Силвия СД Добавено Септември 24, 2008 Доклад Share Добавено Септември 24, 2008 (edited) В този смисъл вярата в бог е израз на човешкото незнание. Или, казано другояче, признание относно незнанието за свръхчовешкото - но не е ли това също и смирение?! Отдаване? Приемане? Освобождение? Защото, ако претендира за сигурно знаене на висшите истини, човек остава скован от своите представи за тях и това неусетно му пречи да се развива? Именно! Приемане. Не смирение, а приемане е точната дума. Не освобождение, не отдаване. От какво да се освободим - от човещината си ли - това е източния модел на философия. Будизмът е този, който води до осъзнаване на човешкото и приемане на нещата такива, каквито са. И до тук. Но будизмът като учение съдържа в себе си една празнина - липсва двигателя, стимула, има вагони, но го няма локомотива. А християнската философия запълва именно тази празнина - дава смисъл на това приемане. Точно в несмирението. Идеята за смиреността, според мен, е неправилна. Лесно се обърква смирение с примирение и тук е спекулацията. А християнството е именно непримирение, защото примирението води до застоя, а развитието е в осъзнаването на незнанието като стимул. В осъзнаване смисъла от него. Пък смисълът е - вечното движение. Редактирано Септември 24, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 25, 2008 Доклад Share Добавено Септември 25, 2008 Вярата в Бог (истинската) изразява степента, в която човешкото самосъзнание се издига постепенно до свръхсъзнанието на вселената. Човешкото знание не просто се примирява до осъзнаване на не-знанието ни, на естествената (и за наше добро) ограниченост. То се С-мирява с Вселенския Разум, намира своето място и роля в Цялото и съзнателно ги заема и следва. Вярата в Бог не е антипод на човешкото знание - човешкото знание е задължително стъпало по Пътя към постигането на Свръхсъзнанието - но само ако се разширява и търси безкрайно, ако допуска, а не изключва. Понятието Бог е приоритетът, който спасява човешкото знание от капсулиране и деградация.... Вчера четох ето това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Септември 25, 2008 Доклад Share Добавено Септември 25, 2008 БОГ е любов, а какво е Любовта , да вземеш участие в страданието на ближния си , да понесеш половината от загубата му и да дадеш половината от печалбата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 Среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва:"В него живеем, движим се и съществуваме", чрез него душата може да добие своя първоначален живот- да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. .... Безсмъртието, което ние търсим няма да дойде от хората. Безсмъртието ще дойде от Бога. Ако ти не си свързан със своята мисъл с Бога, какво искаш? Не е необходимо да знаеш какво нещо е Бог, да имаш предвид някаква външна форма, за да се обърнеш към Него за помощ. В Бога е непреривният живот, щастието, блаженството, разумността. Всичко е в Бога. .... Като казвам, че Бог е светлина, нямам предвид физическата светлина. На тази светлина зреят всички плодове: ябълки, круши, сливи и др. На Божествената светлина обаче растат само добродетели. В нея е безсмъртието. Дето са добродетелите там е райската градина. Който се храни с добродетели, зрели на Божествената светлина, той никога не умира. Жива е Божествената светлина. Из "Здраве и дълголетие чез силите на живата природа"- Петър Дънов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аниел Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 В този смисъл вярата в бог е израз на човешкото незнание. Или, казано другояче, признание относно незнанието за свръхчовешкото - но не е ли това също и смирение?! Отдаване? Приемане? Освобождение? Защото, ако претендира за сигурно знаене на висшите истини, човек остава скован от своите представи за тях и това неусетно му пречи да се развива? Именно! Приемане. Не смирение, а приемане е точната дума. Не освобождение, не отдаване. От какво да се освободим - от човещината си ли - това е източния модел на философия. Будизмът е този, който води до осъзнаване на човешкото и приемане на нещата такива, каквито са. И до тук. Но будизмът като учение съдържа в себе си една празнина - липсва двигателя, стимула, има вагони, но го няма локомотива. А християнската философия запълва именно тази празнина - дава смисъл на това приемане. Точно в несмирението. Идеята за смиреността, според мен, е неправилна. Лесно се обърква смирение с примирение и тук е спекулацията. А християнството е именно непримирение, защото примирението води до застоя, а развитието е в осъзнаването на незнанието като стимул. В осъзнаване смисъла от него. Пък смисълът е - вечното движение. БОГ е Това, което е Било , Е и Ще Бъде. До Него не можем да стигнем с ума си , затова физикът казва така. Можем да стигнем само със сърцето си , ако е чисто, смирено и изпълнено с Любов. Светъл ден на всички и много вдъхновение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 (edited) БОГ..., Постоянно се говори за него... יהוה Не го произнасяйте. Произнесено, вече не Е Бог. Редактирано Декември 3, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 Аз не, но един истински маг може: " Най - великото Име в учението на Кабала и висшата магия - ЙЕВЕ. Това е формулата, която обхваща всички всемирни закони. Оригиналноато и древноеврейско изписване е: йероглифите יהוה (благодаря ти Азбуки). Йод е символът на оплождането, положителният полюс на природата, Духът-баща. ХЕ приемащото лоно, майката, символ на отрицателният полюс. ВАУ е детето, включващо в себе си както свойствата на бащата така и на майката...Второто Хе завършва процеса, явявайки се като символ на неговата завършеност и означавайки същевременно началото на нов цикъл, където в качеството на ЙОД действа ВАУ от предишния процес. По този начин е бил сътворен светът...Шемотът (Божието Име )ЙЕВЕ се е считал за толкова свещен, че даже Посветените са го произнасяли само при заклинания, а в повседневния живот са го заменяли с тетраграматон." ЗОР АЛЕФ Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 (edited) Хм, имам си особени представи за "произнасянето". Дали маг, дали друг, произнесено от човек, това име вече не Е Бог. Човешката реч материализира, ограничава имената до тази ни реалност. Звуците в това име, в тетраграма, са единствените букви в еврейската азбука, които се използват и като гласни. В човешката реч винаги има редуване между гласни и съгласни, поради което това име, който и да се е опитал да го чете, все му е добавял някакви консонантни стойности. Но в това име няма съгласни, а дори гласните в него са от друго естество. Правили ли сте си експерименти със следното: да се опитате да изречете нещо свято. Улавяли ли сте моменталното понижаване на вибрацията и "уплътняването" на енергията в сравнение с момента непосредствено преди да сте го изрекли? За нещо такова става дума, ама стига толкоз. Редактирано Декември 3, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 3, 2008 Доклад Share Добавено Декември 3, 2008 (edited) Абсолютно права си. Могъществото винаги е в неизреченото . Но има и нещо друго. Когато чрез теб трябва да бъде изречено нещо то не е от самата теб, ти си само съд, проводник и тогава самият/та ти се поучаваш.... мммм да пак си права няма как да се обяснят тези неща. Може и на теб да ти се е случвало както и на мен. Моменти в които нещо е трябвало да се каже и аз самата съм - оставала някъде отстрани и съм се учила от думите които излизат от собствените ми уста. В същото време съм се чувствала по този начин (добре че има емотикони). Т.е. бих могла да кажа, че е голяма чест незаслужена от моя страна когато съм била проводник на Словото и тогава самата ми душа е ученик. Първо се уча аз и чак след това забелязвам ефектът отсреща, а той също е - . Имам няколко такива опитности . Поздрави! п.п. Може би в такива моменти се произнася това име т.е. когато на адептът му се дава т.е. в тези моменти той е проводник на Божественото и Самият Бог, чрез него Произнася... Редактирано Декември 3, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.