Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 Цялото човечество ще дойде до новото верую чрез Свещения хляб, който яде. Свещеният хляб ще доведе човечеството до Словото. Словото пък ще го доведе до истинския живот. Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“. Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина. Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи. За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая. До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите. Първата жена, която е плакала, била Ева. Красива била Ева! Като излязла от рая, тя осъзнала грешката си и дълбоко се разкаяла. Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше да не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед. Сега ви давам тази книга, да четете от нея и да се учите. Щом престанете да четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете. Ако я оставите отворена, ще ви се случи по-голямо нещастие от това, което сега ви сполетя. Нали искахте да придобиете знание? Ето ви сега тази свещена книга. Четете и изучавайте я!“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им. Един ден Ева чела от тази книга, но се увлякла в нещо и я забравила отворена. В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и си отишъл. Като се върнала, Ева отишла да вземе книгата да чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може да чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла да чете. Тогава тя си казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!“ Ева съзнала грешката си, разкаяла се и започнала да плаче и да се моли. Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала да чете. Така се явили първите сълзи на света. Казвам: дълго време трябва човек да плаче и да се моли върху Свещената книга, за да се махне черният лист от нея и тя да се открие. Щом се открие, тази книга непременно трябва да се чете! Тя е Свещената книга на живота. Питате: „Защо трябва да плаче човек?“ – Тъмно е пред очите му. Той трябва да плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне да чете. Никога не оставяйте вашата Свещена книга на живота отворена! Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще си замине. Щом прочетете нещо от тази книга, веднага я затворете. Като ви потрябва, пак я отворете. Освен вие, никому не давайте да я отваря. Тази Свещена книга всеки сам трябва да отваря и затваря. Докато четете, книгата може да бъде отворена. Щом престанете да четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете. Всеки сам ще отваря своята книга със свещено уважение и почитание. Ще отвори книгата си, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа. Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще си почине. Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва да поддържа. Каква връзка трябва да поддържа душата? Вътрешна връзка, вътрешно общение. С кого? – Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма да бъде ясна. Какво е Бог за душата на човека, вие можете да си представите, само когато имате приятел, когото много обичате. Като видите вашия приятел, цялото ви същество се преобразява: мило, приятно ви е, че сте го видели. Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие. Където Бог присъства, там и животът се явява; където Бог отсъства, там смъртта присъства. Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща. Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва. Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората. ------------------------------------------------------------ Бъдещото верую Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан. Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам, да му предаде Неговото Слово. Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който си дошъл“. Настигнал го по пътя един стар пророк и му казал: „Ела с мене в къщата ми, та яж хляб!“ – „Не мога да се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл. Така ми се говори чрез Словото Господне.“ – „И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода“.“ Старият пророк излъгал. И върнал се младият пророк от пътя си, влязъл в къщата му да яде хляб и пие вода. И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти“. И тръгнал младият пророк да си отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал. Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за да го оплаче и погребе. Питам: защо е трябвало старият пророк да излъже младия, да го постави на такова изкушение, за което лъв да го разкъса? И защо е трябвало след това да го оплаква! Правилно беше старият пророк да посъветва младия да не се отбива от пътя си. Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк да постави на изкушение младия, да изпита неговата стабилност. От този изпит се видя, че младият пророк не бил стабилен, не бил устойчив характер. Често хората разбират нещата като младия пророк, вследствие на което правят грешки, които костват живота им. Младият пророк трябваше да каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал. Няма да спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“. Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието си. За пример, вие уповавате на нещо, вървите в един път, но идва някой и ви казва: „Пътят, по който вървите, не е прав“. – Трябва ли да вярвате? Вие трябва да кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“. ------------------------------------------------------------ Бъдещото верую Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 "Момите сега се гордеят с външната си красота, която подържат с външни приправки. Те приличат на една мома, която се сгодила за един момък, а годеникът отишъл с един свой приятел да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникът рекъл да я препъне, за да види ще ли се разгневи. Той си подложил крака, та я препънал; тя паднала и таблата се разпиляла. Но момата веднага станала и без да каже дума, без да се разгневи си отишла долу в избата. И момъкът си рекъл: „Бре, колко добра мома – не се разгневи; и колко умна – не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!” И тя много му се харесала и той се оженил за нея. Но като се оженили, невестата почнала да вика и да се кара за най-малките неща. И той й припомнил за тоя случай – колко била добра тя като мома и как тогава претърпяла това премеждие. А тя казала: „А, да, търпях зер, да беше дошъл долу в избата, та да видиш как си изпати масата – като я хванах със зъби, чак я счупих от яд!” Сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома – много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят!" Из "Венецът на живота" от книгата "Великата майка" на Учителя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 Понякога хората постъпват много хитро. Двама американци, пострадали още от междуособиците в американските области, останали сакати, единият имал крака, нямал ръце; другият имал ръце, нямал крака. Решили двамата да отидат да крадат. Къщата, в която живеели, имала хубави ябълки. Дощяло им се да си хапнат, но поради нямане на пари да си купят, те решили да откраднат от ябълката, която била в техния двор. Те решили да си откраднат ябълки, но какво да направят? Най-после им дошло наум да направят следното: този, който няма ръце, а има само крака, да носи на гърба си онзи, който има ръце, а няма крака. В това положение те дошли до ябълката и си набрали колкото искали. В това време полицията ги хваща и ги завежда в участъка. Както навсякъде, така и тук, американците са щедри – завело се дело. Съдията извиква обвиняемите и ги пита как са направили кражбата. Онзи, който нямал крака, казал: „Аз не съм крал, защото както виждате, не мога да отида до ябълката.“ Другият, който нямал ръце, казал: „И аз не съм крал, защото не мога да късам ябълки.“ Тогава съдията казал: „Поставете ги един върху друг: който няма крака, турете го върху онзи, който има крака и вижте, че при това положение те могат взаимно да извършат кражбата.“ След това той ги запитал защо не са искали от господаря на градината да им откъсне няколко ябълки, но трябвало да отиват сами да крадат. След това той се обърнал към господаря на градината и му казал: „Ако ти си човек, а не магаре, прости на тия двама хора, които са отишли без твое позволение да си откъснат няколко ябълки.“ Това значи: „Ако имаш човещина, прости на тия хора; ако не им простиш, магаре си.“ След това господарят на градината искал извинение от двамата души и им казал: „Братя, ще ме извините, че ви дадох под съд. Вие от зор сте отишли до ябълката. Тези ябълки, за които ви дадох под съд, не са мои. Аз влизам в положението ви и искам извинение.“ От този момент той всяка година изпращал слугата си при тях от време на време да им донася ябълки и круши от [неговата] градина. По този начин те станали приятели. Така трябва да постъпват и съвременните хора помежду си. Като дойдат до съдията, той трябва да реши право, но после трябва да каже на обвинителя: „Ако си човек, прости им. Ако си магарe, няма да им простиш.“ И като се простят, той ще им каже: „Хайде сега да си вървите.“ Ще кажете: „Аз магаре ли съм?“ Понякога е за предпочитане да бъдеш магаре, отколкото човек. Ако вземете първичната форма на магарето, тя не е била такава, каквато е днешната. Слабостта на магарето е добре представена в една от приказките. След грехопадането един мъдър цар извикал всички животни при себе си да им даде известни наставления как да живеят, за да не грешат, да не спрат своята еволюция и да не се лишат от възможността да развиват своя език. Събрали се всички животни. Конят, със своята порода, и магарето тръгнали заедно. По пътя конят казал на магарето: „Слушай, ти имаш една слабост. Гледай да не проявиш тази слабост пред царя, че да ме засрамиш. Като останеш насаме, можеш да я проявиш, но пред царя пази се да не се изложиш, да не изложиш и целия наш род.“ – „Бъди спокоен, аз си зная работата.“ Като стигнало пред царя, магарето отворило устата си и започнало с всичка сила да реве. Царят се усмихнал и казал: „Ти ще бъдеш добър образец за всички ония, които ще проповядват новите учения в света.“ Конят дошъл после при магарето и му казал: „Какво направи? Нали ти казах да не проявяваш своята слабост.“ – „Че ако аз на царя, на такъв умен човек, не покажа изкуството си, да го оцени, на тебе ли ще го покажа? Ти си кон, нищо не разбираш от това изкуство.“ Сега аз давам друго тълкувание на приказката. Не е лошо, че магарето реве. Слабата страна на магарето не е в рева му, но в неговото ядене. Що се отнася до пиенето на вода, магарето пие всякога най-чиста, най-хубава вода. Дойде ли до яденето, то не прави избор, не обръща внимание – каквото му попадне, всичко яде. Друга една слаба страна на магарето е, че то всякога обича да води. Дето и да го турите, то иска да бъде на първо място, да води: камили ли ще води, овце ли ще води, все то да бъде на първо място. В това отношение то представя образец на самосъзнание. То иска всякога и всички да води. То не пуща нито една овца, нито една камила да върви пред него. Това са отрицателните страни на магарето. Всякога отрицателните страни, било на животните, било на хората, са по-силни от положителните. Лошите навици, които човек има, са по-силни от добрите. --------------------------------------------------------------------- Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 (edited) Много от народите се намират в едно спящо състояние и днес европейците се стараят да ги събудят, но зависи как ще ги събудят. По този начин, както бялата раса събужда жълтата, ще се намери в много трудно положение. Тя не ги възпитава добре. Знаете ли какво нещо е възпитанието? Един учител обичал да бие учениците си с тояга, с пръчка, да му се подчиняват. Един от учениците му го запитал: Учителю, защо ме биеш? – Защото си слаб, мързелив и тъпоумен. – Ако стана прилежен, силен и умен, ще ме биеш ли? – По никой начин няма да те бия. Но случило се така, че ученикът не започнал първо със своя ум, да го развива, но започнал да развива своята сила. Той започнал от опашката нагоре. Един ден той се похвалил на учителя си и казал: Учителю, както ми каза, така направих. Сега можеш да се опиташ да ме биеш, да видиш, ще можеш ли да ми надвиеш. – Как да не мога да те бия? И наистина, като рече учителят да го бие, ученикът те търколи на земята. Учителят му казал: Ти ме търкули на земята, но умът ти още не ти стига. За да му предаде един предметен урок, учителят казал на ученика си: Сега ще ти дам един подарък. Учителят бил добър физик. Той дал на ученика си два цилиндъра и му казал: Дръж тия цилиндри в ръцете си. В това време учителят пуснал електрически ток през тия цилиндри, и ученикът бил принуден да бяга из стаята. По този начин учителят го разиграл. Ученикът играе из стаята и пита учителя си: Учителю, защо ме разиграваш? Защото умът ти не достига. Този ученик е физически силен, но не е умен. Та и вие, можете да биете учителя си, но ще ви разиграват. Казвам: Сега се иска приложение в живота. Съвременните хора искат да изхитрят законите на природата, на живота, но много пъти не сполучват. Но природата е по-силна, по-умна, тя знае законите: ще завърти цилиндрите и ще ви разиграва. ---------------------------------------------------------------- Ще ви приведа един пример. Преди години, като ходих из България да правя своите изследвания, спрях за малко във Видин. В това време дойде при мене един господин, който се занимаваше със спиритизъм. Той сам бил медиум и чрез него духовете работели. Така той изписал цели тефтери от послания на духовете. Той казваше: Аз сам пиша тези тефтери, но не вярвам в това, което пиша. Сам се лъжа. Затова, докажи ми ти по някакъв начин, че има невидим свят, поне да не си губя ума. – Какви доказателства искаш? – Дай ми някакво осезателно доказателство. – Добре, някое малко доказателство ще ти дам. Голямо не мога да ти дам. – Кога ще ми го дадеш? – След четири деня. – След четири дена той иде при мене и ми казва: Слушай, такова доказателство дава ли се? Ти съвсем ще ме подлудиш. – Чакай де, аз още не съм ти дал никакво доказателство. Какво, повече не ми трябва. Аз се убедих вече в невидимия свят. – Как се убеди? – Как ще се убедя? Ти даваш вид, че нищо не знаеш. – Кажи, аз искам да зная как се убеди. Ето как: Снощи в два часа през нощта, както спя, усещам, че някой дохожда, дига цялото ми легло, което е добре заковано на сандъци. Юрганът, дюшекът, дъските на леглото ми, всичко е върху мене, и в това време ми се стори, че ще умра. Всичко това ме задушаваше, не можех да спя. По едно време помислих да викам за помощ, стори ми се, че разбойници ме нападат, но се въздържах, защото всички хора ме познават, като спиритист, няма да ми повярват, и ще помислят, че съм луд, ще ме заведат в лудница. Това се продължи цели 20 минути, но гледам около себе си, не виждам никакви хора, а аз съм цял затиснат от дъските на леглото си и от дрехите. Хич такова доказателство дава ли се? – Е, така намерили за добре от невидимия свят. – А ти как обясняваш това нещо? – Никак не го обяснявам. Други доказателства още искаш ли? – Не, не, повече нищо не искам. ----------------------------------------------------------- Свободата в света може да дойде само при Любовта. Как може да се убедим в това? Но представете си как ще проповядвате на българите това, как ще ги убедите в новото учение. Само по един начин. Едно време го доказвал пророк Илия. Затова ще ви приведа този исторически разказ. Едно време пророк Илия се намерил в противоречие. Той искал да въведе новото учение и въстанал против старата философия. Понеже тогавашният еврейски цар отхвърлил учението на Мойсея и приел истинското учение, но капищата им беше оставил. Казваше Илия: Да направим един опит. Повикай всички твои пророци и ако се окаже, че те са на правата страна, туй учение е право, но ако аз съм на правата страна, тогава всички да поддържат моето учение. Какъв беше опитът? Ще вземете една телица, ще я заколите, ще я турите на жертвеника, ще я полеете с вода и ще започнете да се молите на Бога да се запали тази жертва. Понеже вие сте самостоятелни, направете първо вие опита. И те до след обед са викали, молили (се) на своя Бог. Като не им се отговори, пророк Илия започна да им се подиграва: Викайте към вашия Бог! Той може да е заспал, може да е отишъл на работа. Сега спрете, нищо не стана. След това взима Илия своята телица, съсича я, туря я на жертвеника, обръща се към Бога и казва: Сега покажи на този народ, че ти си единственият Бог и свали огън от небето. Но Илия се заблуди, той хвана всичките пророци и ги изкла. Той мислеше, че като ги изколи, ще обърне този народ. Но след време и у него се роди страх. Този, който изкла толкова пророци, се уплаши от една жена. Не му дойде на ум даже, че изкла 400 пророци. Тогава Бог го изпрати в планината да му покаже по какъв начин ще се поправи светът. Казвам: Сега Христос иде в света не като Илия да разреши въпроса, но чрез закона на Любовта. Сега всичките християнски народи разрешават въпроса по същия начин като Илия. И те искат да изколят всичките пророци. Хубаво е да се изколят, но какво ще се прави с Израела. Или другояче казано, какво ще правим с онези лъжливи възгледи, с онези религиозни вярвания, които ни сковават, които ни отдалечават от Бога, които ни спъват? Как ще се възпита младото поколение? Не е лесна работа. Това е една от най-трудните работи. И тогава Бог му показа, че ако пости четиридесет дена в планината, яви се голяма буря, но казва се, че Бог не беше в бурята. После дошло земетресение, но и в земетресението не бил. После дойде огън, но и в огъня не е бил. Най-после Илия чу един тих глас, който му каза. Тогава той каза: Господи, прости ми, ревнив бях. Тогава Бог му каза: „Няма да те оставя дълго време на земята, ще те взема горе с мене, да се научиш“. Почтен пророк беше. Пратиха му една огнена колесница да се качи на нея. Той си остави кожуха на земята и замина. Казаха му: Пак ще те пратим на земята. Ще те пратим втори път на земята преди да дойде великият Учител. Той дойде втори път на земята и пострада, като пророк – отрязаха му главата. Макар че беше горе на небето, трябваше да дойде на земята да изкупи грешката си. ---------------------------------------------------------- Животът е по-драгоценен Редактирано Януари 16, 2008 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 17, 2008 (edited) Бог действува. Той иска да ни постави в правата посока, в правия път. Когато правите погрешки, вие ще чуете Неговия благ глас: „Не ходи в този път. Този път не е за теб.“ – „Ами кой път да взема?“ – „Вземи другия път.“ И Господ ще ти посочи точно кой път да поемеш. „Ама хората ми казваха, че този път е лош.“ Не, който път Бог ви посочи, него дръжте. – „Ама какво ще кажат хората?“ Щом държиш за думите на хората, следвай тогава пътя, който те ще ти посочат. Всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят. Слушал съм бащи, които казват на синовете си: „Синко, какво ще кажат хората за тебе?“ Ако това, което хората казват, е на място, разбирам. Но ако думите им не са на място, няма защо да се вслушваш в тях. – „Какво ще кажат съседите?“ – Същото се отнася и до съседите. Ако думите на съседите са прави, вслушвайте се в тях, но ако не са прави, не трябва да ги слушате. Срещам един православен свещеник, учен човек, който ми се оплакваше от сина си, недоволен бил нещо от него. Разправя този свещеник: „Чудно нещо, какво е станало сега младото поколение. Моят син, едва 15-годишно момче, ученик в шести клас, дошла му някаква идея, някакъв бръмбар в главата – да стане вегетарианец. Казвам му един ден: „Иванчо, иди да заколиш една кокошка.“ – „Не, тате, кокошка не коля.“ Отказа и нищо повече. Майка му сготвила кокошка, вика го да си хапне, но той ѝ казва: „Мамо, не ям кокошка. Аз съм вегетарианец.“ – „Ти турчин ли си?“ – „Не съм турчин, но не ям кокошка. Ако искаш да знаеш, турците ядат кокошка, те не са вегетарианци. Турчинът е турчин само защото не яде свинско месо.“ – „Добре, не ядеш кокошка, не колиш кокошка, иди поне в избата да ми наточиш малко вино.“ – „Не, татко, и вино не точа.“ Видиш ли го този мой син! И вино не точи. Казвам му един ден: „Щом не точиш вино, иди поне да ми купиш една кутия цигари.“ – „Не, татко, и цигари не купувам. Ако и да ти донеса чиста изворна вода, готов съм да отида на десетина километра разстояние, но да ти донеса хубава вода. Обаче нито вино точа, нито цигари купувам.“ Какъв син е този, който нито кокошка може да заколи, нито кокошка яде, нито вино точи, нито цигари купува?“ Питам тогава свещеника: „Ти какво мислиш за сина си? Прав ли е той?“ – „По Евангелието е прав. Той е тръгнал в добър път, но важното е, че иска и мен да обърне. Пък ще иска да ме прави и вегетарианец. Какво ще правя при това положение, като ще трябва да опявам курбаните?“ Свещеникът ме пита след това: „Ти какво ще кажеш за тази работа?“ Казвам му: „Бог е влязъл в сина ти и чрез него ти проповядва. Така Той иска да те изпита вярваш ли в Него или не. Ако не вярваш в сина си, тогава ще излезе, че ти си един лъжец, понеже ти го създаде. Какво трябва да прави този син? Той трябва да слуша Бога в себе си. Когато Бог създаде Адама, накара ли го да коли кокошки или да яде кокошки, или да точи вино и да Му купува цигари? А ти, като заставяш сина си да прави всичко това, не се ли питаш какъв баща си?“ – „Е, много има да пати главата ми“ – въздъхна си свещеникът и престана да говори за сина си, да се оплаква от него. Сега и на вас казвам: Вие трябва да слушате онова, което може да ви подигне, което може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си. Дръжте в себе си онази Божествена мисъл, онази Божествена любов, която действува постоянно у вас. Дръжте в себе си онази любов, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме така, както Христос е вярвал. Това значи да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи да чувствува човек, че има зад себе си тил. -------------------------------------------------------------------- Ти си Христос, Синът на Бога Живаго Редактирано Януари 17, 2008 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) "Ние, съвременните хора, със своя критичен ум мязаме на онзи български чорбаджия, който бил много стиснат. Той повикал един абаджия да му крои дрехи, но понеже знаел, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, та да не би да си отреже от плата. Обаче абаджията, като гледал толкова хубав плат, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това е за Свети Никола” и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш?!” и се завтекъл да прибере парчето, а в това време абаджията отрязал друго по-голямо и го турил под себе си. Та казвам: ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, винаги оставаме излъгани. Някой ще хвърли парче за Свети Никола и като отидем да го вземем, той ще скрие друго по-голямо парче за себе си. И мислим, че никой не ни е излъгал." "Един приятел ми разправи един анекдот за себе си: бил много чувствителен и с хубави пориви в душата си, искал да живее добре с хората, но когато се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, с което да може да се владее. Затова си наел двама хамали да го псуват: седнал при тях и издържал всичките им псувни с надежда да може да издържи псувните и на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „А бе защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали?! На тия им плащам, докато на ония няма да плащам.”" Из "Появнения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството" 14та Беседа от книгата "Великата Майка" Редактирано Януари 20, 2008 от Ася Иванова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 20, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 За духа има много мнения. Религиозните ще кажат, че се говори за Божия Дух. Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени. Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат грозде. Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един! Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата – удари го. Като не чул тази дума, останал още в лозето. Приближили при него пъдарите и единият от тях му светнал една, и другият от тях – че две, че три. Но най-после другият казал: Стига! И първият престанал да го бие. Тогава помакът се оплакал на другаря си и казал: Братко, ако не беше думата стига, боят нямаше да престане. Но като чух думата стига и боят престана. Значи в дадения случай думата стига има определено значение, тя подразбира да престане боят. Също така и думата светни му, има определено значение. Като кажеш някому светни му ще получи, ще почувствува нещо. Като се каже думата стига, пак ще усетиш, че нищо не се слага вече върху гърба ти. Думите, с които човек си служи трябва да бъдат определени, а ние някога си служим с двузначещи думи. В природата двузначещи думи не съществуват. Всички двузначещи думи са от човешки произход. Думите, с които природата си служи са от едно значение. Казвам: Разумното в нас ни подшепва как трябва да строим своя живот. Един офицер, който взел участие при атаката на Одрин, ми разправяше един случай за това разумното начало в човека. Една вечер си лягам и мисля сутринта да предприема една атака, но нещо сред нощ ме събужда и ми казва: Веднага стани и премести войниците от това място! Послушах този глас. Станах, преместих войниците си и след десет минути турците предприеха нападение на същото това място, дето бяха по-рано войниците. Нападаха безброй снаряди. Ако не бяха се преместили войниците, щяха да отидат. Други двама братя офицери ми разправяха друг един случай. Тия двама офицери били родни братя, но от десет години били скарани за някаква дялба, и не си проговаряли ни дума. По едно време и двамата се намерили при атаката на Одрин. Тогава единият от тях чува един глас: Да станеш още сега и да отидеш да се примириш с брата си, защото ако не се примириш ще заминеш за другия свят. Веднага отивам при брата си и му казвам: Братко, десет години вече сме скарани, не си проговаряме дума. Ето, каквото е останало от баща ми, вземи го! Ако искаш доброволно да ми дадеш нещо, добре, ако ли не, аз съм съгласен на всичко, но само да си живеем по братски. И той се съгласи, помирихме се и така си спасих живота. Ако не бяхме се помирили, щях да си замина за другия свят. Казвам: Във всинца ни има нещо Божествено, разумно, което ни говори. Сега вие очаквате да дойде някой философ със своите трактати да ви доказва, че има Господ някъде отвън, който живее на небето и който е създал световете и слънцето. Но и след като ви държат такива трактати, пак нищо не се доказва. Един знаменит американски проповедник, наречен Муди, чувал да се говори за друг един учен, проповедник, който много добре проповядвал и затова един ден отишел да го чуе. Този проповедник говорел за пророк Йона, как бил глътнат от кита. Но за да докаже това нещо на паството си, този проповедник аргументирал факта цял час, докато най-после вкарал Йона в утробата на кита. Най-после Муди се смее и казва: Бре, този проповедник измъчи Йона цял час, докато го вкара в утробата на кита. Та и вие сега очаквате с един трактат да се реши въпросът, съществува ли Бог или не. Хубави са трактатите, но те са учени работи. На съвременните хора им трябва домостроителство, трябва да учат в училището какво може човек да направи от себе си. Затова мога да ви приведа много примери от живота да видите как хора от най-лошите условия на живота са се подигнали, а други при най-добрите условия на живота са западнали. Такъв пример имаме с един от най-видните проповедници в Америка – Муди. Той бил обущар, но дотегнало му обущарството и започнал да говори. От една църква го изпъдили в друга отивал. Забранявали му да говори, но той продължавал да говори, да проповядва. Казвали, че не бил роден за оратор, но Муди настоявал на своето. Той имал широки рамене и добро благоутробие, бил малко тантурест като българин. Той бил с валчесто лице, с добри очи, доста практичен с хубаво чело. И наистина в последствие той станал един от най-видните говорители. Слушали са го повече от 15–20 хиляди души. Но той издържа докрай. Често се смееше и навеждаше ред примери. Той казваше за себе си: Ако аз имам в себе си малко поне сектантска кръв, бих отворил вените си, за да я извадя. Аз бих желал да имам християнска кръв в себе си, иначе най-малкото сектантска кръв, ако имам ще я извадя навън. Той привежда друг един пример из своите опитности и случаи на евангелският живот. Едно малко 12-годишно момче посещавало оживителните сказки в една евангелистка черква и като се върнало един ден у дома си, запитало баща си: Татко, защо ти не идваш на събранията да видиш как пеят там хората, да видиш как се веселят? – Е, синко, ние сме утвърдени хора, онези там не са утвърдени, нека пеят! Един ден бащата и детето отиват някъде на разходка. Бащата впряга кабриолета си и тръгват. По едно време конят спира и не мърда, не иска да върви. Детето се обръща към баща си с думите: Татко, конят се утвърди, не иска да върви. – Такова утвърдяване не струва! Това, което дава импулс е животът. Не мислете, че всеки човек може да работи при най-щастливите моменти на своя живот. Често най-великите хора са имали най-големи страдания, но те са преодолявали страданието, и при тези условия са работили най-добре. В тях имаше мисълта, че всичко това ще се поправи и се поправи. Ето първите апостоли не бяха ли мъченици? Но тези 12 души обърнаха толкова хора, че днес има даже 500 милиона последователи на Христа! Апостол Павел беше бит пет пъти по 39 тояги и казваше: „Братя, с големи страдания се влиза в Царството Божие“. И най-после той казваше: „Ако има нещо, с което да се похваля, ще се похваля със своите страдания.“ Един евангелистки проповедник като взема този стих от апостол Павел, изправел се един ден на амвона и казал: Братя, ако има някой да се похвали с плътта си, аз най-много ще се похваля. Той бил висок два метра и 20 сантиметра. Не, апостол Павел казва, че с плътта си човек няма какво да се хвали. Ние можем да се похвалим с нашия ум, с нашето сърце. Че това именно са похвалите на човека: Неговото добро сърце и неговия светъл ум. Човек може още да се похвали и със своята душа и със своя дух! ------------------------------------------------------------------- Разумният домостроител Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 "Сега, ще ви свържа с Живата Природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви обрисувам една картина: при един много богат и учен физик от Европа влиза един разбойник с намерение да го ограби. Физикът имал в лабораторията си две валма, с които правел опити с електричество. Като разбрал намеренията на разбойника, той подава в ръцете му двете валма и му казва: – Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш! Разбойникът уловил валмата, физикът пуснал тока, а оня започнал да подскача силно. – Пусни ги! – казва ученият. – Не мога. Физикът го запитва: – Ти друг път ще опитваш ли учени хора?... Сега, ако и вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези валма. Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца." Из "Силите в Природата" 15а Беседа от книгата "Великата Майка" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 21, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Едно време те бяха направили богат човек, за да изплащаш дълговете си, но ти не искаше да направиш това. [Сега] те турят на работа, но ти не искаш да работиш. Природата казва: „Още едно знание имам.“ – „Какво е това знание?“ – Да умреш. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. Това е смъртта. И тогава никой няма да те търси: нито сиромаси, нито богати. Тогава всички ще се дезинтересират от тебе. Тогава никой няма да дойде при тебе. Ти ще останеш сам. Да остане човек сам, това е едно философско окултно учение. И ще те остави Господ сам в пространството, в един остров. И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мухичка даже, тогава само ще разбереш какво нещо е самотията в живота. Красотата на живота седи в това, когато онзи, който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, когото обичаш. В това седи смисълът на живота. Хората се страхуват от Бога, страх ги е да отидат при Него. Защо хората се страхуват? Много примери има, които показват как хората се страхуват. Те се страхуват от вампири, от много неща. Какво нещо са вампирите? Един богат човек ял сливи, но една от кокичките на сливите влязла в кривото му гърло и той се задавил и умрял. Погребали го с всички почести, с всички церемонии. Като богат човек, турили на пръста му един скъп пръстен с хубав голям диамант. Един от присъствуващите на погребението, беден човек, видял този пръстен и турил в себе си мисълта да го открадне. За тази цел той отишъл на гробищата и като заровили умрелия, той останал там да чака всички хора да се разотидат. Като се разпръснали всички близки и познати на покойния, той отишъл до гроба, разровил го и посегнал да вземе пръстена на богаташа. За да се добере по-лесно до пръстена, той стъпил на гърдите му. В това време кокичката, която била заседнала в кривото гърло на богаташа, отскочила и той поел въздух и оживял. Бедният, който дошъл да краде пръстена, веднага избягал. Богатият обаче скочил от гроба и тръгнал да си отива у дома си. Като се върнал и похлопал на вратата, всички негови домашни се силно изплашили и разбягали, понеже помислили, че е вампирясал. Това представя едно комично положение, каквито англичаните често сами си създават. В това отношение те много обичат хумора. Когато някого не го приемат никъде, за такъв човек се казва, че е вампирясал. Такъв човек, дето и да отиде, никой не гледа с доверие на него, никой няма вяра в него. Всички гледат на него с подозрение. Това е особено положение, в което всеки човек може да изпадне. ---------------------------------------------------------------- Всички търсим Господа, нашата Майка, Духа Божий, Разумното в света. Като дойде Разумното у човека, То отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде Майката у човека, Тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръцете си, като някоя млада мома. Ще ме извините, че взимам за пример все младата мома, но такъв е днешният живот. Седи една млада мома, свършила гимназия, и си мечтае: „Да намеря някой млад, красив момък, с хубави мустачки, да се оженя за него, че да си поживеем добре. Да си вземем един апартамент с 3 стаи и кухня, с баня, че да си поживеем.“ Така си мечтае момата, но майка ѝ казва: „Слушай, я остави твоя възлюбен настрана. Зная ги аз тия възлюбени. Ти си се заблудила в него, но утре ще плачеш от него. Я стани, облечи се, та иди накрая на квартала. Там има една бедна вдовица, с няколко малки деца, която от няколко деня не е яла нищо. Вземи кошницата и тури в нея 1–2 хляба, малко кашкавал, сиренце, захар, да си хапнат малко и да се порадват. След това поговори с нея, кажи ѝ няколко сладки думи. А така, да мислиш за своя възлюбен, нищо няма да спечелиш. Ти няма да живееш с него добре. Не мисли, че той ще дойде при тебе.“ Ти можеш да живееш само с онзи, когото ти намериш. Той може да ти бъде възлюбен. А този, който тебе те намери, с него не можеш да живееш. Той не може да ти бъде възлюбен. Когато жената намери своя възлюбен, тя ще може да живее с него. И когато мъжът намери своята възлюбена, той ще може да живее с нея. Но ако възлюбената го намери, той не може да живее с нея. И ако той намери своята възлюбена, тя не може да живее с него. Когато момата намери своя възлюбен, тя трябва да му каже: „Слушай, иди да намериш своята майка. Аз не мога да живея без нея. Тя трябва да дойде при мене.“ И когато момъкът намери своята възлюбена, и той трябва да ѝ каже: „Иди да намериш майка си. Без нея аз не мога да живея.“ Мъжът трябва да каже на жена си: „Ти намери ли баща си?“ – „Не съм го намерила.“ – „Иди да го намериш и тогава дойди при мене. Тогава ще живеем добре.“ ------------------------------------------------------ Защо плачеш и кого търсиш Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 21, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Един човек някой път е като киселица. Ще се оправи тази работа. Почни. Няма нищо, той може да дига гюрултия. Казва: „Чакай! Аз ще оправя тази работа.“ Щом той разбере, че ти си господар, нали някой път някъде може да проявите своите чувства. Тази работа пак ще се оправи, трябва да обичаме хората. Казва: „Не може да обичам, те са такива.“ Ти ще го убедиш, че ти си господар. Най-после ще го убедиш, че ти може да го учиш – като убедиш тоя вътрешния човек да те слуша. Този, вътрешният човек, сега той ти е господар. Казва: „Я се скарай!“ и ти се скараш. „Я го намрази!“ – намразиш го. „Кажи нещо лошо!“ – и ти кажеш. Как може да живееш? Писанието казва: Този човек е млад човек. Онзи старият, философът, казва: „Ти ли ще ми даваш ум?“, а той не знае, той е толкоз будала. По-голям будала от него няма. Той е такъв учител, който е създал хиляди нещастия. Той казва: „Я го накастри!“ и ти като го накастриш… Идва един и ми разправя: „Минава един български офицер и той казва: „Я иди го накастри, той не трябва да минава оттам!“ Той отива, казва му и офицерът му ушива две плесници, поваля го на земята. Защо той ще иде да се разправя с този офицер? Кой му е дал тази власт? Най-първо, той знае ли по кой път да мине? Аз ако съм на [неговото] място, на този офицер ето какво ще му кажа: „Всяка сутрин минавайте през тук, трябва да Ви е приятен много този път. Хубаво е това място.“ Ако този човек е избрал този път, не му реагирайте на пътя. Не реагирай на един човек, че има известни желания, не реагирай на желанията, нека той да мисли, че тия желания ги желаят 10 души хора. Ако 10 души дойдат в състезание, тогава какво ще се добие? Резултатът е следният, ето какъв резултат ще стане: Един попски син… В турско време се случило, в град Варна, това. Това е един действителен пример. Свещеникът бил благочестив. Купува две кошници яйца, за да ги вапса неговата жена за Великден. Синът искал да си избере кораво яйце, да се бори със своите другари. Синът отива при едната кошница и опитвал яйцата – борил се, борил се и най-после останали две яйца, от които на едното бил счупен върхът, на другото – задницата. Близо 300–400 яйца счупил. Нищо не оставил здраво. Не избирайте вие вашият пехливанин като този попски син. Отива жената и вижда: всички яйца изпочупени. Свещеникът бил с широко сърце, казва: „Сега е Великден, кой ще ходи да го бие! Тия яйца ще изядем. Дай ги на съседите.“ Той отива и купува други две кошници. Ама сега ги е заключил с ключ. – „Кой ще ходи да го бие, да си развалям настроението!“ Заключете вашите яйца, за да не би вашият син да влезе и да търси здравото яйце. Всичките болести зависят от човешкия ум, от човешкото сърце, а се изпълняват от човешката воля. Това е най-сигурният начин за лекуване. В каквото и направление, каквато и болест имате, направете опит. Разумно ще търсите. -------------------------------------------- Който прави истината Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 29, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 (edited) Сега да ви приведа онзи анекдот: Като създал Господ света, за да не страдат хората, на всички дал да живеят само по 30 години. За 30 години могат да си свършат работата добре и да не страдат. Най-първо Господ повикал магарето – маг – ха-харец. Голям адепт било. Понеже писало много книги, започнали да го критикуват за книгите, че не разсъждавало добре. Повикал го Господ и му казва: Маг-ха-ха-рец доволен ли си от 30 години? Искаш ли да ти дам още? То казва: Господи, намали ги , много са. Каквото стане, все магарето виновно. Намали ги на 15 години. Като ги намалил, на кого да ги даде? Явил се човекът. Казал: Дайте ми. Човекът не бил започнал да страда и взе още 15 години. Повикал Господ кучето и казва: Доволен ли си от годините си? То казва: Много са тези години. При господаря, при който живея, зимно време постоянно зъзна. Живея в една малка каптурка. Ако не свърша някоя работа – бой. Моля, съкрати наполовина. Човекът взел и тия 15 години. 45 и още 15 – станали 60 години. Викал Господ маймуната, казва: Ти доволна ли си? Тя казва: Господи, много са тия 30 години. Хванат ме, разиграват ме, карат ме да се качвам, да се обличам, да се събличам с дрехи – вземи половината. Човекът взел и тях и станал на 75. То е една арабска приказка, за да обясни живота. До там спира. Най-после повикал Господ и рибата. Рибата много добре облечена, като спретната мома. Казва: Направил си ме много красива, кой как ме срещне, прегръща ме, целува ме, пекат ме на пирустия, изваждат мазнината от мене, дотегна ми. За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплакала на Господа. Казва: Господи, за туй не искам да се оплаквам. Затвори ми устата, че нищо да не казвам. Да ме туриш във водата, да мълча. Затова сега рибите, каквото и да става, все мълчат. Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата: Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш. Казва: Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света. Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдаще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето. Желая на всинца ви да бъдете като рибите, да цъфнете като цветята и Господ да ви благослови всички. Когато Господ ни говори чрез светлината – да се учим от нея. Когато Господ ни говори чрез вятъра – да се учим от вятъра. Когато ни говори чрез въздуха – да се учим чрез въздуха. Да се учим от растенията, които произвеждат своите цветове. Да се учим от реките, които текат. Да се учим от ония книги, които са писани – от всичко да се учим. Чрез всичко Господ ни говори и тогава трябва да мълчим. Като се научим, тогава ще ни се отворят устата, ще говорим тъй както Господ ни е научил. Добрата молитва. ---------------------------------------- Мир вам Редактирано Януари 29, 2008 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 31, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. Един светия се отличавал с голямата си чистота и светост. При него се стичали много хора да ги кръщава с полагане на ръцете си върху главите им. Най-после, при него дошла една млада, красива мома, но голяма грешница. Тя се разкаяла, затова пожелала да се кръсти, да влезе в новия живот. Като я видял, светията започнал да бяга. Той бягал, но и тя след него. Питала го: „Защо бягаш? Аз се разкаях, искам да изправя живота си“. По пътя го срещнал Йоан Кръстител и го запитал: „Защо бягаш?“ – „Срещнах една опасна жена, не искам да я кръстя.“ Йоан Кръстител го спрял, прекръстил го и му казал: „Сега можеш да продължиш работата си“. Светията се върнал и кръстил жената. След това си казал: „Най-после кръстих и тая жена“. – Не ти я кръсти, а Йоан Кръстител. Същото се случва и с вас. Щом се намерите пред някаква опасност, веднага бягате. Христос ви среща на пътя, прекръства ви и вие се връщате. Като се справите с опасността, казвате: „Аз победих!“ Христос казва: „Ти не победи, аз победих“. Нещастието на съвременните хора се заключава в мисълта, че те сами всичко си правят. Всъщност никой сам не върши работата си. Питам: Колко от сегашните младежи могат да кръстят такава жена? Колко от сегашните жени могат да кръстят такъв мъж? Това не е за упрек, но казвам: Вие сте далеч още да разберете човешката душа. Вие не знаете още, какво представя душата. ------------------------------------------------------ Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?“ Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. --------------------------------------------------------- В рова на лъвовете Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 1, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2008 Някои отнасят този разказ към времето на Соломон, но според мене тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога съществувал един учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: той ги събирал всяка година на събор, където ги учил, наставлявал и в края на краищата започвал своята реч с думите: „Никой не може да развали онова, което Господ е направил“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“. Един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, което Господ е направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“, и разпуснал събора. В същата година дъщерята на друг цар се омъжила пак за царски син. Когато се връщали от храма венчани, радвайки се един на друг, един от орлите се спуснал към тях, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я поставил в гнездото си на едно голямо дърво. Останал сам без другарка, младоженецът се отчаял и тръгнал да пътува. Той се качил на един кораб. След неколкомесечно пътуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Той започнал да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че загубих невестата си, ами трябваше да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула да плаче човек; тя слязла и като видяла, че е нейният възлюбен, скрила го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дошли двата орела, вдигнали гнездото с невестата и го занесли на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Никой не може да развали онова, което Бог е направил“. Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи това“, рекъл царят. Орелът разправил историята за сватбата. Царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Какво било учудването на орела, когато с нея заедно излязъл и младоженецът. Като видял, че не могъл да развали онова, което Господ направил, орелът се пръснал от яд. Под орела трябва да се разбира човешкият ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата, нещата си остават тъй, както Бог ги е наредил. И тогава ние като горделивия орел оставаме излъгани. Съвременните учители на всяка крачка проповядват: „Опичайте си ума! С глупости светът не върви“. Казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ държи света заради тях. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство да видите как те живеят? Вие говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще видите, че те имат понятия и по физика, и по химия, и за душевни прояви. Те имат много знания, с които могат да ви излъжат, да ви измамят, да направят всичко, ала техните знания не могат да внесат ред и порядък в света, защото не почиват на ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов. ---------------------------------------------------- Божественият промисъл Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 "Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив!” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат на работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че, смисълът на Живота се състои не в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило." Из "Вяра", 17та Беседа от книгата "Великата Майка", издателство Бяло Братство, София, 2006 г. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 3, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Харесваше ми се един лекар в Пловдив. Няма да му казвам името. Той замина за онзи свят. Харесваше ми неговото стоическо търпение. Той имаше няколко деца. Беше завършил в Америка. Чете една книга и децата му се качили отгоре му – едно на рамото, друго на врата, трето му тегли ушите. Теглят му мустаците, брадата, а пък той чете философски. Като Сократ. Той казваше: „Ще се научите, но като мен трябва да станете“. Той може да стане, да плесне по една плесница на това, на онова дете, да се разфучи из къщи, но той ги погледа и си седи. Аз му чета мисълта. Той си казваше: „Хак ти е“. Ти, ако не искаше тези деца да ти се качат на гърба ти, не трябваше да се жениш. Но ти имаше идеята да се жениш, сега носи тези деца на гърба си, да ти теглят ушите. Тези деца, като му пипат ушите, искат да кажат: „Като твоите уши искаме да имаме“; като пипат носа му казват: „Като твоя нос искаме да имаме“. Като се качват на гърба му, казват: „Да имаме като твоя гръб“. Аз му казах после: Много добри деца имаш. Той казва: „Много са добри, но трябва да ги търпя“. Не им се сърди. Казваше: „Каквито са палави, аз бях едно време палав. Та моето си е дошло при мене“. Казах му: Какво възпитание им даваш? – „Аз сега им давам свободно възпитание. Нека да се качват на гърба ми. Като си замина, няма да се качват на гърба ми. И ще кажат: „Де е татко, пак да му се качим на гърба!“ Та казвам: В този човек имаше една хубава черта, едно разбиране. Той казваше: „Тези деца са за мене, както за Сократ жена му. Сократ имаше една жена, която го възпитаваше, а пък тези деца мен възпитават. Уча се да се концентрирам. Те се качват на гърба ми, дърпат косите ми“. А пък той не иска да знае нищо и си чете. Като че някои мухи са кацнали. Дойде една лоша мисъл в тебе. То е едно дете. Качва се на гърба ти. Ти казваш: „Тази лоша мисъл откъде дойде?“ Какво трябва да прави човек с една лоша мисъл? Вие искате да изпъдите една лоша мисъл. По никой начин ти не можеш да изпъдиш една лоша мисъл или едно лошо желание. Това е невъзможно, защото и лошото, и доброто имат еднакъв произход. Те произхождат от един и същ извор. Две ризи, които са тъкани от една и съща жена и шити от една и съща жена, едната от тях, която е носена, става оцапана, а пък другата, която не е носена, остава чиста. Коя е причината? Едната е употребявана. И едната, и другата имат същото качество. Само че едната, като е носена, е оцапана. Това, което е оцапано, наричаме зло, а пък това, което не е оцапано, наричаме добро. Това е само за изяснение. Следователно какво се изисква за една лоша мисъл? Ще я извадиш и ще я сложиш в коритото и ще я изпереш. И това, лошото, излиза от ризата и ризата стане пак чиста. --------------------------------------- Аз, ти, той Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 "Някой си казал: „Изгубих пътя си“. – „Ще ти го покажа, но с условие, да ми платиш за това.“ – „Бих ти платил, но изгубих парите си.“ – „Как е възможно да нямаш пари у себе си?“ – „Не знаех, че може да те срещна.“ – „Знаеш ли кой съм аз?“ – „Не зная.“ – „Моето име е Съдба. Знаеш ли какво мога да направя с тебе?“ – „Не зная.“ – „Мога да те вържа и да те оставя сред пътя. Мога и да ти покажа пътя. Всичко зависи от мене.“ – „Тогава кажи, какво искаш?“ – Трябва да знаеш как да говориш. Само така ще оправиш пътя си. Ако не знаеш да говориш, ще се намериш в трудно положение. Имате: 2x2=4; 2+2=4. Като се съберат резултатите – 4+4=8 – число, два пъти по-голямо от 4. Пътникът казал на съдбата: „Понеже си два пъти по-силна от мене, аз ще ти дам и моя дял, да получиш 12, т.е. 8+4=12“. Съдбата казала на пътника: „Аз ще ти дам сбора от цифрите на това, което ти даде, а именно: 1+2=3“. Като съберете, 4+3=7. Съдбата казала на пътника: „Ти изгуби пътя си, за да ме намериш и да ти дам нещо от себе си“. Сега, като се намерите в мъчнотия и изгубите пътя си, ще срещнете някъде съдбата. Ако говорите разумно, тя ще ви даде нещо и ще ви покаже пътя; ако не говорите разумно, тя ще мълчи. Един овчар се женил за царската дъщеря. Съблекли кожуха му, хвърлили кривака му и го облекли с хубава царска премяна. Той се гледал и чудел какво става с него. Оженили го, но на другия ден пак облякъл кожуха си, взел кривака в ръка и отишъл да пасе овцете. Такова е сега и вашето положение. Вие приличате на овчаря, когото венчават за царската дъщеря, а на другия ден го развенчават. Значи и вие сте от венчаните и развенчаните. Имаш идеал, който не можеш да постигнеш. Един ден те венчават за царската дъщеря, а на другия ден се виждаш пак в овчарските си дрехи, при стадото. – Защо става така? – Защото не си умен, не можеш да запазиш положението си. Това е съдбата. Щом чуеш звънците на овцете, сърцето ти трепва, и ти отиваш при тях. Ако си умен, ще погледнеш към небето и ще си кажеш: „Втори път не се хващам за работа, която не познавам. За предпочитане е овчар да си остана, прясното мляко да си пия, отколкото да се изложа на позор“. В какво се състои позорът на овчаря? – Че бил по-нисък от булката. Измерили го, но не дошъл на мярка. Трябвало да бъде висок като нея. И до вас се отнася същото: ако не излезете точно по мярката, ще ви развенчаят. Пътник се спрял пред един кладенец, с желание да пие вода. Оказало се, че няма въже, с което да се извади вода. Мислел пътникът какво да прави, как да извади вода, да задоволи жаждата си. На кладенеца било написано: „Може да се извади вода от кладенеца само ако се съберат 12 души“. Значи всеки ще извади пояса си, ще ги завържат един за друг и с това въже ще извадят вода. Значи, за да извадят вода от кладенеца, хората трябва да се групират. Всяка мисъл, която няма пояс, не може да се реализира. Ако дадена мисъл не може да се разреши, това показва, че човек е сам, не са дошли още онези 12 души, с които може да се групира. Сегашните хора са в положението на онези, които се разговарят около кладенеца. Те пазят реда си, знаят кой кога дошъл, кой е пръв и кой – последен, но най-важното им липсва – нямат пояси, които да свържат, за да извадят вода от кладенеца. Кой е най-важен: първият, или последният? Ако последният има пояс, той е най-важен. Реализирането на задачата е в последния. Той е последната мисъл, в която е разрешението на въпроса. Това показва, че тя е дала пояса си, да се извади вода. Дето тече водата, там е новият живот. Който е дошъл последен на кладенеца, последен пие вода. Първо пие онзи, който е дошъл пръв; после, вторият, третият и т.н. Като задоволят жаждата си, всеки ще си вземе пояса. Като изнасям тази картина, малцина я разбират; те не виждат пътя, през който минава човек. – Кой е този път? Пътят на Любовта, т.е. пътят на живота. За онзи, който знае как да върви по този път, няма по-красив от него. За онзи, който не знае как да върви по този път, няма по-лош от него. Има много пътища, по които човек може да ходи, но няма но-красив от пътя на Любовта. Истински певец е онзи, който с пеенето си може да лекува болни, да възкресява умрели, да оправя обърканите работи на хората. Един овчар вървял по пътя и си пеел. Насреща видял погребение. Носели мъртвец, придружаван от близките си. Овчарят продължавал да си пее своята чиста, любима песен. Веднага го спрели и му казали: „Престани да пееш! Не виждаш ли, че носят мъртвец?“ Понеже за пръв път виждал такава процесия, овчарят се приближил до мъртвеца и тихо си пеел. За учудване на всички, мъртвецът оживял и станал от ковчега си. Той се обърнал към овчаря с думите: „Благодаря ти, че оживях. Твоята песен ме възкреси. Ако беше останало на свещениците, досега щяха да ме заровят. Ще дойда с тебе, заедно да живеем“. Кой човек е благодетел: който погребва хората, или който върви по пътя и си пее? С песента си той възкресява мъртвите. Следователно, ако искаш да възкресяваш мъртвите, стани овчар и пей. Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си. Пожелай да срещнеш овчаря, който пее своята любима песен. На кого се явиха първо ангелите да съобщят великата вест, че се е родил Спасителят на света? Те не се явиха на видни личности, а на овчарите. Има ли още време да попее овчарят? – Има още 5 минути. – Тогава ще ви питам: Защо някога се пее тихо, а някога – силно? Тихото пеене показва, че гласът иде отдалеч. При силното пеене гласът иде отблизо. Приятно е да слушаш как гласът се приближава и отдалечава, т.е. усилва и отслабва. Страшно е обаче, когато престанеш да пееш. Не казвай, че не можеш да пееш. Кажи, че не си се опитвал да пееш; не казвай, че не можеш да пееш. Ако кажеш, че не можеш да пееш, ти губиш." Председател на фирмата Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 В Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да ви говоря нещо“. Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано?“, и отива при познати да се пооблече и се представи, както се представят на царете; намира дрехи, облича се и отива у живописеца. „Кой сте вие?“, попитал го художникът. – „Аз съм еди-кой.“ – „Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както ви видях тогава.“ И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на свое време, ще дойдат. Ето човекът Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 7, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 Един човек може много лесно да бъде възпитан. Вие имате деца; говорите, говорите на едно дете, но нямате метод на възпитание – казвате: „Това дете не може да се възпита.” Един професор в Америка направил следния опит: обзавел една малка стая с малък прозорец, а целият под бил направен от мед, за да може да се пуска електричество. Непослушното дете го слагат в стаята и то започва да блъска нещата, при това блъскане излиза електричество и през детето минава ток. Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си. От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!” Аз така бих проповядвал и тогава щеше да се получи добър резултат: бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после щеше да дойде време дъщерите му да ходят без шапки. Те ще задлъжнеят, електрическите токове ще почнат да ги разтърсват, без да става нужда да ги възпитават другите хора отвън. Така и Природата възпитава: каквото поискаш, тя ти го дава, но след всички тези шапки ти ще фалираш и ще дойдеш до едно място, където ще страдаш. Природата ще ти даде желаното, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Какво се крие под думата хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и съответна глава, а на една лукова глава хубавата шапка нищо не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, шапката не е на място. Ние често изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас, тя иска децата й да бъдат облечени първокласно и не щади средства за дрехите, които искате. Ако Бог е облякъл пеперудите, чиято дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите, колко повече един човек може богато да се облече. Човек трябва да се облече, но в тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответства на някаква добродетел. Например искаш да имаш златен пръстен – трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. Някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите и да дадете израз на великите добродетели – само така човек може да бъде учен и разумен. А всички трябва да станете учени, силни, да станете хора, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята Справедливост, за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството. Човек очаква нещо като сполука. Прав е да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане, или не. Някои от вас могат да кажат: „Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат.” Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател на изполица.” Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата – някой път това става, а някой път не става. Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване. Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал: „Този занаят е лесен.” Онзи човек обяснил: – Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата. Тогава се явил паякът и казал: – Вземаш ли ме за ученик? – Вземам те. Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал: – Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете. Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят – той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата. Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот – това е губене на време. Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати. Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Из "Пътища на мъдростта" 33та Беседа от книгата "Великата Майка", Издателство Бяло Братство, София 2006 г. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 7, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 7, 2008 Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“. Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите? Човешкият инстинкт. Оня без краката? Човешкият ум. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки, и като ги хванат, единият казва: „Защо ме биете?“, и другият казва: „Защо ме биете?“, но и двамата са виновни. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта?“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!“ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната любов? Това е любовта на ближните и на обществото! Някой казва: „Аз ви обичам“. Как? Както котката обича мишката, или както вълкът овцата? И то е любов. Но то е любов такава, от която светът страда. А Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него“. Вие казвате: „Какво ще стане с България?“ Аз ви питам: „Какво ще стане с вас?“ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“ България – това сте вие. Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. ------------------------------------------------------- Житното зърно Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 8, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2008 (edited) Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си: - И аз ще отида при човека да му дам своя проект. То отишло при един голям учен, професор, и му казало: - Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите. - Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш. Та, сега всички учени хора, които дохождат да си дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти. Този разказ е създаден по причина на това, че хората са ходили да дават ум на Господа. Всички хора, които са на Земята сега, все са давали ум на Господа, вследствие на което Той ги е турил на работа – и волът, и конят, и птицата, и рибата, и хората, всички са дошли на Земята, за да осъществят своите проекти. Само детето се въздържало да даде своя проект. Ако вървим по пътя на желязото, от нас ще излязат гвоздеи, чукове, брадви, свредели. Ако вървим по пътя на воловете, хомоти и гемове ще ни турят. Ако носим ума на рибите, само пиростии ще се образуват, само огнища и консерви ще се правят. И най-после, ако носим ума на детето, светът ще се поправи. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца...“ И Христос, като разглежда тази история, намира, че най-подходящото положение е на детето и казва: „За такива е Царството Божие.“ Всички други живеят сега в усилни времена. Защо? Понеже личният егоизъм е установеният закон, който тласка цялото човечество. "Усилни времена" 20-а неделна беседа, държана от Учителя на 18.II.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев. Който дава ум на Господ, той го праща да работи Редактирано Февруари 9, 2008 от Иво Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 8, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2008 (edited) Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем да посадим у другите. Тази работа ще ви донесе благоденствие. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод. Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. ------------------------------------------------ В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него. ------------------------------------------- Явлението на духа Редактирано Февруари 8, 2008 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 8, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2008 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 11, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 11, 2008 (edited) Някой път дошло му на ум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа. Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. 20 години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени“. Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени“. – „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш, или няма да слушаш?“ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя“. – „Тъй ли? Да не ти пати главата?“ Казва: „Намерих много добра сестра“. – „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“ Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Казва: „Защо ме бие, и аз не зная“. Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване. Във варненската гимназия, може да е преди повече от 40 години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш“. След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел“. Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш“. И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел“. Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш“. Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица?“ Ученикът трепери, а той не единица, а 5 или 6 му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече“. ----------------------------------------------------- В любещите ръце Редактирано Февруари 11, 2008 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 12, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Какво се забелязва в домовете? Докато е малко, момиченцето или момченцето никого не слуша – нито майка си, нито баща си, своенравно е, упорито е, не иска да слуша. Като стане на 14–15 години, и момиченцето, и момченцето започват да се обличат добре, стават спретнати, внимателни към всички, започват да мислят, интересуват се вече от нещо. Майката казва: „Не зная какво става с нашата Петранка, интересува се от нещо, занимава се повече.“ Като се вслушва в разговора на майка си и на баща си, тя намира, че те говорят много обикновени работи. Защо? Защото нейният нов учител, младият момък, я занимава със съвсем други работи. Той ѝ казва: „Ти си ангел, слязъл от небето, не съм срещал подобен на тебе. Я погледни колко хубав нос имаш. Ако някой художник го нарисува, цял свят ще ти обърне внимание. Ами я погледни какви дълбоки очи имаш. Цялата вселена би могла да се огледа в тях. Неизмерима е дълбочината на твоите очи.“ И тя се чуди на своя нос, чуди се на дълбочината на своите очи, за които неща никой досега не ѝ е говорил така. – „Ами каква душа имаш? Цялата вселена ще се побере в нея.“ Като се върне дома си, тя си казва: „Добре, че поизлязох малко навън, да чуя нещо особено, дотегнаха ми обикновените приказки на баща ми и на майка ми.“ Като разберат къде ходи дъщеря им, майката и бащата ще се съберат, ще търсят начин как да предотвратят това ново положение. Те намират, че дъщеря им е тръгнала по крив път, намерила едно криво учение, от което трябва да я отдалечат. Майката казва: „Какво е това учение? Ще ми говори, че носът ѝ бил толкова красив, че ако се нарисува, щял да създаде цяло преобразование. А очите ѝ били толкова дълбоки, че звездите се оглеждали в тях. Душата ѝ била толкова голяма, че цялата вселена могла да побере в себе си. Толкова се надигнала тази наша дъщеря, че не можеш да се приближиш при нея.“ Какво трябва да правите с тази дъщеря? Ако аз бях майка на Петранка, ето какво щях да ѝ кажа: „Я ми кажи, Петранке, какво може да стане от моя нос, за каква работа го бива? Виж после могат ли звездите да се оглеждат в очите ми. След това виж моята душа дълбока ли е, може ли в нея да се побере цялата вселена, както в твоята? В наше време нямаше такива работи. Ние с баща ти не можем да се разберем по тези въпроси. Той е станал много тесногръд. Той намира, че моята душа е много малка. Ти какво ще кажеш на това?“ Сега, това, което говоря, не е на научен език. Научният език е разбран език. Според него, каквото кажеш, може да се приложи. Това, което днес знаеш, ти трябва да го приложиш, да имаш резултат. Като насадя едно дърво и видя неговите плодове, аз имам вече основа за една наука. Този нов, млад професор, който е говорил на Петранка за нейния нос, за нейните очи, за душата ѝ, той не е казал още нито половината от истината. Човешкият нос наистина е много красив. Затова виждаме, че след като е създал човека, Бог дълго време е мислил отде да вдъхне дихание на човека и най-после е решил да вдъхне дихание през носа му. Ако сам по себе си носът не беше толкова красив, Бог не би вдъхнал дихание през него. Ако така разглеждате нещата, ще видите, че новият професор е говорил на Петранка истината. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, не е никакво заблуждение. Когато се обезсърчите и кажете, че от вас нищо не може да излезе, хванете носа си и състоянието ви ще се смени. Хванете носа си първо при основата долу, после на средата и най-после горе и го запитайте какво ще ви каже той. Някой ще възрази: „Толкова глупав ли трябва да бъда, че да се хващам за носа си?“ Че кой е умен човек? Умен човек ли е този, който извади револвера си и го насочи срещу себе си и се убие? Умен човек ли е този, който взима едно дърво и с него набива жена си? Умен баща ли е онзи, който набива сина и дъщеря си за нищо и никакво? Ще кажете, че тоягата е излязла от рая. Това е една лъжа. Защо? – Защото в рая никога не се е позволявало да се секат дървета за бой. ------------------------------------------------------------------- Да направим човека по Наш образ и подобие Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts