Вегетативна дистония /ПР

[д-р Тодор Първанов]

Мислех, че си разбрала-форума е с модератори.Всеки пост, преди да бъде ,,пуснат,, се чете и се преценява, полезен ли е  за питащият или не.Тогава се публикува.Така че, ако, например, поста на Х е одобрен,  аз мисля, че дава полезни насоки, и за това няма да напиша нищо повече. Звучи ми излишно да пиша, ,,следвай съветите на Х и ще се справиш, въпреки, че той не е психотерапевт. Загуба на време е. Дискусията, която провеждаш с другите хора, писали във форума е  проведена, само защото аз и колегите ми сме сметнали,че тя е полезна за теб и ти, ще може да за почнеш да се справяш със страховете си, черпейки опит то тях.Чел съм всичките ти постове и нито мисля, нито пиша,че нямаш мотивация да победиш страхът си.

Темата на Студента е пример, точно за това, как десетки страници със съвети, не могат да заменят персоналната работа.И той, като теб, беше много мотивиран, старееше се и правеше всичко описано в постовете, но нещата не получаваха. Благодарение на това,че беше писал толкова много, аз имах ясна представа за него и характера му, за това, след като ме помоли  на лични, седнах и измислих, какво точно да прави, за да успее за две седмици / трябваше, да започне една работа, а страхът му пречеше/  да се справи със страхът си.Описах му го в няколко имейла и това е. Пиша това, за да подчертая, метода, по който той  справи е създаден само за него, дори да ти го опиша, ти няма как да го използваш и не само ти, но и който и да е друг.За това и не го описвам.

Съжалявам ,че не си разбрала тези неща.Мисля, че сега, когато ги знаеш, ще ти е по-лесно да започнеш справянето със страховете си.

 

 

[MontanaHana]

преди 17 минути, д-р Тодор Първанов каза:

измислих, какво точно да прави, за да успее за две седмици / трябваше, да започне една работа, а страхът му пречеше/  да се справи със страхът си.

 

 

Д-р Тодор Първанов!

Получило се е нещо много интересно в коментара ви. Тази част в скобите и тази извън нея се сливат и образуват едно ново изречение, което е и много интересно заключение /прозрение.   :-D

"А страхът му пречеше да се справи със страхът си "

Точно така е при мен. Този пуст страх ми пречи да се справя със страховете си. Трябва да помисля защо чак толкова много се страхувам и как да спра. 

Благодаря ви :-) 

 

 

[MontanaHana]

преди 12 часа, Диляна Колева каза:

 

Друго нещо е страха. МЕН МЕ Е СТРАХ!!!! Ключовия момент за повтаряне и затвърждаване на състоянието, Тази мисъл създава невронни вериги като корабни въжета, с които закотвя страха в мозъка. 

Да! Сега като че ли по ясно го разбирам. :-) 

Редактирано Октомври 14, 2016 от MontanaHana

[Галина Теб]

МонтанаХана,моля те,не им се ядосвай,не се тревожи повече и без това си тревожна...Но пък,хубаво им отговори,на всички.Моите поздравления,ти си била по-силна отколкото очаквах...Ето виждаш ли,направи го без страх,нали!Като ги четеш и гледаш по телевизията са съвсем други,но не дай си боже ги попиташ нещо или им споделиш историята си,....направо те обявяват за неадекватен и "объркан"-а мене ми сложиха за заглавие на темата "Объркана".И веднага те пращат на психотерапевт,дори не чакат 2-3 отговора,къде ще си губят времето с нас -паникьорите,по-добре да убедят някой,който все още е що годе нормален,че и той без психотерапия ще полудее...хаха.Хайде,мила,не им обръщай внимание!Ти ще намериш начин да си помогнеш,сигурна съм в това!Умна си и не си отчаяна,само така изглежда отстрани,ще се справиш..Като за начало,приеми и страха и симптомите като част от живота си,просто им отделяй,времето,което им се полага,тихо и кротко..Направи няколко пъти ТЕС и виж как ще ти се отрази,има хора при,които много добре действа..Когато почувстваш страха ,че те напряга започни да правиш ТЕС,но не се насилвай,ако не ти е приятна за момента,спри,след малко пак опитай и така,да видим как ще се почувстваш..Повече смях,повече усмивки и няма страшно!

[Диляна Колева]

преди 1 час, MontanaHana каза:

Да! Сега като че ли по ясно го разбирам. :-) 

А така  . Сега пак прочети последователно това което ти написахме с д-р Първанов и Орлин. Но свали емоцията и прочети постовете ни обективно, никой не е писал за теб, а по принцип. Поддържаме този сайт доста години и знаем какво пишем. Дадохме ти 3 джокера.

Моят е: Страхът не е това, което е!!!! Продължи със следващите постове и се опитай да синтезираш от написаното от д-р Първанов и Орлин техните джокери, сигурна съм, че ще навържеш пъзела, стига да се освободиш от емоцията и съпротивата към нас.

Чети обективно и спазвай първото правило на Дон Мигел Руис - " НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!" Едва  тогава ще започнеш да чуваш. 

[Орлин Баев]

Не, не - коментирал съм Диляна, не теб. Просто се е случило в твоята тема. Не е към теб насочено, принципно е, просто ми харесаха мислите на Диди. А за теб - вижда се, че имаш мотивация. Преди няколко мига като те четох, нещо ключово ми направи впечатление. Перифразирам те по памет: "Стигам до някъде, но не мога да заобичам, да се доверя на симптомите и страха. Но това не означава, че не преставам да се боря."  Това приемане и обич, за които говоря, идват когато си позволиш да пуснеш борбата, да останеш в смирено доверие в ставащото. Докато се бориш, е фалш. Бориш ли се, се опитваш насила хубост да стане... Много простичко е това смирено доверие, за което говоря. То е едно пълно пускане, пълно отдаване, цялостно доверяване е на живота, включително на треперенето на тревожността и всичките и симптоми. В психотерапията преминаваме тази граница с дишане, с въртене, с хипноза/ медитация, с умишлено падане в кабинета, но и в реална среда. Тоест, преживелищно, в транс и през тялото, през самата клетъчна памет, се учим на погасяването на страха. Не на теория, не на думи, на дело. Някъде горе е споменат ТЕС. Аз го ползвам. Ползвам и пренареждане на матрицата - много добра регресивна техника на Карл Досън. Двете му книги биха ти било силно полезни. Отвъд техиките обаче са разбирането и принципите. А именно - самата работа със страха при теб е зациклила някъде и ти самата го знаеш. Нещо куца, буксуваш. А тази работа е важна - тя сама насочва към личната ти история, към преобразуване на някои убеждения в паметовата ти матрица. Според мен, буксуването е в ключовия момент, който споменавам по-горе. 

 

Редактирано Октомври 17, 2016 от Орлин Баев

[MontanaHana]

В Saturday, October 15, 2016 at 1:26, Галина Теб каза:

МонтанаХана,моля те,не им се ядосвай,не се тревожи повече и без това си тревожна...

Здравей, Галина 

Не, не съм им ядосана. Беше просто моментно състояние. Иначе си права, че и без това съм по -тревожна от нормалното и няма нужда от излишно натоварване. * напрежение. 

На теб специално искам да ти благодаря, защото още от самото начало ме подкрепяш и проявявяш голяма загриженост към мен. Благодаря ти! Мисля че съм чела нещо за ТЕС техниката, но не съм много запозната с нея. Ще потърся по подробно за нея. 

[MontanaHana]

В Saturday, October 15, 2016 at 1:35, Диляна Колева каза:

стига да се освободиш от емоцията и съпротивата към нас.

Чети обективно и спазвай първото правило на Дон Мигел Руис - " НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!" Едва  тогава ще започнеш да чуваш. 

Здравейте, Диляна 

Нямам съпротива към вас, нито към колегите ви. От коментара ми наистина може да се стигне до такова заключение, но беше просто моментно настроение. 

Относно страха наистина имам голям проблем с него. Не мога да преценя дали това е от значение, но искам да добавя че изпитвам ужасен страх от болести и болници. Обикновена настинка я изживявам като края на света. Струва ми се, че никога няма да оздравя, когато съм болна. А само при посещение на болница кръвното ми скача на 150... Представете си тогава колко повече ме е страх от симптомите, когато ги получавам (въпреки, че разбирам, че със страха си понякога сама ги предизвиквам или усилвам) защото ги приемам като нещо много по - голямо от настинка или неразположение. Понякога много се плаша от тях, дори и да са само адреналинова реакция.... :-) 

[MontanaHana]

преди 40 минути, Орлин Баев каза:

 Това приемане и обич, за които говоря, идват когато си позволиш да пуснеш борбата, да останеш в смирено доверие в ставащото. Докато се бориш, е фалш. Бориш ли се, се опитваш насила хубост да стане... Много простичко е това смирено доверие, за което говоря. То е едно пълно пускане, пълно отдаване, цялостно доверяване е на живота, включително на треперенето на тревожността и всичките и симптоми. В психотерапията преминаваме тази граница с дишане, с въртене, с хипноза/ медитация, с умишлено падане в кабинета, но и в реална среда. Тоест, преживелищно, в транс и през тялото, през самата клетъчна памет, се учим на погасяването на страха. Не на теория, не на думи, на дело. Някъде горе е споменат ТЕС. Аз го ползвам. Ползвам и пренареждане на матрицата - много добра регресивна техника на Карл Досън. Двете му книги биха ти било силно полезни. Отвъд техиките обаче са разбирането и принципите. А именно - самата работа със страха при теб е зациклила някъде и ти самата го знаеш. Нещо куца, буксуваш. А тази работа е важна - тя сама насочва към личната ти история, към преобразуване на някои убеждения в паметовата ти матрица. Според мен, буксуването е в ключовия момент, който споменавам по-горе. 

 

Точно с това имам проблем. Със смиреното приемане, пускането на контрола. Пробвала съм. Много малко пъти съм успявала да го постигна, а разбирам, че това е начина за справяне. И наистина когато се е случвало нещата са се подобрявали. Но това трае много кратко. После пак започвам със свръж *свръх напрежението , борбата и контрола . Предполагам, че с психотерапия бих успяла да го постигна по лесно. Не знам. Относно зациклянето със страха и пренареждането на паметовата матрицата-не знам дали го разбирам правилно това с матрицата . Но в тази връзка днес забелязах, че нещата със симптомите при мен на моменти вече се случват автоматично някак. Получавам замайване на места на които и преди съм получила, още преди да мине каквато и да е мисъл за опасност в главата ми. Днес видях една жена и го осъзнах. В момента в който я видях, за част от секундата ми се замаи главата и краката ми се подкосиха, азщото *защото и преди ми се беше случило пред нея. Нямах време за мисъл дори, само с виждането й се случи. Извинявам се че изпадам в такива подробности, но така ми се струва, че става по ясно. Благодаря за книгите, ще ги потърся. :-) 

[д-р Тодор Първанов]

,,,Точно с това имам проблем. Със смиреното приемане, пускането на контрола. Пробвала съм. Много малко пъти съм успявала да го постигна, а разбирам, че това е начина за справяне.,,

Монтана, ако ти или някой в близко до твоето положение човек, може да направи това  сам, аз искам да го видя и  напиша книга за него. Никой в твоето състояние не може да го направи, за това не се иска смелост, иска се исполинска смелост.Но, ако ти я имаше, не би се страхувала толкова.

С две думи, това, което описва Орлин, ти би го постигнала след доста сесии с психотерапевт. Доста, защото, дори тогава ще ти е нужно огромно доверие в терапевта, а то не се постига веднага.Сама, ще ти отнеме петилетки-ти вече си забелязала как става навик ,, че нещата със симптомите при мен на моменти вече се случват автоматично някак.,,  и колкото повече се бавиш толкова повече време ще ти отнеме справянето.

И, сега, не за да разгневя Галина, ще ти кажа-започни психотерапия, вече разбираш  /предполагам де/, че всичко друго е губене на време.

ПП -другият твой пост не е толкова по темата и е много дълъг, изтрих го.

 

Редактирано Октомври 17, 2016 от д-р Тодор Първанов

[MontanaHana]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

,,,Точно с това имам проблем. Със смиреното приемане, пускането на контрола. Пробвала съм. Много малко пъти съм успявала да го постигна, а разбирам, че това е начина за справяне.,,

Монтана, ако ти или някой в близко до твоето положение човек, може да направи това  сам, аз искам да го видя и  напиша книга за него. Никой в твоето състояние не може да го направи, за това не се иска смелост, иска се исполинска смелост.Но, ако ти я имаше, не би се страхувала толкова.

С две думи, това, което описва Орлин, ти би го постигнала след доста сесии с психотерапевт. Доста, защото, дори тогава ще ти е нужно огромно доверие в терапевта, а то не се постига веднага.Сама, ще ти отнеме петилетки-ти вече си забелязала как става навик ,, че нещата със симптомите при мен на моменти вече се случват автоматично някак.,,  и колкото повече се бавиш толкова повече време ще ти отнеме справянето.

И, сега, не за да разгневя Галина, ще ти кажа-започни психотерапия, вече разбираш  /предполагам де/, че всичко друго е губене на време.

 

Напълно съм съгласна с всичко което пишете , но за момента нямам възможност за психотерапия . Надявам се на някакво чудо за справянето :-) Може пък да имам късмет. 

[Орлин Баев]

Познавам хора, които постигат това сами или само една-две сесии им стигат. Но са малцина. Действително са много смели, ведно с цялата тревожност и треперене и симптоми или дори именно благодарение на тях, още по-смели. А това, което постигаме в психотерапията с останалите, е да ги научим на такава смелост. Получава се. Хората се превръщат в сърцати, смели, пълни със смисъл, творчески заряд, радват се на всяко чудо. А чудо става всеки миг. Постоянно наблюдавам този процес и помагам за да го бъде. Не го правим ние, терапевтите, а това, което преминава през смирението на иначе малките ни и несъвършени личности... 

За малко се поизкуших да изсипя за пореден път една количка методи за самостоятелна работа, но когато липсва тласъка от терапевта, биха се превърнали в част от блъскането на мухата на невротичната психика в стъклото на невидимите собствени механизми...

Ето тук Рени и Косьо - двама от хилядите, които преживяват живота си като чудо, именно благодарение стимула, получен от неслучайната тревожност, с помощта на психотерапията. И двамата от видеото са идвали на по 5-6 лични срещи, но много мотивирано са работили сами, както и с малко помощ от групова работа и уъркшопи. Заобиколен съм от такива прекрасни, сърцати хора. Такива са клиентите ми. Това ме прави щастлив! 

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/zdraveto-otblizo/svetoven-den-na-sartseto-29-09-2016?613726

[Орлин Баев]

А за късмета... Вярвам, че ние правим късмета си! 

[Галина Теб]

Този път Орлин Баев надмина всичките ми очаквания,такъв какъвто беше във въображението ми,такъв какъвто го познавах ...Жалко,че не иска да бъде моят терапевт!Не ме разгневявате д-р Първанов,ни най-малко,аз не съм се отказала от психотерапията,имам само проблема,че не мога да намеря психотерапевт в близост до мястото,където живея...Но и това ще стане,по-късно може би!Моля ви ,не ме обвинявайте повече!!Това,което правя и ,което на вас не ви харесва е ,че подкрепям МонтанаХана,да,така е.Винаги ще го правя,с каквото мога,ще я подкрепям,вие по свой начин,аз.. по мой.С уважение към всички вас ....

[д-р Тодор Първанов]

Галина, ти още не си разбрала - ако преценим, че даден пост не е полезен, ние няма да го пуснем.Твоите постове са преценени от нас като полезни, за това и ги има във форума.

[MontanaHana]

преди 32 минути, Орлин Баев каза:

 

За малко се поизкуших да изсипя за пореден път една количка методи за самостоятелна работа

[MontanaHana]

Благодаря за отговорите на всички и за видеото. Хубава вечер ви желая. Това е извън темата но..  

[MontanaHana]

В Friday, October 14, 2016 at 20:33, д-р Тодор Първанов каза:

Благодарение на това,че беше писал толкова много, аз имах ясна представа за него и характера му, за това, след като ме помоли  на лични, седнах и измислих, какво точно да прави, за да успее за две седмици. 

 

"Монтана, ако ти или някой в близко до твоето положение човек, може да направи това  сам, аз искам да го видя и  напиша книга за него". 

Ами това е Студент! 

Почти съм сигурна, че вече ви досаждам, но вчера не се сетих за това, което бяхте написали. Студент се е справил за две седмици , след като сте измислили нещо за него .Какво е било това чудо, че да успее толкова бързо?  Значи е възможно човек да се справи сам с помоща на указания които да следва. Кажете и на мен д-р Тодор Първанов... 

Струва мии се С

Струва ми се че характера ми е много близък до този на Студент, затова си мисля, че това което е помогнало на него може да е от полза и за мен. Ако не желаете да ми отговорите, ще го приема и повече няма да досаждам с въпроси!

 

 

Редактирано Октомври 18, 2016 от MontanaHana

[д-р Тодор Първанов]

Няма аналогия. Нито в ситуацията нито в характера.

Например, той вече бе дал 2000 лева на един терапевт и не бе простинал нищо, почти година бе се съветвал в два форума и в два форума и пробвал много техники, срока бе две седмици защото имаше предложение за работа която много искаше.разликите са още много, но основната бе-той бе извървял много път и не можеше да си позволи да загуби.

Жертвай една година и ходи на психотерапия, за която ще дадеш 2000 лева без да постигнеш никакъв резултат.Пробвай, всички методи описани във форумите  за самопомощ още една година и след това, каквото и да ти напиша, ще проработи.

 

[Галина Теб]

Здравей МонтанаХана,как си?Мисля,че ти постепенно започваш да се отърсваш от страховете си и задръжките си,това е добре....Хванала си пътеката,придържай се....И аз обърнах внимание на думите на д-р Първанов,той между другото е голям професионалист,отзивчив,внимателен и бих казала "Нежен" психотерапевт,за тебе може би ще бъде перфектен...Но за мене,за такъв чешит,като моя милост,едва ли...На мене ми трябва някой като буря, твърд и безкомпромисен,като Баев...Доколкото д-р Първанов каза,че Студента е писал много за себе си,т.е.Доктора,що годе е вникнал в характера му,но ти не си писала почти нищо за себе си,и това,че си приличате със Студента не е достатъчно .Сега след като събуди достатъчно интереса на психотерапевтите  във форума,спокойно можеш да споделиш и повече за себе си,а не само за симптомите си и как се пораждат.Това е моето скромно мнение.Желая ти пак успех...ххх

[MontanaHana]

Добре. Благодаря все пак. Дори малко се притесних след като написах коментара да не би да ми го кажете и да не ми помогне. 

Хем така, хем иначе.... :-) 

[DilianaD]

В 15.10.2016 г. at 1:35, Диляна Колева каза:

...Дадохме ти 3 джокера.

Моят е: Страхът не е това, което е!!!! Продължи със следващите постове и се опитай да синтезираш от написаното от д-р Първанов и Орлин техните джокери, сигурна съм, че ще навържеш пъзела, стига да се освободиш от емоцията и съпротивата към нас.

Доверието няма как да се постигне дистанционно, а то е в основата на промяната (поне според мен). Доскоро не подозирах каква важна роля ще играе за вбъдеше. Терапевта ще ти помогне да повярваш в себе си, но това няма да се получи ако не му се довериш истински. Може ли да бъде изградено доверие на базата коментар във форум, на база публикувани материали или тв предаване - според мен трудно... 

Ако не застанеш пред човека - терапевта, ако не чуеш гласа му, ако не погледнеш в очите му, ако не усетиш топлината на протегната ръка, ако не усетиш енергията която извира от всяка пора на тялото му, ако не усетиш всичко това как би могло да му се довериш? Личният контакт дава една огромна мощ. Тук има и друг момент, терапевта води теб и твойте разбирания по един начин, на мен ще ми покаже пътя по друг начин, разбираш ли - едва ли има добре работещ универсален подход. 

Виж само колко образно го е написал Орлин

“За малко се поизкуших да изсипя за пореден път една количка методи за самостоятелна работа, но когато липсва тласъка от терапевта, биха се превърнали в част от блъскането на мухата на невротичната психика в стъклото на невидимите собствени механизми...”

Да, аз също съм чела книги как да си помогнем сами, всичко което ти не разбираш и на мен не ми е било ясно. Аз си ги четях повърхностно, само като някаки статии за замазване на цялата тревожност, вярвах си че правя нещо, но в един момент зациклях. Именно тук идва трапевта и доверието в него. Как ще повярваш, че това са изпитани и добре работещи методи, а не са само бла-бла-бла многословия, ако му нямаш доверие? 

[д-р Тодор Първанов]

Основното, наистина е доверието.Често ми се е случвало, след поредното питане ,,Докторе, нали няма да полудея,,  да отговоря ,, Защо ми нямаш доверие,, и тогава се започват едни обяснения, колко голямо доверие ми има, колко голям авторитет съм за него  и т.н..След като изслушам всичките му обяснения, му казвах ,, Ако един човек, те пита непрекъснато едно и също и ти му даваш един и същ отговор, това израз на доверие или недоверие в теб е,, .И, тогава  той се замисляше и  разбираше,че приказките са едно, а, делата друго. 

[MontanaHana]

В Tuesday, October 18, 2016 at 15:58, Галина Теб каза:

Здравей МонтанаХана,как си?Мисля,че ти постепенно започваш да се отърсваш от страховете си и задръжките си,това е добре....Хванала си пътеката,придържай се....И аз обърнах внимание на думите на д-р Първанов,той между другото е голям професионалист,отзивчив,внимателен и бих казала "Нежен" психотерапевт,за тебе може би ще бъде перфектен...Но за мене,за такъв чешит,като моя милост,едва ли...На мене ми трябва някой като буря, твърд и безкомпромисен,като Баев...Доколкото д-р Първанов каза,че Студента е писал много за себе си,т.е.Доктора,що годе е вникнал в характера му,но ти не си писала почти нищо за себе си,и това,че си приличате със Студента не е достатъчно .Сега след като събуди достатъчно интереса на психотерапевтите  във форума,спокойно можеш да споделиш и повече за себе си,а не само за симптомите си и как се пораждат.Това е моето скромно мнение.Желая ти пак успех...ххх

Здравей, Галина. Отново ти благодаря, че питаш как съм! 

Ами все още се страхувам, кога ще се оправя, дали ще се оправя и такива подобни.Опитвам се да се разсейвам и да не го мисля толкова, а изведнъж докато се усетя и пак съм започнала да мисля за това.  Има моменти когато съм по - уверена и такива в които не съм. Понякога ми се струва, че правя една крачка на  пред  *напред и две назад, а понякога дори три, четири. После пак се чувствам по - добре и така. Съгласна съм с теб за професионализма на д-р Тодор Първанов . И на мен ми е много симпатичен, дано не го приеме като ласкателство или да се обиди, че така го обсъждаме  Само че аз пък ги виждам точно по -обратния начин . Много интересно, но явно всеки възприема различно хората. Д-р Тодор Първанов го виждам повече като твърд и безкомпромисен, а Орлин Баев като по-внимателен и "нежен". Макар, че предполагам че и той като човек има моменти когато не е в настроение и тогава не изглежда толкова отзивчив. И към двамата изпитвам искрена симпатия. Жалко само, че не мога да посетя нито един от тях. Наистина е интересно, как двете възприемаме едни и същи хора по различен начин. Д-р Тодор Първанов понякога е много забавен с мненията си. Не знам дали ги пише в момент на досада, но се получават много добри шеги. А в темата на Pramatarova просто е пълно с такива шедьоври. Жалко че не мога да ги копирам. Имам проблем с форума. Само ще препиша едно такова. 

"Глупаво звучиш, вярно е . И досаждаш. 

Но за сметка на това си напълно психически здрава и в близките десетилетия няма да полудееш, което не е добре за нас . Бая още ще ни досаждаш, докато ни повярваш. "

Много се забавлявах докато разглеждах темата. 

И пак казвам с най-искрени симпатии ги обсъждам. Надявам се да не се обидят. 

А за това което казваш. Да напиша повече за себе си. Трябва да помисля малко, защото винаги ми е било много трудно да разказвам за мен когато някой ме попита. Иначе с радост бих ти отговорила на момента. 

И аз ти желая успех и хубава вечер :-) 

 

 

 

 

[Галина Теб]

Пак здравей ,МонтанаХана от мене.Току що нещо като,че ли ме буташе да отворя Порталът,някакво предчувствие,че си ми писала...И ,да, не ме е излъгало!Не вярвам Орлин Баев и д-р Първанов да се обидят,за това,че ги "обсъждаме",ние просто изразяваме някакво повърхностно впечатление за тях и точно ,защото е толкова повърхностно ги възприемаме и по различен начин..Все пак ,не ги одумваме..хаха,нали!Да, да не говорим повече за тях,а да се спрем на темата ..твоята тема.Ти докато набра скорост и беше на път да опустошиш всички с проява на характер и сила на духа-сега изведнъж пак зацикли.МонтанаХана,не ми пишеш какво правиш или изобщо правиш ли нещо по въпроса..Например ТЕС,дишане,релаксация,влюби ли се вече и въобще...не пишеш нищо,значи си се затворила в своето пространство и не допускаш никой и нищо в него..Хм,това не е много добре,сериозно ти говоря!Една от причините да се стягаш ,а от там и да си тревожна е,че  си се свила в твоята хралупка от страх ,че нещо ще се случи,каквото и да е то!Излез на въздух и на воля,пристъпи с твърда крачка към живота си,прегърни го и го помоли да ти прости.За дето не го живееш от страх пред неизвестното,за дето си го задгърбила и мислиш само ,за болести  и други глупости..А ,кажи ми,кога ще му се порадваш малко,а,кога...няма време.Моментът е сега,тук и сега,а не вчера или утре,сега....Баев ти каза няколко пъти,не се бори,ти на практика нямаш никакъв враг.Страхът не е враг,а приятел,а ти насила го правиш свой враг,като се бориш с него...Еми,ти и с мене ако започнеш да се бориш и аз ще започна да ти отвръщам със същото...И ще стане тя една,какафония-от добри приятели,ще станем врагове....Не,помисли,не го прави,послушай Баев,ако застанеш срещу страха си,това означава ,че ти заставаш срещу себе си,защото ти си го създала, своя страх..да те пази.Помисли,вникни във себе си,в сърцето си,попитай душата си..Там се крият отговорите,мило дете!!Света те обича,обикни го и ти,никога не е късно да изживееш нещо неповторимо и да стане чудо .Бог ще помогне за това.А сега лека нощ...,че май-малко се увлякох..Ще пиша пак,МонтанаХана!