Guest Мона Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 (edited) Онова, което има Йеронимус Бош го няма у нито един съвременен художник. Да не намесваме теми и материи, за които не знаем дали сме подготвени. И доколкото разбрах, няма нито един практикуващ психоаналитик от тук присъстващите. Когато някой има практика, тогава да се осмели да отрича. Досега никой не се замисли за пациента и за неговите проблеми и лечения. Е? Никой не се задълбочи у човека и у неговите ужасни демони. Къде е помощта? Как може да се лекува мъж с наранена анима, как може да се излекува и момиче с наранена анима от баба си, която приема образа на повтаряща се смърт с телесни симптоматики, която не може да върви спокойно сред хората, без да се задуши и без да получи пристъп? Какво е лечението според знаещите? Първо помогнете на себе си. Задължение е на всеки психолог да си направи анализа първо на себе си. И после на други. Съвременната българска психология е на много ниско ниво, това е моето мнение, общувам с много психолози; те не четат нищо и повечето не знаят почти никакъв друг език, освен лош английски. Е, няма как да стане. Редактирано Май 21, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Да, едва когато помогнем на себе си ще знаем как да помогнем и на други. Сега се чудя дали ще ми се отдаде да уча и да се занимавам професионално с психология. Имам някакъв опит със справянето със себе си. Ще видим. Не ми се иска да се отказвам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Имаш данните според мен - и то не само по отношение на общи интереси и интелектуална основа. Не всички психолози имат дълбочина на състраданието. То може и да не се съчетава лесно с класическия "професионализъм", но затова пък го виждам като неразделен елемент на едно истинско призвание в тази наука, която е и изкуство. Така че, както се казва, дерзай! Редактирано Май 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Онова, което има Йеронимус Бош го няма у нито един съвременен художник. Да не намесваме теми и материи, за които не знаем дали сме подготвени. И доколкото разбрах, няма нито един практикуващ психоаналитик от тук присъстващите. Когато някой има практика, тогава да се осмели да отрича. Досега никой не се замисли за пациента и за неговите проблеми и лечения. Е? Никой не се задълбочи у човека и у неговите ужасни демони. Къде е помощта? Как може да се лекува мъж с наранена анима, как може да се излекува и момиче с наранена анима от баба си, която приема образа на повтаряща се смърт с телесни симптоматики, която не може да върви спокойно сред хората, без да се задуши и без да получи пристъп? Какво е лечението според знаещите? Първо помогнете на себе си. Задължение е на всеки психолог да си направи анализа първо на себе си. И после на други. Съвременната българска психология е на много ниско ниво, това е моето мнение, общувам с много психолози; те не четат нищо и повечето не знаят почти никакъв друг език, освен лош английски. Е, няма как да стане. А темата е отворена само за практикуващи психоаналитици ли? А нима психотерапията се свежда само до психоанализата? Това сме, което сме! Аз съм прохождащ психолог, бивш еди си какво си (поне 10 професии)... Този форум въобще е непрофесионално насочен и общ. Но е чудесен за размисли и творчество, за получаване на обратна връзка спрямо мнението ти, визията ти и позицията ти... Съвременната българска психология във всички случаи е много по-добра от американската и тази от коя да е държава от западната култура. Именно защото разчита не само на писанията на западните кратунковци (понякога и в тях има зрънца истина тук и там), а и на собствената си интуиция и дух! А българският дух и в частност този на българските психолози е многократно по-силен от логически догматизираните западни психолози. Аз съм наистина прохождащ психолог и нямам претенции за нищо повече от това. Именно практическата насока липсва в съвременната психология, особено такава, каквато се преподава в западен стил. Използват се сложни термини, но когато опре до работа с човека пред теб, те не вършат никаква работа. Предното ми образование е "аграрна икономика" - лекциите се преподаваха в стил - вместо: "копаеш с лопатата" - "Въвежда се инструменталната единица в хумусното пространство, структурира се пропорционалният състав на съставните елементи на базисната подхранваща смес и използвайки биологичните импулси на биоединицата, се осъществява градивният процес на почвообработката! ". Така и съвременната психология използва измислени от отделените от цялото и космическата психология автори термини, които в най-добрия случай са добри, а в най-лошия изсмукани от пръстите. Работа върши силата на духа ти, мъдростта на ума ти и жарта на сърцето ти. И разбираш, че 90% от обучението ти по психология е плява. И реалната психология е тази - бездънната психология на духа - на езотеричните учения, психологията на посветените! Нищо не отричзам - Юнг е направил една крачка след учителя си Фройд. Толкова. Не е достигнал до интегралната, всеобхващаща психология. Това не го прави недобър психолог, автор, практик. Прави го една тухличка в сградата на безкрайността, това е! Анима и Анимус в никакъв случай не могат да бъдат разглеждани единствено от позицията на Юнг, ако ислкаме да сме в крак с космическия пулс! Те са нови юнговите думички за безкрайно древни и известни понятия, винаги познати на езотеричната психология! Благодаря за обратната връзка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Имаш данните според мен - и то не само по отношение на общи интереси и интелектуална основа. Не всички психолози имат дълбочина на състраданието. То може и да не се съчетава лесно с класическия "професионализъм", но затова пък го виждам като неразделен елемент на едно истинско призвание в тази наука, която е и изкуство. Така че, както се казва, дерзай! О, благодаря ти, Добромир! Насълзиха ми се очите! Какво насълзяване, направо се разплаках. Колко много може да означава подкрепата в точният момент. Много. Няма да се отказвам. Та това ми е мечтата от 15 годишна. Редактирано Май 22, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Да, едва когато помогнем на себе си ще знаем как да помогнем и на други. Сега се чудя дали ще ми се отдаде да уча и да се занимавам професионално с психология. Имам някакъв опит със справянето със себе си. Ще видим. Не ми се иска да се отказвам... Разбира се, че имаш данни! Имаш сила и точен ум, имйаш женска интуиция и смелост! Излъчваш я с всяка дума! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Да, едва когато помогнем на себе си ще знаем как да помогнем и на други. Сега се чудя дали ще ми се отдаде да уча и да се занимавам професионално с психология. Имам някакъв опит със справянето със себе си. Ще видим. Не ми се иска да се отказвам... Разбира се, че имаш данни! Имаш сила и точен ум, имйаш женска интуиция и смелост! Излъчваш я с всяка дума! Е вие ме "разбивате" тази сутрин! Благодаря ти, Орлин! Не очаквах такава подкрепа. Мислех си, че постът ми ще мине незабелязано като полъхът на вятъра, а какво се случи?! Само какъв старт ми давате по този начин, точно когато съм на крачка да се откажа. За да отправя сега поглед по пътя на една моя мечта. Бъдете здрави и сбъдвайте мечтите си! Редактирано Май 22, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Разбира се, че е така Wonderful. Явно всички сме забелязали колко добре разговаряш и окуражаваш другите - спокойна и съпричастна едновременно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) Орлин, няма как да сме по-добри от колегите на запад. Българската психология е прохождаща. В много случаи, когато се налага терапия, консултантите се държат като врачки и гадателки и имитират психотерапевтична дейност. За да бъдеш добър психолог съвсем не е достатъчно да си добър или добронамерен човек. Това е призвание. И учене всеки ден и разбира се - практика. А на теб желая специализация или в Германия, или в Швейцария, или в Испания. напоследък Мадридската школа по психология е една от най-добрите. Всеки лекар има нужда от обучение и в чужбина. Мисля, че е твърде рано за да правиш такива грандиозни обобщения по отношение на интегралната психология. Поредната мода. И то на българска почва. При нас "новите" тенденции, независимо в коя област, имат странен и непредсказуем живот. Редактирано Май 22, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 При нас "новите" тенденция, независимо в коя област, имат странен и непредсказуем живот. Да, наистина и аз съм се чудела. Защо е така според теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Трябват ни много години, за да се научим да мислим самостоятелно и да бъдем отговорни пред света и пред себе си. В много отношения, психиката на българина е като детската - широко отворени и любопитни очи, но без рефлексия и без осъзнаване на последствията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Приятели, не съм професионален психолог и не мога да давам компетентни мнения в този Форум, но днес като си четях една от беседите на учителя/"Силовите линии в природата"/ много ми хареса един пример, който свързах с Анимата в мъжа-чувствителната, нетърпеливата, емоционалнатата му страна, който искам да ви предложа да прочетете и като психолози да направите оценка дали правилно съм разбрала какво е Анимата в мъжа. Благодаря ви предварително "Разбира се, тази е много важна област за проучване, но вие мязате още на ония любопитни деца. Знаете ли какви деца сте? Има един разказ из древността, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света. Явили се дупутация при краля и казали: „Голяма неправда е само мъжете да управляват, искаме и ние да вземем участие в управлението”. „На драго сърце-казал царят-но ще ви дам едно малко изпитание”.Дал им една затворена сфера и казал:”Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете”.Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден се питат:”Какво ли има вътре!? Да я отворим или да не я отворим?” Най-после решават да я отворят. Отворили я, но каквото било скрито в сферата, изскочило навън. Такива сме и ние, като децата. Всякога искаме да влезем вътре. Природата има много такива сфери и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) За Йеронимус Бош ти никога няма да знаеш Мона колкото аз , бъди сигурна . И знаеш ли защо ? Защото в изкуството нищо не се свежда до сухо познание и анемичност ./което не означава , че мисля , че ти си суха или анемична/ Йеронимус Бош би могъл да бъде модерен художник и сега , ако отново се роди в 21 век , толкова са му гениални нещата . Сетивността на художника е много различна от сетивността и мисленето на обикновените хора , които усещат изкуството , колкото и да са интелигентни . Моят мозък е много различно устроен от твоя и има неща , които ти никога няма да разбереш за изкуството , както и аз за психологията , 2 - различни свята . Колкото и книги да прочета на Юнг , Фройд или Ницше . Или Спиноза /виж Спиноза е много интересен за мен/ . Анализ и синтез -великолепни тези . Това , което исках да кажа е не кой колко разбира и от какво , а по - скоро , че съвременния вид на психологията ,изкуството , науката е много , по- любопитен за мен от неща , които сме чели , някои разбрали някои не разбрали /аз не претендирам , че съм психолог /, макар че са ми казвали ,че се справям много добре ./, най- вече защото светът не е същия . Противник съм на тезата "Нищо ново под слънцето", по скоро "Всичко тече , всичко се променя / . Духовната вълна на човечеството е друга . Та затова и психологията,в съвременния си вид отговаря на съвременната "психе "на целия свят . Нова , различна действителност от тази на Юнг и неговото време . Не отричам теб или твоите знания , които както виждаме всички са много задълбочени и изпълнени с много страст са твоите редове тук в тази тема . И самата тема е хубава и любопитна . Редактирано Май 22, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Имаш данните според мен - и то не само по отношение на общи интереси и интелектуална основа. Не всички психолози имат дълбочина на състраданието. То може и да не се съчетава лесно с класическия "професионализъм", но затова пък го виждам като неразделен елемент на едно истинско призвание в тази наука, която е и изкуство. Така че, както се казва, дерзай! Ти също имаш тези данни, а дъщеря ти ги е наследила от теб. Това дете е невероятно! Защо не го бутнеш леко, от нея ще се получи прекрасен психолог. А Wonderful е Чудесна! Ако психологията ти е насока, липсва ти само малко смелост, останалите качества ги имаш. И аз ще ти пожелая успех! Инатари, добрият художник, както и добрият композитор и всички, които се занимават с изкуство, са най-напред добри психолози. Защото психологията е велико изкуство, точно колкото обекта на изследването си. И знаенето тук може да помогне, но само това. А за да си художник или музикант, задължително е наличието на възвишена душа. За това и са толкова малко истинските художници и музиканти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 (edited) За Йеронимус Бош, а и не само за него, знам достатъчно и предостатъчно. За филосoфията, за психологията, за литературата и за още 100 неща. Такава ми е същността. А дали това на теб ти харесва или не, е друга тема. А освен, че зная - и рисувам от много малка, както и свиря на пиано. Изкуството е моята съдба, Инатари. А пихологията и изкуството са неразривно свързани, още повече, че много елементи от изобразителното изкуство, както и от театъра (психодрамата), се използват като терапевтични методи. Неслучайно големите психолози, както и философи, са и художници. Редактирано Май 22, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 22, 2007 Доклад Share Добавено Май 22, 2007 Мона , аз си казвам каквото ми харесва , винаги съм казвала какво ми харесва в теб/нямам някакви емоционални задръжки от този сорт / . Изкуството и да искам и да не искам наистина ми е съдба , ))) /, това не ми пречи да мисля , че изкуството и психологията по никакъв начин не са свързани . Дали душата ми е възвишена ? Имам известни опасения понякога . Както вече казах нямам претенции да съм психолог ,освен това съм лош манипулатор , така че оставям това на амбициозните психолози. Аз имам своите различни цели . Дерзайте в психологията , толкова много изкуство има в нея. Аз ще дерзая в подготовката си за модно ревю. ))) Успех на всички ! Между другото радвам се тогава , че имаме близки интереси с теб . И ,че рисуваш от малка . Философията , естетиката ,езотериката съм казала отдавна , че присъстват в изкуството , психологията само в начина на поднасяне и чисто и просто като преживяване . Съжалявам , че става все така ,че си разменяме и по някоя и друга престрелка , а като се замисля аз харесвам много неща в твоя образ тук . Ще ми се и ти да харесваш нещо в мен . )))) Но каквото е изгубено не се връща назад, както се казва. Единствено мога да се надявам на бъдещето ти приятелство. Мона никой не се съмнява в качествата ти , вече си ги доказала многократно ! Включително и на мен ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Интересна е тази тема..Четеш и започваш да забелязваш как например някой е обсебен от своя Анимус - властен,авторитарен, подчертаващ своята рационалност с изобилие от термини. Анимус, който изтъква на психолозите, че знае повече от всички тях, на художниците - че знае най-много за изкуството. Анимос , който желае да завоюва територия дори във форум като се позовава на честотата на съобщенията си. Един неосъзнат и затова /както тук казват/ - не особено симпатичен Анимус, който е загубил чувството си хумор и своята дружелюбност, а с тях и своята елегантност и толерантност. Може би една малка мила катеричка ще помогне на този Анимус да се върне на мястото си и да не доминира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Ако говорим за Анима и Анимус, тоест душата и духа единствено така, както ги е разбирал Юнг, трябва да сме или фанатични юнгианци или да сме най-малкото съгласни с неговата позиция... Ако кажем, че мъжът няма АНимус, то е да кажем, че няма Логус, Дух. А жената нямала АНима - о, Боже ... каква ясна визия за компонентите на човешката психика ... Нима жената няма душа? – Орлин Юнг говори за анима и анимус от една страна като психологически понятия и от друга страна споменава душата и духа като метафизически понятия. Това са две различни неща. (Но за да чуеш някого трябва да го слушаш или да го четеш, а не само да го разлистваш; щото разлистването винаги неприятно проличава). Юнг не твърди, че анимата е метафизичната душа, нито пък, че анимусът е метафизичният дух. Той говори за психологическо съответствие на анима и анимус с метафизичните разбирания за душа и дух. Сега ще посоча само общите различия, които разкрива той. Анимата и анимусът са архетипи, тоест психоидни образци на светоусещане вътре-в-нас; а са вътре-в-нас, защото се унаследяват. Архетипите произвеждат символи, а нашето съзнание улавя тези символи. Анимата и анимусът, макар да са вътре-в-нас, са недостъпни за непосредственото вътрешно възприятие и затова се опосредстват посредством символите. Примерно в темата за сънищата бях посочил един свой сън, където бях в храм, където имаше величествени статуи на жени в различни пози. Онова, което виждах в съня бяха символи. Символи на моята анима. Но да възприема своята анима, такава каквато е, това е невъзможно. Анимата е единствено колективен образец, затова съновидението ми я запълни с конкретното съдържание на жените-статуи. Думата “психика” произхожда от гръцката дума за “душа”, но този произход засяга единствено психологията. Тази наука не счита, че душата и духът имат – със сигурност – друго естество освен психологическото; тоест няма как да се разбере душата и духът имат ли реално съществувание от непсихичен характер. Според психологията, ако един човек забележи духове или види как душата на някого излиза от тялото му, това е проекция на несъзнавано съдържание, което поради неспособност да се осъзнае, се проектира в материалната реалност. В тоя смисъл всяка теория за фините тела не е нищо друго, освен неосъзната материализация на психичното. Оная парадигма, която е уверена, че душата и духът със сигурност са непсихични, тоест могат да са вън-от-нас, в никакъв случай не може да се нарече психология; най-малкото защото тя вече не търси взаимозависимостите вътре в психиката, а на вън. Една такава парадигма е метафизична. Душата и духът са понятия, специфични за екзотеричните и езотерични религиозни виждания. Екзотериката е обредна, институционална и социална. Езотериката е преди всичко индивидуална, с претенция за дълбочина и гъвкавост. Общото между екзотерика и езотерика е религиозната метафизика. Най-просто метафизичното е онова, което не е част от материалния (физичен) свят, но не е и психично, защото е вън-от-нас, то е – един вид – същинската реалност. Ще дам пример с Христос: - за психологията – Христос е архетипен психичен образ на цялостния човек, една изключителна вътрешна реалност, но всяко негово извеждане навън е само и единствено психологическо, което означава, че то няма оная действителност, която примерно има човекът-до-нас; - за естествените науки въобще – Христос е атавизъм, заблуда, такава, каквато е заблудата, че Земята е плоска, а не кръгла; - за екзотеричното религиозно виждане – Христос е плът и кръв, исторически достоверен и в разпването и във възкресението си; - За езотеричното религиозно виждане – Христос е вътре в нас, но не психологически, а като една другост, която ще ни изведе в друга реалност, в съвършено различен и действителен свят. Жената има душа. Психологически казано, тя има психика. Има съзнание, има несъзнавано. Нейното съзнание се идентифицира с чувственото, с единството. А идеята за метафизичната душа е точно тази: душата свърза телата, както между хората, така и между преражданията; това свързване е чувството. Душата формира и едно разбиране за общност между хората и за общност на личността, която се преражда в различни тела; ето го единството. И понеже това е доминиращата женска нагласа, тя е съзнавана. А анимата като съответствие на метафизичната душа е архетип, тоест е несъзнавано, и винаги има компенсаторно отношение към съзнанието. Затова и жената няма анима, защото функцията на анимата е нейна съзнаваност. Но пък функцията на анимуса е нейна несъзнаваност. Затова и жената има анимус. Надявам се, поне малко, успях да отлича вижданията на Юнг за анима и анимус от вижданията му за душа и дух. И понеже се досещам какви други въпросителни и несъгласия могат да възникнат, когато това стане, ще отговаря и на тях. Тези дни разтворих и попрочетох "Психология и Алхимия" на Юнг. Меко казано, не съм очарован. И въпреки обема на книгата, алхимията остава изцяло извън обхвата и!!! - Орлин Моля, посочи ми, кое конкретно не те удовлетворява? Може да се окаже, че не съм забелязал нещо. Пък може и да се окаже, че ти си този, който не си забелязал и носиш катрана в кацата с мед. Нищо не отричам - Юнг е направил една крачка след учителя си Фройд. Толкова. Не е достигнал до интегралната, всеобхващаща психология. – Орлин С радост ще съпоставя психологията, на която ти си почитател, с тази, на която аз съм почитател. Досега почти се досадих от хора, които заявяват, че знаят, но нищо не казват от това, което знаят. За Бога вече сме 2007 . – Инатари Недей да четеш Платон – ако случайно ти хрумне – той е писал много близо до 2007 година от една друга ера, отколкото 2007 година от нашата ера. Пък и сигурно знаеш колко философията е напреднала от Платон насам. Също синът на този Бог, когото призоваваш, е живял и благовестил много преди тая твоя превъзхождаща всички други 2007 година. А, и да не забравя: Дънов е малко по-старичък от Юнг, което означава, че едва ли това, което ни казва, е от май 2007 година. И Юнг и Фройд имат зърното истина, но съвременната психология и психоанализа естествено е на светлинни години от тях. – Инатари Кажи ми, какво знаеш за съвременната психология и психоанализа? …как може да се излекува и момиче с наранена анима от баба си, която приема образа на повтаряща се смърт с телесни симптоматики, която не може да върви спокойно сред хората, без да се задуши и без да получи пристъп? – Мона В книгите на Юнг има поне десет примера за терапевтиране на жени, за колко от тях си прочела, че имат “наранена анима”? Въобще – чела ли си някъде да се казва, че една жена има “наранена анима”? Къде и от кого? Ако наистина има нещо такова, моля, изпрати в тая тема поне абзаца с въпросното споменаване от този текст. Какво е лечението според знаещите? – Мона Образа на бабата в психиката на момичето не е образ на анимата. Това, че бабата е била жена, а анимата има женски характер са две различни неща, които поясних и ако трябва ще пояснявам пак. Всеки женски образ в женската психика е, или образ на сянката, тоест на личното несъзнавано, или е архетипният образ на Великата майка (неконкретната майка), тоест един образ от колективното несъзнавано, който преминава в личното несъзнавано, смесва се със сянката и достига съзнанието. Именно анимусът в момичето е преобразувал несъзнаваното отношение към бабата, един вид обмисляйки го – нали е анимус – сред тъмата на психичните дълбини и е формирал неразбираемите за съзнанието задушавания и пристъпи, опитващи се да възпроизведат смъртта. Аз мога да кажа толкова много неща по случая, но няма да го направя без да разполагам с конкретна информация за сънища и асоциации, и то само за да не бъда укорен в спекулации, ако го направя без тази информация. Първо помогнете на себе си. Задължение е на всеки психолог да си направи анализа първо на себе си. И после на други. – Мона Тълкувал съм стотици свои сънища; правя непрестанно анализи на своите постъпки, виждания и фантазии. И за разлика от много други мога да приема публични анализи за мен и то с радост и интерес. Между впрочем, Мона, ти познаваш ли се? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Междувпрочем, Селсал, познавам се и то добре. Написах "наранена анима" в смисъл на наранена психика, наранена душа. Употребявам термина "анима" в много по-широк смисъл. Примерът, който посочих е от моята практика, защото аз лекувам това момиче и идеята ми беше - без практика, няма действаща психотерапия. А понеже спомена Платон, твоите постинги са като диалози все в този порядък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Анимата и анимусът са архетипи, тоест психоидни образци на светоусещане вътре-в-нас; а са вътре-в-нас, защото се унаследяват. Архетипите произвеждат символи, а нашето съзнание улавя тези символи. Анимата и анимусът, макар да са вътре-в-нас, са недостъпни за непосредственото вътрешно възприятие и затова се опосредстват посредством символите. ... Думата “психика” произхожда от гръцката дума за “душа”, но този произход засяга единствено психологията. Тази наука не счита, че душата и духът имат – със сигурност – друго естество освен психологическото; тоест няма как да се разбере душата и духът имат ли реално съществувание от непсихичен характер. Според психологията, ако един човек забележи духове или види как душата на някого излиза от тялото му, това е проекция на несъзнавано съдържание, което поради неспособност да се осъзнае, се проектира в материалната реалност. В тоя смисъл всяка теория за фините тела не е нищо друго, освен неосъзната материализация на психичното. Оная парадигма, която е уверена, че душата и духът със сигурност са непсихични, тоест могат да са вън-от-нас, в никакъв случай не може да се нарече психология; най-малкото защото тя вече не търси взаимозависимостите вътре в психиката, а на вън. Една такава парадигма е метафизична. Душата и духът са понятия, специфични за екзотеричните и езотерични религиозни виждания. Екзотериката е обредна, институционална и социална. Езотериката е преди всичко индивидуална, с претенция за дълбочина и гъвкавост. Общото между екзотерика и езотерика е религиозната метафизика. Най-просто метафизичното е онова, което не е част от материалния (физичен) свят, но не е и психично, защото е вън-от-нас, то е – един вид – същинската реалност. Ще дам пример с Христос: - за психологията – Христос е архетипен психичен образ на цялостния човек, една изключителна вътрешна реалност, но всяко негово извеждане навън е само и единствено психологическо, което означава, че то няма оная действителност, която примерно има човекът-до-нас; - за естествените науки въобще – Христос е атавизъм, заблуда, такава, каквато е заблудата, че Земята е плоска, а не кръгла; - за екзотеричното религиозно виждане – Христос е плът и кръв, исторически достоверен и в разпването и във възкресението си; - За езотеричното религиозно виждане – Христос е вътре в нас, но не психологически, а като една другост, която ще ни изведе в друга реалност, в съвършено различен и действителен свят. Жената има душа. Психологически казано, тя има психика. Има съзнание, има несъзнавано. Нейното съзнание се идентифицира с чувственото, с единството. А идеята за метафизичната душа е точно тази: душата свърза телата, както между хората, така и между преражданията; това свързване е чувството. Душата формира и едно разбиране за общност между хората и за общност на личността, която се преражда в различни тела; ето го единството. И понеже това е доминиращата женска нагласа, тя е съзнавана. А анимата като съответствие на метафизичната душа е архетип, тоест е несъзнавано, и винаги има компенсаторно отношение към съзнанието. Затова и жената няма анима, защото функцията на анимата е нейна съзнаваност. Но пък функцията на анимуса е нейна несъзнаваност. Затова и жената има анимус. Надявам се, поне малко, успях да отлича вижданията на Юнг за анима и анимус от вижданията му за душа и дух. И понеже се досещам какви други въпросителни и несъгласия могат да възникнат, когато това стане, ще отговаря и на тях. ... Образа на бабата в психиката на момичето не е образ на анимата. Това, че бабата е била жена, а анимата има женски характер са две различни неща, които поясних и ако трябва ще пояснявам пак. Всеки женски образ в женската психика е, или образ на сянката, тоест на личното несъзнавано, или е архетипният образ на Великата майка (неконкретната майка), тоест един образ от колективното несъзнавано, който преминава в личното несъзнавано, смесва се със сянката и достига съзнанието. Именно анимусът в момичето е преобразувал несъзнаваното отношение към бабата, един вид обмисляйки го – нали е анимус – сред тъмата на психичните дълбини и е формирал неразбираемите за съзнанието задушавания и пристъпи, опитващи се да възпроизведат смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Здравейте, съфорумци! Предлагам да разширим темата в: "Юнгианският подход и парадигма"... Дайте предложения за заглавие! И наистина в тази тема да се разискват постановките конкретно на Карл Юнг, от позицията на неговото разбиране... Ще изчакам за отговор на предложението ми и ако няма - ще я променя! Конкретно питам Мона, защото тя, макар и индиректно, е автор на темата! ... Здравей, Селсал! От позицията на конвенционалната психология наистина няма фини тела - да! Но дали във форум за съзнателен живот именно конвенционалната психология трябва да е мерило? Не можем ли да вземем най-доброто от нея, без да робуваме на изкривяванията и тесните и рамки? Относно това, разделението за вътре и вън от нас относно душата и духа и тяхната метафизичност или психологичесйкото им съдържание произхожда единствено от умовете на психолози, които си измислят парадигми на базата на собствените си откъснати от целостта на битието разбирания! Има клонове на психологията, които приемарта душата и духа за реални психологично конкретности, а не за метафизични абстракции - и колкото са в нас, толкова са извън нас, защото по отношение на тях пространство не съществува, а само състояния! Такива клонове са Трансперсоналната и Интегралната психология! Има отделни теми за тях и ти предлагам да ги оползотворим, а тази тема да оставим за Юнг. Относно "Психология и Алхимия" -за да ти дам изчерпателни примери - трябва да напиша критичен анализ върх унея - ще ми отнеме доста време... Психологията също трябва да порасне, не мислиш ли - засега е застинала в доста инфантилен стадий на либидото си! Дотам, че да твърди, че фините тела са несъзнавана проекция ... хм... Между другото, интегралната психология приема, обхваща конвенционалната психология, но разбира се, пресявайки плявата от нея - и се разпростира до трансперсоналните (свръхсъзнателни, духовни) измерения на съзанието и битието! Във отдел статии имам две статии, които засягат темата за Интегралната итранс-персонална психология. Кен Уилбър е написал доста книги, Гроф и Асаджиоли също. А - и да не забравяме интегралната психология на Ауробиндо. Не казвам, че много съм чел - напротив - но, не ми се сърди - колкото знам, толкова - нали трябва и да мислим, не само да четем, цитираме и провървяваме утъпкани пътеки, водещи често в криви лабиринти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Здравейте, приятели! Темата е вече разширена и освен двете понятия, въведени от Юнг: Анима и АНимус, тук можем да разискваме цялостния юнгиански подход, парадигма, разбирания и практическото приложение на идеите му в Пътя! Бъдете здрави!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 4, 2007 Доклад Share Добавено Юни 4, 2007 От мен да знаете, че Анима ще смачка Анимус. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2007 Доклад Share Добавено Юни 4, 2007 И като го смачка, ще се разложи в празното нищо, защото ще бъде без център ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 4, 2007 Доклад Share Добавено Юни 4, 2007 Центъра няма да се изгуби, Анимус ще закърнее, няма да изчезне, а Анимата ще стане доминираща. Горките мъже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.