Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За нуждата от психотерапия


Recommended Posts

здрасти hip,

фобийните състояния цитирани от теб са свързани с нуждата от "кризисна " интервения, която е била своевремнна , преформулираща намеса на тревожностния елемент, но намаляването на тревожността и преформулирането на парадоксално лочностните схеми не е същото като терапевтичен процес. Психиката е много бавна и и ма нужда от време да реагира на случващото се.

депресивно тревожностно разстройство с очакването нещо лощо да се случи вски един момент не е подходящо за еднократна сесия. Независимо колко терапевта има нужда от бърза обратна връзка и високо КПД.

тук ще си позволя да доуточня, че това дали терапевта е добър човек или не и отношенияето му към терапията е ирелевантно, както към самия терапветичен процес, така и към връзката клиент- терапевт. ЛИчността на терпаевта не участва с емоционалните си самоопределения и желания, а с възможността да присъства в терапевтичните отношение (тук има значение жизненя опит, културата, интерестите, степента на изграждане на собствения Аз, флексабилност на мисленето и т.н.)

има различни хора за някои е достатъчна една среща, за други доста повече, но практиката ми показва, че добри и стабилни резултати без остатъчно наличие на тревожност не се постигат бързо

и да намеся "необективната действителност" на енергиен принцип и тук няма да говоря за емоции и теории . Доста е трудно да формулирам усещанията си, така,че те да звучат фактологически и се надявам да ме разбереш:

обикновенно, когато има разрешаване на проблемна ситуация с клиента (както е обектната фобия) при сваляне на напрежението и преформулиране се усеща липсатана на неупотребен заряд в пространството и настъпва усещане за енергийна хомеостаза и двамата учасници в терапията се чувстват обновени и не уморени, но при евентуална следваша среща се установява,че този "драйв" не е израсходван и се налага последващо преформулиране и тогава естетсвено се нафлиза в сферата на семейната динамика, защото клиента започва да "изчиства" едно по едно проблемните за момента за него звена. Навлизането в сферат ана смейниет отношения е естетствен за клинета процес, а не непременно предизвикан от терапевта такъв (както се случва с психоаналитичните учения).

Уважавам осъзнаването, че не всеки клиент е подходящ за всеки терапевт и обратното и се старая да спазвам това си убеждение

радвам се,че и с теб е така:)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 104
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Към тези участници в дискусията, които са посещавали терапевтични сесии и " нищо " не са усетили или получили мога да кажа, че това е доста трудно и е било добра възможност да срещанете себе си.

в духовните практики могат да участват еднакво активно хора, които не желаят да срещнаст себе си и такива, които го правят с необходимия страх. Духовните практики дават възможността да възпроизвеждаш нещо, което не разбираш и то да звучи достатъчно мистично и да има мистични правила, които не зависят от участника (изнасянето на контрола извън себе намалява тревожността и вината, но не разрешава казуса)

в терапевтичния процес практикуването на "мистика" е значително по -затруднено и клиената е принуден да се срещне със себе си, подпомаган от насочването на терапевта и тук клиенатът е сам- какво и да направи, каже, постигне е негово лично творение.

искам да се извиня за обстоятелствеността и затова, че спомогнах за професионализирането на дискусията :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също съм на мнение, че личността има значение - голямо! Особено при разстройства различни от обектните фобии - депресия, генерализирана тревожност, хипохондрия (особено дълго време носена и дълбоко заложена), онкологии (защото психотерапията работи и с психосоматики), семейни проблеми, ревност... За стигането до системните отношения в терапията, както казва Агна - това е неминуемо! Както и до ранните години и анализирането им - без това се работи механично! В терапията времето е условно - залаганията от ранните години се проявяват в системните отношения на човека - миналото е просто пласт от несъзнаваното му, от дългосрочната му памет. Аз лично рядко си позволявам да работя само с поведенчески/ хипноприйоми - те работят, несъмнено и са важна част от терапията. Но анализът, разбирането и осъзнаването са важна част от едно по цялостно развитие и личностова промяна! Аз да речем засега принципно не работя семейна терапия, но ми се случва вече многократно да каня половинките на пациентите, защото проблемът е в системата. както и родтелите сами идват с детето си и няма как да заявиш, че видите ли, "засега работя само индивидуално" - не става!

Има ли нужда от психотерапия в Б-я? Има! Много хора имат, но поради слабата си психологична култура или липса на информация или изкривени представи за психотерапията, не го осъзнават! Други го осъзнават, но финансово не могат да си го позволят - аз имам безплатна първа сесия и така доста хора ми се случва да идват само заради нея - действително искат да продължат и ясно разбират нуждата си (често очевадна), но не могат да си го позволят - въпреки че работя най-евтино в столицата. Идват най-често хора между 20-50г, понякога просто за саморазбиране, за обратна връзка за личността си, за изясняване на целите си и приоритетите си. Идват още повече хора, които вече не издържат от присъствието на емоционалния си конликт или разстройство, носено с години - понякога с 20 и повече години (депресия, силна генерализирана тревожност, болезнени натрапчивости). Идват мъже и жени на по 30-40г., водени от родителите си. Доста често заявката е ревност - болезнена ревност, която се превръща в обсесия. В големия град стресът е ежедневие, бързането е нон стоп, дистанцираността между хората е голяма, шумът тресе всичко, порокът изсмуква силите и невротизира психиката. Понякога наблюдавам хората по Софийските улици и се замислям не кой има, а кой няма нужда от психотерапия ...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Аз съм посещавала психолог и психиатър.Мисля,че има голяма разлика и според мене психолога е много по-подходящ като терапия за мене.. :) Хората в България наистина си мислят(повечето),че когато отиваш при специалист нещо не си добре,а това далеч може да не е така -зависи индивидуално от случея.Спомням си наскоро казах на една моя съученичка,че съм ходила при психолог и тя каза да и аз съм ходила и после си обърна мнението и каза те лудите ходят там.И на мене ми сната просто смешно,защото тя дефакто е незапозната ,а изразява грешно мнение.Така не се прави. <_<

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, аз съм нова и не исках да пускам цяла тема само за един въпрос, затова реших тук.

Бихте ли ме посъветвали за психолог/псохотерапевт в София. Чувствам се доста нещастна и с нищо не ми се занимава, по цял ден си стоя и ми е тъпо, а всъщност има куп неща, които трябва и оничам да правя, но съм в някакъв скапан период и не ми се занимава с нищо. Имам и известни съмнения, колебания и съм объркана на тема любов. Не мисля, че имам приятели, които да ме разберат, защото винаги съм била просто щастлива и доволна от всичко и никога ме се оплаквам, аз съм тази, чиито съвети търсят и сега, когато ми се налага на мен, не мисля, че ще го възприемат насериозно, по-скоро мисля, че ще си кажат: Ей, я стига, всичко ще се оправи, ти се оправяш с всичко. Затова ако някой може да ми препоръча психолог, мн ще съм благодарна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Каква ти психотерапия като има врачки... Тях махатмите да ги гонят и напреки им да тичат, не могат ги стигна по умения и космически проникновения. Извънземните са им първи дружки, а това аура, ментално, будично, атмично тяло, шега работа. Всичко оправят. лесно и бързо! Ритуали всякакви за всички, а ако няма ще измислим, не бой се... :):):)

................................................................................

....

"Защо предпочитам врачки пред психолози

Защото така ми е по-удобно. Цената е почти еднаква, а разликата в терапията е очевадна. Врачката е майстор в това да ми каже всичко, което искам да чуя. Психолога ми казва неща, които не искам да чувам! Та аз положих толкова усилия да ги забравя! Врачката (врач, ходжа, ясновидец и пр.) ми обещават чудеса, само за мен.

Психолозите не обещават нищо, казват, че мога и сам/а да се справя. Всъщност са нагли, безочливи и си придават вид, че знаят всичко, същински ясновидци, но без диплома от съответната „Ясновидска Феноменална Асоциация”, в която да ги изпитат, да ги сканират и да проверят ясновидските им умения. Шарлатани са това психолозите така да знаете.

Виж ясновидците са друго нещо. Тях не ги интересува и не задават неудобни въпроси, защо, как, кога и кой, какво....е довело до това, че вашите любовни връзки вечно се провалят. Напротив, ясновидците не се интересуват от такива дреболии, те направо ти предлагат решение на проблема. То се казва „бяла магия за любов” и струва доста, но при Пенка от третия етаж сработи, завъртяла е един засукан, че и автомобила му западен, барнал се е с едни дрешки....

Е, вярно женен и с две деца, поредната безперспективна връзка на Пенето, но пък даде на врачката 2000 лв. за сеанса по бялата магия и то взе че заработи още на първия месец. Психолога казва: „дългосрочна терапия” ще ровим, ще търсим, ще се опознаваме. Корекции трябвало-поведенчески.

Ясновидката каза: „Ти зарежи тия работи, аз корекциите ще ти ги направя на астрално ниво, ще почистим кармичните натрупвания, ще те изтипосам като невинно бебе, струва още 1000 лв., но за редовни клиенти правим отстъпка – 350 лв. и безплатен амулет против уроки влиза в цената. Психолога ревнува, почва като че ли да нервничи, личи си, че не му се слушат глупости, но аз за това съм с предварителен час записан, за да си говоря.

Везните започват да се накланят в полза на врачката, този дето ми се блещи на среща е голям сноб, надува се, не ми е симпатичен. Утре отивам на сеанс за изчистване на кармичните натрупвания, а врачката една усмихната, една лъчезарна.....Да мисля си, не ща да ходя по психолози, неадекватни са, нямат поглед върху съвремието, само за миналото плямпат.

А виж врачката е друго нещо, тя знае бъдещето, не само гледа, но и вижда, така е написано в обявата. И вдъхва доверие! Ерудиран човек от мен да го знаете, а може и с извънземни да контактува, но казва: „Това е тежката артилерия, ако не свършим работа с тия 2350 лв. ще ги безпокоим и тях!” Ето за това предпочитам врачките пред психолозите, първите знаят да решават проблеми, вторите нищо не знаят."

Автор: SexNature.org

.........................................................

Да бяхме се преквалифицирали в шамани ли що ли - ефектно, хипнотизиращо, водим в долния и горния свят по ценоразпис, даряваме живот вечен... :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

По темата от форума:

след като започнах лечението си при психиатър нещата си дойдоха на мястото. Тези състояния почти отминаха... Много голяма роля изигра този форум. В такива моменти хората искат да имат някой до себе си. Та в този ред на мисли подкрепям и поздравявам всички специалисти в тази сфера и съветвам всеки да не се стеснява да посети психиатър, психолог, психотерапевт (познавам много хора, които силно отказват да посетят тези професионалисти, което е безумна грешка). Всеки ще ти каже, че този проблем е вътре в теб и от теб зависи да го решиш, действително е така, но трябва да има някой, който да те побутне... Затова - споделяй, споделяй и най-личното си при някакъв специалист. И го раздавай по-леко за бъдещето.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

" 1- Така наречената духовност обикновено се оказва магнит за невротичните “интелигенти”. Там всеки дефект може да се представи като ефект. " - Селсал

1--Много точно казано. Дефектът се представя като духовна чувствителност, депресивността като медитативно вглъбяване, социалната фобия като желание за усамотяване (духовно) и различност в смисъла на специалност. Деперсонализацията и дереализацията като контакт със свръхсъзнанието, натрапчивостите като духовни практики и ритуали, манийните епизоди като духовен подем, хранителните разстройства като стремеж към чистотата. Общата невротична слабост на неврастенията и психастенията се представят като фина психичност и нежна душевност, присъща на изфиненото духовно съзнание...

...

2--Не че винаги духовните последователи са невротици - има и стабилни психически индивиди - не малко.

...

3--Аз ще добавя, че мястото на терапевтите в социалното функциониране ще стане такова като например на специалистите по физиологията (лекарите) и зъболекарите. Психотерапевтът, без значение как го наричаме, е лекар на душата!

Прощавай, няколко коментара, който не са лични, а общи:

1--Ето как с такива идеи се мачкат различните, защото са неудобни. Още малко - и светата инквизиция???

Минава красива девойка, на отчето му се събужда либидото и хайде на кладата, че ти ме изкушаваш. Не ми се вписваш в схемата.."

=

Идва някой по-чувствителен, трябва да го терапираме, ако не иска - го дамгосваме за ....

Една приятелка я докараха до лудница и я обявиха за шизофреничка, а тя милата е била в кома и е видяла тунела и бялата светлина, описани от Монро и други.

На друга позната много отдавна са й правили модерните електрошокове и тя окончателно се побъркала, а да не ти казвам за родителите й, а са видни червени...

Трета - тъпчили са я с разни лекарства, защото виждала светлини около хората като дете. Добре, че ги е плюла, иначе и с нея не се знае какво щеше да стане.....

2 -- Е, благодаря, ние може и да сме от почти-нормалните? :lol:

Предлагаш тест за нормалност на духовните общества?

А за психолозите?

Аз познавам поне няколко такива, които станаха психолози, за да се величаят като фройдисти и да "терапират" мацките лично. И да се пукат от гордост, да се крият зад дипломата си и да коментират другите, за да нямат време да погледнат себе си. ..

Замислих се, не познавам психолог с хармонично семейство - може би е време да се запозная? Дано!

3- ДА, ще има все повече нужда от терапевти, защото обществото ни се промени - няма Приятелство.

Преди - в големите семейства по-старшите, или попа, или селския учител, съседката с опита си са били авторитети и са вършили тази работа. А сега хората не се събират, не си общуват (или поне с много маски), не споделят, крият се в черупки...

Линк към коментар
Share on other sites

'Silviya' post='40821

1-- Аз лично и до ден днешен оставам шокирана от следния случай: дете на 1г. и няколко месеца, ухапа друго дете в детско заведение,след което беше извикана полиция,на същото това дете му беше направено досие, че е потенциално опасно, и да бъде под наблюдение с назначен детски психиатър.

2--Това е правилното поведение, няма изолирани случаи на насилие, нито пък ексцентричните постъпки в тази възраст не са обичайни и те говорят за други проблеми

3--Та обучават нашите детски педагози че всъщност приказките са нещо като филм на ужасите и дори са опасни за децата ако видиш ли не им се разкажат по подходящия начин. приказката за "Червената шапчица" е всъщност приказка за големи и в нея има много символика,"Хензел и Гретел" било пример за домашно насилие,защото бащата изоставя децата си в гората,а "Въкът и седемте козлета"е пример за кървава баня.

Хрумна ми страхотна идея - психотерапевтите да работят в детски градини задължително!!!

Защо??? Ами за да опознаят субектите си.

1-- случаят е за педиатър или зъболекар - когато на децата им растат зъби много боли, сърби и те вкл. и така се чешат. И все пак са деца, малки, несъзнателни. НО явно психиатрите си подработват пациенти, за да върви бизнеса. И се започва с лекарства...

2-- Аз не си считах децата за ексцентрици на 1-2г.

3-- Да, така е.

Синът ми на 3 г. пита защо лъжат, че вълка е изял бабата цяла и после тя е излязла жива. Ами гледало е детето Анимал Планет и пита защо аз го лъжа?

А като чуе за седемте козленца - плаче. И за майката на Бамби, и за ЦАр Лъв...

И така е с всички деца.

Определено не искам да показвам насилие на децата ми, дори и в приказки.

П.П.: Там, където психолозите са обучени да виждат винаги невротичност, майките виждат необуздан растеж и естествен темперамент, и много голяма своя отговорност..

:3d_047:

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Viki3, по принцип съм съгласна с теб за някои неща, но нека не изпадаме в другата крайност и да не "изрусяваме" нещата..

Има сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени нито от арменския поп, селския учител, врачката, съседката или приятелят. Поради тяхната некомпетентност, а често и пристрастност.

Не е и етично да се стои само от другата страна на барикадата и да се хули терапевта, без да се познава естеството на работата му.

Разбери ме правилно, не защитавам "братята си по оръжие", напротив. Аз също съм в граничната зона - и професионално, и по убеждения.

Никой не е безгрешен. Но, да слагаме всички под общ знаменател - надали е уместно.

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_011::3d_043::3d_041:

Извинявам се, ако съм засегнала нечий чувства!!!

Не иска да "изрусявам", само пледирам за качество и хуманност!

А то е в полза на реномето на професията!

:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Не се тревожи, мила, няма как да ме засегнеш.

Дай Боже повече ерудирани и взискателни хора като теб. Вярвам, че това ще повиши нивото на ерудиция и взискателност и на терапевтите към самите себе си.

Така нито на хората ще им минават празни приказки и обещания, нито терапевтите ще си купуват дипломите и ценза.

Линк към коментар
Share on other sites

Замислих се, не познавам психолог с хармонично семейство - може би е време да се запозная? Дано!

Не знаех, че психолозите са богове и по презумпция трябва да осъществят племенната и архетипна идея за хармонично семейство ... Фиксацията за хармонично семейство обсебва само сянката на някои хора, обикновено онази част от личността, която иска да използва Аз-а единствено като мост за неосъщвествеността си. И то социална. Основен проблем при жените, всъщност.

Един от най-великите психолози - Карл Густав Юнг е имал три брака, т.е. и три развода. Какво би значело това от гледна точка на изкривения морал и социален плач за непорочност?

Пълноценната личност не копнее за хармоничен брак, а за удовлетвореност, което не винаги означава хармоничен брак :)

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Мона, впечатляващо, но малка грешка - не е имал три развода, а само два, после просто е починал човека. Някои биха казали, че се отървал :)

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, впечатляващо, но малка грешка - не е имал три развода, а само два, после просто е починал човека. Някои биха казали, че се отървал :)

:) Mea culpa ... Вероятно съм си въобразила, че третият път е бил с мене. Шега.

Благодаря за поправката.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, дали ако човек сбърка за броя бракове, може да сбърка и за нещо друго ?! Не би трябвало, а?

аз съм котка, котка :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Мона, дали ако човек сбърка за броя бракове, може да сбърка и за нещо друго ?! Не би трябвало, а?

аз съм котка, котка :)

Напротив. Знаем, че всички бъркаме ежедневно и всъщност това ни прави хора. Не би трябвало, казва обикновено един свръхконтролиращ Аз ...

И понеже темата е за психотерапията, там има ежедневни обърквания също, защото човекът е жива материя, която подлежи на промяна: не трябва да се рамкира, ограничава и затваря в социални модели.

Темата всъщност е достатъчно философска и екзистенциална, че да се дават примери само с наличните и обкръжаващи ни психотерапевти и познати психолози.

И в тази връзка, докато имаме болна душа - отвъд общоприетите й болести - ще има нужда и от лечители-психотерапевти, а дали ние ги подценяваме или не, все едно. Проблемът е в нашето неприемане, не в правото им на съществуване; абсурдна теза.

Нуждата от психотерапия отдавна е доказана, отдавна е факт: ние сме болни хора, които не познават себе си. Лошото е, че всеки досег с истинската ни същност ни докарва най-малкото горчива депресия и т.н.

За мен това е една от най-трудните професии.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен това е една от най-трудните професии.

Да, за съзнаващите смисъла на професията.

И всеки има нужда от психотерапия, и аз също.

Линк към коментар
Share on other sites

1- Не знаех, че психолозите са богове и по презумпция трябва да осъществят племенната и архетипна идея за хармонично семейство ...

2- Фиксацията за хармонично семейство обсебва само сянката на някои хора, обикновено онази част от личността, която иска да използва Аз-а единствено като мост за неосъщвествеността си. И то социална. Основен проблем при жените, всъщност.

3- Пълноценната личност не копнее за хармоничен брак, а за удовлетвореност, което не винаги означава хармоничен брак :)

1- И аз не знаех, че са богове, но .......

2- Аз не съм обсебена от тази идея, но според мен един психолог би трябвало по-добре да опознае и разбира себе си, по-добре разбира хората, по-добре би трябвало да общува с тях, да избере подходящ партньор за връзка и да има хармонични отношения.

Ако това е грешка, фантазия или фиксация - ОК. Приемам диагнози всякакви.

В буините ми студентски години познавах много студенти по психология, и за това може би имам специфично мнение...

Давам пример

Но в един момент от майчинството ми съвсем се бях скапала. БЯх много изнервена, сигурно съм изглеждала направо страшно. Всички ми казваха, че имам нужда от помощ. А и двете деца бяха болни - цели нощи бдения, майките ще ме разберат, само те. Мъжът в командировка, баби няма, пари за бавачка също.

Една позната психоложка се опита да ми дава съвети, а аз й казах, че за да имам сили да я слушам, трябва първо да се наспя. Тя прие, че съм в някаква фаза на отричане или нещо подобно и взе да ме анализира, аз дремех, а тя констатира, че съм била пасивно агресивна или нещо подобно...

Един познат психолог ме покани в кабинета си, защото според него съм била спешен случай за терапия . ..

Аз ходих при един приятел - специалист по акупунктура. Той ме погледна съжалително и ми каза, че ми отказва лечение, защото не е въпрос да се мести енергия от един канал в друг, а аз да си применя режима.

Явно съм била много зле. Скарах се с една приятелка по телефона. И тя разбра колко съм закъсла. И се жертва - 2 дни дойде от провинията да помага. Сутрин ми прави кафе, пита какво да сготви, гледа децата, извежда ги на разходка, чете приказки, изглади, ми прозорци.

Аз 2 дни си лежах и се храних, за нищо не се грижих.

И се възстанових, оправи ми се настроението, станах усмихната и спокойна.

Почивка - ето от тази терапия имах нужда.

3 - Не знам кой какво разбира под "удовлетворение" - може би е много лично и за всеки различно.

:3d_043::3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

:) И такива неща се случват.

И аз боледувах преди години от простичък грип 3 месеца и докторката ме лекува с много вида антибиотик, докато ми писна да я слушам и се оправих с чай, витамини и още нещо.

Но я разбирам, потънала в медицинската си материя, трудно е без желание да решиш да подходиш по различен начин към човек прескачайки класиката в професията.Но медицинската гилдия от както свят светува си е една от най- важните и значими.

Та така и с психотерапията, като терапия тя си е една нова наука, много работи и липсват, много работи тепърва ще се развиват, много хора предстои да разберат колко по- лесно е да се реши един проблем с подкрепата на професионалист ,отколкото с добрата приятелка.

Защото в действителност много от нещата не са такива ,каквито сме убедени ,че са и това убеждение именно пречи за тяхното решение.

Но това е в процес на развитие и от двете страни.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не съм психолог,но ще се опитам да посоча причините,поради които хората предпочитат врачките пред психолозите.Според мен те са:

1. Когато се появи някакъв проблем,човек е склонен да търси причината извън себе си.(Най-изгодно е да си жертва!)

2. Иска му се да чуе това,което желае.( Чист човек,пострадал от нечисти хора!)

3. Иска да получи бърза помощ.(Психологът не помага с един сеанс!)

4. Не всеки желае да "ровят" в душата му.

5. Не е тайна,че у нас няма добре подготвени психотерапевти.

6. Много хора не правят разлика между психолог и психиатър.(Невежеството у нас е по-голямо,отколкото го представят!)

7. Посетили са психолог,а той не им е помогнал.(Твърде често явление!)

8. Психологът ги е пратил при психиатър,а това е било излишно.

Може да има и други причини,но в момента се сещам за тези.

И все пак,всеки има право на избор при кого да ходи и какви суми да дава!

Аз приемам и психотерапията и врачкотерапията! :D

Линк към коментар
Share on other sites

5. Не е тайна,че у нас няма добре подготвени психотерапевти.

8. Психологът ги е пратил при психиатър,а това е било излишно.

Има добре подготвени психотерапевти! Има такива с по 15-20 год. стаж и много майсторство и силно личностово присъствие. Лично познавам и общувам с повечето от тях! Тодор, който пише тук, е такъв, Петър Василев е такъв, Мадлен Алгафари е такава, Боян Страхилов, Поли Петкова, Севда Шенкова, Милена Манова и немалко други! Повечето са в София, но има добри специалисти и във Варна, Плевен, Бургас...

Психологът- психотерапевт обикновено работи в екип с добър психиатър и понякога му се налага да прати човека при психиатъра колега, за да му изпише хапчета. Защото каквото и да си говорим за чайове и алтернативна медицина, става дума за психотерапия на клинични случаи, на психопатология, която нерядко има и биохимична основа. Например при биполярното р-во, психотичната депресия, шизоафективното р-во и т.н. А една клинично насочена терапия като когнитивната работи именно с такива случаи, освен с всичко друго. Така че посещението при психиатър понякога е нужно и нищо страшно в това няма - освен в главите на българина! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Няма ли такива случаи,когато се попада на "недоучил" психотерапевт?!

Няма ли такива случаи,когато психотерапевта изпраща при психиатър психично здрав човек?!

Случаи има всякакви,но действително българинът е с нагласа да вярва на лошите примери.Според мен трябва да се популяризира психотерапията,за да не се плашат хората от този метод на лечение.

Колкото до способните психотерапивти,нека стават все повече.Аз уважавам всеки,постигнал успех в своята област!Радвам се,че изброи имената на най-добрите(ще са от полза на много хора!).Една обикновена уплаха,която не е преодоляна на време,може да доведе до сериозен психологически проблем.

А някои "врачки" действително помагат!Който е "истински" в тая сфера не приема хора с психиатрични проблеми,а ги праща при медицинско лице.За голямо съжаление и сред "врачките има самозванци!

Искам да уточня нещо-аз не съм психолог,не съм врачка,а един обикновен човек,който се интересува от човешката психика и има своите наблюдения.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма ли такива случаи,когато се попада на "недоучил" психотерапевт?!

Няма ли такива случаи,когато психотерапевта изпраща при психиатър психично здрав човек?!

Всякакви случаи има! Аз самия нямам претенции за изучил се, но и не мисля, че и след 30 год. ще имам такива! Защото тази област е бездна и небе, безкрай, в който колкото повече научаваш, толкова по-смирен и малък ставаш пред допира си с все по-широкото непознато. Годините опит са някаква гаранция, разбира се! Най-добрата гаранция за точен избор на терапевт според мен обаче е резонансът между двамата. Пациентът съзнателно или не избира терапевт, който резонира с неговите собствени разбирания и личностова структура. Тогава терапията протича далеч по-леко и успешно. То е едно фино "пасване" между двамата. При мен около 80% от пациентите ми са такива, с добър резонанс помежду ни. При някои от останалите проценти терапевтът съумява да настрои личността си към личностовата структура, макар и с усилие. Но при около 10% от пациентите има наистина голямо разминаване между личностите. И не става дума за разбирания толкова, но за личностови характеристики на по-дълбоко ниво. Тогава терапията наистина е изнасилване и за двамата и по-добре е терапевтът да насочи такъв човек към колега. Не защото пациентът е крив или терапевтът недобър - просто е нормална ситуация - въпреки, че един психотерапевт притежава по-голяма от средната характерова гъвкавост, все пак е личност с основна психична структура, която не винаги може да се нагоди към всеки човек. При мен лично възможността за т.н. рапорт, позитивен пренос е при около 80-90% от потърсилите ме. С останалите 10% провеждам няколко сесии и директно пренасочвам, за да не се тормозим и двамата.

Друг фактор е възрастта. Забелязвам, че най-добре работя с хора около моята възраст, като това "около" е приблизително 10г. - тоест 28-48г. пациенти. С хора в ранните двадесет или над петдесет също се справям добре, но в по-малка степен от горната възрастова граница. При тийнейджърите опитът още е малък, всичко, което хвърчи, се яде, нямат достатъчно натрупана мъдрост, за да оценят твоята, очакват терапията да е като някакво шоу - с тях ми е най-трудно и честно казано, не обичам да работя с тази възрастова група. Там жените терапевти са по-успешни :) . При по-възрастните от 60г. пък се наблюдава едно психично "закостеняване", прекалено втвърден характер, за да има бърза промяна. А точно пък тази възраст чака промяната най-бързо поради финансови ограничения. Разбира се, изключения има - има много мъдри тийнейджъри, както и вътрешно млади пенсионери!

Наистина е важен изборът на терапевт - пациентът е този, който го прави, преди всичко чрез интуицията си. И най-често изборът е добър!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...