Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство


Recommended Posts

На 22г. съм и след промяна в живота ми( положителна, но смяна на местоположение и други фактори), както и социалната изолсцията вмомента, преди няколко месеца получих паник атака, страх заради симтомите и страх от болести ( неоснователни), каквото чуех че някои човек има, започвах да се страхувам да не се случи и на мен! В един момент бях се преборила с този страх, а той съвсем изчезна след като случайно попаднах на заглавие където пишеше, че жена е направила опит за самоубийство! След това предния страх изчезна напълно и беше заменен от страх да не загубя разум и чувство да не направя нещо такова, обичам живота си и никога дори не съм помисляла за такива неща и в този момент изпитвах страх да остана сама, имах страх да стоя близо до ножове както и балкони! Опитах да се сблъскам с тях и след като видях че нищо не се случи, ми поолекна! Но тези натрапчиви мисли които се появяват в даден момент, да не взема ако се ядосам да направя нещо такова, да не ме подтикне нещо към това! Излизаха ми в ума някакви мисли от рода на( не прави това, защото и без това ще умреш или не обличай това защото ще ти стане нещо) което много ме плаши и гледан да се разсейвам ! Един ден се чувствам много добре и нямам такива плашещи мисли, от които почва да ми се свива стомаха и получавам топли вълни, в друг момент се появява пак нешо което пак ме плаши и се върти в един кръг! Сега мисля че този страх леко го овладях, но от всичко това съм в някакво състояние на нереалност, все едно всичко ми е като филм! Като съм навън леко поизчезва, но ми се вижда всичко странно, и това състояние още повече ме плаши да не взема да загубя разсъдък от него! Моля за съвет, как да преборя тези страхове и само страхове ли са, има ли реален шанс нешо да се случи и как да се оттърва от това чувство за нереалност ? Благодаря предварително ! 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Докато Орлин ти отговори ще ти кажа само, че не може да загубиш разсъдъка си, просто си в състояние на стрес и той е породил натрапливите мисли и дереализацията. 

Линк към коментар
Share on other sites

А това че тези мисли се появяват като истински, може ли по някакъв начин да станат реалност .. Все едно нещо ми казва, че докато съм сама ще се случи нещо, аз се плаша от всичко това, но пак ми излизат точно когато съм в добро настроение и не ги искам.. и не мога да изяза от този кръг на тези черни мисли.. и докато си почивам и всичко е наред ми излиза черна мисъл, че това ще е за последно..имам чувството че тази натрапчива мисъл  ще ми остане завинаги и ако нещо се ядосам ще се сетя и това ще ме подтикне .. страх ме е да не се случи нещо и да го направя .. имам страхотно семейство, мъж до себе си който ме подкрепя и искам да съм както преди без такива черни мисли! Преди също съм чувала такива неща, но не са ми създавали тази тревожност както сега , а сега вмомента в който видях това изпаднах в ужасна паника, че може и аз да го направя. Дайте ми съвет как да се справя с това гадно чувство ..

Редактирано от Sandraa55
Линк към коментар
Share on other sites

Натрапливите мисли никога не се сбъдват.Те са лъжливи мисли. Когато са много по количество и нарушават сериозно благополучието на живота,  се говори за Натраплива невроза или както сега се нарича ОКР. Не мисля, че при вас, това наруване на благополучието е голямо и приемам, че те са просто симптпм на стрес и ако си направите  собствена антистресова програма  мисля, че  ще отзвучат.

Във всеки случай, ако продължават във времето и ви пречат, потърсете психотерапевт.  

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Сърдечно Ви благодаря! А относно т.н дереализация, какво мога да правя за да изчезне! Състоянието е сякаш живота е някакъв филм, който гледам и всичко ми е в странно, трудно ми е да се отпусна и да остана примерно един ден вкъщи. Имам нуждата нон стоп да правя нещо или да съм някъде и когато не го правя ми се вижда странно! Сякаш сънувам и целия живот е като сън или филм .. Нямам идея какво е това чувство, но определено ми е странно и плашещо ! 

Линк към коментар
Share on other sites

,,Имам нуждата нон стоп да правя нещо,,

Точно това е срредството - интензивно движение - тичане, скачане, калякане , коремни преси и т.н..

Линк към коментар
Share on other sites

Д-р Първанов, нормално ли е да чувствам, че няма да оживея в близкото време ! Че нещо ще ме сполети или ще си направя и като гледам неща за бъдещето ми и искам примерно да отида на почивка или мисля за деца и имам ужасно усещане че няма да ми се случи .. винаги съм била позитивна и никога не съм мислела такива лоши неща..Защо е това усещане и нормално ли е..?

Линк към коментар
Share on other sites

Много важно е, да се научиш да правиш разлика между усещане  и чувства от една страна и мисъл. Няма такова чувство,  като ,, няма да оживея в близкото време,, или ,, нещо ще ме сполети или ще си направя ,,.

Това са мисли, натрапливи мисли, те те карат да се чувстваш зле, но ...са, само едни лъжливи мисли. 

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

 винаги съм била позитивна и никога не съм мислела такива лоши неща..Защо е това усещане и нормално ли е..?

До сега е било по инерция , Нещата са се случвали от само себе си . Това вече не е достатъчно . Трябва да го правиш осъзнато , да проявиш собствена  воля .

 
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, отново съм аз със въпрос ! Състоянието ми се подобри, дереализацията изчезна, има някви моменти в които някои неща ми изглеждат странно, но все по рядко са! Мислите също намаляха и дойде момент в който ми е странно това че не се плаша толкова вече от тях! Знам звучи нелогично , но сякаш ме е страх да не се реализират щом не ги мисля и не се страхувам от тях! Също така от това че на мястото където се намирам все още сме под изолация и не работя, се чувствам на моменти подтисната( не знам дали си го внушавам) или наистина е така .. като нямам какво да правя и започвам да се чувствам сякаш стените ся ми тясни... и от това страх да не изпадна в някаква депресия и да се стигна до страха( да си направя нещо) . Аз съм доста страхлив човек и премислям всяко едно нещо сега и се анализирам и следя как се чувствам .. Та въпроса ми е.. Това чувство опасно ли е за мен, как да се справя и може ли това че вече нямам толкова страх от тези мисли да доведе до реализацията им! 
@д-р Тодор Първанов

Линк към коментар
Share on other sites

,,,Това чувство опасно,,

Ти пак бъркаш мисли с чувства. Това ,, Като не ме е толкова страх, няма ли да се реализира ,, е пак натраплива / лъжлива/ мисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте! 
Положението ми ту се пооправя, ту се влошава.. Тъкмо два- три дни не съм имала тези мисли и си помисля че всичко е преминало и след това се завръщат със голяма сила и по- различни от предните..Сякаш искам да ги премислям, точно се чувствам добре и се появяват- казвам си това е просто лоша мисъл , но появи ли се ми е трудно да я прекъсна и започвам да анализирам.. че щом искал да я мисля вече може би не е страх, ами се е превърнала в желание ..Говоря с родителите ми и приятеля ми, които страшно много ме обичат и дават всичко за мен и ми изниква мисъл от рода..-( ти ако го направиш, те ще те разберат) след което изпадам в ужас от това и ми се доплаква чак.. Когато съм сама ми излиза мисъл ( След малко той ще се прибере и ще си с него и няма как да направиш нещо, но като си сама ...), а в същия момент съм сама и нищо не се е случило ... всичко ми е странно и нереално! Когато съм с повече хора и нямам времето да се замисля се усешам че забравям и всичко си е нормално.. и дори да се сетя е просто като навик и изчезва.. Всяка сутрин като се събудя това е първото нещо което се сещам... Страх ме е че вече не изпитвам този страх както в началото като мислех за това и преди бях чела че хора в депресии мислят за смърт и понякога се стига до опит .. знам че моите мисли не са тръгнали Ей така, а от заглавие на статия която чи породи тези страшни мисли... Постоянно в главата ми излизат страшни картинки на хора които сум чува с времето че са го направили, а дори не ги познавам... но ми излиза в главата... и премислям защо ли са го направили, за да отхвърлям шанса да се случи на мен( така де успокоявам или не знам ) 

Каква е вероятността да се случи, заради тези мисли.. до къде може да се стигна .. казаха ми че това е дъното и освен да се тормозя няма какво повече да се случи, това истина ли е?  
@д-р Тодор Първанов 

Линк към коментар
Share on other sites

,,Каква е вероятността да се случи,,,

Никаква.

,,казаха ми че това е дъното и освен да се тормозя няма какво повече да се случи, ,,

Разбира се, че не е дъното. Дъното е, когато всеки ден по 24 часа, включително и по време на сън, имаш такива мисли, от тях не може, нито да работиш, нито да гледаш семейството си и в живота ти няма нищо друго освен СТРАХ. Горе - долу така изглежда дъното. 

Потърси психотерапевт и започни работа с него.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, @д-р Тодор Първанов ! Искам да Ви споделя, че изпробвах вашия съвет.. Когато ми излезне мисъл си казвам, че това е просто една лъжлива мисъл и някак си тя се прекъсва и излиза след това по- рядко... Кара ме обаче и да се съмнявам в себе си... хем ме е страх от смъртта, хем си обичам живота и в същото време като кажа че е лъжлива мисъл, последва друга която казва “Ами ако пък го искаш”... Нормално ли е това и да не би от толкова повтаряне и внушение да се случи някой ден или да го заискам Ей така .. отделно започнах да правя йога.. 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

А защо, реши,че тази мисъл “Ами ако пък го искаш”..   

Да, прав сте.. просто явно ме кара да се съмнявам .. ще опитам на всяка мисъл да казвам, че е лъжлива.. Това определено има ефект ... странното чувство, че не съм във реалния живот и повечето неща ми се виждат странни ще изчезнат ли ако намаля страха.. мисля си. че тази обърканост ще е завинаги .. 

Редактирано от Sandraa55
Линк към коментар
Share on other sites

@д-р Тодор ПървановЗдравейте отново! Цели 3 дни не съм мислела за страха и съм била спокойна просто защото не бях сама и знаех че нищо няма да се случи както и защото нямах време да мисля ! Но забелязвам, че се появяват други натрапчиви мисли свързани с приятеля ми! Много го обичам и напоследък ми минават, че той се грижи прекалено много за мен, дава ми всичко от което имам нужда, а аз че не работя и не му помагам ... а той е от този тип че това дори му носи удоволствие и аз все пак за сега се грижа за всичко вкъщи и се отделих от всички в чужда държава за да сме заедно и все още не мога да започна работа( той не ми и дава зор за това ) .. другата мисъл е че когато излезна сама често се случва някой по някаква причина да ме заговори( конкретно заговори ме мъж фотограф който ми предложи фотосесия, но аз отказах), споделих на приятеля ми както и други подобни случаи, винаги предпочитам да споделя и той си приема всичко нормално и ме подкрепя във всичко, но в главата ми се загнезди мисъл че сякаш нещо съм прикрила и не съм казала всичко .. направо сякаш съм измеверила а аз 2 думи съм казала по работа .. и всички тези мисли като се появят ме подсещат за страха и си помислям ами ако се случи нещо и някои ме натопи за нещо или страх да не повярвам на това че не правя достатъчно да се отчая от себе си и да си посегна ..каабе като цяло всяка мисъл си следя и ако е не е положителна веднага се подсещам за това...Също така имам усещане сякаш живота е дълъг, всичко ми се вижда странно! Важно и да отбележа, че мислите се появяват като съм сама с мислите си, през останалото време ако съм навън с хора всичко е нормално !   Възможно ли е от такива мисли да повярвам че не съм достатъчно добра за него или да де хвана за някоя мисъл и да ме подтисне и да си посегна или са просто мисли поддържащи страха ми! Благодаря Ви предварително!  

Редактирано от Sandraa55
Линк към коментар
Share on other sites

Има си технология на работа, има си алгоритми на промяната, зад които стои твърда когнитивна наука. Борите се със себе си, бягате от себе си, страхувате се от себе си, не вярвате на себе си. Мислите са на една или друга тема, но зад това стои характеровата Ви страхливост. Самата работа с ОКР вече Ви води към заздравяване на характера, към извличане най-ценните му и добри потенциали. 

Та, животът Ви призовава към работа, а окр-то ви (това Ви с голямо В откога го въведоха?! ...), е вестител и мотивиращ тласкач към такава характерова хармонизация. 

Виждате ли се с терапевт? Ако не наживо (по-силният вариант), то поне през нета? 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Орлин Баев каза:

Има си технология на работа, има си алгоритми на промяната, зад които стои твърда когнитивна наука. Борите се със себе си, бягате от себе си, страхувате се от себе си, не вярвате на себе си. Мислите са на една или друга тема, но зад това стои характеровата Ви страхливост. Самата работа с ОКР вече Ви води към заздравяване на характера, към извличане най-ценните му и добри потенциали. 

Та, животът Ви призовава към работа, а окр-то ви (това Ви с голямо В откога го въведоха?! ...), е вестител и мотивиращ тласкач към такава характерова хармонизация. 

Виждате ли се с терапевт? Ако не наживо (по-силният вариант), то поне през нета? 

 

Абсолютно сте прав, самата аз виждам промяна във себе си за тези месеци.. но съм страшно объркана, на моменти ми е странно примерно как някой има рожден ден и подобни неща за живота, което ми се вижда леко плашещо. Аз съм отгледана в семейство с много любов и грижите към мен са били големи( абе като цяло поразглезили са ме ) .. света ми беше розов и като цяло нищо негативно не съм знаела за живота .. след което дойдох в чужда държава при приятеля ми, дойде корона и месеци след това получих паник атака, мислех че получавам инфаркт, после мислех че имам тумор, не вярвах на изследванията и се появи страх от смъртта, мислех че умирам.. избягвах места където ми е било лошо..тогава имах разговор с психолог, който ми каза че имам паническо разстройство и след това се появи тази статия която ми изкара акъла и започнах да мисля че и аз като човека в статията че скоча Ей така от нищото от балкона, почна да ме е страх да не полудея и така до ден днешен както го описвам в преднкте постове.. ту се оправя, ту се влошава, но постоянно следя мислите си и каквото и да стане ме е страх да не се самоубия и дори ми минава мисъл дали е просто страх ..

Редактирано от Sandraa55
Линк към коментар
Share on other sites

Вижте тези статии - много внимателно и с вникване прочетете. След това коментирайте! 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 13 часа, Орлин Баев каза:

Вижте тези статии - много внимателно и с вникване прочетете. След това коментирайте! 

Прочетох всичко, благодаря Ви! Припознах се в статията.. натраплива хипоходрия ... дано успея да се справя с тези мисли.. Те обикновено се появяват в момент в които се чувствам спокойна и щастлива и ме подсещат за себе си точно тогава и ми се разваля настроението пак .. каква е вероятността да се случи, от повтаряне да реша че го искам или пък да изпадна в депресия и да имам все още тези мисли и да го направя ?

Редактирано от Sandraa55
Линк към коментар
Share on other sites

Последните дни съм спокойна и усещам, че напрежението в тялото ми е спаднало, но имам едно усещане за лекота особено вечер като си легна сякаш съм извън тялото си и като легна 10 -11 часа спя без пробуждане .. не знам това дали е нормално и като се събудя вечерта към 6-7 съм отпаднала особено след хранене ... направо чувствам всеки ден мускул в тялото отпуснат.. не знам това пролетна умора ли е , на стреса ли се дължи или депресия ? .. което най много ме е страх 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...