Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Алхимикът- слушаме ли сърцето си!


woltron4o

Recommended Posts

Темата е продиктувана от 4-та чакра - духовното сърце. Там където инструментариума на разума неможе да ни помогне, или е много неточен. // сърцето има доводи които разума не познава // то в случаите където разума вече неможе да ни помогне. Тогава какво да правим? Единственото за което се сещам е - да слушаме сърцето си, да го питаме, да чуем какво ни говори, защото то никога не лъже ( а наистина ли никога не ни лъже) или просто не сме се научили да го слушаме добре?! Възможно ли е както в "Алхимикът" на Куелю да се научим да слушаме сърцето си, или поне мъничко да се научим за да се допитваме до него, там където възможностите за отговори от разума намаляват драстично или са просто безсилни?

Е какво мислите?

Линк към коментар
Share on other sites

Гласът на сърцето единствено може да ни нашепне Тайната на Тайните, Единственото благо, квинтесенцията на Битието - тайната на смисълът на нашия живот. Но за да го чуем, първо трябва да утихнем - толкова е тих шепота Му. Затова сме толкова шумни, от страх да не чуем шепота Му, защото интоитивно знаем, че този шепот може да преобърне живота ни и да сложи край на всичко старо, а то, старото, се защитава... :3d_150:

Линк към коментар
Share on other sites

Преди повече от две години влязох във Форум "Астрология" с темата "Астрологията-средство за възпитание на деца и възрастни". Тогава послушах сърцето си, исках със знанията си по астрология , които бях придобила и опита , който имах от приложението им, да помогна и на вас, приятели. Постепенно навлизах и в другите Форуми на Портала и видях, и осъзнах колко малко зная и колко много още имам да уча, за да стана истински астролог, защото "астрологията е майка на всички науки"-цитат от Ради.

След двете ми години "стаж" в Портала, упоритата ми работа върху себе си чрез изучаване и прилагане според възможностите ми на наученото, стигнах до извода, че еднакво са важни и умът, и сърцето и за да разбираме какво ни говори сърцето и да не се лъжем в неговите сигнали , трябва да развием и умът си, и волята си и да се научим да ги хармонизираме.

Само тогава ще открием Философският камък, който търсят всички алхимици.

Ето някои мисли от книгата на Пауло Куелю, които съм си преписала, когато съм я чела:

/малко съм неграмотна в работата си с компютъра, затова се извинявам, че текстът е твърде дълъг, но не е задължително да го четете целия :thumbsup: /

• Всемирната Душа се подхранва от щастието на хората. А понякога от нещастието, завистта, ревността

• Единственото задължение на хората е да осъществят Личната си Легенда. Всичко се свежда до една единствена Същност и когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства , за да го постигнеш.

• Във всеки случай добре е да осъзнаеш, че всяко нещо в живота има своята цел. Точно на това се опитват да ни научат Войните на Светлината.

• Трябва да избираме между онова, с което сме свикнали и онова, което искаме да имаме.

• А когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато Слънцето върви по небосклона.

• Момчето завидя на Свободата на вятъра и разбра, че би могло да бъде като него. Достатъчно бе да поиска и нищо не можеше да го спре. Овцете, дъщерята на търговеца, полетата на Андалусия бяха само стъпки по пътя към Личната му Легенда.

• Принцип на успешното начало. Ако играеш карти за пръв път, почти съвсем сигурно е, че ще спечелиш. Това е късметът на начинаещия. Защото животът иска да изживееш Личната си Легенда.

• За да стигнеш до съкровището, трябва да следваш поличбите. Бог е предопределил пътя, който всеки от нас трябва да извърви на този свят. Нужно е само да прочетеш това, което е написано за теб.

• Пеперудите носят късмет, а също зелените скакалци, сивите гущерчета и четирилистните детелини.

• Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

• “Ето, това е единственият съвет, който мога да ти дам- казал Мъдрецът на Мъдреците- Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката”.

• Пастирът обича да пътува, но никога не забравя овцете си.

• Знам, че това е суета на суетите, както ти казваше, Господи. Но един цар понякога изпитва нужда да се гордее със самия себе си.

• При бързането бе забравило една подробност, която би могла да му попречи да стигне до съкровището:В тази страна всички говореха на арабски.

• Поличби – указания по Пътя:Щом Бог води овцете, ще води и човека.

• Когато много искаме нещо, Велената винаги ни съдейства, за да го постигнем.

• И аз съм като всички хора:Виждам света и нещата, които се случват в него такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.

• Научи се да зачиташ и следваш поличбите- казал старият цар/Мелхиседек/

• Обещах сам да вземам решения.

• Изведнъж разбра, че може да гледа от позицията на нещастна жертва, на крадец или на авантюрист, който търси съкровище.

• Съществува един, който е зад думите.

• Трябва постоянно да носим товара на грешките си.

• Страхувам се да осъществя мечтата си, защото после нама да има нищо, заради което да живея. Единственото, което желая, е да мечтая за Мека.

• Помни, че винаги трябва да знаеш какво искаш.

• Това, което най- много съблазнява човека е красотата.

• Не желая да се променям, защото не зная как да се променя. Твърде много съм свикнал със себе си.

• Всяка отхвърлена благословия се превръща в проклятие. Сега, когато знам за огромните възможности, които се откриват пред мен, ще се чувствам по- зле, отколкото преди. Защото знам, че мога да имам всичко, а не го искам.

• Сигурно има и други неща в света, на които овцете не могат да ме научат, защото овцете търсят единствено вода и храна.

• Понякога е невъзможно да спреш реката на живота.

• В света съществува език, който всички разбират. Това е езикът на въодушевлението, на нещата , направени с воля и любов, в търсене на онова, което човек силно желае или в което вярва.

• Езикът без думи- Световният езикзнае миналото и бъдещето на всички хора. “Имам предчувствие”- често казваше майка му. Момчето започваше да осъзнава, че предчувствията са мигновено потапяне на душите във Всемирния поток на живота, където историята на всеки човек е част от едно Цяло, така, че всичко можем да разберем, защото всичко е написано.

• Никой не се страхува от неизвестното, защото всеки човек е способен да отвоюва това, което иска и от което се нуждае.

• Страхуваме се единствено да не загубим това, което притежаваме, било то животът ни или градината ни. Но този страх ще премине, когато разберем, че собствената ни история и историята на света са написани от една и съща Ръка.

• Принципът, който движи всичко в алхимията, се нарича Всемирна Душа.Когато желаеш нещо от цялото си сърце, Тя винаги ти помага.

• Всичко, което се намира под и над повърхността на Земята, непрекъснато се променя, защото Земята е жива и също притежава Душа, но рядко узнаваме, че тя винаги е на наша страна.

• Всички неща са проявление на една единствена Същност.

• Защо трябва да се четат толкова много книги? За да се разбере горното, че всички неща са проявление на една единствена Същност.

Ето и останалата част от мислите, тъй като бяха твърде много за един пост :feel happy:

:thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2:

• Защо трябва да се четат толкова много книги? За да се разбере горното, че всички неща са проявление на една единствена Същност.

• Нима не е достатъчно да наблюдаваш хората и поличбите, за да разбереш този език?

• Това откритие, което алхимиците наричаха Великото творение, бе създадено от две части- течна и твърда субстанция.

• Течната субстанция на Великото творение се нарича Еликсир на дълголетието и той не само лекува всички болести, но и не позволява на алхимика да остарее. А твърдата субстанция се нарича Философски камък.

• Пречистването е отказване от суетите на света

• Защо книгите са написани на недостъпен език? За да се разберат само от тези, които имат силно чувство за отговорност.

• Научих, че светът има Душа и който разбере тази Душа, ще разбере езикът на нещата. Научих, че много алхимици са следвали личната си легенда и са успели да открият Всемирната Душа, Философският Камък и Елексира на дълголетието. Ала научих също, че тези неща могат да бъдат толкова прости, че могат да бъдат гравирани върху един изумруд.

• Всеки учи по различен начин, но целта е да откриеш Личната си Легенда.

• Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек, ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а войните се бият, защото това е част от човешкото битие. Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго, освен моментът, в който живеем.

• Сигурно Бог е създал пустинята, за да може човек да се усмихне при вида на палмите.

• Нещата трябва да се предават “толкова скрито”, защото са сътворени от чистия живот, а точно този живот трудно може да бъде доловен в картини или в думи. Защото хората се оставят да бъдат очаровани от картини и думи и накрая забравят за Световния език.

• Вече не действа така наречения от стария цар Късмет на начинаещия. Сега бе дошъл моментът да се подложат на изпитание упоритостта и смелостта на този, който е тръгнал да търси Личната си Легенда, затова не трябва нито да се бърза, нито да се проявява нетърпение. В противен случай има риск да не се забележат поличбите, с които Бог белязва нашия път.

• Храненето, спането, нуждата от любов, търсенето на работа- това е езикът, чрез който Бог показва какво трябва да правим. По този начин той белязва нашия път.

• Най- важната и най- мъдрата част от Езика, на който говори светът и който всички хора на земята дълбоко в сърцата си биха способни да разберат, се нарича любов. Това е най- чистия световен език, без никакви обяснения, защото Вселената не се нуждае от никакви обяснения, за да продължи пътя си в безкрайното пространство.

• Когато се потопиш в универсалния език- езикът на Любовта, не е трудно да разбереш, че в света винаги има двама души, които се търсят, било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето изгубват всякакво значение, Съществува само този момент и тази невероятна увереност, че всички неща под Слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродната душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под Слънцето.Защото ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.

• Любовта му към нея ще му помогне да открие всички съкровища на света.

• Войните търсят своите съкровища, а жените от пустинята се гордеят с войните си.

• Ако съм част от твоята Легенда, един ден ти ще се върнеш.

• Любовта изисква да бъдеш близко до човека, когото обичаш.

• Иминно страхът от неуспеха ни пречи да стигнем до Великото творение.

• Трудно е да се отдели Любовта от чувството за собственост.

• Когато човек обича, нещата придобиват още по- дълбок смисъл.

• Всеки човек, който отвори книга на някаква страница или погледне ръцете на хората, полета на птиците, картите за игра или пък нещо друго, би могъл да намери връзка със събитието, което изживява в момента. Всъщност, нещата сами по себе си нищо не показват. Хората са тези, които, наблюдавайки нещата, разбират по какъв начин да достигнат до Всемирната Душа.

• Защо не трябва да искаме да узнаем своето бъдеще?- Защото ако ни предстоят хубави неща, те ще бъдат за нас приятна изненада, а ако ни предстоят лоши неща, ще страдаме много преди те да се случат.

• Бъдещето принадлежи на Бога и само той може да го разкрие при изключителни обстоятелство. Тайната на бъдещето ес крие в настоящето; ако обърнеш по- голямо внимание на настоящето, можеш да го направиш по- хубаво. А ако направиш по- хубаво настоящето си, това, което ще се случи впоследствие, също ще бъде по- хубаво. Забрави за бъдещето живей всеки ден от живота си така, както повелява Законът. Бъди уверен, че Бог се грижи за децата си. Всеки ден носи в себе си Вечността. Бъдещето може да се види само, ако Бог го покаже.

• Вярват, че ако трябва да узнаят нещо, ако Бог иска да им го разкрие, някой ще им го съобщи. Всеки от нас може да бъде този някой.

• Защото моите очи още не са свикнали с пустинята и мога да забележа неща, на които твърде привикналите очи не обръщат внимание. А и защото знам какво представлява Всемирната Душа.

• Всеки ден е създаден за да го изживееш или пък да напуснеш този свят.”Мактуб”

• Смелостта е най- важното качество за този, който се стреми към Световния език.

• Никога не отклонявай нвиманието си, дори когато си стигнал толкова далеч. Обичай пустинята, но никога не й се доверявай напълно. Защото пустинята е изпитание за всички мъже- дебне всяка тяхна крачка и убива този, който се разсее.

• Когато силно желаеш нещо, Цялата Вселена съдейства да осъществиш мечтата си.

:thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2:

• Когато силно желаеш нещо, Цялата Вселена съдейства да осъществиш мечтата си.

• Злото не седи в това, което влиза в устата на човека; злото е в това, което излиза от нея.

• Животът е този, който открива живот.

• Любовта в никакъв случай не пречи на човек да следва Личната си Легенда и ако това се случи някога, то е само защото Любовта не е била истинската, тази която говори на Световен език.

• Човек обича, защото обича. Не се нуждаем от никакви причини, за да обичаме.

• Всичко е гравирано върху Всемирната Душа и ще остане там завинаги.

• Езикът на поличбите ни подсказва това, което очите не могат да видят.

• Съществува само един начин да научиш нещо и то е действието.

• Повечето хора търсят съкровището на личната си Легенда, но не искат да я изживеят и затова не са щастливи.

• Когато хората не обръщат внимание на простите неща /Науката за Великото творение, което може да ес гравира само върху един изумруд/ , започват да пишат трактати, тълкувания и правят философски проучвания. Тогава започват да твърдят, че познават Пътя по- добре от другите, обаче

• Изумруденият скрижал продължава да съществува и знае

• Изумруденият скрижал е прекият път към Всемирната Душа.

• Мъдреците са разбрали, че естественият свят е само образ, копие на Рая.Самото съществуване натози свят е гаранция, че съществува и дрег свят, много по- съвършен. Бог ог е създал, за да може чрез видимите неща хората да разбират неговите духовни послания и чудната сила на мъдростта му. Именно това наричам Действие.

• Вслушай се в гласа на сърцето си. То знае всичко, защото ти е дадено от Всемирната Душа и един ден ще се върнеш при Нея.

• Никак не е лесно човек да разбере какво казва сърцето му.

• Защо трябва да слушаме гласа на сърцето си? Защото съкровището е там, където ти подскаже сърцето.

• Дори не е нужно да разбираш пустинята, достатъчно е да насочиш вниманието си към една песъченка и ще видиш в нея всички чудеса на Сътворението.

• Понякога не можем да накараме сърцето си да замлъкне. Дори да се престорим, че не чуваме това, което ни казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ни, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и света.

• Ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде, защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. Никой не може да избяга от сърцето си. Затова е по- добре да се вслушваме в това, което ти казва, за да не може никога да ти нанесе удар, който не си очаквал.

• Ако понякога протестирам, то е защото съм човешко сърце и съм устроен така.

• Страхът от страданието е по- голям от самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.

• Всеки щастлив човек носи Бога у себе си и щастието би могло да бъде открито в най- обикновената песъчинка от пустинята, защото песъчинката е миг от Сътворението и на Вселената са й били необходими милиарди години, за да я създаде.

• За съжаление, малко са тези, които търсят Личната си Легенда и щастие

• И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива.

• Всяко едно търсене започва с късмета на Начинаещия и завършва с изпитанията на Завоевателя.

• Най- тъмен е часът преди изгрева на Слънцето.

• Закон е: Когато големите съкровища са пред нас, ние никога не ги забелязваме. А знаеш ли защо? Защото хората не вярват в съкровища.

• С всеки изминал ден сърцето на момчето ставаше все по- мълчаливо. Вече не го интересуваха нито минали, нито предстоящи събития; единственото, което правеше, бе да наблюдава пустинята и заедно с момчето да пие от Всемирната Душа. Момчето и сърцето му станаха големи приятели и вече бе невъзможно единият да предаде другия.

• Сърцата винаги помагат на тези, които са решири да следват Личната си Легенда. Освен на тях помагат и на децата, на пияниците и на старците.

• Доверявай се на сърцето си, но не забравяй, че си в пустинята.

• Очите са външен израз на силата на душата.

• Защо не ме научиш на Алхимия?- попита момчето.-Защото ти вече знаеш това, което е необходимо. Достатъчно е всеки от нас да проникне във Всемирната Душа и да открие съкровището, предназначено за него.

• Не говоря за това. Искам да науча как се превръща олово в злато

• Всяко нещо във Вселената еволюира- каза Алхимикът- А според мъдреците златото е металът, стигнал най- далече в тази еволюция. Не ме питай защо, тъй като и аз не знам. Знам само, че традицията никога ен лъже. Хората обаче не са разтълкували правилно думите на мъдреците. И вместо да бъде символ на еволюцията, златото се е превърнало в символ на войни.

• Запознах се с истински алхимици – продължи той. – Те се затваряха в лабораториите си и се опитваха да еволюират като златото; накрая откриваха Философския камък. Бяха разбрали, че когато нещо еволюира, еволюира и всичко онова, което го заобикаля. Други откриваха Философския камък съвсем случайно. Те имаха дарба, а духът им беше много по- буден от духа на останалите. Такива хора обаче се срещат много рядко. Трети пък се стремяха единствено към златото. Те никога не откриваха тайната. Забравиха, че оловото, медта, желязото също трябва ад следват своята Лична Легенда. А този, който се намесва в Личната Легенда на другите, никога няма да открие своята собствена.

• Алхимикът е човек, който познава природата и света

• Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.

• Обикновено смъртта кара хората да ценят повече живота.

• Светът е само видимата страна на Бога. А алхимията означава да пренесеш духовното съвършенство в материален план.

• Любовта превръща дивеча в сокол, сокола в човек, а човека – отново в пустиня. Тя превръща оловото в злато, а след това отново скрива златото в земята.

:thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2:

• Любовта превръща дивеча в сокол, сокола в човек, а човека – отново в пустиня. Тя превръща оловото в злато, а след това отново скрива златото в земята.

• Това се нарича Любов. Само като обичаме можем да се почувстваме като част от Сътворението. Когато обичаме, изобщо не е нужно да разбираме какво по- точно се случва, защото всичко се случва дълбоко в нас и хората могат да се превърнат във вятър. При условие, че ветровете им помогнат, разбира се.

• Затова съществува алхимията- продължи момчето- За да може всеки човек да търси съкровището си, да го намери и да поиска да стане по- дъбър, отколкото е бил преди това. Оловото ще изпълнява ролята на олово, докато светът се нуждае от него, след това ще се превърне в злато.

• Алхимиците могат да го превръщат в злато. С това показват, че когато се опитваме да бъдем по- добри, всичко около нас също става по- добро.

• А защо казваш, че не познавам Любовта?- попита Слънцето.

• Защото Любовта не се състои в това да стоиш неподвижно като пустинята, нито да обикаляш света като вятъра, нито да гледаш всичко от разстояние, като теб. Любовта е силата, която преобразява и прави по- добра Всемирната Душа. Когато за пръв път проникнах в нея, реших, че е съвършена. Но после видях, че тя е отражение на всички създания, че има своите противоречия и страсти. Ние сме тези , които подхранват Всемирната Душа, и земята , на която живеем, ще бъде по- добра или по- лоща в зависимост от това дали ние ставаме по- добри или по- лоши. Тук се намесва силата на Любовта, тъй като , когато обичаме, винаги искаме да станем по- добри, отколкото сме.

• И момчето се потопи във Всемирната душа и видя, че Всемирната Душа е част от Божията Душа. И видя още, че Божията Душа у неговата собствена душа.

• Получавам прекалено много за щедростта си- отвърна монахът.

• Никога не казвай това. Животът може да те чуе и следващият път да ти даде по- малко

• Аз съм стар и суеверен арабин, който вярва в пословиците на страната си. Една от тях гласи:”Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път”.

• Всеки човек на Земята, независимо с какво се занимава, винаги играе главната роля в Историята на света- каза той.- И обикновено не знае това.

• Момчето се усмихна. Никога не бе мислило, че животът на един пастир е толкова важен.

• И момчето си спомни за деня, когато бе пуснало коня си да върви свободно из пустинята, а Алхимикът бе възприел това като добър знак.

• Момчето падна на колене и заплака. Благодареше на Бога, че е повярвало в Личната си Легенда и че е срещнало царя, търговеца, англичанина и Алхимика. Благодареше най- вече за това, че е срещнало едно момиче от пустинята, което му бе помогнало да разбере, че Любовта никога не може да отклони един човек от Личната му Легенда.

• Докато вървеше към Личната си Легенда, бе научило всичко, което му беше необходимо, и бе изживяло всичко, за което мечтаеше.

• Но беше стигнало до съкровището, а една работа е свършена само когато е достигната крайната цел

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко беше наред и нищо не беше наред. Беше ми тегаво. Сякаш ме стягаше сърцето. Дори не винаги тупкаше както трябва. Реших да го питам по- често: “Да направя ли това?” “Не е зле.” “Това ли е, което не стига?” “Не.” “Ето, виж направих тази и тази добрина! Добре ли е?” “Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Ето, виж, колко чувствителна станах, колко много зная вече, колко много и хубави неща правя, добре ли е? ““Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Светът е толкова хубав, вече го разбирам и виждам все по добре, радвам се с всяка живинка, усещам, съпричастна съм, движа се, активна съм, грижа се, раздавам се, добре ли е?” “Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Какво искаш?!? Какво ме караш да търся?!? Отричаш всичко!!! Сърце ли си, или стършел, който все да ме гони?!? Остави ме на мира!!!” Млъкна. Стана още по-тъмно. Студено.Страшно. Всеки миг не беше най- тъмен, защото следващият беше още по- тъмен... Но то работеше. Тупкаше. Обливаше ме с любов. Аз все по- малко разбирах, а то все така ме обливаше...Не приемаше моята отчайваща безпомощност. Потънах в собствената си тъмнина и студенина. Нямах сили нито да се боря, нито да питам повече... “ Добре, да бъде...” И видях, че има брод! Единствено необходимия, единствено възможния... Но нямаше време за почивка.Уви, мислех, че най- важното е да намеря Пътя! Не! Оказа се, че още по- важно е да вървя! Ех, сърце! Говори ми, макар че не те чувам добре! Води ме, макар че се препъвам и май не винаги ми се върви...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Може би темата не е точно с такава насока но ето на ваше разположение няколко алхимични текста, представени на няколко езика.

http://www.levity.com/alchemy/texts.html

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Материята ще ражда

безподобна страст,

надигнала се от

безкрайна пустота.

Телата ни слаби

ще се разтърсят

в отчаян гърч.

Пази душата си!

Ще премине сама

през седем форми

на прераждането.

Когато я намериш,

внимавай с какво

ще я засееш.

Ако сееш мрак,

ще жънеш слепота.

Посееш ли желание,

можеш да я изгубиш,

дори да я носиш

като дреха отгоре си,

няма да я познаеш.

Когато е поробена,

ще се освободи.

Засееш ли я

с незнание, ще

жънеш само

вечно робство

и саморазрушение.

От смъртна ревност

и плътски окови

през лукавство

до яростна мъдрост -

това са семената

господари на гнева

не ги посявай!

Къде ще видиш света -

дали в дух и душа

или в ума си,

помежду им ще е

когато посееш

в душата си

любов.

И ще познаеш себе си,

защото са временни

връзките на забравата.

Тогава ще постигнеш

покоя на времето

във вечността

и в мълчание.

Faсes of the Heart

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

По изгрева гадае се за залеза....

Очите казват калко си добър....

В шепота на вятъра чуваме далечни напътствия...

По туптенето на сърцето усещаме колко ни обича човека до нас...

Знаците са навсякъде....

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Питай хората къде се намира душевното им сърце. Ако не са го прочели някъде, малцина ще намериш да ти отговорят правилно. Някои ще ти посочат физическото сърце, други стомахът. Трети - дори малко по-надолу... Ти знаеше ли къде се намира преди да го прочетеш?

Поради тази причина съществува широко разпостранен мит, че сърцето и разумът си противоречат. Това е пълна глупост. Все едно да кажеш, че трафикът на колите и самолетите може да си пречат. Става дума за съвсем различни нива на осъзнаване на животът. Противоречието Е, и винаги ще бъде единствено в мисленето. Мисленето е това което формулира и материализира нещата. И то не е единно и консистентно. То е фрагментирано и всяко парче иска да доминира. Какво смяташ представлява примерно болест като шизофренията? Всички страдаме от нея в определена степен. Така е програмиран да работи интелектът. Чрез фрагментиране - като тръгнеш от целия Космос, та стигнеш до отделния индивид. Всеки фрагмент иска да доминира, както в Космическата сцена, така и в главата ти. Модерно е напоследък да се говори за единството, а никой не се замисля за гениалният план по който е програмиран да се развива животът. И защо нещата са такива каквито са...

Сърцето не може да ти каже какво да правиш. Какво да правиш е фунцкия на средата, причините, следствията, опитът, моралът, паметта и какво ли още не, което е част от разумът. Сърцето знае кой си ти и какво представлява животът. То знае Пътят, макар и да не знае как да ходи по него. Не може да го формулира, защото това е работа на разумът. Затова всяка религия и философия е просто временна формулировка която е дошла от разумът. Много от тях разчитат на приказки за сърцето, но всъщност самият разум се фрагментира и застава като негов адвокат и се прави на него,борейки се с друга негова част. Но това не значи, че слушаш сърцето си. Идеята е в това, че ти трябва да осъзнаваш как действа разумът ти, да го познаваш, да разрешаваш подобни конфликти и да търсиш обединението на парчетата в себе си. Трябва чистота. Тогава ще можеш най-лесно да чуеш сърцето си и да формулираш чрез разумът си, това което ти казва. Проблемът на хората е, че мисленето им е толкова несъзнателно фрагментирано, че в главите им е пълна каша. И се опитват да оправят това като прочетат някъде нещо което им изглежда емоционално и интелектуално подходящо. Но резулатът от това е, че просто затискат още повече хаосът отдолу, фрагментирайки още по тежко съзнанието си. Външно се чувстват по-добре, защото са затиснали помията малко по-надълбоко... Но тая помия си стои колкото и да я затискаш. Духовното развитие не е относно следването на нечий възвишено звучащ път, а следването на твоя собствен път, който не го пише никъде. За всеки е различен и идва от индивидуалността която ни е дадена. Ние нямаме избор относно нея, защото този избор е направен още преди да съществуваме и като такъв не е в наша власт. Човек трябва да се бори за своята индивидуалност, а с това и да я разбере. Не, човек няма да попадне в ада ако не е "добър". Той попада в ада когато се прави на това което всъщност не е... Разумът не може да ти каже никога по краен начин кой си. Макар постоянно да се опитва и това да води до много страдание... това е пътят към себепознанието и познанието на живота като цяло. Чрез клатушкането по крайностите и стремежът към златната среда, която на практика никога не можеш да достигнеш.

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_022::3d_047: iti! Прекрасни разсъждения! Благодаря!

Човек трябва да се бори за своята индивидуалност, а с това и да я разбере. Не, човек няма да попадне в ада ако не е "добър". Той попада в ада когато се прави на това което всъщност не е... Разумът не може да ти каже никога по краен начин кой си. Макар постоянно да се опитва и това да води до много страдание... това е пътят към себепознанието и познанието на живота като цяло. Чрез клатушкането по крайностите и стремежът към златната среда, която на практика никога не можеш да достигнеш.

Бих добавила само:

Човек има само един път към себепознанието и познанието на живота като цяло, само един начин да разбере своята индивидуалност - като я освободи и я приеме с безусловна любов. С това човекът освобождава и приема с безусловна любов и индивидуалностите на всички хора около себе си и така започва да ги разбира и да разбира Цялото, в което сме свързани всички.

Човекът е роден да може това...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Приказка за сърцето

Събрали се хората, за да се хвалят със сила: един показвал силата на мускулите, друг се хвалил с укротяване на диви зверове, трети откривал сила в твърдостта на черепа, четвърти в бързината на краката- така били възхвалявани частите на тялото. Но един от тях си спомнил за сърцето, останало без похвала- замислили се хората как да отбележат силата на сърцето? А един новодошъл казал:"Вие говорите за всякакви състезания, но забравихте за нещо друго, близко на човешкото сърце- състезанието по великодушие. Оставете вашите зъби, юмруци, черепи на мира, а премерете силите си по великодушие. То ще ускори пътя на сърцето към Огнения свят." Хората се замислили, защото не знаели как да проявят великодушие. Така проявата на любовта останала необсъдена, защото даже вратите към нея не влезли в състезанието на силите. Наистина, ако се намери великодушието, любовта ще запали огъня на сърцето.

Рьорих- "Седемте велики тайни на космоса"; София; 1997г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Ако само слушаме сърцето си - когато в песен зазвучи, то всеки негов тон изплита дреха в слънчеви лъчи... Дреха, чийто нишки възприемат Красотата и отровата нему остава непозната...

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

За мен е ясно, че съвременният човек не слуша сърцето си. Разумът му няма връзка със съцето му. Дори не сме наясно от какво трябва да е чисто сърцето, какво го замърсява.

Можем да си твърдим колкото си искаме, че има връзка, но животът ни и изтичащото време на планетата ни друго говорят.

Духовното развитие не е относно следването на нечий възвишено звучащ път, а следването на твоя собствен път, който не го пише никъде. За всеки е различен и идва от индивидуалността която ни е дадена. Ние нямаме избор относно нея, защото този избор е направен още преди да съществуваме и като такъв не е в наша власт. Човек трябва да се бори за своята индивидуалност, а с това и да я разбере.

Струва ми се, че проблемът с индивидуалността не стои точно така. От една страна наистина пътят на всеки търсещ е строгоиндивидуален и няма кой да го измине вместо него. От друга страна точно индивидуалността е оковава човешкото същество за колелото на раждането и смъртта. И колкото повече развиваме индивидуалността, толкова по- тежки стават оковите ни.

В Библията не виждам указание за развиване на индивидуалността. Напротив, чета: Матей 16:25

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери

и още:Йоан 12:25

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Когато/ако просто приемем Божията воля, а не нашите представи или желания за нея, тогава и ще разберем Смисъла...

Докато има сделка, уговорка-щастлив и доволен съм само, когато имам това или онова... не е Щастие. Когато нямам нищо, но се оставя в Твоите ръце и ти благодаря за това, че нямам нищо, защото ти Господи знаеш, че това е най-доброто за мен....

Може би тогава нещо ще се случи... :sorcerer:

:3d_046: Обичам ви хора, светъл и усмихнат ден на всички.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Аз слушам сърцето си чрез знаците,а те до сега не са ме излъгали.Гледам простите неща,там е истината.Когато се задълбаеш много,рискуваш да се объркаш.Прстите неща са гениалните.Добрият художник се познава по това,че знае кога да знае да спре да рисува картината. Слушам тихия шепот на утринните звезди,защото страхът от промяната се гнезди в ума...и много други проблеми...все там ;)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Мога ли да знам защо е изтрита темата , която пуснах за малтретираните коне ? Дори не са ми посочени причините за това. Мисля, че ми дължахте поне някакво обяснение, или сте от тези модератори, които са развили важност и високомерие, защото имате някаква власт. Или може би този форум приема само мнения относно ЛЮБОВТА ? Дами и Господа, изпълнени с любов и светлина ... Този материал е от нашият наскоро създаден форум. Ние не претендираме да сме пълни с любов и светлина, ние имаме гняв, но той е справедлив и също така имаме сили да застанем смело на страната на истината. Нашият администратор никога няма да изтрие мнение на когото и да било, ако няма лични обиди. Освен това даваме мнения по всякакви въпроси. Особено свързани с лицемерието и злото, което напада най –вече езотериците. Позволявам си да съм искрена и знам, че ще ме изтриете и ще въздадете и други такива '' правдини '' на '' изпълнени с любов хора'', но някак си не ми пука. Имам къде да си изливам душата и къде да бъда НАИСТИНА РАЗБРАНА И НАЙ–ВЕЧЕ ДА БЪДА СЕБЕ СИ.

Нашият форум поздравява вашия с този брилянт. Ще се моля за вас да заживеете наистина в любовта, за която само дрънкате за сега. Благодаря за вниманието. Любовта дава свобода. Всичко останало е страх.

http://broadmind.forumsfree.org/t20-topic

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

За съжаление не мога да отговоря на въпроса ти. Освен двете ти мнения в тази тема, не намирам нищо друго твое, което да е било трито, местено, скривано и т.н. Да, и една блог публикация свързана с конете, която обаче си стои там, където й е мястото – при другите блогове. Ако имаше тенденциозност, тази блог публикация сигурно нямаше да я има.

П.П. Май вече трябва да свиквам да ме обиждат на „езотерик“ и на „търсещ духовното“. Напоследък тази тенденция да се приравнява езотериката и духовното с фалша набира огромна скорост. Да, така е – разкрити сме. Палете кладите.

Линк към коментар
Share on other sites

Моето сърце ви пожелава много прекрасни дни и теми в новия ви форум! Искрено се надявам в него да намерите всичко, което не сте успели да проявите или получите при нас!

На добър път!

Линк към коментар
Share on other sites

Едно видео, което преведох заради сенетнциите от Алхимикът [media=]http://www.vbox7.com/play:47a16c3e7e

за мен тази книга е много личен път навътре в себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...