Guest Лагорда Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Напълно споделям мнението на Атлантида Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Обикновено пиша кратко, но този път ще направя изключение, т.к. подобни дебати ми изглеждат меко казано странни. Отговорите на въпроса трябва или не да се редактира Словото са по-долу.(Моля, четете бавно и внимателно). И нека всеки сам да прецени. Цитатите по-долу са от ИЗГРЕВЪТ на ББ пее и т.н...., т. ІV, стр. 187-8, ISBN 954-90041-4-7 Въпроси към Учителя: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата или поезията? 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите си много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените Книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Отговор на Учителя: Въпроси от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателното си становище и направо ни отричат като застават срещу нас. Всички, които ме слушате с внимание или заемат позицията на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми с присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред мен сте не само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред мен са много често и вашите роови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой души пред Мен са застанали и проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса защо съм избрал беседата като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безбройни десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии - и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям със всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде. Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава Духът на Словото започва да се произнася от Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: "И Слово Господне дойде или биде към мен". На друго място казват: "И рече Господ". Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово, оповестява на слушателите, че това не е негово слово, а Слово на Господа. И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: "Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже." Така започвам и беседата. Но стенографките решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духа, Който обитава в Мен и Който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Край. Формула: Учителю Благи, оживявай Словото Си постоянно в нашите сърца. http://www.beinsadouno.com/board/index.php...c=2258&st=0 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Ок, но с едно уточнение. Между мен и вас има една съществена разлика. Вие подхождате към текста като към свещен текст, т.е. емоционално и табуистично, аз подхождам професионално. Подобни спорове са се водили хиляди години за различни тесктове, но везните винаги наклоняват към редакцията и осъвременяването. Като толкова държите да четете архаични тесктове, научете добре арамейски, санскрит, латински, старогръцки и старобългарски... За да бъде всичко непроменено като вибрация и нумерология. Ако това го чуе някой учен палеолингвист, много би се смял. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 За едно си абсолютно права, разликата е огромна и непреодолима бих казала. Говорим на разрични езици и наистина, няма начин да се разберем. Това е! От тук нататък всякакви обяснения и спорове са абсолютно излишни. Приятна вечер! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Скоро чух, че във Франция са приели Закон за запазване на чистотата и автентичността на френския език. Защо ли не се случи такова нещо и у нас? Тогава няма въобще да си говорим за осъвременяване и редакция ... и така постепенно на учения палеолингвист ще му намалее работата и ще му остане повече време да се смее Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Законът във Франция не е отсега, имаше реформи и то драстични преди около десетина години. И учените съвсем не са имали ппредвид старофренски език, на който е писал, например Пиер дьо Ронсар, а съвременен френски език. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 За едно Мона е права, че трябва да се учи и санскрит, за да се доберем до много изгубени/забравени или променени и затова предадени недостоверно истински знания. А когато говорим за чистотата на Словото това изобщо не е по емоционални причини. Мона, респектираща е твоята професионална гледна точка, но има неща, които са определени и човек няма какво да си дава мнението. Знам, че и сега няма да приемеш думите ми, защото не искаш да погледнеш от друг ъгъл на това за което си говорим. Интелектуалната позиция може да е вярна, но да не отразява истината. Дали това няма да е още един парадокс за теб, Мона? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 (edited) На мен не ми е много ясен смисълът на спора в тая тема. Както има хора, изучаващи латински, старогръцкеи и санскрит, от желание да се докоснат неподправено да древни текстове, така и сега всеки желаещ може да намери стари книги или даже вече необработени текстове на предишния български в нета и да им се радва. Все пак за мен това е затруднително, не разполагайки с необходимото време за автентично изучаване на текстовете. Предполагам, че и други имат проблеми с времето, така че... Може би наистина се губи нещо даже при доброто осъвременяване на текстовете, но пък за същото време така могат да се прехвърлят повече от тях. Докато пък най-важните неща - усетът и практиката - не зависят толкова от външните "патерици", към които принадлежи дори и Словото на Учителите, а много повече - от вътрешните предразположения и актуалните решения за самия ни Живот! Редактирано Октомври 9, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Огнян Кулев Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Моето предпочитание е към оригинални текстове, но осъвременяванията си имат своето място. Все пак вибрацията на Духа е по-важна от вибрацията на буквата. Освен това не е ясно доколко „оригиналът“ е точен Правенето на редакции е толкова трудно, колкото и превеждане на друг език. не става въпрос за замяна на думи, а за преход към друг начин на изразяване, който по-добре резонира (е, пак стигнахме до вибрациите) със съвременността. Тогава нещата и много по-лесно се възприемат, а следователно връзката с духа на учението е много по-пряка. Като опит за обобщение, вибрациите на буквите повече засягат сърцето и несъзнателната емоционална връзка, докато съвременната редакция повече засяга ума и свързването със сегашната действителност Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Според мен правилно е когато има някаква редакция човек да има възможност да прочете оригинала , защото понякога се променя значението на цялата мисъл само от една единствена дума и дори от един знак . И обратното когато е в оригинал текста а има непознати думи задължително е да има легенда с пояснение какво означават . Според мен проблем има когато умишлено се преиначават на мислите(словото) с цел тълкуването им да е различно а посланието в поизместена посока . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Е, от библията по-редактирано и поправяно "четиво" няма..Слово не може да бъде редактирано- човек не разбира Словото докато то не му се "открие"- всеки опит за профанизация еу невъзможен. Може да се осъвременява текст на този или онзи- Словото обаче винаги е само в едно единствено време- нвастоящето, така че, нека ако се пише за редакция, да се уточни- редакция на записки...Словото не подлежи на редакция, защото Животът не може да бъде редактиран... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 (edited) Словото не подлежи на редакция, защото Животът не може да бъде редактиран... Доколкото разбрах уеднаквяваш словото с живота. Да кажем - добре. НО, понеже животът не се редактира, затова ли си хирург и "редактираш" човешкото тяло и то докато е живо, затова ли се трансплантират органи, щото и това е редакция на живото тяло, на живия човек, на живота изобщо. Напротив, за мен живота е редактируем, особено когато живота го налага! Това се случва и със словото. Текстове се редактират, защото конюнктурата на времето го изисква и ако не беше така, учениците щяха да изучават Любен Каравелов или Вазов на езика, на който те са писали и едва ли щяха разберат много от написаното! Редактирано Октомври 11, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Човек се е родил да речем здрав и прав, но се е опитал да редактира живота си, и е блъскал като хамалин в някой фитнес докато си докара двустнанна слабинна херния- редакторът е той...Той идва при хирурга и казва, Човек се е родил да речем здрав и прав, но се е опитал да редактира живота си, и е блъскал като хамалин в някой фитнес докато си докара двустнанна слабинна херния- редакторът е той...Той идва при хирурга и казва, "Доктора, това ми пречи, искам да се оперирам", съгласява се с условията, подписва се, поема си всичките рискове, включително и този,у че дори преди да е се е стигнало изобщо до рязането, може да се спомине при въвеждането в анестезията... Аз не мога да променя смисъла на човека, защото той е част от Словот...т.е. немога да го редасктирам. И без метър черва, човекът си е човек...А това, което го води при хируга е неговата глупост най-често, или омразата към себе си и дзругите- това докарва хирургичните заболявания, а и не само тях... Така че, няма възмоност за редакция- текстови поправки има. Но, кое кара езикът да е различен от този, който е бил- няькой знае ли преди 3200 години колкто думи, и скакви значения, са употребявало хората, живеещи по нашите земи? За себе си съм убеден, че нашия език съдържа думи, които днес обаче сме забравили, че съществуват дори, и поради това сме заели други думи- например като генно инженерство- две чужди думи...има една единственна дума, която на езика надревните траки означава точно това- съзнателно манипулбиране на човешкия или друг геном, на не бипх я написал, защото не ми се водят излишни дискусии..Не държа да съм прав, нито да доказвам нещо. Каквото и да четат децата днес, на какъвто и език да го четат, едва ли голямачаст от тях разбират Каравелов, или Славейков...И моето лично мнение е, че ако четяха на онзи език, разбирането им щеше да е с точно 67% по-голямо от това, което е в момента- процентът съм изчислил по неофициална, и също така недискутабилна методика, която няма нау,чна стойност... Която и да е книга, редактирана на "съвременен български" не може да бъде разбрана, защото времето променя всичко- то си остава същото, времето никой не може да пормени, но времето пък променя всичко...Не разчбиратг, защото времето в което са живели и творили споменатите автори, и съответно произведенията им обхпващат това време, и времето в което днес живеем ние и децата ни, предоставят съвсем различни "реалности"- Синът ми трудно разбира баща ми имайка ми като му говорят за неща от тяхно време, раозбира мен с много "?!!!" , когато му разказвам неща когато съм бил на неговата възраст...въпреки че от тогава досега езикът не се е промченил много...но пък времето е променило много всичкош, а хората с техните промени не допринасят за по-доброто разбиране на нищо.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Кристиян, съгласна съм, че Словото е непроменливо и че дори и толкова редактирана Библията си е прадала информацията, на тези, които са имали очи и уши... Но е факт, че с нея се е манипулирало много и то за недобри цели... Ето сега излизат и нови евангелия, които е ясно, че имат значение и са до голяма степен истинсни... За това лично на мен ми се иска Словото, което е дал Учителя да не се променя смислово, защото То има важна мисия. Отключва и подготвя готовите съзнания. То е Еволюционно и смея да твърдя, че работи на всички нива... Да, Словото се слуша и чувства с шестото сетиво, то е живо, но книгите подготвят съзнанието ни за него... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Словото човек нито с ума си, нито с интелректа си, нито с очите и ушите си може да разбере. Словото се открива, при това, Словото е това "което око не е виждало, което ухо не е чувало, което човешки ум не може да проумее", сиреч, ако се редактира, само се изменя това, което човешката пирода може да схване, т.е. променя се делото на ръъката човешка, ощото човешко, и умът човешки- другото, изреченото Словно от устата на Учител е едно и също- всеки може да го чуе точно така, както епроизнесено- но не със свои напъни и пао свое желание. Това, дали ще чуе, и види, зависи само от неговите добродетели, според котио получава по милост възможността да слуша, вижда, разбира, и прилага....Така че, ако е въпрос, написаните неща, които Учителят е изговорил, преведени на английски не биха "топлили" никой, нито преведин на френски или който и да е друг език, защото се променя и вибрация, и енергия, и словоред...но, това не означава, че Словото губи своя смисъл... Дали ще се променя или не- няма никакво значение, защото Словото не е интелректуален продукт, нито лингвистична "нафора".... Христос забрани да се записват Словата му, но учениците не Го послушаха...и днес се занимаваме с библия и евангелия, а забравяме да четем Живото Слово, което е написано навсякъде, при това- ясно, без възможнвост за редакция, промяна и деформация ...буквоядството е отрова, от която всички сме приели- кой повече, кой по-малко, кой еднократно, кой системно, така че дори е целият му организъм е мутирал...но, може и да преминем през процеса на дезинтоксикация- ако някой го е срам или страх да повърне, или пък го гложди вина, че ако повърне може на обществено място може да му се скарат...си наъмира пусто местенце, и там преминава през процеса на дезинтоксикация.. Мнението ми всъщност е в едве части- едната е тази, че промяната на един текст е добро нещо, защото съзнанието ни "мели" по-лесно познати неща, и втората е, че аки искаме да разберем Каравелов, Славейкив, или Петър Дънов- като разказвачи, като личности и хора, и да ни е увлекателно как "разказват"- редактирането е като да вземеш спрей и да "реставрираш" "Мона Лиза", като и добавиш балонче като от комиксите с текст "..и "Активита" не помага..." А когато пишем Слово, едва ли някой има предвид букви в стар или нов стил и думи, написани от някой слушател- защото от казаното, е записато само това, което е чуто...а това съвсем не означава, че е записано всичко...ако ще и 20 души да записват усърдно...Така че, записаното не може да бъде по никакъв начин Слово- не и в смисъла, който се има предвид от гледна точка на кандидатите за духовната школа, учениците в тази школа, в различни класове, студентите, аспирантите, и преподавателите в различните класове... А да изпадаме в състояние да си създаваме култ към личности, или пък да си назначаваме авторитети...защо в минало време- днес има Виссарион- актуален е, има Анастасия, има Далай Лаяма, има ако щете и колегата Мулдашев, или пък Норбеков, има и такива, които получават откровения, и се самооткриват като Учители...те произвеждат и тираяжират "слово" в доволно големи тиражи, мултимедия и прочие...е, вярно е, че "антиквариатите" са само за ценители....НО -Не в записаните думи е смисъла, тайната, знанието, или "ключът" към Живота...Словото е изречено и записано органицчески в сърцето на човек- там е и алфа-Словото и омега-Словото...другото е въпрос на добър агент, добро издателство, и пазарна ниша... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Може и да не си съгласен с това, което ще кажа, но смятам, че не трябва да се подценяват милионите същества, работили преди нас, тези, които са ни оставили знаци за вярната посока, т. е. колективното съзнание, към което душата се стреми... То, тези добродетели са възпитавани и изграждани в нас посредством писмените слова, които все пак имат заряд, който докосва сърцето... И аз смятам, че няма нужда от идолопоклоничество и че Учителят се радва, когато ние приемаме неговите думи в сърцето си, развиваме доброто вътре в нас, изпитваме и евентуално доказваме думите му в реалния живот... Христос забрани да се записват Словата му, но учениците не Го послушаха...и днес се занимаваме с библия и евангелия, а забравяме да четем Живото Слово, което е написано навсякъде, при това- ясно, без възможнвост за редакция, промяна и деформация Така е и То работи сега в теб, защото си проводник на Любовта и Светлината... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) По-близо да си, Господи, до мен със Своята сила, мъдрост и познание. По този начин ще бъде силен всеки народ, по този начин ще бъде силен и българският народ. Ако българите слушат Господа, народ и половина ще бъдат. Употребявам българския израз “човек и половина”, което значи много добър и умен човек. Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде. Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. Не, да съединявам, да обединявам – затова ме е пратил Господ тук на Земята. Даром съм взел – даром ще ви го дам. Не искам друго, освен вие да любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят?... - Ще ви въздигна Учим се и това е най-важното Редактирано Октомври 12, 2007 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 (edited) Аз пък искам да попитам какво общо има Христос с редакцията на текстовете на Дънов? И къде отидохте; въпросът е конкретен, допуска анализиране, но не и мистицизъм, в случая той е ненужен. Редактирано Октомври 12, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 12, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2007 Като се поизчерпи дадена тема все до Твореца се достига е няма лошо за вярващите , но някакси наистина се губи първоначалния смисъл на темата . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Декември 9, 2007 Доклад Share Добавено Декември 9, 2007 Редактирането на словото според мен, е един процес /съзнателен или не/, който се забелязва в цялото наследство оставено ни от Учителя: знаем за редактирането на беседите, на окултните песни, външното етикиране на учението /което си е осъвременяване, респ. редактиране/ и представяне на вътрешния му смисъл в теории, които го ограничават до познати от предходните учения неща, в изпълнението на паневритмията, в "Завета на цветните лъчи на Светлината". Една от редакциите засяга и самото озаглавяване на класовете в Школата: Общия клас и Специалния клас. Не зная дали Учителят някога ги е наричал Общ Окултен Клас и Младежки Окултен Клас /винаги съм се чудела защо е "младежки"/, но със сигурност Той ги нарича Общ Клас и Специален Клас. Мисля, че прекалено много се опитваме да обясним нещата на другите и си добавяме свои разбирания, като по този начин подценяваме Духа, който иде да просветли всяка търсеща истината душа. А относно "Специален клас", Тодор Ковачев беше така добър днес да ми даде страниците, където се употребява този термин: в "Служене, почит и обич", СК, 1929-1930, с.200. и с.516-543 /беседата "Знание и светлина", разясняваща смисъла на специалния клас/; в "Посока и растене" - СК, 1926-1927, с.403; във "Факти, закони, принципи" /в края на II том имало писмо до СК - това томче го нямам, ако някой разполага с това писмо ще се радвам да го прочета/. А според мен, това за СК е казано още в първата беседа при откриването на Школата на Бялото Братство на 24.02.1922г. в беседата "Двата пътя": "В неделните събрания ние сме много щедри, хвърляме наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място.", с.5 Ако не се занимаваме с редактирането-осъвременяването на словото и методите за работа може би няма да губим толкова много време и да имаме толкова малки резултати. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 9, 2007 Доклад Share Добавено Декември 9, 2007 :feel happy: Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Тъй като проучвам Словото, то въпросът ми е неизбежен: Защо сега се пише Бейнса Дуно, а не Беинсà Дунò? Кои са източниците, които се ползват за подобни промени - преди или след 1944г.? Може ли когато разполагме само с един факт или фактите са непроверени да се правят промени, които внасят основателен смут, защото когато има смут има и колебание, а когато има колебание нищо истинско и стабилно не може да се направи. И защо учениците нямат достъп до цялата архива, за да могат тези, които искат и могат да да проучват спорните въпроси, да правят доклади, за да има истинска осведоменост. Бъдете спокойни, аз няма да дойда да се ровя в архива! Въпросът за името може да ви се стори маловажен, но той е показателен! А пък за мен е важно, защото Учителят не би си сложил име просто така, а буквите и начина по който се произнася има значение за всеки, който знае че с един звук само може да се руши или гради, пък и не само заради това. Модераторска бележка: Моля задайте този въпрос директно към съответните издателства. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 (edited) Здравейте, Бих желал да се включа в темата относно научните факти, изнесени в Словото на Учителя. Пртави ми впечатление, че достатъчно често в беседите срещаме физични величини, като: брой третения за секунда (т.е. честота, Hz), разстояние, маса, скорост, отношение и т.н. Нека вземем следният пример: Представете си тогава, как Слънцето, което е около милион и 300 000 килограма по-тежко от Земята, как може да се държи в пространството.Но аз ще погледна За този конкретен пример можем да кажем, че Слънцето има доста по-голяма маса спрямо Земята. Според съвременните научни данни Слънчевата маса се оценява на 1,9891 × 1030 kg, а земната - на 5,9736 × 1024 kg (източник). вероятно в началото на 20 век науката не е разполагала точно с тези цифри. И все пак, прави впечатление грубото несъответствие на твърдението в беседата с посочените цифри - ако извадим двете числа, Слънцето ще се окаже по-тежко от земята с около 1.8 × 1030 kg... Това несъответствие обаче може лесно да бъде обяснено с присъщите грешки на начина на запис на текстовете - стенографирането. Поради значителните съкращения в стенографския запис, дименсията мн. лесно може да бъде пропусната, и в конкретния случай, когато става въпрос за отношения на маси, вместо "1300000 пъти" да се запише "1300000 kg" при дешифрирането на стенограмата. Ако приемем, че всъщност правилния текст е "1300000 пъти" и като добавим данните с които учените са разполагали по времето на изнасяне на беседата, получаваме един много по-съгласуван и правдоподобен вариант на текста. При това смисълът и същността му остават запазени. Такова заместване на дименсии става още по-лесно ако стенографът не е едновременно физик и математик - а за съжаление математиците обикновено не са стенографи, неподредени са и пишат ужасно грозно... Една друга беседа, която също изобилства с примери от физиката е следната: Условия на вечния живот. При нея също промяната на една само дума води до съгласуване с научните факти: "Като се качваме нагоре по тази лествица, между червените и виолетовите лъчи има седемстотин тридесет и девет билиона трептения в секунда." Ако си направим труд да проверим това твърдение, ще забележим, че то не отговаря на днешните научни данни. Но ако променим изречението на: "Като се качваме нагоре по тази лествица, от червените до виолетовите лъчи, стигаме до седемстотин тридесет и девет билиона трептения в секунда." получаваме вече едно научно съгласувано твърдение, без никакви загуби на смисъла и духа на текста. Научната съгласуваност никога не може да ощети Словото, а може само да му помогне да възсанови неговата първоначална чистота. Разбира се, тук става въпрос за добре проверени и установени стабилно в науката факти и величини от стотици години... Разговорът ми с един от редакторите на ИББ приключи с неговата констатация, че той не е компетентен в това отношение и не може да направи нищо в тази посока, иначе според него съм много прав... И наистина, литераторите не са математици обикновено и обратното... С всичко това искам да утвърдя тезата, че строгият анализ и регулираната и компетентна редакторска намеса могат да възстановят чистотата на това Слово от изкривяванията, присъщи на метода за запис, чрез който то е достигнало до нас. Разбира се, мярката, в рамките на която тази намеса продължава да е полезна, подлежи на уточняване и преценка. Редактирано Януари 30, 2008 от Васил Дъгата 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts