Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разлика между психолог, психотерапевт и психоаналитик


Recommended Posts

Ако компетентността се определя от академичното образование - а не от широчината и дълбочината на възгледа, - то и Ницше не е психолог. Ами... Дънов? Каква е неговата психологическа компетентност?

Още в темата за регресивната хипноза се видя "висшата математика", която професионалистът прилага - трудна ли беше за възприемане? Та тия неща ги говори всяка втора лелка. От друга страна психоаналитичните интерпретации далеч нямат същността на булевардното психологизиране, което се академизира в доходни кабинети...

Всъщност несъзнаваното на професионалните психотерапевти е предприемаческо, то иска лиценз и доход (диплома и хонорар). И нищо друго.

А да "лекуват" - за тях - е просто анонс към препотвърждаване на дипломата и осигуряване на дохода. Да получаваш пари, защото искаш да дадеш психологическа помощ, е като да вземеш пари, защото даваш любов. Любовта, която дава проститутката и лечението на психотерапевта имат еднаква стойност. И еднаква продължителност като резултат и последици.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 34
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Селсал, ако желаеш, отвори тема по въпросите, които искаш да обсъждаш!

Мечоари, Силвия - намесих се като модератор, защото личното ми мнение е, че съдържанието на поста на мечоари не отговаря на духа на форума - писах го вече.

Хип, психотерапията е отделна дисциплина, така е. Да, психиатрите са създали доста от школите в нея - по социални причини, поради силния гръб на професията си! Но също така е вярно, че повечето психиатри представа си нямат от психология и психотерапия. не визирам теб. Съгласен съм, че разсъждението ми е погрешно - щом психотерапията е отделна дисциплина, се променят нещата.

Относно психоанализата - не подценявам предимствата и - чудесна теория е и е много добра база за всеки, който иска да разбере себе си и психиката въобще. Но не преувеличавам качествата и също - защото тази теория никога не е сведена до практически приложима действеност и практиката на психоанализата мисля, че понакуцва! Но, за мен психиката е табу, прави сте и няма смисъл да участвам въ възвишени психоаналитични дискусии! ;)

Пожелавам ви приятен ден!

С уважение: Орлин

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема кривна в странни посоки...

Hip повдигна един интересен въпрос - за психиатрите и психотерапията...Всъщност основната причина Фройд, Адлер, Юнг да са били психиатри, а не психолози и да са автори на школи в психотерапията е, че всъщност по тяхното време професия "психолог" просто не е имало :) Едно неоспоримо предимство, разбира се, на психиатрите, включително и в наши дни е, че те имат опит както с по-леката, така и с по-тежката клиника, което е съществено при авторството на една теория. Но ако говорим за сравнение на терапевтичните, а не научните умения на психиатрите, няма как да не се съглася с Орлин е, че по мои наблюдения, обучението на психиатрите в психотерапия в наши дни е значително по-незадоволително спрямо това на психолозите. Не визирам конкретни личности, говоря принципно. Разбира се, формалното образование не е толкова съществено, колкото последващото и желанието да се учиш, обогатяваш, развиваш - има не един пример за чудесни психотерапевти с психиатричен бекграунд, но за мен психиатрията в наши дни прави една голяма стъпка назад - биопсихиатрията и ориентира обучаващите се психиатри в тази посока. Резултатите са сближаване на психиатрите с биологичната терапия и отдалечаване от психотерапията...

Що се отнася до прелюбопитния спор за предимствата и недостатъците на когнитивната терапия (примерно) спрямо психоанализата, днес попаднах на много интересна статия на Дж.Милтън на тази тема - Психоанализ и когнитивно-поведенческая терапия - конкурирующие парадигмы или общая почва? Общо взето, не е гениална, но казва някои важни неща - когнитивната терапия повтаря стъпките на психоанализата, краткосрочността й е желанието в динамичния ни свят да намираме бързи решения...Но и изводът на автора е, че емпиричните данни доказват, че дългосрочната терапия (независимо от модалността й) дава малко по-добри и трайни резултати от краткосрочната (независимо от модалността й). Аз не мога да претендирам за богат клиничен материал, но ще допълня, че всякакви обобщения са далеч от научността. Биполярното разстройство далеч не при всеки пациент се лекува за 10 или за 15 КПТ сесии - де да беше така...Работя вече няколко години (но с прекъсвания) с пациент с БАР - имаме над 50 сесии дотук - при него КПТ е абсолютно неприложима, той е изключително артистичен, изключително интелигентен, изключително раним и чувствителен, изключително надарен с дар слово и изключително желаещ да пише за себе си, да говори за себе си, да изрази емоциите си в цялата им пълнота. И преди е ставало дума за това колко важно за един терапевт е да интегрира школите в психотерапията - да бъде гъвкав и адаптивен. Това няма как да се случи, ако се прилепим към един подход, а всеки практикуващ терапевт знае колко изкусително е това...

Лека нощ от мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Шехина,

Юнг нарича своето направление “аналитична психология”, така че основната причина Юнг да е психиатър не е в това, че по негово време е нямало психология. В същото време Ницше (поне 30 години преди Юнг) говори за психология, а в неговите книги психологичната дълбочина така и не е надмината.

Всъщност темата никак не беше кривнала, напротив, тя доби острота на смислите, влагани в отделните дейности, на теоретическия им капацитет и тяхната адекватност, в действителност се говореше по същество. Ала темата ще кривне когато се заговори с формален език: за образование, професия, за дължина и брой на сесиите, като в същото време се избягва говоренето за съдържанието на отделните психологически пропозиции.

Аз съм удивен, когато казваш, че когнитивната психотерапия повтаря стъпките на анализата и като пример за приемственост даваш желанието да се вземат бързи решения, щото, видите ли, светът днес бил динамичен. Това някаква психологическа приемственост ли е, понеже на мен ми прилича на маркетингов подход. И всъщност психоанализата никога не е претендирала за бързина на решенията, а за качество на анализата и качество на лечението (ако става дума за лечение).

И сега най-щекотливият въпрос! Наистина е забавно, когато науката психология се отнася по автоматизъм към терапията. Психологическата причина за тоя автоматизъм е несъзнаваното разбиране, че психологията е истинска психология, само когато ти носи пари. А без терапия пари няма. Предприемачите – всички сме чували – твърдят, че са добри психолози, защото улавят желанията и нагласите на своите контрагенти. А те са сигурни, че ги улавят, защото печелят пари. Днешните психотерапевти са наследници не на психологическото знание, натрупано през последните два века, а на пазарната налудност, обзела света. Болният човек е клиент, защото е източник на доход, а дори се стига дотам, да се убеждава обществеността, че дори ако не си болен, би трябвало да идеш на психотерапевт, защото – именно в динамичния свят – всеки се нуждае от психологическа помощ. Психотерапевтите днес са един нов клир, който вика хората в кабинетите си, както йезуитите са привличали новопокръстени, но не за вяра или помощ, а за пари и налагане на професионална власт. Разбира се, целият този процес се осъществява от терапевтите несъзнавано. “Те не знаят какво правят”, ако се допитаме до Лука. Знаят единствено да инвестират в образование и да търсят възвръщаемост.

Линк към коментар
Share on other sites

Селсал: Разбира се, целият този процес се осъществява от терапевтите несъзнавано. “Те не знаят какво правят”, ако се допитаме до Лука. Знаят единствено да инвестират в образование и да търсят възвръщаемост.

Знаят, джанъм, много добре знаят. Не са знаели някога - днес вече знаят, но изреклият тези думи все още мълчи - изгонен от приютяването на човешкото СЪРЦЕ. Личен интерес - този е критерият за ориентация. И тази "неосъзнатост" се отнася до човечеството като цяло и не може да се ограничи в рамките на психо-темата - същото е и с всички търговци по света, пък били те и магистрални проститутки. Търговията е неразбрано понятие и дейност в същността си - тя не е срамна професия, понеже хората са обречени да общуват и да се обменят помежду си. Елементарна математика.

Ако аз не те обичам, ще ти сервирам боклук, ще те използвам - и особено, ако "ти" си в слаба позиция, а "аз" - не. Човешкият егоизъм е водещият мотив на тази интерпретация. Проблемът е в това да умеем да различаваме същественото от суетното и тленното - трудна работа, ама си струва труда и усилието.

Когато Любовта отстъпи мястото си на неразбраните ни, неосъзнати, изначални добродетели, на собственото ни благородство, душата ни изпада в мрак и спира да се стреми да дарява и постига, а се устремява към желанието да получава, - манипулирайки - да й се доказва това-онова, да се домогва чрез насилие или лъжа към онова, което изначално й принадлежи, и което тя е изгубила по свой избор. Няма нищо страшно да сбъркаш и да попаднеш в мрак, страшно е да останеш там. Грешките могат да бъдат неописуемо красиви. Дяволът е винаги красив.

Господ е допуснал да сгрешим само и единствено за да разберем колко мното ни обича. Станала е "верна" грешка - какво от това?

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

aorhama :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

В момента се занимавам с усвояването на терминологията на „конигтивно-поведенческия психоанализ” и асоциирам с илюзорната действителност , която личният ми филтър успява да пропусне.

Тази тема кривна в странни посоки...

Свързвам го с: „Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.”

Поведението на лицето, оказващо контрол, да кажем через изтриване на постове го свързвам със „Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.”

Евентуалната мотивация е:

„Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.”

Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.”

Както и:

„Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.”

Линк към коментар
Share on other sites

Както виждам, в темата пишат специалисти, което ме радва. И те дават професионална посока на разговора, придаващ му голяма тежест (не като летящите газове в изтритите постове).

Шехина

...при него КПТ е абсолютно неприложима, той е изключително артистичен, изключително интелигентен, изключително раним и чувствителен, изключително надарен с дар слово...

Има ли смисъл да коментирам горните думи на специалист относно приложимостта на КПТ. Или да си обясня смисъла, вложен в тях с напомненото в по-горния пост “Те не знаят какво правят”.

Що се отнася до разликите между психолог, психотерапевт, психоаналитик и психиатър лесно може дори човек лаик да си ги обясни, ако извади общото между тях - това, което е предмета на интереса и дейността им - душата. И отликите си цъфват сами - било наука, терапия, анализа или ятрия.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Що се отнася до прелюбопитния спор за предимствата и недостатъците на когнитивната терапия (примерно) спрямо психоанализата, днес попаднах на много интересна статия на Дж.Милтън на тази тема - Психоанализ и когнитивно-поведенческая терапия - конкурирующие парадигмы или общая почва? Общо взето, не е гениална, но казва някои важни неща - когнитивната терапия повтаря стъпките на психоанализата, краткосрочността й е желанието в динамичния ни свят да намираме бързи решения...Но и изводът на автора е, че емпиричните данни доказват, че дългосрочната терапия (независимо от модалността й) дава малко по-добри и трайни резултати от краткосрочната (независимо от модалността й). Аз не мога да претендирам за богат клиничен материал, но ще допълня, че всякакви обобщения са далеч от научността. Биполярното разстройство далеч не при всеки пациент се лекува за 10 или за 15 КПТ сесии - де да беше така...Работя вече няколко години (но с прекъсвания) с пациент с БАР - имаме над 50 сесии дотук - при него КПТ е абсолютно неприложима, той е изключително артистичен, изключително интелигентен, изключително раним и чувствителен, изключително надарен с дар слово и изключително желаещ да пише за себе си, да говори за себе си, да изрази емоциите си в цялата им пълнота. И преди е ставало дума за това колко важно за един терапевт е да интегрира школите в психотерапията - да бъде гъвкав и адаптивен. Това няма как да се случи, ако се прилепим към един подход, а всеки практикуващ терапевт знае колко изкусително е това...

Лека нощ от мен.

Здравей, Шехина! :)

В статията има много важни моменти. Най-малкото е храна за размисъл. Авторът отначало започва непредубедено, но изведнъж се оказва крайно пристрастен към психоанализата - което не е лошо само по себе си, разбира се. Но при тази му пристрастност заключенията му не са твърде обективни. Но, статията е полезна като цяло. Имам доста статии по когнитивна наука. В една от тях да речем изтласкването като основен защитен механизъм се поставя под съмнение и експериментите не потвърждават обективността му. В когнитивната наука в последните 10-на години се оформя цяло ново направление в паметовите изследвания - конструктивната памет. В стотици експерименти се доказва, че паметта ни е изключително заблуждаваща като смесва, прибавя, застъпва, измисля си паметови епизоди, зависи от контекста на припомняне, има склонността да е подвластна на всичките паметови и когнитивни отклонения, които се проявяват автоматично. В такъв контекст, разказите на клиента ни за ранните му години най-често се явяват една желана от самия него картина, която той несъзнавано иска да види и представи - дори пред себе си. Доколко върху такива спомени можем да основаваме терапевтичния си метод?

Веднъж питах това Никола Атанасов, един от неколцината психоаналитици в тази държавичка - каза, че всъщност няма значение дали са вярни спомените, защото изследваме психодинамиката, без значение фактите (той между другото се интересув амног оот поставянето на психоанализата на научна когнитивна основа). Аз съм напълно съгласен с това. И тук методът на психоанализата се преплита с когнитивната психотерапия - първата търси психодинамиката и менталните наличности чрез изследване на паметовите следи за ранните години, а втората чрез директни методи от типа на "падащата стрела" установява същата тази психодинамика и наличности тук и сега. Психоанализата чрез анализа на ранните години стига до психоналичностите - тоест като проучиш родителския стил, отношенията със сиблингите, типа пренос който човекът прави, изучаваш мисловните му модели. Когнитивната терапия чрез анализа на самите психични движения стига до ранните години - тоест като установиш психичните му модели, веднага правиш връзка за детството му и родителите му. Сигурен съм ,че ме разбираш и че много пъти ти се е случвало да работиш и в двете посоки. Аз ги наричам отгоре надолу и отдолу нагоре подобно на терминът от перцептивния модел.

Искам да призная нещо. До преди няколко месца само, по-малко от година, бях върл фен на психоанализата... Докато не се сблъсках с авторитарните позиции на неколцината (броят се на пръститена едната ръка) български психоаналитици. До голяма степен сега реакцията ми към психоанализата е по-остра като реакция на негативните си преживявания с тези автократични величия, които ми поставиха административен прът в колелата ... :) Съвсем искрен съм, както винаги, но това е моят стил - той си има и положителни страни. Така че, критиката ми към психоанализата в голяма степен е резултат на емоционално наситено мислене и защита на изборите ми - тоест на когнитивни изкривявания. Осъзнавам го.

В статията авторът твърди, че обучението по когнитивна терапия е кратко и неангажиращо, както и че няма личен опит - пристрастията му са ясни, защото твърденията му се разминават с истината. Обучението е 5-7 години, като има лична терапия и т.н. и т.н. Като цяло, статията е в добра посока, но е субективна.

Аз лично съм именно за синтез между тези два ключови метода в психотерапията. Той до голяма степен е направен. С когнитивния анализ не съм запознат, но донякъде съм наясно със схема фокусираната терапия на Джефри Йънг. Тя е колкото когнитивна терапия, толкова и психоанализа, като и двете черпят положителните страни на другата. Между другото, в България обучението по когнитивна терапия се води именно в тази школа до голяма степен, макар че това не се афишира. Аз съм сигурен, че до голяма степен объркванията идват от различните термини за нещата. Например психоанализ-когнитивен мониторинг; "То"-когнитивни схеми; Суперего-правила, допускания; предсъзнавано-автоматични мисли; Несъзнавано - капсулирана дългосрочна памет и т.н. и т.н.

Хората, които в Б-я преподават когнитивна терапия са и аналитици. Аз лично съм привърженик именно на схема терапията. Стандартната когнитивна терапия е добра при фобии, обсес. комп. р-во, хипохондрия, депресия, вземане на решения, решаване на проблеми. За някои състояния обаче се иска по-дългосрочна работа - там психоанализата или схема терапията заемат своето място.

Основната ми мисъл е. че не "моят татко е по-силен от твоя" е верният подход при сравнението на методите, а вземането на най-доброто от тях и дисквалифицирането на ненужното. И в двата лагера прогресивните личности го разбират. ня лятнат ашкола по когн. наука в НБУ през 2006 е била Уилма Бучи, психоаналитичка от щатите - тя прави всичко възможно да осъвремени терминологията и методиката на психоанализата според експерименталните резултати и научните термини на когн. наука. Защото в тази именно наука е бъдещето на развитието на емпиричното проучване на съзнанието (когницията). Същото правят и психоаналитиците Тайсън и Тайсън (семейство са) - вече рядко някой ще обясни да речем детскот оразвитие с орална, анална, фалическа игенитална фази. Не би му се чуло думата. Когнитивната наука прониква в детската психология, в психоанализата и въобще навсякъде където е намесено съзнанието - а къде не е? Интересното е, че тя не се интересува ни най-малко да се съобразява с нищо и никой, докат оогромна част от науките в областта на когницията се приравняват по нея! Сега, може би в извуча като "тоя пък какви ги плещи?". Просто виждам ретроградността на психологическите стъпки, извършвани сега в Б-я, преповтарящи пътят койт одругаде е минат отдавна. Виждам и опитът в страни, които отдавна работят в тази насока и сравнявам. И в Б-я ще се чуе за когн. наука и ще се чува все повече и повече! Дори и сега да звучи това странно...Това, че в Б-я когн. наука я има от десетина години, преподава се и практикува на английски и не се рекламира в Б-я (не смята за нужно да си губи времето с това), не означава че в сетовен мащаб не се развива от 50 години и че тя не е последната дума на психологията! А когнитивната психотерапия се явява приложна когнитивна наука, нито повече, нито по-малко...

Различните терапевти, както и клиенти имат различни характери и нагласи и ако за единия е по-подходяща едната терапия, за другия ще е другата. Идеалният вариант за един терапевт е да съчетаа гъвкаво различн оиметоди според терапевтичните нужди при различните клиенти (пациенти).

В заключение - твърдението, че една ил друга школа са по-добри е проява на пристрастия...

Аз съм удивен, когато казваш, че когнитивната психотерапия повтаря стъпките на анализата и като пример за приемственост даваш желанието да се вземат бързи решения, щото, видите ли, светът днес бил динамичен. Това някаква психологическа приемственост ли е, понеже на мен ми прилича на маркетингов подход. И всъщност психоанализата никога не е претендирала за бързина на решенията, а за качество на анализата и качество на лечението (ако става дума за лечение).

И сега най-щекотливият въпрос! Наистина е забавно, когато науката психология се отнася по автоматизъм към терапията. Психологическата причина за тоя автоматизъм е несъзнаваното разбиране, че психологията е истинска психология, само когато ти носи пари. А без терапия пари няма. Предприемачите – всички сме чували – твърдят, че са добри психолози, защото улавят желанията и нагласите на своите контрагенти. А те са сигурни, че ги улавят, защото печелят пари. Днешните психотерапевти са наследници не на психологическото знание, натрупано през последните два века, а на пазарната налудност, обзела света. Болният човек е клиент, защото е източник на доход, а дори се стига дотам, да се убеждава обществеността, че дори ако не си болен, би трябвало да идеш на психотерапевт, защото – именно в динамичния свят – всеки се нуждае от психологическа помощ. Психотерапевтите днес са един нов клир, който вика хората в кабинетите си, както йезуитите са привличали новопокръстени, но не за вяра или помощ, а за пари и налагане на професионална власт. Разбира се, целият този процес се осъществява от терапевтите несъзнавано. “Те не знаят какво правят”, ако се допитаме до Лука. Знаят единствено да инвестират в образование и да търсят възвръщаемост.

Селсал, ако беше само маркетинг, статистическите проучвания - стотици на брой, щаха да твърдят друго. те обаче казват, че с далеч по-малък брой сесии когнитивната психотерапия постига стабилен успех при работа със страхови разстройства и депресия -там и е силата. А където е слаба, идва на помощ психоанализата - била тя в традиционния си поовехтял вид или в съвременни методи като схема терапията или когнитивния анализ. Другото са приказки на малки деца от рода на "моята играчка е по-лъскава от твоята..."

Относно предприемачеството при терапевтите... Прав си. Но не за всички. Има мнозина, дори повечето, които са искрени и работят това, защото това им е призванието. Има и търговци, да. Но къде ги няма - нима при лекарите ги няма или при програмистите ги няма или при архитектите строители или при политиците и т.н. ги няма? Според мен по-добре да мислим за собствената си сърдечна чистота, а не да се нахвърляме злобувайки върху този или онзи.

В момента се занимавам с усвояването на терминологията на „конигтивно-поведенческия психоанализ” и асоциирам с илюзорната действителност , която личният ми филтър успява да пропусне.

Тази тема кривна в странни посоки...

Свързвам го с: „Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.”

Поведението на лицето, оказващо контрол, да кажем через изтриване на постове го свързвам със „Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.”

Евентуалната мотивация е:

„Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.”

Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.”

Както и:

„Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.”

Да бъде волята ти. Сигурен съм, че си прав - и нека егото ти бъде помилвано и успокоено...

Забележка: последните четири мнения са преместени в "разговорки" - темата "дуел".

Приятна вечер, приятели!

Сърдечни поздрави: Орлин

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Каква е разликата между психолог и психотерапевт надявам се е ясно! Каква обаче е разликата между психотерапевт и психоаналитик? Разликата е, че психоаналитикът, ако не си е направил труда да се самообучи или да се обучи в съвременни, ефективни и действени форми на психическа корекция, е безкрайно неефективен в анализата си и дори по-скоро влошава положението на клиентите си! Има изследвания, които потвърждават тези ми думи! Психоанализата е чудесна теоретична база за който и да е психотерапевт от която и да е психотерапевтична модалност! Нужна и важна теоретична база! Но сама по себе си психоанализата е по-скоро психологична философия отколкото обективно действена психотерапия! Реално действени психодинамично ориентирани психотерапии (тоест по-практично ориентирани от психоанализата) са схема фокусираната терапия (когнитивен анализ), позитивната психодинамична психотерапия, неорайхианската психодинамична психотерапия! Самата психодинамична терапия в класическия си вид, извън споменатите психодинамични направления, както се преподава и практикува (ако се практикува сама по себе си - което надявам се никой не прави), не мисля че е достатъчно ефективна в по-голяма част от психопатологичния спектър! С това не изхвърлям зърното заедно с плявата - просто казвам, че всичко се развива!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...