това не ме задължава съм съгласен с всичките му действия и да бездействам, каквото и да върши той.

Не знам дали ще стоите безучастна и ще сте съгласна, ако някой започне да извършва в големи размери разпространяване на беседите на Учителя (проявен чрез човека и българина Петър Дънов), но нарочно ги е преправил и е вмъкнал в тях зловредни идеи. Просто давам пример за това, че и да обичам някого, това не ме прави длъжен да съм съгласен и/или бездействащ по отношение на всичките му прояви.

 

П.п.: Навремето, много от българските комунисти са се превърнали в съучастници в едно голямо престъпление срещу собствения им народ : насилственото създаване на македонска нация...Не знам да има друг подобен случай. Защо мислите са го направили ? Ами с добри намерения (някои навярно за пари) - направили са го заради борбата им за победа на комунизма. Сякаш са казали : "Майната му на българското, да живее победата на комунизма - тя е по - важна от това какво мислят, искат и чувстват нашите сънародници в Македония." Чел съм ваши коментари и съм останал с впечатление, че сте по - достоен човек от онези комунисти, но ако одобрявате в учебниците по история да се лъже или да се премълчават базисни факти , чиято липса изглежда абсурдна или ако това ви е безразлично, то вие ми приличате на онези комунисти...

 

 

Редактирано от консултация
Линк към коментар
Share on other sites

 

Моята позиция е ясна и това, че тя не ви харесва, също е ясно.

Позиция по отношение на какво ? По отношение на запазването и възходящото развитие на българския етнос ли ? Условно приемам, че за такава позиция иде реч. Тоест, вашата позиция, поне доколкото я разбрах е : "Не ми пука дали и кога българският етнос ще изчезне. Абсолютно не ми пука дали българската държава ще просъществува - ако че тя с оглед на сегашната политическа и духовна ситуация в света е един гарант за запазването на българския етнос и за добруването на българите на тези земи. Аз служа на идея, която чувствам и смятам за по - висша : по - нисшите идеали, не ме вълнуват въобще. Казах."

Вярно, не особено силен гарант, но някакъв гарант..., казвам пък аз.

Нямам нищо против (даже съм за) това всички люде по света да са щастливи.

Ако съм си съставил абсолютно или частично грешна представа за позицията, моля да ме извините и да ми разясните. Дали ще го направите - изборът е ваш. Интересно ми е да разбера, но и да не разбера - няма да страдам особено...Ако написаното от мен в кавички по отношение на позицията ви е вярно, ще кажа : "И хора с такова мислене има, всякакви хора има...Разни хора, разни идеали."

С оглед на това, че сме същности със свободна воля - всеки има право да мисли, чувства и действа така както намира за добре и така както може, но това не означава, че всички останали трябва да харесват неговите мисли, чувства и постъпки, нито означава, че трябва да бездействат когато той прави нещо, което те намират за нередно. Не се сърдя, че не харесвате написаното от мен. Пак бих го написал, дори и да бях на 100% убеден, че няма да го харесате.

Редактирано от консултация
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...