Биологична Психология

[Орлин Баев]

Знаем, че тяло, психика, душа и дух са неразривно свързани. А всъщност са едно цяло!

Като се ядосаме, в организма ни се отделят определени невротрансмитери, хормони, протичат процеси. Като изпаднем в състояние на влюбеност или като истински се наслаждаваме на изгрева, в тялото и мозъка ни протичат други процеси, отделят се други трансмитери и хормони, задействат се различни мозъчни зони.

По същия начин, когато поради околна среда(дишане, болка, удоволствие), хранене, секс от един или друг вид, упражнения, дишане, променим хормоналното отделяне, синхронизацията на мозъчните хемисфери и невротрансмитерната верига - се променя директно и емоционално - когнитивното ни преживяване!

Разкажете какво знаете за биохимията и неврофизиологията във връзка с психичните процеси!

[Орлин Баев]

Чувал съм например, че окситоцинът е хормонът и медиаторът на Любовта - най-нежната и безкористна Любов - биохимичният и еквивалент! Някъде, мисля че в АЯгни Йога, бях срещал сравнението на белите кръвни телца с белитебратя. Тези телца се увеличават при по-големи височини!

Често в йога системите при медитация се появява сладка слюнка, която се нарича амброзия, еликсир - от къде ли идва тя и до какво води?

А връзката между тестостерона и настроението? И каква ли е езотеричната функция на органите - за кои чувства и настройки отговарят? А в коя ли мозъчна област е складът за енергия? ...

[Дина]

Преди години четох статия, в която се защитаваше тезата, че всички болести са заболявания на нервната система. Във времето, от собствен интерес, проследявах някои новости в различни науки. В темата за най-страшните болести, Мона изказва ясно съждение за най-страшната болест - шизофренията. Връзката, която посочи тя с човешко качество ме накара да надникна и тук. Механизмът на протичането и промените в биохимичните процеси на тази болест са пълна загадка за психолозите и психиятрите.Донякъде е изяснен резултатът от хода на болестта.

Най-навите открития в няколко обединяващи се науки говорят вече за вероятността шизофрениата да се нарече социално заболяване. Това би се превърнало в медицинска революция, защото ще се разкрият пътя и начините , по които интравертните и екстравертните психични процеси влияят на жлезите с вътрешна секреция и биохимичните процеси и промени в организма.

Научната фантастика често става реалност!

[Орлин Баев]

Долното е от професор Пирьова:

"НЕВРОФИЗИОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

Въпросът за съзнанието присъства в науката в най-различни аспекти – философски, психологически, социален, исторически. Тук ще бъдат представени някои от съвременните неврофизиологични възгледи за съзнанието, неговите неврални корелати и чисто човешките психологически аспекти на съзнанието че съзнаваш. Непосредствено свързано с въпроса за съзнанието е и мястото на несъзнаваните психически процеси, особено при процесите на перцепция и учене.

Повечето биолози считат, че през XXI век психиката ще бъде за науката това, което бяха гените за XX век. Демонстративно в това отношение е написаното от Francois Jakob, че “Векът който завършва беше заангажиран с нуклеиновите киселини и белтъците. Следващият ще се концентрира върху паметта и желанията” (Francois Jakob, 1998). Той заедно с Jaques Monod през 1965 год. е Нобелов лауреат за генетичния контрол върху синтезата на ензимите. По подобен начин друг Нобелов лауреат от 2000 год. Еrik Kandel (1999) полага усилия да намери начин невронауките и психоанализата в известни области да се припокрият и да намерят общи перспективи за някои критични въпроси. Той нарича това научно усилие “A New Intelleсtual Framework”. Критичното опознаване на менталните процеси и разглеждането на психичните и емоционални процеси свързани с биологични и социални детерминанти е само от полза и това е бъдещето за 21-и век.

Едно от определенията за съзнанието е, че това е “теоретичен конструкт, който няма материален израз”. В дискусионен план може деа се обсъжда неговото определение като феноменологично ниво на организация в нервната система. Тук няма да се дава окончателно определение, но в следващото изложение като “съзнание” ще се има предвид част от функционалната архитектура на психичния апарат, подобно на други такива части с абстрактен смисъл като “система на памет”, “система на емоции”. В последните години този, до голяма степен обобщен подход към психичните процеси, се разширява и се говори за “система на търсене”, “система на привързаност”, “система на желания” и др.

През последните години се привеждат много доказателства за това, че състояния на силен стрес със силно повишено ниво на глюкокортикоиди в кръвта водят до функционално и структурно увреждане на хипокампа. Във връзка с това американският психоаналитик Сидни Пулвер в своя статия, в която изтъква по принцип неприложимост на невронауките за клиничната практика, признава как постижения в невронауките са променили някои негови виждания за работата му като психоаналитик. По въпроса за емоциогенната амнезия той пише: “оказва се, че някои травмиращи спомени, които аз в психотерапията съм търсил, въобще не съществуват” (Sydney Pulver, 2003).

Поставя се въпросът каква част от психичния живот (mental life) е съзнателен? Oтговорът е – много малка! Работната памет е синоним на възможността съзнателно да се запомни нещо. Обемът на работната памет със зрително-слухово съдържание е 7 информационни единици. Имплицитната памет обхваща огромна информация за двигателни и сетивни стратегии, вкл. и прайминг (разпознаването на думи и обекти, което се улеснява от тяхното предварително представяне). По обема на автоматизираните дейности се привеждат данни че 95% от нашето поведение е несъзнавано и само 5% е съзнателно обусловено. (Bargh, JA и T.L.Chartrand, American Psychologist 1999)

Съзнавано и несъзнавано при процесите на перцепция и учене

В съвременната психологична литература вече не се поставя под въпрос реалността на несъзнаваните процеси. Напротив, несъзнателната когниция намира непрекъснато потвърждение и е обект на множество насочени изследвания, както това е показано от статите публикувани в American Psychologist през 1992 год. преведени у нас под формата на сборник със заглавие “Въпросът за несъзнаваното в когнитивната психология” Доказателствата идват от установяване на възприятия при подаване на сигнали с подпрагов интензитет, сигнали извън избирателното внимание и тяхната съзнателната оценка. Посочват се данни, че думите табу се възприемат по-трудно от неутралните думи (Elizabet Loftus и Mark Klinger, 1992). Изследвания за заучаване под наркоза също така са показали слаби данни за наличие на такива процеси. По-ясни са данните от предварително не насочено и несъзнавано обучение, наречени прайминг ефекти. Показана е също така подпрагова психодинамична активация за поредица от думи при положителна афективна стойност, като например “Мама и аз сме едно” (Antony Greenwald, 1992).

Експлицитната памет кодира съзнателната автобиографична информация и фактически познания. Липсата на експлицитна памет не премахва възможността да се научава при липса на осъзнаване (conscious awareness). В това отношение разполагаме с множество примери от клиничната практика с лезии в различни части на мозъка. Така например пациент с лезии в темпоралния лоб в областта на хипокампа отговаря правилно при показаване на първите букви от предварително показани думи, които той не може да възпроизведе, т.е. не е запомнил. Също така такива пациенти се обучават да разрешават сложни механични пъзели, без да са ги запомнили. Е. Кандел нарича тези прояви на имплицитна памет процедурно несъзнавано. Пренесено към психоаналитичната практика това означава, че под негово влияние се променя поведението, което има значение за психо-динамичните процеси като отношенето към терапевта – трансфера.

В клиничната практика са описани множество случаи, при които поради мозъчни лезии осъзнаването е нарушено, но се наблюдават психични прояви в резултат на несъзнавани процеси. Така например при пациенти с прозопагнозия (невъзможност да бъдат различавани човешки лица) се установява галванична реакция при показване на познати лица, които те не разпознават като такива. По същия начин пациенти с централна слепота при лезия на първичната зрителна кора казват “Аз не виждам нищо, аз съм сляп”, но проявяват по-добри способности при отговори на зрителни стимули, за които нямат съзнанието за зрително възприятие, въпреки че явно са ги “видяли” (Solms, M., Ol. Turnbull, 2002). Информацията за тези образи е възприета, без да достига до съзнанието.

За пациенти с разцепен мозък (прерязано мазолесто тяло, което свързва двете хемисфери), Roger Sperry (Нобелов лауреат 1981) дава следния пример. На пациентка изолирано към дясната хемисфера са показват порнографски картини. Тя се изчервява и става неспокойна, но не може да обясни смущението си. В този случай дясната хемисфера обработва зрителната информация несъзнавано.

В клиничната невропсихология е известен случаят "Давид" с хипокампален дефицит на фиксационна памет и пълна невъзможност да разпознава лица и хора (Damasio, 1999). За определен период от време пред болния се явяват трима души, назовавани “лош”, “добър” и “неутрален”. Давид не помни нищо от тяхното представяне и не ги разпознава, но на въпроса "кой ти е приятел?" показва “добрия”, без никакви обяснения. Показва явно несъзнавано предпочитание, въпреки че “лошият" е красива жена. Физическата привлекателност не компенсира негативните емоции.

Други примери за нарушено съзнание от клиничната практика са анозогнозия и асоматогнозия. Думата анозогнозия произлиза от nosos, болест и gnosis познание. Без да е променено дълбокото съзнание не се осъзнава болестното състояние, напр. парализа на половината от тялото. Увредата е в дясната хемисфера в структурите на острова (инсула) - полета дълбоко в Силвиевата бразда на мозъчната кора. Увредата засяга бялото вещество и нарушава връзките на таламуса и базалните ганглии с моторната зона и префронталната кора. При асоматогнозия има невъзможност за разпознаване на собственото тяло. Дължи се на увреждания в дясната соматосензорна зона. В своите остри форми манията и депресията могат да имат такива прояви."

Неврални корелати на съзнавано и несъзнавано

Съзнаваните процеси протичат на корово ниво. Съдържанието на тези съзнавани процеси е свързано със съответните корови представителства на сетивни, двигателни и езикови функции. Пациенти, които не са родени слепи или глухи, а са загубили тези сетива, имат ясни съзнавани ментални представи в областта на засегнатата модалност. Пациенти с периферна слепота имат ясни образни сънища. Директна електрическа стимулация в коровите полета създава съзнавани усещания. Степента на общото състояние на будност и активност на съзнателните процеси се определя в голяма степен от структури в мозъчния ствол – от възходящите ретикуларна и таламична активиращи системи, в които влизат освен ретикуларната формация, още множество структури (хипоталамични ядра, парабрахеални ядра, периакведуктното сиво вещество, ядрата на шева, n. locus coeruleus). Последните променят обработката на сигнали, тяхното усилване или отслабване, съобразно приятно/неприятно, фокусират или дефокусират образи съобразно тъга/повдигнато настроение и оформят някакво поведение. Таламичната ретикуларна формация има широки дендро-дендритни връзки в мозъчните хемисфери и упражнява общ контрол върху сензорния поток към кората (Crick и Koch, 1998). Съществува една таламо-кортикална система на активация насочена към висшата асоциативна префронтална област, която започва от хипокампа и от амигдалата и играе роля на “врата” към контекст-свързана мисловна дейност.

Със съвременните визуализиращи методи за активация на мозъчни структури в процеса на обработка на информация, са показани отделни етапи в несъзнаваната перцепция. При последователни компютърни томографски изображения с функционален магнитен резонанс Breiter и сътр. (1996) демонстрират значението на амигдалата за перцепцията на зрителни стимули с емоционален пълнеж. Известно е, че амигдалата координира потока информация между таламуса и кората, при което се обработват сетивни ключови сигнали за страх. Хипоталамусът и лимбичната асоциативна кора регулират вегетативния отговор при страхова емоция, а префронталният кортекс съзнателно оценява емоцията. Установява се, че активацията в амигдалата предхожда кортикалната – това е несъзнаван компонент в перцепцията. Това се установява при изследвания на опитни лица, на които се показват човешки лица изразяващи страх, удоволствие, или имат неутрален израз. Също с използване на образна мозъчна диагностика с функционален магнитен резонанс Whalen и сътр. (1996) показват, че амигдалата се активира в отговор на емоционални стимули, дори при липса на експлицитно запаметяване за тяхното съществуване. Стимулите са човешки лица с различен емоционален израз – страхов, радостен (представяни за 33 ms, което е подпрагова продължителност) и неутрален (представен за 167 ms, което е прагова продължителност). Въпреки че изследваните лица съобщават само за неутралните образи, с образите от функционалния магнитен резонанс се установява активация в амигдалата при неосъзнатата перцепция.

За съзнанието че съзнаваш.

В неврофизиологичен план съзнанието изисква едновременна активация на много части от крайния мозък. Единичните биоелектрични процеси в отделните неврони са с продължителност по няколко милисекунди, докато събитията които осъзнаваме са за няколко десетки, стотици или хиляди милисекунди. За осъзнаването на стимул са необходими 500 милисекунди. Съгласно съвременните възгледи едновременна активация на редица корови зони се определя от системата ERTAS – Extendent Reticular Thalamic Activating System (Solms и Turnbull, 2002). Тя има три глобални функции за поддържане на определени състояния – афект, внимание (будност) и изпълителни функции – те могат да се разглеждат като дименсии на интегративния процес в мозъка – съзнанието за себе си. В този смисъл към изпълнителните функции следва да се причисляват езиковите, защото вербализирането е част от осъзнаването.

Според Damasio (1999) съзнанието представлява Аза съчетан от външна и вътрешна реалност. Всички споменати по-горе централни ядра участват и в регулацията на “вътрешното организмово състояние” (visceral state) и по-точно в регулация на телесната температура, обмяната на веществата, глюкозата в кръвта и др. Съдържанието на съзнаваните психични процеси идва главно от външния свят. Степента на будност и активност на съзнаваните процеси идва от мозъчния ствол и от получаваните там сигнали за състоянието на вътрешността на тялото. Състоянието на съзнателност и съзнаваните процеси протичащи на корово ниво са закотвени към много по-непроменящите се “вътрешни телесни карти”.

Осъзнаването на чувствата е част от съзнателната психична дейност характерна за човека. Животните имат емоции без да ги осъзнават. Еволюционно емоциите са преди съзнанието. Те служат за преживяване на организмите. Мозъкът знае повече отколкото съзнателното мислене разкрива. Усещането за емоции и съзнанието за това, че знаем за съществуването на емоциите са се развили на различни етапи от еволюцията и се появяват на различни етапи от индивидуалното развитие. Усещанията за емоции стоят в основата на т.нар. от Дамасио “дълбинен Аз” (Proto self), който през “Автобиографичния Аз” преминава в "разширеното съзнание" (Extended consciousness, Damasio, 1999). Последното се изгражда постепенно чрез Автобиографичните паметови следи и създаване на "обекти" въз основа на собствения опит. Несъзнавано натрупаните представи за текущото състояние на организма постепенно създават разширеното съзнание, което ни дава способността да оценяваме (to be aware) текущите събития и състояния. Усещането за "емоциите като обект" идва от представите създадени в структурите свързани с емоциите.

Отделят се “болести на съзнанието” – делириум, аутизъм, шизофрения и др., при които има патология в Аз-представата, съзнанието за себе си и начина за преработване на сигналите от външния свят. При тези заболявания се установяват структурни и функционални нарушения в кортиколимбичните връзки. "

По-нататък по-кратко и в резюме ще пиша за хормоналните и медиаторни корелати на различните психоемоционални състояния на съзнанието.

Редактирано Юни 6, 2007 от Орлин