Ася_И Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Мисъл за деня 28 Октомври 2007 г.: Има ли някой от вас (ако го търся и ако може да го намеря, ще ми бъде приятно), който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа? Значи, на нашето служене на Бога ни липсва нещо - това е любов към Бога. Хората едва сега започват. Ние казваме да обичаме Бога, но колко е велика тази идея! Ние сме достигнали, като обичаме някого и започваме да го тормозим. Из Великoтo малко и великото голямо 28 НБ, държана от Учителя на 20.VI.1937 г. Редактирано Ноември 3, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Тогава вие питате: „Защо стават престъпленията на света?“ Защото животът носи всички възможности в себе си – и добри, и зли. Следователно, щом човек влезе в живота, той може да извърши всичко, каквото иска. Но и ще понесе последствията на всичко, каквото иска. От всичко онова, което е искал и направил, той ще понесе последствията.На всяко наше желане Бог отговаря-исках това, получих го, но си получавам и последствията от желанието си... За това, постепенно стегнах до липса на желания. Разбрах, че просто е добре да използвам условията, в които Бог ме е поставил, за да се уча... И станах по-щастлива... Има го вече вътрешният мир и знание, че всичко, което ми се случва е за мое добро... Да, липсваше ми любов към Бога... Сега, като се събудя и като лягам си казвам-Да бъде Волята Ти, дай ми сили да я изпълня... Или с Бога-напред!, за каквото и да е.... Може да върви напред на човека, но само когато той познава нещата. Той трябва да познава доброто и злото, да знае, че те се явяват периодически в света. Под думата „зло“ ние подразбираме неблагоприятните условия, които понякога идват в света. Благоприятните и неблагоприятните условия в живота се редуват периодически. Ако имам тежки моменти, си казвам-Утрешният ден ще е по-добър, нищо, че днес ми е тежко. Под думата „евреин“ се разбират избраните от цялото човечество, от хиляди години насам. Тези обещания ще се дадат и ще се изпълнят по отношение на този избран, разумен народ, който ще бъде пълен с любов, със знание, със свобода. От своята свобода те ще дадат и на другите народи. Само на този народ ще бъде дадена цялата Земя. И тези хора, този народ ще бъдат от кротките хора, за които се казва, че кротките ще наследят Земята.„В Неговото Име ще се надеят народите.“ В Неговото име трябва всички да се надеете. За Бога ние трябва да приемем новата любов, която ще възкреси хората и ще внесе побратимяване на народите. Няма друга сила в света, която може да побратими народите. Няма друга сила в света, която може да внесе ред и порядък, освен любовта Редактирано Октомври 28, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Мисъл за деня 28 Октомври 2007 г.: Има ли някой от вас (ако го търся и ако може да го намеря, ще ми бъде приятно), който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа? Значи, на нашето служене на Бога ни липсва нещо - това е любов към Бога. Хората едва сега започват. Ние казваме да обичаме Бога, но колко е велика тази идея! Ние сме достигнали, като обичаме някого и започваме да го тормозим. Из Великoтo малко и великото голямо 28 НБ, държана от Учителя на 20.VI.1937 г. Няма такива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Защо? Аз поне през последните 10 години не помня да съм упреквал Господ в каквото и да е. Преди това е възможно да ми се е случвало, но също нямам такъв спомен. Ако човек упреква идеала към който се стреми, то за какъв идеал става дума? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Защо? Аз поне през последните 10 години не помня да съм упреквал Господ в каквото и да е. Преди това е възможно да ми се е случвало, но също нямам такъв спомен. Ако човек упреква идеала към който се стреми, то за какъв идеал става дума? Е, в такъв случай си наистина едно много ценно изключение! Обикновено, когато на човек му се стовари някакво голямо страдание, все му се случва да помисли: "Защо така ми се случва? Наистина ли заслужавам толкова тежко страдание?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Илияна! Станимир! Защо да е изключение? Е, преди да открия Учителя - да и на мен ми се е случвало да упреквам - или по-скоро да вярвам,че Бог е измислен от безотговорните хора, които нямат стремежи. Само дето под отговорност аз съм разбирала тогава агресивното съзнание, което смята света си за нещо, което може и е длъжно да контролира, за да го "поправя", а за стремежи съм смятала своите желания, които ми се е струвало,че ми се налага да накарам някак света да ги изпълни, т.е. да заслужа удовлетворяването им - то е същото като да накараш другите насила да го направят. Сега и аз като Илияна и Станимир намирам само за какво да благодаря на Бог и дори понякога не ми стига времето и търпението да го изброявам и само казвам - за всичко, което е и което не е в моя свят, което е било и не е било, което ще бъде и няма да бъде..... Когато ми се случи голямо затруднение - ами наистина съм си го повикала някак - само трябва да разбера как. Затруднението, страданието не е наказание - то е помощ, напомняне, урок, възпиране от действия, с които бих си навредила или знак,ч е не този е най-добрият път и място за мен, а други, дето още не съм ги видяла. Ако загубя нещо и страдам, значи ми е нужно да осъзная, че съм му ограничила свободата и съм го обсебила - а то си е на Бог, аз нямам нищо мое.... За всичко това освен да благодаря за друго не се сещам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Здравей, Донче! ... който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа... Няма такъв! Лично изключения в това не съм срещал. Би ми било интересно да познавам някой такъв и образователно разбира се. Редактирано Октомври 28, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Аз бих наблегнала на никак досега, защото и аз като Илияна и Донка през последните години реагирам по съвсем друг начин (без упрек), но преди не беше така. А като наблюдавам деца, които например играят на нещо, много често чувам "не е честно", когато някакви "външни" обстоятелства не им помогнат да успеят в играта. И после още доста години минават, докато се преодолее този начин на мислене (а при някои хора въобще не се преодолява). Вярно, че ние така възпитаваме децата си. Аз опитвам да обясня на моите, че животът им зависи от тях, от техните постъпки, от тяхната мотивация, но това е доста голяма отговорност. Дори и много възрастни хора предпочитат да се чувстват несправедливо наказани от Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Да, осмислянето, разбирането на причините за затруднението и страданието са уроците всъщност... "Пратих ви да се учите, а не да показвате колко сте велики...."-цитирам по памет... Диана и аз се старая да бъда до сина си, да го карам да мисли и разбира нещата и причините, заради които се случват... Всяко дете, всеки човек си имат път и Бог им помага Хубаво е да ги учим да поемат отговорност за действията си, така не бягат от Истината Редактирано Октомври 28, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 А като наблюдавам деца, които например играят на нещо, много често чувам "не е честно", когато някакви "външни" обстоятелства не им помогнат да успеят в играта. Просто защитен механизъм. Когато не можеш да обвиниш някой друг за нещастията си, обвиняваш съдбата или Бог. Поемането на отговорност разбира се е последното, което ти идва на ум. В тази връзка, много по-трудно е да спреш да обвиняваш другите, отколкото Бог. Да спреш да търсиш оправдание за грешките си и да поемеш отговорност за тях е наистина много голямо постижение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Здравей, Донче! ... който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа... Няма такъв! Лично изключения в това не съм срещал. Би ми било интересно да познавам някой такъв и образователно разбира се. не Го упреквам никога + николко за Нищо обаче ми се случва понякога за Нещо силно вдъхновено + разгневено + възмутено да Го питам / "псувам" после смирено почти винаги прося прощение туй е положението засега при мен Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 силно вдъхновено + разгневено + възмутено да Го питам / "псувам" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Сещам се за случка преди доста време.... Когато пак имах проблеми и се обърнах към Бога със сълзи и гняв-Защо, защо ми се случва това?... Какво още искаш да направя?... Не съм ли добра?... Доста по-късно разбрах, че нищо не трябва да правя, просто да съм доволна и да бъда себе си-малко добра, малко лоша, за всеки както ме приеме... Аз съм това, което съм Но за Него съм от значение, като всеки друг... Замислих се - н-его или не-го не-его... Редактирано Октомври 28, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Един ден Бог отишъл при Адама и му казал, че в рая има едно дърво, от плодовете на което по никой начин не трябва да ядат. Който яде от плодовете му, той непременно ще умре. „Ако ти и твоята другарка ядете от плодовете на това дърво, каквото имате, ще го изгубите и ще умрете. Всичко добро, което имате в себе си, ще го изгубите.“ Можете да попитате защо Господ не е изхвърлил това дърво от [рая], но го е оставил за изкушение. Наистина, Той е можел да го изхвърли вън от рая, но кажете вие, защо пък трябвало да го изхвърли? Това дърво беше турено в рая изключително за великите гости, които идвали един път през хилядите години. Тези велики същества се събират един път през хилядите години на конгрес. Тогава именно те си хапват от плодовете на това дърво. Само те имат право да ядат от тези плодове. Та, като се казва на първите хора да не бутат от плодовете на това дърво, то беше именно затова, че това дърво даваше плод само един път в хилядата години. Погрешката на Адама се заключаваше в това, че той си позволи да яде от плодовете на едно дърво, които бяха определени за гости, които идват един път в хилядата години. За Адама пък бяха определени дърветата на целия рай. Кое тогава накара Адама да яде от тия плодове и да не слуша заповедта на Бога? Той не послуша, защото искаше Земята да се увеличи, да стане голяма като Слънцето, а щом се увеличи Земята, и неговата земя ще се увеличи. Със Земята заедно ще се увеличи и неговата тежина. Адам стана 16 000 тона тежък, а щом стана толкова тежък, той не можа вече да влезе в рая. ... Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва. ... материята е в сила да развали твоето щастие. Затуй Христос е казал на Своите ученици: „Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не можете да бъдете Мои последователи.“ Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. ... Как ще се освободиш? Това е една неразбрана идея. Желанието ти да бъдеш силен, да владееш над хората – ето една неестествена връзка, която ти имаш. Защото туй желание, Бог, Който създал света, Той ще го владее, ти няма да го владееш. ... Истинска сила, която произтича от същината на живота, от същината на нещата. Тя носи живот, тя носи светлина, носи знание, носи и свобода. Щом имаш тия трите качества, ти вече имаш правилно отношение към хората и те имат правилно отношение един към друг. Защото ние живеем в един организъм. Ние сме необходими един за друг. Всеки човек, колкото и да е малък, е необходим. За пример вземете ръката – първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът са еднакво важни за човека. Ако се отсече един пръст, виждаме какво липсва. Всички имат еднакви граждански права в тялото. После вземете очите, ушите, носът, всичките други органи, който и да е орган, ако той не функционира тъй, както трябва, всички други органи влизат в положението на онзи орган, който страда. Ако е здрав, всички му съдействуват и са радостни с него. Казвам: Тази е новата култура, която иде в света, за която хората се борят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 :thumbsup2: Валентин! Сега аз ви казвам: Аз вярвам, че вие вярвате в Бога, аз вярвам, че вие имате доброто желание да Му служите, но едно нещо не зная: имате ли някой от вас, който да не е упрекнал Господа в нещо, който никак да не е упрекнал Господа в нещо? Има ли някой от вас (ако го търся и ако може да намеря, ще ми бъде приятно), който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа? Значи, на нашето служене на Бога ни липсва [нещо]– това е любов към Бога. Хората едва сега започват. Ние казваме да обичаме Бога, но колко е велика тази идея. Казват: „Да обичаме Господа.“ Ние сме достигнали като обичаме някого, започваме да го тормозим. Вижте онзи възлюблен, който казва: „Ти си божество, ти си моя спасителка, ти ще бъдеш моят живот, без тебе не мога да живея.“ След като се задомят, престава да е божество. Защо е така? Неразбраната любов е в света. Хората като се оженят, щом се оженят, ядат от дървото на познаване доброто и злото и тогава се примесват добрите и лошите условия. Може би в това е смисълът - ние не бива да забравяме,че сега започваме да обичаме Бога без да го упрекваме. Значи ние имаме нужда да помним кога сме го упреквали досега, за да се учим от това - да разберем защо и как точно сме го упрекнали и дали не продължаваме да го упрекваме понякога на дело, прославяйки го и благодарейки му на думи? Вижте примера с младоженците - Учителят ни показва единия от начините да "упрекнеш Бог" - да обявиш един човек първо за бог, без който не можеш да живееш - това значи че този човек го "връзваш" за себе си да осигурява живота ти. С други думи като обявяваме някой човек за свой Бог ние упрекваме Бог,че не ни е дал достатъчно да живеем сами та имаме нужда от друг човек да е до нас и да ни дава живота.... Не пряка дума или мисъл е упрек към Бог, излиза, а отношението към света ни, очакванията ни, недоволството и критиката, борбата срещу "враговете", унинието от неуспехите.... ох май ще стане много дълъг списъка... Благодаря на Валентин за страхотната книга, която ни изпрати на нас с Добромир - д-р Д. Пашкулев! Там толкова ясно и красиво просто си е обяснено как "упрекваме Бог" и какво "печелим" от това.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) просто да съм доволна и да бъда себе си Редактирано Октомври 28, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Не пряка дума или мисъл е упрек към Бог, излиза, а отношението към света ни, очакванията ни, недоволството и критиката, борбата срещу "враговете", унинието от неуспехите.... ох май ще стане много дълъг списъка... Малко се обърках. Значи ли, че с всичко и всички трябва да съм съгласна, без мнение след като то се различава от другите? Нали има нещо такова-Обичам те, но не значи, че одобрявам всичко, което правиш. Все пак не сме овце. Макар и с различни мнения и виждания ние можем да бъдем части от Цялото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 A! Илиянче, ето тази задачка решавам още - как да запазя любовта в себе си в тези случаи, за които говориш. Да си имам мнение и да е различно от другите и да не зависи от тяхното, но и да одобрявам свободата на другия да си има също такова свое мнение - противоположно дори на моето. Да изпитвам радост и любов точно от това, че ние сме противоположно различни. Както аз да нямам нужда от нечие одобрение и да не ме интересува дали и кой не ме одобрява - така и аз да не "одобрявам - не одобрявам" мисленето и поведението на другия. Бог одобрява всичко, което е допуснал да се случи - ако ние не го одобряваме, това не е ли пак упрек към Бог, че го е допуснал? Ще кажем - не Бог, човек е допуснал това, което аз не одобрявам... ами този човек не е ли Негово дете? И както Бог му е дал свободата и отговорността да направи това и да мисли така, така и ние да даваме свободата, да я приемаме и разбираме - не да я оценяме. Излиза,че всеки опит за оценка на нещо е вече готовност за упрек към Бог. Дори и отличен да пишем... това значи автоматично че ги има и другите оценки....а те са "упрек" за несъвършенство... Много полезна ми беше тази мисъл за деня и тази беседа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Ами то излиза, че ни остава само молитвата и да се уединим... А ако кажа на другия в разговор, че смятам неговото решение за неправилно, но не налагам мнението си, а просто след време живота доказва думите ми. Аз не напомням с -видя ли, казах ти!, а напротив заедно разговаряме и разискваме, обсъждаме урока?.. Далече съм от идеята да оценявам. Напротив, дори и да пострадам покрай някого смятам, че този урок, който следва е добре да разбирам и ако отсрещния човек иска да му помогна да разбере. Ако не желае, моля, свободен е да не ми говори, не се обиждам... Сигурна съм, че понякога е добре да оставиш детето да падне и да си удари коляното, отколкото да му казваш-не трябва да подскачаш!... Имаше период, в който се стараех да предпазвам, дори да забранявам, /особено за близките ми/ но сега мисля, че малките грешки, изживени с понесени последствия, уроци са полезни. Дори предпазват от по-големи и сериозни грешки... Редактирано Октомври 28, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 (edited) Ами то излиза, че ни остава само молитвата и да се уединим... rolleyes.gifМолитвата много помага! Но не само че не се уединяваме - напротив! - точно когато съм успявала да постигна това (трудно, но съм успявала - най-вече в професията си и в най-близкия си кръг от хора - уча се още) точно тогава се отваря душата, ума и сърцето ни за истинското общуване, за човека, който стои до нас, който Бог ни е пратил като "курсова работа". Като че ли пада някаква пелена пред сетивата ми и се усещам едно с другия без значение той дали се чувства едно с мен и дали ме приема и разбира. Това последното вече си е неговата "курсова работа", не моята. А ако кажа на другия в разговор, че смятам неговото решение за неправилно, но не налагам мнението си, а просто след време живота доказва думите ми. Аз не напомням с -видя ли, казах ти!, а напротив заедно разговаряме и разискваме, обсъждаме урока?.. Ами според мен няма такова нещо като неправилно решение. Ти може би искаш да кажеш на този човек, че ако ти беше на неговото място, не би мислила и постъпвала така? Но ти не си на неговото място и съсвсем не си той, нали? Дори и после това да се окаже грешка - значи Бог е решил,че той има нужда от тази грешка и последствията от нея. Значи тя за него не е била "неправилна". Сега се уча да одобрявам и да се радвам на всички мисли и решения на другия, но и аз да си запазвам свободата да решавам сама как да реагирам на тях - също с любов. Ще опитам с един пресен пример. Вчера Диманка (7г.) нещо се нацупи и остави химикала докато другите пишеха важно нещо. Обикновено в такива случаи реагирам с подкана или показвам някак,че това не е "правилното" поведение. Вчера разбрах �”имана (дълго е за обяснение - но тя си имаше някакво нейно детско основание да се нацупи) и я погалих. Взех тетрадката и и започнах да пиша важното нещо в нея, като я помолих за разрешение и казах,че много си мечтая пак да съм ученичка, но никой не ми разрешава вече. Много съм била стара. (Знам ги колко са чувствителни на тази тема). След 30 сек. детето вече не се цупеше - гледаше ме как пиша и се чудеше да си вземе ли тетрадката или да ме остави да съм поне малко ученичка. Аз и показах какво съм написала - знам,че пишеш по-хубаво от мен, но толкова мога, казах, искаш ли си сега тетрадката или да пиша още? На мен ми стига толкова - благодаря ти че ме остави да съм малко ученичка и да пиша в тетрадка. Много съм щастлива...... Тя доволно и усмихнато си взе тетрадката и продължи да пише. .... Простете ми, че ви отнех толкова време и място с тази история, но много ми се искаше да я споделя с приятели... Редактирано Октомври 28, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Както аз да нямам нужда от нечие одобрение и да не ме интересува дали и кой не ме одобрява - така и аз да не "одобрявам - не одобрявам" мисленето и поведението на другия. Бог одобрява всичко, което е допуснал да се случи - ако ние не го одобряваме, това не е ли пак упрек към Бог, че го е допуснал? Ще кажем - не Бог, човек е допуснал това, което аз не одобрявам... ами този човек не е ли Негово дете? И както Бог му е дал свободата и отговорността да направи това и да мисли така, така и ние да даваме свободата, да я приемаме и разбираме - не да я оценяме. Излиза,че всеки опит за оценка на нещо е вече готовност за упрек към Бог. Дори и отличен да пишем... това значи автоматично че ги има и другите оценки....а те са "упрек" за несъвършенство... Много полезна ми беше тази мисъл за деня и тази беседа! Да и на мен ми бяха много полезни и много навреме тази мисъл и вашите коментари - благодаря ви: Донка, Илияна, Валентин ... и всички! Съгласна съм абсолютно с това за оценката! По-здравословното отношение към нещата е приемането им, такива каквито са. И единственият начин за промяна (подобряване) на нещата в действителност е осъществяване на промяна в нас самите. Всички преки намеси в протичането на събития и съдби, дори и най-невинните, дори и тези, при които сме не 100%, ами 1000% убедени, че сме прави и че е за добро, най-вероятно подлежат на кармично санкциониране. За съжаление ми е много трудно, особено когато правя нещо не сама, а заедно с още някой - кога да се намеся, как да се намеся, щом съдбата ни е впрегнала заедно в едно рало, двама или повече, значи всеки от нас е отговорен, всеки трябва да даде най-доброто от себе си. При такава ситуация да премълчиш и да приемеш видимо неадекватни действия от страна на партньорите също не е добре. Но ето ти пак оценка .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Аз пък Го обвинявам всекидневно за всички ситуации и моменти, в който ме е забъркал! И Му казвам така: Ах, Ти, Боже как можа да бъдеш толкова милостив към мене грешния! Всеки ден страдах! Как можа да ми дариш Благодатта си, като ме прекараш по-възможно най-краткия и най-подходящ път за мен към Себе Си - страданието! Ах, Ти, ах, Ти! И както писа Ивчо в една тема: "Не можеш да ме заблудиш, Боже!" Ти си виновника за "моите" успехи! Ти си винавника за всичко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 28, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2007 Да! ... пустият му Палавник, да се свети Името му Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Благодара, наясно съм вече. Но се уплаших, че нещо съм объркала... Ти може би искаш да кажеш на този човек, че ако ти беше на неговото място, не би мислила и постъпвала така? Но ти не си на неговото място и съсвсем не си той, нали? Дори и после това да се окаже грешка - значи Бог е решил,че той има нужда от тази грешка и последствията от нея. Значи тя за него не е била "неправилна". Обикновено, когато има решения, които трябва да се вземат от повечко хора, просто изказвам своето мнение и приемам общото решение. Но знаете ли, колко е скучно да съм в 90% от случаите права... За съжаление ми е много трудно, особено когато правя нещо не сама, а заедно с още някой - кога да се намеся, как да се намеся, щом съдбата ни е впрегнала заедно в едно рало, двама или повече, значи всеки от нас е отговорен, всеки трябва да даде най-доброто от себе си. При такава ситуация да премълчиш и да приемеш видимо неадекватни действия от страна на партньорите също не е добре. Но ето ти пак оценка sad.gif Преминах през такъв период. Разделих се със съдружници в малък, общ бизнес. Подарих почти всичко, просто защото разбрах, че не може да има разбирателство. Сега съм свободна и те също Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Изключителна беседа. Когато започнах да я чета и да маркирам подходящи мисли, видях че трябва да я сложа почти цялата във форума. Благодаря за споделеното и разсъждненията. Имах нужда и от беседата, и от вас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.