Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Балансът отдаване-приемане в човешкия живот.


Мария - Мими

Recommended Posts

Не можем да сме сигурни какво другия е заслужил и какво не е. Даваме това, което ние смятаме, че ще бъде от полза на другия. Дали ще го приеме и как ще го използва отговорността си е негова. Разбира се ако дадем пистолет на малко дете ние също ще носим съответната отговорност. Даването не означава правене на подаръци. Ако сме вътрешно убедени, че другия не заслужава нещо, защо му го даваме. Той най-вероятно само ще злоупотреби с него. Значи важна е ползата, която другия може да извлече. Подчертавам "може".

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 34
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ползата за другия е разумното основание за даването. Освен него обаче съществува и интуитивно основание - понякога без видима материална или емоционална полза, но в крайна сметка оказващо се необходимо според "неведомите пътища Божии"...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, но тогава най-често действат кармични причини, които не сме в състояние да проследим. Според мене даването винаги е резултат от съзнателно решение и мотивация. Интуицията засега е по-скоро извън границите на съзнание на човека. Въпросът е: осланяйки се на интуицията си човекът наистина ли дава или както казах, даването трябва да е осъзнато?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен обикновено имаме комбинация от интуитивно и логично осъзнаване. Ако логичното го няма, остава интуитивното, но само логично, когато липсва интуитивното е най-неподходящият за моето разбиране вариант. Интуитивното осъзнаване според мен е на по-високо стъпало от рационално-логичното. Чрез това, което се нарича интуиция се опитва да си проправи път душата, истинското ни аз. Най-общо осъзнатото даване би трябвало да почива на истинското ни аз, на гласът на нашата душа, и един от начините да стигнем и да говорим с нея е интуицията.

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът на ума се изразява най-ясно при липсата на знание. Тогава умът е склонен към спекулации и изграждане на предполагаеми истини, които често се оказват само фантазии. От своя страна интуицията на практика означава всезнание, но за това е необходимо единството на съзнанието с душата да е пълно. За момента е възможно човек да има отделни проблясъци на интуиция, но нищо повече. Това, което често наричаме предчувствие не е точно интуиция, въпреки че може да ни посочи вярната посока. То е по-скоро свързано с астрала и с инстинктите. Да се разбере дали източникът на предусещанията ни е с астрален или будхичен характер не е никак лесно, особено след като самото съзнание извършващо оценката е потопено до голяма степен в емоционалния свят. В крайна сметка астрално фокусираната личност ще разчита предимно на предчувствията си (защото твърдя, че не разполага с достатъчно развита интуиция), а ментално фокусираната - на разума си. И нека не се забравя, че най-висшите аспекти на ума са също част от душата, въпреки че са на по-ниско ниво от интуицията (будхи) и духовната воля.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Не само липсата на знание, но и предполагаемо вярното, логически правилно структурираното знание може да създаде проблеми за ума. (Всъщност, той постоянно си създава проблеми, това му е основното занимание... <_< ). Вярно е, че инстинктивните предчувствия при далеч повече хора "заместват" интуитивното предусещане, без да го заместват истински; но ако разчитаме на пълно знание за неща, които са в обсега на тази чувствителност, също не бихме могли да направим много - даже и една храна е трудно да изчислим дали ще ни е полезна или не и в какво количество, ако да - щом нямаме здрава инстинктивна основа за такава преценка. Затова са дадени като допълващи се, а не противоречащи тези способности; истинската интуиция наистина е над тях и перманентно достъпна само за малък брой хора - но дори и кратките проблясъци от нея следва да се уважават! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че колкото повече разсъждаваме относно това, какъв е характерът на прозренията ни и се питаме постоянно това интуиция ли е или не, толкова повече се отдалечаваме от нея. Една от предпоставките за разбиране винаги е била доверието, както между двама човека, така и между човека и неговата душа. Мисля, че доверието и спокойствието са достатъчни за вземане на решение, като това не ни пречи да разгледаме и логически ситуацията. Нещо като да се открие границата между доверието и глупостта. А за това си трябва енергия.

Ще се опитам да се върна към едни по-предни разсъждения. Станимир засегна факта, че често пъти, това което получаваме не съвпада с очакванията ни. Това се случва, разбира се, и обикновено като поразмислим, разбираме защо сме го получили. Другият вариант за който стана въпрос е, когато получаваме нещо по предназначение и не знаем какво да го правим. Всъщност, на едно ниво става въпрос за едно и също и аз се опитах да тръгна оттам, но щом се влезе в конкретни примери - в общи линии започнах темата заради подобен проблем. Получих няколко неща точно според очакванията ми, даже надхвърлиха очакванията ми и това направо ме смаза. Започнаха съмнения, недоверие, чудене дали съм заслужила това и как да продължа, за да го заслужа т.е. създадох си конфликт, който веднага имаше външно отражение - работите почнаха да се объркват и да не вървят. В крайна сметка се поосвестих и реших просто да работя и отдавам колкото мога повече и да се радвам на това което имам в този момент и това е. Противоречия продължават да се появяват, аз ги решавам по най-добрия начин, който успявам да открия за момента и така. Постоянно има някакво противоречие, нещо за решаване, конфликт. Това ми помага да вървя напред, но както казах в един по-преден пост, интересно ми е да разбера открил ли е някой вариант за безконфликтно развитие. Предполага се, че външното противоречие е отражение на вътрешното. Т.е. безконфликтността да е в нас, а динамиката си продължава навън. Ох, търся нещо, ама и аз не знам точно какво и се извинявам, че не съм ясна. Нещо свързано с неутрализация, практически метод. Искам да придвижвам потоците по-съзнателно и да съм там където реша. Свързано е с преодоляването на инертността на този свят, с преодоляването на разни физични закони. :) До момента единственото, което правя е профилактика на мислите и емоциите, ама не винаги се получава, както и се опитвам да работя повече и да отдавам. :1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Мисля си, вчера и днес, за баланса в отдаването и приемането, или по-точно динамичното равновесие, защото ми се върти в главата, че везните винаги са наклонени в едната посока, за да има движение. Ако целта е еволюция, по-често превес би трябвало да има отдаването. Отдава ли Ви се този баланс? Успявате ли да давате? А да взимате?

Природата винаги се стреми към равновесие. Също така в природата не може да същетвува празно пространство. Това второто означава, че винаги когато дадем нещо или то ни бъде отнето, на негово място ще дойдат други енергии, които да запълнят празнината. Видът и качеството на тези енергии зависи от нас самите. Ако отдадеш с добро чувство и това, което получиш ще е със същия характер. Получаваме в момента в който сме отдали, въпреки че това което получаваме може да няма осезаема за нас форма. Но при всички положения то ще се отрази върху нас и живота ни. Когато вземат от нас, нещата не са много по-различни. Ние с реакцията си определяме доколко това, че са ни отнели нещо ще бъде загуба или от полза за нас, т.е. какви енергии ще привлечем към себе си на мястото на тези които са ни взели.

Когато приемаме, трябва в същото време да отдадем. Благодарността представлява форма на отдаване и сама по себе си представлява едно от най-мощните средства за постигане на положителни резултати в живота ни. Това, което ще придобием от приемането е в пряка зависимост от нашата благодарност. Ако липсва благодарността и това което ще придобием дори и голямо по-количество, ще е лишено от качество. Приемайки и отдавайки, ние трябва да се научим да оценяваме нещата според действителната им стойност. В качествено отношение баланс винаги има. Учейки се да отдаваме, ние се учим и да приемаме и обратно. По този начин ние влизаме в съприкосновение с все по-чисти и по-фини енергии, с чиято помощ ние разкриваме във все по-голяма степен нашата истинска същност и характер (става въпрос за същността и характера на източника от който сме произлезли).

Линк към коментар
Share on other sites

Сега се позамислих и за Закона на привличането.

Всичко, което не се случва е това, което ние сами си предизвикаме, онова, което си привличаме с нашите мисли, действия, чувства по законо на привличането си идва при нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Пълно единомислене с последния постинг на Станимир :thumbsup1:

А на въпроса на Донка:

А дали докато ние си мислим, че даваме великодушно някакво богатство на другия, ние всъщност не му отнемаме възможността той сам да си го намери такова, каквото е най-подходящо за него и в момента, който е най-добър. Не му ли отнемаме възможността да изпита радостта на изкачения връх - самостоятелно!, а го возим на лифта си и отгоре искаме и да ни плати с признание и благодарност?

аз не мисля, че е нужно да изпитваме такива страхове. Забелязала съм, че когато се опитвам да дам нещо на някой, който не е подготвен за това, той просто не го взема. По най-различни причини: не го оценява, не го забелязва дори ... Ако пък все пак го вземе, не може да го приложи по подходящ/полезен начин - с една дума колкото и да се напъвам, не мога да извървя пътя вместо него :) .

Разбира се, тук не отпада отговорността на даващия какво именно и на кого именно дава

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...