Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Поздравления в стихове


Recommended Posts

Много ми хареса и реших да го споделя с Вас!

Бих набрала повече маргаритки

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.

Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.

Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.

Бих яла повече сладолед и по-малко боб.

Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.

Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.

Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.

Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.

Бих играла повече хокей.

Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.

Бих яздила кончета в много въртележки.

Бих набрала много маргаритки.

Надин Стеър, 87-годишна

Линк към коментар
Share on other sites

Обич в сайта има

В сайта

стихове чета,

има много болка,

има самота.

Стиховете плачат,

думите подреждат.

Римите самички

някак се нареждат.

Коментари пишат,

с много топлота.

Болката отнемат,

връщат радостта.

Обич в сайта има,

дружба се поражда.

Любовта човешка

сякаш там се ражда.

С пожелание всички да се уважават и да не се усеща напрежение между форумците...Не забравяйте кои сте и че всички са хора! Разчупете се малко... :3d_139: За да го направите си припомнете младежките години, когато сте били безгрижни и щастливи, влюбени в живота... :3d_034:

Линк към коментар
Share on other sites

Ей сега вече и на мене ми взема акъля :3d_152::3d_135: Започва да ми прояснява в главата що майка ти хвърля ткавиз обвинения, че аз съм те раждала :P . Майко мила, още един дзвер в родата хахах. Поздравче за теб:

Песен

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.

Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.

О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,

че си същия ти, че не си променен.

Зимен вятър над нас от морето повея.

Изпровождах те аз на брега този ден.

Вече пролет дойде: той ще дойде със нея -

иде тя за леса, иде Вили за мен.

Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна!

Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма!

Успокой своя танц, о, вълна разлюляна,

понеси, ветре мой, моя скитник дома.

Но за мен, ако той е забравил,

нека нивга не спре твоят яростен вой.

Надалече от мен той в морето да плава,

а пък аз да умра с мисълта, че е мой.

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.

Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.

О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,

че си същия ти, че не си променен.

Превод: Владимир Свинтила

Робърт Бърнс

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

…спомнИ си за мен.

После тихо… с усмивка…

влюбИ се във себе си.

*

…аз малкост съм.

(Знам го, усмихвам се тихо. А Ти ?)

…прости ми го… някога.

*

…прости ли?

*

… спомни си за мен

и усмивката идва естествено.

*

Пепел сме. Феникс роден,

преражда се с малките вечности.

*

…спомни си

за всякото „мен”…

Слънцето питай

кой лъч е по-топъл,

от другия?

*

…аз кой бях?!

(Забравих за „мен”…)

помня само… какво е обичане.

*

…познай се…

във всякото „мен”.

После всякото „мен”,

е… обичам

***

Май пак се отнесох

пусти бесове...

*

( ... аха спомних си - единосъщни сме!

... ще взема да пусна казанчето) :D

Редактирано от бяса
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Фанатикът мрази гравитацията

Когато си „удариш дупето в тавана”,

на място без прозорци и врати останал,

Ще умреш ли? Или ще рушиш?

Аха - . ..... !?!

Легни в земята, като… цвете!

Къде отиваш? Вярваш ли… в кое?

Безцветен фанатикът е забравил,

че гравитацията всъщност, сочи ни небе.

:feel happy:

http://www.youtube.com/watch?v=8Jo29zxDaQ4...feature=related

Редактирано от бяса
Линк към коментар
Share on other sites

"Живота ми е пуст без теб,

очите ми те търсят всеки ден,

без тебе аз ще скитам сам,

без твойто рамо нейде ще умра!"

Автор - Неизвестен

п.п. Тайничко преписано от обратната страна на корицата на една свещена книга на един много възрастен и мъдър мъж(много завързано се получи :lol: ). :hmmmmm: Може би той е авторът, не знам :rolleyes: . Сега се кипри по същия начин на корицата на моята свещена книга :) . Поздрави :3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Пламък в твоето сърце

В сърцето ти има пламък,

Готов да бъде запален.

В душата ти има празнина,

Която да бъде запълнена.

Усещаш го нали?

Усещаш раздялата с Любимия.

Покани Го да изпълни твоя дух,

Приеми огъня.

Напомни на тези, които ти казват противното, че

Любовта идва по своя воля

И копнежът по нея не може да се добие в никое училище. От „Замълчи, не казвай нищо на Бог: Пламенни поеми от Руми”

Превод на Английски Шаран Шива

Мислех си

Размишлявах...

Мислех си за разликата между водата и нейните вълни.

Водата, която се издига пак остава вода,

водата която пада пак си остава вода,

тогава кажете ми как да ги нарека разделени?

Защото някой е измислил думата „вълна”

трябва ли да я разграничавам от водата?

В нас има скрито единство;

Планетите във всички галактики минават през ръцете му като

зърна на броеница.

Нека всеки погледне с блясък в очите към този наниз от мъниста.

Кабир

Пътят на бхакти

Пътят на бхакти...

Пътят на бхакти се извива по най-фин начин

По този път няма питане и непитане.

Егото просто изчезва в момента в, който се докоснеш до Него.

Радостта от неговото търсене е толкова безмерна, че се потапяш в нея,

И плаваш като риба във вода.

Ако някой се нуждае от бряг Възлюбения скача, за да му предложи.

Кабир

Не отивай в градината с цветя

Не отивай в градината с цветя!

Не отивай в градината с цветя!

О приятелю! Не отивай там;

В твоето тяло е градината с цветя.

Заеми своето място в хилядолистния лотус

И там наблюдавай Безкрайната красота.

Кабир

Линк към коментар
Share on other sites

Мис Америка

Miss Drag-Queen of America

издига в ръката си пластмасов микрофон

вместо пламтящ факел

и короната й се протяга алчно към звездите

като небостъргачите на нощен Манхатън.

Тази вечер подиумът я освобождава

от робството да бъде мъжествена,

само защото се е родила мъж.

Тя не иска да бъде жена – единият пол

не би означавал нищо без другия

под великолепието на роклята й.

Затова на въпроса на журито отговаря

простичко и без капка кокетство,

че ще се върне към мъжките дрехи,

когато станат разкошни като женските.

И милиони плазмени екрани умножават красотата й -

съвършеното лице с цвят на пустиня,

застиналия Ниагарски водопад в очите й,

брилянтина, примигващ в електронен екстаз

като безкрайните светлини на Лас Вегас.

И в този кадър няма нищо по-модерно

от стоическата й усмивка, скъсала завинаги

с лошия вкус на миналото.

И няма нищо по-изгубено извън фокус

от образа на истинската женственост.

Тази вечер силуетът й се извива към небесата

като иронична въпросителна, като укор,

като прозрение, внезапно заискряло в ликра.

После се спуска над зрителите с послание,

небрежно свито от филм на Алмодовар:

Лека нощ… и не забравяйте – казва тя,

и гласът й вибрира през сърцата в стерео -

че всички ние сме толкова по-истински,

колкото повече се доближаваме

до мечтите си. (Николай Атанасов)

Линк към коментар
Share on other sites

…аз малкост съм.

(Знам го, усмихвам се тихо...

написа бяса, а от мен ...

Било е ...

сега не си със мен

само понякога се срещаме в мислите

с усмивка, и тиха болка

а обичта ще я имаме винаги.

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

***

Ти виждал ли си как умира птица,

как бавно я напуска гордостта,

как в мътните притворени зеници

със хищни нокти вкопчва се смъртта?

Ти виждал ли си как се бори диво

за лъч едничък, капка светлина,

как в синьото потъва и изстива

последната искрица топлина,

крилата как прощават се с простора

с последна тръпка и последен зов,

как всичко си отива много скоро

като след първа истинска любов?

Ти виждал ли си как умира птица,

ранена смъртно, как се бори тя,

и в тъмните, угасващи зеници

как бавно се стопява песента...

Павел Матев

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

Olq3: Ти виждал ли си как умира птица...

Да, виждал съм да умират много птици, надежди, очаквания и мечти.

И вярвам в Силата, която може да ги възкреси.

Затова умираме - за да се научим да побеждаваме.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Под мантията на вярата

е сухо и топло.

Казват.

Нещо като санаториум за болнички

от фанатизъм.

Но аз не вярвам.

И с двете си очи съм виждал

как се движи мантията сама

и се влачи по земята.

Нищо чудно

да е най-удобната покривка

за джуджета...

Чувам как под нея си припяват:

"Вярата е част от частното.

Общото е в броя на лекетата.

Сумата от всички супи

прави от глада естетика."

Кой е плюл във мойта купичка?

Кой е ходил из душата ми?

Кой е спал със мойте сънища?

Кой е пил от чашката на здрача?

Кой е глътнал моето очакване?

Кой е бъркал в гърлото на птичето?

Кой е дал месо на Моя ангел?

Румен Леонидов

Линк към коментар
Share on other sites

Следлюбов

Някога срещнах

една малолетна вещица.

Толкова хубава друга не може да бъде.

Ти беше тази…

Ти нещо ми даде да пия,

За да остана завинаги верен,

Обречен и твой.

Помниш ли как играехме

двамата на целувки?

Помниш ли как играехме

двамата на любов?

И докато разберем, че това са

били истинските целувки,

и докато разберем, че това е

била истинската любов,

играта,

мила,

свърши!

Свърши

играта,

мила!

И стана ръката ми само ръка.

Престана да бъде крило.

И стана леглото

само легло.

Небето –

Небитие…

Но какво е тогава това,

което

сега ни съединява,

сега ни опиянява,

сега ни опожарява?

Как се нарича?

Кажи!

Може би следлюбов…

Чувам едно сърце.

То бие страшно и лудо.

Но ние сме толкова близо,

Че не зная дали е моето

или е твоето,

мила.

Л. Левчев

Линк към коментар
Share on other sites

* * *

Живеем оковани

от размисли, от страх и от лъжи.

Облизваме предишните си рани

и питаме се :"Как да продължим?".

Не смеем да сме истински и зрими,

погребваме емоции със жив адрес.

Продаваме си чувствата значими -

купуваме им вестника, излязъл днес.

Умеем да прескачаме реката,

в която дави се човек.

И мислим си излишно е, когато

сме хора в тоя век.

Пилеем дните си във сметки,

не ни боли, че някой го боли.

Наследнико, от епруветка,

за обич се моли!

Линк към коментар
Share on other sites

Следлюбов

Някога срещнах

една малолетна вещица.

Толкова хубава друга не може да бъде.

Ти беше тази…

Ти нещо ми даде да пия,

За да остана завинаги верен,

Обречен и твой.

Помниш ли как играехме

двамата на целувки?

Помниш ли как играехме

двамата на любов?

И докато разберем, че това са

били истинските целувки,

и докато разберем, че това е

била истинската любов,

играта,

мила,

свърши!

Свърши

играта,

мила!

И стана ръката ми само ръка.

Престана да бъде крило.

И стана леглото

само легло.

Небето –

Небитие…

Но какво е тогава това,

което

сега ни съединява,

сега ни опиянява,

сега ни опожарява?

Как се нарича?

Кажи!

Може би следлюбов…

Чувам едно сърце.

То бие страшно и лудо.

Но ние сме толкова близо,

Че не зная дали е моето

или е твоето,

мила.

Л. Левчев

Това е една чудесна творба на Л.Левчев!Благодаря, borislavil, че я припомни!

Линк към коментар
Share on other sites

В напуканите устни на старица,

намерих глъдка отчаяние.

Обреченост на бивша птица,

очи препълнени в страдание.

„Защо живях, защо се смях,

защо се борих?

Защо ридах, защо не спрях,

защо с живота спорех?..”

Бездънна яма на отворени зеници,

напират от дълбокото сълзици...

Линк към коментар
Share on other sites

Към себе си

Когато си на дъното напъкъла,

когато си най-тъжен и злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи,

сам Слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си-

единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Редактирано от Olq3
Линк към коментар
Share on other sites

Поздравявам приятелите си от портала по случай деня на детето. Нека чистото дете остане винаги живо в душите ви. Поздрави!

Пейо Яворов - Две Хубави Очи

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря много Фют! (да се присламча и аз към твоите приятели ;) ).

Поздрав за теб и за всички пишещи и четящи тук, запазили детското в сърцата си, както и за техните деца, които имат :feel happy::3d_086::3d_064:

Непоседы - В траве сидел кузнечик

совсем как огуречик...

( в тревата седеше щурец, съвсем като краставица беше зелен,

)
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща,

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш,

ала тази целувка една

до последния дъх да гори

до последния дъх...

и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам

обич за обич.

Евтим Евтимов

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря много Фют! (да се присламча и аз към твоите приятели ;) ).

Сега видях това :) ))) само не разбрах защо е тази крива физиономия и да те питам, кога не си ми била приятел!?!? :3d_064:

Отварям тук една стихосбирка отдавна купена от една лекция на Елеазар в София, но да ми простят авторите ако се познаят, че не мога да ги цитирам защото и кученцето ми (Бенитко :P ) обича поезия ... Направо я глътна с кориците , за мен остатъка. Поздрав за теб от това което съм спасила:

Във този миг

Във този миг изцяло да живея,

за този миг аз цяла да трептя

и даже във стиха си да немея-

във този миг прозряла Вечността.

:3d_041:

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Fut, благодаря ти!Прекрасно е, но кой е авторът?А името на стихосбирката?

Много ми хареса - надявам се и това, което е било погълнато да е така хубаво. :3d_043:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...