Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За реалната самоличност и използването на псевдоним


Recommended Posts

Я тази темичка съм я пропуснала покрай честото ми отсъствие напоследък. Много мнения много чудо и едни люти и пиперливи. То това кой какво крие - като че с един псевдоним не би могъл много да го скрие, а реалната самоличност кой където прецени и сметне за добре там да си я вади...

Още повече, че всеки може да е честен от към самоличност спряма данни, но не и в буквалния смисъл и обратното..

Иначе за въпроса за личните данни и за спекулата в интернет има я да, но тя ни залива на всякъде, на мен преди 10 дни ми откраднаха личния компютър от вкъщи с де що имаще лични данни и информация, друго какво да обяснавам...А иначе това за личните данни и информация никъде не се спазва почти, да не говорим, че гьотере ти искат лична карта, копие от нея, и какво ли още не, които да пози господ да не поподнат в добри ръце...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 302
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Според теб хората никовете ли са по-фалшиви или хората с имената т.е кои са по-истински ?

под фалш разбирай да се преставят за такива каквито не са , примерно за по-добродетелни , а всъщност да е обратното

...Често те се заплитат в противоречиви представи за себе си, какво по-печално от това?

Докато собственото име и снимка, и аватар който изразява стемежа на човека, могат да се нарекат в по-голяма степен истинни.

Попрочетох ти поста и само тук намирам откъслечен отговор .

Толкова ли е трудно да кажеш Да тия които са с никове смятам ,че използват това като маска и са фалшиви . Мисля че нещата трябва да се изричат ясно и без завоалирани недомлъвки .

И все пак какъв е

твоят истински отговор ей така простичко без цитати на умнотии , на въпроса кои са по-истински ?

Конкретно -> ника ли е определящ според теб ?

Я тази темичка съм я пропуснала покрай честото ми отсъствие напоследък. Много мнения много чудо и едни люти и пиперливи. То това кой какво крие - като че с един псевдоним не би могъл много да го скрие, а реалната самоличност кой където прецени и сметне за добре там да си я вади...

Още повече, че всеки може да е честен от към самоличност спряма данни, но не и в буквалния смисъл и обратното..

Иначе за въпроса за личните данни и за спекулата в интернет има я да, но тя ни залива на всякъде, на мен преди 10 дни ми откраднаха личния компютър от вкъщи с де що имаще лични данни и информация, друго какво да обяснавам...А иначе това за личните данни и информация никъде не се спазва почти, да не говорим, че гьотере ти искат лична карта, копие от нея, и какво ли още не, които да пози господ да не поподнат в добри ръце...

:thumbsup:

И аз съм на същото мнение .

Редактирано от bee_bg
Линк към коментар
Share on other sites

И все пак какъв е

твоят истински отговор ей така простичко без цитати на умнотии , на въпроса кои са по-истински ?

Конкретно -> ника ли е определящ според теб ?

Извинявам се, че отговарям вместо Валентин, но на теб защо ти се струва, че той умишлено те замотава с отговора си?

Ами прост и еднозначен отговор не е възможен. Както, ако ме попиташ: "Ама отговори ми просто и ясно блондинките глупави ли са - да или не?" - не е възможно да се даде кратък и ясен отговор.

Може би най-краткия такъв е: Не, но е един симптом, който обаче може да се окаже несъществен или оправдан, но може и да е много показателен.

Линк към коментар
Share on other sites

:sorcerer::thumbsup:

...

Толкова ли е трудно да кажеш Да тия които са с никове смятам ,че използват това като маска и са фалшиви . Мисля че нещата трябва да се изричат ясно и без завоалирани недомлъвки .

:3d_146:

Препоръчвам ти книгата на Кобо Абе "С чуждо лице"

И все ... кои са по-истински ?
:)

Конкретно -> ника ли е определящ според теб ?

зависи

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

За мене никовете са по-скоро като слънчеви очила, не като маски. Може да ги използваме за да се предпазим от външно влияние, но много често ни служат единствено за украса. За играчите на карти са задължителни. При всички тези случаи все пак съществува един проблем - слънчевите очила променят погледа ни. Въпрос: "И при никовете ли е същото?"; "По-различни ли сме в изказванията си, когато употребяваме никове?"; "По различен начин ли гледаме на света около нас?". Според мене отговора и на трите въпроса е "да". А никовете, както и всичко останало са въпрос на целесъобразност.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

На въпроса :thumbsup:

Възможно е при теб да се получава така(различно) естествено ако си използвал ник иначе как ще направиш разликата.

Мисля си че е според човека не за всички е едно и също .

Слънчевите очила не променят погледа , ''Розовите'' очила променят погледа ,а тях всеки може да си ги сложи .

Линк към коментар
Share on other sites

Слънчевите очила със сигурност променят усещането за светлина / тъмнина. Но и без очила можем да сме като коне с капаци на очите, въпрос на желание или удобство, по-скоро.

Линк към коментар
Share on other sites

...слънчевите очила променят погледа ни.

Въпрос: "И при никовете ли е същото?"; "По-различни ли сме в изказванията си, когато употребяваме никове?"; "По различен начин ли гледаме на света около нас?". Според мене отговора и на трите въпроса е "да".

И аз мисля така.

Реакцията на хората към нас е също различна когато сме с маска или очила.

Линк към коментар
Share on other sites

Охххххххххх не мога да си пусна "пачата" т.е. лицето в акция, нещо не разбирам много как стават тези неща :blink: .Иначе и с псевдоним и без, все тая :feel happy: аз съм си аз. Тя Истината винаги излиза наяве, а за другите неща осъзнах, че при една добра защита няма проблем. Приятно ми е Ива!

Линк към коментар
Share on other sites

Чета размислите по тази тема и намирам мненията за искрени.

Но не се ли досещате, че и истинските ни имена са никове в този живот, в този свят, който удачно е наречен сцена? Не би трябвало да се робува на предубеждения, че пишейки със собственото име, човекът зад него е искрен, а зад ник стои фалшив. Реалните ни имена са отново един вид ник, но за този живот, за това действие от тази сцена. А който го отрича, според мен е затънал дотолкова в играта, че не може да си вдигне погледа по-високо от подиума и да види себе си като една марионетка на съдбата. И се сещам сега за една песен на Васил Петров - "Играчът".

Поздрави!

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Къде другаде, ако не в Интернет, можеш да си избираш и сменяш самоличността всеки ден (ако не и всяка минута) както намериш за добре.Разбира се крие известни рискове и може да бъде тревожно ако се принесе и в социалния живот извън интернет пространството, но да не се отклонявам и да не ставам толкова сериозна, защото това по-скоро би трявбвало да бъде забавно тук, в Интернет.Решенията всеки сам взема за себе си, а колкото до това, кой от какво се крие и защо, зад измислено име, или това дадено му по рождение, едва ли може да бъде критерий за ''истински'' или ''фалшив'' човек. Човек не може да се скрие от себе си, и когато си мисли, че заблуждава другите, всъщност това е най-голямата му заблуда.Тъжно, защото толкова много хора се блъскат объркани като нощни пеперуди, привлечени от светлината.

Линк към коментар
Share on other sites

Имената, които използваме в този живот, са имената на нашите личности. Нашите души също си имат имена, но обикновенно не ги знаем. По възможност избягвам да се обръщам към другите по име (както в устна, така и в писмена форма). Но същата връзка се създава и когато се обърнеш към човек с ника/псевдонима му. Човекът вече го е приел за свой псевдоним, идентифицира се с него (както се идентифицира и с името си) и така обръщайки се по псевдоним, може да се окаже, че сме подействали по-силно на съответния човек, ако той се идентифицира с псевдонима в по-голяма степен, отколкото с името си. Тъй или иначе и двете са свързани с личността, т.е. са илюзия.

Линк към коментар
Share on other sites

Чета размислите по тази тема и намирам мненията за искрени.

Но не се ли досещате, че и истинските ни имена са никове в този живот, в този свят, който удачно е наречен сцена? Не би трябвало да се робува на предубеждения, че пишейки със собственото име, човекът зад него е искрен, а зад ник стои фалшив.

... но да не се отклонявам и да не ставам толкова сериозна, защото това по-скоро би трявбвало да бъде забавно тук, в Интернет.Решенията всеки сам взема за себе си, а колкото до това, кой от какво се крие и защо, зад измислено име, или това дадено му по рождение, едва ли може да бъде критерий за ''истински'' или ''фалшив'' човек. Човек не може да се скрие от себе си, и когато си мисли, че заблуждава другите, всъщност това е най-голямата му заблуда..

Понякога в кръга на шегата, човек се опитва да каже много сериозни и истински неща, а за решенията си права.Човек може да играе хиляди роли на сцената наречена живот, може да се крие зад имена, псевдоними и т.н...но той никога не би могъл да излъже себе си, т.е. своята съкровена същност. Затова, за мен Истината винаги ще бъде с главно"И".

Имената, които използваме в този живот, са имената на нашите личности. Нашите души също си имат имена, но обикновенно не ги знаем.... Но същата връзка се създава и когато се обърнеш към човек с ника/псевдонима му. Човекът вече го е приел за свой псевдоним, идентифицира се с него (както се идентифицира и с името си) и така обръщайки се по псевдоним, може да се окаже, че сме подействали по-силно на съответния човек, ако той се идентифицира с псевдонима в по-голяма степен, отколкото с името си. Тъй или иначе и двете са свързани с личността, т.е. са илюзия.

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е, че животът е сцена и всеки играе някаква роля. Някои те грабват с изпълнението си, други не. Зависи какво влагаш от себе си когато играеш.

Същото е и с нета – днес съм Ася, утре Мария, после Николай (примерно), но нали IP-то ми е същото?

Така че за маските – добре, нека всеки си сложи колкото иска и да си ги сменя когато иска, щом така е щастлив и му е уютно. Само не знам, ако все пак решиш да се обърнеш към един такъв много, ама много анонимен човек, без пол дори, как трябва да го направиш? Дали се идентифицира с ‘То’ – трето лице, единствено число? Или ние трябва да му говорим на ‘Вие’ – предвид многото лица, които иска да бъде, а пък То ще ни говори на ‘Ние’ – заради многото неща които смята че е, а и както кралските особи едно време.

Линк към коментар
Share on other sites

Лагорда, добре ни цитираш с адашчето, но не ми стана ясно коя от двете считаш за права.

Станимир, няма как да не се обърна сега с името или ника към теб, не че имам желание да те намъквам в роля, но ти, приятел, си разбрал точно какво се опитвам да кажа. А се обръщам конкретно към някого, за да няма недоразумения, обичам яснотата.

Ролите са раздадени предварително и не без наша намеса, не без наша заслуга за това каква роля се пада тук и сега, знаете всички това е карма. Опасността, според мен, идва от там, че ги играем, понякога, без дори да имаме съзнанието за това, а ако се усети човек навреме, това променя всичко. Много е полезно да се приучим да се поглеждаме по-често отгоре. Не отстрани, а отгоре. Да помним, че не карма е определящата и има неща, ако мога така да ги нарека - неща, много по-важни и истински от ролите, в които се намъкваме, често без да съзнаваме. Правя го от малка - стремя се да се наблюдавам отгоре, понякога като забравям за това, изпадам в роля и се получава весело.

А конкретно за писането във форумите, дори да се крие някой зад един или няколко ника, прозира лесно и който иска, винаги може да разбере по стила и ред други специфични за изказа неща кой приятел :);) зад кой/кои никове се крие и какво крие, ако на някой му влиза в интереса да си губи времето с подобни занимания. А да сменяш никове и да играеш още допълнителни роли или да криеш нещо зад тях, ако не друго, най-малкото утежнява още нещата и вместо да изплува човек, така повече потъва, без дори да си дава реална представа за това. Най-малкото за мен е излишна загуба на време и енергия, но на когото както му харесва, нека всеки има свободата на действията си. Затова съм за пълната откритост, за яснотата, за честността. И затова харесвам автора на тази тема и хората, които пишат с истинските си имена - по-точно харесвам откритостта им, това е вид смелост, тази - да бъдеш себе си, какъвто и да си. А както казва адашчето, най-смешни са опитите за бягства от себе си.

Но, както споменах, всеки да си отговаря за свободата.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз пак не разбрах, но нищо от това.

Няма значение, наистина се изморих, просто мислете и говорете каквото искате, аз съм тук, заради Учението и това е, нищо друго не ме интересува. Ако искаш можеш да изсипваш кал и отрова на воля, свикнала съм. Поздрави и на теб и на приятелите ти. Всички сме тук защото това е волята на Учителя и Той е този който вижда вътрешните мотиви и подбуди на всеки един от нас и ни води към Любовта Мъдростта и Истината. Това е!

Редактирано от Лагорда
Линк към коментар
Share on other sites

И като се измори да бъдеш мила и любезна, започнаха да ти се привиждат кал и отрова, така ли? Това индикация за какво е?

С тези неща и аз съм свикнала, но не се примирявам с тях.

Аз не съм тук заради учение или учители. Тук съм заради своята воля, а не заради нечия друга. И никой не ме води. А вашия Учител, ако визираш Дънов, може би щеше да ти подшушне, че човек се учи от всичко и всички...

Учението на Дънов е невероятно дълбоко и едновременно недостижимо високо, но интерпретациите са според индивидуалните възможности за възприятие...

Линк към коментар
Share on other sites

Всички сме тук защото това е волята на Учителя и Той е този който вижда вътрешните мотиви и подбуди на всеки един от нас и ни води към Любовта Мъдростта и Истината.

:feel happy::thumbsup2: Ива!

И дори и понякога да има облаци или кал, то те са ни изпратени, за да не забравяме, че също са рожба на слънцето и земята. Умората също е път към смирението, а то е единствената врата към любовта и мъдростта. Да, по волята на Учителя и така както е най-добре за нас в момента сме тук и заедно такива каквито сме -и с никове и с имена. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Всички сме тук защото това е волята на Учителя и Той е този който вижда вътрешните мотиви и подбуди на всеки един от нас и ни води към Любовта Мъдростта и Истината.

:feel happy::thumbsup2:
Ива!

И дори и понякога да има облаци или кал, то те са ни изпратени, за да не забравяме, че също са рожба на слънцето и земята. Умората също е път към смирението, а то е единствената врата към любовта и мъдростта. Да, по волята на Учителя и така както е най-добре за нас в момента сме тук и заедно такива каквито сме -и с никове и с имена.
:feel happy:

Естествено
:)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...