Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Възпитание на чувствата


Guest Ивета

Recommended Posts

Във всекидневните междуличностни контакти съществува непрекъснат поток от информация за емоционалното състояние на партньорите. Този канал, макар и скрит понякога, е важен макар и малко познат елемент на целия процес на общуването. Всяко действие на човека се намира в някаква връзка с неговите вътрешни състояния, но това значи, че винаги човек действа съгласно емоциите си. Така когато човек е гневен много често си придава само видимо спокойствие. Начинът за изразяване на собствените вътрешни състояния зависи не само на това, което се преживява, но и от изразните средства, с които човек разполага.

Съществуват разрушителни последствия от оценяващото отношение към собствените чувства и чувствата към другите, и пренасянето на контрола над външното изразяване на чувствата върху вътрешния процес на преживяването им. Опитите за манипулиране на собствените и чужди чувства представляват ирационална пречка в живота на човека и в съвместното съжителстване. Погрешно е да се мисли, че чувствата могат да бъдат “болни”, “патологични”, “ненормални” и т.н.

Дълбочината на автентичността на контактите между хората в приятелските и колегиалните отношения или в любовта зависят в значителна степен от това, дали те ще съумеят да изразят цялостно чувствата, които преживяват. Става въпрос не само за доброжелателните чувства, но също и за скръбта, гнева, завистта и т.н. В действителност хората често имат трудности не само при изразяване на неприятни чувства, но и на приятните. Причина за това могат да бъдат различни условности, като например “не е прилично да се радвам прекалено”, “не трябва да проявявам нежност от страх, че ще ми се присмеят” и т.н.

Три са важните източници на трудности, при изразяване на чувствата:

1) Тенденция към отричане на собствените и чужди чувства.

2) Нежеланието за непосредствено общуване на тема взаимно изпитваните в момента чувства.

3) Ограниченото осъзнаване и непризнаването на собствените чувства.

Въпросът ми е - Умеем ли да изразяваме чувствата и емоциите си? - и ако не, какво най-много и най-често ни пречи да го правим, според вас.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, и това се нарича емоционална интелигентност.

Когато си гневен, да не казваш - колко съм щастлив или радостен.

Когато обичаш, да не казваш - аз нямам чувства.

Това е то възпитанието на чувствата. Да овладееш емоциите си, не значи да ги потискаш, а когато е нужно да ги показваш на точното място пред точния човек - това е възпитание на чувствата също.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато съм ядосана защото някой ме е засегнал. може и да не изразя емоция.

Когато си дам сметка защо са ме ядосали, засегнали, обидили - виждам моето слабо място, някой ми показва това което не искам да видя.

Разбирайки себе си гнева изчезва.

Линк към коментар
Share on other sites

Ние хубаво разбираме себе си (в което дълбоко се съмнявам), иначе можем да си правим декларации до края на света...

Но дали разбираме чувствата на другите или само се правим, че разбираме. Знаем ли изобщо кое ни мотивира да действаме и да постъпваме по един начин, а не по друг. Именно за тези модели на поведение, в много случаи капсулиращи и задържащи емоционалността, става дума. Няма адекватност между чувства и думи, по-скоро те са огледални образи едни на други.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо трябва да разберем самите себе си, за да сме адекватни, и тогава ще ни е по-лесно да разберем чувствата на другия.

Когато сме "вътре" в емоцията какво може да направим освен скандал.

Има начини на изразходване на емоции не само словесно.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона: Въпросът ми е - Умеем ли да изразяваме чувствата и емоциите си? - и ако не, какво най-много и най-често ни пречи да го правим, според вас.

Ама че труден въпрос - но пък е въпрос!

Забелязал съм, че доста хора имат проблем в пълноценното изразяване на онова, което чувстват. На мен това ми се случва нерядко - според състоянията ми и динамиката на тяхната променливост, която по необходимост е свързана със заобикалящата ме среда и способността ми да съхранявам равновесието и спокойствието си. Различните хора имат различно себеусещане и светоусещане и средствата им за изразяване са съответно различни.

Все пак, един от най-съществените аспекти на способността за изразяване е искреноста към себе си, съчетана с доверието в другия (другите) и неговата толерантност и добронамереност, както и способността ни да отразяваме целенасочено и спокойно недобронамереността отвън. Това е взаимосвързан процес, моделиран от последователното отношение и на двете страни. Друг аспект - няма човек, който в една или друга степен да не страхува от оценката на другите. Един от начините за отразяване на външна враждебност е не директното й отрицание, а съзнателното й приемане и пренасочване в различно и градивно ниво на комуникация. Тази техника има едно съществено изискване - човек сам да осъзнава собствената си ценност, т.е. сила - не да акумулира много сила, а да осъзнава собствената си позитивна различност от другия. Както се казва, направи врага съюзник, за да не водиш война. Трудна работа, но когато става, резултатите й са доста удовлетворителни.

Линк към коментар
Share on other sites

Серотонин, и дундуркане на бебето- от тук се започва с чувствата, и мълчаливото разбиране, или по-скоро усещане на другия...Малко серотонин, малко дундуркане= някакъв % социопатичност...но, социопатите също имат чувства, които обаче се гнусим да разберем и почувстваме, затова си измиваме ръцете с понятието "изучаваме"...

Линк към коментар
Share on other sites

Спомних си за един израз:''Благодари се на доброто ми възпитание, иначе бих ти казал/а какво мисля", в случая, какво чувствам. И в този ред на мисли, си разсъждавам, че възпитанието и социалната среда отрано са оказали влияние, или по-скоро моделирали това Умение да изразяваме чувствата и емоциите си. Дали това е правилно или не и в каква насока е протекло влиянието, мисля е друга тема за разговор, но резултата би могъл да се формулира с уместния въпрос на Мона: "Умеем ли да изразяваме чувствата и емоциите си?"

В социалните си контакти, на работа и т.н., аз лично по-често се придържам към по-горния израз, поради нежеланието си от непосредствено общуване относно изпитваните чувства. Едва когато усетя близост(а тук си мисля, че хората много, много трудно я постигат) бих дала воля на чувствата и емоциите си. Откровено казано, дори в момента се натъжавам от собствените си мисли, тъй-като съвсем осъзнато поглеждам себе си отгоре и виждам това което наричам за себе си истина.

От друга страна, сега като се замисля, по-често бих изразила положителни емоции, дори и пред не дотам познати хора, отколкото неприятни чувства.Дали е само плод на доброто ми възпитание, интуитивност, или наивна добронамереност към хората, тук и аз дълбоко се замислям за себе си... :3d_059:

Линк към коментар
Share on other sites

Във всекидневните междуличностни контакти съществува непрекъснат поток от информация за емоционалното състояние на партньорите. Този канал, макар и скрит понякога, е важен макар и малко познат елемент на целия процес на общуването. Всяко действие на човека се намира в някаква връзка с неговите вътрешни състояния, но това значи, че винаги човек действа съгласно емоциите си. Така когато човек е гневен много често си придава само видимо спокойствие. Начинът за изразяване на собствените вътрешни състояния зависи не само на това, което се преживява, но и от изразните средства, с които човек разполага.

Съществуват разрушителни последствия от оценяващото отношение към собствените чувства и чувствата към другите, и пренасянето на контрола над външното изразяване на чувствата върху вътрешния процес на преживяването им. Опитите за манипулиране на собствените и чужди чувства представляват ирационална пречка в живота на човека и в съвместното съжителстване. Погрешно е да се мисли, че чувствата могат да бъдат “болни”, “патологични”, “ненормални” и т.н.

До тук съм абсолютно съгласна. :feel happy:

За мен обаче, въпросът не е само дали можем да изразяваме чувствата си. Ако не вербално, то с мимика, жест или енергийна реакция, която другият усеща, няма как да не изразиш чувствата си. :whistling:

Въпросът за мен продължава в: Как да се освободим от негативните емоции? Поне от тези които сами си причиняваме. Отново виждам като причина "погрешното мислене". :hmmmmm:

Всеки път, когато лъжете себе си, когато се самоосъждате или отхвърляте, следва емоционална реакция и тя не е приятна. Ако не харесвате тази реакция, решението не е да потискате чувствата си, а да разчистите лъжите, които са я предизвикали. Всичките ви емоции се променят, когато престанете да вярвате в лъжи, защото емоциите са следствието, а не причината.

Дон Мигел Руис-"Гласът на Знанието"

Линк към коментар
Share on other sites

От първият ми въпрос спонтанно идва и следващият - изобщо, умеем ли да общуваме един с друг?

Общо взето не. Някои по-малко, други повече. Но се учим.

Линк към коментар
Share on other sites

Във всекидневните междуличностни контакти съществува непрекъснат поток от информация за емоционалното състояние на партньорите. Този канал, макар и скрит понякога, е важен макар и малко познат елемент на целия процес на общуването. Всяко действие на човека се намира в някаква връзка с неговите вътрешни състояния, но това значи, че винаги човек действа съгласно емоциите си. Така когато човек е гневен много често си придава само видимо спокойствие. Начинът за изразяване на собствените вътрешни състояния зависи не само на това, което се преживява, но и от изразните средства, с които човек разполага.

Съществуват разрушителни последствия от оценяващото отношение към собствените чувства и чувствата към другите, и пренасянето на контрола над външното изразяване на чувствата върху вътрешния процес на преживяването им. Опитите за манипулиране на собствените и чужди чувства представляват ирационална пречка в живота на човека и в съвместното съжителстване. Погрешно е да се мисли, че чувствата могат да бъдат “болни”, “патологични”, “ненормални” и т.н.

Дълбочината на автентичността на контактите между хората в приятелските и колегиалните отношения или в любовта зависят в значителна степен от това, дали те ще съумеят да изразят цялостно чувствата, които преживяват. Става въпрос не само за доброжелателните чувства, но също и за скръбта, гнева, завистта и т.н. В действителност хората често имат трудности не само при изразяване на неприятни чувства, но и на приятните. Причина за това могат да бъдат различни условности, като например “не е прилично да се радвам прекалено”, “не трябва да проявявам нежност от страх, че ще ми се присмеят” и т.н.

Три са важните източници на трудности, при изразяване на чувствата:

1) Тенденция към отричане на собствените и чужди чувства.

2) Нежеланието за непосредствено общуване на тема взаимно изпитваните в момента чувства.

3) Ограниченото осъзнаване и непризнаването на собствените чувства.

Въпросът ми е - Умеем ли да изразяваме чувствата и емоциите си? - и ако не, какво най-много и най-често ни пречи да го правим, според вас.

Отговорът на въпроса ти се крие в третата и в първата точка, които са причина и следствие - ограничеността. Ограниченият човек обича да ограничава и хората, с които контактува, това е известно. Да изразяваш чувствата си към някого, каквито и да са те, е признак на уважение към човека, с когото контактуваш, а умението да го правиш и съответно с готовност да възприемаш тези на отсрещната страна непредубедено показва нивото на освободеност от задръжки. Скриването на собствения емоционален свят от тези, с които контактуваш и към които имаш някакво отношение, е един вид лицемерие, неприсъщо на открити души. Чистата душа няма какво да крие и няма от какво да се страхува, изваждайки емоционалния си свят на показ.

По контактността ще ги познаете. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Човек влияе на останалите както с мислите, така и с емоциите и с действията си. Последните включват външното изразяване на емоционалното ни състояние. Ако едно действие (в частност изразяване на емоционалното ни състояние) оказва отрицателен ефект върху околните, защо да го извършваме. Не е ли достатъчно емоционалното и умствено замърсяване, че да го допълваме и с физическо и да заразяваме и останалите с отрицателните си емоции. Когато изпитваме положителни емоции е хубаво да ги изразим само ако считаме, че другия ще ги възприеме положително. Емоциите (нисшите) не са същността ни. Защо да показваме това, което не сме? Висшите емоции не могат да бъдат изразена физически, но те може да бъдат излъчени. Който има сетива ще ги усети. Иначе можем да стигнем до положението за да сме по-малко лицемери, когато сме ядосани да повтаряме гласно "ядосан съм" или "колко съм радостен", когато сме радостни, защото другия може в момента на емоцията да не ни гледа. В крайна сметка не е ли най-важно да си зададем въпроса: Има ли нужда другия от нашата емоция? И още: Какво искаме да му съобщим? Защо? Какво ще постигнем? Ако мислим, че ще бъдем себе си - това е лъжа. Ние вече сме изразили себе си пораждайки емоцията на астрален и осъзнавайки я на ментален план. Физическия израз на емоцията в повечето случаи е неспособност да се контролираме. Способността да се контролираме не изключва изразяването на емоции по принцип, а само когато действително го искаме и е от полза за тези, които ни гледат.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек влияе на останалите както с мислите, така и с емоциите и с действията си. Последните включват външното изразяване на емоционалното ни състояние. Ако едно действие (в частност изразяване на емоционалното ни състояние) оказва отрицателен ефект върху околните, защо да го извършваме. Не е ли достатъчно емоционалното и умствено замърсяване, че да го допълваме и с физическо и да заразяваме и останалите с отрицателните си емоции. Когато изпитваме положителни емоции е хубаво да ги изразим само ако считаме, че другия ще ги възприеме положително....... Физическия израз на емоцията в повечето случаи е неспособност да се контролираме. Способността да се контролираме не изключва изразяването на емоции по принцип, а само когато действително го искаме и е от полза за тези, които ни гледат.

:thumbsup2:

За мен контролът на емоциите е само едно от решенията. Хубаво е да се замислим и за това: Какво ги е предизвикало? Дали причината не се крие някъде в нас? Ако е така, можем да я отстраним и проблемът ще се реши. Ако е извън нас, вече си е работа на контрол на поведението. Да не стане така обаче, че да виждаме причините само в другите.Разумният човек гледа първо себе си, нали знаете?

Накратко казано:Предлагам да се замислим :hmmmmm: върху причините за емоциите. :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Чувствата! Барометърът на нашия Аз. Възпитаваме ги у децата ни и у самите нас.Ежедневно. Най-често ги ограничаваме в рамка. Рамка на възпитанието, рамка на етикеция, естествено и в рамката на общуването,рамка на контрол. Няма лошо в това, но всяка рамка е вид ограничение на изразността на чувствата. Всеки е приживявал преглъщането, скриването на чувства, подтискане на тяхната външна изразност и това винаги довежда единствено и само до неудовлетвореност, независимо как ще я наречем след това.

Който подтиска емоционалността си, той възпрепятства проявата на чувствата си. Хубавите спомени са мястото, в което човек се връща по свой избор и отново преживява положителни емоции и подхранва своите чувства. Това е и основа за пораждане на нова нагласа и търсене на такива и в бъдеще.

Изкуството/ не винаги общуването/ е онази магия, която е най-добрата основа за възпитание на чувствата.Стига да се научим, да умеем да съпреживяваме. Ако на това не се научим от малки, то остава дефицит за цял живот.

Темата е много ценна за мен и благодаря на Мона, че я отваря. За съжаление е и доста обширна. Дано я разгърнем искрено.

Линк към коментар
Share on other sites

Забелязала съм, че въпросите свързани с чувствата и емоциите на човека се решават най-добре с хладен разум, т.е. да си нещо като изследовател на собствените си състояния. За мен е много интересно как човек може да излезе суха от водата.Тук уверено мога да кажа, че емоциите идват от онова "разтленно сърце", а не от истинското сърце в което се побират само чувства от светлата гама. Има едно чувствопознание, което превъзмогва емоциите и чувствата, които ни вкарват в тиня или са реакция на ставащото около нас. Има една песен "скръб и радост са едно...любовта еднакво и двете цени", в скръбта и радостта са уроците ни, които ни откриват един нов вътрешен мир, мира на любовта.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, за съжаление, съвременният човек препочита да мисли и да анализира какво чувство или емоция изпитва, как ги изпитва, защо ги изпитва и т.н., вместо просто да си ги почувства, без да ги подтиска и без да ги подлага на дисекция от хладния си разум :thumb down:

Когато човек има нужда от помощ, най-добре да я потърси на нивото, на което е проблема. Всяко въздействие от по-ниско или по-високо ниво е най-малкото индиректно и в много случаи неподходящо. Все едно ако знаеш, че леда се разчупва на парчета с чук, да се въоръжиш с чука и да тръгнеш с него срещу водните пари...

Емоциите и чувствата, дори и тези, които сме свикнали да класифицираме като отрицателни, са част от спектъра. Ако се концентрираме върху по-светлата част непременно ще изпаднем в неравновесно положение, което едно, че не можем да задържим дълго време, второ - е, тук нещо ми се изгуби мисълта... Сигурно е била много дълбока, защото потъна и не ще да изплува, нищо, ще си остана с горните по-плитки мисли :D

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Може да е оф топик, но може ли да се възпитават чувствата?

Не се ли възпитават емоциите?

Струва ми се, че не можем да ги разглеждаме по отделно. Същото касае две съществуващи теми, засягащи емоцията и възпитание на чувствата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Мисъл на деня - 23 Февруари 2009 г.

„Дай ход на своите чувства, не реагирай върху никое чувство вътре в себе си. В съвременната окултна наука казват: „Убий всяко желание!” Желанията и чувствата са две неща различни. Желанието в човека е нещо, скроено от самия човек – ти имаш желание към едно нещо. Чувствата в човека са нещо Божествено, на което трябва да дадеш ход. То е един извор, който трябва да канализираш. Всичките нещастия на съвременния живот произтичат от потискане на нашите чувства.”

Из Три фази, 34-та НБ, 19 юни 1938 г.

Възпитание и канализиране на чувствата? Може ли да се сложи знак за равенство или поне подобие между тези две понятия?

Линк към коментар
Share on other sites

Канализираш – използваш водата (чувствата) разумно, по предназначение, контролираш я, регулираш нейното използване, така че въздействието и да бъде благоприятно и ползотворно. При канализирането се ограничават само нежеланите прояви, но на положителните се дава пълна свобода. „Възпитавам“ идва от „питая“, т.е. храня, подхранвам. При възпитанието има едно значение на отглеждане, израстване, облагородяване. Самите чувства стават по-фини, а не само се насочват разумно. Имаме излизане над обикновените ни чувства.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Да, за съжаление, съвременният човек препочита да мисли и да анализира какво чувство или емоция изпитва, как ги изпитва, защо ги изпитва и т.н., вместо просто да си ги почувства, без да ги подтиска и без да ги подлага на дисекция от хладния си разум :thumb down:

Когато човек има нужда от помощ, най-добре да я потърси на нивото, на което е проблема. Всяко въздействие от по-ниско или по-високо ниво е най-малкото индиректно и в много случаи неподходящо. Все едно ако знаеш, че леда се разчупва на парчета с чук, да се въоръжиш с чука и да тръгнеш с него срещу водните пари...

Емоциите и чувствата, дори и тези, които сме свикнали да класифицираме като отрицателни, са част от спектъра. Ако се концентрираме върху по-светлата част непременно ще изпаднем в неравновесно положение, което едно, че не можем да задържим дълго време, второ - е, тук нещо ми се изгуби мисълта... Сигурно е била много дълбока, защото потъна и не ще да изплува, нищо, ще си остана с горните по-плитки мисли :D

Здравейте!

Аз не мисля, че е за съжаление, защото според мен осъзнаването/обясняването на чувставата е нещо хубаво. Най-добре е да се прилага при негативните такива... аз лично, когато съм обвзет от някакво силно чувство и искам, но не мога да се отърва от него, сядам и започвам да размишлявам... търся причината, която ме е довела до това състояние, когато открия отговора и когато се изясня сам пред себе си намирам по-лесно начина за справяне... някакси "виждам врага" (негативното чувство) осъзнавам същността му и мога да му се противопоставя, убеждвам себи си, че това е нещо вредно и ненужно. Така малко по малко ми олеква и чувството изчезва... случвало се е след време пак да се появява, но след многократно размишляване и убеждаване то вече не ми влияе толкова силно, защото съм придобил контрол над него, а НЕ защото го подтискам. :)

Милсля, че когато човек размишлява върху чувствата и емоциите си той опознава себе си, осъзнава грешките си и съумява по-лесно да избягва негативните вътрешни преживявания. :)

Не смятам, че трябва да има равновесии между "светлото" и "тъмното" особенно когато можем да си позволим повече от хубавото, охлаждайки изпепеляващите,вредни чувства с помоща на "хладния" разум. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...