Guest BENITA Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 (edited) СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени, без прозорци. Казвате: защо ни се дава тема? За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете на чист въздух, на свобода и простор..." Светлина на мисълта -Беинса Дуно Умеем ли да наблюдавате мислите си? Успяваме ли да влагаме мисъл в нещата които правим или повечето неща с които се занимаваме са се превърнали в рутина? Можем ли да трансформирате отрицателните мисли в положителни-светли мисли? Ако знаете методи може да ги споделите . Редактирано Юли 18, 2007 от BENITA Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Умеем всички да преобразуваме "отрицателните" в "положителни" мисли и то много добре. Какво ни носи това обаче? Светлина? Ами, не. Така само затваряме прозорците, или спускаме щорите на вече затворените, а знае се - светлината влиза през отворени. Астрална светлина с определена вибрация притежава всяка мисъл, но не това е Божествената светлина, а тя не е мисъл, тя е Христос, помоему - женския му аспект. Умеем да наблюдаваме мислите си, да. Дори да не е в момента на зараждането им, пак ги наблюдаваме. Какво ни носи това? Може би нужната дистанция за изчистен поглед - е, изчистен, ама пак през нашата си призма, която в случая просто е малко емоционално разредена - личностна обективност. А неличностната обективност си има общо с Истината, която така не се доближава до нас. Що бе, то и като вършиш нещо с рутина влагаш мисъл, ама не за това което вършиш. Пък то, за рутинните неща не е много от полза да се нерутинно концентрираш, защото нерутинните пък ще преминат покрай теб съвсем рутинно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 (edited) А аз мисля, че това, което е цитирала Бенита като част от текст на Дънов, е много вярно. Никак не умеем да наблюдаваме мислите си, ако беше така, щяхме и прави мисли да имаме, а правите мисли са светлите именно и всички щяха да ни разбират добре какво мислим. Светлина има в една мисъл, когато явленията и нещата, към които се насочва, се разкриват, проясняват, изясняват, осветляват. Светлата мисъл внася яснотата. А мътни и омотани мисли замъгляват и ни отдалечеват наистина много от истината. Редактирано Юли 18, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Щом намираш Истината в мисъл... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Виж какво казва Дон Мигел Руис : "Може би никога не ви е хрумвало, но в една или друга степен всички ние сме майстори. Майстори сме, защото разполагаме с властта да създаваме и управляваме собствения си живот. Точно както общностите и религиите по целия свят създават невероятни митове, така и ние създаваме свои собствени. Личната митология е населена с герои и злодеи, с ангели и демони, с крале и обикновени хора. Ние създаваме в ума си цяла популация, включително и множество самоличности за себе си. След това усъвършенстваме образа, който ще използваме при определини обстоятелства. Ставаме майстори на преструвките и на проектирането на нашите образи и овладяваме до съвършенство представата за себе си. Когато се срещаме с други хора, моментално ги класифицираме и им отреждаме роля в живота си. Създаваме им образ в съответствие с представата си за тях. И постъпваме по същия начин с всеки и с всичко около нас. Вие притежавате властта да създавате. Тази власт е толкова могъща, че щом повярвате в нещо, то се сбъдва. Вие създавате себе си-онова, което вярвате, че сте. Вие сте такива, каквито сте, защото това е представата ви за себе си. Вашата реалност, всичко, в което вярвате, е ваше творение.Притежавате същата власт като всеки друг човек на този свят. Основната разлика между вас и някой друг е как използвате силата си, какво създавате с нея. Може да приличате на другите в много отношения, но никой на тази земя не живее точно като вас. През целия си живот сте се упражнявали да бъдете такива, каквито сте, и го правите толкова добре, че владеете съвършено представата за себе си. Владеете индивидуалността си, убежденията си, всяко действие, всяка реакция. Упражнявате се години наред и постигате съвършенство в това да бъдете такива, каквито вярвате че сте. Щом проумеем, че всички сме майстори, ще разберем какво представлява нашето изкуство. Да се върнем в детството: когато детето има проблем с някого, то се ядосва. Независимо по каква причина, гневът премахва проблема; детето постига каквато желае. Случва се втори път- реагираме с гняв- и вече знаем, че ако се разгневим, проблемът ще изчезне. После се упражняваме отново и отново, докато станем майстори на гнева. По същия начин ставаме майстори на ревността, майстори на тъгата, майстори на самоотричането. Всичките ни нещастия и страдания са продукт на самоотричането. Сключваме споразумение със себе си и го упражняваме, докато не го доведем до съвършенство. Мисленето, чувствата и поведението ни стават толкова рутинни, че вече не ни се налага да се съсредоточаваме върху онова което вършим. Поведението ни се превръща в рефлекс. За да станем майстори в Любовта, трябва да се упражняваме да се обичаме...." Умението да обичаш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Щом намираш Истината в мисъл... Не намирам никаква истина в изкълчването на мисли или текстове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Вие притежавате властта да създавате. Тази власт е толкова могъща, че щом повярвате в нещо, то се сбъдва. Вие създавате себе си-онова, което вярвате, че сте. Вие сте такива, каквито сте, защото това е представата ви за себе си. Вашата реалност, всичко, в което вярвате, е ваше творение.Притежавате същата власт като всеки друг човек на този свят. Основната разлика между вас и някой друг е как използвате силата си, какво създавате с нея. Може да приличате на другите в много отношения, но никой на тази земя не живее точно като вас.-цитат Benita ...трябва да се упражнявате да обичате.................................. Мисля, че заветна задача за нашето Поколение Човечество е да се научим да обичаме ,най- вече като превръщаме омразата в любов . Това е цялата работа , която трябва да свършим или поне най- съществената. Да почистим съзнанията за следващото поколение по- чисти хора , които имат повече любов в сърцата си , които пък трансформирайки останалата омраза в любов,да почистят съзнанието за по- следващото и така докато Любовта най- сетне дойде в сърцата на хората ,но сега не ни остава нищо друго освен да се упражняваме насън . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 (edited) Да почистим съзнанията за следващото поколение по- чисти хора , които имат повече любов в сърцата си , които пък трансформирайки останалата омраза в любов,да почистят съзнанието за по- следващото и така докато Любовта най- сетне дойде в сърцата на хората ,но сега не ни остава нищо друго освен да се упражняваме насън . А дали ще се пробудим благодарение на ужасяващата мощ на кошмарите или от невероятността на божествените сънища? От една страна, ние тук май се учим повече зорноволно или както e казал Чжун Дзъ, "малкият страх води до предпазливост, големият - до просветление". От друга страна, голямото щастие предизвиква макар и временно проглеждано през булото на илюзиите, човек е готов дори да изчезне, за да се осъществи Единственото... Редактирано Юли 18, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Ще видим как ще стоят нещата след 300,400 г. Засега има само кал в сърцата и с нея трябва да се справяме ,да преработваме , да трансформираме . Сигурна съм ,че предните преди нас са правили абсолютно същото . Подготвяли са едни по - чисти съзнания, ние пък ще го сторим за тези след нас. Мисля,че ще започнат да си проличават нещата едва след 300,400 години . Като понапреднем още технологично , като попътуваме малко повече и по- надалеч из Космоса ,ще видим дали ще си останем все така същества на Светлината . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Можем ли да трансформирате отрицателните мисли в положителни-светли мисли? Първо трябва да спрем да мислим и да останем в това състояние известно време. Процеса на мислене е като улавянето на радиовълни. Когато съзнанието ни е замъглено от дадена отрицателна емоция, ние привличаме мисли със съответната честота. За да бъдат привлечени към съзнанието ни мисли с по-високо качество, първо трябва да се освободим от старите, които са образували около тялото ни нещо като мъгла, т.е. да спрем да излъчваме отрицателните емоции, които ги привличат. Тогава отрицателните мисли ненамиращи в нас (аурата ни) нищо сходно с тяхната природа сами ще си отидат. От своя страна обзелото ни спокойствие ще привлече мисли от по-висш порядък. От казаното може би става ясно и защо не трябва да се противопоставяме активно (да отблъскваме в противовес на това да не ги привличаме) нежеланите мисли. Просто така създаваме по-силен магнит за тях и от примера с радиото е добре известно, че радиовълните могат да не се приемат, но е трудно да бъдат отблъснати. Навика за положително мислене трябва да бъде трениран, т.е. да го упражняваме ежедневно. Самата нагласа, че живеем живота си проявявайки най-доброто от себе си и знаейки за връзката ни с надземното е повод за самочувствие и радост. Такава нагласа може да бъде постигната и приложена с известно усилие на волята. Говорейки за самочувствие, нямам предвид това на егоиста, а това на сърцето докоснало се до единството на живота. Това не е нещо отвлечено. В плен на сивото ежедневие е трудно да запазиш радостта в сърцето си, но чистото сърце и чистата мисъл са единствената предпоставака за проявлението на светлината на душата, а мъглата на егоизма е основната пречка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Щом намираш Истината в мисъл... Не намирам никаква истина в изкълчването на мисли или текстове. Няма мисъл в изкълчването. Само че... НАИСТИНА няма... И няма смисъл да търсим истината в едната позиция на люлеенето на махало, или в другата. Истината не е в люлеенето на махала. Макар че това е доста забавно и явно го правим в доста животи вече... Из "Книга за качествата": "Различавай винаги с бдящо око скъдното познание на ума от светлите дадености на Духа, които са плодове на зряла Мъдрост. При своята мисъл следи има ли наченки на мъдрост или в нея само умът разкриля криле." На мен това ми звучи ясно и верно. И не люлее махало. Виж, изпълнението... Всеки се изправя сам за себе си пред него... Не бих казала, че резултатите са окуражителни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galyovna Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени, без прозорци. Казвате: защо ни се дава тема? За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете на чист въздух, на свобода и простор..." Светлина на мисълта -Беинса Дуно Умеем ли да наблюдавате мислите си? Успяваме ли да влагаме мисъл в нещата които правим или повечето неща с които се занимаваме са се превърнали в рутина? Можем ли да трансформирате отрицателните мисли в положителни-светли мисли? Ако знаете методи може да ги споделите . Здравей,Багира!Не знам......опитвам се,когато ми се появи някаква "черна"мисъл,веднага да я отпратя с някоя от формулите,като призовавам всички светли същества,обикновено произнасям Светлина,светлина,светлина!Любов,любов,любов!Правда,правда,правда!Това ми идва на ум,после си викам,абе хайде стига,няма да мисля лошо,или пък си правя ситуация,променям визуално картината от лошата случка си изграждам весела и приятна,общо взето уча се.......трудно е.......обаче не спирам да се старая ,щото то е ясно,каквото излъчваш,това привличаш...нали.Иначе съм положително настроена почти към всичко,но имам нужда от подкрепа......бавно израствам,но се радвам,че се получава!Много здраве и хиляди усмивки,светлина и любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 обаче не спирам да се старая ,щото то е ясно,каквото излъчваш,това привличаш...нали. Да... това е много сериозен стимул да се старае човек накъде ли не... Но наистина считам, че избавлението от лошите мисли не е в засилването и търсенето на хубави мисли. И не че не съм го правила, но точно затова се съмнявам дълбоко в трайността на резултата. Може би на първо време това помага, но после... Нещо като дълбоко порязване. Първо да спрем кръвта. Да няма опасност от инфекция. Но после е добре може би да се зашие, или залепи. Също е важно и да премахнем опасността от повторно порязване ... Във всичко, което прави човек, може и трябва да има Светлина. Но-ще има- ако има. То ест -каквото и да прави човек- ако си има Светлина- ще има Светлина и в това, което прави. И в мислите му ще има Светлина. Но нека не бъдем като царските снахи в приказката за Царкинята -жаба (Василиса Прекрасна). Не е номерът в това да сипеш вино в единия ръкав и кости- в другия и после- да замахнеш, като очаквш да стане езеро и лебеди да заплуват по него, номерът е в това - да си Василиса Прекрасна (както всички гости на царския пир се убедили...) ! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта има форма (строеж), съдържание, протичане. Когато нещо не е наред в едно от трите, в две или и в трите, светлината в мисълта се изкълчва, замъглява, потъмнява. Има множество разстройства на мисленето, много са, няма да ги изреждам и обяснявам тук, това е отделна голяма тема, но най-общо се групират в тези трите: 1. разстройства в протичането, 2. разстройства по структура (форма, конструкция), 3. разстройства по съдържание. Пак казвам, много са разстройствата. И има и внезапно прекъсване на мисълта. Обаче такова да се спре да се мисли изобщо, не бях срещала. Това разстройство не е разстройство значи. Нещо друго е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 (edited) Как бихте се почувствали , ако мислите върху геометрични фигури ? Че мислите предметно и картинно или отвлечено и абстрактно, пространствено ? Повтарям ,конкретно и предметно или абстрактно и отвлечено ? Въпросът ми е към всички ? Редактирано Юли 19, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 (edited) Предметното или конкретно - образното мислене е по-елементарното мислене и се базира на сетивния стадий на познанието, изгражда се от усещанията, възприятията и представите. Такова мислене имат висшите животни и малките деца. Мисловният процес у здравите възрастни хора е абстрактен. Това е логичното мислене, висшата форма на субективното отражение на обективната действителност. Абстракцията е процес на отделяне на съществените белези на разглеждания обект от самия него, като те се смятат за временно съществуващи и независими от него. Абстрактното мислене много хора грешат с отвлеченото мислене. Абстрактно мислене е логичното мислене. А не алогичното. Логосът дава Светлината. Редактирано Юли 19, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Път на мисълта -Петър Дънов "Всяка Божествена мисъл минава през три среди:материална, субстанциална и есенциална т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят, дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни, за човека. И най-учения човек не може да влезе в причинния свят. Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физическия свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изопачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете да изучавате първо материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния..." "Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено..." "...Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе. Като сте дошли на Земята вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги решите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за въдвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш?..." "...Мнозина от вас не дойдоха днес на Витоша, уплашиха се от мъглата и дъжда. Те погледнаха дрехите, обувките си и казаха: Кой ще се мокри? По-добре да си останем в къщи. Я какви страшни облаци има по небето ! Казвам:когато дойдат най-хубавите неща в живота, тогава човек ще си постави такива образи, които ще го уплашат. Така той изпуща красивите неща. Щом сте на земята, никакъв дъжд, никакви облаци да не ви плашат. Дъждовните капчици са благословение, за вас - Кога?- Когато сте посели в себе си добри мисли и желания. Ако сте посели лоши мисли и желания, дъждът носи нещастие за вас. Казва се в писанието: "Едно семе пада на камениста почва, друго-между тръне, трето-на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове - едно 30, друго -60, трето-100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито само си е създало. Значи, каквото си посял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш :Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! -Ти сам ги създаде. -Тези камъни изпочупиха краката ми! -И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе..." Път на мисълта - Петър Дънав "Мисълта е воин. Мисълта е жезъл. Тя е методът на преобразяването. Мисълта е път, по който се овладяват обстоятелствата. В тайственият свят на мисълта човек се запознава с едно незабележимо царство. Чистата и възвишена мисъл, това е сърцето на Небето. Пътят на мисълта е един съкровен копнеж на Свещената Древност. Чрез святата мисъл човек става част от Твореца." Елеазар Хараш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 31, 2008 Доклад Share Добавено Август 31, 2008 Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Изворът на доброто - Вътрешната работа на ученика Свобода е дадена на ума и мислите ни - дали да ги свържем със светлината или сенките - от нашата човешка воля зависи. Самата мисъл няма светлина, ако не е свързана с Реалността. Отрицанието на сенките, критиката им, борбата с тях - това е свързване с тях. Ако все пак усетим студа и тъмнината в ума си - отново само в силата на волята на всеки човек (и само на него) е да се обърне към Реалността. Друг е въпросът ако умът смята сянката за реалност. Или за него реалността включва и сенките... Дали друг човек, друг ум може да помогне - мисля, че да. Ако един ум може да владее отправянето на съзнанието към Светлината, той може да служи за опора - но само ако нуждаещият се сам пожелае и потърси тази опора. При това първият не е задължително (и може би не е желателно) да знае дали някой се е ползвал от опита му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 31, 2008 Доклад Share Добавено Август 31, 2008 Свобода е дадена на ума и мислите ни - дали да ги свържем със светлината или сенките - от нашата човешка воля зависи. Самата мисъл няма светлина, ако не е свързана с Реалността. В приказките често се казва,че дву-три-главия змей се умъртвява в сърцето...Манипулативен и подвеждащ е ума, но душата ЗНАЕ пътя . Когато лоши мисли те налегнат и се нанижат поредица от неприятни случки, често в отношенията с другите хора, то породилия се сблъсък иде да подскаже за неотработени качества на личността, т.е. сблъсъка е на личности, тук и сега в битието, където най-често водещ е ума, и породилата се болка говори и за качеството на отношенията ти с другите. Естествената мекота, връзката ти с душата, поражда чистота и непринуденост в мисли и действия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 28, 2010 Доклад Share Добавено Май 28, 2010 (edited) СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени, без прозорци. Казвате: защо ни се дава тема? За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете на чист въздух, на свобода и простор..." Светлина на мисълта -Беинса Дуно ... Наистина си заслужава всеки да се замисли върху написаното по-горе и да го приложи. Прекалено много са нещата (особено свързаните с духовното ни развитие), които приемаме на доверие, без истински да се замислим върху тях. Дори и верни, те често са повърхностни и непълни. Нерядко стигаме дотам, че да отхвърляме самата мисъл. И защо не? По-лесно е отколкото да се научиш да мислиш в дълбочина (надявам се да не съм обидил някого с написаното). Много „езотерици“ всъщност твърдят именно това: че мисълта е пречка за духовното развитие и единствен критерий за духовността ни е любовта. Пречката обаче е неспособността ни да мислим. Ако аз не умея да шофирам, нужен ли ще ми е автомобил? Да се замислим обаче какво е любовта без мисъл. Ако от прозореца на третия етаж аз видя, че бият някого на улицата, водейки се само от любовта, би трябвало да скоча от прозореца, за да му помогна по-бързо. Ако се водя само от ума си, сигурно ще започна да разсъждавам, как случващото се е резултат от кармата му и няма нужда да правя каквото и да било. Е аз няма да се опитвам да определя, коя от двете възможности е по-малко нежелана. Идеята е, че мисълта трябва да бъде развивана, задълбочавана, разширявана. Ние можем да вместим всичко в себе си: чрез мисълта – това, което разбираме, а чрез любовта – дори и това, което не разбираме. Но разбирането, светлината идват от мисълта. Тя осветява пътя ни и ни предоставя възможността да вървим свободно по него, избирайки своята посока. Редактирано Май 28, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.