Станимир Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Обичам, когато вечер слушам песента на щурчетата. Затварям очи и слушам. Нежният и ритъм ме пренася в космоса, насред безкрайната шир. Виждам блещукащите звездички, усещам трепета им, обземащ сърцето ми и сливащ се със звуците от песента. Аз съм във вечността, в плен на късче безпределност - омагьосан. Боровият дъх на живота изпълва пространството около мене. Дишам и ставам едно с всичко - с любовта, с щастието, с красотата. Не мога да заспя, а и не искам - животът е навсякъде, по-прекрасен от всякога. Отпускам се в нощта и продължавам да навлизам в песента, приела облика на вълшебна врата, водеща към света на мечтите. Пристъпвам бавно под свода на звуците, разказващи за необятната вселена. Аз съм в приказката - част от нея, и от магията, все още криеща от мене множество тайни, но неизменно водеща ме към неизразимото. Следвам песента на щурчетата - на най-малките. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Прекрасно е! Но после се връщам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Да, но носейки надземното в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 (edited) Обичам, когато вечер слушам песента на щурчетата. Затварям очи и слушам. Нежният и ритъм ме пренася в космоса, насред безкрайната шир. Виждам блещукащите звездички, усещам трепета им, обземащ сърцето ми и сливащ се със звуците от песента. Аз съм във вечността, в плен на късче безпределност - омагьосан. Боровият дъх на живота изпълва пространството около мене. Дишам и ставам едно с всичко - с любовта, с щастието, с красотата. Не мога да заспя, а и не искам - животът е навсякъде, по-прекрасен от всякога. Отпускам се в нощта и продължавам да навлизам в песента, приела облика на вълшебна врата, водеща към света на мечтите. Пристъпвам бавно под свода на звуците, разказващи за необятната вселена. Аз съм в приказката - част от нея, и от магията, все още криеща от мене множество тайни, но неизменно водеща ме към неизразимото. Следвам песента на щурчетата - на най-малките. Да, много красиво, много поетично! Така човек може да получи представа, как би се чувствал, ако съумее да се хармонизира със света около себе си. Редактирано Август 15, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Naveli Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Широко затворени очи! Хубава тема и съм напълно съгласна с повечето постове тук за усещанията и вълненията на душата в това блажено състояние. Иска ми се да споделя за мои преживявания с широко затворени очи в буквалния смисъл /предполагам, че трябва да уточня, че става въпрос за материалните ми очи като орган на зрението/. Все още не ми е много ясно точно какво ставаше, но виждах всичко около и над мен с някакво друго зрение, тъй като очите ми бяха затворени, не спях, бях в съзнание, но виждах тавана над мен, шкафовете и цялата стая в най-малки подробности, на които нарочно обръщах внимание, защото осъзнавах, че очите ми са затворени. Много объркано стана, но усещането беше невероятно, сякаш не ми трябваше тяло, нито сетива, за да мога да виждам, да усещам и чувам. Откакто се преместих в друго жилище не съм го изпитвала и усещането ми липсва. Що се отнася до духовните преживявания, които споделяте, искрено се радвам, че Ви има и ме карате да се чувствам като част от голямо семейство, което е прекрасно! Поздрави на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 31, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Здравей и на теб ! Добре дошъл/дошла в Портала! Мисля ,че когато човек сменя жилището си трябва да посади ново дърво за усещанията си в него. Винаги е различно . Целия вътрешен свят също се променя ,когато променяме усещанията си . Затова е много хубаво да се чувстваш хармонично в дома си , да създадеш сам/сама атмосферата,въздуха в него. А пътуванията със затворени очи сами ще се появят , когато пак си готов/ва за тях. ПОздрави и от мен ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 3, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2007 ВЛАСТЕЛИНЪТ НА НОЩТА "Мила Урусвати, В Онази страна трябва да бъде построен Храм в чест на Питрите. С дружески поздрав!" Картината внезапно заговори вместо свещения санскритски ръкопис... "Учителю! Дойде! Тъй просто... И сили даде ми като от шепа зърно. И даде ми криле. Сега прозрачна птица ще мога аз да стана с размаха на крилете, покриваща небето. Ще мога да летя на изгрева с лъчите над Земята, когато всички още спят, но вече и не спят... И в този миг свещен на границата на съня ще мога в хорските сърца да роня зърна от Светлина, които с изгрева ще могат да покълнат в безброй души със огнените багри на духа." "Вдигни, Дакша, завесата на шатрата. Какво се вижда там?" "В кълбата от мъгла сърцето ми замира - и, аз виждам светлосиньо чудо. Какво е туй, вълшебнико добър?!" "Това е краят, събрал снега на цялата земя. Това е краят съкровен на много хиляди крилати хора. Там на Съдбата по зова при смяната на Циклите ще мине твоят Път. Безкрайно труден ще е той: през вражи станове, стрели отровни в мъглите сиви, лепкави като смола, когато цялата нечистота на видимия и невидим свят ще натежи на лекото крило. Но най-опасен и нелек ще бъде пътят през хорските съзнания, които са като планински проход толкоз тесни, че струва ти се невъзможно крилата свои да разпериш. Готова ли си ти за този полет? Не те ли е сковал страхът, Светлина на Утринната Звезда?" "Страх? Що значи туй, Наставнико мой мъдри? Що значи тази непозната дума, подобна на разсърдено врабче? Не си прави труда да обясняваш, не трябва. Аз бързам. Заминавам... За да се върна при свършека на Кали Юга като птица... Ще полетя не само през мъглите - но даже и през абсолютен мрак! Ще полетя на изгрева с лъчите над Земята! Когато всички още спят, но вече и не спят. И в този миг свещен на границата на съня ще роня над Земята зърна от Светлина, които с слънчевия изгрев ще покълнат в безброй души със огнените багри на духа!" "Основи на Будизма" - Наталия Рокотова, "Славена - 2000 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.