Свободният избор и свободната воля

[kipenzov]

преди 22 минути, АлександърТ.А. каза:

Само че защо разделяш избора , от мисълта

Защото има избор и преди мисълта! Нарича се преднамереност, намерение. И е продукт на подсъзнателните ни пориви.

А последните могат да се оформят и съзнателно, но може и само с практиката на повторението, която не изисква кой знай какво ниво на съзнателност.

Просто повтаряш постоянно това "е вредно" или "това Трябва" и скоро се оформяш като морализатор с несъзнателно намерение "да променя".

[АлександърТ.А.]

преди 6 часа, kipenzov каза:

Защото има избор и преди мисълта! Нарича се преднамереност, намерение. И е продукт на подсъзнателните ни пориви.

А последните могат да се оформят и съзнателно, но може и само с практиката на повторението, която не изисква кой знай какво ниво на съзнателност.

Просто повтаряш постоянно това "е вредно" или "това Трябва" и скоро се оформяш като морализатор с несъзнателно намерение "да променя".

Така разглейждайки нещата , става разделяне на мисленето . На т.н. съзнателно мислене и несъзнавано .Такова разделение не е точно , въпреки че върши работа .На практика , изборите които правим съ основават на несъзнаваното . От където идва харесване/нехаресвне , както и много податки от ума .И макар да ни се струва че някои въпрос е пределно ясен и логичен.....съж. друг път ще продължа

[АлександърТ.А.]

Eto от фейсб. един цитат от Илияна, който много ми хареса за връзката м/у избор и мислене . 

 

Цитат

“Добра ни среща, Мотивирани!

Вчера една моя дружинка, реши, че финансовия ми проблем ще бъде решен, ако съм станела "мотиватор". Много нова и яко доходна професия било.

В това ново време се народиха куп нови професии, аз с моите претенции, че много чета, за да се ограмотявам и развивам познанията си изпаднах в шок, като разбрах, че хората плащали, някой да им пълни главата с наизустени думички, че да ги мотивират...

Ха...

Най-добрата мотивация за един човек е самия той. Желанието му за живот. Силата на психиката му. Вярата му към самия него, вярата в утрешния ден и живата надежда!

Та, Добречестиви,

мотивацията е в това да си част от собствения си ден, да диктуваш сам правилата, по който да живееш!

Сполай ви!

 

Днес искам да свия гнездо от добри помисли, да го закрепя с добри намерения, да го изградя с дела!

Благословени!“

 

Павлина Григорова

Гогато говоря по тези теми , изхождам от факта ,че от детството излизаме вкарани , в калъпа на редовия обикновен човек . Нататък , постепенно отхвърляме шаблоните на семейството и обкръжението , като градим ново--свое виждане , влизаме в нови шаблони . И този нов свят зависи изцяло от нас .Това , до колко ще е различен от света на родителите , до колко ще ни е удобен , зависи само от нашите желания и силата да ги осъществяваме .

Ще подразня  и подредя , смятам различно ..... Избор можем да осъществим само ако имаме идея/мисъл за нещо . Смятам важно е да споделя , че мисъл е всичко , не само абстрактния образ , който ни се върти в главата .Ако бъдем обективни , ще видим как този образ е ,,подкрепен" с някакво чувство (одобрение/неодобрение) или с нещо ни привлича/отблъсква . Това са неща от паметта , които умът извлича  и ги подава различно , като чувство , предпочитание  , отношение ., картина

И факта , че не можем да обясним конкретен избор , не означава че няма мисъл а просто , че не я разбираме . Тя е извън разбирането ни за мисъл .Тя е несъзнателен отклик на текуща обстановка  съобразен с паметта на предишни поколения .Есенцията от опита съдържащ се в несъзнаваното изплува и се намесва във всеки нов избор които правим .

 

 

 

Редактирано Юни 11, 2020 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

преди 21 часа, АлександърТ.А. каза:

И факта , че не можем да обясним конкретен избор , не означава че няма мисъл а просто , че не я разбираме . Тя е извън разбирането ни за мисъл .

Евалла, бре Александре!

Аз лично, описаната от теб ситуация ми харесва да я споделям като - "Всичко има логика на случване. Хаосът е Ред, чиято логика не разбираме към момента."

 

П.П. разбра ли са, че сме два "+" и за тва има "търкане"!?! .... да ти се връща "Ще подразня" ...

[АлександърТ.А.]

Цитат

Хаосът е Ред, чиято логика не разбираме към момента."

    ...Точно така ! Има потвърждение с думите ,,бавно му увира главата". Няма нищо общо с теб , чул съм го в  в училище , като дете .

п.п . за някои случани признаващи за мислене само абстрактното , ще добавя че чувствата предхождат думите . Преди да се научим да мислим с думи , сме мислели с образи и чувства . И сега го можем до някъде . Например без такова мислене човек не може да стане водач  на М.П.С.

 

 

Редактирано Юни 12, 2020 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

преди 11 часа, АлександърТ.А. каза:

Преди да се научим да мислим с думи , сме мислели с образи и чувства . И сега го можем до някъде .

Не само го можем, ами така го правим. Само че този метод е символичният език на подсъзнанието ни.

А резултатите от подсъзнателните процеси на умствена преработка на информацията избиват на съзнателно ниво като съзнателни мисли и донякъде осъзнавани чувства. 

А чувствените ни реакции на взаимодействието ни със средата са емоциите.

[kipenzov]

В 18.11.2019 г. at 15:03, kipenzov каза:

Стига се до основна дуалност, която всеки може да си установи в съзнанието му. Индивидуалното и колективното. Как възприятието ни за Светът, го пречупваме през призмата на индивидуалната гледна точка и колективната (груповата). И беше добре, според мен, да уточня, че общественото(колективното) не е "между" човека и центъра. То е друго изражение на центъра, но като колективен избор в рамките на самото общество.  ....

За това съм си въвел представата за комплексен Аз, като една хоризонтална 8-ца, два "кръга", свързани в точката на същинския ни Аз, който е различен от егото ни. И според мен е най-близък като значение на думата Човек, но не го изчерпва.

Единият "кръг" e на индивидуалните нужди(инстинкт за самосъхранение)  и произтичащите от тях желания, за задоволяването на които проявяваме(избираме на къде да насочваме) една част от свободната воля, на която сме проводници.

А другият "кръг" е на нуждите(стаден инстинкт) ни да сме част от общество и произтичащите от тях пък желания, за задоволяването на които използваме друга част от свободната воля, на която сме проводници.

А в "сечението" на двата "кръга" се проявява същинската, синтезът от двете части свободна воля ( инстинкът за растеж и развитие) и произтичащото от това желание за себепознание , за задоволяването на което проявяваме, избираме да насочваме волята към стремеж за растеж и развитие. 

В това отношение, предполагам ще е интересна символиката на Vesica piscis, описана много добре в следните две статии : Цветето на Живота. Сакрална геометрия (Мегавселена)  и  VESICA PISCIS (на Цвета Димкова)

Дори няма да "навлизам в по-дълбоките" нива на символизма, където са и Ин-а и Ян-а. "Фракталното" каквото горе - това и долу, вече го споменах, а пък и във символния свят всеки си осъществява индивидуална комуникация.  

.......

А в другия "кръг" няма посредник. Там комуникацията център-човек е първична(архетипна). За това е и субективна, индивидуална. Наричат я "проникновение" на някои места.

Та, Александре, предполагам, че вече в цитираното ми мнение по-горе започва да ти става по-ясно каква идея съм споделил?!?!

[АлександърТ.А.]

Quote

 Всички сме живели в миналите епохи – Древноиндийска, Староперсийска… Тогава също е имало изоставащи от общия напредък, но железният закон на Кармата общо взето е изравнявал „темпото”. В сегашната Михаилова епоха, започнала след 1879 г., са първите ни инкарнации от Лемурия насам, в които съществува реалната опасност да изпуснем съзнателно – по собствена вина – авангардните духовни импулси на времето, защото никога не сме били по-свободни в избора си накъде да поемем. А свободата винаги е свързана с отговорността и неслучайно като страшна присъда звучи предупреждението на Щайнер: „Грях е да се противиш на духовната Мъдрост – това е грях срещу Светия Дух”! От Писанието знаем, че той „не се прощава”. Заблуждава се всеки, смятайки, че в следващото прераждане ще навакса пропуснатото. Такива хора да имат предвид поне две неща: първото са думите на Щайнер, че „духовният свят не може дълго да бъде игнориран” и си „отмъщава жестоко”, а второто – условията ще бъдат съвсем други. 

Щайнер беше видял, че след Михаиловата ще дойде Орифииловата епоха, когато ще бушуват „ужасни унищожителни войни” и само „една шепа”, свързани с Михаил човешки същества, ще останат будни за Духа. Ами останалите?

През месец март 2008 г. разговарях с човек, незапознат с Антропософията, но  притежаващ доста добро ясновидство. Виденията му за бъдещето по същество потвърждават пророчествата на Щайнер и Беинса. Той каза: „Хората ще се съвокупляват на улицата като животни; ще се изяждат не само с думи, но и фактически, защото людоедството ще се завърне; градовете постепенно ще опустеят вследствие на невъзможността да се живее в тях; ще изчезнат някои държави, носители на силно разрушителни материалистични импулси”. Наблюдавайки внимателно случващото се, можем да констатираме: част от близкото бъдеще вече се проявява!

Димитър Мангуров

 

[АлександърТ.А.]

Цитат от ,,Философия на свободата " от Г А Бондарев

 Книгата представлява първи опит за систематично изложение на методологията на духовната
наука на Рудолф Щайнер. : 

,,Индивидуалният живот на човека се крепи на опита от мисленето, чувстването и
волеизявата. Те образуват в душата неразривно единство, но доминиращата роля сред тях,
несъмнено, играе мисленето, мислещото съзнание. Без значение доколко го е развил в себе
си цивилизованият съвременник, в рязко изменилите се с настъпването на XX век условия
главната задача, и даже дълг на съществуването му е разбирането, от какво се обуславя и
движи това съзнание."

,,Познанието, от антропософска гледна точка, има ценност само в тази степен, в която то е способно да
повиши ценността на човешкото битие."

,, Интересно е още да се отбележи, че в края на краищата с проблема за промяната на
съзнанието беше заинтересувана, и даже нещо повече, няма да е преувеличено ако кажем:
беше обсебена практически цялата съвременна цивилизация. Но тя прави това в смисъл,
който не отговаря на задачите на бъдещето ѝ. Всичко, с което имахме работа през изтеклото
столетие — и за това всички хора трябва да си дадат ясна сметка, — се свеждаше само до
различни опити така да се повлияе на съзнанието, че да се предизвикат в него устойчиви
промени в предварително зададена, неотговаряща на целите на индивидуалното развитие
посока. Работа от такъв характер се е водила и се води с помощта на постоянно
усъвършенстван набор от средства. В състава му влизат: идеологията, масовите внушения,
парапсихологията, постиженията на научно-техническия прогрес, такива неща като генните
манипулации с хранителни продукти и непосредствено със самия човек, психотрониката и
др. Използвайки ги поотделно и в различни съчетания, се опитват да върнат индивидуалното
съзнание към груповата форма дотолкова, че редукцията му да бъде закрепена в
наследствените и другите видови белези в човека.
Опитите за контрол над съзнанието отдавна вече са престъпили границата на чистата
наука. Практическата магия е оплетена с материалистичното естествознание. В определен
вид тъмни мистерии на материализма (те не са плод на научната фантастика) работят над
овладяване на други, различни от мислещото, предметно състояния на съзнанието. —
Такава е едва ли не главната особеност на нашето време и тя стои под знака на радикалното
зло.
По такъв начин, дали го иска човек или не, той чисто фактически пребивава в два потока
на развитие: възходящ и низходящ. При това последният сякаш сам го носи. Там е
достатъчно само пасивното отдаване на това, което ни носи корумпираната цивилизация и
субкултура. В първия поток, напротив, може да се постигне нещо само с цената на постоянни
индивидуални усилия. С извършващата се тук мутация се твори нов вид човек — Homo liber,
свободният човек. Ако първата мутация в нас е осъществила природата, втората —
еволюцията и културата взети заедно, третата човек може да предизвика в себе си
единствено сам, умело възползвайки се от плодовете на Антропософията.
От методологията ѝ е предвидено включването на понятията за свръхсетивното, добити
чрез мисловна обработка на реалния свръхсетивен опит, в състава на познанието,
организирано на строго научна основа. Само мъглявите мистични преживявания на
свръхсетивното, отделяйки сетивната опитност от свръхсетивната, опитите да се ограничи
познанието само до едната от тези области безнадеждно отчуждават съзнанието от битието,
и тогава съзнанието лесно се релативира. Битието на съзнанието може да бъде само
духовно, и затова даже трябва да ни се струва някак противоестествено, ако на съзнанието
се отказва правото да познава духовното като свръхсетивна реалност.
Най-пълноценни, отговарящи на същността на нещата думи за проблема с
надаряването на съзнанието с битие, са казани в Евангелието: „Ако се не роди някой от вода
и Дух, не може да влезе в Царството Божие“. (Йоан 3, 5)
„Да се родиш от Духа“ — означава да промениш цялата троична структура на своето
същество: тяло, душа и дух. Това, собствено, е станало с разумния човек, но в него тогава „от
плътта“ се надигнало рефлекторното мислене и станало наследствен признак. Поради това
в душата на човека започнала борба с плътта, появили се ученията за противоположността
на материята и духа, на Аза и света и т.н. Свободният човек е този, който е победил плътта и
е станал вид сам по себе си, родоначалник и наследник на собствения си индивидуален дух.
Той е дотолкова автономен, че е способен сам на себе си да предписва нравствения закон;
защото той се е освободил от подчинението на плътта. Но такова състояние предстои да се
достигне. Пътят към него е дълъг и труден. Той започва там, където разумният човек става
способен да се уповава сам на себе си в чистото мислене "

[АлександърТ.А.]

Едно писмо на Чарлз Буковски: За робството от 9 до 5 или как да не пропилеете живота си

Преди около година напуснах работата си от 9 до 5. Сега отново имам работно време, но едно нещо успях да разбера - смисълът не е в това колко и кога работиш, а с какво се занимаваш. 

Никога понеделник не е бил проблемът, проблемът е бил в работата ти. 

Скоро попаднах на едно писмо на Чарлз Буковски до издателя му, в което той прекрасно и типично в негов стил обобщава представата на нашето поколение за работа от 9 до 5. 

Да, защото не всичко, което искаме, е чудесно и розово. Понякога вълшебството, от което се нуждаем, е отвратително, но и толкова съживяващо.

За "оковите" на модерното робство:

“12 август, 1986

Здравей, Джон,

Благодаря за хубавото писмо. Не вреди, струва ми се, понякога да си спомни човек откъде е дошъл. Ти знаеш местата, откъдето дойдох аз. Дори хората, които се пробват да пишат или да снимат филми за това, не могат да уцелят съвсем истината.

Наричат го “от 9 до 5″. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата.

След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.Знаеш, че все казвам “Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси”.

  И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша.

Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.

Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?

Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: “Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни уволни всичките ей така, не разбирате ли?”

Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им.

Сега в индустрията се правят огромни съкращения (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени). Уволняват стотици хиляди хора и лицата им са зашеметени:

“Вложих 35 години…”
“Не е правилно така…”
“Не знам какво да правя…”

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха? Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите. Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?

Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.
Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: “Никога няма да бъда свободен!”.

Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот.

Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа.

И когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и лайна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.

Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, та макар и само за мен.

Твоето момче,
Ханк"