Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Терапевт за мен? Животът ми е дупка...


Recommended Posts

Здравейте! 

Иска ми се да попитам и тук, форумът е много полезен и може би някой ще успее да ме насочи по-правилно. Търся да се обърна конкретно към терапевт, но се чувствам като шамандура в море от имена и титли из мрежата, която ми е основен източник на търсене. Открай време съм си сам в борбата (така трябва и да бъде в случая) и нямам около себе си хора, преминали през това, които да помогнат със съвет и насоки. Един терапевт, у когото преди време усетих внимание, честност, всеотдайност, добра преценка и разбиране за нещата (за мен лично такива качества са важни с оглед на моята мотивация - подобни хора ми въздействат и ме тласкат напред) ми каза, че не е работил с конкретиките на моето състояние и ме посъветва да търся друг. С времето се спирах на още имена, но не ми се стори, че ще бъдат полезни конкретно на мен. Може би това беше първата ми по-голяма грешка, но не се спрях на никой от тях. 

Накратко за себе си, по-лесно ще ми е да кажа какво ли изобщо вече ми е наред. Виждам, че много като мен във форума се сблъскват със същото, но сигурно успяват да се превъзмогнат, а аз забих съвсем, ужасно закъснях и често съм на две мисловни половини, едната от които обвинява за свършено и несвършено, а другата опитва да гледа по-меко на нещата отпреди. Заключих се доста отдавна. Оплетох се в житейските си ситуации преди време и мърдане оттогава особено няма, но тогава си казах, че ще се справям някак, каквото и колкото да коства. Ето ме сега, преминах и преминавам през тревожности, паники, обсесии, доста ниска самооценка, неувереност, стрес, притеснения, ригидност, чудовищен негативизъм, чувство на неудовлетвореност и... абе, една категорична криза на личността, абсолютна и солидна като знанието ми, че съм некадърен да я махна сам. При мен се прояви не толкова късно, но не и рано и въпреки индикациите за това, които не ми се отразяваха като проблем тогава, бях достатъчно тъп, че да не усетя навреме накъде вървят нещата. Това, може би, е втората ми по-голяма грешка.

В последните месеци потъвам ускорено, блокирам, отказвам, откачам, нещо не съм в час. Наскоро захванах едно начинание, което не ми е по силите и ме изпива съвсем. Отключих още стрес, внезапно за по-малко от седмица смъкнах към 2 кг,, спря да ми се яде съвсем (последните дни възвърнах апетит). Взех да изключвам за света съвсем, защото се затварям още повече в проблемите и ментално съм ангажиран само с тях. С това лягам, с това ставам. Както спя и докато се разсънвам, усещам страхливото си мозъче да се откъсва бързо от съня и да се включва отново на тревожните си обороти от предната вечер, ден, месец, понякога и година, ако щете, и всичко при мен е само още, още, още и още от същото. Опитвам да се разсейвам и в цялост това помага, но за кратко. Нещата, които обичам, си ги върша, но вече доста по-рядко и не усещам удовлетвореност, а по-скоро още тревоги и въпроси от типа защо не чувствам същото като преди. Донякъде ми помагат работата, книги и музика, по-дълги разходки, тичането в парка. Ходих до скоро на народни танци, но нещо се откъснах от процеса. Неудовлетвореността и обсесивното мислене не допускат щастие и спокойствие и така настроенията ми често се сменят.  Обсесиите ги приех отдавна и вече не ми въздействат така, даже каквито конкретни и ужасни имах, от 2 години почти не са се появявали. Не ми пречат вече така, когато ги има, каквито и да са. В момента ме тревожат повече катастрофите, пред които съм изправен - професионалният ми живот е нищо (почти), личният - удвоено такова, чувството на безизходица расте и куражът често се стопява, после изниква временно и пак пропада и кръговратът се задейства. Рядко споделям за истинските си настроения и емоции, понеже идвам от скапано семейство, в което малко хора обичам. И мисълта за това тежи, братче, защото резултатът прозира във всичко, ама няма как. Това е положението. Куцо се оформих в мислите, затова не ми върви с живота ми на тая планета и сега доста би ми се искало да си потърся някаква моя светлина, да последвам хубав терапевтичен пример, макар че съм си хванал живота в ръцете, какъвто и да е той в момента. Все пак, каквото дойде, така се уча да го приема и да се напасвам с него, макар че не е готино така - не е добре човек да се примирява, а да развива отговорност и да търси решения. Потъването в собствен емоционален ад и животът в него са ужасни и пожелавам на всеки като мен да не стига до там!

Link to comment
Share on other sites

Guest Кермит
В 6.06.2017 г. at 19:00, free_person каза:

Куцо се оформих в мислите, затова не ми върви с живота ми на тая планета

Здравей!

Това е твоето мнение. То едва ли съвпада с планетарната логика, разбираш ли? Животът си има собствена логика и не го интересува нашата лична логика по отношение на него. На нас нищо друго не ни остава, освен да съумеем да се присъединим към случващото се в този голям и шарен свят и... току виж, куците проходили, слепите прогледнали.

Това ще се случи и с теб, когато преоформиш мисловните си потоци. Точно това става в един процес на психотерапия - човек започва да мисли по ефективен начин така, че живота да не му се струва една бетонна стена, в която периодически да се размазва, а по-скоро заприличва на река, в която човек може да се пусне по течението и с удивление да изпита разнообразни преживявания.

В 6.06.2017 г. at 19:00, free_person каза:

Ходих до скоро на народни танци, но нещо се откъснах от процеса.

Започни да ходиш отново. Не можеш да се откъснеш! - имам познати, които три стълби подред не могат да качат правилно, но ходят на танци, защото... ти знаеш защо.

В 6.06.2017 г. at 19:00, free_person каза:

Един терапевт, у когото преди време усетих внимание, честност, всеотдайност, добра преценка и разбиране за нещата (за мен лично такива качества са важни с оглед на моята мотивация - подобни хора ми въздействат и ме тласкат напред) ми каза, че не е работил с конкретиките на моето състояние и ме посъветва да търся друг.

Браво!!! Рядко се срещат такива хора, късметлия си! Все пак, имайки му доверие, помоли го да те насочи, това ще е най-добре за теб.

Звучиш много разумно, ще е пропуск ако час по-скоро не намериш подходящия за теб човек и не дръзнеш към творението на живота си.

Успех!

Link to comment
Share on other sites

В 8.06.2017 г. at 0:04, Георги Балджиев каза:

Браво!!! Рядко се срещат такива хора, късметлия си! Все пак, имайки му доверие, помоли го да те насочи, това ще е най-добре за теб.

Звучиш много разумно, ще е пропуск ако час по-скоро не намериш подходящия за теб човек и не дръзнеш към творението на живота си.

Успех!

Здравейте и благодаря за вниманието!
Може би трябва да вметна, че всъщност "срещата" ми с терапевта беше под формата на онлайн консултация. Но въпреки това всичко, което той ми загатна, говореше за отношение и ангажираност и е жалко, наистина, че не се случиха нещата тогава (не е като да не му изчетох после целия блог и това, което беше писал :D). Но беше преди години и тогава не знаех още къде се намирам, липсваше ми доста от онази осъзнатост, която в последните години започва да ме връхлита. 

Не знам къде е разумът при мен, но съвсем го загубвам, след като още не успявам да променя в себе си това, което трябва. Още драскам по повърхността - казах "Да!" на обсесиите и натрапливото мислене, приех ги и успях да ги разгранича така, че да не ми пречат. "Съгласявам" се с това, което ми казват, предизвиквам ги всеки път, когато дойдат и завъртат едни и същи мисли в главата ми. Казах "Да!" и на тревожността, която ме връхлита и при всеки порив се стремя да я попивам и пропускам през себе си (поне за това съм благодарен, че не е много силна и успявам да я контролирам) и прочие неща, но те не са никак достатъчни...

С удоволствие се обръщам и към Вас за помощ, но виждам, че явно ще е трудничко. Знаете ли към кой друг мога да се обърна?

Link to comment
Share on other sites

Guest Кермит
преди 3 часа, free_person каза:

С удоволствие се обръщам и към Вас за помощ, но виждам, че явно ще е трудничко. Знаете ли към кой друг мога да се обърна?

Защо да е трудно - само тук пишем шестима. Попрочети постовете ни, свържи се с онзи, у когото усетиш резониране и че ще се получат нещата.

Успех!

Link to comment
Share on other sites

Здравей, free_person,

Пиша ти, защото разбирам, че имаш сходни на моите - нека кажем - притеснения. Поздравления за ника - означава, че въпреки трудностите в живота - избираш да бъдеш free person, т.е. осъзнаващ богатството на това човек да бъде сам деятел на живота си - свободно. Моята тема във форума е в рубриката "Психотерапия онлайн" и е със заглавие "Тревожност и хронична депресия" (колко хронична може би сам си втълпявам). Вече имам позитвни коментари и препоръки от водещите специалисти тук, за което съм много благодарен. Същевременно започнах усилена работа по пресяване и систематизиране на мислите си, защото те са един от източниците ми на тревожност и оттам на ниското самочувствие. В продължение на две седмици вече чета, гледам видео-материали, търся информация за хора с моите симптоми и т.н. и осъзнавам, че тези тревожностти са част от процеса на съзряването - аз съм почти на 30 г. и признавам, че доста време живях в свой илюзорен свят, в който приемах реалността, но с уговорката, че тя в остротата си няма как да ме засегне, щото се смятах някакси за богопомазан - да кажем...

Поздравления и за осъзнаването и решението ти да се бориш (имам предвид смирено и амбициозно да приемеш тревожността си като твой най-добър учител за момента, който те подтиква към промяна и по-голямо завоюване на лична свобода). Предлагам ти, ако живееш в София, може дори да се видим и да поговорим. Самият аз също се замислям за психотерапия, защото преди 2 години не се заех сериозно. Считам, че познаването реално на хора с подобни на твоите притеснения, може да има ползотворно значение - поне за притъпяване на чувството на самота, изолираност, социална неразбраност и т.н. - все "заблуди" на ума, в които ние се вписваме реално и следователно се чувстваме некомфортно, нехармонично и неествествено. И, действително, продължавай с танците или с друг екипен спорт (но, в който чувстваш, че ще ти бъде интересно, забавно или пък ще те обогати емоционално), защото чрез опитите за контактуване човек постепенно научава себе си да бъде по-малко свенлив, притеснителен и объркан...

Link to comment
Share on other sites

Guest Кермит
преди 22 часа, balthazar каза:

Считам, че познаването реално на хора с подобни на твоите притеснения, може да има ползотворно значение

Здравей,

не мога да се съглася съвсем с горното... Освен ако не сте в терапевтична група, разбира се, където ще се случват определени, контролирани от терапевта неща.

Иначе рискувате да се убедите колко е стабилен или пък всеобхватен е проблема ви - факт от който, ама наистина, нямате нужда :) Потърсете личните си терапевти, или идете заедно на група, след това се виждайте самостоятелно - тогава ще можете да обменяте средства за справяне и растеж. Срещите при всички положения тогава ще бъдат полезни.

Link to comment
Share on other sites

Разбира се, г-н Балджиев, напълно сте прав и уместно коментирате постинга ми.

Проблемът е, че аз имам умения да  "поучавам" други хора, да им говоря позитивно, енергично и мотивиращо (и да гледам и да се наслаждавам как те попиват и размишляват върху нещата, които емпатично им говоря), но опрат ли нещата до мен - ставам песимистичен (може би и защото съм си вманиачил, че никой не ще ме разбере в пълнота и по-важното - усещам пък и някаква щекотливост и дразнещ гъдел някой да ме увещава приятелски тет-а-тет, което е от комплексираност и признак за невъзможност за постигане на емоционална споделеност и удовлетвореност от социалните познанства). Оползотворяването и качеството на обратната връзка за мен са проблемни при контактуването - както се казва "Ти му говориш за негово добро, а той пак си знае неговото - блее в чавките :) и се прави на инат - (уж има самостоятелно мнение, което дава с цената на това дори да е неразбран и неприет от околните, от което пък иначе вътрешно страда и се чувства отритнат и безинтересен (социален мазохизъм). Отделно - имам силна нужда да бъда зачетен и полезен за някого чрез пълноценно общуване. Така ще ми се "наруши" и вътрешния диалог, изковаван дълго време в самотно самоанализиране, което пък идва да покаже, че това си е мой специфичен проблем на тревожността и социалното отчуждение. Това положение е желателно и аз да превъзмогвам и да скъсам окончателно със старите си разбирания. И прозирам, че една от причините е, че когато съм с дни сам със себе си по-често съм склонен към тъжни преживявания и емоции, отколкото ако умът се ангажира с мисли за някого - как да се помогне, как да се организират съвместни неща, излизания, допирни теми и т.н. Тогава попадам съзнателно в друга орбита на мислене, което е нормално и говори за социален интерес.

Link to comment
Share on other sites

Guest Кермит
преди 21 часа, balthazar каза:

Проблемът е, че аз имам умения да  "поучавам" други хора, да им говоря позитивно, енергично и мотивиращо (и да гледам и да се наслаждавам как те попиват и размишляват върху нещата, които емпатично им говоря), но опрат ли нещата до мен - ставам песимистичен

"Учителю, трябва да научиш урока, който преподаваш!"

Има няколко групи във фейсбука, които са за уж взаимна подкрепа. Четейки обаче прогреса на по-редовните съветващи там... положението хич не е розово. Влез и виж какво става, когато двама или повече човека със сходни проблеми си говорят и подкрепят в проблемите си. Цикълът е достоен за кандидат за нов възобновяем енергиен източник :)

Link to comment
Share on other sites

Да, отново съм съгласен с вас, г-н Балджиев, и нека споделя, че не  желая да се вписвам в роля да бъде поучител (макар предният ми коментар да внушава нещо различно). В това отношение вярвам в равнопоставеността и пълноценната обратна връзка в процеса на комуникиране.

И аз говоря за директни срещи, дори и в рамките на терапевтична група. Изобщо не имам предвид фейсбук групи или други подобни сайтове за взаимопомощ (или книги, които често се четат и самотно - няма как - груповото четене е рядкост). В такива он-лайн формати хората може много и надълго да си приказват, но със съвсем различно значение са социалните контакти, защото те най-малкото разчупват реално представи, стереотипи и т.н. с времето. Седейки си човек от компютъра вкъщи може постоянно да чати и да "описва" прогреса си в борбата с онова, което не му дава психично спокойствие и да го споделя дори с РЕАЛНИ хора, но дали ще се отчита РЕАЛЕН прогрес в социалната сфера е вече отделен въпрос. Отделно анонимността в интернет-пространството, която е силно разпространен феномен, може да помогне, а може и да не помогне (разчита се на лично внимание и степен на доверителност). Тук, в тези форуми, дори някои да не се появяват с истинските си лица и имена, подкрепата е значително голяма. :)

Но, ще се съгласите с мен, че когато човек, дори и ако има социална тревожност и т.н., при правилно разбиране и чувстване на подкрепа не само в рамките на терапевтичната група, но и извън нея, където е реалният живот, ще бъде малко или много мотивиран да се среща с хора, които в някаква степен вече му вдъхват увереност и чувство за безусловно разбиране и приемане на човека като такъв, какъвто е... И, най-вече, всички знаем за ролята на визуалния контакт, езика на жестовете, артикулирането на речта и т.н. - все индикатори, които прогресивно може да обогатят и моделират общуването... А добре усвоени са предпоставка и за развитие на пълноценен социален живот (лека по-лека) - каквато е и целта на много хора, пишещи за личните си психотравматични одисеи тук. :) И, съм съгласен, че преподадената помощ от психотерапевта, е желателно активно да се транслира и упражнява и в реалния живот, когато добре познатия ни вече терапевт се замества от маса хора, които в повечето случаи - са непознати.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...