Guest aorhama Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 Кои са според вас идолите и кумирите на времето, в което живеем? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 Ако говорим общо за живота , за обикновените хора са много и то най-вече рекламирани и лансирани от медиите и всички комуникации за които се сетиш ако говорим в духовен план т.е малко на по друго ниво нещата стават вече сериозни и ако започнем да даваме квалификаци ще се стигне до противоречия ... дали е точно идолопоклоничество или нещо друго . Така или иначе човек е така устроен ,че му са нужни и идоли и ... т.е да вярва в нещо . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 Човекът е снабден с бастун, наречен "идолопоклонство". Но защо пък в даден момент и да не захвърли бастуна? Ако се научи да ходи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 (edited) Не е лесно. Може да не иска, може да не може. Може и двете. Редактирано Август 30, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Да според ситуацията , а някои хора цял живот ходят с бастуни знам ли може пък да е за добре . За мен има само един идол и той е В.Левски . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 (edited) Признателност, възхищение, следване, вдъхновение, доверие, любов, сътрудничество, хармония, себеотдаване, общост - това, според мене, са правилните отношения. Идолопоклоничеството е бягство от същността. Редактирано Август 31, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Незнам може и да си прав ,че е бягство от същноста , но има идоли и ''идоли'' някакси ми убягва точната дефиниция за това Що е идолопоклонство . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 (edited) При идолопоклоничеството, покрай външната форма на идолите, не виждаме това което действително представляват, т.е. тяхната същност. Следваме очевидното, лишеното от жизненост, а не истински ценното и качественото. Идолът е самата външна черупка, най-често създадена от себичното и даградационно мислене на хората, което се стреми да докара всичко висше до собственото си ниво, вместо да се промени. Редактирано Август 31, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 В много хора има един трансцедентален копнеж. По инерцията на нашето мислене го персонифицираме. Персонификацията е именно идол. Дали е материален или абстрактен, все едно. Може да е рок певец, може да е божество,може да е учител. Има смисъл само като катализатор за откриване, разчистване и отново активиране на Вътрешния извор на жива вода - източник на Истината. Дикси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 ОБРАЗОВАНИЕ И ИДОЛОПОКЛОНСТВО ''Колкото и да ви стреснат моите думи, вие не трябва да ме осъждате за това, което ще кажа: всеки човек твори собствения си Бог. От морална гледна точка . . . дори е необходимо да сътворите своя Бог, за да може в Него да се покланяте на създателя си. Защото по какъвто и да e начин . . . Божеството стане явно пред вас, и дори . . . ако Самият Той ви се открие: вие сте този . . . който трябва да отсъди дали ви е позволено [от вашата съвест] да вярвате в Него и да Му се покланяте.''[ Стивън Пъркс источник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Човек превръща в идол самия себе си.Това е великия истукан, пред който се кланя всеки, дори маскиран и често пъти скрит в светая светих някъде в нас. Факт е че прометеевата филантропия се е изродила в себелюбие и величание на собственото аз, просто приемайки себе си за важни и значими, а всъщност сме никои. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Човек превръща в идол самия себе си.Това е великия истукан, пред който се кланя всеки, дори маскиран и често пъти скрит в светая светих някъде в нас. Факт е че прометеевата филантропия се е изродила в себелюбие и величание на собственото аз, просто приемайки себе си за важни и значими, а всъщност сме никои. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 5, 2007 Доклад Share Добавено Септември 5, 2007 Да, наистина, идолите са се появили, когато човекът е започнал да твори по свой образ и подобие. Това е следствие от получаването на дара на мисълта, която ни дава възможността за творчество. Ако творим по Божий образ и подобие, идоли няма да съществуват. Всяка представа, която изхожда от егото е идол. Тя е само отражение на висшето, изопачена и лишена от потенциал. Потенциалът идва отгоре. Когато творим по Божий образ и подобие, ние привличаме енергии от висшите светове под формата на идеи и впечатления. Това става поради сходствата на тези енергии с това, което създаваме. По този начин човешкото съзнание се извисява. Когато казвам "създаваме", разбирайте изграждане на представи на мисловно равнище, тъй като идолите не съществуватизвън ума ни. Идолите са една грешно изградена представа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 5, 2007 Доклад Share Добавено Септември 5, 2007 Кои са според вас идолите и кумирите на времето, в което живеем? Живяла съм във време (разбирам го като общество), което не допускаше живот без точно определен идол, на който да се кланяме - независимо как. Като сравнявам времето, в което живея сега, с онова време, ми се струва, че сега не може да се живее с кумири - първо, защото ма твърде много"кандидати" и второ, защото свободата на света ни и пъстротата му не допуска ограничаването и абсолютизирането на една идея или субект до идол. Според мен идолопоклонството е по-скоро характеристика вече на индивидуалния мироглед на човека, отколкото на времето (обществото) като цяло. Въпрос на личен избор и отговорност за последствията е да се сведе: -многообразието до издигането в култ на нещо съвършено по някакви критерии, -свободата да разбираме и прилагаме всеки по своя начин Божията воля до робуването на определени от кумира ни правила и ценности..... Може би последните две ме привлякоха към Учението на Беинса Дуно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 (edited) Само вметка: кариеризмът е един от идолите на нашето време. Той е конкретно явление в конкретна среда. И има конкретни последици. Редактирано Септември 6, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.