Кастанеда

[Ради]

Това, което го казва selsal за "безупречността на воина" е точно така, аз ще си позволя да го перефразирам и разширя - човек трябва да внимава да не бъде увлечен от своите дарби, таланти и способности. Има не малко гений, завлечени от своя гений.

[mecholari]

На мен, нещата, които говорят Selsal и Ради ми звучат като път, който трябва да следваш, стереотип. Освен това и като догма (трябва). Освен това ако един прикривач изненадва с поведението си, тези, които го етикират и те започват да не знаят какво да мислят за него, тогава той действително не е ли прикривач? Кой е- може ли друг да знае по-добре от него самия? Единствено вътрешното състояние на човека е показател за качествата му на воин. А външното е актьорско майсторство.

Смятам, че много по-силен момент от учението на дон Хуан е овлядяването на "намерението". Това е да правиш нещата без да ги искаш. Да ги "възнамеряваш". И ми харесва, че за него не може да се даде последователността ,с която да го научиш. Така не може да бъде вкарано във догма.

Освен това смятам, че се изпуска един важен момент-можеш да бъдеш човек на знанието и без да "виждаш" (за didi_ts с любов). И всъщност, за кого е важно дали виждаш или не? Дали не е за тези, които толкова много искат да "виждат"? Ако много искат това всъщност е желание а не "намерение". А "намерението" е ключа в учението на дон Хуан и то отваря тайните врати.

Друг важен момент е работата с егото. Но то си е строго индивидуално. Благословен си ако някой ти покаже, че си нищожество и го осъзнаеш. След това можеш да бъдеш в очите на другите какъвто си поискаш.

Самотата, невестата тиха

във сърцето с любов покани.

Покани я и никой не питай

и се радвай на себе си ти.

И не слушай коварните думи

на хората с поглед в теб вперен,

които разтягат лукуми,

колко смирен си, или пък наперен.

Тишината, сестрицата верна

тогава с любов прегърни.

Скрита в думите омразата черна

с тиха стъпка, в мълчание спри.

И не слушай ти упрека нервен

на света, че си черна овца.

Да бъдеш на себе си верен

избери си за своя съдба.

И тогава ще литнеш свободен

и обичан от твойта сестра,

и дори от невестата воден

пред света не ще скършиш снага.

И изворът вечен на сила

със любов ще умива света,

с лекота красота сътворила

ще рисува твойта душа.

[Силвия СД]

На мен, нещата, които говорят Selsal и Ради ми звучат като път, който трябва да следваш, стереотип. Освен това и като догма (трябва). Освен това ако един прикривач изненадва с поведението си, тези, които го етикират и те започват да не знаят какво да мислят за него, тогава той действително не е ли прикривач? Кой е- може ли друг да знае по-добре от него самия? Единствено вътрешното състояние на човека е показател за качествата му на воин. А външното е актьорско майсторство.

Смятам, че много по-силен момент от учението на дон Хуан е овлядяването на "намерението". Това е да правиш нещата без да ги искаш. Да ги "възнамеряваш". И ми харесва, че за него не може да се даде последователността ,с която да го научиш. Така не може да бъде вкарано във догма.

А "намерението" е ключа в учението на дон Хуан и то отваря тайните врати.

Редактирано Декември 2, 2007 от Силвия СД

[Атлантида]

...

Ако става дума за сравнение между познанието по магия и това на "пътя на знанието" - духовния път, границата може би минава между качеството на мотивацията, а не зависи толкова от конкретните методи. При "пътя на знанието" мотивацията е за стремеж към глобално обхващане на познанието и по вертикал (висше аз, свръхсъзнателно развитие) и по хоризонтал (практично его приложение, но съобразено с директивите на вече присъстващия висш Аз). При магията познанието се ограничава предимно в търсене на развитие по хоризонтала, като до голяма степен липсва присъствието на висшата развиваща се вечна същност, висш Аз. Така го разбирам, поне що се отнася до магията каквато е днес. Чувал съм, че да речем преди две хиляди години думата магия семантично е била наситена със същото значение като духовен път - сега обаче нещата са се променили.

Здраве!

Напълно съм съгласна с Орлин,че качеството на мотивацията е границата.

"Не е важно какво казваш на тревата.Можеш и да си измисляш разни думи;

важното е чувството, че 'и се радваш и че се отнасяш с нея като с равна."

Този цитат ми е любим и е на Кастанеда,дори съм си го сложила в профила.За мен няма съмнение,че учението на толтеките е "по вертикала".Въпрос на семантика,наистина, в днешни дни "магия" е придобила доста по-различно значение и няма общо с духовното развитие,точно обратно.

[selsal]

Никой не е казал, че нещо "трябва". И мисля, че не от моите думи е извлечено това "трябва", а е принадено към тях. По същия начин може да се каже, че и дон Хуан налага "трябвания", понеже той има буквално стотици наставления към Кастанеда, в които се посочва насоката, руслото на толтекския път. Всъщност аз посочих една опасност, една евентуална заблуда, която може да изиграе лоша шега дори на много надарения човек и в никакъв случай не съм развивал разбирането си за някакъв императив.

----

Задача на прикривача не е да изненадва с поведението си. Напротив, задача на прикривача е да не изненадва с поведението си, именно това го прави прикривач. Изненадват фокусниците или неверни съпрузи. Прикривачът желае да постигне едно нещо: бавното и контролирано преместване на събирателната си точка. Това как го етикират и това как той се самоусеща в очите на другите, няма защо да го засяга, точно тия неща го отличават от актьорската игра.

Намерението е да правиш нещата без да ги мислиш, без да ги подреждаш и преподреждаш постоянно, а не без да ги искаш. Възнамеряването е подход алтернативен на шаблонните реакции на тонала (цялостният механизъм на отреагирване и подреждане). И защото тоналът е този, който "мисли", който обработва и обработва, то намерението остава извън пределите на фиксации от страна на тонала. Въпреки това дон Хуан многократно обговаря разбирането си за намерението. Идеята на това обговаряне е да не се възприеме намерението единствено в мистичния му аспект, като някаква безсъдържателна немислимост.

[mecholari]

А пък аз говорех за нещо друго. И това е вкарването на култ за съвършенство. Вкарвайки определение за нагласа и състояние, какво се получава ако излезеш от него? Възможно ли е да се породи упрек към себе си? Дон Хуан често говори за съмосъжалението, а Кастанеда споделя как често изпада във това състояние. Тук в този момент лично на мен ми помага дон Мигел Руис с "правете най-доброто , на което сте способни". Също си прощавам, че не съм безупречен и от самосебе си попадам в това състояние-да не се упреквам и самоизтезавам, защото нагласите ми не отговарят на "очакванията". Ти как се справяш с това Selsal? Безупречен воин ли си?

Колкото до прикривачите не съм съвсем съгласен, защото и Кастанеда, и Тайша , и Флоринда, дон Хуан често ги запознава с хора, които им устройват театри. Те всъщност са воини , които помагат в обучението. Затова казах ,че могат да бъдат каквито си поискат. Просто външното им представяне не отговаря на вътрешното им състояние (и всъщност често говориме и двамата едни и същи неща). Но това за мен са литературни отклонения, които не ми носят практическа полза. Както и повечето определения. Насистина те са полезни като показващи посока и крайно състояние но не обхващат "камъчетата по пътя".

Всъщност, ще ти кажа какво не харесвам в начина ти на изразяване. Казваш това е , това не е, а не споделяш как да го постигнем. Затова примерно ми харесва поста на Атлантида, защото показва едно упражнение за намаляване на "собствената значимост". Споменах какво на мен ми е помогнало да се почувствам по-незначителен. Но да кажеме ,че аз съм изключение и съм бил "благословен". Ти как се справяш с егото си Selsal? Държиш ли да приема твоите определения, важно ли е за теб това?

А ще се съгласиш ли, че думите вкарват неразбирането между хората? В едни и същи думи различни хора виждат различни неща и след това за почват да си защитават твърденията (може би на всяка цена)? Искам да те питам, ти смяташ ли, че в мълчанието е истината? В тишината?

Каква е личната ти мотивация да четеш Кастанеда? Примерно моята е, че имах сънища, на които нямах обяснение. Преди това съм чел книга като "Излекувай живота си" на Луиз Хей, и вервай ми, това е било защото не съм се чувствал съвсем добре и нормален. А пък да ти кажа чесно в тази книга прочетох една "сугестия"-"всичко от което имам нужда идва при мен, всичко , което трябва да знам ми се разкрива". След като започнах да я утвърждавам, твърдя, че книгите започнаха сами да ме намират. И естествено и отговорите у тях. Просто започнах да разбирам какво се случва с мен. Та какъв е твоят мотив?

[Валентин Петров]

задача на прикривача е да не изненадва ...

да постигне едно нещо: бавното и контролирано преместване на събирателната си точка.

намерението остава извън пределите на фиксации от страна на тонала.

!!

Отлично!

[mecholari]

задача на прикривача е да не изненадва ...

да постигне едно нещо: бавното и контролирано преместване на събирателната си точка.

намерението остава извън пределите на фиксации от страна на тонала.

!!

Отлично!

Валентине, приемам, че не си прочел предишния ми пост, защото се получава забавяне от страна на модераторите (проверяват постовете преди да ги публикуват). Затова ще пропусна да си поговориме за прикривачите.

За второто твърдение, че е отлично не съм съвсем съгласен. И това е, защото всъщност цялото учение на дон Хуан е извън тонала. В нагуала е, затова дон Хуан нарича себе си Нагуал. Даже има едно описана случка в един ресторант, където дон Хуан споделя с Кастанеда, че тонала е покривката на масата и върху нея са всички понятия, даже и понятието Бог и всички представи и споразумения, а нагуалът е всичко останало извън покривката. Затова и воините се учат да "мислят" без мисли и да действат в тази непознаваема област.

[Валентин Петров]

намерението остава извън пределите на фиксации от страна на тонала.

Отлично!

а второто твърдение, че е отлично не съм съвсем съгласен.

И това е, защото всъщност цялото учение на дон Хуан е извън тонала. В нагуала е, затова дон Хуан нарича себе си Нагуал.

нагуалът Хулиан и той уж беше Нагуал но повече приличаше на хулиган

Това научи Дон Хуан да приема хората и техния избор

Без тонал няма съществуване в света на хората. Става неразбираем.

Възможността да излизаме от него по желание дава свобода.

Тогава можем да наблюдаваме безпристрастно своя тонал.

Не можеш да ремонтираш мотора на колата докато я караш, нали

[selsal]

Аз нямам очаквания по отношение на своята безупречност. На мен не ми се налага нито да се гордея с безупречността си, нито да си прощавам липсата й. Същото е – примерно – със сънуването. Моя грижа не е ще сънувам ли, или няма, сънувах ли или не; просто мое занимание е сънуването. Самият въпрос: безупречен ли съм, или не, би бил преекспониране на моето его, а аз нямам навика да преекспонирам онова, което ми се случва; аз рекапитулирам и с това въпросът се изчерпва.

----

Mecholari, според мен един израз е автентичен, когато разкрива смисъл и довежда до осъзнаване. Мисля, че това е истинското “как”. Моя идея е не да изговарям функционални, инструментални “как”, а изпълнени със значения “как”. Духовната практичност не е поредица от действия, духовната практичност е смисълът на тия действия. Осъзнаването превъзхожда всяка подръчност. Затова и ползвам “е-та” и “не-е-та”, така се опитвам да прокарам тънки отлики и да проследя верни съотнасяния. Моите “е-та” и “не-е-та” – надявам се – не са еднозначни, а диалектични. И по тоя начин “камъчетата” на пътя се усещат досущ.

----

Случва се, да ми се каже, че мислите ми са хладни. Това ме кара да се усмихвам. Защото добре знам, че човек има маниер да притопля мненията си с егото си, но да претендира, че ги сгорещява със сърцето си.

----

Не да държа някой да приема моите определения; искам да видя какво е отношението към тях; и да чуя в какво се състоят чужди виждания.

----

Словото е моя любов. Дон Хуан многократно обяснява на Кастанеда да говори, да се изразява, да пише книги; самата рекапитулация има своя могъщ ефект, заради превръщането на миналото в представи и думи. Думите объркват затлачените души и просветяват откритите. Хайдегер казва, че езикът е дом на битието. Хората не бива да обвиняват думите за собствената си неспособност да ги употребяват истински.

Тишината е добре да е преди всичко в ума. И защото умът на Бога се е намирал в мълчание, Словото е произлязло от него и е създало света.

----

Кастанеда ми каза нови неща. Новите неща са моята мотивация да живея.

----

Напротив, не цялото учение на дон Хуан е извън тонала. Дон Хуан разделя тонала на правилен и неправилен. И многократно развива огромното значение на правилният тонал. Точно правилният тонал отваря пашкула, за да може в света на воина да навлезе наугалът. Безупречността е постигането на правилен тонал. Това е така нареченото “магическо обяснение” от “Сказания за силата”, откъдето е прословутото сравнение с покривката върху масата и всичко, което е извън масата. И точно както казва Валентин – “без тонал няма съществуване в света на хората”.

Това са отговорите ми на твоите въпроси, Mecholari.

[Диляна Колева]

Освен това смятам, че се изпуска един важен момент-можеш да бъдеш човек на знанието и без да "виждаш" (за didi_ts с любов).

mecholari,като говорим за знание и за съпоставяне върти ми се из главата от много време ,но все не можех да го формулирам ,а и ми звучеше много самонадеяно ,за да му дам глас ,но скоро ми попадана готово формулирано от Хераклит -тъмния мъдрец неразбран от съвременниците си много.

"Истинската мъдрост не е многознание ,а познание на Логоса"

Затова той нарича Платон и сие многознайковци,тродулюбиви ,работят ,разбират,философи ,но не са мъдри (според него).

Истинската мъдрост,казва Хераклит ,е постижение на скритата хармония на противоположностите и разбирането на единството на всичко.

Дали пък и дон Хуан не учи същотото....

Единството на всичко -това е .Така ги възприемам и аз нещата.

С много обич към всички ,защото ме карате да се замислям.

[mecholari]

Всъщност мнението ти много ми харесва. Искам да ти обърна внимание само на нещо. В Толтекската книга на мъдростта е написано "не правете предположения" , "питайте". Затова те попитах за личната ти мотивация и за егото. Исках да чуя твоята истина. Сега съм доволен от отговорите ти.

Ще ти кажа какво за мен представлява моя път. Това е нагласата да задържам тишината максимално дълго у себе си. Думите да дон Хуан "Говоря ти от 35 години тишина" показват посоката на мен. Освен това си имам и една сугестия "Господи, аз ти принадлежа и съм твой слуга. Да бъде волята ти!".

Но ще ти кажа с какво не съм съгласен в един от постовете ти. И това е, че нарече Летачите "егрегори". Спомням си, че когато бях дете имах моменти, когато изпитвах неистов страх да стъпя на земята, и дори да си пусна краката примерно от леглото, на което седях. Живо си спомням една "мътна сянка" , грозно същество , която ме накара да изпитам неистов ужас стоейки до една чешма. Освен това негативни същности са не само летачите. Успявал съм да видя и странни "космати" същества движейки се бързо близо до земята, носещи негативно излъчване, неприятно чувство и настръхване на космите на врата. И даже хора, сякаш болни от проказа грозно ухилени. Винаги съм се отвращавал от начина по който хората се отнасят един с друг, и начина по който малтретират животните , разстенията, изобщо цялата природа. Когато бях малък и беззащитен ясно ми беше показано каква ми е "ролята" в обществото.

О друга страна от малък виждам "силиците", така както ги нарича Ванга. Това е нещо като да виждаш на малки бели движещи се точици. Сънувал съм сън, когато в една черква видях на Господ сандалите. Беше толкова силно усещане, паднал ничком в неописуемо преклонение пред силата. Един друг път го видях като светлина по същия начин, описан от Моххамад (в Исра) и Ванга.

Съжалявам приятелю но всъщност Богомилите са прави. Светът е създаден и принадлежи на Дявола, а нашето призвание е да вкараме божествената любов и доброта в него. Господ ни е въоръжил с достатъчно лична сила и винаги ни помага да обърнем лицата си към него. Затова съм обещал да бъда негов свидетел и не мога да оставя в света, тези които обичам невъоръжени със знанието. Пътят за тяхното спасение минава през ученията на бялото братсво. А Христос е пътят, истината и живота. И той изпраща духа на истината от Отца на всеки готов да го приеме. А между човека и Отца не са необходими посредници. Това е заветът на духовните учители, а пътят на воина , или пътя на ученика (Дънов) се разкрива напълно , когато очистиш сърцето си и започва истински, когато нещата, които започват да ти се случват, не съществуват думи с които да ги обясниш. Тогава пътищата на ученият се сливат в едно и черпиш директно от извора.

[Силвия СД]

Аз нямам очаквания по отношение на своята безупречност. На мен не ми се налага нито да се гордея с безупречността си, нито да си прощавам липсата й. Същото е – примерно – със сънуването. Моя грижа не е ще сънувам ли, или няма, сънувах ли или не; просто мое занимание е сънуването.

[Guest valentinus]

Въпрос към приятелите, добре запознати със Словото на Учителя

Дон Хуан показва/разказва за летачите, чужда раса която се храни с етерите ни. Има ли нещо подобно при Учителя?

Ето линк към подобна тема в един друг форум http://www.kaldata.com/forums/lofiversion/...php/t48346.html

[Станимир]

Доколкото помня съм срещал нещо подобно. В Агни Йога със сигурност има. Ще се опитам да го намеря.

[bee_bg]

Виделината и тъмнината

[Валентин Петров]

Дои Хуан каза, че с дисциплина всеки би могъл да доведе енергийното тяло по-близо до физическото. Обикновено разстоянието между двете е огромно. И тъй като енергииното тяло е на определено разстояние, което при всеки човек е индивидуално, то всеки може с по-мощта на дисциплина да го превърне в точно копие на физическото си тяло, тоест - триизмерно същество с плът. От тук произтича и представата на магьосниците за другия или за двойника. По същия начин, чрез процес на дисциплиниране, всеки човек може да превърне триизмерното си, плътно физическо тяло в съвършено копие на енергийното тяло - тоест безплътен заряд от енергия, невидим за човешкото око, както всяка енергия.

Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия...

- Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии.

http://www.kaldata.com/forums/lofiversion/...php/t48346.html

Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.

Виделината и тъмнината

[Валентин Петров]

"Под думата тъмнина ние разбираме всички материални светове... Тъмнината е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека."

Виделината и тъмнината, 19^-а НБ, 11.IV.1937 г.

Според мен мислите от беседата са подбрани така, за да се наблегне на думата материален.

Тъмнината са състоянията, в които може да изпадаме от време на време - да правим глупави избори, да се обърнем повече към лъскавото в живота / материалното/. Много често си казваме - за малко, да опитаме какво е. И така, без да се усетим, оставаме в тъмнината. В духовен план изпадаме в 'дупка', започва едно лутане като в лабиринт, без да знаем накъде да поемем. Изходи много, но кой е правилният? Светлината.

Можем да си спомним кога мислите ни се отклониха в друга посока.

невъзможно упражнение при постоянно разбъркани и хаотични мисли -

положение като на Фродо в пещерата на Шелоб:

Оплетено в его майа, под влияние на множество мисли и желания,

съществото живее в илюзия и така стига до своята смърт.

Бхагават Гита

помощ от Светлината

Нишката да е една - това е радж йога.

Едно-насочени мисли с пълна концентрация.

Детска рисунка на Ариадна при входа на лабиринта.

Wiki

Тушку Минотавра пустили на мясной рулет (таверна почтенного Николадоса напротив дворца), рога - на многочисленные сувениры в окрестных лавочках, Минос был поставлен перед фактом, что малинник закончился, и теперь будет грустно.

Света и силна мисъл за Бога - една!

С памет мощна и ясна, ум в чистота

Ходим в правия път в Светлина

Мисли, право мисли

Песен на Учителя

Редактирано Декември 5, 2007 от Валентин Петров

[Слънчева]

Единствено вътрешното състояние на човека е показател за качествата му на воин. А външното е актьорско майсторство.

Независимо от кое учение се води човек, ако има желание и мотивация да върви по духовния път, неминуемо ще намери и литература и всичко, което му е нужно.

Другият свят, висшите същества помагат на всеки и то така, че той да ги разбере. Някои имат по-научен подход, други чрез приказки, трети са философски настроени. Всеки има право да намери най-близкото за себе си.

Себевладеенето, опознаването на себе си, вътрешния мир са качества на война

[val68z]

..Из всички подаръци, които сме получили, личната важност е най-жестокият.

Тя преобразува магическото и пълно с живот същество в беден високомерен и непристоен дявол.

...Заради нашата важност ние сме препълнени със злост, завист и разстройства, ние позволяваме да ни водят чувствата на удоволствие и бягаме от задачата за познание на самите себе си под предлози като: “това ме прави ленив” или “това е толкова изморително”!

Зад всичко това стои безпокойство, което се опитваме да заставим да замълчи с все по-плътен и все по-малко естествен вътрешен диалог.

...Друг път Карос ни каза, че демонът на важността не засяга само тези, които си мислят, че са учители, това е общ проблем. Един от твърдите му бастиони е собствената външност.

..Карлос продължаваше да обяснява, че собствената важност се храни с този същия вид енергия, който ни позволява да сънуваме. Затова загубата и е основно условие за нагуализма, тъй като това освобождава излишък енергия за наше ползване, а също така и защото без това предупреждение пътят на воина може да ни доведе до грешка.

...Това е същото, което се е случило с много ученици, те започвали добре, икономисвайки енергията си и развивайки потенциалните си възможности. Но те не се усещали, че в степента в която получават сила, в същата степен отглеждат в себе си паразит.

Ако възнамеряваме да отстъпваме под натиска на егото, по-добре да го правим като обикновени хора, защото маг, който се счита за важен, е най-тъжното нещо.

...Имайте предвид, че личната важност е предателска.

Тя може да се маскира под фасадата на почти безупречно смирение, тъй като тя не бърза.

След цял живот борба е достатъчна малка небрежност, лекичко да се подхлъзнете и тя веднага като вирус, изведен в тишина, или като онези жаби, които чакат в течение на много години под пясъка на пустинята и с първите капки дъжд се пробуждат от летаргията и се размножават.

...Да отчита природата й е задължение на благодетеля – да пришпорва важността на ученика, докато тя не се взриви. Той не може да чувства жалост.

...Воинът трябва да разбере как да бъде смирен на най-трудния път или той няма да има дори минимална възможност за успех под стрелите на неизвестното.

Армандо Торес. "Срещи с Кастанеда"

Източник: http://castaneda-bg....lubopitno16.php

...Чувството за собствена значимост прави човека тежък, тромав и суетен.

За да бъде воин, той трябва да бъде лек и гъвкав.

Най-трудното нещо на света е да възприемеш нагласата на воин.

Няма полза да тъжиш, да хленчиш и да оправдаваш тези чувства, като си мислиш, че вечно някой ти причинява нещо.

Никой нищо не прави никому, още по-малко пък на един воин.

...Воинът не се разкайва за нищо, което е сторил, защото ако отдели някое свое действие, окачествявайки го като подло, грозно или лошо, това значи да придава неоснователно значение на самия себе си.

Номерът е над какво ще насочим повече вниманието си.

Ние сами се правим или злочести, или силни.

И за едното, и за другото трябва еднакво работа.

...Самоувереността на воина не е самоувереността на обикновения човек.

Обикновеният човек търси потвърждение в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност.

Воинът търси безупречност в собствените си очи и нарича това смирение.

Обикновеният човек се вкопчва в ближните си, докато воинът се вкопчва единствено в безкрайността.

...В даден момент воинът е способен да прави много неща, които изобщо не е можел да прави преди години.

Самите тези неща не са се променили; променила се е неговата представа за самия себе си.

...Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто ей-така.

...Да се отказваш от нещо в себе си е глезотия.

Може би най-лошата глезотия — тя ни кара да вярваме, че вършим нещо велико с това отказване, но на практика ние само съсредоточаваме прекалено вниманието си над себе си.

[shining_star]

Да. Но не забравяй каква е била ц е л т а на т. нар. "стари виждащи", с която са създали това магическо учение: Било е създадено за лични цели на самите тях! Не че самите те са се чувствали много важни...изцяло съм съгласна с Карлос, що се отнася до това да се откажеш от своята себезначимост и биография. Но егото и всички производни от него... са част от пътя на развитие. Ще ти припомня само нещо: как дон Хуан учеше Карлос да се откаже от своята себезначимост, като говори на тревата. Карлос се противеше, казваше, че не може да го направи... Дон Хуав му каза: трябва да го направиш. Кажи нещо на тревата, аз ще се отдалеча, няма да те чувам нито да те виждам. От това зависи обучението ти при мен.

Карлос за момент помислил да се качи на колата си и да си отиде. И това да е последната му среща с дон Хуан...защо му е било толкова трудно? Ето това недоумявам...Аз не съм магьосник, нито кандидат за такъв. Но за мен не представлява трудност да кажа нещо на тревата, дори и пред хора.

[Eлф]

"Дойде ви една хубава мисъл. Вие магия нали искате? Дойде ви една хубава мисъл, едно малко хубаво чувство да направиш нещо, пък ти отлагаш. Казваш: Сега не му е времето, след години. Сега, сега още като ти дойде на ума, направи го, нищо повече. Минаваш някъде, видиш някое цвете хубаво, искаш да го целунеш. Казваш: Какви детински работи. Целуни цветето, нищо повече. – Ами какво ще кажат хората? Остави хората настрана, целуни цветето. След като го целунеш, ще влезеш във връзка с ония същества, на които то е изложение.."

Божествената усмивка

[braman]

"Воинът не е мързелив, но и за никъде не бърза"

"На теб все някой друг ти е виновен"

"Бъди ловец, а не жертва"

Много позитивизъм лъха от книгите на Кастанеда. Но, според мен, те са полезни само като леко допълнение и забавно четиво на вървящите по сериозен духовен път. Защото ако употребата на опиати се вземе на сериозно, може да има деградиращи последици.

[Eлф]

"Воинът не е мързелив, но и за никъде не бърза"

"На теб все някой друг ти е виновен"

"Бъди ловец, а не жертва"

Много позитивизъм лъха от книгите на Кастанеда. Но, според мен, те са полезни само като леко допълнение и забавно четиво на вървящите по сериозен духовен път. Защото ако употребата на опиати се вземе на сериозно, може да има деградиращи последици.

Самият Дон Хуан не поясняваше ли някъде из книгите, че на него такива не са му били необходими, но за Карлос са били и то естествено се е случило под ръководството на Учител. Смътно си спомням, че го пишеше някъде и това според мен е важна подробност защото иначе много народ ще си намери нужното оправдание, за употребата им, ще се успокои привидно и ще продължи .

Редактирано Октомври 12, 2010 от Eлф

[braman]

Елф, познавах кастанедовци, които масово преминаха на марихуана. Надявам се, че са си научили вече урока.

Иначе на мен книгите му ми харесват - в тях има доста жизненост и чувсто за хумор.

Редактирано Октомври 12, 2010 от braman