Силвия СД Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Диана, мога ли да те запитам тези неща от къде ги измисли: И тогава като зло можем да определим нашето съзнателно несъобразяване с тези закони. А това е възможно именно защото притежаваме свободна воля. И това е станало с отхапването от ябълката - плода на дървото на познанието/различаването на добро и зло. Свободната воля от Христовия дух ни е дадена още преди началото на времената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Ани, още като си писах поста вчера, че Бог е създал човека по свой образ и подобие и аз като тебе си зададох въпроса.: Щом е така, откъде е дошло злото, или може би то си е заложено в Бога, но при него някак си не се проявява, а при хората се проявява, защото не са съвършени. Но дали не се проявява и в самия Бог. Той нали е създал света, за да изживее и да познае себе си. А как би познал себе си, ако нямаше борба между добро и зло. Обаче не можах да си отговоря и си оставих поста така...малко противоречащ. Гледам и вие не сте успели....то пък кой ли би могъл да знае със сигурност дали злото е заложено в Бога или е дошло отнякъде другаде Отивам пак да чета Разговорите с Бога на Нийл Уолш. Там мисля, че пишеше нещо по въпроса. Их, начи, защо Бог не дойде да разговаря и с мене...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Защо трябва да приемаме, че след като има зло в нас, то съществува и в Бог? Това, че ние сме създадени по негов образ и подобие, не означава, че сме Него. Учителя често казва, че божественото е във всеки един от нас, човешкото ни различава и него трябва да поправяме. Понятия като добро и зло съществуват само в нашия, човешкия живот, така както 'времето' като понятие сме измислили пак ние. Често си задавам въпроса: А какво е там - в безвремието? Мисля, че в този си живот няма да науча. Тук съм само да се променя. Как - зависи от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 (edited) Да, в Божествения свят няма понятия като "добро" и "зло", те са си наши, човешки. Но ние сме тук да научим уроците от "Дървото за познание на доброто и злото''. Това всъщност са и законите на Кармата. Прекалено много сме заложили на играта, а не на изводите от нея. Сега може би вече има условия да учим познанията на ''Дървото на Живота''. Но всичкото това разделение и понятия са само в главите ни. Като изменим Съзнанието си и нагласите си за Живота ще започнем да се променяме. Това, че сме създадени по образ и подобие Божие също разбираме, когато отворим сърцата си за Истината и Любовта, извън нашите чисто човешки условия и рамки. Редактирано Юни 23, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 (edited) Ето какво пише още в началото на първата книга "Разговори с Бога" - Всички човешки действия са мотивирани на най-дълбоко равнище от едно от двете чувства: страх или обич. Истината е, че има само две чувства - само две думи в езика на душата. Това са противоположните краища на великата полярност, която Аз сътворих, когато създавах Вселената и вашия свят такъв, какъвто го знаете днес. Това са двете точки - Алфата и Омегата, които позволяват на така наречената от вас система на "относителността" да съществува. Без тези две точки, без тези две идеи за нещата не би могло да има никаква друга идея. Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема. Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е , което нарекох Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване. И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх... Значи аз го разбирам така, че добрите постъпки на хората са предизвикани от Любовта, а лошите от Страха. По този начин доброто е производна на Любовта, а злото е производна на Страха. В началото са били не доброто и злото, а любовта и страха.......ми има логика PP. забравих пак за източника . ТУК ги има и трите книги Ето още малко обяснение Бог знаеше, че за да може да съществува любов - и за да познае себе си като чиста любов, трябва да съществува и пълната й противоположност. Така Бог доброволно създаде великата полярност - абсолютната противоположност на любов - всичко, което любовта не е и което сега се нарича страх. От момента, в който вече съществуваше страх, любовта можеше да съществува като нещо, което може да бъде изпитано. Сътворяването на дуализъм между любовта и противоположното й е това, което хората наричат в различните си митологии раждане на злото, падението на Адам, въстанието на Сатаната и т.н. Точно като сте си избрали да олицетворявате чистата любов чрез образа, който наричате Бог, така сте си избрали да олицетворявате ужасния страх чрез образа който наричате дявол. Редактирано Юни 23, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 "Питат: „Къде е Бог?“ – Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава." "Много стремежи имат хората и всеки стремеж е на мястото си. Обаче начинът, по който човек иска да постигне стремежите си, не е правилен." Под тебе и над тебе и се сещам за още нещо, което съм прочела в беседите - злото е крайно, само Доброто е безкрайно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 (edited) Струва ми се, че много сте се отклонили от темата. Промяната е преди всичко свързана с конкретни действия, не само с мисли. И аз не виждам разлика между вътрешна и външна промяна, защото те са взаимозависи, като скачени съдове са. Няма как да се промяняш вътрешно, ако това не се отрази и на социалният ти живот. Необходимостта от промяна е заложена в основата и в идеята за всяка една еволюция - било духовна, било билогична. Който се противопоставя на промените, само забавя и удължава агонията си; агонията на живеенето си и му намира заместители. Редактирано Юни 23, 2008 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Еми ний си разссъждаваме върху въпроса "къде са корените, или кой е първоизточника на злото?". Вярно, че няма връзка голяма с промяната. Ако искат модераторите да отделят мненията в отделна тема. Може пък някой ден да се достигне до решение на задачката Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Животът е движение. Еволюцията е вечно усъвършенстване, т.е. промяна. Бог е оставил на човек възможността да се развива, да еволюира. Дали ще го направи или не е човешки избор. Злото е пряко свързано с този избор, не с Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 24, 2008 Доклад Share Добавено Юни 24, 2008 Променяме се постоянно факт Е. В един човешки живот душата ни променя ли се и генът ни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 24, 2008 Доклад Share Добавено Юни 24, 2008 (edited) Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото? Злото е относително и си е чисто човешко творение в смисъл, че за да говорим за зло, трябва да имаме свободна воля, избор. В природата съществуват сили които могат да се нарекат инволюционни, свързани с материята, инертността, разрушението, разделението, но не мисля че е правилно тези сили да се наричат зло. Злото мога да определя като избор, който е в разрез с Божествените Закони. Нали не забравяме, че човек се среща с доброто и злото когато извършил нещо, за което е предупреден да не го прави? То ест, човек не се среща само със злото тогава... Тогава започва да вижда като добро и зло неща, които иначе няма да види така. Затова говоря за зло и Зло. Избор, който е в разрез с Божествените закони несъмнено е Зло. И следствието от един такъв избор е живот в света на полярностите. Където има неща, явления, които виждаме като зло и добро. Като два неразделни полюса. И тогава няма как това зло да е повече, или по-малко от доброто. Все едно да размишляваме северните полюси на магнитите ли са повече, или южните... Идеята за този поглед върху света е доста стара. Срещаме я в херметизма, тя е основна в идеите на богомилите и катарите, и силно стряска непознаващите. Редактирано Юни 24, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 24, 2008 Доклад Share Добавено Юни 24, 2008 (edited) Като чета последното се сещам, че полюсите са на повърхността. Двата полюса могат да се представят и като център и периферия. Редактирано Юни 24, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 25, 2008 Доклад Share Добавено Юни 25, 2008 Според мен полюсите не са на повърхността, а в сечението на един n-мерен свят (лесно можем да си представим n=2) с един n+1 мерен свят (в предложения за разглеждане опростен модел- n+1=3). Ако съзнанието на наблюдаващия е в n-мерния свят- вижда полюси. Ако е в n+1-мерния свят, вижда нещата в тяхната цялост и не вижда полюси, а цялото, което само пресечено с n-мерния свят дава полюси. В n- мерния свят не може да има съществени промени. Може да има илюзия за промени, но същността на нещата и бездруго не е там. Съществени промени стават само в n+1- мерния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 25, 2008 Доклад Share Добавено Юни 25, 2008 (edited) Няма логика да кажем "в n мерния свят има само илюзия за промяна, само в n+1 свят стават съществени промени". Ако следваме този ред на мисли, поглеждайки от n+2 мерния свят ще заявим, че в n+1 мерния свят промените не са същестени, а само тези в n+2 мерния свят. И т.н. до безкрай ... Промените ги има във всички светове, просто са различни за всяка размерност. Също така не можем да кажем същността на нещата не е в n мерния свят, а в n+1 свят - това е все едно да кажем: точката не е съществена, важна е правата линия, но ако нямаше точка, нямаше да има и права линия; или линията не е важна, важна е равнината, но какво е равнината, ако не съвкупност от безкрайно много линии и ако нямаше линия, нямаше да има и равнина ... В момента живеем в този свят. Всяко пренебрегване на законите на този свят, в който сме, е необосновано, колкото и да го наричаме несъществен. А всеки копнеж да преминем в свят с по-голяма размерност в този си живот е доста опасна илюзия, защото така на практика загърбваме настоящото си собствено развитие и поетата от нас служба в този именно свят. Редактирано Юни 25, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 (edited) Диана, този ход на мисли не е неоснователен, но ми се струва, че при него измисляме едни обяснения и според тях търсим основанията за тях. Разбира се, може и да не съм била достатъчно ясна в собствените си обяснения и да съм те тласнала в погрешна посока. Ще пробвам с малко по- други представи. В притчата на Платон за пещерата вързаните хора в пещерата наблюдават движението на сенките по стената на пещерата. Далеч съм от мисълта да отхвърлям това движение- има го, наблюдава се. Но то се дължи на друго движение. На нещата, които се движат пред пещерата. Също, има сенки, защото телата пред пещерата са осветени от светлина. Явно е, че и тя е важна, за да я има тази игра на сенките. Сега остава да помислим, кое е същностното. Освен това никак не е изключено да сме явления от ранга на сенките дотолкова, доколкото се идентифицираме с тях и осъзнаваме именно тях. Но всъщност да сме явления от ранга на телата на входа на пещерата, но още да не сме го разбрали и да не сме се развързали. При това каква е задачата ни- да седим вързани в пещерата и да гледаме сенките, или да бъдем сред телата пред пещерата, всъщност не е ясно, никой не го е "заковал" като истина. Или ако се опита да го "закове"- ще сгреши, защото няма достатъчно информация (също и чук, както и място за размах за чука... ) При цялата тази картина, напълно е възможно състоянието, в което се намираме, да ни устройва, да ни удовлетворява, да ни харесва, да се чувстваме хармонично в него. Но думите и обясненията ми са за тези, които имат смътни подозрения, че света на сенките не е всичко. Редактирано Юни 26, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 (edited) Багира, много ми харесва сравнението ти с n и n+1 свят. Наистина ако ние живеем в n мерния свят малко ни е трудно да видим промените в него. Виждат се от горе, от n+1 -я. Но според мен това не означава, че са илюзорни. Тук с Платон май няма да се разберем? Както казва Диана – точката изгражда правата, а правата – равнината. Така и промените на физически план водят до промени по нагоре. Не съм много добре запозната в тази област, но според антропософията (мисля и теософията) човекът за сега има най-добре изградено физическо тяло. Другите му тела са в процес на изграждане. Но промените ни във физическото тяло се отразяват и върху тях. Забелязала съм, че грижата за физическото тяло е дълбоко застъпена както в езотеричните, така и в екзотеричните учения и религии. Запознати сме с казаното и написаното от Учителя за здравето. В портала има доста материали на тази тема. Рудолф Щайнер също обръща голямо внимание на това. Почти във всяка религия има изградена система за поддържане на тялото в добра форма. Следователно физическото тяло, сянката от притчата на Платон, все пак има някакво значиние за нашия истински Аз? Колкото за другите ни тела, в n+1 мерното пространство – там ми е трудно да говоря тъй като не съм много наясно. Но нали за това са форумите. Някой може да е по-запознат с тази материя и да сподели. Редактирано Юни 26, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 Има други състояния на материята, но не и други измерения. Не съм съгласен, че правата е съставена от точки, или че повърхността е съставена от успоредни прави. По дифиниция широчината на правата е нула. Ако сложим една до друга 10 000 прави, широчината ще е 10 000 х 0, т.е. отново ще се получи права. За да се получи равнина е необходимо правата да има широчина, дори и това да е безкрайно малко число (но все пак притежаващо стойност). Но това няма да е права. Всъщност точката, правата и повърхността са единствено абстрактни понятия. По същата логика може да се направи извода, че не съществуват пространства с повече от три измерения. Притчата за пещерата е хубава за изразяването на определени идеи, но не трябва да се забравя, че сходството при аналогията никога не е пълно. Всъщност ако използваме символите от притчата, тялото и сянката му на стената пространствено са на едно и също място. Материята, която изгражда сянката е също така вечна, неунищожима и реална, както и духа, но тя не е човека. Последния само я използва за проявяването си. Всъщност човекът се проявява чрез съзнанието. Чрез развитието на съзнанието си (което е резултат от взаимодействието между духът и материята и е мост между тях), човек допринася и за развитието на материята. С еволюцията на духа не съм достатъчно запознат, за да мога да я коментирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 За другите измерения, защо пък да ги няма, ние като не ги виждаме и не знаем за тях? Ето едно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 (edited) Но според мен това не означава, че са илюзорни. Тук с Платон май няма да се разберем? Ама то... нито Платон, нито аз твърдя, че сенките са илюзорни. Да, реални са! Но са сенки! И съм съгласна със Станимир- в един и същ свят се проявяват, както и оригиналните тела! Но е важно да се разбира отношението на причинност, ако наистина копнеем не да си играем на промени, а наистина те да се случват. Що се отнася до размерността на света- това е друг въпрос. Тънък е и е мамещ да се впусне човек в спекулативни спорове. Но едно е ясно, поне за мен: щом в света, в който живеем, един от основните принципи е единството и борбата на противоположностите, то значи, че те са само проява на нещо друго, което не е нито едното, нито другото, а нещо трето, над тях, което не просто ги обединява, а е повече от тях- приинципно, качествено. Е, ще се повторя, но това е най- добрият пример- в нашия свят имаме матнити. те винаги имат един северен и един южен полюс (ние така сме ги нарекли, но просто в някакъв смисъл те наистина са противоположни. Никой досега не е успял да отдели единия полюс от другия. при всякакви разрязвания винаги се получават тела, които пак си имат два полюса. И обяснението е доста просто и неочаквано- те нямат собствен произход, а се дължат на движението на електроните, от атомите на тези тела, които се проявяват като магнити. Освен това повечето от "търсещите" са съгласни, отчитат, изумяват се, от холографския характер на вселената. Но всеки, който е подочувал за холография, знае, че аналогично свойство има тялото, на което е записана холограмата (холографската плака), а не самия оригинал, нито светлината, с чиято помощ се получава изображението. Тук аналогията е просто съвсем достъпна... Редактирано Юни 26, 2008 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 ... В момента живеем в този свят. Всяко пренебрегване на законите на този свят, в който сме, е необосновано, колкото и да го наричаме несъществен. А всеки копнеж да преминем в свят с по-голяма размерност в този си живот е доста опасна илюзия, защото така на практика загърбваме настоящото си собствено развитие и поетата от нас служба в този именно свят. Разсъждавах известно време върху тези мисли и възникна в мен следният въпрос, и отговор: Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят? Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне? Ако има нещо в нас - не от този свят - то подчинено ли е на законите му? Всички религии твърдят, че има нещо в човешкото същество, което е безсмъртно. Мисля си, че само тази част не е от този свят и може да пренебрегне законите му. Въпросът е - какво е то? Какви са начините да стигнем до него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 Безсмъртният свят отделен ли е от нашия, материалния? Доколко може да се твърди, че субатомният свят е отделен от света на молекулите? Молекулите отделени ли са от живата тъкан или от кристалната решетка? Дали законите, на които се подчинява материализираният свят не са продиктувани точно от света - Майка? Може би като единственият начин да запази връзката си с безсмъртния? Промяната изглежда като смърт и раждане, но всъщност е законът, който осигурява безсмъртието на нашия свят... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 Безсмъртният свят отделен ли е от нашия, материалния? Доколко може да се твърди, че субатомният свят е отделен от света на молекулите? Молекулите отделени ли са от живата тъкан или от кристалната решетка? Дали законите, на които се подчинява материализираният свят не са продиктувани точно от света - Майка? Може би като единственият начин да запази връзката си с безсмъртния? Промяната изглежда като смърт и раждане, но всъщност е законът, който осигурява безсмъртието на нашия свят... Ако приемем като работна хипотеза, че видимият свят, света на полярностите, е проекция на един друг свят, няма особен смисъл да се говори за отделеност. В някакъв смисъл я има (една проекция няма как да бъде оригинал, колкото и да и се иска) и в някакъв - изобщо няма смисъл да се говори за такава (как да говорим за проекция, ако няма оригинал? ) . Не вярвам някой да тръгне да спори, че законите на субатомния свят са същите, каквито са в макросвета (а и да тръгне-това би било негов проблем, не мога да му помогна...). Не са същите, затова и хората са принудени да измислят квантовата физика, да я изучават и да я използват за обяснение на редица явления. Но субатомния свят е в основата на макросвета... В рамките на работната хипотеза оригинал- проекция, законите в света на полярностите ще да се "диктуват" от света на оригиналите. В света на промените явно всичко се променя. Само това свойство остава без промяна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 Ами ето, аз мисля, че законите на микро и макро света са еднакви. И съм съгласна да си го приютя това мое проблемче, щом си е само мое (върти ми се нещо в главата едно уравнение на Шрьодингер, обаче тъй като съм го позабравила, наистина няма да споря). За мен хората са започнали т.нар "научни" открития и формулиране на определени закони първо от най-близките до тях предмети и явления. Това е естествено и нормално, но обективно погледнато това си е изучаване/изследване на парче. Първо сме си обяснили силите и взаимодействията в най-близкото ни обкръжение, едва след това сме достигнали до идеята за гравитацията, орбитите на космическите тела, модела на слънчевата система и т.н., още по-късно откриваме електромагнитните вълни, атомите, елементарните частици ... Не ви ли прави впечатление, че повечето наши "закони", особено по-старите все си имат изключения. И дори има такава крилатка: "Изключението потвърждава правилото". Да, ама не ... както казваше П. Бучаров. Законът, истинският, не може да има изключения. През последните десетилетия се наблюдава точно във физиката друго - новоформулираните закони, включват в себе си известни от по-рано закони; с други думи старият закон се явява частен случай на новия. Т.е старият закон е бил верен, но не и пълен, затова е имало и изключения. Трудно ми е да онагледя моята представа за световете, но по-близък модел за мен е този с матрьошките (което като работна хипотеза също не противоречи на холографския ефект), отколкото на два различни и отделни свята - истински и неговата проекция. На въпроса на Виктор: Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят? Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне? Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири. И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 На въпроса на Виктор: Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят? Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне? Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири. И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят. Аз мисля, че егото не може да пренебрегне законите, които са го създали. Егото е съвкупност от впечатления и преживявания продукт на миналото, една мантия около аза, който се идентифицира с него. Малко по-отнесено, това е една подвижна абстракция А на въпроса ти: има възможности в човека, които не могат да се проявят външно, или по точно - да живеят в тази реалност. Символично обяснено - Христос идва в тази реалност, а тя го разпъва на кръст (отхвърля). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 26, 2008 Доклад Share Добавено Юни 26, 2008 Ако под микросвят разбираме света на елементарните частици, а под макросвят- света на предметите, които микрочастиците изграждат, еднаквостта на законите трябва да се разглежда много условно, или направо да се отхвърли. Има закони, които явно са едни и същи- законът за съхранение на енергията, например. Но има и съвсем различни неща. Това е красотата на научното изследване и смелостта на човешкия дух- да си признае, че знанието му не е абсолютно и завършено, а когато му отеснее- да го прекрачи. Това, според мен, е пряко следствие от обстоятелството, че не възприемаме света в неговата пълнота. Изключенията са много важни, защото те най- често катурват отеснялата теория. И тъй като това наистина се случва непрекъснато, нека да се замислим колко истинско е знанието, което трупаме! То не е лошо, само него си имаме, но поне нека да се замисляме за истинското му място! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.