Slash15 Добавено Юни 20, 2018 Доклад Share Добавено Юни 20, 2018 (edited) Здравейте! Пиша тук, защото имам нужда от помощ. Момиче на 19 години съм. В момента се намирам в състояние, в което само плача. Живея в чужбина, но в момента съм в България до Юли. Имам си приятел с когото имаме връзка от разтояние. В България съм от Март месец и живеем с него оттогава. От днес му се наложи да замине по работа в друг град за почти месец, като се прибере само за 2/3 дни след околко 2 седмици. Нямам приятели с които да излезна. Нито един близък до себе си. Може да разбирате, че той ми е и гадже, и приятел, и най-близкият до мен човек. Заедно сме от 2 години. Като сме заедно, нито се чувствам самотна, нито изпадам в тъжни състояния, но стане ли време да се разделим дори и за 2 седмици, губя мотивация за много неща. До никого не ми е, искам само той да си е до мен в момента. В такива моменти се чувствам сякаш съм зависима от него. Повреме когато него няма да го има, ще ми дойде на гости една приятелка, но дори и до нея не ми е сега, а се зарадвах като разбрах, че ще идва, но тогава гаджето ми си беше тук. Осъзнала съм, че много често се тревожа за бъдещето. Какво ще стане с нас? Ами ако той като се прибере, аз вече няма да съм си в България и ще трябва да замина? Не мога да приема факта, че бъдещето не зависи от нас. Как да приема факта, че нямам величие над бъдещето? Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? Как да се оттърва от чувството за зависимост? Бих се радвала ако чуя вашите мнения и получа съвет от вас! Редактирано Юни 20, 2018 от Slash15 обърках името на темата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 20, 2018 Доклад Share Добавено Юни 20, 2018 Може и да не ме вземеш на сериозно , Но ще ти кажа така . Малка си , изчакай 2 г . Човек само може да работи за бъдещето , имайки някаква идея . А то , бъдещето се случва . Играеш ли шах ? Това е начина за посрещане на бъдещето . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 22, 2018 Доклад Share Добавено Юни 22, 2018 Цитат Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? Думата работа какво означава за тебе . Може да е усилието за постигане на цел . Независимо в каква област , материална или духовна , Една добра цел осмисля и запълва живота . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Slash15 Добавено Юни 22, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2018 преди 2 часа, АлександърТ.А. каза: Думата работа какво означава за тебе . Може да е усилието за постигане на цел . Независимо в каква област , материална или духовна , Една добра цел осмисля и запълва живота . Съгласна съм. Но дори когато съм заета и се занимавам ги имам тези мисли и се чувствам самотна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юни 23, 2018 Доклад Share Добавено Юни 23, 2018 В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза: В такива моменти се чувствам сякаш съм зависима от него. Ти си зависима от него - сама се правиш такава. Имаш работа по изграждане на здрава самооценка - тогава ще почнеш да се наслаждаваш на почти всичко, което посрещаш, а останалото ще смилаш качествено, без да те срива из основи. В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза: Как да приема факта, че нямам величие над бъдещето? Че нямаш контрол ли? След минути може да си мъртва, нямаш контрол. "Как да го приема?" - Отново издава желание за такъв контрол. Липса на Доверие. Нямаме ли доверие в живота, в себе си, в другите - нямаме здрава основа. Все сме тревожни, страхливи, неуверени - "Ами утре какво ли ще стане с мен?!" Докато си в това усещане за несигурност, нищо няма да се промени. Първо прочети този материал, после този и този - не са обемни. Може да ти стори странно, че ти ги давам, но има какво да вземеш от написаното - минала съм през същите усещания, които имаш и ти и тези материали са моето същинско справяне с проблема с прилепналостта. Ако имаш въпроси по тях - питай смело. В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза: Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? Като започнеш да си сама в собствената си компания! Изключи си телефона, излез на разходка, стой сама, без външни стимули. Просто си летни, седни и стой със себе си - от себе си не можем да избягаме. Можем да се обикнем дълбинно и истински обаче! Погали тялото си, лицето си, косата си, огледай се в огледалото - кажи си: "ето ме, това съм аз! Обичам се! Обичам очите си, устните си..." и т.н - дай си обич и ласки сама на себе си, можеш и е нужно! В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза: Как да се оттърва от чувството за зависимост? От нищо не можеш да се отървеш, само да го трансформираш. Писах вече, че имаш нужда от работа по самооценката - да обърнеш внимание на собствените си нужди, да Обгрижваш сама онези, които наистина можеш сама, а не ти е нужен друг! Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. С кого живееш в чужбина? Сама, родители, роднини, съквартиранти? Работиш ли? Обичаш ли живота си там? Чувстваш ли се там зависима от нещо или някого? Ако прецениш отговори, струва ми се, че има за разнищване. Задай си и следния въпрос: За кое в мен не мога да се погрижа и ми е нужен другия? Кое прави така, че да не мога да обгрижа тази своя нужда? Защо ти е нужен друг, за да ти е хубаво? Кое прави така, че да не ти е хубаво и сама? Не казвам, че да сме отшелници е вариант. Но и другата крайност не е! Гледай/слушай също това и това. Могат да ти дадат ценни отговори. Да потърсиш книги и други лекции на Екхарт Толе, също. Борито 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Slash15 Добавено Юни 24, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юни 24, 2018 преди 23 часа, Ines Raycheva каза: Ти си зависима от него - сама се правиш такава. Имаш работа по изграждане на здрава самооценка - тогава ще почнеш да се наслаждаваш на почти всичко, което посрещаш, а останалото ще смилаш качествено, без да те срива из основи. Че нямаш контрол ли? След минути може да си мъртва, нямаш контрол. "Как да го приема?" - Отново издава желание за такъв контрол. Липса на Доверие. Нямаме ли доверие в живота, в себе си, в другите - нямаме здрава основа. Все сме тревожни, страхливи, неуверени - "Ами утре какво ли ще стане с мен?!" Докато си в това усещане за несигурност, нищо няма да се промени. Първо прочети този материал, после този и този - не са обемни. Може да ти стори странно, че ти ги давам, но има какво да вземеш от написаното - минала съм през същите усещания, които имаш и ти и тези материали са моето същинско справяне с проблема с прилепналостта. Ако имаш въпроси по тях - питай смело. Като започнеш да си сама в собствената си компания! Изключи си телефона, излез на разходка, стой сама, без външни стимули. Просто си летни, седни и стой със себе си - от себе си не можем да избягаме. Можем да се обикнем дълбинно и истински обаче! Погали тялото си, лицето си, косата си, огледай се в огледалото - кажи си: "ето ме, това съм аз! Обичам се! Обичам очите си, устните си..." и т.н - дай си обич и ласки сама на себе си, можеш и е нужно! От нищо не можеш да се отървеш, само да го трансформираш. Писах вече, че имаш нужда от работа по самооценката - да обърнеш внимание на собствените си нужди, да Обгрижваш сама онези, които наистина можеш сама, а не ти е нужен друг! Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. С кого живееш в чужбина? Сама, родители, роднини, съквартиранти? Работиш ли? Обичаш ли живота си там? Чувстваш ли се там зависима от нещо или някого? Ако прецениш отговори, струва ми се, че има за разнищване. Задай си и следния въпрос: За кое в мен не мога да се погрижа и ми е нужен другия? Кое прави така, че да не мога да обгрижа тази своя нужда? Защо ти е нужен друг, за да ти е хубаво? Кое прави така, че да не ти е хубаво и сама? Не казвам, че да сме отшелници е вариант. Но и другата крайност не е! Гледай/слушай също това и това. Могат да ти дадат ценни отговори. Да потърсиш книги и други лекции на Екхарт Толе, също. Благодаря за изчерпателния отговор! Наистина имам нужда да работя над самочувстието ми. В чужбина живея с родители, сега като се върна ще започна да работя, досега не съм работила там. А доколкото дали обичам живота си там, харесвам го, не го обичам. Но постоянно ми се случва като се върна от България там хората са ми неприятни, искам си в България и не ми е комфортно там, но мине ли малко време свиквам. Имам много такива моменти, в които искам да се махна оттам. Дали се чувствам там зависима от някого или нещо? Не бих казала.. Когато сме отделени с приятеля ми, тоест аз съм в чужбина, той в България, съм си по-самостоятелна и не съм прилепнала към него, постоянно да ми звънни или пише. Просто, знам, че като си идвам е за малко и това предизвиква тези действия, но минат ли 1/2 дена, ми минава. Благодаря за материалите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 27, 2018 Доклад Share Добавено Юни 27, 2018 (edited) В 22.06.2018 г. at 15:18, Slash15 каза: Съгласна съм. Но дори когато съм заета и се занимавам ги имам тези мисли и се чувствам самотна. Вършиш нещата от , немайкъде, по задължение . Идеята е да работиш нещо наистина значимо за теб , да влагаш ум и сърце Цитат Ines Raycheva Цитат Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. Samo да добавя , че това не е лошо . Нормално е за хора под 21 г . Това е повода да се вглеждат в по възрастния Дали той не се възползва от все още не напълно/хармонично оформения млад човек . Редактирано Юни 27, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Юни 28, 2018 Доклад Share Добавено Юни 28, 2018 Здравей, На 19 всичко изглежда по този начин - притеснително, малко страшно и твърде сериозно. За сметка на това аз мога да ти кажа, че сега са годините, в които си най-заредена със сили и е времето да разбереш, коя си, с какво искаш да се занимаваш и да не контролираш бъдещето, а да положиш основите да имаш това, за което мечтаеш. Ако не получиш нещо желано, значи не е било твоето. Както казва Руми "Това, което е твое ще бъде твое и през 100 планини" - не цитирам дословно. В какво си добра? Какво искаш да правиш след 5 години? Как се виждаш след 5 години? Каквито и да са отговорите сега е време да започнеш работата по него. Контролът е невъзможен, наслаждавай се на момента. Ти си достатъчно силна, за да посрещнеш всяко едни събитие. Прочети Вашите слаби места на Уейн Дайър. Мога да препоръчам и други заглавия. Сега е идеално време за четене. Поздрави. Slash15 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.