Guest Еси Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Приятелството=100% приемане, това което съм/си. Зная твойте "габарити", и те обичам такъв какъвто си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Юли 22, 2008 Доклад Share Добавено Юли 22, 2008 Приятелство - това е само за теб! Ти си мой приятел и аз не мога да пропусна да ти кажа, че ти си: Човек, който заслужава: Да бьде добьр, способен, умен, да развие своите дарби и способности да живее в изобилие от блага, да бьде богат на красиви дела, на добри думи и дори на пари! Да задоволи всичките си нужди и потребности, за да може да помага и на другите да задоволят своите! Да бьде щастлив! Да бьде обичан! Да обича! Да сбьдва своите и чуждите мечти! Ти си човек, който заслужава всичко това. Всеки заслужава и може да бьде такьв. Всеки човек може и трябва да постигне великолепието на своите вьзможности. И аз като твой приятел, сьзрях в твоите очи доброта, безценно начало, което ти можеш да осьществиш, да постигнеш за твоето благоденствие. Затова като твой приятел ти казвам: Ти заслужаваш! И по - важното: Безотказно вярвам, че Можеш! Че винаги си Могьл, че винаги ще Можеш! Вярвам безотказно в твоите вьзможности! Никой и нищо не може да спьне твоето развитие! Затова, моля те, не употребявай думи на сьмнение отностно себе си. Не подценявай своите сили и вьзможности. Защото просто си безценен. За мен си бисер, който имах шанса да срещна и познавам! Добрите неща не се измерват с мерки и теглилки, за тях няма грамове или километри. И най- микроскопическото добро е Космическо добро! Вярвай в себе си! Просто се обичай! И се остави на Живота да те обича! За да се заобичаш и ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 22, 2008 Доклад Share Добавено Юли 22, 2008 Няма никакви проблеми, най - лесно е да намериш приятели, когато ги поканиш на трапеза. По - трудно става, ако ги поканиш да ти окопаят лозето. Още по - трудно е, когато всички са настръхнали срещу теб - хулят те и те презират, но истинските приятели не се притесняват (въпреки че могат да понесат някакви негативи) да останат до теб и да те подкрепят, защото вярват в теб, познават същността ти, както никой друг, и те обичат. Приятели са и тези, които, когато постигнеш някакъв значим успех, който предизвиква завистта на хората, няма да ти завиждат тайно или явно и да злословят зад гърба ти, а ще се радват чистосърдечно, като малки деца, заедно с теб, защото успехът на един от приятелската компания, е успех за всички от компанията. Приятелят е винаги отворен, чутък за това, което се случва в живота ти, за проблемите, които те вълнуват, и е готов винаги да ти съдейства, ако се налага. С приятеля можеш да бъдеш безпределно искрен и не си задаваш въпроса дали можеш да споделиш нещо с него или не можеш. С годините, понеже някои приятелства се превърнаха в предателства, се научих да изпитвам приятелите си - дали са златни или обикновени, тенекиени монети. Не мога да си позволя лукса да допускам прекомерно близо до себе си хора, които ще ме целунат, но... с целувката на Юда... или които аз ще понеча да прегърна, а те ще забият острие в гърдите ми! http://www.zazz.bg/play:66153c25 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 22, 2008 Доклад Share Добавено Юли 22, 2008 Не съм имал нито един "приятел" използвач. Понеже нямам нищо, нито пари, нито слава и няма какво да използват от мен. Това е голямо щастие. Да нямаш нищо. И тогава идват при теб само тези, които искат да ти дадат...а не да ти вземат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 22, 2008 Доклад Share Добавено Юли 22, 2008 (edited) Понеже нямам нищо, нито пари, нито слава и няма какво да използват от мен. Това е голямо щастие. Да нямаш нищо. И тогава идват при теб само тези, които искат да ти дадат...а не да ти вземат. Според мен истински Приятел е този, който те оставя сам да научиш уроците на Живота. С когото можеш да споделиш, обсъдиш без да си осъден /тайно или явно/. Приятел е този, който няма нужда да те вкара в неговите си рамки за "добро"-"лошо". Изобщо някой, който те приема такъв, какъвто си... Редактирано Юли 22, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 22, 2008 Доклад Share Добавено Юли 22, 2008 Сега влязох в сайта за да поздравя Приятелите, с които животът ме събира, разделя, но си оставаме приятели. И видях, че сте писали точно в тази тема. Много хубаво сте го написали - особено borislavil Макс, не съм много съгласна с теб. Ти даваш и то нещо, което не се купува с пари или не е придобивка - даваш Любов, искреност, доброта. Болшинството хора, когато трябва да преброят приятелите си (не "познатите") обикновено броят на пръстите на едната ръка. И са щастливи, че имат такива. А хора, които могат да преброят приятелите си на пръстите на двете ръце - за мен те са благословени, защото искреното приятелство е един много рядък дар. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 Не съм имал нито един "приятел" използвач. Понеже нямам нищо, нито пари, нито слава и няма какво да използват от мен. Това е голямо щастие. Да нямаш нищо. И тогава идват при теб само тези, които искат да ти дадат...а не да ти вземат. Максим, струва ми се ,че ти всъщност искаш да кажеш, че всички приятели идват при теб, за да ти дадат; независимо дали самите те го осъзнават, или не; (дори и т. нар. "използвачи" - много е грубо, не исках да ползвам тази дума; употребих я само за краткост на изложението). Това прочетох аз в твоя пост. Права ли съм? Вили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 (edited) Моля, споделете, какво значат за вас приятелството и приятелите. Ако искате, разкажете трудни моменти, в които приятелите са били до вас. Ето моя коментар за и по повод приятелството. Обмисляла съм го 20 години...Не очаквам, че всички ще са съгласни, но ако послужи поне на един от нас за размисъл, то той е поставен на място: "Ние не гледаме окото на слънцето, затова пък можем да гледаме в което си искаме друго око. Червеното и кръгло кокоше око, жълтото око на кучето, черното биволско око, лъскавото око на коня, където човек може да се огледа. Това са все доверчиви очи, те са спокойни и ви гледат тъй, сякаш че търсят подкрепа. В тях няма верблюд." Йордан Радичков, „Верблюд” Много красива и вярна алегория...Оглеждайки се в очите на приятелите ( представени като кокошката , кучето, бивола и коня ), човек като в огледало вижда какво прави в своя духовен живот.Чрез анималистичните качества, които приписва на обкръжаващите го хора, той вижда своето собствено вътрешно отражение.Вижда това, което самият той е ; и добрите, и лошите му мисли веднага биват отразени...Т.е. наблюдателят вижда у наблюдавания приятел единствено и само оценката, която самият той заслужава. Редактирано Юли 27, 2008 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 ".Т.е. наблюдателят вижда у наблюдавания приятел единствено и само оценката, която самият той заслужава." - според оценъчната система на приятеля, която с времето вече не съвпада с нашата. И все пак никой не дружи само с идентични на него хора. Въпросът е до каква степен е нужно припокриване на принципите/ оценъчната система, за да има приятелство. А това май е индивидуално за всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 ".Т.е. наблюдателят вижда у наблюдавания приятел единствено и само оценката, която самият той заслужава." - според оценъчната система на приятеля, която с времето вече не съвпада с нашата. И все пак никой не дружи само с идентични на него хора. Въпросът е до каква степен е нужно припокриване на принципите/ оценъчната система, за да има приятелство. А това май е индивидуално за всеки. Малко уточнение: Представи си, примерно - за удобство, оценъчната база на приятелството като скала, подобна на тази в училище: т. е. оценяваш приятелството с даден човек с 2, 3, 4, 5 или 6. Оценката, която даваш на даден човек, в качеството му на приятел (използвайки, напр. само за удобство! , училищната скала, защото знаем, че оценката, на практика, е мисловна или вербална), всъщност е твоята оценка, имаща отношение към духовния ти живот... мислейки, че оценяваш него, всъщност оценяваш (неволно и без да разбираш) своя духовен статус... Т. е. ползваш приятеля като огледало, в което се оглеждаш и виждаш не неговите, (както си мислиш, наблюдавайки го), а отразени твоите недостатъци, когато поставяш ниски оценки... При поставяне на ниски оценки на приятелството, независимо от това колко уважава и какво мисли за себе си дадена личност, има неразбиране на духовните правила и закономерности...В този аспект разглеждаме всекиго (в частност и приятеля), като наш учител... Чуй се как преценяваш другите и ще чуеш истината за себе си; ще разбереш слабите си места и върху какво трябва да работиш! В този смисъл Евангелието казва: "За чистия, всичко е чисто!"... Разбира се , изобщо не приканвам към отиване до крайност, но в общия случай схемата работи така!...В баснята на Крилов "Огледало и маймуна", е отразен също точно този феномен... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 (edited) Оценката е винаги за цялостна личност. Редактирано Юли 27, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Оценката е винаги за цялостна личност. Сега, ако виждаме вече разликата между личност (его) и душа ( индивидуалност), въпросът седи така: Кой, кого оценява... Идва при мене човек и аз го оценявам как - от гледната точка на личността (егото) си, или от гледната точка на душата (индивидуалността) си?...А също така важно е и кого точно оценявам - неговата личност (егото му), или душата (индивидуалността) му? Напредналата душа, която е излязла вече от егото си, оценява душата на другия и дава само отлични оценки...Напредналата душа, като оценява, знае, че тя по презумпция няма нищо, което може да се "използва, вземе" от нея, в грубия материален смисъл, защото истината е, че никое материално притежание, "не е нейно"...Съгласна съм, че тук има малка уловка и не е много лесно за разбиране... Тя вече е убедена, че дори тялото, което обитава, не е нейно (ще го върне на Земята, като си тръгне оттук). Тя е обърната към това "да даде" нещо и изобщо не се сеща, няма мисъл за това колко и доколко даден човек, спрямо нея, е "използвач". Тази душа намира понятието "използвач " за остаряло и го е "изхвърлила в мазата си"... Напредналата душа вижда и може да оцени личността (егото) на другия, но не си го позволява, защото знае, че това не е нейна работа (най-общо казано, за краткост...). Що се касае до личността (егото), то тя е още слепичка; личността не вижда нито своята си душа (няма връзка с нея), нито гледа на другите като на души (казахме, че е още слепичка); личността може да оцени само личността (егото) на другия. И тук, несъзнателно, инстинктивно, действа от позицията на личния си интерес и привързаностите си...Оценките варират ... Бог гледа на нас като на души... Личностите ни са в детската градина, наречена "земно училище", за да съзряват и като порастнат, и "станат души", да дават само отлични оценки "на другите"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Това ми прилича на моята система на "оценяване". Всъщност ако се слагат само отлични оценки, това вече не се нарича с думата "оценяване", а с думата "приемане". Оценяването изисква един общ критерий, с който съпоставяме различните неща, респ. хора и техните качества и прояви. Приемането без оценяване означава отсъствие на такъв критерий... Според мен приятелството е възможно само в последния случай. Има ли критерий за приятелство и приятел, тях самите ги няма. Според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Това ми прилича на моята система на "оценяване". Всъщност ако се слагат само отлични оценки, това вече не се нарича с думата "оценяване", а с думата "приемане". Оценяването изисква един общ критерий, с който съпоставяме различните неща, респ. хора и техните качества и прояви. Приемането без оценяване означава отсъствие на такъв критерий... Според мен приятелството е възможно само в последния случай. Има ли критерий за приятелство и приятел, тях самите ги няма. Според мен. Точно това имах предвид: Личността оценява, възприемайки все по-съвременни и надеждни критерии, съобразявайки се със съвременната наука и практика, като непрекъснато изменя и променя тези критерии във времето... За да получиш високата оценка (говорим образно, все пак - става въпрос за нещата от делничния живот ); та, за да те оцени високо една личност (егото), е нужно задължително да отговаряш на определени условия. Иначе - не! Категорично не ставаш! Душата (индивидуалността) приема безусловно... Дошла е любовта и се е случило описаното в I Послание към Коринтяните ,13 глава... Когато такава душа те погледне, тя никога не вижда у тебе "използвач", "лицемер", "скъперник" и др. атрибути, присъщи на егото (личността) ти; тя "не ги забелязва" даже, защото погледът й се спира на Божествената искра у тебе. Такава душа, със състрадание, търси и намира Бога в тебе и търси какво да ти даде; не мисли колко полезен ти можеш да й бъдеш , или какво си си наумил да вземеш от нея...(Тя ти го дава доброволно и с радост)...Някой ще каже - аз не съм виждал такива души... Няма такива души край мене!... Има, но не ги забелязваш... Ще ги видиш, когато самият ти станеш такава душа... По- горе, говорих за духовното огледало, в което всеки се оглежда и вижда само и единствено себе си... Човек, за човека, е духовно огледало...Ти гледаш другия, оценяваш го, но точно ти си този, който, в духовен план, заслужава поставената оценка! Ако искаш да напреднеш духовно, чуй се какво говориш и какво мислиш за другия и вземи "мерки"; това е добро упражнение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 (edited) Да, аз обичам да стоя в Портала, защото всички тук сме чисти души, нежни и безбрежни в свойта Доброта. Но ако ние не съдим от гледна точка на егото, нека не губим връзка с реалността. Има хора с его, по-безкрайно от морето и по-високо от планината, които дори не си спомнят думата "душа". И те са хора, решаващи съдбите на мнозина. Оръжията на тяхното его са добре наточени , в готовност и буквално с пръст на спусъка. Такива хора например бетонираха морето и ошмулват планината. Ако сред тях е моят приятел от детство? Дали аз като приятел да му дам оценка 6 или никаква оценка? Истинската Доброта и Сила съществуват само заедно + ред други положителни качества ,и то с изострени сетива! Не можем да си позволим да недоглеждаме нищо от реалността, ако искаме да сме духовни на дела, а не само на думи. Извинявам се на Велина, че разбирам някои понятия по-различно. Аз не съм професионалист в психологията и може да не съм права. Моето разбиране е следното: Его и душа не могат да се изключват взаимно, защото те са две страни на една и съща монета, поне за мнозинството крачещи по земната кора. Ако някой е превъзмогнал егото си , той пак не може да го отрече, защото от него е тръгнал в развитието си, тъй както професорът е бил в 1. клас. Его и индивидуалност не могат да се противопоставят, защото индивидуалността също е качество на егото. Личността за мен автоматично обхваща его + душа. И най-закоравелият и зъл престъпник може да бъде разплакан, ако знаете вярната струна. От тези си разбирания съм писала горните мнения. И не настоявам да съм права, просто исках да обясня. Тъй като за мен има някои неясни неща, бих се радвала на примери от живота за следните твърдения (не непременно от авторите): 1. " Има ли критерий за приятелство и приятел, тях самите ги няма." - тогава защо делим хората на приятели и други? " 2. "Напредналата душа,която е излязла вече от егото си, оценява душата на другия и дава само отлични оценки... " - какво значи оценяване и каква е неговата задача? 3."Напредналата душа, като оценява, знае, че тя по презумпция няма нищо, което може да се "използва, вземе"..." - защо се прави връзка между оценяване и вземане? 4. "Напредналата душа вижда и може да оцени личността (егото) на другия, но не си го позволява, защото знае, че това не е нейна работа " - ако някой има способност за нещо, не му ли е дадена да я ползва? Да, Бог отсъжда, но го прави чрез своите инструменти, а сред тях сме и ние. 5. "Личността (егото) е още слепичка ; личността не вижда нито своята си душа, нито гледа на другите като на души " - какви проявления на душата в материалния свят егото не може да види? 6. "чуй се какво говориш и какво мислиш за другия и вземи "мерки" Редактирано Юли 28, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Извинявам се на Велина, че разбирам някои понятия по-различно. Късметче, защо се измъчваш с моите тези "личност/душа"? Всъщност, те не са само "мои", в тесен смисъл; това са възлови категории в духовната теория и заслугата изобщо не е моя... По-добре не ги чети, щом те объркват... Аз само бегло споделих своето разбиране, с изричната уговорка, че не очаквам твърде много хора да мислят като мен и че ако има поне един човек, който да ги споделя (в което не се съмнявам), то поста ми е намясто, в противен случай нямаше да го има... Просто някой е имал нужда да прочете това... Що се отнася до мен, аз те разбирам чудесно, защото съм минала през много противоречия, бунтувала съм се до болка, търсила съм "справедливост", страдала съм като куче; затова те приемам с твоето разбиране, то не ми е чуждо; години съм отстоявала твоите сегашни разбирания... Затова, абсурдно е сега да споря, или да настоявам за нещо... Всичко е на мястото си... "Който търси - намира!"... За мен ще бъде удоволствие да ти отговоря на конкретен въпрос ( ако има такъв, на ЛС...) Вили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Максим, струва ми се ,че ти всъщност искаш да кажеш, че всички приятели идват при теб, за да ти дадат; независимо дали самите те го осъзнават, или не; (дори и т. нар. "използвачи" - много е грубо, не исках да ползвам тази дума; употребих я само за краткост на изложението). Това прочетох аз в твоя пост. Права ли съм? Вили. Честно казано изобщо не разбрах какво искаш да кажеш с този постинг, но хайде ще повторя - да, имам малко приятели, но са хора на които мога да разчитам и много съм получил, в не материален а в духовен смисъл от тях, т.е. те не са използвачи. Ти си знаеш какво си прочела в моя постинг, а аз си знам какво съм искал да кажа с него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Максим, струва ми се ,че ти всъщност искаш да кажеш, че всички приятели идват при теб, за да ти дадат; независимо дали самите те го осъзнават, или не; (дори и т. нар. "използвачи" - много е грубо, не исках да ползвам тази дума; употребих я само за краткост на изложението). Това прочетох аз в твоя пост. Права ли съм? Вили. Честно казано изобщо не разбрах какво искаш да кажеш с този постинг, но хайде ще повторя - да, имам малко приятели, но са хора на които мога да разчитам и много съм получил, в не материален а в духовен смисъл от тях, т.е. те не са използвачи. Ти си знаеш какво си прочела в моя постинг, а аз си знам какво съм искал да кажа с него. Прочетох същото това нещо, което си написал, но погледнато от позицията на даването, а не на получаването... Деяния 20:35 - "По-блажено е да дава човек, отколкото да получава"... (Мисля, че "използвачи" няма по принцип, има само изплашени хора... ако имаш духовни очи, за да видиш...). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 29, 2008 Доклад Share Добавено Юли 29, 2008 (edited) "Имам малко приятели, но са хора на които мога да разчитам и много съм получил, в не материален а в духовен смисъл от тях, т.е. те не са използвачи...Максим." "... погледнато обратно, от позицията на даването на приятелите, а не на получаването от тях... Деяния 20:35 - "По-блажено е да дава човек, отколкото да получава"... (Мисля, че "използвачи" никъде няма (по принцип), има само изплашени хора... ако имаш духовни очи, за да видиш...)." Здравейте всички! Малко размисли на глас, няма да навредят: Уж сме духовни хора , стремим се към възвишените отношения , а защо, когато чуем : "приятел", "приятелство" , го асоциираме с "получавам", "придобивам", "вземам нещо" - говоря и в двата смисъла - и материален , и духовен... В ума ни изпъква думата "използвач", в негативен аспект; защото такъв човек е неудобен за "нас", за "нашето"... От него няма какво да "вземем"; тъкмо напротив, той, "мнимият приятел", иска да "вземе" от "нашето", "да ни завлече"... Когато този човек (говоря за "използвача"), е твоето дете, ти си склонен на "жертва" ... Когато е страничен човек, също толкова слаб, ти казваш: "Ааа, тая няма да мине!... Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари!..." Учителят казва, че когато правим разлика между душите (внимание, тук става въпрос само за горния контекст!), сме в грешка... Къде седи грешката? В Матей 9:13 има един стих, който сочи пътя към това... Звучи така: "Но идете и научете се що значи тази дума: Милост искам, а не жертви"... Научаването е процес, който трае много години... Затова Исус не им го каза направо, с едно изречение... Когато изучим отношението "МИЛОСТ/ЖЕРТВИ" , ще разберем цялата истина за даването... "Използвачът" идва неслучайно; той също "идва да ни даде" нещо ценно, полезно за Пътя... То е духовно - Учителят е влязъл в неговия образ и иска да ни каже нещо... Усещаме ли угризенията на съвестта, под лъжичката, когато отпратим "използвача", без да дадем? Дай му, после други ще дадат на тебе! Вяра трябва... Даване - получаване, това е само урок, учебна дисциплина! И ако си силен мъж , на място, какво толкова ще ти попречи, че някой си се обляга на тебе! Нищо, колкото си по- силен, толкова по-малко ще забелязваш това... Виж, ако си баба..., тогава ще получаваш, няма как... Поздрави на всички, Вили. Редактирано Юли 29, 2008 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юли 29, 2008 Доклад Share Добавено Юли 29, 2008 Вили, би ли дала конкретни примери от личния си живот за това как ти прилагаш това за което говориш относно приятелството? Споделеният личен опит е много ценен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 29, 2008 Доклад Share Добавено Юли 29, 2008 Малко размисли на глас, няма да навредят: Уж сме духовни хора , стремим се към възвишените отношения , а защо, когато чуем : "приятел", "приятелство" , го асоциираме с "получавам", "придобивам", "вземам нещо" - говоря и в двата смисъла - и материален , и духовен... Съгласна съм, че е хубаво да разсъждаваме - особено на глас - така понякога чуваме нещо, което вътрешно не желаем да чуем. (Личен опит). Та в смисъла на казаното от Вили - всеки изразява и възприема нещата от своята си гледна точка - различни сме. Някои започват разсъжденията с 'давам', а други с 'получавам'. Аз лично възприех казаното по друг начин - може би понеже съм се виждала с Макс и той е от хората, които "дават", та и това написах по-горе. А може би и защото като житейска философия съм възприела, че първо трябва да дадеш, защото това е най-нормалното нещо - било жестове на физическото тяло , било като осъзнатост като човек. А какво ще получиш - получаваш много, но не когато ти се иска, а когато трябва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 29, 2008 Доклад Share Добавено Юли 29, 2008 Вили, имаш си твоя гледна точка, добре, уважавам я. А опитвала ли си да погледнеш чрез благодарността? Аз съм благодарен, значи съм получил, колкото повече си получил, толкова повече си благодарен. Ако нищо не си получил, в себе си не чувстваш благодарност. Не може само да се дава, никой не дава само, това е двупосочен процес. За правилни хармонични отношения трябва да има обмен двупосочен, даваш на приятелите си и получаваш. Аз не акцентирам на това дали съм дал и колко съм дал, това нека другите го кажат (както и го направиха вече ), редно е човек да си премълчи дали е дал нещо. Мога само да говоря за това какво съм получил, защото чувствам благодарност. Ти говориш за един идеал, който обаче е постигнат само от просветлените. Хайде да слезем на земята и да се огледаме на мястото на което сме доколко бихме могли само да даваме, без да получаваме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 29, 2008 Доклад Share Добавено Юли 29, 2008 За да се заобичаш и ти! Прекрасно, но защо е тази крива муцунка? Питам приятелски *** "Онзи, който е твой приятел, трябва да желае да израстваш, да напредваш в развитието си, а не да те направи щастлив. Приятелството осигурява щастието. Затова направи всичко възможно да придобиеш един приятел, който да те обича, да е готов при всички моменти на живота ти да устоява. Това е задача на всеки човек: да бъде приятел и да има приятел. Ако започва приятелство с някого, човек трябва да е готов да му даде нещо от себе си. Приятелството винаги започва с даване. Ако искате да се сприятелите с някого, търсете човек, който да обича първо Бога, после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето израстване. Дай най-хубавото от себе си, за да запазиш приятелството си с даден човек. Приятелското чувство спада към божествените преживявания, то е най-висше. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което да не е за твое добро. Изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може, да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Само онзи, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде приятел. Истински приятел е онзи, в присъствието на когото сълзите пресъхват, скърбите, страданията, смущенията изчезват. Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца. Когато си нещастен, не влизай в дома на приятеля си. Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят." Из* Няма Престъпна Любов* Петър Дънов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hammer Добавено Ноември 19, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2008 Приятелството в живота е най-важното нещо в живота, поне за мен. Без приятелите си, не бих отишъл никъде. Те са моят живот, не мога без тях, както те не могат без мен. За мен приятелството е най-висшата форма на доверие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
venito_94 Добавено Февруари 21, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2009 КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА МЕН ДУМАТА ПРИЯТЕЛСТВО? Ами това е нещо без,което едва ли един човек би оцелял.Може да звучи пресилено,но приятелството крепи човека в трудни и весели моменти.Двама приятели могато дори да стоят и да мълчат заедно и пак ще се разбират.Трябва да бъдеш част от другият две души в една . И затова с моята най-добра приятелка си казваме за поздрав"Душата как си" или "Бичам си толумбата,много си я бичам" Така си е истински си я обичкам!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.