Jump to content
Порталът към съзнателен живот

БОГ...


bulgaro

Recommended Posts

  • 2 weeks later...
  • Отговори 158
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

"Какво е това, което е било, е и ще бъде, без да се гледа съществува ли Вселената или не, ще има ли Богове или не?"- пита езотеричния Катехирзис на Сензар, на което се дава отговор:"Пространството".

По такъв начин Бог на посветения Апостол и индуския Риши се явява Пространството- както невидимото, така и видимото. В езотеричния символизъм Пространството се нарича "Седем пъти облечената вечна Майка- Отец", тъй като от недиференцираната до неговата диференцирана повърхност то се състои от седем слоя.

Елена Блаватска- "Тайната доктрина" :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Бог не е онзи, който те отнема от себе си.

Бог е този, който те връща на себе си.

Много точно и на място казано! От това повече няма друго какво да се каже.Уважавам и ценя мнението изказано от Силвия всичко добро на всички с уважение: :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Първото стъпало

(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:

— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:

— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?

Мъжът му отвърнал:

— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!

— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?

— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.

Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:

— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Линк към коментар
Share on other sites

Първото стъпало

(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:

— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:

— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?

Мъжът му отвърнал:

— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!

— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?

— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.

Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:

— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Както казва Кант "Бог е вън от познанието, но не и вън от опита на съществуването."

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Какво е за мен Бог ли?

Това, което ме осмисля.

Което ми показва пътя, когато съм объркана и като безпомощно дете се лутам в мрака и свети ярко в най-ужасна тъмнина.

Което ме издърпва от най-дълбокото, от дъното и ме спасява с живителния дъх.

Което ме изчиства от най-омазващата кал.

Което ми дарява надеждата, че не е без смисъл всичко.

Което ми избърсва най-горестните сълзи и ме утешава, когато всичко съм изгубила.

Което ме съгрява в най-сковаващия лед.

Което шие раните ми и изтрива болката.

Това, което ми прощава моето несъвършенство.

Което никога не ще ме предаде.

Какво е Бог за мен ли?

Дом.

Линк към коментар
Share on other sites

Въпреки, че бях решила да не пиша повече по темата все пак не мога да се въздържа и ще цитирам Учителя защото думите му винаги са влизали много дълбоко в мен:

Ще кажете, че съществува някъде едно братство от свободни хора. Къде е това братство? И вие се стремите към това братство, но нито сте виждали тези хора, нито езика им знаете, нито мястото, дето живеят. Ще кажете, че те са навсякъде. Така се казва и за Бога, че е навсякъде, но хората нямат ясна представа за Него. Да имаш ясна представа за нещо, трябва да си го опитал. Казваш, че печката гори. Ти имаш вече представа за горението. Знаеш, че при горението се отделя светлина и топлина. Като говорите за това братство, вие го разглеждате като някакъв център. И слънцето е център в слънчевата система. Значи, дето са тежненията на известни идеи, там е центърът. Едно тяло може да бъде център, когато излъчва от себе си известни енергии и ги изпраща към онези, които се стремят към него. В това отношение Бог, Духът, Висшето Божествено съзнание са центрове. Като знаете това, не се опитвайте да определите понятието Бог. Да мислиш, че можеш да го определиш, ти ще приличаш на малко дете, което не пие млякото си, но го изследва: защо е бяло, отде е донесено. Тези разсъждения не са нужни за детето. То трябва да си изпие млякото и да се ползва от неговата хранителност. Също така и идеята за Бога трябва да се възприеме без разсъждение. – Как е възможно да приемеш една идея, без да разсъждаваш? – Това говори за по-високо съзнание, отколкото да приемеш идеята с разсъждение. Разсъждението е механически процес.

Председател на фирмата

Ето още нещо от същата беседа: "Да намериш Бог, Великият център на живота, това значи да намериш светлината и топлината, знанието и свободата в твоя живот. Имаш приятно чувство и една светла мисъл в себе си, но не ги цениш, търсиш друго нещо. Ти се заблуждаваш. Знай, че реалността е в самия тебе, а не вън от тебе. "

Линк към коментар
Share on other sites

Не изпитвам необходимост да давам определение на това какво е Бог - няма думи, които да изразят усещането за Бог, както и усещането за любов, както и редица други усещания (да не кажа всички усещания). Какво е Бог няма значение - има значение какво е Бог за всеки от нас, а дотук не срещнах определние, което дори отчасти да се приближава към моето усещане за Бог.

Предпочитам да усещам връзката си с Бог, вместо да я описвам и преписвам. Думите тук са излишни.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък се чудя

дали човек някъде дълбоко в себе си не мрази бог?

Аз мисля, че е точно обратното, дори когато личността ни не приема бог

някъде дълбоко в себе си има една частица от Бог в нас и ние неосъзнато го обичаме,

дори когато използваме произволни имена различни от думата бог.

Линк към коментар
Share on other sites

Идвайки на този свят , ние сме отнесли със себе си част от Божествената същност , искра от Вечния огън . Колкото и ненавист и омраза да таим в сърцето си ,наистина има една малка , непроменяема, вечна и божествена част в нас , която е с знак + и , която е част от Живота , истината и любовта .

Тази божествена частица е надеждата ,че един ден всичко ще се оправи , тя е пътеводител и висш наставник в нас.

Дори и съзнателно да мразим Бог , да се отричаме от Него , тази частица ни задържа на повърхността. Тя е част от Него , ние сме част от Бог , не можем да мразим себе си .

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък се чудя

дали човек някъде дълбоко в себе си не мрази бог?

Човек мрази това от което се страхува. Много страх от Бога има в Стария Завет. Поне на мен така ми се струва? :hmmmmm:

Но можем да обичаме или мразим нещо само ако сме приели неговото съществуване. Атеистът например няма никакво отношение към Бога :harhar: , има отношение само към вярващите. :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога

1. Алберт Айнщайн, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. „за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния ефект”. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за „Личност на второто хилядолетие” (Ройтерс, декември 2000).

...

1. „Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein: The Life and Times” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33).

2. Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

„Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

3. „Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може.” (ALBERT EINSTEIN, „Ideas and Opinions”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185).

4. „И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен - всички ние принадлежим на Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Albert Einstein: Maker of Universes” by H.G. Garbedian, New York, Funk and Wagnalls Co., 1939, 267).

5. „Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).

6. „Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).

7. Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог - с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:

„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН 1997, 171).

8. „Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).

9. „Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.

Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство - вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.” (EINSTEIN 1973, 255).

10. „Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 140).

11. „Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).

12. В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва:

„Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия - т.нар. „опиум за народите” - не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).

13. Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно интервю за американското списание „The Saturday Evening Post” (26 октомври 1929) Айнщайн изразява своето отношение към Иисус Христос:

„- До каква степен сте повлиян от Християнството?

- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.

- Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус?

- Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е твърде колосален в сравнение с писанията на разни празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни фрази.

- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Viereck 1929).

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък се чудя

дали човек някъде дълбоко в себе си не мрази бог?

Това е вярно, единствено що се отнася до личността, т.е. нисшата триада, съставена от тялото, ума и емоциите. Дълбоко в подсъзнанието ни, личността мрази Бог, защото се страхува за запазването на водещата си роля в човешкия живот. Подсъзнанието са различните модели на реакция, поведение, навици, привички, инсттинкти, страхове, които сме развили в течение на многобройните си въплъщения. От друга страна нашето свръхсъзнание, което е съзнанието на нашата душа, на своя собствен план е наясно с единството на всичко съществуващо и на човека с Бог в частност. Затова ако разглеждаме човека в неговата цялостност, а не само като личност, най-съкровенната ни същност, не само че не мрази Бог, но е и едно с него. Тази наша същност може единствено да обича.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето една интересна мисъл за Бога от Учителя:

Идеята за Бога не е идея, която съществува вън от нас. Нашата реалност съществува в реалността на Бога, понеже Бог е нещо повече от реалността. Значи, има нещо повече от реалността. Има една дума, с която тази реалност може да се обозначи. Някои метафизици казват, че Бог е едно несубстанциално Същество. Той е Същество извън всякаква субстанция. Субстанцията подразбира нещо, от което светът е създаден и се създава. Частицата „суб-“ значи „под“ – това, от което се образуват нещата, което работи. Думата „есенция“ разбира сила, която произвежда нещата. Мнозина смесват думата „есенция“ със „субстанция“. Това са две различни, производни думи. Ние употребяваме думите „сила“ и „материя“. Качеството на материята и качеството на силата са две различни понятия.

Той ми е и брат, и сестра, и майка

:thumbsup2:

Как ви се струва? Вашата представа доближава ли се до идеята в този цитат? :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"Най-високата идея (концепция), която всяко едно човешко съзнание има, е схващане за един или повече аспекти на Бога." Дори и атеистите вярват в Бог, доколкото техните идеали включват в себе си отделни аспекти и характеристики на Бог. Бог е нашия най-висок идеал и няма значение как ще го изобразим в представите си - дали като всичко съществуващо, като човек, като животно, като Слънцето или като нещо друго. Ние при всички случаи приписваме на този образ реални качества, според собствените си разбирания и възможностите на нашето съзнание.

Човек може да разбере Бог и то не само външната му форма, а и неговата същност, наистина само частично, не в Неговата пълнота. Но нашата представа за Бог постоянно се развива, потенциала в това отношение е безкраен. И тук може би е мястото да се каже, че расъжденията за Бог, опитите да бъде описан и разбран, са всичко друго, но не и безсмислени. Зад ограничените ни представи стои нещо реално и колкото повече се стремим да проявим в себе си най-възвишените качества според нашите идеали, толкова повече разбираме и опознаваме Бог, като същевременно си създаваме нови идеали които по-точно и вярно отразяват същността му. При това пак повтарям: не е задължително да свързваме съзнателно нашите идеали с Бог (както например правят атеистите). Човек без идеали е вън от Бога, без значение как се определя.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте Приятели,

много нещо се е изписало тук ...

надявам се цитатът да внесе светлинка и стопли умовете и сърцата .

~~~~~~~~~~~~~~~~

Който ще ви даде подтик. Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете да прекарате една ваша идея, не можете да реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога! Ама, казвате, да вярваме. Не. На вас ще ви преведа един пример. Като питали един от старите мистици, какво нещо е да вярваш в Бога? Е, казал, да си разговаряш с приятеля си! Какво нещо е вярата или да вярваш в Бога? Това е да си разговаряш с приятеля си лице с лице. Сега вие какво разбирате под думата вяра? Ще вземе някой да ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам. Какво е вярата? А този го разбира много просто, той казва: Да се разговарям с приятеля си! (Как ще се разговаряме с Бога?) Чудна работа, как ще се разговаряте? Че най-лесното нещо е да разговаряш с Господа. Всеки ден може да разговаряш с Господа, Който разбира! Няма по-лесно нещо от това да се разговаряш с Него всеки ден. А който не знае, няма по-мъчна работа от това. Та знанието, вярата е първият подтик. Тя е една определена величина. Аз определям вярата, това, което може да те подтикне към реалността на нещата, да направи една връзка, това е вярата. Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел, да се разговаряте и да се разбирате, това е вярата. Образува се една връзка, ти не можеш да определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането. Тази връзка, която ви държи заедно, това е приятелство. Като се скъса тази нишка, вие не можете да се разбирате, не можете да се разговаряте.

СЛЪНЦЕТО НАС ОГРЕ И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА СИ В НАС ОТКРИ.

При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен. ХАНИ е да си доволен. Затова знанието е украшение на Любовта. Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред себе си. Сега това, което ние имаме, то не се купува, то се придобива.

Всички противоположности водят към реалността.

Само светлият път на Мъдростта

води към Истината.

В Истината е скрит животът.

начало

книги › беседи › мок › Пътят на доброто › Ханизе

 ~ ВАТАНСКИЯ ЕЗИК избрани цитати от беседи

* Сила Живот Здраве *

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"Бог не е Разум, а причина за съществуването на Разума; не е Дух, а причина за съществуването на Духа; не е Светлина, а причина за съществуването на Светлината."

Из "Божествения Пемандър"- цитиран в "Тайната доктрина" от Блаватска. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Завчера гледах предаването по Евроком България "Таралеж" с водещ Емил Кошлуков, където той беше поканил за интервю един от българските ядрени физици, участващи в експериментите на ЦЕРН. Много ми допадна нещо, което този човек каза:

"Бог започва там, където свършва знанието."

В този смисъл вярата в бог е израз на човешкото незнание.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето една интересна мисъл за Бога от Учителя:

Идеята за Бога не е идея, която съществува вън от нас. Нашата реалност съществува в реалността на Бога, понеже Бог е нещо повече от реалността. Значи, има нещо повече от реалността. Има една дума, с която тази реалност може да се обозначи. Някои метафизици казват, че Бог е едно несубстанциално Същество. Той е Същество извън всякаква субстанция. Субстанцията подразбира нещо, от което светът е създаден и се създава. Частицата „суб-“ значи „под“ – това, от което се образуват нещата, което работи. Думата „есенция“ разбира сила, която произвежда нещата. Мнозина смесват думата „есенция“ със „субстанция“. Това са две различни, производни думи. Ние употребяваме думите „сила“ и „материя“. Качеството на материята и качеството на силата са две различни понятия.

Той ми е и брат, и сестра, и майка

:thumbsup2:

Как ви се струва? Вашата представа доближава ли се до идеята в този цитат? :)

Там където са Двама, третият е БОГ! Любовта ги свързва! А Бог е Любов, нали?! :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

А Бог е Любов, нали?!

:thumbsup:

Да обичаш Бог, значи да го виждаш навсякъде. Ако го търсим вън от нас, никога няма да го намерим. Защото той е в нас. Когато проявяваме Любов, ние се оглеждаме в човека срещу нас - и там виждаме Божественото, но и той вижда същото в нас. Бог е навсякъде, но може да го видим само ако обичаме. Без Любов животът няма смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

В този смисъл вярата в бог е израз на човешкото незнание.

Или, казано другояче, признание относно незнанието за свръхчовешкото - но не е ли това също и смирение?! Отдаване? Приемане? Освобождение? Защото, ако претендира за сигурно знаене на висшите истини, човек остава скован от своите представи за тях и това неусетно му пречи да се развива?

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...