Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли Окр да се превърне в лудост, шизофрения, или друга психоза ?!


Recommended Posts

На второ място- искам да се обърна към v.kolev, на когото явно му е изключително забавно да чете темата ми и да реагира със смеещи се човечета.  Скъпи мой, аз също прочетох твоята тема от 2015 г:  

“днес карах 140 км без паника и изведнъж ме обзе “ Миличкият той, мен ме изпитваха 50 мин по Граждански процес и за пръв път от 6 месеца имах паник атака, обаче освен с неимоверна болка в сърцето, със задух, а преди да вляза в залата повръщане и диария, ма някак си не го отбелязвам, като малка победа, че издържах . 

“обливах се с топла и студена вода, само това помагаше” Попринцип е смешно мъж да получава паник атаки, но аз не съм толкова елементарна като теб, не ми е смешно, дожаля ме, защото и аз седях с апарата за кръвно преди да вляза в банята, за да не получа инфаркт.

”майка ми също е преминала през това състояние, но много по тежко. Спомням си, че една вечер ни каза, че е наръгала сестра ми” Ай, че майчето е по-луда и от мен. За да не травмирам и аз децата си един ден, никога няма да имам такива. И ето, дори сега не ми е смешно, а ми е жал и за семейството ти и за теб, че сте преживяли това. 

Извод- “Присмял св Куку на Пипи, че му е по-дълго името” Не си цъфнал и вързал, за да се подиграваш на човешкото нещастие. Поработи върху емоционалната ти интелигентност, защото от реакциите ти си личи , че ти е в дефицит. 

Айде със здраве!

Редактирано от Unabhängigkeit
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 103
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Харесва ми агресията ти, но дали тя е нормална или признак на нещо друго? 

 

Не знам, дори и да е, такава ми била съдбата. Може тази агресия да е признак на БАР, четох, че са агресивни, но вече наистина НЕ МИ ПУКА. Вината не е моя, че така ще се получи с мен. Благодарна съм на съдбата, че 23 години бях нормална. :)

Линк към коментар
Share on other sites

преди 49 минути, Unabhängigkeit каза:

Без да ме познаваш е крайно глупаво да  ме нападаш, та дори и по интернет. Първо, не мрънкам и не се демобилизирам. Ти знаеш ли какво е хем да се оглеждаш и озърташ от къде идва всеки шум, в същото време да си последна година право и да трябва да наизустяваш едни огромни алманаси, иначе ще повтаряш , а в главата ти е написаното по форуми....

Съжалявам, че се чувстваш нападната, но това си е твой проблем. Знам какво е, понеже и аз съм завършил право с активно ПР. Но за разлика от теб, се бях фокусирал повече върху стратегиите за справяне и уроците, които искат да ми дадат симптомите и страха, а не върху това какво съм усетил и дали евентуално ще полудея. Не обичам да се тревожа за неща, върху които нямам никакъв контрол. И най-голямото безпокойство няма да промени това, което е начертано. Единственото, което ще направи е да те демобилизира в настоящия момент, по повод случването на някакви евентуални, бъдещи събития, които са извън твоя контрол.

Един от хората, пишещи в темата ти е психиатър, който ти обясни нещата. Или искаш всеки един от нас да задоволява страховете ти и подсъзнателните ти базисни вярвания и убеждения и 365 дни в годината и да те кара да приемеш неща, които не желаеш да приемеш...

Заболяванията, от които се страхуваш, обикновено се диагностицират след щателни прегледи от няколко лекари. Ти по-компетентна ли си от тях, та не им вярваш, или може би предпочиташ да тормозиш ума си с неща, които не разбираш?

 

Линк към коментар
Share on other sites

И знаете ли, д-р Първанов, макар че и в момента плача, понеже може наистина агресията ми да е симптом, ще Ви кажа моята максима . Не е важно колко си живял, а да си живял достойно. Изключае ходенето по психиатри, за 23 години карах родителите ми да плат само от гордост. Бях пример за братовчед ми, как ако си достатъчно смел и упорит може да превърнеш детската си мечта в реалност. Винаги съм се борила с живота, била съм критична към себе си и максималист във връзка с резултатите. Та обръщайки се назад мога да кажа , че АЗ ЖИВЯХ достойно. Дали ще умреш при катастрофа, или ще полудееш, все тая, дори сега плача, защото ще бъда бреме за родителите си и ще съсипя техния живот, но какво да сторя?! Колко малки деца умират от рак, може просто да изкупувам карма от предишен живот. Но тук темата вече става много далечна от идеята, с която се регистрирах във форума. Повече няма нито да пиша тук, нито да отговарям на нападки, в крайна сметка ЖИВЯХ ДОСТОЙНО. Благодаря Ви за хилядите отговори, бъдете здрави, от сърце Ви го желая на всички. На себе си обещавам, че това наистина е последния път, в който не спирам да плача от страх и безпомощност. Накрая ще си позволя да завърша с фраза от любимия ми Вазов роман “ Лудите, лудите, те да са живи !”

Редактирано от Unabhängigkeit
Линк към коментар
Share on other sites

Достойна, справяща се, неотказваща се... Чудесно! Оттук натам можеш да вложиш прекрасните си достойнства в две посоки:

1) Можеш да се приемаш едва ли не като героиня, която въпреки ужасната възможност да полудее (каквато присъства и при другите 8 милиарда популация...), жертвено се бори и е толкова изключително важна в борбата си... с вятърни мелници, носеща ѝ несъзнавано хистерично усещане (печалба) за спеиална, героична, справяща се... 

2) Можеш да видиш, че да си достойна и справяща се в случая означава да се довериш... на Бога, на съдбата си, на неконтролириемото от егото, но подвластно на любовта, която да оставиш да прегърне малките страхчета. Тогава се ражда истинското, смирено достойнство. 

Успехи, мило момиче - вярвам в теб, зрялата, смирено доверилата се, обичащата!

Линк към коментар
Share on other sites

,,1) Можеш да се приемаш едва ли не като героиня, която въпреки ужасната възможност да полудее (каквато присъства и при другите 8 милиарда популация...,,

Орлине, никога не съм се страхувал, че ще полудея. Това е глупаво.И теб не те е страх, не я лъжи.

Линк към коментар
Share on other sites

А, не аз - подсъзнателните промъкващи се хистерични вторични "печалби" - те лъжат яко, та чак ухаят. "Печалби", тоест илюзорно придаване на собствена стойност пред себе си и другите през "ужасните" преживявания. Стойност, предназначена да бъде получавана през силен творчески живот, изяви, бизнес, социални успехи - когато обаче такъв живот не е живян, какво толкова сега, ето прекрасен механизъм за невротичничко получаване на илюзия за такава собствена "героична" стойност... Не че казвам, че натрапливостите ппонякога са само удобното, замазващо връхче на хистерични проявления - не, просто говоря за подсъзнателната "важно героична" гратификация от състоянието...

Казано на човешки език, както баба ми би се изразила - в основата на натрапливостите в случая прозира едно "вдивосване и тръшкане". Осъзнаването му от самия човек позволява вместо да бъде следвано сляпо, докато чрез техниките на психотерапията се справя с окр, промените да бъдат устойчиви. Иначе постоянно се наблюдава едно "буксуване" ... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Да Ви кажа и аз вече не се страхувам, че ще полудея. Приела съм го, че дори и да стане, злочеста съдба. Не знам дали ще ми стиска да се хвърля през терасата, ако това св случи, защото пак четох форум на болнк от тази болест, пият си лекарствата и си вегетират. Имаше няколко близки на такива хора, които писаха как са се самоубили. Дори едното момиче е било от този злощастен 1%, които без фамилна обремененост, просто са изтеглили “късата клечка” , а като е получавала пристъп винаги е говорила на чужд език. Та, четейки историята й наистина спрях да бъда егоист, да мисля за себе си, защото каквото и да е детето, важното е да е живо. Сега не знам защо, но всички натрапливости си отидоха, за сметка на това просто от време на време изключвам какво ми говорят хората, а всякаш се вглеждам в мимиките им, както и имам чувството , че се дразня на звуците от съседите и ми идва да изкрещя. Но ги приемам и тези неща, не знам дали специално за звуците е , защото бях чела за шизофрениците, че се дразнят от звуци, но честно казано, вече не ми дреме. Просто се стремя в такива ситуации, докато още не съм съвсем превъртяла, да кажа на мама колко много я обичам, както и да й благодаря, че точно тя е моята майка. Пробвам и да медитирам, до някъде успешно, защото имам въображение и лесно си внушавам отпускането на определена зона. Все тая, едно осъзнах и Ви апелирам към него ( докато още мога да мисля) Обичайте се, бъдете благодарни за малките неща, че имате любящо семейство, че виждате слънцето, че имате храна на масата. Останалото не зависи от Вас, затова не го мислете. Приела съм го като карма , дори и да полудея, искам дните, в които съм в съзнание, да ги прекарам щастлива :)

Линк към коментар
Share on other sites

...

 

Съвсем случайно попадна на Ваш пост от 2006 г, в тема за психозите. Как така от нелекувана невроза прераства в психоза?!!! Боже, аз съвсем ще откача. Моля ви обяснете ми, ако примерно съм с тревожно разтройство 5 г на 6тата ще полудея ли

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

В 10.08.2018 г. at 18:38, Unabhängigkeit каза:

Как какво толкова?! Ти съзнаваш ли, по-скоро можеш ли да анализираш написаното по-горе от мен. Бих минала през всичко- да ми изпържат мозъка с ток, да пия какви ли не хапове, да ми сложат от инжекциите за терапия на шизофрения и какво ли още не , само за да не полудея!!! 

Знаеш ли, по- лесно е. Вчера с една клиентка като теб, която е зациклили не върху "Ще полудея", а върху " Ще скоча и ще се самоубия", го решихме този казус за 30 Мин.

Дойде в кабинета "опулена" от страх и ревяща, че вече е сигурна, че ще го направи. Тогава реших да жертвам себе си :) в 32 градуса горещина я издърпаха ревяща от кабинета и тръгнахме към вълнолома на Варна, за да скочи и да се свърши таз мъка. От кабинета ми до вълнолома е около 15 мин.пеш. Жената тръгна като на заколение. Точно преди да се качим на стълбите, за да тръгнем към парапета, тя каза плачейки "Ама аз имам чувството , че ще го направя. " А аз: " Ами нали за това сме дошли." Хванахме се за парапета и се приготвихме. Естествено, на въпроса ми "Готова ли си? " Отговора беше "не", но не съм сигурна. Последваха 4 опита с нарастваща височина докато стигнахме до точката над самото море. Тя се изправи и каза: " Няма я мисълта, още от втория път. Сега просто спокойно си гледам морето."

Усещането и конфронтацията доведе до осъзнаването, за фалшивост и лъжа на мисълта. 

Трябва ти водач, смел, знаещ, сигурен, да му имаш доверие, да отидеш да скочиш с него, тогава ще се разбие всичко. Имаш работа с фалшив сигнал, който иска ударна доза предизвикателство, тогава ще се пръсне на парчета. Отиди и постъпи доброволно в психиатрия, с уговорка да е без медикаменти. Стой 5 дена и пак ще си поговорим за твоя БАР.

Знаеш ли каква беше иронията в моя вчерашен ден, обаче. Докато ние на вълнолома разбирахме глупави мисли в главата на напълно здрав човек, в безопасност с водач. Реална вълна помете , реално 5 деца, от които 2 никога няма да излязат.

Помисли, къде е границата на реалността и фантазията. Ти си в капан на жестока фантазия, огледай се.

Линк към коментар
Share on other sites

госпожице Колева, жалко, че Варна е на около 500 км от мен. Аз започнах да уча руски, защото има зверски много литература на тази тема. Там пишеше за подобен казус на вашия- един си мисли , че е луд и ще убие човек, а психотерапевът му , му дава нож и му казва “Наръгай ме” обаче той не го прави. По повод психиатрията-честно да Ви кажа аз ако вляза там , ще се върна към страха ми от Паник атаките-че ще ми се пръсне сърцето. Много съм страхлива, пък моята псевдопсихоложка за едно нещо беше права, че съм ужасен егоист. Ето сега видях във фейсбук как приятелката на бившият ми е бременна от него и макар , че от година не сме заедно ми блокира и мозък и всичко, обаче мисълта ми беше “ дали това е непреодилим стрес, от който се отключва БАР или шизофрения” обаче уви, имам да чета за държавен изпит по гражданскоправни науки. Много ми е трудно с тая тревожност, но ще го направя, от време на време пиейки стрезам, а сега съдбата ми праща поредния бъзък-освен , че миналата седмица видях 5 луди- шизофреници ( те са си тези де, в малкия град от където съм) сега чудничко си чета за поставянето под запрещение и истински се надявам да не попадна във втората хипотеза на чл 5 ЗЛС “ душевна болест” :3d_139:

Линк към коментар
Share on other sites

Виж , симпатична си ми и не мога да не ти кажа- спри да четеш, да говориш и да правиш, каквито и да е умозаключения в областта на здравето, независимо, дали психично или соматично.Имаш натрапливости, а те точно с това поведение се поддържат. Не влизай повече и в този форум ,писането тук само те задържа в страхът ти.Намери психотерапевт и работи с него.

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

. Ето сега видях във фейсбук как приятелката на бившият ми е бременна от него и макар , че от година не сме заедно ми блокира и мозък и всичко, обаче мисълта ми беше “ дали това е непреодилим стрес, от който се отключва БАР или шизофрения”

:):3d_059: ,,,    Права си че се отключва . По точно приближава се , онази с косата , неотменимо . И това да изчакваш да се пръсне сърцето е интересно преживяване . До някъде ти завиждам ,за възможноста да изпиташ това разтърсващо чувство . Моя опит подсказва да му се насладиш до като можеш . Щото сега аз и проста тръпка е трудно  да докарам . Нали нямам възможност да скачам от мостове или с парашут . Насладата от страха е докато го наблюдаваш , приближиш ли го изчезва . За съжаление с годините свикваш с това му качество да се стопява .Става ти навик да виждаш нестабилноста на всеки намек за страх .

Линк към коментар
Share on other sites

Цитираното мое мнението е отпреди много години - непрофесионално, лаично е, що се касае отделния индивид. Поради това го изтрих. Има теории за невротичност, предаваща се през поколенията в рода, която след няколко прераства в психоза в дадено родово "коляно". Но, това не важи за отделния човек и жизнения му цикъл. Фактът, че някой се съмнява и го е страх от психоза, вече говори за липса на такава. В тази тема с това, че продължаваш да пишеш, а ние да отговаряме, по-скоро храним хистерия, отколкото насочваме към решаване на натрапливости. Аз се оттеглям.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Здравейте , наистина имам нужда от помощ! Първо , преди да започнете с “ имам нужда от психотерапия” , ще кажа, че говорих с човек от фирума за започването на такава, но в момента нямам финансовата възможност защото:

- в момента съм семестреално завършила и не мога да изтегля студентски кредит

-уча за държавни и нямам работа, за да изтегля потребителски.

-не искам да натоварвам родителите ми, защото според мен справянето с този проблем е да израсна като личност, което означава самостоятелно справяне с проблемите.

Ето какво се случи за месец време. Бедна, но все още с всичкия си “пишман” студентка изчетох единствено колко хора се страхуват от полудяване. Осъзнах, че няма как да стане само от самия страх, тъй като щом се страхуваш от това нещо , имаш осъзнатост, което при психозата липсва. Спрях да чета форуми, като с последните си пари отидох на психиатър , казах му, че коаксилът не ми действа, той ми го смени с Фуанксол сутрин , обед, вечер по едно. Плюс 2*25гр Хедонин. Лечението започна на 1 септември. Срещата ми с психиатъра бе провокирана от това че :

-станах свръх сетивна, всеки звук ме стряскаше , чувах го, в главата ми 5 дни под ред звучаха рефрени от песни. Всеки ден по една песвн. Кошмар беше, защото съпътстваше ежедневието ми . 

Сутрешния хедонин ме успиваше много, пих го само 4 дни, през което време съзнанието ми беше като празен плик, нито песни, нито мисли, само дето и не помнех какво съм правила преди 1 час . 

Останах на вечерен Хедонин 25 мг + 3х 0,5 Флуанксол. Обаче изведнъж пак :

1. се върна цикленето на песен, но не с такава продължителност /едни дни го има за 1 час , други го няма.

2. започнах да се тревожа , че всеки момент ще превъртя, автогол ми беше, че за 9 месеца не спрях да чета форумите, а в единия , който е на шизофреници, един мъж е така от нищото в казармата е полудял.

3. Причуват ми се някакви звуци, ама наистина мисля че са ми в главата- като шептене, което е за част от секундата и не разбирам какво казват.

4 За малка част от секундата чувам като фраза, думичка с непознат глас, но става за част от секундата и единственото, което остава в съзнанието ми е тембъра.

5. МНОГО МЕ УПЛАШИ - говорехме си с мама за кучето, после тя като отвори вратата, при самото скърцане на вратата, чух фраза с детски глас свързано с куче, но само думата куче запомних. Тези неща стават много бързо и не помня какво е.

 6. случва ми се да съм сама в стаята, родителите ми са в другата, но пак ме хваща неописуем страх, само от това , че в тази стая съм сама, осъзнавам , че няма от какво но ме е страх.

Моля Ви, кажете това звукови халюцинации ли са, възможно ли е всъщност аз да не съм имала невроза, а това да е преддормална фаза на шизофрения? 

Благодаря Ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Това са илюзии. От стреса са ти.

Позволи ми обаче да не се съглася с това .

,,-не искам да натоварвам родителите ми, защото според мен справянето с този проблем е да израсна като личност, което означава самостоятелно справяне с проблемите.,,

Справянето ти с ОКР - то , без помощ от тях е ....химера.Повярвай ми, знам какво говоря.Без тяхното ангажиране в психотерапевтичния процес, няма да се справиш.Ти, някак си не разбираш, че си тревожна, защото семейството ти те е направила такава.За да може ти да се справиш и те трябва да се променят. Отношенията ви трябва да станат различни. И точно това, хапчетата, не могат да направят.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина и предната психоложка каза, че амбициите на родителите ми, както и постоянното сравняване с други деца , е довело до моето пренавиване. Знам, че при тревожността виждаш всичко в черни и бели краски- при мен вземането на всеки изпит беше въпрос на момента да станат нещата, за да не изложа нашите. Но дали тези илюзии са в следствие на хиперболизирания ми страх от полудяване? Пък дори и да не са, да Ви кажа , отпуснала съм се, дори и да не стане сега да взема единия държавен, аз съм изключително умна, дори ако не полудея имам амбиции да стана съдия. Благодаря Ви, докторв, мисля, че е време да поговоря с родителите ми, като сменя тактиката, не да се обвинявам аз как ги тормозя с това си състояние , а какво те могат да направят за мен. Доста време бях идеалното дете. 

П.С. не се тревожа, че хедонина го изписват при шизофрения, даже напротив- дозата хем е малка, хем съпреживявам, че дори и да стане нещо, пия си хапчетата и всичко е точно :3d_139:

Страхотен човек сте, д-р Първанов, каузата да се занимавате с проблемите на толкова много хора, в това число и моята е достойно за адмирации действие !

Линк към коментар
Share on other sites

В 6.08.2018 г. at 13:51, Unabhängigkeit каза:

Сега, ще ме прощавате, но все още не съм полудяла (може би е въпрос на време)...

Здравей, 

Скриваш ми шапката!  :) Мисля, че си предизвикателство за всеки терапевт! Не случайно болестта ти е толкова изобретателна - тя ти е равностоен партньор! Изобщо не се шегувам - умът ти би полетял, ако не се чувстваше като затворник. Копнеж по независимост, който не знае как да се осъществи, без да нарани тези, които обича. Сериозен конфликт на лоялност.

Слава Богу, това фино чувство за хумор издава здравата част от теб (засмях се поне 7-8 пъти, докато четях постовете ти). И като че ли казва, че болната част е само маска, която ще се разпадне, след като е изпълнила ролята си и е предала посланието си на някой, който може да го чуе. Какво друго да ти пожелая, освен успех :) 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Имам един бърз въпрос. Съзнанието ми постоянно прави асоциации или за разговор с даден човек, когато се сетя за него- по-скоро като припомняне на глас или случка с него, която е от преди години. Това ли са всъщност озвучените мисли. Освен това , от време на време в следствие на тези неща се тревожа, а след това когато се замислям какво ме разтревожи, не помня , трябва много да връщам назад , да се замислям за ден и точно какво се е случило, конкрвтна ситуация, за да се сетя какво точно ме е разтревожило. Тези неща в следствие на медикаментите ли са. Освен това тревожността не е като въртележка , както преди- с часове, а като пристъп- за 5 мин максимум. Дори когато съзнанието ми не прави нищо се притвснявам , че след като не правя нищо, явно не помня какво се случва. Но възприятията ми не са нарушени, напротив , имам концентрация за учене

Линк към коментар
Share on other sites

Никой в сайта не може да ти отвори на въпросите.Аз съм психиатър и ти казвам,че за да ти отговоря на тези въпроси ми трябва поен 2- 3 часа разговор с теб.

Това е.

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът ми е, макар , че сега съм осъзната и съм сигурна, че не съм луда. Това нали не е влошаване и да започва някаква преддормална фаза, щом забравям. Други ден ще отида на психиатър, защото това наистина за пръв път ми се случва и за него не съм чела по сайтовете, следствие на което ме притесни ужасно

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Unabhängigkeit каза:

Въпросът ми е, макар , че сега съм осъзната и съм сигурна, че не съм луда. Това нали не е влошаване и да започва някаква преддормална фаза, щом забравям. Други ден ще отида на психиатър, защото това наистина за пръв път ми се случва и за него не съм чела по сайтовете, следствие на което ме притесни ужасно

Добро решение . Нали това каза всъщност и д-р Първанов , трябва няколко часа контакт със специалист . А иначе за паметта най важно е спокойствието . Ти допускаш тревогата в себе си , с което нарушаваш  контакта със спомените .

Цитат

ми се случва и за него не съм чела по сайтовете

Защо се държиш като малко дете . Защо вярваш на неща които не можеш да потвърдиш с опит. Когато връщаш лентата на зад , виждаш случките по нов начин , не като преди . А отпечатъка на спомена зависи от тогавашното внимание , на къде е насочено .В спомена има много периферни факти които не отговарят на действителното , изкривени са .Друго е че зависи как търсиш в спомена . С образ , с чувство ? От начина зависи резултата .

Линк към коментар
Share on other sites

е сега вече наистина се уплаших, моля Ви молете се за мен да не откача до петък , че съм сам сама в София. Наистина вече много ме е страх

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...