Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За силата на думите


Буболече

Recommended Posts

Интонацията може да докосне човека отсреща по начин позволяващ той да поиска да възприеме казаното от нас. Интонацията може и да го отблъсне, и тогава този човек въобще няма да не вникне в думите ни. Те просто ще отминат покрай ушите му и истината заедно с тях.

Прав си, но думите могат да бъдат и написани :D ...

Линк към коментар
Share on other sites

Истината, дори прошепната може да прозвучи като крясък за някого, особено ако не иска да я чуе... :feel happy:

Думите могат и да дадат живот, думите могат и дупка да направят. Просто зависи къде, как и с какви намерения са казани...

Линк към коментар
Share on other sites

Интонацията може да докосне човека отсреща по начин позволяващ той да поиска да възприеме казаното от нас. Интонацията може и да го отблъсне, и тогава този човек въобще няма да не вникне в думите ни. Те просто ще отминат покрай ушите му и истината заедно с тях.

Прав си, но думите могат да бъдат и написани :D ...

Ами тогава интонацията (в случая настроението, отношението на пишещия) доста трудно може да бъде уловена, но не е невъзможно. Пишещият остава енергиен отпечатък върху текста точно отразяващ психо-емоционалното му състояние. Все пак това се отнася до оригиналния текст. Не знам какви са възможностите този отпечатък да се разпространява при масово тиражиране на текста или пък при разпространението му по интернет, но може би и това се случва. Тъй или иначе четящият даден текст, може да се свърже с оригиналния енергиен отпечатък и да почувства настроението на автора, такова каквото е било в момента на писането на текста. Тука разбира се навлизаме в областта на свръхсетивното възприятие.

Линк към коментар
Share on other sites

Тука разбира се навлизаме в областта на свръхсетивното възприятие.

... което според мен още повече усилва значението на написаното,

т.е. на самите думи, за сметка на интонацията. Защото интонация,

мимики, жестове и изобщо всичко невербално би могло да се изиграе

като вид роля :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, не, Станимир е прав.

Ако човек е примерно раздразнен от нещо и говори или пише като се старае да прикрие раздразнението си, то пак се усеща. Ролята - тя си личи всякак; устно, писмено ... вербално или не - трудно е да се излъже ... и енергийният отпечатък също е траен ... и размножим ...

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, не, Станимир е прав.

Ако човек е примерно раздразнен от нещо и говори или пише като се старае да прикрие раздразнението си, то пак се усеща. Ролята - тя си личи всякак; устно, писмено ... вербално или не - трудно е да се излъже ... и енергийният отпечатък също е траен ... и размножим ...

Хе хе хе ... ОК, ще ти дам една възможност да ме убедиш в правотата на написаното от теб. Познай аз спокойна или раздразнена съм, пишейки ей тези редове :D

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, не, Станимир е прав.

Ако човек е примерно раздразнен от нещо и говори или пише като се старае да прикрие раздразнението си, то пак се усеща. Ролята - тя си личи всякак; устно, писмено ... вербално или не - трудно е да се излъже ... и енергийният отпечатък също е траен ... и размножим ...

Хе хе хе ... ОК, ще ти дам една възможност да ме убедиш в правотата на написаното от теб. Познай аз спокойна или раздразнена съм, пишейки ей тези редове :D

Добре, ще ти кажа, какво усещам - на първо място не си убедена в това, което аз съм написала и да, раздразнена си, въпреки усмивката.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, ще ти кажа, какво усещам - на първо място не си убедена в това, което аз съм написала и да, раздразнена си, въпреки усмивката.

Не позна, Диана. Опитваш се да приложиш елементарна психология,

за да ми докажеш твърденията си. Но това вече няма значение :)

Да, Станимир е прав, но ми е интересно да го провокирам,

защото пише интересно и аргументирано.

И Венци е прав ... няма нищо по-добро от това думите да си тежат на мястото :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Ами тогава интонацията (в случая настроението, отношението на пишещия) доста трудно може да бъде уловена, но не е невъзможно. Пишещият остава енергиен отпечатък върху текста точно отразяващ психо-емоционалното му състояние. Все пак това се отнася до оригиналния текст. Не знам какви са възможностите този отпечатък да се разпространява при масово тиражиране на текста или пък при разпространението му по интернет, но може би и това се случва. Тъй или иначе четящият даден текст, може да се свърже с оригиналния енергиен отпечатък и да почувства настроението на автора, такова каквото е било в момента на писането на текста. Тука разбира се навлизаме в областта на свръхсетивното възприятие.

Ами да, обаче надявам се, че тук не се има предвид момента при който човека, четящ текста, може да си прави интелигентни заключения относно това как е могъл да се чувства другия, имайки предвид написаното, например. Тогава също може да се улови интонацията, макар да не говорим за свръхсетивно възприятие. Иначе за мен е въпросителна доколко свръхсетивното възприятие може да разчита, ако въобще може да разчита до някаква степен, на такива енергийни отпечатъци - защото със сигурност има свръхсетивно възприятие и за неща, при които такива липсват, поне ако се позоваваме на информация.

Линк към коментар
Share on other sites

И интонацията е важна.

Интонацията е един от най-важните компоненти на вербалното въздействие-това е безспорен факт наистина!Дори и най-голямата истина,изречена без любов,осъжда(обрича) теб и събеседника ти на разруха,колкото и невероятно да звучи това.

Друг е въпросът защо се смесва интонация и любов. Не е невъзможно човек да трябва да изрече нещо от любов без определена интонация. В края на краищата, има моменти, когато трябва да се мисли върху интонацията, а в други не това е смисълът - по-важно е да се мисли истината. Освен това, човек не може да знае винаги каква реакция ще произведе интонацията му. За мен лично, той трябва да мисли за това какво говори и дали наистина иска да го каже и защо, от там нататък интонацията идва. Интонацията трябва да е искрена и като такава няма защо да се доискосурява. Ако ние променим вътрешно себе си и мислите си, ако ние променим отношението си към това, което говорим, интонацията ще бъде правилна - в това няма защо да се съмняваме. Мога и по-сериозно да се обоснова защо е така.

Линк към коментар
Share on other sites

Пишещият обикновено избира думите през призмата на своя ум, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от четящият, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му.

Колкото до интонацията – за да се улови в писаното слово (особено в мрежата) е необходима доста добра сетивност, която не е притежание на много хора. Затова обикновено възникват недоразуменията и неразбиранията между участниците във форумите според мен. B)

Забелязала съм, че много хора, целейки да избегнат проблема, предпочитат неясното слово на делфийския оракул. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Забелязала съм, че много хора, целейки да избегнат проблема, предпочитат неясното слово на делфийския оракул. :D

А той дали е неясен поради некадърност, или за да им остави възможност за избор. Или за да бъде разбран само от оределен кръг хора.

Този похват впрочем се ползва в много среди, най-вече професионални... но не само ;) .

Линк към коментар
Share on other sites

И интонацията е важна.

Интонацията е един от най-важните компоненти на вербалното въздействие-това е безспорен факт наистина!Дори и най-голямата истина,изречена без любов,осъжда(обрича) теб и събеседника ти на разруха,колкото и невероятно да звучи това.

Друг е въпросът защо се смесва интонация и любов. Не е невъзможно човек да трябва да изрече нещо от любов без определена интонация. В края на краищата, има моменти, когато трябва да се мисли върху интонацията, а в други не това е смисълът - по-важно е да се мисли истината. Освен това, човек не може да знае винаги каква реакция ще произведе интонацията му. За мен лично, той трябва да мисли за това какво говори и дали наистина иска да го каже и защо, от там нататък интонацията идва. Интонацията трябва да е искрена и като такава няма защо да се доискосурява. Ако ние променим вътрешно себе си и мислите си, ако ние променим отношението си към това, което говорим, интонацията ще бъде правилна - в това няма защо да се съмняваме. Мога и по-сериозно да се обоснова защо е така.

Значи, нека поясня, че разбирам интонация в по-широк смисъл. Това е всичко това, чрез което изразяваме отношението си към казаното, нашите чувства и емоции. Ако ограничим интонацията само до изразяването и чрез гласа, то има хора, които могат да придадат звучене на думите си, което не отговарят на действителното си отношение към казаното. Но интонацията не се заключава само с звуковите характеристики на речта. Зад тях стоят действителните чувства и емоции на говорещия, които представляват съвсем реални и доловими енергии и които не могат да бъдат фалшифицирани. Имаме въздействие по линията на ума и по линията на сърцето. Смисълът обличаме в мисли, които придаваме с думи. Думите могат да не се покриват с мислите ни и тогава имаме лъжа. По същия начин нашето индивидуално отношение към смисъла, който искаме да предадем представлява едно чувство или емоция, което на физически план проявяваме посредством интонацията. При добър контрол над себе си и гласа си интонацията може да не съответства на действителното ни отношение към това, което говорим. При написаното слово е същото, само че там звуковата интонацията няма как да се предаде и за да усетим чувствата на автора е необходимо да усетим директно емоционалния отпечатък, който е оставил в материята на астралния свят при писането на текста. Пак повтарям, че вземайки думата „интонация“ в по-широк смисъл, включвам в обхвата й въпросния енергиен отпечатък, тъй като изразява емоцията, отношението на човека към това, което говори (пише) само че не на физическо ниво, а на астрално (или будхично при надличностните чувства, като любовта).

Колкото до това, доколко трябва да контролираме интонацията си, то по-важни са самите чувства. Ако сме възпитали и пречистили чувствата си, правилната интонацията ще си дойде естествено. Но ние ще разполагаме с нещо повече от нея: цялото ни излъчване ще събужда чувство на доверие и искреност в слушателя (читателя) не само на физическо, но и на по-фино равнище.

Линк към коментар
Share on other sites

цялото ни излъчване ще събужда чувство на доверие и искреност в слушателя (читателя) не само на физическо, но и на по-фино равнище.

... поглед, мимика, жестове, стойка на тялото, положение спрямо събеседника.

Всичко това при писаното слово липсва.

Липсва също факторът време - докато устната реч се случва и възприема мигновено, при писаната можем да четем бавно или бързо, повърхностно или задълбочено, еднократно или многократно.

Тези 2 фактора засилват много значението на личността на четящия.

Това е като да пречупим светлината през силна лупа или призма.

Линк към коментар
Share on other sites

Случвало се е да напиша нещо най-спокойно и хората да не го разберат така. Толкова често се случва, че вече съм убедена в ограничеността на комуникацията по нета - със или без свръхсетивност. С хора, които познавам лично, няма такова объркване, дори и когато впоследствие общуваме онлайн. Има яснота за това кой какво иска да каже. Неслучайно имаме физически тела, глас и др. неща, които се изявяват само при физически контакт, когато всички нива могат да бъдат събрани в един момент на общуване. Без този момент, който предпоставя и физическото присъствие, общуването е непълно.

На фино ниво може да текат процеси, които не се проявяват на физическо и обратно. Никакъв ясен енергиен отпечатък няма в нещо, до което човекът физически не се е докоснал. Примерно едно написано на ръка писмо. Духовете не оставят стъпки в пясъка и не можем да сме сигурни минали ли са оттам или не. Без връзката с физическото, случващото се на фино ниво си остава доста летливо и несигурно, безформено с други думи. Такава му е природата, а вие търсите в него нещо конкретно, което може да се назове. Това е един пример за обръкване на нивата - търсене на нещо на едно ниво, на което го няма.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Случвало се е да напиша нещо най-спокойно и хората да не го разберат така. Толкова често се случва, че вече съм убедена в ограничеността на комуникацията по нета - със или без свръхсетивност.

На мен също ми се е случвало много пъти точно това. Интересното е, че хората продължават да претендират, че те познават по-добре и от самия теб и не спират да ти вменяват качества, които дори и не подозираш, че би могъл да въплъщаваш в себе си. То е нещо като да се прави литературно интерпретативно съчинение. Мислим си, че знаем точно какво е искал да каже автора, но дали това е така или не ... мистерия ...

Замислих се дали n-тата препечатка на Библията би носила същият енергиен заряд какъвто е имала първата, написана ръкописно :hmmmmm:

Редактирано от kasis4e
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Не знам колко са силни думите, но са тежки...

Според "БОКЛУК"- Бабешки Окултен Курс по Леене, Уроки и Кълнене", думите наистина си имат тегло..а то ще рече на по-научен език: маса.....А знаем, че една маса- една дума, в покой си тежи според плътността на съдържанието си...е, и според в лиянието на гравитацията...Но, ако вземем да придадем на една маса скорост, то това си е вече енергия в действие...Колкото повече скорост придобива една маса, толкова по-огромна сила има...тежестта на една прашинка е нищо работа в покой, но ако придадем огромна скорост на тази прашинка, тя може да причини и големи бели...Баба все м иразправяше "Казана дума-хвърлен камък" в онези случаи, в които си позволявах да целя "слабите места" на нейните или нечии други мнения с думи, ама ей тъй- на слука...Пък, когато тя вземеше да ми се кара за това онова, и придаваше на шамарите си допълнителна словесна тежест и аз се опитвах да й припомня, че казаната дума е хвърлен камък, тя пък контрираше "Дума- дъпка не прави...иначе беладжийския ти задник досега да е заприличал на швейцарско сирене..." Бабини деветини...А 9-тините откакто и да ги гледаш, бабини ли са или не, за едни си остават нещо безсмислено, а за други- цяла купчинка математико-геометричен БОКЛУК...с две нива: за начинаещи и за напреднали...внуци... :)

Та, научих се аз, като видя, че баба ми се канеше да пресече пътя на добрите обноски, хванала две чанти с "тежки думи", предпочитах да покажа добро възпитание, да отида при нея, и да й взема чантите..та, докато пресичаме, да й е лекичко, пък после....признавах се за виновен, така че, баба най-често забравяше за торбите с тежки думи, и понеже наистина ръцете й бяха златни, вместо да ми подкваси задника с май за "швейцарско сирене", най-често ми приготвяше нещо вкусничко за похапване...и тъй, похапвах си аз, и на принципа "голям залък глътни, голяма дума не казвай", лека полека един ден разбрах че съм пораснал голям и силен...Та, в живота според мен, е за предпочитане да можеш да се справяш с големите хапки... ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам колко са силни думите, но са тежки...

Според "БОКЛУК"- Бабешки Окултен Курс по Леене, Уроки и Кълнене", думите наистина си имат тегло..а то ще рече на по-научен език: маса.....А знаем, че една маса- една дума, в покой си тежи според плътността на съдържанието си...е, и според в лиянието на гравитацията...Но, ако вземем да придадем на една маса скорост, то това си е вече енергия в действие...Колкото повече скорост придобива една маса, толкова по-огромна сила има...тежестта на една прашинка е нищо работа в покой, но ако придадем огромна скорост на тази прашинка, тя може да причини и големи бели...Баба все м иразправяше "Казана дума-хвърлен камък" в онези случаи, в които си позволявах да целя "слабите места" на нейните или нечии други мнения с думи, ама ей тъй- на слука...Пък, когато тя вземеше да ми се кара за това онова, и придаваше на шамарите си допълнителна словесна тежест и аз се опитвах да й припомня, че казаната дума е хвърлен камък, тя пък контрираше "Дума- дъпка не прави...иначе беладжийския ти задник досега да е заприличал на швейцарско сирене..." Бабини деветини...А 9-тините откакто и да ги гледаш, бабини ли са или не, за едни си остават нещо безсмислено, а за други- цяла купчинка математико-геометричен БОКЛУК...с две нива: за начинаещи и за напреднали...внуци... :)

Та, научих се аз, като видя, че баба ми се канеше да пресече пътя на добрите обноски, хванала две чанти с "тежки думи", предпочитах да покажа добро възпитание, да отида при нея, и да й взема чантите..та, докато пресичаме, да й е лекичко, пък после....признавах се за виновен, така че, баба най-често забравяше за торбите с тежки думи, и понеже наистина ръцете й бяха златни, вместо да ми подкваси задника с май за "швейцарско сирене", най-често ми приготвяше нещо вкусничко за похапване...и тъй, похапвах си аз, и на принципа "голям залък глътни, голяма дума не казвай", лека полека един ден разбрах че съм пораснал голям и силен...Та, в живота според мен, е за предпочитане да можеш да се справяш с големите хапки... ;)

Kристиян, тези откъси плачат да ги събереш в една книга с есета.

Началото на езотеричната художествена литература е сложено отдавна, остава да се признае и обособи ... и определено има нужда да се допълва по достоен начин. :)

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Kристиян, тези откъси плачат да ги събереш в една книга с есета.

Началото на езотеричната художествена литература е сложено отдавна, остава да се признае и обособи ... и определено има нужда да се допълва по достоен начин. :)

Напълно те подкрепям в това, дори се сетих че има подходяща тема :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ем трябва да се внимава какво говорим, всяка дума трябва да е точна и премерена. Ето ви пример. Знаем нещо, изпитали сме го, тъй е. И тогаз човек е склонен малко да си поразкрасява и да преувеличава, все да предаде някакво чуство, да засили казаното. И интонации се стреми да добави. Ама не. По-добре е тъй както знаем тъй да го кажем, без да си го разкрасяваме. Ама само ако в душата си сме убедени че е истина. Истината не се разкрасява! Когато говорим от сърце, тя интонацията сама си идва. Не я насилваме. Просто е казано. Не лъжи. А всяко едно разкрасяване малко или

много ни отдалечава от истината. Лицемерието и то с думи се прикрива. Казали са - мълчанието е злато, и не случайно. Велика сила е то. С по-малко думи повече съдържание казвай!

А то и друго има. То съзнанието работи с думи. То с думи борави. И само думи разбира. Затуй човек обръща внимание повече на думите. Кой какво е казал, ко е рекъл. Затуй ги приемаме и си отваряме сърцето за тях. Не бива. Духовно трябва да се научим да чуваме. И да пресяваме. Тогава ще видим че мисълта е основата. Тя е по-силна. Думите са вибрации, вълни са. Те само усилват мисълта. А мисълта достига всички нива. Искаме ли да я насочим , да я засилим ще добавим думите. Затова молитвите са по-силни когато се молим със звук. Даже самото слово е мисъл облечена в думи. Но не всичко може да се опише с думи. Думите са материалното проявление на мисълта. Затова те не са толкова съвършенни и често не достигат. Много пъти съдържанието не е в думите, а между тях. Нека не ги допускаме така наготово. То и без това егото първо ги улавя. Или го хранят или го засягат. Затова не бива да им се придава толкова голяма тежест. Това че някой е използвал лоши думи към нас и това ни влияе, е не толкова заради силата на думите, а заради това че сме се отворили за тях. Но имаме ли силна вяра и сме осъзнати, ква да е дума не може ни застигна толкова лесно.

Има какво да се каже по тази тема още.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Думите са сила, това е ясно.

Бяла магия, черна магия все от думите стават.

Болест, радост, всичко е свързано с думите.

Тези дни обаче се замислих за отслабващото умение да боравим с думите.

Казва се, че то умишлено ни е било отнето, но дори и степента която сме развили някак се губи.

Работя с хора , с доста хора на ден.Хората не могат да се изразяват.Не знаят как да употребят думите в простичкото си ежедневие.Хората не се разбират , звучи странно, но ако си постави човек за цел да понаблюдава простите комуникации ще види колко мощно се промъква липсата на умението да работим с думите.

Тези мои мисли се подсилиха онази вечер, когато коментираха резултатите от изпитните сесии на университетите.Горе долу се каза следното:Ако преди време говорехме за кандидат-студентски бисери, сега вече няма такива.Заменени са от огромни безмислени изречения.Броя на изреченията без смисъл в писменните работи бил ужасяващ.Дълги изречения с много думи без никакъв смисъл.

Наблюдавайки разговорите си с хората разбирам колко верно е това.

Защо ли се получава?

Защо хората комуникират по подразбиране(което води до големи каши понякога), а не формулират правилно мислите си?

Защо се получава това разминаване в мислите и тяхното физическо проявление- думите?

По този начин силата на думите става отрицателна.Когато хората не умеят да работят с тях те се разбират трудно и творят отрицателни емоции.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Да, Диди, и аз забелязвам.

Включително - нормално е.

Защото за да си служим (добре) с думите, е нужно да се научим на това.

Струва ми се, че все по-малко хора имат възможност да се научат. За другите държави нямам наблюдение, но в България определено е така. Същото ще е и в повечето държави, в които родителите (и двамата) са все много работещи, че и бабите и дядовците също и децата се отглеждат като бройлери на конвейр. Все пак в някои от другите държави знам, че има много повече частни детски градини, валдорфски детски градини ..., но у нас не е така. И от доста години вече си сърбаме надробената попара.

Звучи малко грубо дори, но напоследък често си позволявам да помоля клиенти или служители да повторят пак казаното от тях, но по възможност с по-малко думи. Опитвам се да покажа, че многото думи само ни правят "изгубени в превода", че е добре човек да е по-концентриран и да говори кратко и ясно ...

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, ние въобще не можем да мислим без думи. Дори и хората с преобладаващо образно мислене свързват образа с дума. Опитайте се да отделите мисълта от изразяващата я дума. Те са като духът и тялото (нямам предвид само грубо-физическото). Думата свързвана с определена мисъл-идея може да бъде на различни езици, т.е. да има различна форма, но при всички случаи целта й е да изрази въпросната идея. Бедния и грубият речник говорят за неразвито мислене. Хората като цяло не умеят да мислят и затова не умеят да се изразяват правилно. Тук нямам предвид някои хора които главно поради психологически причини изпитват затруднения в изразяването на мислите си. Колкото до случаите на безсмислено говорене (писане), то те са просто опит за насилване на мисълта, желание да се измисли (и каже) нещо повече отколкото моментните сили на човека позволяват или пък повече отколкото е необходимо.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...