Jump to content
Порталът към съзнателен живот

притеснителност и тревожност


Recommended Posts

Здравейте,

От известно време изпитвам доста силна тревожност, когато наоколо има хора в работата или на друго място. Започнах да пия малко алкохол, за да ми намалее тревожността и стеснителността, но знам, че това е само временно решение. Плаха съм и усещам, че ми липсва самочувствие, вътрешно съм едно изплашено дете. Това нещо страшно много ме натоварва, изпитвам затруднения да изказвам мнението си и да заявявам позиция, което ме прави винаги в сенките на стаята и неразбрана. Изглеждам затворен човек и сигурно си мислят, че не искам да си говоря с другите, но истината е, че наистина ми е трудно и понякога не се разбира като започна да обяснявам нещо. Като пийна ми олеква и не взимам всичко толкова на сериозно, не съм уплашена. Дори една по-силно затворена врата може да ме стресне и да подскоча леко понякога. Хората нямат голямо желание да си говорят с мен, защото виждат, че общуването не ми е най-силната страна и съм притеснена. Работя на компютър и съвсем забравям да говоря, докато работя и пиша, което не е хубаво изобщо. Може би ми трябва работа, която задължава говорене и срещи лице в лице, защото иначе става по-зле за мен. Не мога да се отпусна и толкова, много съм скована и всичко това натоварва психиката ми. Може ли да ми дадете съвет как да изляза от това положение? Аз винаги съм си била притеснителна, но напоследък все по-често се увеличава тревожността, все едно имам буца в гърлото....

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

Сама го казваш - "...сигурно си мислят..." Малко повече внимание отделяш на това какво си мислят другите. Трябва да знаеш, че другите, в едно 99.9% от времето си мислят само за тях - така сме устроени всички - мислим предимно за себе си.

Като идея какво да правиш - вместо да се опитваш да "прочетеш" какво ли си мислят другите, си помисли с какво можеш да ги измъкнеш от мислите за тях самите - теми бол: цветя, мода, мъже, кулинария...

А що се отнася до това, че винаги си била притеснителна, може би е добра идея да помислиш относно възможността да замениш едното питие с един час седмично работа с психотерапевт - много по-опияняващо е и не само не трови черния дроб, ами помага да съградиш личността си такава, каквато си я представяш в нейната най-върховна проява. Мнозина го правят, няма причина да не успееш и ти.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, пси група - задължително. А тя е ефективна след известна лична работа със същия терапевт. Имаш да се учиш на работа с вътрешния диалог - преобразуване на "четенето на мисли, илюзията за прозрачност, нагаждане на хипотезата за ситуацията към страховите вярвания, преувеличената, катастрофизирана вероятност, автоагресията, избягващото мислене и поведение. Работа с мисленето, на фона на много предизвикващо социофобичния страх поведение, работа с хипнотичните сесии на терапевта ти. В групата се учиш на поемане на здрава критика все по-спокойно, на себезаявяване, даване на градивна критика невинно, приемане и даване на комплименти, поставяне на граници, отказ даване и приемане, конфронтация, поглед, енергия, промяна на отношението към страха към ползващо го като мотиватор, синхрон и водене, отразяване телесно, вербално мислено, лингвистика... Средата е защитена, хората са готини и разбиращи - намери терапевта си и мини през процеса!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

В 19.06.2018 г. at 0:27, pokemon60 каза:

Започнах да пия малко алкохол, за да ми намалее тревожността и стеснителността, но знам, че това е само временно решение.

Мила, той не е решение въобще! :) Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. 

 

Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. 

Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси:

 

- Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? 

- Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? 

- Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? 

Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! 

Успех! :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Психотерапията е задължителна във вашият случай и сама трудно ще се справите. Зависимостта от одобрение ви пречи да живеете живота си така, както бихте искали. Страхът от негативна реакция ви спъва и ви пречи да се освободите от оковите на дълго насаждани навици и предразсъдъци. Ако не осъзнаете собствената си стойност, как очаквате, че някой друг ще успее? Решението как да възприемате себе си е изцяло ваше. Вие имате абсолютна лична власт над щастието си, но трябва първо да откриете и опознаете истинското си аз. Ако не го направите ще продължите да се страхувате от това какво ще кажат другите и мнението им ще диктува всяка ваша стъпка.

Успех по пътя на промяната!

Редактирано от Андрей Филипов
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...