Jump to content
Порталът към съзнателен живот

20.12.2007 г. - Мислете, че сте свободни


Recommended Posts

Мисъл за деня - 20 Декември 2007 г.

"Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга; или учител, или ученик. Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си."

Из Синаповото зърно, 20 НБ, 18.IV.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Казвам: Вие трябва да носите в ума си само една идея – да учите. Този съвет ви давам. Не взимайте нещата в тяхното статическо положение. Не взимайте работите в тяхната свършена форма. Никога не желайте да бъдете най-добрият човек, нито най-богатият, нито най-ученият. Никога не мислете за нещата в тяхната завършена форма. Освободете се от понятието на господар или на слуга. Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или на ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга, или учител, или ученик.

В случая май под свободни се разбира, че сме свободни да учим, независимо или въпреки ролята, която изпълняваме в тази си инкарнация. :hmmmmm:

И защо се казва да не се стремим към съвършенните форми?

Линк към коментар
Share on other sites

Да мислиш за нещата в тяхната завършена/съвършена форма, поставя граница. Развитието е вечно. Ако възприемаме или си превставяме една форма като завършена, това е само илюзия. Това не означава да нямаме идеали, а просто да следваме тези идеали със съзнанието, че отвъд тях има други идеали, "по-съвършенни" и "по-завършени", но засега непостижими.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Мисълта "аз съм многоучен/а" и пр. води до изгубване на устрема и простотата

Също, почва сравнение с другите, мисъл за авторитет, спорове и пр.

Хубавото отношение е да се учим от всички.

Трябва смирение.

"Всеки който търси да има слава, е на крив път. Трябва да търсим славата Божия.

Всяка сутрин ученикът трябва да декларира че е ученик.

Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик както студентът се записва в началото на всеки семестър.

В един университет имало 4000 студенти и те се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отпред, отстрани и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Секретарят разбрал че този е единственият записан ученик.

Този секретар е Великият учител.

От 4000 студенти само този е ученик, който има смирение.

Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого."

Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев, 1 том.

Някой свърши с отличие медицина, право, естествените науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея.

Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с Любов. Днес се проповядва на хората как трябва да живеят, но те се отегчават и казват: „Всичко, което ни се проповядва, го знаем вече. Знаем, че Христос дойде на земята да спаси човечеството, за което пострада, умря и възкръсна. Знаем, че трябва да възприемем учението Му и да живеем по Любов“. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят?

Всички трябва да станат наследници на царството Божие, да придобият нещо, което да им послужи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. той сам вярва вече в това, което говори.

Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече.

Какво нещо е Духът, малцина знаят. Ще кажете, че всеки може да има Христовия Дух. Не е така. Не всяка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, в която има въглища. И това не е достатъчно. Въглищата трябва да са запалени и буйно да горят. Топлината излиза от печката и стопля окръжаващите. Следователно, ако здравето минава през душата на човека и тя трансформира енергиите му, той може да прояви силата си. Същото може да се каже и за вярата. Ако вярата проникне през всички клетки на човешкото тяло и го освети и събуди Словото в него, тя е изпълнила задачата си. Ако вярата може да запали Словото в човека, изпълнила е своето предназначение. :feel happy: :feel happy:

Земята като училище

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

В живота си, както казва Учителя, трябва да преминем през всички фази – в един случай ще сме слуги, друг път господари, учители, ученици. Трябва да сме готови да влезем във всяко едно от тия положения и нищо да не ни пречи. Само така ще можем да разберем другите, да простим нашите и техните прегрешения. Иначе няма как да запазим връзката си с Бог. И още – трябва да се научим да разбираме живота в неговия вътрешен смисъл, (затова сме ученици), т.е. човек трябва да стане човек господар на низшето в себе си, иначе цял живот ще му слугува. Когато разберем, че не можем да нарушаваме законите, които Бог е създал, тогава всичко идва на мястото си и ставаме свободни.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня - 20 Декември 2007 г.

"Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга; или учител, или ученик. Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си."

Из Синаповото зърно, 20 НБ, 18.IV.1937 г.

Реално, точно така си е.

:rolleyes:

:wub:

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя ни дава един практически метод. Когато някой ми говори и аз слушам като ученик, не чувствам никаква тежест, но си мисля, че трябва да прилагам, и започвам да чувствам тежест. Слушам като слуга, чувствам тежест, но си мисля, че това е моята работа и тежестта в мен намалява. Слушам като господар, чувствам тежест, но си мисля, че това е моята отговорност и тежестта в мен намалява. Слушам като учител, чувствам тежест, но си мисля, че трябва да дам пример, и тежестта ми намалява. Тежестта означава несъотствие на форма и среда, възможности и условия. За да излезем над средата, която ни подтиска, трябва да използваме по-високи вибрации: мисли за чувствата, идеи за мислите. По-високият свят управлява по-ниският.Свободата е в по-високия свят. Физическите форми са ограничени, материята на нашите тела тежи. В крайните форми няма движение, няма свобода. Нашите физически форми са несъвършени и мисловните ни форми са несъвършени. Идеалът ни е над тези форми. Съвършетството е в Божествения свят.

Мястото на човека в природата

11 школа на лекция на общия окултен клас,

11.V.1922 г – четвъртък 7 1⁄2–9 ч. в. Ст. София

"Когато безграничният свят или когато безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От безграничния, значи, от обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят, външният свят, или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно."

"Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Същото е и с вас: когато станете толкова добри, че във вас никаква промяна не става, вие сте на кривия път, все сте едно изкуствено цвете. И сегашната опасност на съвременния свят произлиза от това, че той е станал изкуствен. Изкуствеността седи в това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бъдем улеснени във всичко, всички други да страдат, а нам да ни е приятно. А ученикът на окултната школа трябва да знае, че при трансформиране на всяка енергия се образуват страдания. Всякога когато човек минава от едно състояние в друго, претърпява едно вътрешно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, няма ли го, той остава все на едно и също място. Следователно, промените, които стават във вас, трябва да знаете, са път на движение."

Необятната любов

12 школна лекция на общия окултен клас,

18.V.1922, четвъртък 8 1⁄2–9 1⁄2 ч. в. Ст. София

"Аз ще обясня Любовта в първа степен. Любов, която не може да се разбере, е омраза! А кога великата Любов става омраза? Сега майката родила 5–6 деца, обаче едното от тях обича повече. Следователно, туй обично дете е станало причина да се появи в къщи омразата. Любовта на едното ще роди омразата на другите. Не е ли туй фактически в дома? Така е добре. Как трябва да примирим тия енергии? Аз говоря за Любовта, като енергия. Сега ние се намираме в света на контрастите. Там, дето има омраза, има и Любов. Любовта е несъвършена. Любовта, в която има сенки, е несъвършена, а съвършената Любов е без никакви сенки. И когато вие дойдете в съвършената Любов, ще се намерите в безгранична светлина, там ще бъдете сами. Ама няма да има никакви образи наоколо и никакви ангели няма да има. Ти ще живееш в една безпределна светлина и ти сам не ще имаш никакъв образ. Питам тогава: Ще се яви ли някаква омраза в душата ти? Не. Ти ще бъдеш тих и спокоен, там ще чувствуваш присъствието на тази вечна свобода, там ще чувствуваш Любовта, миналите космоси не ще се явят, а щом искаш да създадеш някой космос, ще извикаш омразата и Любовта. Следователно, щом човек иска да създаде един образ, веднага злото се ражда в света. То е един видим образ. Корен на злото са желанията на образи. А образът, това е една примка да хванем една Божествена душа, да я ограничим, да ѝ турим един юлар, да ѝ турим остен и да я измъчваме, колкото искаме. И тъй Любовта на земята не е нищо друго, освен едно ограничение. И сега хората това правят, те не се обичат, а само се измъчват. Тъй съм ги познал аз. И някои ще кажат, че се обичат. Към онзи, когото обичаш, трябва да бъдеш най-внимателен, защото и най-малката ти погрешка ще внесе най-голямото нещастие – барут е това – ще има лоши последствия. Ти ще любиш, но ще бъдеш крайно внимателен, а искаш ли да те любят, пак ще бъдеш крайно внимателен в езика си и във всички отношения. Защото формите носят злото в себе си. И вследствие на туй, някои говорят, говорят за другите, говорят, че еди-кой си еди-какво си казал, но ти трябва да знаеш, че като съзреш тия форми, ще дойдат в стълкновение, ще стане един взрив и вие, които сте на земята, из въздуха ще ходите.

И тъй, когато дойдете да боравите с образите на Любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни. Запример, имате някой човек, когото обичате, зарад вас той е красив, нали? А за другиго вашият красив човек е грозен. Тъй щото нещата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: от окултно гледище, ние не знаем коя е мярката на абсолютното зло в света. Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света. Но не знаем мярката, с която си служим. Запример, вземете между животните, зъбите на вълка са направени, за да се брани: като го закачиш, той се брани, значи той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зъби имам". Вола, като го бутнеш, той с рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имам". Коня ако го бутнеш, той с копитото ще те ритне. Казва: „Крака имам". Значи всички същества си имат един начин за бранене. Той и с ръце, и с крака, и с уста, не само със зъби, а и със езика си, с всичко, той е усвоил всички методи за бранене.

Сега за да можете да разберете дълбочините на туй окултно учение, вие трябва да се справите с всички противоречия. Любовта трябва най-първо да я схванете, като един безграничен принцип, в който няма никакво зло. Да я схванете без никакво съдържание и без никакъв смисъл. Защото щом признаваш, че в Любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или както казваме ние: вечното, като се ограничи, злото се ражда.

Сега ако аз ви оставя на туй положение, ще ви създам едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създам едно зло и мнозина от вас ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме", „Бога да обичаме". От хиляди години ние казваме „да се обичаме" и все не се обичаме; „да бъдем милостиви", и все не сме такива; „да бъдем внимателни", и все не сме внимателни. Всеки ден ние все обещаваме, обещаваме, обещаваме, а при това все има нещо, което ни препятствува. Кое е това, което ни препятствува? – Че ние не искаме да признаем нашите недостатъци. А недостатъкът е: всякога, когато човек се намери ограничен в известна форма, това е недостатък. Запример, ограничени сте в едно тяло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образ и подобие Божие, но ако бихме погледнали на туй човешко тяло, тъй както е то в същност, бихме избягали на 300 километра далеч от него. Тъй идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което сега имате. И когато аз говоря за онзи ум, ни най-малко не означава този ум, който сега имате; когато аз говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирам това сърце, което сега имате. По някой път вие имате такава опитност, чувствувате Любовта като нещо отвлечено, но то е за 5–10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате като че целият свят е примирен, но туй състояние изчезне и после пак дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. После имате известно просветление на ума, като че всичко е Божествено, всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: окултната наука дава методи, по които ние трябва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трябва да претърпи някои промени. А тъй както сте според сегашното си съзнание и в рая да влезете, пак ще потънете. Никой не може да разбере какъв е законът. Ако вие турите отгоре на морската повърхност камък, той ще потъне. Щом ви поставят в райската градина, вие през пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райските подове не могат да ви издържат. Е, питам: Как ще седите тогава в рая? Сега в школата вие какво мислите? Някой от вас е нещастен, търси някой начин да се излекува, друг иска да стане учен, трети иска да стане богат – всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислят много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че аз с моята четка искам да ви зацапам. Не. Аз още не съм изкарал всичките ви недостатъци. Аз не ви цапам, ами трябва да се хвърли тази светлина, да се схванат нещата тъй, както са в своята реалност, за да се познаем. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всичките недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това, ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашните лекари казват, че когато има такива утайки в кръвта, от тях усещате едно неразположение вътре и трябва да се пречистят. Това значи, че материята е нечиста. Сега искам вашият ангел да не е слаб. Ангелът ви не трябва да бъде слаб. Вие като един търговец трябва да знаете вашия ефектив, точно, математически, толкова звонково злато имате в касата си, ни повече, ни по-малко. Трябва да знаете още на този ефектив какъв кредит съответствува. Злато имате, но имате и нещо, което не е чисто. Може да разполагате с 100 000 лв., а правите един оборот с 5–6 милиона и за вас хората казват: „Той е един търговец с няколко милиона". Други може да мислят, че всичко, което имате, е капитал. И всички съвременни добродетелни хора фигурират само с един много малък ефектив, а в същото време, всеки минава за човек с по 10 милиона капитал. Някой минава за светия, друг минава за виден, а някои минават за много прости; последните са по-добри, понеже имат смелост, казват цялата истина тъй, както е: „аз имам толкова в касата си". Следователно, ако вие за в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следния, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабите, в това блато, вътре, и за 10 хиляди години най-малко ще крякате в блатото."

Линк към коментар
Share on other sites

Вие трябва да носите в ума си само една идея – да учите. Този съвет ви давам. Не взимайте нещата в тяхното статическо положение. Не взимайте работите в тяхната свършена форма. Никога не желайте да бъдете най-добрият човек, нито най-богатият, нито най-ученият. Никога не мислете за нещата в тяхната завършена форма. Освободете се от понятието на господар или на слуга. Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или на ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга, или учител, или ученик.

В съвременната психология се приема,че човешкият ум е нещо като карта на света около него. Докато умът се развива и учи, картата непрекъснато се променя и обогатява - старите етикети се пълнят с ново съдържание, появяват се съвсем нови "открития".. Ако в един момент умът спре развитието си и попълването и промените на картата, това би означавало еволюционна смърт.

Кое би спряло естествено заложения механизъм на попълване?

Може би замръзването на точката, от която се наблюдава света - т.е. ако обявим себе си само за слуга, ние няма да можем да виждаме света през очите на господар - картата ни ще остане бедна, едностранчива и ще изопачи отношението ни и поведението ни. Не бихме разбрали логиката на поведението на тези, които наричаме господари и бихме им натрапили своята гледна точка. И обратно.

Може би е съвършенството, за което говори Учителя - това е свършената форма, с която осмисляме своя Път - все някъде трябва да стигнем, някакви резултати да постигнем. Но нали тази форма отново ще бъде плод на нашия собствен ум и неговите абстрактни построения. Значи колкото повече се стремим към това абстрактно съвършенство, толкова повече ще губим връзката със света си. И природата и историята на човешките култури красноречиво ни показват до какво води изолацията - замиране на еволюционните процеси.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...