Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Родителите в живота ни


chris

Recommended Posts

Благодаря ти,AIM!Вие с Chris наистина много ми помагате! :angel: Знам всичко това,което ми казвате,но в живота,нали знаете,имаме нужда от постоянно потвърждение на познатите истини.И още повече вярваме на правдивостта им,когато са изпитани! :hypocrite:

Простете ми Валентин Петров и Добромир!Разбирам това,което и вие ми казвате и съветвате,но вероятно съм на различно от вашето ниво духовно развитие,а и когато сме в сърцевината на житейските пожари,по-трудно асимилираме философските съвети! :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемите с Мамами :1eye: започнаха да се разрешават, като започнах да я ЧУВАМ.

Всеки, който вика иска да бъде чут много силно , въпреки, че постига обратното. Това, че викат и искат да бъдат чути означава, че и те търсят квот и ние и това може да се окаже: Неповторима основа за начало на един по - добър път. Само да се обърнат в правилната посока.

ЧУВАМ, но не това, което ми говори на повърхността, а вътрешния глас, любовта в нея, която идва ОТГОРЕ. То напрактика никой неможе да съществува без нея. Дори и бандита има нужда от любоФ. :angel:

Проблемите се получват поради неразбирателство между двете страни.

Всеки изнася неговата си гледна точка, без да има предвид факта, че тя можеби неможе да помогне на родителя или на детето. Вместо просто само да я смелим или преформолираме на разбираем за Противника език :harhar:

Тук идва работата на по - малкия или по - големия. На този, на когото е дадена силата да преобрази нещата. "Който търси намира" - разрешения също.

Разбрах едно много странно правило. Че само една от двете страни, може да преобрази отношенията. Независимо дали родител или дете. Трябва просто да забравим за отрицателните страни на нещата, ако сме си извлекли поука и да не ги НАПОМНЯМЕ нон - стоп на децата и те не са кухи лейки.

Така само предаваме собствените си страхове на тях, а не се сещаме, че и те носят бреме. Вместо да се опитаме да ги разтоварим, ги натовараме, ух.

Както и родителите не са слепи коне, машинки който само тяхното си знаят.

Всички търсим едно и също, но по различни начини, понякога несъвместими със ситуацията.

Едновременно с това никой неможе да работи само със собствения си опит и собствените Му сили (даедни му от... Дедо) Трябва да се научим да ГЕПИМ. И без тва сме се навъдили само тарикати, деба.

Аз примерно започнах да използвам Доброто или наставленията на майката, за наше общо благо. За родителя е същото. Все пак всички сме хора.

Сякаш един родител не иска да попита/да се допита до детето си или го е страх да не загуби авторитета си. А пък децата не са свикнали да питат, дори и когато имат нужда. Те са по и от... :) Само някои де.

Трябва да повярваме в създателя на наще деца, че Той също се грижи за тях, но и ние да принесем както подобава с най - доброто, което имаме.

В крайна сметка по - правилната гледна точка винаги надделява, дори и тя да не е нашата. За да помогнем на някого истински или да помогне на себе си, трябва да разберем проблема нали така ?

Човек се оБОГАтява и намира решения от информацията, която събира по - пътя нагоре или надолу. "Правим си съкровища на небето" или "Развързваме каквото е вързано" всеки, според съдбата иии усилията и тнт де.

А са проблеми и изпитания винаги ще има, нема начин. Как иначе ще укрепнем?

Те са част от пътя, точно те са тези, на които трябва да се радваме, защото преодолеем ли ги веднъж ставаме по - силни и знаем как да се справим със сходна ситуация. Помагаме на себе си и на всички невинни около нас. :thumbsup1:

Победата е по - сладка, когато е заслужена. А с кво се заслужва... ъъъ служба ?

Неразбирателство също.

Кавги - несъвместимости: бла, бла. Аре да се концентрираме само в тях, да видим как ще намерим решенията... Никак не препоръчвам. Да му даден на Тариката/Дявола още малко, че си няма и без туй.

Вместо да се тюхкаме и да се ядосваме и да се обвиняваме всеки път един друг, да се съдим. Все едно, че си нямаме Най - добрия съдник... Дето вижда всите.

Трябвало неспирно да търсим отговорите и решенията. Абе що така бре брате, кво пък са ?

Все пак причината да ни се случва всичко си е само в нас.

ICE*Braker:

Вместо благодарности, слава и насърчаване имам нужда от:

Ако някой иска да оборва, ще се радвам.

Моля, не пренебрегвай словто, макар и дълго и скучно, прочети пак. :sorcerer:

То и без това всичката слава си е Негова. хи-хи

Редактирано от PeaceMAker
Линк към коментар
Share on other sites

Всички вие ми помогнахте да осъзная много неща. Благодаря ви от сърце, за това, че следвате и търсите Божиите пътеки.

А за този, който ми изтри една тема, дето бях постнал:

Още ти се сърдя, брат, немога да ти простя, ама никак даже. Заради теб и Той няма да ми прости.

Ако пак го направи, повече няма да ви говоря.

Може да ми постнеш на лично защо го направи да не занимаваме форума с глупостите ми. Цензура ? Ако е за тва ходи да научиш децата в детската градина до мен да не псуват...

А сериозно:

Разбрах намека ти, мъдросттъ също, не се съобразявам с правилата, право е ...

Заради този незнаен войн почнах да си одържам малко ругатните. МЕРСИ.

А ас пак ще я напиша. :rolleyes:

Редактирано от PeaceMAker
Линк към коментар
Share on other sites

Здрасти, пийсмейкър!

Предполагам някой от модераторите е решил, че си много остър и затова ти е изтрил постинга. Ама моля ти се не спирай да ни говориш, ние искаме да те слушаме! :):):)

Между другото, според мен - мисля че ти е простено да поругаеш по малко, какво пък сега. Няма само красиви неща да говорим я. Но сигурно си прекалил в този пост, който така и не съм успяла да прочета...

Моника:

Ще ти разкажа за себе си: Навън съм адски кротка. По принцип съм Лъв, но това осолбено не го проявявам с хората, просто не смея да ги обидя по какъвто и да било начин. И така, навън съм адски кротка, но като нещо не ми е в ред, обикновено дори наште да не са хич виновни, се скарвам с тях. И особено бабите ми. понеже не понасям да ми се натяква, а те все се мъчат да го правят, и само като се обадят ми дават повод да си го изкарам на тях. А после ми е мъчно. Въпроса е че и аз навън съм кротка и си го изкарвам у нас. Нали знам, че там всичко ми е позволено... И че никой няма да спре да ми е приятел ако съм груба с него...

А не се упреквай за грешките си. Ти много ми харесваш и просто не мога да си те представя като лош родител.

Липсата на амбиция според мен значи, че момичето не вижда смисъл в това, което прави. Предлагам ти да видиш какво наистина харесва, просто да й доставя удовоствие без да й е задължение, и я запиши на нещо. Според мен трябва да има инициатива да се занимава с неща, в които може да постигне нещо, което тя иска. Аз тази година се записах на оркестър и поне мога да кажа, че това ми харесва и ме разведрява.

Та си мисля, че просто й е писнало от задължения, за което я разбирам - в седми клас! Ох, не ми се ще да си го спомням. Много тежка година, зор, и то - накрая се оказа, че почти излишно съм се панирала. Та така, правете с дъщеря ти повече разпускящи и удовлетворяващи дейности. Интересни неща, които да я заангажират. Все пак това е което ще й помогне да си избере професия, много повече от зубренето па цял ден и намразването на предметите. Никой не обича да му казват как да мисли, а те това правят по литература тази година. И тя според мен не вярва че има смисъл да се бори и може би че не може да постигне тези критерии.

И за молитвата също - писнало й е от трябва. Защо да трябва да си каже молитвата? Та тя вярва ли в това, което прави? Най-сетне се замисля, и има нужда да си намери свой път. Трябватата й пречат и не разбира защо. А и може би се е молила за нещо, което много е искала, а не се е случило....

Надявам се че съм полезна, :feel happy::angel:

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Простете ми Валентин Петров и Добромир!Разбирам това,което и вие ми казвате и съветвате,но вероятно съм на различно от вашето ниво духовно развитие,а и когато сме в сърцевината на житейските пожари,по-трудно асимилираме философските съвети!  :hmmmmm:

Здравей, Моника! Аз разбирам, че ти е трудно да вземеш по-нестандартно решение, но дали наистина ни разбираш? Ако това беше единствено гола философия, не бих ти писал каквото и да е, а предполагам, че и с Вальо е същото! Неговото е опит да ти представи един по-различен подход, който и аз считам за най-добър, макар и да не мога да се похваля, че винаги го следвам. При все това, установил съм, че не когато се моля на Бога за лично спасение, а когато Му се отдавам безусловно - да става, каквото той реши, независимо дали на мен ми харесва в момента или не - точно тогава се нареждат нещата. Иначе т.нар. молитва е само разновидност на обичайното хленчене - както се молим например на леля си да ни даде сладко (а то може да ни развали зъбите :) ) или на полицая да не ни арестува (но ако смята, че има за какво, той все пак ще го направи :( ). Разбираш ли? Убеждението, че знаеш какво е добре за теб и само искаш да ти се помогне то да се осъществи - понякога е подвеждащо. Всъщност при тези молитва ти казваш на Бог, че знаеш по-добре от него какво ти трябва и искаш само Той да ти услужи чрез материализирането на твоите хрумвания. Е, не се учудвай тогава, че Той доста често ти отказва, за твое добро! Безброй хора се молят по този начин; а ти не си ли тогава изненадана от факта, че те продължават в огромната си част да си остават нещастни и с неразрешени проблеми? Е, ние с Вальо не сме изненадани... :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Полезна си ми,и още как,chris! :thumbsup: Определено много държа на общуването си с теб и други млади хора,като теб!Работя в насоката,която ми даваш за дъщеря ми и се радвам,че интуитивно съм я намерила,въпреки упреците на заобикалящите ме,че "много и угаждам" и че тя не го заслужава.Мисля,че всички деца заслужават най-доброто за тях.Разбирам липсата на мотивация за ученето на литературата в училище(особено в 7 клас),но ми се иска и тя да разбере,че пътят до"сладките плодове"на живота понякога е изпълнен и с горчиви хапки.Знаеш ли,напоследък си мисля,че това,което е най-страшно за нея всъщност,е липсата на приятели.Откакто са в грипна ваканция,тя не е излизала никъде и всеки път,когато и предложа да го направи,казва,че няма с кой!?Не мога да го проумея това!? :o Целият и емоционален живот се свежда до компютъра и общуването и с хора чрез него.Това нормално ли е според теб??? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не е нормално, но ми е познато. Защото и аз много често така. Имам само няколко приятеля на моята възраст, и и аз съм си къщно, стайно цвете. И като излизам излизам все с някой от двама-трима души, а пък те излизат с много повече хора. Иначе и аз висна пред компа....

Знам, много е неприятно.... Чувстваш се като изолиран от обществото...

Дали дъщеря ти иска да се запознае с мен?

Може би й е време да си намери нова среда, а за това ще има възможност сега в осми клас.

Линк към коментар
Share on other sites

Моника,

Целият и емоционален живот се свежда до компютъра и общуването и с хора чрез него.Това нормално ли е според теб???
И да и не.

Начи и аз както всички от нашето поколоение имах огромното желание да прекарвам мнооо време пред компютъра. Той те вкарва в един илюзорен свят, в който ти си главното действащо лице, един вид. Поне в игрите е така ти си главния герой ти правиш всичко по - по - най и ти се кефят. Един вид дава ти роля, която можеби искаш и в живота, обаче ти го дава наготово. В живота както ти каза, сладките плодове трябва да се извоюват. А пътят не е чак толкова приятен, преди да го завършиш.

Самоче едновременно с това ние прекарваме много време и със съучениците си, приятели или не. Реално погледнато то ни доставя повече емоционална наслада, от играта на компютър. И аз така като малък, все предпочитах тази илюзия пред общуването с други хора в реална среда и реално време, но сега

на 19 - 20години с времето си намерих сам нужните приятели и кръга се разширява всеки изминал ден. :rolleyes:

Тя ще го разбере не се притеснявай, самоче ти като една християнка имай търпение и вяра.

Може би й е време да си намери нова среда, а за това ще има възможност сега в осми клас.

Може точно класа в гимназията й да и допадне и там да се чувства като в кожата си.

Можеш да й потърсиш някакво странично занимание, някакъв спорт, танци или нещо, което и допада, където да има деца/хора на нейната възраст или с нейните интереси. Това е също социален контакт не го пренебрегвай.

Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но съ усърдие:

нито като че господарувате надъ паството, което ви се поверява, а като показвате примера на стадото.

Примера в този случай, според мен е личния ни живот.

Нещо от рода на:

Виж и на мен ми се играе на компютър и аз искам, обаче има много по важни неща в този живот и дори, ако искаш по - приятни.

След това я остави да си играе на воля. :)

А това няма с кой - да изляза е просто едно от всичките оправдания - "остави ме на мира искам да си играя". Вмомента може и да няма с кой, но ако тя не пожелае няма и да има, а тя ще пожелае рано или късно.

Все пак неможеш да и направиш приятели против волята й.

По - скоро стратегия от рода на:

- Няма ли да ти е приятно да излезеш на кино, софия ленд т.н.т с някой приятел ?

- Няма с кой.

- Винаги има с кой - стига да искаш. (виж нейния проблем може и да е в това, че е страх, че ще се изложи пред тези хора, че е страшно на тези места, понеже са и нови и неоткрита територия, казвам може.)

Друго(задължително на следващия ден или след време, в друга тема):

- Ако искаш да отидем заедно ? Все пак и аз съм човек и на мен ми се излиза.

След време тя сама може да пожелае да посети някое от тези места.

Ако пък не ще:

Мога да те запозная с едно много умно, интересно, забавно, страшна хубавица/ хубавец момиче или батко. Учи еди къде си, занимава се с еди що си. Ще ти е забавно с нея/него.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Тинейджърите :). Ох, трудна тема. Имам ги двама, да са ми живи здрави! Реших да посабудя малко темата, защото преди малко гледах шампионата на САЩ по бейбол за тинйиджъри. Почитателка съм на спорта покрай малкия ми син. Аз съм от родителите, които подкрепят децата си, дори да ми се струва неправилно някое тяхно решение. Така преди 9 годи един ден синът ми се върна от училище и ми каза, че е открил какво иска да спортува. Бейзбол??? Ококорих се. Бях чувала за играта и ми се струваше като една група дъвчещи дъвка мъже, който махат с една бухалка :) Синът ми плува много добре и беше в отбора по плуване на училището за деца 1-4 клас. Изразих колебание. Ходиш на състезания, в училищния отбор си, за какво ти е този глупав спорт???Но както споменах - при мен е демокрация. Очаквах след месец да сме обратно в басейна и затова казах "Да". Но мина месец и детето беше все още на стадиона. Няколко състезания и цяло лято упорити трнировки всеки ден, в най-големите жеги. В края на сезона го наградиха като най-успял от децата. Започна да употребява изрази като: трябва да отида, защото разчитат на мен, не мога да пропускам тренировка... Естествено основният принос за развиването на това мислене е на трньорът. След две години представлава страната ни в Япония, след още две - на състезание в Италия. Сега тренира с мъжете, нищо че е на 16 .Получава се малко дълго :), като някакво хвалебствено слово. В действителност едва сега, когато децата ми пораснаха виждам, че свободата да вземат те решение за основни моменти в живота им е най-правилното нещо. Та да се върна към началото на темата. Днес бях впечатлена от поведениетто на младежите от загубилия отбор. Нямаше тръшкане, псуване или ругане на противника. Децата просто седяха и гледаха надолу омърлушени. Доста необичайно поведение за загубили или може би поведение, показващо, че доста хора са си свършили добре работата - родителите, треньорите и нещо много важно за мен - това е общият начин на поведение, а не изключение. Като съпоставя с това, което виждам напоследък в нашето общество започвам да им завиждам на американците и да се чудя колко ли години ще ни трябват да станем общество с такива традиции. И дали ще успеем. Най-искрено се надявам един ден това да стане. Българинът е добър по душа, но му липсва уважие към него самия, към семейството, обществато, държавата.

Линк към коментар
Share on other sites

Родителите са тези, които ни дават живот.

Те са и тези, които ни показват как да направим първите крачки в живота си.

Те ни съветват, помагат, но до известна степен прехвърлят върху нас и своето собствено виждане за света.

Често ни се налагат и ни карат да правим неща, само заради това, че "те знаят повече от нас и имат повече опит".

Има родители, които прекалено обгрижват децата си и не им дават свобода да бъдат самостоятелни и да решават сами, а има и такива, които не умеят да проявят топлота и обич, нито да дадат съвет, и децата им така и не разбират какво е майчина ласка и закрила.

Вашите родители какви са? Какви са отношенията ви с тях? какви недостатъци виждате в тях?

Какво е мястото им и ролята на родителите в нашия живот? Как си представяте идеалните родители?

Важна тема ,и много може да се пише по нея .Най голямата част от възпитаните или така да го кажем дресирането ни се пада на тях ,от тях зависи до каква степен ще ни отнемат свободата .Разбирасе на родителите си неможем да се сърдим ,защото те са дали най доброто възпитание което според тях е било за момента .Някой деца имат късмет и имат по широкоскроени родители ,други пък имат по малко и родителите им предават голяма част от тяхното тесногръдие ,макар че ако няма много агресия към детето и то е по диво мисля че до голяма степен не приема техните виждания и техният мироглед .Иначе децатаси копират и държабието на родителите ,и до известна степеним подръжават .Много тънки моменти има при възпитанието де.

Аз иначе имам късмет с мойте родители ,като възпитание което са ми дали ,доста хубаво детство имах ,доста свободно отношение имаха към мен ,смисал бил съм свободен и то благодарение на баща ми защото той е доста толерантен човек и не ми е държал сметка ,докато майка се е опитвала да ме контролира повече но безуспешно :) .Имал съм проблеми с тях като по малък с ученето ,защото и двамата са инжинери и изискванията им бяха виски ,а аз тогава си бях много слаб ученик ,и това ми беше най голямото мъчение от тяхна страна ,и в това отношение бях разочарование за тях ,и бой съм ял често заради това ( тука са бъркали ,но какво да ги правя ,те така са мислили че ще стане :) ),така беше чак до 8-ми клас ,след това като ме оставиха намира и всичко с учението ми потръгна ,почнах стипендия да си взимам ,после станах и студент ,но може би и голям фактор указват и учителите .Много важно е отношението на учителите към учениците,в средното училище учителките не на деляха на знаещи и незнаещи и да обръщат внимание само на зубърите а гледаха с обич на всички ни и то най вече от страна на класната ни .Но май доста се отплеснах :).

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

Наистина е трудна тема, родителите са наша опора на физическия свят.Не е задължително да имаме еднакво мислене, но и да не следваме тяхната педагогика.В смисъл да изпълняваме всичко безпрекословно, а да мислим и да изявяваме и собственото си мислене.Да търсим мярката, не да се себеизявяваме, но да прокараме новото сред тях.Много примери има за това, че някои пъти сме част от една семейна система,  в която ако не играем определена роля, просто се разпада системата.За това, че вменяването на дълг, към родителя е вид любов.Просто сами трябва да намерим пътя да бъдем себе си и в същото време да обичаме  родителите си.О, съвсем не е лесна играта да го направиш като задача към собствените си деца.Но го работя, и няма как.     

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Родителите са тези от които взимаме пример, разбираме това кое е правилно и кое не.Има родители,които държат прекалено изкъсо децата си и им забраняват много работи,има и такива,които им позваляват твърде много.За щастие моите родители са някъде посредата.Когато не ми разрешат нещо аз се цупя и се питам защо не ми дават,но след време рабирам че така е по-правилно.Аз се рабирам много добре и с майка ми и с баща ми.Маика ми е като приятелка и и споделям абсолютно всичко за мен  :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Мнението на edno_momi4e, ме провокира да помисля дали и аз съм добра майка.Равносметките са от Бога, но което не отработвам го повтарям като урок.Ние сме физически родители на децата си, но дали трябва да ни принадлежат.Моите съвети към тях не винаги им дават самостоятелно мислене, дано не правя изкривяване в отношенията ни, пристрастеност да е на моето мнение.Имам невероятен духовен учител до себе си и в семейството ни.Изпратен ми е и съм много бладарна, че е част от живота ми.:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

Мнението на edno_momi4e, ме провокира да помисля дали и аз съм добра майка.Равносметките са от Бога, но което не отработвам го повтарям като урок.Ние  сме физически родители на децата си, но дали трябва да ни принадлежат.Моите съвети към тях не винаги  им дават самостоятелно мислене, дано не правя изкривяване в отношенията ни, пристрастеност да е на моето мнение.Имам невероятен духовен учител до себе си и в семейството ни.Изпратен ми е и съм много бладарна, че е част от живота ми.:hypocrite:

Ами то перфектни родители няма.Като цяло префектни хора няма.Секи се старае само да бъде по-добър.Както имаше една мисъл:" Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си."Tака,че ние трябва се се учим от грешките си и да се стараем да не ги повтаряме.Попринцип,когато човек стане родител се опитва да не повтаря грешките на своите родители спрямо него(поне аз така виждам нещата).Да кажем сега аз се цупя,когато имам вечерен час и когато ми се карат ,че съм закъсняла или просто не ме пуснат някъде и си кавам,че ще се държа с моите деца по друг начин.Но като се замисля едва ли ще е така,защото тогава,ще глеадам нещата от другата страна...(поне моето мнение е такова) :)

Линк към коментар
Share on other sites

За начало имах добър приятел и се вслушах в това, което ми говори. Но с моите родители е трудно. Точно "болен здрав носи" 60.gif

Важното е, ние да се отървем от чувството за вина ако те не са доволни. Да им покажем, че живота си е наш и е по-добре да не се бъркат.

Това опитвам да разкажа на сина си. Че понякога моето и неговото мнение ще се различават, но ако чувства, че е прав да отстоява себе си.

Проблемите идват от очакванията. На родителите все им се иска децата да са преуспели, известни, щастливи според техните преценки. Но аз съм щастлива от едно сина ми от друго...

Важното е да се приемаме такива, каквито сме. :thumbsup:

:thumbsup2: Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема 59.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът не е в това, че отстояваме себе си - това е най-нормалното нещо, което можем и сме длъжни да правим.

Проблемът не е в това, че те са на друго мнение и не желаят да чуят и разберат, да не говорим за приемане - обясненията на отсрещната страна.

Проблемът се заформя, когато на мен ми се иска моята 70-годишна майка да разбере, че нито аз, нто тя сме длъжни да доказваме обичта си една към друга.

Е и тогава какво?

Ами оставих я тя да доказва - нека е доволна от това, че ми доказва своята обич. Е, тя иска и аз да го оценя, но ако ми го напомни, аз спокойно и казвам, че и благодаря, но дори и да не беше ми сварила картофките, пак щях да я обичам точно толкова и нямаше дори да ми мине през ум, че тя е можела да ги свари. Оттук нататък какво мисли тя - това не е моя работа. Ако е останала с чувството, че съм неблагодарна, неин си е проблема. нямам никакво намерение да я убеждавам в обратното.

В един момент назрява очакването аз да докажа някак своята любов - това може да се изрази в изяждане на нейна манджа, например. Обаче аз и предлагам две възможности: да я уважа като я изям и после да ми стане тежко и да пия хапчета или да я уважавам без да я ям и да ми е леко и хубаво. Ако все пак настоява на манджата - казвам и, че е по-добре да се сърди, че не я уважавам, отколкото да чувства угризения, че ми е причинила дискомфорт. И да ми се сърди, пак ще я обичам - нека си се посърди колкото има нужда.

Ако уважението се изразява в това да последвам неин съвет или да изпълня неин план, става по-сложно. Казвам, че много внимателно ще обмисля предложеното и наистина го правя. Ако, обаче се наложи особено драстично да променя нейните нареждания, казвам, че на мен така ми харесва и аз така ще го направя, ако тя иска да го направи по друг начин - да си го направи сама. Ще и се радвам. Доста мрънкане предизвиква моя рефрен "защото правя нещо само тогава, когато съм сигурна, че ще го направя с любов, а така както ми казваш ти - не я усещам - но ако ти я усещаш - направи го. За мен е важно да е слюбов".

Да, трудно е да се живее с непрекъснати критики и мрънкане - затова младите трябва да си живеят в своите си семейства, отделно от възрастните.

А между другото - има и обратните случаи - когато децата се опитват да налагат на родителите си своите представи за начин на живот с напомнянето "вие затова сте родители". Затова може би е хубаво в един момент да станем просто приятели. Дори и друата страна да не желае, важно е ние какво мислим. И да не настояваме те да мислят като нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Слънчева наистина го е казала изключително добре. Би било хубаво повече родители да виждат нещата по този начин.

Но Impulsa е права, че

проблемите идват точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема

С такъв тип хора - от типа 'Аз знам по-добре, аз разбирам по-добре, аз преценявам по-добре, АЗ съм прав!' комуникацията е изключително трудна и мъчителна, да не кажа че понякога изобщо е невъзможно да има такава.

Те просто

не желаят да чуят и разберат, да не говорим за приемане - обясненията на отсрещната страна.

Аз самата съм в такова положение и...страшно болезнено е. А най-страшното е когато човек в една такава битка предаде себе си... Тогава всички са губещи.

Линк към коментар
Share on other sites

Даа, с годините все по-често може да не сме се разбрали...:feel happy: Доколкото ми е възможно се опитвам да обясня, да се разберем. Е, понякога и по-твърда позиция заемам...

Днес си мислих, че като се върна назад разбирам защо ми се е случвало да съм им сърдита, но всъщност те са се стараели по най-добрия за тях начин да ме възпитат.

Нормално е децата да направят малка крачка поне, напред в съзнанието си, да надминат родителите. Тогава значи сме се справили...:)

В крайна сметка често именно при противоречия сме намирали верния път и е важно да не таим лоши чувства в себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Идваме на този свят за да коригираме лошото, сторено от родителите ни и да го направим по- добро. Ако това ни се удаде- жинейският урок е научен- духът е усвоил мъдростта.Ето защо не трябва да се отнема бедата от никого.

Мили хора! Разбирате ли,че още преди раждането си идвате на света за да обичате своите родители зара...ди тяхното лошо. И само заради лошото!Защото само чрез това лошо идва мъдростта

Лууле Виилма.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...